МОТИВИ към присъдата по НОХД №1926 по описа на
Варненски
районен съд за 2020 г., ХХІХ наказателен състав
Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт
по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия С.С.И. по обвинението за извършено
престъпление от общ характер по чл.209 ал.1 от
НК.
В заключителната част на обвинителния акт
е посочено, че:
ПОДС. С.С.И.:
На 04.08.2018 г. в гр. Варна, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Веселина Петрова
Касабова - служителка на „Ю.К." ЕООД *** - че представлява „Гугъл
България" ЕООД и че ще заплати цената на следните движими вещи: преносим
компютър „APPLE MacBook Air", слушалки „APPLE AirPods", твърд диск „HDD, 1 ТВ, USB 3.0, MyPassport Black New" и флаш-памет „USB HUB 2.0 - mini
4 port", c което причинил имотна вреда в размер на
3139 лв. /три хиляди сто тридесет и девет лева/ на „Ю.К." ЕООД ***, представлявано
от Йордан Тодоров Йорданов.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението възведено в
обвинителния акт, по отношение на подсъдимия и предлага да бъде признат за виновен, като
изразява становище, че тъй като производството е проведено по правилата на
предварителното изслушване /чл.371 т.2 от НПК/, на подсъдимия следва бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на
чл.58 а ал.1 от НК.
Защитникът на подс.И. моли съда да признае същия за виновен и да му
наложи наказание лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3.
Подс.И. се признава за виновен и съжалява за извършеното.
Гражданският ищец моли съдът да уважи предявения граждански иск.
От
фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства :
Свидетелят
Йордан Тодоров Йорданов бил едноличен собственик на капитала и управител на „Ю.К."
ЕООД ***. Предметът на дейност на дружеството бил търговия с компютърна
техника, която се осъществявала в магазин, находящ се в гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик" № 113. През лятото на 2018 г. като консултант в този
магазин работела свидетелката Веселина Петрова Касабова. На 03.08.2018 г.
вечерта, в самия край на работния ден, по служебния телефон на дружеството със
св. Касабова се свързал подс. С.С.И.. Свидетелката Касабова го познавала бегло,
тъй като през последните десетина дни подс. И. бил направил две поръчки за
закупуване на компютърна техника, които били платени от „Албена" АД -
дружество, с което „Ю.К." ЕООД *** имало дългогодишни партньорски
отношения. Подс. И. имал намерение да въведе в заблуждение св. Касабова, в
резултат на което по неправомерен начин да получи имотна облага - компютърна техника
на определена цена, която той изобщо не възнамерявал да заплаща. За целта
обвиняемият съобщил на св. Касабова невярното твърдение, че представлява и е
служител на „Гугъл България" ЕООД и бил натоварен да извършва временно
дейност по ЗО-заснемане на територията на курортен комплекс „Албена". За
изпълнение на тази си дейност той се нуждаел от компютърна техника, която
обяснил на св. Касабова, че желае да закупи от „Ю.К." ЕООД ***. Този път
обаче, за разлика от предишните два пъти, техниката нямало да бъде заплатена от
„Албена" АД, а директно от „Гугъл България" ЕООД. Свидетелката
Касабова не подложила под съмнение твърденията на подс. И. и го попитала какви
артикули желае да закупи. Тогава той й казал, че става въпрос за следните вещи:
преносим компютър „APPLE MacBook Air", слушалки „АРРЬЕ AirPods", твърд диск „HDD,
1 ТВ, USB 3.0, MyPassport
Black New" и
флаш-памет „USB HUB 2.0 - mini
4 port". Свидетелката Касабова изготвила
проформа фактура на стойност 3139 лв. /три хиляди сто тридесет и девет лева/,
която изпратила на посочения от подс. И. имейл-адрес: ******@******.**. Малко по-късно
подс. И. й върнал /отново по имейл/ изображение, наподобяващо онлайн платежно
нареждане от „Гугьл България" ЕООД в полза на „Ю.К." ЕООД ***. Това
затвърдило убеждението на св. Касабова, че сумата от 3139 лв. е преведена по
сметка на „Ю.К." ЕООД, което обстоятелство тя най-рано можела да провери
на 06.08.2018 г. /понеделник/ - първият работен ден на банките. Подс. И.
