Р Е Ш Е Н И Е № 260113
гр.Пловдив, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, XII-ти състав, в открито заседание на двадесет
и осми март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 775 по описа за 2019 година, намери за установено следното:
Искове с правна квалификация чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Юробанк
България АД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, * – Адвокатско дружество „М. и
Р.“, чрез адв. М., твърди, че на основание сключен с ответниците М.Р.Т. - Ш. и А.Х.Ш. договор за
потребителски кредит № HL 36878/21.05.2008 г., им е предоставила кредит в швейцарски франкове в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 15 000 евро или 24 874 швейцарски
франка. Твърди също, че с
допълнително споразумение от 10.03.2011 г. страните са предоговорили
отношенията си като са констатирали задължение на кредитополучателите към
банката в размер на 21 458.34 шв.франка, както и редовна лихва. С ново
допълнително споразумение от 18.01.2012 г. страните са прекратили действието на
въведения облекчен ред за погасяване на общия дълг. С допълнително споразумение
от 26.01.2012 г. страните отново са предоговорили отношенията си като са
констатирали размер на задължението от 21 906.38 шв.франка. Новото допълнително сспоразумение е сключено
на 30.09.2012 г. с констатиран размер на задължението от 22 442.83 шв.франка;
от 29.05.2013 г. – с констатиран размер от 22 779.66 шв.франка. Ищецът твърди
също, че с договор за цесия за прехвърляне на вземания от 05.09.2008 г.,
сключен между банката и „Бългериан Ритейл Сървисиз“ вземанията по договора за кредит, ведно с описаните допълнителни
споразумения и анекси, са прехвърлени на посоченото дружество. С договор за
цесия от 25.10.2017 г. процесните вземания са били прехвърлени обратно на
ищеца. Ищецът твърди, че ответниците са уведомени са извършените цесии с
нотариални покани на ЧСИ М. Кирова, връчени на 29.05.2019 г. Поради трайно
непогасяване на формираните просрочия по процесния кредит, ищецът твърди, че с
покани до ответниците е обявил договора, сключен с тях, за предсрочно изискуем.
Тъй като ответниците не
изплатили дължимите към банката суми, претендира да бъдат осъдени да заплатят
солидарно част от общо дължимите по договора суми в общ размер от 34 382.48
шв.франка и 680.19 лв., както следва:
- 20 178.97 шв.франка – част от общо дължима главница в размер
от 22871.22 шв.франка, за периода 10.09.2014 – 03.09.2019 г.;
- 1227.32 шв.франка – част от общо дължима възнаградителна
лихва в размер на 7619.88 шв.франка за периода 10.09.2016 – 25.06.2018 г.;
- 12784.11 шв.франка – част от общо дължима наказателна лихва
за просрочие в размер на 15979.24 шв.франка, за периода 10.09.2016 г. до
03.09.2019 г.;
- 72.34 шв.франка – част от общо дължими 432.13 шв.франка за
периода 10.09.2016 – 03.09.2019 г.;
- 119.74 шв.франка – част от общо дължими имуществени
застраховки в размер на 492.82 шв.франка за периода 23.05.2017 – 03.09.2019 г.;
- 680.19 лв. – дължима за нотариални разноски за периода
14.05.2018 – 03.09.2019 г., ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба
04.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски.
Ответницата
М.Р.Т. – Ш., представлявана от назначения й от съда особен представител – адв.
Е.К.С., оспорва предявените искове. Твърди, че не е уведомена за така
извършените цесии.
Ответникът
А.Х.Ш., представляван от назначения от съда особен представител адвокат Н. П.
П., също оспорва предявените искове. Излага твърдения, че извършените цесии не
са му редовно съобщени. Счита също, че тъй като последното допълнително
споразумение, за което се твърди, че е сключено от „Бългериан Ритейл Сървисиз“
АД с ответниците на 29.05.2013 г., не е бил длъжен да плаща на ищеца. Оспорва и
обявяването на договора за предсрочно изискуем, тъй като не е уведомен редовно
за това. Заявява също, че единствен кредитополучател по договора е М.Р.Т.-Ш.,
поради което той не е задължен по него. Оспорва твърдяната от ищеца солидарна
отговорност, както относно договора за потребителски кредит, така и за
посочените допълнителни споразумения. Оспорва представените от ищеца извлечение
от счетоводните книги на Банката, както и връчването на нотариални покани.
Твърди изтекла погасителна давност за предявените от ищеца претенции. Твърди, че не е налице основание за
солидарна отговорност на двамата ответници като счита, че липсва каквото и да е
съдържание в процесния договор, което да ангажира отговорността на А.Ш.. Твърди
също, че представените допълнителни споразумения не съдържат година на договор
за кредит, за който се отнасят, нито за кой кредитор. Твърди, че не е налице
неизпълнение на договора, както и оспорва че е бил уведомен по реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД от предишния кредитор за извършена цесия. Отново се поддържа, че не
е налице редовно уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита,
нито за общите условия на банката-ищец.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По делото е приет като доказателство договор за
потребителски кредит № HL 36878/21.05.2008 г., съгласно който „Юробанк И Еф Джи
България“ АД е предоставила на двамата ответници потребителски кредит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на
15 000 евро, по курс „купува“ на същата валута и банка в деня на усвояване
на кредита, а кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.
В чл. 2 от договора страните са уговорили конкретните условия за реалното усвояване на
кредита. Посочено е, че разрешеният кредит се усвоява по конкретно посочена
блокирана сметка в швейцарски франкове
на кредитополучателя М.Т.-Ш., след представяне от кредитополучателя на
подробно описаните в чл. 2, ал. 2 от Договора документи, включително и молба за
превалутиране /по образец на банката/. Според клаузите в чл. 2 от договора едва
след изпълнение на тези условия, усвоеният кредит в швейцарски франкове по
сметката по чл. 2, ал. 1, се превалутира служебно от банката в лева по
търговски курс „купува” на швейцарския франк към лева на банката за съответната валута в деня на
усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя
в лева - чл. 2, ал. 3 от договора.
Чл. 3 от сключения между страните договор урежда
дължимите договорни лихви. В ал. 1 е
посочено, че годишната лихва е в размер на сбора от БЛП на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 5,65 пункта, като е посочено, че към момента
на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски
франкове е 4,5%. Според ал. 5 на чл. 3 от договора действащият БЛП на
банката не подлежи на договаряне и
промените в него стават задължителни незабавно за страните, като промените в
размера му и началната дата, от който той е в сила, че обявяват на видно място
в банковите салони.
В ал. 3 на чл. 3 от договора е уредена лихвата при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, а именно редовната лихва по ал. 1 плюс 10 пункта надбавка.
Съгласно с чл. 5, ал. 1 от Договора, крайният срок
за погасяване на кредита е 120 месеца, считано от датата на усвояването му,
която се установява с подписване на Приложение № 1 като неразделна част от
договора.
Според
клаузата на чл. 6, ал. 1 от
договора кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи
главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно представляващ неразделна
част от договора погасителен план – Приложение № 2.
В чл. 6, ал. 2 от договора за кредит е предвидено
погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която същият е разрешен
и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата
сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в
лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се
извърши от банката с тези средства след служебно изкупуване от банката на швейцарски франкове по курс „продава” на
банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с
подписването на договора дава своето неотменно и безусловно съгласие и
оправомощава банката.
В чл.12 е уговорено, че банката запазва правото си
по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите
лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното им превалутиране по реда на чл.20. Измененията на Тарифата и/или
приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентния банков
орган и са задължителни са за страните, като кредитополучателя се уведомява
чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата на банката.
