РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Варна , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500229 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от Д. Т. Д. чрез процесуалния му представител адв.Д.Д.
против решение №260074/22.03.2021г., постановено по гр.д.№901/20г. по
описа на ДОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от Д. Т. Д. против К. Т.
Д. иск за отмяна на пълното запрещение, под което е поставена К. Т. Д. с
влязло в сила решение по гр.д.№571/97г. по описа на ДОС.В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което се отмени поставянето на К. Т. Д. под пълното
запрещение и вместо това същата бъде поставена под ограничено
запрещение.
Въззиваемата К. Т. Д., поставена под пълно запрещение, действаща в
производството чрез назначения си по реда на чл.29, ал.4 от ГПК особен
1
представител адв.Н.А., редовно уведомена, не е депозирала отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
АП-Варна чрез прокурор М.Г. поддържа становище за неоснователност на
въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищецът Д. Т. Д. излага, че с решение
№28/06.02.1998г., постановено по гр.д.№571/97г. по описа на ДОС,
ответницата К. Т. Д., негова сестра, е поставена под пълно запрещение.В
периода от 1973г. до м.08.2020г. същата е била настанена в Дом за
пълнолетни лица с умствена изостаналост, с.Българево, Община Каварна, с
диагноза лека олигофрения.След изписването си живее в едно домакинство с
ищеца.Същата е контактна, справя се с ежедневието - обслужва се сама,
пазари от магазина, разхожда се, ориентира се нормално, води разговори,
грижи се за вещите си. Предвид изключително дългия престой в посочената
институция е много притеснителна и с изявено чувство за
малоценност.Ответницата вече може да се грижи за своите работи и да
разбира свойството и значението на постъпките си, предвид което се
претендира да бъде отменено поставянето й под пълно запрещение.
Ответницата К. Т. Д., поставена под пълно запрещение, действаща в
производството чрез назначения си по реда на чл.29, ал.4 от ГПК особен
представител адв.Н.А., в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор и в
хода на производството не оспорва предявения иск, като поддържа, че са
налице предпоставките за поставянето й под ограничено запрещение.
ОП-Добрич поддържа становище за основателност на иска и моли да бъде
уважен като ответницата се постави под ограничено запрещение.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявен е иск с пр.осн. чл.340, вр. чл.336 и сл. от ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС №5/79г. от 13.02.1980г., предмет
на иска с пр.осн. чл.5 от ЗЛС за поставяне на едно лице под запрещение е
2
дееспособността му, а основанието на този иск е наличието на душевна
болест или слабоумие и невъзможността на болния от тези страдания да се
грижи за своите работи.Двете изисквания следва да са налице кумулативно,
за да се постанови съответно ограничаване на дееспособността или обявяване
недееспособността на лицето.Първото изискване, очертано от т.нар.
медицински критерий, изисква или лицето да е болно от слабоумие -
умствена недоразвитост като идиотия, имбецилност, дебилност, олигофрения
или от душевна болест/психопатия/ - страдание на умствено развито лице,
което обаче има за последица такова разстройство на съзнанието, което сочи
на промяна на личността и обуславя неадекватно поведение.Второто
изискване, очертано от т.нар. правен критерий, изисква лицето да не може да
се грижи за своите работи - да не разбира предписанието на правните норми и
да не може да съобразява поведението си с тях, да не се ориентира в
социалната среда и да не може да ръководи постъпките си като съобразява
последиците от тях.
С решение №28/06.02.1998г., постановено по гр.д.№571/97г. по описа на
ДОС, гр.о., по предявен от нейния брат Д. Т. Д. иск К. Т. Д. е поставена под
пълно запрещение на осн. чл.5, ал.1 от ЗЛС.
В настоящото производство е необходимо да се изследва дееспособността
на поставената под пълно запрещение въззиваема въз основа на
новонастъпилите след приключване на съдебното дирене в предходното
производство/30.01.1998г.-последно о.с.з. по гр.д.№571/97г. по описа на ДОС/
факти, свързани с отпадането или настъпването на съществена промяна на
основанията, обусловили поставянето й под пълно запрещение.