настоявал да дойде още на същия ден /03.08.2018 г./ в офиса, за да получи
стоките, но св. Касабова му обяснила, че това няма как да се случи и че, ако
иска, може да заповяда на следващия ден - 04.08.2018 г., събота, когато тя
отново била на работа.
На 04.08.2018 г. около 13:00 ч. подс. И. отишъл в магазина на „Ю.К."
ЕООД, ***, където св. Касабова вече го очаквала. Там тя му предоставила
владението върху три от посочените по-горе вещи, а именно: слушалки „APPLE AirPods", твърд диск „HDD, 1 ТВ, USB 3.0,
MyPassport Black New" и флаш-памет „USB HUB 2.0 -mini 4
port".
Последният артикул - преносим компютър „АРРЬЕ
MacBook Air", се намирал в магазин на св. Йорданов, находящ се в „Гранд Мол" -
Варна, откъдето подсъдимия малко по-късно на същия ден си го взел.
На 06.08.2018 г. св. Касабова и счетоводителката на „Ю.К." ЕООД - св.
Гергана Валериева Николова, установили, че по сметката на дружеството не е
постъпвала никаква сума. Тогава те направили няколко опита да се свържат с
подс. И., но те били неуспешни. Когато най-накрая съумели да осъществят връзка
с него, обв. И. им казал, че със сигурност е превел парите и че най-вероятно се
касае за технически проблем при неговата банка, който поел ангажимент, че ще
отстрани. Това обаче не се случило, като през следващите дни по сметката на „Ю.К."
ЕООД така и не постъпила сума с наредител „Гугьл България" ЕООД, а подс. И.
съвсем спрял да си вдига телефона и да отговаря на имейли. Тогава свидетелите
Касабова, Николова и Йорданов, който вече бил запознат с казуса, си дали
сметка, че са станали жертва на измама от страна на подс. И. и подали жалба до
ОД на МВР - Варна, въз основа на която впоследствие и започнало настоящото
досъдебно производство.
Производството е по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства относно
тези факти. На основание чл.372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва самопризнанията на подсъдимото лице при
постановяване на присъдата без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основание чл.373 ал.3 от НПК
съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изложените обстоятелства се установяват от самопризнанието на подсъдимия,
показанията на свидетелите дадени на досъдебното производство, свидетелството
за съдимост, заключенията по назначените експертизи и всички други писмени
доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След като прецени, че всички доказателства са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и очертават всички елементи на
фактическия състав на обвинението и авторството, съдът :
ПРИЗНА ПОДС. С.С.И.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
На 04.08.2018 г.
в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у
Веселина Петрова Касабова - служителка на „Ю.К." ЕООД *** - че
представлява „Гугъл България" ЕООД и че ще заплати цената на следните
движими вещи: преносим компютър „APPLE MacBook
Air",
слушалки „APPLE AirPods", твърд диск „HDD, 1 ТВ, USB 3.0, MyPassport Black New" и флаш-памет „USB HUB 2.0 - mini
4 port", c което причинил имотна вреда в размер на
3139 лв. /три хиляди сто тридесет и девет лева/ на „Ю.К." ЕООД ***,
представлявано от Йордан Тодоров Йорданов.
Горното решение, съдът взе по следните
правни съображения :
Обект на престъплението са обществените отношения засягащи
имуществените права на гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо физическо лице.
За наличието на измама по смисъла на НК е
необходимо деецът с конкретни действия да въведе в заблуждение лицето, от което
се стреми да получи имотна облага, но без намерение да изпълни ангажимента,
чието поемане е свързано с пряк умисъл с користната цел, а резултатът е
мотивировката на пострадалия да извърши имуществено разпореждане в полза на
дееца. Възбуждането на заблуждение е налице, когато деецът проявява
активност с цел установяване на една невярна представа и има определен принос
за заблуждението. В настоящия случай престъплението е осъществено от
подсъдимият И. чрез действия по
възбуждане на заблуждение у свид.Касабова, а именно че той е
представител на „Гугъл
България" ЕООД, които ще заплатят по банков път взетата от него техника.
