№ 405
гр. София, 14.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело №
20211800100452 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по субективно съединени искове с правно
основание чл. 2в от ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 от Договора за ЕС и чл. 9, § 1 от Регламент №
1889/2005 г. на ЕП и на Съвета от 26 октомври 2005 г., предявени от Л.. П. П. от гр. София
срещу Софийски районен съд, Софийски градски съд, ВКС на РБ и Народно събрание на
Република България.
В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д. № 40364/2013 год. Софийски районен съд
издал заповед за незабавно изпълнение срещу ищеца на основание чл. 417 от ГПК по
заявление на „Ю.Б.“ АД за вземания въз основа на договор за издаване на златна кредитна
карта „A.express“ от 28.07.2006 год. и извлечение от сметка за задълженията по договора
към 06.09.2013 год., като това е станало преди започване на исковото производство и преди
да бъдат изчерпани всички средства за защита, т.е. преди делото да е приключило на три
инстанции на 19.02.2019 год. /с определение на ВКС за недопускане до касационно
обжалване на решение по гр.д. № 3145/2017 год. на СГС, постановено в исковото
производство по чл. 422 от ГПК/. С определение № 8970 по ч.гр.д. № 5719/2014 год. на СГС
е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
С тези актове ответниците СРС и СГС са нарушили основополагащи норми на общностното
право, а именно – принципът на ефективна съдебна защита съгласно чл. 6 и чл. 13 от
КЗПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС и забраната да се пристъпва към
принудително изпълнение срещу имуществото на длъжник, преди той да е изчерпал всички
свои средства за защита, т.е. преди делото да е приключило пред всички съдебни инстанции.
Излага и доводи за неправилност на разпореждането за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и на определението по ч.гр.д. № 5719/2014 год. на СГС по съображения, че
вземането не е изискуемо, не е обявена предсрочната изискуемост, налице са неравноправни
клаузи и др., като твърди и допуснати от ответниците СРС и СГС процесуални нарушения
в производството по чл. 417 от ГПК.
Ищецът твърди, че след подадено възражение срещу заповедта за изпълнение в
производството по предявения от банката иск по чл. 422 от ГПК е постановено
незаконосъобразно решение от 20.06.2016 год. по гр.д. № 9137/2014 год. на СРС, с които е
признато съществуването на вземанията на „Ю.иЕ.Д.Б.“ АД срещу него за сумите, предмет
на заповедното производство. С решение от 23.11.2017 год. по гр.д. № 3145/2017 год. на
СГС е потвърдено решението на СРС. С определение по т.д. № 1185/2018 год. на ВКС на РБ
същото не е допуснато до касационно обжалване. Последното е потвърдено с определение
от 19.02.2019 год. на ВКС на РБ.
1
Твърди, че при разглеждане на делото в исковото производство всички съдебни
инстанции в лицето на ответниците СРС, СГС и ВКС на РБ са допуснали редица нарушения,
довели до неправилното решаване на делото, а именно: липса на произнасяне по
възраженията му за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредитна карта,
неправилна преценка на събраните по делото доказателства и редица процесуални
нарушения, подробно посочени в исковата молба. При решаване на спора съдебните
инстанции са допуснали груби нарушения на Правото на Европейския съюз.
В уточняваща молба от 20.07.2021 год. ищецът е посочил, че основанието за
отговорността на СРС за претърпените от него вреди е отказът от установяване на
обективната истина в процеса и издаване на порочен съдебен акт – решение №
9006/20.06.2016 год.; основанието за отговорността на СГС е отказът от установяване на
обективната истина и издаване на порочни съдебни актове по гр.д. № 3145/2017 год. и по
ч.гр.д. № 5719/2014 год., а за ответника ВКС на РБ основание за ангажиране на
отговорността е отказът от установяване на обективната истина и издаване на порочен
съдебен акт – определение № 88/19.02.2019 год. по ч.т.д. № 23/2019 год. и определение №
238/07.11.2018 год. по т.д. № 1185/2018 год. Моли съда да осъди посочените ответници да
му заплатят поравно обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер общо на
15 049,47 лв., представляващи сбора на присъдените суми в полза на банката-заявител и
ищец в производството по чл. 422 от ГПК. Претендира и всеки от ответниците да му заплати
сума в размер на 15 050 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от него стрес и страдания в резултат на несправедливия резултат от водените
дела и нарушен публичен имидж.
С уточняващата молба от 20.07.2021 год. ищецът е посочил, че предявява и искове
срещу Народното събрание на РБ, тъй като противно на установената съдебна практика на
Съда на ЕС е приел законодателство, което: предвижда възможност съдът да издаде заповед
за изпълнение срещу потребител, без да извърши служебна проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договора, от който произтича вземането; предвижда уведомяване на
длъжника за издадената заповед за незабавно изпълнение от съдебния изпълнител в
производството по принудително изпълнение, а не в по-ранен момент; не предвижда
ефективен съдебен контрол върху актовете на съдебните изпълнители и др. Предявява иск
срещу НС на РБ за заплащане на „законна лихва върху общата дължима от другите
ответници сума за период от датата на подаване на исковата молба – 19.08.2019 год. до
окончателното изплащане“. С разпореждане от 21.07.2021 год. съдът е указал на ищеца да
конкретизира претенцията срещу НС на РБ по основание, размер и период. С молбата от
07.09.2021 год. ищецът е посочил, че претендира сумата 5016 лева, като не е изпълнил
останалите указания на съда.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтича претендираното
право, и формулирания петитум, не дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
редовно предявена претенция с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3
от Договора на ЕС и чл. 9, § 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския парламент
и на Съвета от 26. 10. 2005 г.
В случая искането за обезщетение не е основано на твърдения за претърпени
имуществени вреди от нарушение на общностното право от страна на ответниците, а на
отказа на съдебните инстанции да установят обективната истина и издаването на
неправилни съдебни актове. По правило пороците на съдебните актове, постановени в исков
граждански процес, респ. в заповедно производство, се отстраняват по реда на
инстанционния контрол или на предвидените в националния закон извънредни способи. С
нормата на чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК е регламентирано основание за отмяна на влязло в сила
2
решение, когато Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил
нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея. Налице е специално уреден
извънреден процесуален способ за защита срещу съдебни актове, постановени в нарушение
на Конвенцията. ЕСПЧ е създаден, за да осигури спазването на задълженията, поети от
договарящите страни по силата на Конвенцията и протоколите към нея и е постоянно
действащ. Съгласно чл. 32, § 1 юрисдикцията на съда се разпростира върху всички въпроси,
засягащи тълкуването и прилагането на Конвенцията и протоколите към нея, отнесени до
него в съответствие с чл. 33, 34, 46 и 47, т.е. и по отношение на разглеждането на
индивидуални жалби по чл. 34 от всяко лице, неправителствена организация или група лица,
които твърдят, че са жертва на нарушение от страна на някоя от договарящите страни на
правата по международния договор. По настоящото дело по повдигнатите от ищеца въпроси
не е налице такова решение на ЕСПЧ.
В националното законодателство – ЗОДОВ са предвидени конкретни основания за
отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, вкл. в хипотезите при нарушения на права, защитени по
Конвенцията /чл. 2, т. 1 и 2 от ЗОДОВ/. Съгласно измененията на ЗОДОВ /ДВ бр.
94/29.11.2019 г./ разпоредбата на чл. 2в предвижда и искове срещу държавата за вреди от
достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Съдът намира, че в случая такива
нарушения не се твърдят от страна на ищеца. Недопустимо е по повод иск за вреди от
правораздавателна дейност - влязъл в сила съдебен акт на национална юрисдикция, да се
установява порок на съдебния акт, включително неправилност или недопустимост, както и
инициирането на производство по иск за заплащане на обезщетение за такива вреди. Това е
така, тъй като в противен случай би се стигнало до противоречие с последиците на
решението, по-специално със силата на пресъдено нещо на съдебния акт, съгласно чл. 297 и
298 от ГПК, и с принципа за задължителност на влязлото в сила решение по отношение на
страните, както и на всички съдилища, учреждения и др. Зачитането на придадената от
националния правов ред сила на пресъдено нещо на съдебните актове и тяхната
неотменяемост е признато и от СЕС, който приема, че общностното право не налага на
националните юрисдикции да ги нарушават, дори ако това би позволило да се избегне
нарушение на съюзното право, допуснато с национално съдебно решение (решение на СЕС
от 16.03.2006 год. по дело Rosmarie Kapferer v Schlank & Schick GmbH, дело C-234/04).
Освен това ищецът не сочи нито един конкретен съдебен акт или норма от правото на
Европейския съюз, които да са били нарушени при постановяването на процесните съдебни
актове. Макар да са изброени множество такива от практиката на СЕС, предметът на
посочените решения не е относим към изнесените в исковата молба твърдения.
Недопустим е и предявеният иск срещу Народно събрание на РБ.
Ищецът обосновава легитимацията на този ответник с качеството му на
законодателен орган, с вменено задължение за предприемане на всички необходими мерки
за отстраняване на неправомерните последици от нарушение на общностното право, но в
конкретния случай не се сочат конкретни норми, които не са синхронизирани и
противоречат на общностното право. Ищецът не е конкретизирал какво е противоречието
между националните процесуални норми в ГПК и посочените от него разпоредби – чл. 3 от
Регламент /ЕО/ 805/2004, чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС, чл. 87 от Договора за
създаване на Европейската общност и практиката на Съда на ЕС. Не са изпълнени и
дадените от съда с разпореждане от 21.07.2021 год. указания да конкретизира претенцията
срещу този ответник, която не е уточнена по основание и размер.
По изложените съображения съдът намира, че производството по делото е
недопустимо и следва да бъде прекратено, на основание чл. 130 от ГПК.
Воден от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 452/2021 год. по описа на СОС.
Определението може да се обжалва пред САС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
4