Съгласно заключението на СПЕ от 11.02.2021г. на в.л. д-р
Ж.Н./психиатър/, изслушана пред първоинстанционния съд, и обясненията на
в.л. в о.с.з. на 22.02.2021г. въззиваемата страда от интелектуален дефицит -
слабоумие с характеристиката на умерена умствена изостаналост, значително
нарушение в поведението, изискващо внимание или лечение.С голяма
вероятност интелектуалният й дефицит е бил определен от вътреутробна
патология - родена недоносена, но и от последвала органична патология след
преболедуване от менингоенцефалит в ранна детска възраст.При
констатираното й слабоумие са налице нарушения на всички сфери на
3
психичната дейност, като водещи са интелектуално мнестичните.Мисловният
й процес е примитивен, конкретно образен.Не е в състояние да извършва
анализ, синтез, да извлича причинно-следствени връзки, да прави разлика
между външно сходни предмети, явления.Не е в състояние да изгражда дори
елементарни логични връзки.Не е в състояние да преценява адекватно
каквито и да било житейски ситуации и обстоятелства, както и да взема сама
правилни решения за тях.Борави със стеснен речеви репертоар, до известна
степен разбира казаното й на елементарно ниво, като навременно е налице
проява на несъответност на отговорите.При общуване с околните използва
механично усвоени фрази, при дефицитарна необмисленост на казаното от
нея.Усвоила е малко на брой елементарни умения за лично самообслужване
или за справяне с обща работа за кратко време при напътствия и
контрол.Интелектуалния й дефицит е попречил за усвояване на каквато й да
било грамотност - не познава букви, цифри, не може да пише, да чете и да
смята. Вниманието й е силно неустойчиво, отвлекаемо, проблемно се
привлича и задържа за много кратко време.Не е ориентирана за време и
пространство, грубо ориентирана за себе си, за място, за обкръжаващата я
действителност, основно за семейната среда.Разбира смисъла на казани й
елементарни команди, които не винаги изпълнява.Трите звена на паметта -
фиксация, ретенция и репродукция са умерено до тежко увредени.Не е в
състояние да се справи с целенасочена дейност, извършва предимно заучени,
стереотипни действия, които са на елементарно ниво.Налице са страдащ
самоконтрол и страдаща оценъчност към последиците от личното
поведение.Интелектът й е в патологични стойности - на нивото на умерена
умствена изостаналост/слабоумие/.От поставянето й под запрещение и към
изготвяне на СПЕ не е последвала съществена промяна в характеристиките на
дефицитарно определеното й психично състояние и поведение.Посочената
умствена изостаналост е стационарна и не следва да се очаква, че ще се
промени или напълно овладее във времето, този дефицит не би могъл да се
повлияе от каквито и да било медикаменти.Понастоящем не се налага
постоянно медикаментозно лечение, доколкото не се наблюдават опасни
прояви в резултат на емоционална волева нестабилност.Същата не е в
състояние да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи
постъпките си, да се грижи сама за себе си и да защитава интересите си.
4
Съгласно показанията на св.Й.Д./съпруга на въззивника/ К. е била в дома в
с.Българево и тогава са я взимали по време на отпуск, но от 14.05.2020г.
решили да я вземат постоянно при тях.Не пие хапчета, добре е, сутрин става,
измива се, закусва, чисти си стаята.Ходи за хляб, контактува с други хора.К.
няма къща, има само земя.С ежедневните си потребности може да се справя
сама, има воля, научили я да брои, вече знае седмицата от колко дни е.
Съгласно показанията на св.Т.М./живееща на съпружески начала със сина
на въззивника/ същата познава К. от м.05.2020г., разказвали са й, че е била в
дом в с.Българево.Мисли, че може да се оправя сама, позитивна е, не е
виждала да извършва ненормални действия, разговаря, шегуват се, гледат
филми, може да се каже, че е адекватна.Не знае месеците, но е започнала да
научава дните от седмицата.Говори си с комшиите, ходи за хляб.Храни се
сама, чисти си стаята, оправя си леглото.
По реда на чл.337 от ГПК въззиваемата е разпитана пред ДОС.
Константна е формираната съдебна практика по приложението на чл.5,
ал.1 и ал.2 от ЗЛС досежно обстоятелството, че наличието на душевна болест
само по себе си не е достатъчно за бъде едно лице поставено под
запрещение/съответно да продължи да бъде поставено под запрещение/,
защото основанието за поставянето под запрещение не е душевната болест
или слабоумието сами по себе си, а невъзможността страдащият от такава
болест или от слабоумие да се грижи за своите работи.Затова, в
производството чл.336, ал.1 от ГПК съдът следва, след разпит на лицето, въз
основа на непосредствените си впечатления и след като изслуша и неговите
близки, да направи преценката си за неговото състояние.За тази преценка, от
значение е и мнението на експерта, който установява както дали лицето
страда от болест, която законът визира и съответната степен на страдание,
така и с оглед конкретиката на случая - дали здравословното състояние на
лицето е такова, че то да може да се грижи за своите работи и интереси.В
ППВС 5/79г. изрично е посочено, че "само съдът е компетентен да реши с
оглед медицинските и други данни дали лицето следва да бъде поставено под
запрещение".Съдебната практика е дала и обяснение за съдържанието на
понятието "грижа за своите работи".Така в решение №1301/12.11.2008г. по
гр.д.№5560/07г., ВКС, V г.о. и решение №379/07.05.2009г. по гр.д.
