МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №41/09.12.2015г.
по НОХД №1004 по описа на РС –
Ловеч за 2015 година
Срещу подсъдимия С.И.М. *** е внесен обвинителен акт
за извършено престъпление по чл.343 ал.3 б. „а”, пр.2-ро във вр. с ал.1 б. „б”, пр.2-ро във вр. с чл.342 ал.1
от НК за това, че на 21.09.2014 година,
при управление на МПС – мотоциклет „Хонда” с рег.№ EH А 2272 по второкласен път 1135
/Ловеч- Троян/ при км. 60+150, нарушил правилата за движение – чл.20 ал.1
от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”; чл.25 ал.1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение” и чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП - „Водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен: след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение” и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице – на Ц.С.Н. *** – травматично
счупване на десния талус, счупване на големия пищял
на десния крак и счупване на дясната бедрена кост, довело до трайно затруднение
на движенията на десния крак за около 1 година, и на К.М.Б. *** – травматично
счупване на двете кости на двете подбедрици - лява и
дясна, довело до трайно затрудняване на движенията на двата крака за около 7-8
месеца.
Представителят на Районна прокуратура –
Ловеч поддържа обвинението така, както е повдигнато в хода на съдебното
следствие. Счита, че от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, които се потвърждават и при протеклото заседание при условията
на съкратено съдебно следствие, по безспорен начин е изяснена вината на
подсъдимия М. за извършеното от него деяние. В тази връзка счита, че по
отношение на С.И.М. следва да бъде наложено наказание при смекчаващи вината
обстоятелства в размер на 9 месеца лишаване от свобода, намалено с една трета
на 6 месеца лишаване от свобода, което ще изпълни своята роля и тъй като същият
не е осъждан, следва да изтърпи това наказание при 3 години изпитателен срок.
Също така счита, че същият следва да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от 10 месеца и да възстанови разходите, които са направени по досъдебното
производство.
Пострадалите Ц.С.Н. и К.М.Б. се явяват лично и с адв. Л.П.
***. Конституирани са като частни обвинители в процеса. Адвокат П. поддържа
изцяло повдигнатото обвинението, като заявява, че макар да не търсят максимално
наказание, счита предложеното от прокуратурата наказание за занижено с оглед
причинените тежки травматични последици на пострадалите..
Подсъдимият С.И.М. се явява лично и с адв. П. Енчев от
АК – Плевен, които правят искане за разглеждане на делото при условията на
съкратеното съдебно следствие. М. се признава за виновен и признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му адвокат
Енчев излага, че фактическата обстановка, описана в обвинителния акт отговаря
на действителната ситуация на нещата. Изтъква, че поддържаната от прокуратурата
форма на вина е непредпазливост, но неосъзнавана, а не самонадеяност. Счита, че
се касае за неумишлено нарушение на правилата за движение по пътищата, защото и
там съществува форма на вина от страна на подсъдимия с оглед на
обстоятелството, че и той самият е пострадал, а никой не тръгва да се
самонаранява умишлено. В случая, подсъдимият не се е съобразил с пътната
обстановка, но това не го оправдава. Изтъква, че подсъдимият съжалява искрено
за стореното. Твърди, че максимално е съдействал бързо да се разкрие
обективната истина, по никакъв начин не е възпрепятствал и в досъдебно
производство и съдебно следствие, с оглед факта максимално бързо да приключи
това дело, тъй като това е по-нататъшна мотивировка двамата пострадали да си
получат обезщетението от застрахователната компания, но трябва да има влязъл в
сила съдебен акт. В този смисъл счита,
че в случая наказанието, предлагано от страна на представителя на РП - Ловеч
като размер е абсолютно аргументирано, но моли съдът да го редуцира по чл.58а, ал.4
от НК, като изтъква, че подсъдимият не е осъждан, няма тежки наказания по ЗДвП,
формата на вина като непредпазливост е форма на неосъзната непредпазливост, а
не самонадеяност. В този смисъл моли съда да определи наказанието при условията
на чл.55 ал.1 т.1, а именно като слезе под долната граница и счита, че в случая
тази искана от страна на прокуратурата лишаване от свобода за 6 месеца с три
години изпитателен срок е справедливо. При условие, че нормата на чл.343г от НК
е императивна, т.е. задължително съда трябва да вземе становище по лишаването
от право да управлява МПС, като в случая, счита че справедливо ще е същото да е
в срока, в който е и лишаването от свобода, т.е. 6 месеца и същото бъде
редуцирано на 4 месеца. В допълнение изтъква, че подсъдимият си вади хляба като
шофьор, няма друга работа. Видно е от доказателствата по делото, че същият
работи като такъв в частна фирма. За това счита, че едно по-дълго лишаване от
право да управлява МПС би го лишило от възможност да си вземе шест месеца
неплатен отпуск или да премине за 6 месеца на някаква друга работа.