Уговорената е и възможността банката да обяви
кредита частично или изцяло за предсрочно изискуем, когато не се погаси която и
да е вноска – чл. 18, ал. 1. Според чл. 18, ал. 2 от договора, при
неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично целият
остатък от кредита се превръща в
предсрочно и изцяло изискуем, считано от
датата на падежа на последната вноска автоматично, без да е необходимо
волеизявление на страните.
В чл. 20 от договора
за кредит са предвидени възможности кредитополучателят да поиска от банката
превалутиране на кредита от швейцарски
франкове в лева или евро, като във връзка с това е постигнато съгласие да се
заплати комисионна съгласно действаща към момента на искането Тарифа на
банката. В ал. 2 на чл. 21 е изразено съгласие превалутирането да стане по
действащия курс купува на банката за швейцарски франкове, както и да прилага
лихвени проценти обявени от банката по реда на чл. 12, ал.2 от договора за
съответната валута и вид на кредита. В чл. 21 е дадено определение на
операцията превалутиране-промяна на валутата, в която се изчислява стойността
на задължението, при което следва да се приложи лихвен процент приложим за
новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.
В чл. 22 от договора е вписано изявление на
кредитополучателя за знание и съгласие с обстоятелството, че промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
българския лев, както и че превалутирането на договора, може да има като
последица вкл. и за случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро. Посочено е
съответно, че кредитополучателят приема да носи за своя сметка риска от тези
промени и повишаване и че е съгласен да
поеме всички вреди от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими
по превалутирания кредит. Ал. 2 съдържа декларация, че кредитополучателят е запознат с икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от
договора и че е съгласен с настъпването им.
В чл. 27 е материализирано съгласие на страните по
договора, че във всеки един момент от действието му банката има право
едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от него на дружества или
институции от групата на Eurobank EFG Group, включително
и на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, град София, или на други финансови или
нефинансови институции или дружества, вкл. такива, чиято дейност включва
секюритизация. Предвидено е и, че в
случай на прехвърляне на кредита банката следва да уведоми длъжника за новия
кредитор, като прехвърлянето ще има действие спрямо него при уведомяването му.
В ал. 2 на този член е договорено при прехвърляне на вземанията на „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД АД страните по цесията да договорят длъжниците да продължат
да осигуряват средства за погасяване на дължимите вноски по сметката им в
банката, по която това е правено и до момента и респективно същата да превежда
вноските на съответния падеж по открита при нея сметка на цесионера.
Според приетото по делото Приложение № 1 от
21.05.2008 г. към договора датата на усвояване на кредита е 25.06.2008 г.,
при приложим курс „купува“ за
швейцарския франк на банката към евро
към датата на усвояване на кредита
1,6582043 за 1 CHF. В
приложението е посочено, че определеният съобразно този курс размер на
предоставения и усвоен от
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от договора е
24874 швейцарски франка.
Установено е
с представените по делото писмени доказателства, че въз основа на предварително
дадено от кредитополучателя съгласие, съдържащо се в чл. 27 от договора,
банката е прехвърлила вземанията си по кредита на „Бългериън Ритейл Сървисиз“
АД с договор от 05.09.2008 г.
По делото са представени допълнителни споразумения
към договора за кредит, сключени
съответно на 10.03.2011 година, 18.01.2012 година, 26.01.2012 година,
23.08.2012 година, 30.09.2012 година, 29.05.2013 година, страна по които е
цесионерът „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Допълнителните споразумения
са сключени между цесионера „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД и двамата ответници. С всички тях са предоговаряни
условията на договора за кредит поради наличие на просрочени плащания,
включващи главница, лихви и такси в посочени размери, въвеждан
е период на облекчено погасяване на общия дълг за шест месеца с фиксирана годишна лихва и
фиксиран размер на погасителните вноски в съответен размер, като със съгласие
на длъжниците сумата на съществуващите просрочия е преоформяна чрез
натрупването й към усвоената редовна главница по кредита.
С нова цесия от 25.10.2017 г., „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД е прехвърлило обратно на
ищеца всички свои вземания, произтичащи от договори за кредит, изброени
в приложенията, сред които е и процесния договор, както и от всички анекси към
тези договори, заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности,
включително начислената до съответната дата лихва, както и правата спрямо
солидарните длъжници и поръчителите по кредитите.
Въз основа на така установената по делото фактическа
обстановка, съобразявайки доводите и възраженията на страните по делото,
включително задължението си да се
произнася служебно във връзка със защита
на потребителите за наличието на неравноправни клаузи в потребителските
договори, доколкото е безспорно, че кредитополучателите имат качеството на
потребител по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката – търговец по
смисъла на § 13 т. 2 от ДР на ЗЗП, съдът намира следното:
За валутата
на процесния кредит съдът, като
съобрази клаузите на договора, обсъдени по-горе, приема, че става дума за
договор за кредит в чуждестранна валута – швейцарски франкове и задължението за
погасяването му е в същата валута, макар
цялата сума фактически да е предоставена
на кредитополучателя в националната валута – лева, а не в уговорената с
договора чуждестранна валута. Валутата, в която е сключен договора, има
функцията на парична виртуална единица, служеща за изчисление. За този договор, съгласно приетото в т.20 от
определение по дело С-119/17 на СЕС при преценката за наличие на неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 3, §1 и чл. 4,
§ 2 от Директива 93/13, транспонирани в чл. 145 ал. 1 ал. 2 от ЗЗД, се прилагат
критериите, възприети с решение по дело
С -186/2016 година на СЕС. Съобразно тези критерий и съобразно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗЗП
преценката за неравноправния характер на клаузи от потребителски договор не се
свързва с основния му предмет, нито със съответствието на цената и
възнаграждението от една страна и по отношение на доставените стоки и предоставените
услуги от друга, при условие, че те са изразени на ясен и разбираем език.
В случая, клаузата на чл. 1, ал. 1, която определя
основната, характеризираща договора престация, според която се предоставя
кредит в щвейцарски франкове с
равностойност 15 000 евро по курс „купува“ на швейцарския франк към евро на
банката – кредитор в деня на усвояването на кредита и задължението да се върне
ползвания кредит, е формулирана по ясен и разбираем начин и отразява волята и
постигнатото съгласие между страните за
предоставяне на кредита в швейцарски франкове, респ. за погасяването му
в същата валута. Този извод на съда не се променя от факта, че според чл. 2, ал. 1 от договора
сумата, предмет на кредита в швейцарски франкове, е предоставена на
кредитополучателите по блокирана сметка,
с която тя не е могла да се разпорежда, служебно е превалутирана в друг вид
валута/лева/ по курса към момента на усвояване на кредита и е преведена в лева
по друга сметка на длъжниците.
Относно клаузите от договора, с които валутният
риск се прехвърля изцяло върху кредитополучателя, следва да бъде извършена
преценка за тяхната неравноправност, респ. нищожност съгласно чл. 146 ал. 1 от
ЗЗП, освен ако не са уговорени индивидуално, каквито доводи
и доказателства от страна на банката
липсват. Според чл. 143, ал.1 от ЗЗП
неравноправна е клауза в договор,
сключен с потребител, съдържаща уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
В чл. 145, ал.1 на ЗЗП, законодателят сочи, че
неравноправната клауза в договор, сключен с потребител се преценява, като се
вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
По делото не се твърди и не е установено при
сключване на процесния договор за кредит
в съответната чуждестранна валута, в случая в швейцарски франкове, банката да е предоставила на потребителите пълна и
подробна информация за последиците от процесната сделка, която да им даде възможност за преценка и то в
дългосрочен план /договорът е за 10 години/
на икономическите последици от валутния риск за поетите финансови
задължения при описаните по-горе договорни клаузи и за опасността да не може да
заплаща вноските при значително обезценяване на валутата, в която получава
доходите си спрямо швейцарския франк, който не е с фиксиран курс към лева.