5
№1320/08г., ВКС, І г.о. е посочено, че "за да може да се грижи за своите
работи лицето следва да разбира предписанията на правните норми и да
съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда и да
може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях.Грижата
за своите работи включва и отношението към обществото и съобразяване с
установения ред, т. е. лицето да се държи нормално".
Съгласно мотивната част на Решение №12/17.07.2014г. на КС по к.д.
№10/14г., оспорените разпоредби на чл.5 от ЗЛС трябва да бъдат тълкувани
стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното
изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически
увреждания.Такава защита ще е налице, когато неизбежните ограничения,
свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху
основни конституционни права на тези лица.Това налага недееспособността
по чл.5 от ЗЛС да бъде разбирана като състояние, което единствено трябва да
осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят
интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на
обществото.
Видно от изслушаното по делото експертно заключение, изготвено и въз
основа на представената по делото медицинска документация, кредитирано
като обективно и компетентно дадено, въззиваемата страда от душевно
заболяване - слабоумие /умерена умствена изостаналост, което е и от такова
естество, че не е възможно излекуването му, вкл. и медикаментозно/, предвид
което този елемент съдът приема за установен в производството.
Относно второто обстоятелство, което следва да бъде кумулативно
установено, а именно дали въззиваемата може да се грижи за своите работи,
т.е. да разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението
си с тях, да се ориентира в социалната среда и да може да ръководи
постъпките си, като преценява последиците от тях, отношението й към
обществото и съобразяване с установения ред съдът приема следното.От
съвкупния анализ на заключението на СПЕ и обясненията на в.л., показанията
на свидетелите и от изслушването на въззиваемата се установява, че същата
не е ориентирана за време и пространство, грубо е ориентирана за себе си, за
място и обкръжаваща я действителност, основно за семейната си среда/знае,
6
че живее при брат си и при неговата жена Й. в с.Кладенци, както и, че е
живяла преди това в дом в с.Българево/.Същата е изцяло неграмотна - не
познава букви, цифри, не може да чете, да пише, да смята.Не е в състояние да
изгражда елементарни логически връзки, да преценява адекватно каквито и
да било житейски ситуации и обстоятелства.Мисловният й процес е
примитивен.Общува на елементарно ниво със стеснен речеви репертоар,
използвайки механично усвоени фрази.Извършва предимно заучени
стереотипни действия, които са на елементарно ниво - според свидетелските
показания сутрин става, измива се, храни се самостоятелно, чисти си стаята,
ходи за хляб в селото.Усвоила е малко на брой елементарни умения за
справяне с обща работа за кратко време и при напътствия/помага на
свидетелката при храненето на кокошките/.Независимо, че притежава тези
елементарни умения, необходими й за ежедневно функциониране, и, че може
да общува на елементарно ниво, съдът приема, че понастоящем въззиваемата
не може да се грижи самостоятелно за работите си, да разбира предписанията
на правните норми и да съобразява поведението си с тях, съответно да
ръководи постъпките си.
Слабоумието, от което страда, характеризиращо се с интелект в
патологични стойност - на ниво умерена умствена изостаналост, не позволява
осъществяването от нейна страна на мисловен процес, чрез който да се
извършват необходимите абстрактно-логически и причинно-следствени
връзки, т.е. тя не е способна адекватно да се ориентира и да преценява
обкръжаваща я социална среда, както и да контролира и да коригира
поведението си, вкл. да преценява последиците от постъпките си, поради
което и не е способна да се грижи за своите работи по см. на чл.5 от
ЗЛС.Отмяната на запрещението би довело до настъпване на такива правни
действия, които могат да накърнят интересите на поставената под запрещение
или на трети лица, или на обществото, поради което и съответно
продължаването му и неизбежните ограничения, свързани с него, не биха
довели до неоправдано посегателство върху основните й конституционни
права.Констатираните степен на паметовите и интелектуални нарушения
дават основание за горния извод и при евентуалната замяната на пълното
запрещение с ограничено такова.
Предвид установяване в производството, че и понастоящем продължават
7
да съществуват по отношение на въззиваемата кумулативно изискуемите
предпоставки, предвидени в нормата на чл.5 от ЗЛС, съдът приема, че
предявеният иск за отмяна на наложеното пълно запрещение/с евентуално
искане за замяната му с ограничено запрещение/ е неоснователен.Предвид
съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260074/22.03.2021г., постановено по гр.д.
№901/20г. по описа на ДОС, гр.о.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8