Подсъдимият изпратил по ел. поща на свид. Касабова изображение наподобяващо
платежно нареждане от „Гугъл България" ЕООД в полза на „Ю.К." ЕООД ***. Подс. И. още на следващиа ден отишъл в магазина на
фирмата и взел техниката. Свид. Касабова
била заблудена от подс. И., че същия е представител на „Гугъл България" ЕООД и ще заплати
техниката взета от магазина, но това така и не се случило. Подс. И. още в
самото начало бил наясно, че не е представител на „Гугъл България" ЕООД и не
разполага с възможност да заплати взетата техника. В следствие на тези неверни
представи, които са се оформили у свид. Касабова същата извършили имуществено
разпореждане с преносим
компютър „APPLE MacBook Air", слушалки „APPLE AirPods", твърд диск „HDD, 1 ТВ, USB 3.0, MyPassport
Black New" и
флаш-памет „USB HUB 2.0 - mini 4 port" в полза на
подс. И.. От субективна страна престъплението е извършено от подс. И. с
пряк умисъл- извършено е с цел облагодетелстване по неправомерен начин, т.е той
е съзнавал обществено опасния характер на деянието си и е целял настъпването на
обществено опасните последици. Действията на подс. И. са били планирани
и добре обмислени. Подсъдимото лице се е представяло за представител на „Гугъл България" ЕООД, изпратило
е по ел. поща изображение наподобяващо фактура за плащане с една единствена цел
да заблуди свидетелката, която да направи разпореждане с имущество на фирмата.
Съдът приема, че изначално подс. И. не е имал нито намерение нито възможност до
изпълни обещанието си за плащане.
Причини за извършване на деянието са ниската степен на правна култура у подсъдимия и незачитане на установения в страната правов
ред.
Смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства-подс. И. е не осъждан към момента на извършване на
деянието.
При индивидуализацията на
наказанието съдът съобрази следното:
Деянието се отличава с висока степен
на обществена опасност- предвид механизма на извършването му, както и предвид
вредните последици от същото. Относно обществената опасност на дееца съдът
отчита, обстоятелството, че подс. И. не е осъждан към момента на извършване на
деянието. По отношение на подс. И. не се установяват обстоятелства които могат
да се възприемат като отегчаващи
отговорността му. Същевременно като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът приема обстоятелството че подсъдимия е с чисто съдебно минало към момента
на извършване на деянието. Тези обстоятелства обаче в случая не са нито
изключителни, нито многобройни, поради което и най-лекото предвидено в закона
наказание да се явява несъразмерно тежко. С оглед на това и като взе предвид
ниската степен на обществена опасност на подс.лице и високата степен на
обществена опасност на извършеното от И. деяние, съдът приложи задължителната в
случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а” ал.1 от НК и
определи наказание на подс. И. при условията на чл.54 от НК, а именно
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца малко над минималния
предвиден в разпоредбата на чл.209 ал.1 от НК размер. След определяне на това
наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали
същото с една трета и наложи на подс. И. да изтърпи наказание „Лишаване от
свобода” в размер на 1 година, като така определеното наказание ще
бъде адекватна санкция, напълно съответстваща на извършеното престъпление и
оценката за неговата обществена опасност. Определеният
такъв размер на
наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението извършено от подсъдимото лице и
подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и
добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това съдът счита, че така
определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления,
а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
Водим
от горното, на осн. чл.54 от НК съдът наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА,
което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Съдът намира,
че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, като изпълнението на наказанието следва да бъде отложено с
изпитателен срок определен към минималния размер предвиден в закона, а именно ТРИ ГОДИНИ. С приложението
на института на условното осъждане, съдът намери, че ще се постигнат целите на
индивидуалната превенция.
По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на
подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на
генералната превенция на наказанието визирани в чл.36 от НК.
Като призна подсъдимият за
виновен съдът намери, че предявения граждански иск за причинени в разултат на
деянието имуществени вреди е доказан по основание. Съдът съобрази размера на
гр.иск с размера на имуществените вреди установен със заключението по
съдебно-оценителната експертиза, намери, че претендирано от гражданския ищец обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер 3139 лева е доказано по основание и
размер. Предвид това съдът уважи
предявения от гр.ищец срещу подсъдимия граждански иск в размер на 3139 лева
лева за претърпени имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление по
чл.209 ал.1 от НК, ведно със законната лихва.
На основание чл.189 ал.3 от НПК,
съдът възложи съдебните и деловодните разноски в тежест на подсъдимия.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: