Определение по дело №1538/2022 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер               /03.08.2022 год., гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х тричленен състав, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА

РАЛИЦА АНДОНОВА

СТОЯН КОЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Андонова кАНД № 1538 по описа за 2022 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по АНД №3302/2021г по описа на ВРС, ІІ с-в, е приключило с решение №373/16.03.2022г, с което е изменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна НП №03-013523/07.04.2021г чрез редуциране размера на наложената на „ДМ Тех 20“ ЕООД имуществена санкция от 300лв. на 100лв.; дружеството е осъдено да заплати на Д „ИТ“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., и е оставена без уважение претенцията им за присъждане на разноски.

С касационна жалба от 25.03.2022г дружеството е обжалвало това решение само в частта за разноските с твърдение, че с оглед изхода на спора, а именно – редуциране размера на наложената им санкция, в какъвто смисъл е било алтернативното им искане с въззивната жалба, на тях се дължат разноски съобразно с уважената част на жалбата им.

Касационната частна жалба е била изпратена директно на АС – Варна, и в тази връзка е постановено определение №1715/07.06.2022г на настоящия тричленен състав, с което образуваното производство по кАНД №993/2022г на съда е прекратено, а делото е върнато на ВРС, ІІ с-в, за произнасяне по жалбата на „ДМ Тех 20“ ЕООД с правно основание чл.248 от ГПК, приложим по препращането на чл.144 от АПК, срещу решението му в частта относно отказа за присъждане на разноски в полза на дружеството.

С определение №789/10.06.2022г по АНД №3302/2021г въззивният съд изложил съображенията си за приложимост в случая на реда на чл.306 ал.2 пр.2 от НПК и чл.344 изр.1 от НПК, като достигнал до извод, че ако съдът отмени или измени оспореното определение, това му произнасяне би подлежало на самостоятелно обжалване по реда на глава двадесет и втора от НПК; а в противен случай – при преценка за липса на основание за изменение или отмяна на своето определение, съдът не дължи изрично произнасяне за оставяне на жалбата без уважение, което според него означава, че преценката на съда за липса на основание за изменение или отмяна на оспореното определение не подлежи на обжалване. В заключение, противно на изложеното по-горе и в изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция, с последния абзац на определението ВРС посочил, че в оспореното пред него определение (с какъвто характер е частта от решение №373/16.03.2022г относно разноските) е изложил обстойни аргументи, и към момента на новото му произнасяне не счита за налични новонастъпили фактически обстоятелства и правни основания за промяна на предходно формираните от него правни изводи по същия въпрос. Диспозитивът е в смисъл, че въззивният съд оставя без уважение искането за отмяна или изменение на решението му в частта, с която е оставена без уважение претенцията на „ДМ Тех 20“ ЕООД за присъждане на разноски; посочено е, че определението не подлежи на обжалване; разпоредено е уведомяването на страните и изпращането на делото на АС – Варна ведно с постъпилата жалба вх.№20137/25.03.2022г (погрешно посочена като 25.05.2022г). 

Настоящият тричленен състав счита, че в случая липсва основание за образуване на производството по кАНД №1538/2022г на АС – Варна.

На първо място касационната жалба вх.№20137/25.03.2022г  на „ДМ Тех 20“ ЕООД е изрично насочена против решението на ВРС само в частта за разноските, а не по същество, т.е. произнасянето на ВРС с диспозитива на решението за изменение на НП чрез редуциране размера на имуществената санкция вече е влязъл в сила. По отношение на него касационната инстанция не разполага с компетентност да се произнася, т.е. изпращането на делото на АС – Варна с тази цел е безпредметно.

На второ място, както беше изрично указано с определение №1715/07.06.2022г по кАНД №993/2022г на настоящия състав, при обжалване на въззивното решение в частта за разноските на касационно обжалване подлежи не самото решение на ВРС, а произнасянето на същия съд с отказ да измени/отмени своето произнасяне в тази му част, или в случая – на касационно обжалване по реда на АПК подлежи определение №№789/10.06.2022г по АНД №3302/2021г. съгласно изричното предвиждане на чл.63д от ЗАНН. Предходният съдебен състав обаче неправилно е указал на страните, че то не подлежи на обжалване, след което неправилно го е изпратил и на АС – Варна при липса на постъпила частна касационна жалба, представляваща годен предмет за произнасяне от касационната инстанция. Очевидно е, че след като касационният съд не е надлежно сезиран за произнасяне, образуваното понастоящем съдебно производство е лишено от предмет, което налага прекратяването му и връщане на делото на ВРС.

Доколкото неправилно е указал на страните, че актът му не подлежи на обжалване, евентуално постъпила частна жалба против определение №789/10.06.2022г по АНД №3302/2021г. в удължените  срокове по АПК би била допустима за разглеждане от касационната инстанция. Едва при наличие на такава касационна жалба тя следва да бъде надлежно администрирана от въззивния съд, съотв. да бъде изпратена ведно с АНД на АС – Варна – по компетентност.

Предвид изложеното и на осн.чл.159 т.1 вр.чл.чл.228 от АПК касационният съдебен състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по кАНД №1538/2022г на Административен съд – Варна, и ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна, ІІ с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                          2.