Липсата на такава информация лишава
кредитополучателите от възможността да преценят последиците от поетия от тях
риск, сключвайки договора с клаузите по
чл. 6, ал. 2 и чл. 22, които следва да бъдат приети за нищожни съгласно чл. 146,
ал. 1 от ТЗ. Тези клаузи от договора не
отговарят на изискването за добросъвестност и създават неравновесие в
отношенията между банката и потребителите, с тях се постигна пълно прехвърляне на валутния риск върху
потребителите.
Приемайки нищожност на клаузите от договора, с
които валутният риск е прехвърлен изцяло върху кредитополучателите, без те да
могат да преценят на основание ясни и разбираеми критерии икономическите
последици от сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност,
съдът счита, че тези нищожни клаузи не създават задължение на потребителите. Те
не следва да носят риска от тяхното прилагане,
свързано с промяната в курса на швейцарския франк към евро и
увеличаването на равностойността на дължимите вноски в швейцарски
франкове. Поради това съдът приема, че
тяхното задължение се ограничава до заплащане на усвоената сума по кредита по
курса на швейцарския франк към евро, посочен при усвояването ѝ, а именно
1,6582043 за един швейцарски франк. Общият размер на усвоената на 25.06.2008 година сума, съгласно
приложение № 1, е 24874 швейцарски
франка.
Предвид предмета на предявения иск, с който се
претендира освен заплащане на главницата по договора за кредит, но и на лихви –
договорни и за забава, съдът намира за неравноправни и клаузите от договора,
отнасящи се до размера на лихвите, начина на тяхното определяне и изменение, с
оглед предвидената възможност за едностранна промяна от страна на банката без
ясно посочени обективни критерии и начина на уведомяване на кредитополучателите
за изменението им / чл. 3, ал.5; чл. 12, ал. 1 и ал. 2/.
В претенцията за главница са включени и изтекли
лихви, съгласно сключените между страните допълнителни споразумения. Преоформянето на задълженията чрез
прибавянето на изтекли лихви към главницата по отпуснатия кредит с
допълнителните споразумения не обвързва страните по договора. Тези клаузи от
допълнителните споразумения, според настоящия състав, са нищожни като
противоречащи на закона. Те имат за последица т.нар. „анатоцизъм“ по смисъла на чл. 10 ал. 3 от ЗЗД –
начисляване на възнаградителни лихви
върху лихви. Вече изтеклите лихви стават част от главницата и върху тях
започват да се начисляват нови лихви, което е
допустимо само при изрична уговорка между търговци на основание чл. 294,
ал. 1 от ТЗ, пред каквато хипотеза не
сме изправени в случая. За банката не съществува възможност за олихвяване на
изтекли лихви, съгласно чл. 10 ал. 3 от ЗЗД, включително
при преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008 година
за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск /отм./. В тази насока е и възприетото от
съдебната практика разрешение – решение № 66 от 29.07.2019 година на ВКС по т.
дело №
1504/2018 година на второ т.о.
Т.е. при преценка за размера на дължимата главница
и лихви, които са предмет на предявения осъдителен иск, съдът следва съобрази
нов погасителен план, който отговаря на посочените до момента изисквания и
който не отразява обявените за нищожни клаузи на договора. С този погасителен
план следва да се съобразят първоначално отпуснатата и усвоена сума и
евентуално прибавените към нея такси с допълнителните споразумения като част от
главницата от една страна, а от друга извършените погашения по кредита. На
посочените изисквания, отговаря основното и допълнителното заключение на вещото
С., изслушано в последното по делото открито съдебно заседание, което не бе
оспорено от страните и което, като компетентно, съдът кредитира изцяло.
Според приетата първоначална
съдебно-счетоводна експертиза /Таблица 11/, кредитът е обслужван редовно до
м.12.2009 г., след което са допускани просрочия на погасителни вноски.
Последната вноска за погасявания на задължения по договора за кредит е от
29.05.2013 година. Като съобрази отпуснатия и усвоен размер на главницата, без
последващите ѝ увеличения с прибавяне на лихви, по изложените по-горе
доводи за нищожност на посочените клаузи, както и уговорения валутен курс между
страните, съобразно първоначалния погасителен план към договора, към датата на
обявяване на договора за предсрочно изискуем 29.05.2019 г., задълженията на
ответниците са в общ размер от 41 297.94 шв.франка, от които: просрочена
главница в размер на 19728.24 шв.франка; просрочена лихва по редовна главница в
размер на 7 186.30 шв.франка; просрочена лихва върху просрочена главница в
размер на 13652.08 шв.франка; просрочени такси за управление в размер на 273.50
шв.франка и застраховка в размер на 457.82 шв.фр.
Общо направените вноски по
договора до този момент са в размер на 17871.26 швейцарски франка, с които
според вещото лице са погасени главница в размер на 5145.76 шв.фр.; просрочена
лихва върху редовна главница в размер на 11 546.10 шв.фр.; просрочени
такси управление в размер на 903.95 шв.фр. и 275 шв.фр. застраховка.
Доколкото съдът е длъжен да вземе
предвид всички настъпили в хода на производството промени, се налага извод, че
към завеждане на исковата молба на 03.09.2019 г., както и към 26.02.2022 г.,
когато е последното изготвено заключение по делото, задълженията на ответниците
са както следва: просрочена главница в размер на 19728.24 шв.франка; просрочена
лихва по редовна главница в размер на 7 186.30 шв.франка; просрочена лихва
върху просрочена главница в размер на 14936.20 шв.франка – за периода 10.09.2016
г. до 03.09.2019 г.; просрочени такси за управление в размер на 273.50
шв.франка и застраховка в размер на 457.82 шв.фр.
От обсъдените по-горе
доказателства се установява, че с нотариални покани на ЧСИ М. Кирова, връчени
на 29.05.2019 г., в който на ответниците е даден седемдневен срок да погасят
задълженията си, като в противен случай, обявява настъпила и обявена предсрочна
изискуемост на задълженията по договора за кредит. Съдът намира уведомяването
на ответниците за редовно. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК на адреса на
ответниците са направени три последователни посещения с едноседмичен интервал
между тях, както и едно в неприсъствен ден, но те не са открити на адреса.
Първото направено посещение е на 30.04.2019 г., а останалите са както следва:
на 06.05.2019г. (почивен ден) и на 14.05.2019 г. На 14.05.2019г. са залепени
уведомления по чл. 47 от ГПК, тъй като при направени справки е установено, че
лицата нямат различен адрес от посочения в нотариалните покани, както и липсват
данни за сключени трудови правоотношения.
Неоснователни са
поддържаните възражения, свързани
с двата договора за цесия. С договорите за цесия се прехвърля само вземането по
договора за кредит, цесионерът не става страна по него, поради което качеството
на страните на кредитна институция е без значение. Осъдителният иск е предявен
от банката в качеството ѝ на кредитодател и носител на вземането по
договора за кредит след придобиването му с договора за цесия от 25.10.2017
година, в каквато насока са изложените по делото обстоятелства. Още повече, че
в чл. 28 от първоначалния договор за кредит, обсъден подробно по-горе, страните изрично са се съгласили с
прехвърлянето на вземането. В чл. 28 ал. 2 от договора е уреден начина, по
който ще се погасяват задълженията по договора след прехвърляне на вземането, а
именно осигуряване на средствата за
погасяване на задълженията от кредитополучателя по съществуващата сметка
в банката, след което банката се е задължила да превежда на падежа дължимите погасителни вноски по открита
сметка в „Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД, без задължение за
кредитополучателя да заплаща такси за тези преводи.
Неоснователно е и възражението,
че с договора за цесия от 25.10.2017 година банката – ищец е получила само
вземането по отношение на кредитополучателя, но не и по отношение на солидарния
длъжник. Изрично и в съответствие със законовите разпоредби – чл. 99 ал. 2 от ЗЗД, в договора за цесия от 25.10.2017
година, в чл. първи е посочено, че
„Бългериан Ритейл Сървисиз“ АД прехвърля на ищеца вземанията, произтичащи
от изброените в приложенията договори за кредит, включително процесния, наред с
всички обезпечения, включително и правата спрямо солидарните длъжници и
поръчителите.
На последно място, неоснователно
е направеното възражение за изтекла погасителна давност. С исковата молба са
претендирани задължения за периода 10.09.2014 – 03.09.2019 г., когато е
заведена исковата молба. Казаното означава, че за нито едно от тях към момента
на образуване на делото, законоустановената петгодишна давност не е изтекла. Исковете
за присъждане на лихви са за периода 10.09.2016 г. до 03.09.2019 г., поради
което приложимата за тях давност също не е изтекла.
По изложените по-горе съображения
съдът намира, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
ищеца претендираните част от общо дължимите по договора суми, както следва:
- 19
728.24 шв.франка - главница, дължима за периода за периода 10.09.2014 –
03.09.2019 г., като в останалата част до пълния предявен размер от 20 178.97 шв.франка, искът следва да се отхвърли като
неоснователен;
- 1227.32
шв.франка – част от общо дължима възнаградителна лихва в размер на 7186.30
шв.франка за периода 10.09.2016 – 25.06.2018 г.;
- 12 144.17
шв.франка – част от общо дължима наказателна лихва за просрочие в размер на
14936.20 шв.франка, за периода 10.09.2016 г. до 03.09.2019 г.;
- 72.34
шв.франка – част от общо дължими 273.50 шв.франка, дължими такси за управление
за периода 10.09.2016 – 03.09.2019 г.;
- 119.74
шв.франка – част от общо дължими имуществени застраховки в размер на 457.82
шв.франка за периода 23.05.2017 – 03.09.2019 г.;
- 680.19
лв. – дължима за нотариални разноски за периода 14.05.2018 – 03.09.2019 г.,
ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба
03.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание
чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК общо в размер на 9 389.39 лв.
Предвид
изложеното, на основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.Р.Т. – Ш. ЕГН **********, с
последен известен адрес: ***, представлявана от особения представител адвокат
Е.К.С.,***, съдебен адрес:***, и А.Х.Ш. ЕГН **********, с последен известен
адрес: ***, представляван от особения представител адв.Н.П.П.,***, съдебен
адрес:***, да заплатят солидарно на Юробанк България АД, ЕИК *********, съдебен
адрес:***, * – Адвокатско дружество „М. и Р.“, чрез адв. М., на основание
договор за потребителски кредит № HL 36878/21.05.2008 г. и анекси към него,
сключени между същите страни, претендираните част от общо дължимите по договора
суми, както следва:
- 19 728.24 швейцарски франка - главница,
дължима за периода за периода 10.09.2014 – 03.09.2019 г., като в останалата част до пълния предявен размер от 20 178.97 швейцарски франка, предявен
като частичен от 22 871.22 швейцарски франка, ОТХВЪРЛЯ този иск като неоснователен;
- 1227.32 швейцарски франка – част от общо
дължима възнаградителна лихва в размер на 7186.30 швейцарски франка за периода
10.09.2016 – 25.06.2018 г.;
- 12 144.17 швейцарски франка – част от
общо дължима наказателна лихва за просрочие в размер на 14 936.20 швейцарски
франка, за периода 10.09.2016 г. до 03.09.2019 г.;
- 72.34 швейцарски франка – част от общо
дължими 273.50 швейцарски франка, дължими такси за управление за периода
10.09.2016 – 03.09.2019 г.;
- 119.74 швейцарски франка – част от общо
дължими имуществени застраховки в размер на 457.82 швейцарски франка за периода
23.05.2017 – 03.09.2019 г.;
- 680.19 лв. – дължима за
нотариални разноски за периода 14.05.2018 – 03.09.2019 г., ведно с дължимата
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 03.09.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 9 389.39 лв. – деловодни
разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: