Р Е Ш Е Н И Е
№ / 2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV състав, в публично
съдебно заседание на 28.09.2015г.
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА- мл.съдия
секретар : Г.С.
разгледа докладваното от
председателя на състава
в. гр. дело № 776 по описа за 2014г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни
жалби на Д.Д.А. срещу решения постановени по гр.д.№
6623/ 20134г. от Варненски районен съд – ХХХІVс.,
както следва:
1.Въззивна
жалба срещу решение № 539/ 10.02.2014г.
с което е прието за установено по отношение на В.М.Д., че Д.Д.А. и Н.Б.А.,
не са собственици на поземлен имот с
идентификатор № 10135.3505.744. , в гр.Варна, район „ Младост” , местност
„Пчелина” , с площ 1130 кв.м. , стар идентификатор 10135.3521.1. и номер по предходен план 744, при граници :
10135.3506.387., 10135.3506.745.10135.3506.1060., 10135.3506.1061, и
10135.3506.383., на основание чл. 124, ал.1 ГПК. С решението е отменен констативен нотариален
акт № 140, том І, № 3271, дело 131/ 2012 г., , на основание чл.537, ал.2 ГПК.
Оспорва решението с възражения за
неправилност, постановяване при съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Твърди, че претенцията по насрещния иск не е
доказана с представените доказателства и в периода от 1999г. до образуване на
делото няма трайно установена фактическа
власт върху процесния имот от В.Д..
2. Въззивна
жалба срещу решение № 456/ 20.01.2015г.,
приложена към присъединеното в.гр.д.№ 1151/ 2015г. ВОС/ , с което е отхвърлен
предявения иск от Д.Д.А. и Н.Б.А. срещу В.М.Д., с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено, че ответницата не
е собственик на описания имот.
Изложени са доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението , въз основа на които е направено искане да бъде отменено и за постанови решение, с
което да се приеме за установено, че ответницата не е собственик на имота – ПИ с идентификатор
10135.3506.744., за неговата отмяна и постановяване на решение, с което да се
уважи предявения иск, както и да се присъдят направените по делото разноски.
От въззиваемата
страна- В.М.Д., чрез адвокат Д.Г., са депозирани две становища по постъпилите
жалби, в които оспорва наведените с тях възражения. Моли решенията да бъдат
потвърдени като законосъобразни.
Съставът на Варненския окръжен
съд, след преценка на обжалваните
съдебни актове, съобразно възраженията в жалбата и писмените доказателства към
делото, на основание чл.269 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК , констатира :
Предмет на разглеждане са предявените насрещни установителни искове за собственост относно имот,
представляващ ПИ с идентификатор №
10135.3505.744., в гр.Варна, район „ Младост” , местност „Пчелина”,с площ 1130
кв.м.,стар идентификатор 10135.3521.1. номер по предходен план 744, при граници : 10135.3506.387.,
10135.3506.745.10135.3506.1060., 10135.3506.1061, и 10135.3506.383.
С предявената искова молба Д.Д.А. и
конституираният съпруг Н.Б.А. оспорват
правата на ответника- В.М.Д., по отношение на описания имот. Ищците твърдят, че
са придобили имота по давност, в резултат на упражнявано владение- спокойно, явно и постоянно, без
прекъсване, от началото на 2000 г. до
настоящия момент. С констативен
нотариален акт № 140, том І, рег.№ 3271,
д.131/ 2012г. Д. Д.А. е призната за собственик
на имота, в периода на сключения брак с втория ищец. Твърдят, че имотът никога не е владян от
ответника, който не е извършвал действия по упражняване на фактическа власт ,
нито е демонстрирал намерение за неговото своене. Поради обстоятелството, че ответникът също се е снабдил с нотариален акт
за собственост и е подал молба за строеж на ограда, претендират да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено, че В. М.Д. не е собственик на процесния
имот.
Ответника по иска- В.Д., е изразила
становище в срока за отговор, оспорвайки иска като недопустим , поради липса на правен интерес от предявяването му.
