№ 4371
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110155151 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД,
вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД срещу П. И. Д. за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 55151/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че с договор за паричен заем № 10165233 от
20.09.2022 г., сключен между ,,Мъни плюс мениджмънт” АД, като заемодател и
ответника като заемател, заемодателят се е задължил да отпусне на заемателя паричен
заем в размер 511,29 евро. Поддържа, че с договора ответникът се е задължил да върне
заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в общ
размер от 576,45 евро, ведно с договорната лихва в размер на 65,16 евро, в срок до
18.04.2023 г., на 15 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 38,43 евро
лева. Поради забава в плащанията на дължимите месечни вноски, на ответникът била
начислена сумата от 29,96 евро, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 26.10.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава
съгласно чл.6 ЗМДВИПОРНС. Ищецът поддържа още, че с Приложение № 1 към
договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 20.12.2023 г., сключен между
„Силвър проджект“ АД /с предходно наименование ,Мъни плюс мениджмънт” АД/ и
ищцовото дружество, вземането произтичащо от горепосочения договор за заем било
1
прехвърлено на ищеца, за което ответникът бил уведомен с писмо. Отделно от
предходното се иска съдът да приеме, че с връчване на препис от исковата молба и
приложеното към нея уведомление, ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия. Твърди също, че въз основа на заявление по чл.410 ГПК, СРС е издал заповед
за изпълнение на парично задължение за горепосочените суми. Тъй като заповедта
била оспорена от длъжника – настоящ ответник, на дружеството били дадени указания
за предявяване на иск, което е сторено в настоящото производство. Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено вземането на ищцовото
дружество против ответника за сумите, както следва: сумата от 272,66 евро,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 10165233 от 20.09.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
от 15,82 евро, представляваща договорна лихва за периода от 25.10.2022 г. до
18.04.2023 г., както и за сумата от 29,96 евро, представляваща обезщетение за забава за
периода от 26.10.2022 г. до 10.06.2024 г. Претендира направените разноски в
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който на първо място се изразява становище, че вземането не е надлежно прехвърлено
от първоначалния кредитор на ищеца. В тази насока се излагат доводи, че
прехвърлянето е нищожно и не е породило действие по отношение на ответника, тъй
като липсва изрично писмено съгласие на кредитора по Закона за особените залози –
„Общинска банка“ АД за прехвърляне на вземането. Отделно от предходното се
излагат доводи, че договора за заем е недействителен, тъй като нарушава разпоредбите
на ЗПК – да е изготвен е еднакъв по вид и размер шрифт, по ясен и разбираем за
потребителя начин, липсва конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР.
Поддържа се още становище за нищожност на процесния договор, поради наличие на
клауза, предвиждаща заплащане на договорна лихва в размер на 40,04 %, поради
противоречие с добрите нрави. По изложените в отговора доводи и съображение се
иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски в
исковото и заповедното производство.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 34998/2024 г. по
описа на СРС е, че по заявление на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът – настоящ ответник да заплати на кредитора – настоящ ищец
сумата от 272,66 евро, представляваща главница по Договор за паричен заем №
10165233 от 20.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 15,82 евро, представляваща договорна лихва за
2
периода от 25.10.2022 г. до 18.04.2023 г., както и за сумата от 29,96 евро,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2022 г. до 10.06.2024 г.
Присъдени са и разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 08.08.2024 г. по ч.гр.д.№ 34998/2024 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство.
По делото е представен индивидуален договор за паричен заем №
10165233/20.09.2022 г., сключен между „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в
качеството на заемодател и П. И. Д., в качеството на заемател, по силата на който
заемодателят предал в собственост на заемателя сумата от 511,29 евро лева, която
последният се задължил да върне на 15 двуседмични вноски, всяка от които в размер
на 38,43 евро. В договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на
40,04 % и ГПР в размер на 49,41 %, като общия размер на всички плащания възлиза на
576,51 евро. В чл.12, ал.6 от договора е обективиран и погасителен план. Съгласно
чл.18 от договора вземанията са заложени по реда на Закона за особените залози, като
е учреден особен залог, вписан в Централния регистър на особените залози.
По делото е приложен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 20.12.2023 г. и Приложение № 1 към него от същата дата, по силата на който
договор заемодателят „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД /с ново наименование
„СИЛВЪР ПРОДЖЕКТ“ АД/, в качеството му на продавач, прехвърля на ищеца по
делото – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на купувач,
процесното вземане към ответника в общ размер от 594,53 лева, от която 533,58 лева –
главница, 30,95 лева – договорна лихва и 30,00 лева – наказателна лихва
По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което
цесионерът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД е упълномощен да
уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са
предмет на договора за цесия.
Към исковата молба е приложено уведомление за извършената цесия,
адресирано до ответника, за което няма данни да е връчено преди образуване на
делото.
По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза.
От същото се установява, че заемателят е усвоил сумата в размер на 1000,00 лева
/511,29 евро/ на 20.09.2022г., като е погасил суми в общ размер от 466,42 лева.
Посочено е, че размерът на непогасените задължения е както следва: 533,58 лева
/272,66 евро/ главница, 30,95 лева договорна лихва и 109,46 лева /55,97 евро/
обезщетение за забава.
3
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
За основателността на предявените искове ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно: че праводателят му е сключил с ответника-
заемател валиден договор за заем, по силата на който е поел задължението да
предостави на заемателя определена сума пари, а последния е поел задължението да
издължава главницата и лихвите по заема, съгласно договора; че праводателят му е
изпълнил поетите с договора задължения точно и в срок; размера на претендираните
вземания по отделни пера към момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда.
В конкретния случай между страните не е спорно, че е налице валидно
възникнало правоотношение по договора за заем, извършените плащания и дължимите
суми. Спорно е дали вземането по процесния договор е надлежно прехвърлено на
цесионера – настоящ ищец.
Действително съдебната практика приема, че връчване на препис от исковата
молба, към която е приложено уведомление, адресирано до ответника, с което му се
съобщава извършената цесия, съставлява надлежно съобщаване за същата, съгласно
чл.99, ал.3, пр.1-во ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. В конкретния случай, както бе посочено и по-
горе цедираното вземане е заложено по реда на ЗОЗ, като е учреден особен залог,
вписан в ЦРОЗ.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.8, ал. 3 ЗОЗ (Нова -
ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) - за извършване на разпоредителни
сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл.7, е необходимо изрично
съгласие на заложния кредитор, вписано в Централния регистър на особените залози и
в съответния друг регистър. В процесния случай фактическия състав на цесията на
вземане е разширен и извън всички описани по-горе факти, за да бъде завършен е
необходимо и изрично съгласие на заложния кредитор, вписано в ЦРОЗ.
С проектодоклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото
открито съдебно заседание без възражение от страните, съдът е указал на ищеца, че с
оглед твърденията му, че е цесионер и собственик на вземания по договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия), в негова тежест в производството е да
докаже сключването на валиден договор за цесия, по силата на който е придобил
вземането на кредитора по договора за паричен заем спрямо длъжника-ответник и
изпълнение на задълженията, визирани в чл. 99 ЗЗД.
До приключване на устните състезания по делото не са представени
доказателства за валидно прехвърляне на договора в полза на цесионера, а именно -
4
дадено съгласие от заложния кредитор.
В случая разпоредбата на ал.4 на чл.8 ЗОЗ не намира приложение при
разпореждане с вземания, обременени с особен залог, доколкото действа специалната
норма на чл. 17, ал. 3 ЗОЗ. В процесния случай съдът не може да приеме, че
независимо от липсата на съгласие на заложния кредитор приобретателят придобива
правата върху заложеното имущество, обременени със залог. Това е така, тъй като в
мотивите към законопроекта на ЗИД на ЗОЗ (обн. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от
30.12.2016 г.) са изложени съображения, че залогът на вземане е най-рисковото
обезпечение за кредитора със залог по ЗОЗ, защото докато кредиторът пристъпи към
изпълнение, залогодателят може да се разпореди с вземането. Посочено е, че с
предлагането изменение на чл. 17, ал. 3 ЗОЗ се предвижда забрана за залогодателя да
се разпорежда със заложеното по този закон вземане и да го залага повторно без
съгласието на заложния кредитор. От мотивите на законопроекта се извежда
императивния характер на разпоредбата на чл. 17, ал. 3, въвеждащ законова забрана за
извършване на разпоредителни сделки със вземания, обременени с особен залог.
С оглед предходното, при липса на съгласие на заложен кредитор за
разпореждане с процесното вземане, цесията, предмет на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2023 г. и Приложение № 1 към него от същата дата,
е нищожна.
Предвид гореизложеното предявените искове само на това основание следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е,
че ответникът и процесуалния му представител са договорили безплатна процесуална
защита и съдействие по производството на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Следва да се
има предвид, че съдът не е обвързан от посочения в списъка по чл.80 ГПК размер на
адвокатското възнаграждение, тъй като съгласно чл.38, ал.2 ЗА определяне размера му
е изцяло в правомощията на съда.
Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
5
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия.
На последно място следва да се отбележи, че целта на разпоредбата на чл.38 ЗА
е определени категории лица да имат възможност да получат безплатна правна помощ,
но не води автоматично до извод, че адвокатът ще реализира икономическа облага
чрез поемането на процесуално представителство, респ. предоставянето на правни
съвети. Следва да се отбележи още, че когато се поемат т.нар. „pro bono“ случаи,
адвокатът носи икономическият риск. Отделно от предходното, нито е в съответствие
със закона, нито с добрите нрави, чрез договор за правна защита и съдействие, при
условията на чл.38 ЗА, да се търси икономическа облага.
В случая повдигнатият спор не се отличава с правна или фактическа сложност,
която да е обусловена от събирани в производството доказателства и доказателствени
средства, като производството е приключило с провеждането на две открити съдебни
заседания. Ето защо, като взе предвид горепосочените критерии, съдът намира, че в
полза на адв.Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против П. И. Д., ЕГН ********** искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД,
вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД – за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите,
както следва: сумата от 272,66 евро, представляваща главница по Договор за паричен
заем № 10165233 от 20.09.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 10.06.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата от 15,82 евро, представляваща договорна лихва за
периода от 25.10.2022 г. до 18.04.2023 г., както и за сумата от 29,96 евро,
представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2022 г. до 10.06.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 34998/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
6
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати на адвокат С. Й. Д., ЕГН **********,
вписана при Адвокатска колегия – София, на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА,
сумата в размер на 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
производството пред първоинстанционния съд за оказана безплатно адвокатска помощ
и съдействие на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7