С оглед признаване на вината от подсъдимия и
изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/, съдът след одобряване на
направените от подсъдимия самопризнания разгледа и реши делото по реда на
съкратеното съдебно следствие.
От събраните по време на досъдебното производство
доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно изложените в
обвинителния акт обстоятелства и съгласието му да не се събират доказателства
за тези факти, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.И.М. *** и притежавал мотоциклет „Хонда” с рег.№ EH 2272 А.
Свидетелят Ц.С.Н. *** и притежавал мотоциклет „Сузуки” с per. № EH 2031 A.
Свидетелят К.М.Б. *** и притежавал мотоциклет „Хонда” с per. № EH 2349 A.
Пострадалите Ц.С.Н. и К.М.Б. се познавали помежду си.
Отскоро познавали и подсъдимия С.И.М..
На 21.09.2014година, около 12:00 часа, в град Плевен,
била организирана група от около двадесет мотоциклетисти, които решили да
пътуват с мотоциклетите си до гр.Троян. В групата били двамата пострадали и подсъдимия,
които били със собствените си мотоциклети.
След като подминала град Ловеч, групата се разделила
на няколко по-малки самостоятелни групи. Една от тях се състояла от двамата
пострадали и подсъдимия. Пръв се движел пострадалият Ц.Н., след него подсъдимия
С.М., а последен – пострадалият К.Б..
При км. 60+150 /непосредствено преди разклона за
с.Лешница, обл.Ловеч/ групата от двамата пострадали и
подсъдимия наближила десен завой, веднага след който следвал ляв завой. Движели
се със скорост 100-110 км/ч
на дистанция около 20 метра
помежду си. Времето било слънчево, видимостта била много добра, а пътят – сух и
чист. Максимално допустимата скорост за движение в мястото била 80 км/ч.
Непосредствено преди навлизане в десния завой подсъдимият
М. взел решение да изпревари движещия се пред него /пострадалия Н./, за да
излезе начело на групата. В изпълнение на взетото решение ускорил до около 126.8 км/ч и извършил
неразрешено изпреварване /пътят бил маркиран с непрекъсната осова линия/, след
което се прибрал в дясната лента за движение. Поради скоростта, с която се
движел, не успял да овладее мотоциклета си във вътрешността на завоя – вместо
да го насочи на ляво, за да преодолее следващия ляв завой, продължил движение
направо („изправил мотоциклета”) към дясната пътна мантинела.
Въпреки предстоящия удар в мантинелата не употребил
спирачка, а само отпуснал механизма на газта, което довело до спадане на
скоростта му на движение до 96.8
км/ч. Последвал протриващ удар в дясната мантинела, вследствие на който подсъдимият не успял да се
задържи върху мотоциклета и паднал на пътното платно. Мотоциклетът му също
паднал и тласкан от инерционните сили продължил да се приплъзва
по посоката на движение, докато не се установил в покой.
Възприемайки случилото се пострадалият Н. взел решение
да заобиколи отляво мотоциклета на подсъдимия, за да избегне удар в него. В
този момент обаче възприел автомобил „Шкода Октавия”,
управляван от свидетеля Й.В., движещ се в насрещната лента за движение в посока
към град Ловеч По тази причина за пострадалия Н. било невъзможно да заобиколи
отляво мотоциклета на подсъдимия, тъй като щяло да се стигне до челен удар с
лекия автомобил, затова пострадалият нямал друга възможност освен да продължи
напред. Задействал за кратко спирачния механизъм на мотоциклета, но това се
оказало недостатъчно да избегне удара и със скорост 94 км/ч преминал през
мотоциклета на подсъдимия. Вследствие на удара не успял да се задържи на
мотоциклета си, отделил се от него, политайки във въздуха, и паднал в
насрещната лента за движение, като тласкано от големите инерционни сили тялото
му се преметнало и два пъти
се ударил силно в лявата мантинела.
Мотоциклетът му паднал на асфалта и тласкан от
инерционните сили продължил да се приплъзва напред.
Движещият се трети – пострадалият К.Б. възприел
падането на пострадалия Н. и направил опит да спре, но поради скоростта, с
която се движел, не успял. Последвал удар в мотоциклета на пострадалия Н.,
вследствие на който пострадалият Б. се отделил от мотоциклета си, паднал на
асфалта и тласкан от инерционните сили се прехвърлил през дясната мантинела.
Междувременно свидетелят Иордан
В., възприемайки падането на пострадалите и подсъдимия, незабавно спрял.
Свидетелката М., която пътувала с него, веднага телефонирала на номер „112”.
По подадения сигнал местопроизшествието било посетено
от екип на ЦСМП-Ловеч, който откарал двамата пострадали в МБАЛ-Ловеч. От там
били насочени към град Плевен, където пострадалият Н. бил опериран в УМБАЛ „Г.Странски”, а пострадалият Б. претърпял медицинска
интервенция в МБАЛ „Св.Пантелеймон”.
Видно от заключенията на вещото лице по изготвените
съдебномедицински експертизи на пострадалия Ц.Н. било причинено травматично
счупване на десния талус, счупване на големия пищял
на десния крак и счупване на дясната бедрена кост, което обусловило трайно
затруднение на движенията на десния крак за около 1 година, а на пострадалия К.Б.
било причинено травматично счупване на двете кости на двете подбедрици
– лява и дясна, което обусловило трайно затрудняване на движенията на двата
крака за около 7-8 месеца.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената
автотехническа експертиза, причинените на мотоциклетите на двамата пострадали
щети са както следва: по мотоциклет „Сузуки с per. № EH 2031 А, собственост на пострадалия Н. – 1575
лева, а по мотоциклет „Хонда” с per.
№ EH 2349 А, собственост на пострадалия Б. – 4000 лева.
При така изяснените
фактически обстоятелства се установява, че с извършеното от него деяние подсъдимият
М. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по основание чл.343 ал.3 б.„а” пр. 2-ро във вр. с ал.1 б.„б” пр.2-ро във вр. с чл.342 ал.1 от НК, като на 21.09.2014 година,
при управление на МПС – мотоциклет „Хонда” с рег.№ EH А 2272 по второкласен път 1135
/Ловеч- Троян/ при км. 60+150, нарушил правилата за движение – чл.20 ал.1
от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват”; чл.25 ал.1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение” и чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП - „Водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен: след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение” и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на повече от едно лице – на Ц.С.Н. *** – травматично
счупване на десния талус, счупване на големия пищял
на десния крак и счупване на дясната бедрена кост, довело до трайно затруднение
на движенията на десния крак за около 1 година, и на К.М.Б. *** – травматично
счупване на двете кости на двете подбедрици - лява и
дясна, довело до трайно затрудняване на движенията на двата крака за около 7-8
месеца.
Съдът приема, че подсъдимият
М. е автор на деянието за което е предаден на съд, като съобрази направените
пълни самопризнания и показанията на разпитаните свидетели в хода на
досъдебното производство. Подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние, чрез действие, като е нарушил правилата за
движение по пътищата и е допуснал настъпването на ПТП.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно,
по непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК – не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но с
оглед ситуацията на пътя и скоростта, с която се е движел, е могъл и е бил
длъжен да ги предвиди. Този извод на съда се подкрепя от всички събрани по
делото доказателства.
Въз основа на така направените изводи, настоящата
инстанция призна подсъдимият М. за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 б.„а” пр. 2-ро във вр. с ал.1 б.„б” пр.2-ро във вр. с чл.342 ал.1 от НК и му наложи
наказания.
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимия М., съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства
признаването на вината и критичното отношение към извършеното, както и чистото
му съдебно минало и му наложи наказание в предвидения минимален размер от една
година лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК намали
така определеното наказание лишаване от свобода при условията на чл.58а от НК с
една трета, или М. следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на осем
месеца.
Като взе пред вид, че наложеното наказание е до три
години лишаване от свобода и подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
извършено престъпление от общ характер, настоящата инстанция прецени, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително изпълнението на наказанието, поради което и на основание чл.66 ал.1
от НК отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в
сила.
Тъй като се касае за извършено нарушение на правилата
за движение по пътищата, довело до ПТП, съдът прецени, че на М., с оглед
императивната разпоредба на чл.343г от НК, следва да бъде наложено и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от девет месеца, като съобрази от
една страна липсата на данни за други административни наказания, а от друга
страна тежките последствия от нарушените правила.
Съдът намира, че така наложените наказания
са справедливи, съответстват на
обществената опасност на деянието и дееца и чрез тях ще бъдат постигнати целите
на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
При този изход на процеса, на основание
чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди С.И.М. да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от
414.28 лева и на Районен съд Ловеч сумата от 28 лева разноски по делото.
С определение по чл.306 ал.1 т.4 от НПК
съдът се произнесе и по направените от частните обвинители разноски по делото,
като осъди М. да заплати по 400 лева на К.
М.Б. и Ц.С.Н. разноски по делото.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: