Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№2318
град Пловдив, 22 декември
2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПЛОВДИВ, І
отд., ХІV състав в
открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и седемнадесетата
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря П. К., като
разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 2320 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.21, ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) във връзка с АПК.
Образувано
е по жалба на Ц.Б.Б., ЕГН ********** ***, против
решение от 17.07.2017 г., с което на жалбоподателката Б. е била прекратена
регистрацията рег.№ 10014787 от 09.05.2017 г., считано от 05.06.2017 г. в
дирекция „Бюро по труда“ – Карлово.
Жалбоподателката
счита заповедта, с която се прекратява регистрацията й в Бюро по труда –
Карлово, за неправилна. Счита, че представеният трудов договор от „**“ ООД е
недействителен, тъй като не носи нейните подписи като страна по договора,
поради което не може да произведе правно действие и съответно правни последици
за която и да е от страните по делото. Оспорва договора. Оспорва и
представените приходни касови ордери от 05 и 06.07.2017 г., като заявява, че на
посочените дати е била във въпросната фирма на обучение. Мислела, че
попълването на тези документи е част от обучението й. Счита за невярно
твърдението, че е получила на 05.06. и на 06.06.2017 г. По отношение на
твърдяното, че получила заплата, счита че не се представят доказателства в тази
връзка под формата на ведомости за заплати. Посочва, че твърдяното от директора
на Регионалната служба по заетостта се базира на справки, запитвания и слухове,
без да са подкрепени с доказателства. Моли да се отмени издаденоторешение от
17.07.2017 г., с което се прекратява регистрацията на лицето в Бюро по труда –
Карлово.
Ответната
страна – директор на Дирекция „Бюро по труда“ - Карлово, чрез юрк. Желязкова
намира жалбата за неоснователна, а издаденият административен акт за
законосъобразен и моли да бъде оставен в сила. Представя писмена защита и моли
за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсълтско
възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок, видно от приложеното по делото известие за доставяне, от което е видно,
че на 19.07.2017 г. от страна на жалбоподателката лично е получено решението на
директора на Дирекция „Бюро по труда“ - Карлово. Подадена е жалба на 24.07.2017
г. до по-горестоящия административен орган директор на Дирекция „Регионална
служба по заетостта“ – гр. Пловдив, който се е произнесъл по нея с решение от
04.08.2017 г. с рег.№ 30-06-05-39595#4. Последното е получено от жалбоподателката на
08.08.2017 г. Жалбата до съда е подадена чрез административния орган на 14.08.2017
г., т.е. в рамките на установения за целта 14-дневен срок и при наличието на
правен интерес, жалбата се явява допустима.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Няма спор, че жалбоподателката Б. е регистрирана в Дирекция "Бюро
по труда" – Карлово. Няма спор, че по повод ежемесечна справка, от страна
на административния орган е установено, че за лицето има регистриран трудов
договор от 02.06.2017 г. от фирма „**“ ЕООД – гр. Чепеларе, за което били
представени от дружеството справка по чл.62, ал.5 от КТ, уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ и заповед за прекратяване на трудов договор от 07.06.2017г. Изискана
е била и справка от ТД на НАП- Пловдив за периода 01.06.-30.06.2017 г. за
лицето Ц.Б..
Изискана е информация от Дирекция „Инспекция по труда“, която в писмо
вх. № 20.06-05-60#1 14.07.2017 г. при Дирекция „Бюро по труда“ - Карлово посочва, че при
извършена проверка на дружеството „**“ ЕООД е установено, че Ц.Б. е работила в
магазин за дрехи втора употреба в гр.Карлово на 05 и 06.06.2017 г. Посочено е,
че в трудовото досие на лицето се съхранява справка за регистрация в ТД на НАП
за сключен трудов договор между Ц.Б. и „**“ ЕООД, като е представена бланка на
трудов договор, подписана единствено от законния представител на дружеството. В
писмото се посочва, че за констатираното нарушение, а именно, че е изпратено
уведомление до ТД на НАП по реда на чл.62, ал.3 от КТ за сключен трудов
договор между Ц.Б. и „**“ ЕООД, без да е
налице сключен такъв на работодателя е съставен акт.
В резултата на събраните доказателства, органът е приел, че са налице
основания за прекратяване на регистрацията на лицето по чл.20 от Закона за
насърчаване на заетостта. За да издаде процесното решение, административният
орган е приел, че оспорващата не се е явила да уведоми ДБТ в седемдневен срок
за промяната в декларираните обстоятелства.
По делото няма спор, че оспорващата не е уведомила Дирекция "Бюро
по труда" - Карлово за наличие на трудов договор.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна. Съдът извърши в
съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, както и с оглед наведените в жалбата възражения и становищата на
страните. При тази проверка се установи следното:
Оспорения административен акт е издаден от компетентен административен
орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 21,
ал. 1 от ЗНЗ.
Разпоредбата на чл.20 ал.4 т.7 от ЗНЗ гласи: "Регистрацията на
безработните лица се прекратяване изпълнят изискванията на чл. 18, ал. 5,
изречение второ.". От своя страна разпоредбата на чл.18 ал.5 от ЗНЗ сочи,
че в срок 7 работни дни от промяната в декларираните обстоятелства лицето
уведомява някое от поделенията на Агенцията по заетостта. Едно от най-важните
обстоятелства, които се декларират пред поделенията на АЗ е статуса на
безработен. Следователно, започване на работа се счита за промяна на
обстоятелствата по смисъла на цитираната норма.
Съдът намира, че в случая при издаването на оспорения административен
акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Административният орган не е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.
26 ал.1 и чл.34 ал.1 от АПК, да уведоми оспорващия за започване на
производството по издаване на оспорения административен акт, като му даде
възможност да изрази становище и представи доказателства.
От приложените доказателства по преписката е видно, че лицето се е
възползвало от възможността за възражение едва след издаването на
адмиинстративния акт, както и липсват всякакви данни, че същата е била уведомена
за започване на административната процедура по издаване на оспорения
административен акт. Неизпълнението на това задължение е довело до ограничаване
правото на защита на оспорващия, поради което нарушенията на административнопроцесуалните
правила следва да бъдат приети за съществени.
В този ред на мисли при допуснато нарушение от страна на
административния орган относно неуведомяването на лицето, а видно от
административната преписка, от страна на административния орган не са събрани
всички доказателства, относими към спора. Налице са данни относно съществуващ
писмен трудов договор между жалбоподателката в настоящото производство Б. и „**“
ЕООД, който обаче е без положен подпис от страна на Б. в качеството й на
работник. Последното от своя страна е удостоверено от цитираното по-горе писмо
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив, но няма данни този договор да е бил
изискан и приложен към административната преписка като относим към спора. В
този смисъл съдът намира, че са нарушени основните принципи на административния
процес, а именно задължението на административния орган да събира всички
относими доказателства, а не само тези, които са в полза на тезата на едната
страна.
Жалбоподателката в настоящото производство, а и по-рано във възраженията
си пред административния орган многократно изтъква, че не е сключвала трудов
договор и не е подписвала такъв, което е останало необсъдено от
административния орган. В съдебно заседание посочва, че действително е ходила в
обект – магазин за втора употреба в гр.Карлово, но за да се запознае с процеса
на работа и да реши дали да работи там, но дори не знае името на фирмата. Не й
е бил предоставян трудов договор, нито трудова книжка е била поискана.
Представила е само ксерокопие на лична карта, която й поискали.
В обобщение съдът намира, че неспазването на
административнопроизводствените правила се явяват съществени, тъй като на първо място не е дадена възможност на
лицето да участва в процедурата, да даде отговор, да представи доказателства в
своя полза, а от друга страна от самия административен орган не са били събрани
всички относими доказателства по случая – въпросният трудов договор, който се
явява и съществен за решаването на спора, тъй като същият очевидно не е подписан
от жалбоподателката Б., факт, който е удостоверен и в писмото на Дирекция
„Инспекция по труда“.
Освен това не са представени от ответника и доказателства за плащане,
съответно получаване на възнаграждение от страна на Б., за да се приеме, че действително
е било налице, макар и устно уговорено между страните, трудовоправно
съглашение.
Предвид посоченото, настоящият състав на Административен съд –Пловдив,
счита, че жалбата се явява основателна, а процесната заповед, като постановена
в нарушение на процесуалните правила, съответно незаконосъобразна следва да
бъде отменена.
Предвид изхода от делото на ответника по него не се присъждат разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Ц.Б.Б., ЕГН **********
***, решение от 17.07.2017 г., с което на жалбоподателката е била прекратена
регистрацията рег.№ 10014787 от 09.05.2017 г., считано от 05.06.2017 г. в
дирекция „Бюро по труда“ – Карлово.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен
съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/