С имота е извършено разпореждане в полза на трето лице пред завеждане на
исковата молба, съгласно нотариален акт
№177/ 23.04.2013г. Оспорва претенциите на ищците, противопоставяйки
твърдения са придобиването му по давност, въз основа на упражнявано владение,
първоначално от нея в продължение на 10 години, а по-късно и от новия
собственик. Твърди, че ищците никога не са били във владение на този имот, но
са предприели действия за снабдяване с
нотариален акт за обстоятелствена проверка и по-късно за вписване в
кадастралната карта. Предявява насрещен установителен иск за отричане правата на ищците върху
имота.
Въззивният състав, във връзка с повдигнатите възражения за принадлежността на
материално право с предмет- процесния имот, приема за
безспорно установени следните факти и обстоятелства:
Спорният имот е ПИ с
идентификатор 10135.3506.744, стар
идентификатор 10135.3521.1, и номер по предходен план- 744, с обозначените граници по КККР- 10135.3506.387.,
10135.3506.745, 10135.3506.1060., 10135.3506.1061, и 10135.3506.383 , и съобразно скица № 13788/ 30.05.2012г. попада
в урбанизирана територия , без данни за собственици.
Представените констативни нотариални актове легитимират страните като собственици по обстоятелствена проверка, съответно - ищцата с
н.а.№ 140, т.І, рег.№ 3271, д.131/ 27.09.2012г.; ответницата с н.а. № 64,
т.ІІІ, рег.№ 6581, д.454/ 29.08.2012г. , при пълна идентичност на описания
имот.
По скица № 23097/ 05.09.2012г. имотът е собственост на В. Д. съгласно
издадения нотариален акт от 29.08.2012г. / № 172, т.47, рег. 18415, д.9967 от
30.08.2012г. СВп-Варна/. Впоследствие, с нотариален акт № 177, т.21,
рег.№ 8616, дело 4376 / 23.04.2013г. СВп-Варна е
дарила имота на дъщеря си И.В.А., като трансформацията е осъществена след
образуване на исковото производство-06.12.2012г., и на основание чл. 226,ал.1 ГПК производството продължава с
първоначалните страни.
Относно релевантните обстоятелства се ценят - молба
вх.№ 12001706 ВУ/ 14.09.2012г. от В.Д. ***,
с искане за спиране на започната административна процедура по издавана
на АОбС за имота,
протокол от 11.09.2012г. за извършено трасиране на имот –ПИ 10135.3506.744,
с границите по КК на град Варна, които сочат на отношението към имота като
собствен.
Не се преценяват като относими към спора всички допълнително представените документи -фактура,
касов бон, становище по условията за присъединяване към енергийната мрежа,
договор от 13.05.2013г. за охрана, с които се установяват действия на И.А.,
предприети в хода на исковото производство.
За установяване факта на упражняваната
фактическа власт върху процесния имот са допуснати
посочените от страните свидетели.
Свидетелят П.Й.К. / без
родство/ твърди, че познава сина на В.Д.
и имота в м.”Пчелина” от 2000г., посещавал
го е всяка година. Описва го като оградено място с мрежа и дървени колове ,
малка барака под една слива, облагородено със стари овощни дървета/ липа,
сливи/ , и засети нови / череша, две ябълки, райска ябълка, круша, а в момента -лук
и чесън/. Помагал в поддържането на оградата, прекопаване, засаждане на декоративни храсти и овошки през 2010г. ,
варосване на стари дървета. Твърди, че в
имота има фургон.
Свидетелят Костадин Ал. К. /без
родство/ познава ищците А. Описва
местоположението на имота, ограждането му
от едната страна с жив плет, от другите две страни- ограда, пред него-
път , който прави завой покрай целия
имот. В имота ползвали барака / дървена стаичка/ като склад за инструменти. Твърди, че с ответника посещавали имота редовно
от 2000г. до 2005г., а след това по два
пъти в месеца до 2012г. Имотът не бил залесен
с овощни дръвчета, декоративни храсти и шипки, имало само една стара круша, а в
съседния имот - стар фургон .
Вторият свидетел В.С.В. / без
родство/ познава Д. и Н. / Александрови/ . Описва имота като хавра от „ декар и нещо”,
ъглов имот – от две страни път. Според него, през 2000г. имотът бил ограден с телена мрежа и от
вътрешната страна – барака, в която складирали инструменти . Не бил обработван ,
имало една круша и „ някакви овощни дървета”. През септември 2012г. е видял
багер в имота, който трябвало да го подравнява, но дошла полиция и преустановили работата.
Съпоставени помежду си показанията на
двете групи свидетели показват познаване
на имота като местоположение и общото му състояние , до него се стигало по
черен път. За разлика от свидетеля на ответника, свидетелите на ищците нямат
впечатления имотът да е бил обработван, нито облагородяван с овощни дървета,
декоративни храсти, и според тях фургонът се намирал в съседния имот.
Изложеното поражда заключението, че имотът не е ползван от ищците по предназначение, посещенията са били рядкост и за проверка„
дали някой не се е нанесъл там”. Останалите твърдения, че е служел като склад
за техника и части на автомобили/ / св.В., св.К./, остават непотвърдени по делото, а същевременно не кореспондират с наведените от ищците с
исковата молба и в отговора на насрещния иск.
За разлика от свидетелите В. и К.,
които посочват местоположението на
имота, но го описват като неподдържана хавра, свидетелят Пл.К. твърди, че той е поддържан
и облагородяван от Д. и нейното семейство с овощни дръвчета,
декоративни храсти, и той лично е
участвал в някои дейности. Показанията
на този свидетел кореспондират с констатациите на вещото лице. Установено е, че
засаждането на нови дървета е извършено приблизително по едно и също време, и
без противопоставяне от другата страна.
Според заключението на съдебно -
агрономическата експертиза, неоспорено от страните, в имота има 11 вида овошки, от които 6 броя
на 15 и 25 години, в недобро агротехническо и физиологично състояние.
Останалите представляват плодоносни дръвчета : кайсия, праскова, череша ,
ябълка, на 2 години. В момента на огледа мястото е засято с лук и чесън.
Според удостоверение № АУ О / 6379 ВН
от 20.07.2012г. Община Варна, за имот с идентификатор 10135.3506.744 по КК на район Младост
представляващ ПИ 744 / по ПНИ на с.о.”Пчелина” – 744 / предходен П/- ч.168 и
ч.169 / стари по ПКП към ПНИ/ - 285 и 285а / по КП -1968г./, няма извършено отчуждаване и възстановяване
по ЗВСВНОИ , ЗПИНМ, ЗТСУ и др. , имотът не попада в обхвата на чл.19 от ЗСПЗЗ, за него няма съставен АДС ,
АОС . Съобразно представен договор за
доброволна делба от 10.07.1992г. между
наследниците на О.С.Т. за имот №
285, имоти 285 и 285а са придобити
от В.П.В.. и Я.П.А. . В удостоверението са цитирани
съответните писма от ОСЗ –Варна, и Дирекция „АГУП” относно приложимите
действащи планове за имота, данните за вписани собственици по ПКП към ПНИ и по
КП от 1968г., с конкретните имена и основания. Обстоятелствата сочат, че имотът
по старите планове на местността е с идентифициран собственик, но са без
значение за конкретния спор и поради това не подлежат на обсъждане.
Представеното удостоверение е
документ, преценяван от нотариуса при издаване на нот.акт
№ 64/ 2012г. за установяване на собствеността, като част от задължителната
проверка която нотариусът извършва за признаване на съществуващото право на
собственост.
Фактическите
констатации обосновават по същество следните правни изводи:
С предявените насрещни установителни искове страните се стремят на защитят правото
си на собственост, чрез оспорване на претендираните
от другата страна за придобиване на имота по давност, съобразно издадените
констативни актове. В качеството на ответник по предявения иск всеки от тях е
поставен в положението на доказваща страна за фактите, от които произтича
твърдяното право.
За разпределената доказателствена
тежест районният съд се е позовал на задължителната практика, установена с ТР № 11 / 2012г. на ОСГК по т.д. № 11/ 2012г./, когато двете
страни в правния спор се легитимират с констативни нотариални актове, всяка от
тях доказва собствените си права, по правилото на чл.154, ал.1 ГПК.
Въз основа на общия и конкретен анализ
на данните по делото, Д. и Н. Александрови не доказват елементите на владението
-установена трайна фактическа власт върху спорния имот с намерение да го
свои, непрекъснато и необезпокоявано в
изискуемия десетгодишен давностен срок, считано от
2000г. до извършената обстоятелствена
проверка през 2012г., респективно образуваното съдебно производство.
За първи път интересите на двете
страни по отношение на този имот се конфронтират три месеца преди завеждане на
иска, непосредствено след извършената обстоятелствена проверка през м.
септември 2012г. До този момент няма
индикация за отношенията с насрещната
страна и съответстващо на твърденията им
за упражнявана фактическа власт,
необезпокоявано и без противопоставяне от други лица. Фактите, установени от
свидетелите, са крайно недостатъчни за да се направи обосновано заключение, че
имотът е владян в изискуемия десетгодишен срок от семейство А.
Въззивният състав счита, че
първостепенния съд обосновано и законосъобразно е мотивирал становището
си за основателност на предявения отрицателен установителен
иск от В.Д. срещу Д. А. и Н.А. по отношение на спорния имот. При напълно
съвпадащи правни изводи решение № 539 /
10.02.2014г. следва да бъде потвърдено.
По отношение на иска, предявен от Д. А.
и Н.А. срещу В.Д., за отричане на правата й върху същия имот, приема, че доказателствата ангажирани от ответната
страна сочат непротиворечиво, че към датата на извършената обстоятелствена
проверка тя е била във владение на
имота- ползвала го е по предназначение и по отношение на трети лица е
демонстрирала намерението да го свои. Облагородяването на мястото с нови овощни
дръвчета, поддържането на оградата и като цяло стопанисването на този имот,
последователно в един продължителен
период, са факти и обстоятелства, които не се опровергават по делото. Тъй като
ищците по никакъв начин не установяват
кога и как са се противопоставили на това владение до м. септември
2012г., макар Д. да е била недобросъвестен подобрител на имота, по отношение на нея са настъпили
предпоставките на чл. 79, ал. 1 ЗС , легитимиращи я като собственик по давностно владение.
В този смисъл споделя изводите за
неоснователност на предявения иск срещу В.Д., и законосъобразност на решение №
456/ 29.01.2015г. ,с което е отхвърлен, като недоказан и неоснователен.
Съобразно изложеното решенията,
предмет на въззивните жалби следва да бъдат
потвърдени изцяло. При условията на чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата
страна има право на разноски, за които своевременно е направила искане, но не е представила доказателства, поради което такива не се
присъждат.
На основание чл. 271 ГПК съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 539/ 10.02.2014г. с което е прието за установено по отношение на
В.М.Д., че Д.Д.А.
и Н.Б.А., не са собственици на поземлен имот с
идентификатор № 10135.3505.744. , в гр.Варна, район „ Младост” , местност
„Пчелина” , с площ 1130 кв.м. , стар идентификатор 10135.3521.1. и номер по предходен план 744, при
граници:10135.3506.387.,10135.3506.745.10135.3506.1060.,
10135.3506.061,
и 10135.3506.383., на основание чл.124,
ал.1 ГПК, и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен констативен нотариален акт
№ 140, том І, № 3271, дело 131/ 2012 г., и решение № 456/ 20.01.2015г. ,с което е
отхвърлен предявения иск от Д.Д.А. и Н.Б.А. срещу В.М.Д. , с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК за приемане за установено, че ответницата не е собственик на
описания имот, на основание чл. 124,
ал.1 ГПК, постановени по гр.д.№ 6623/ 2013г. от Варненски
районен съд ХХХІV състав.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.