Р Е Ш Е Н И Е
№325/ 18.10.2022
г., град Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди
двадесет и втора година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА И.
при участието на секретаря
ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 155 по описа
за 2020 г. на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. „О.“ 19, представлявано от управителя П.П.П.,
подадена чрез адв. И.С., ДАК, съдебен адрес:***, против Ревизионен акт (РА) № Р
– 03000819001979 – 091 – 001/ 22.11.2019 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 358/ 18.02.2020 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна (ОДОП – Варна) при
ЦУ на НАП, в обжалваната част, с която са установени дължими от дружеството
задължения за ДДС в размер на 216 250.90 лв. - главница и 23 200.99 лв. –
лихва.
С жалбата се иска отмяна на
оспорения Ревизионен акт
като незаконосъобразен.
Жалбоподателят не е съгласен с констатациите, изложени от органа по
приходите и определените с РА задължения. Счита, че РА е издаден в нарушение на материалноправните норми и в
нарушение на процесуалните правила и принципи на обективност и служебно начало.
Настоява, че в случая са изпълнени изискванията за възникване правото на
приспадане на данъчен кредит по конкретната доставка, по която е претендирано
това право, като добавя, че предмет на изследване е дали процесните фактури
удостоверяват реално осъществени доставки на посочената в тях стока/услуга.
Позовава се на даденото задължително тълкуване на СЕС по дело С-78/12 - т. 33,
съгласно което доставка на стока по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива
2006/112 е всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице,
което овластява друго да се разпорежда фактически с нея като собственик и
изразява становище, че релевантно за спора е установяване предаването на
стоките и овластяване на получателя да се разпорежда с получените стоки, като
твърди, че тези обстоятелства за процесните стоки и услуги са установени
документално и фактически. Възразява, че поради обстоятелството, че се касае за
родовоопределени вещи, то без значение е дали в самия договор или фактура,
стоката е била достатъчно индивидуализирана, за да бъде „определена“ по
съгласие на страните, съгласно хипотезата на чл. 24, ал. 1, пр. 1-во от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД), тъй като стоката е прехвърлена с
предаването ѝ. Сочи, че без значение за търговеца - ревизираното лице е
дали лично управителят, упълномощено от него лице или някакво съвсем друго
лице, действало без представителна власт, е приело стоките, тъй като съгласно
чл. 301 от Търговския закон ТЗ), когато едно лице действа от името на търговец
без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако
не се противопостави веднага след узнаването. Изтъква в тази връзка, че след
като процесните писмени документи са осчетоводени при ревизираното лице,
очевидно, то е признало извършените действия и ги е валидирало, независимо от
правомощията на подписалото ги лице.
Настоява, че
след като по всяка една от процесните фактури е представен договор и приемо -
предавателен протокол за доставката на стоката, приложени са извлечения от
материалните сметки на данъчно задълженото лице (ДЗЛ), от които е видно
заприхождаването на стоките по фактурите, а закупените от ревизираното лице
етерични масла са използвани от него за последващи облагаеми доставки към ****"
ЕООД, което е установено в хода на ревизионното производство, то „****“ ЕООД е
изпълнило всички условия, за да упражни правото си на приспадане на данъчен
кредит (ДК) по процесните фактури.
Добавя, че
ревизираното дружество води счетоводство, съгласно изискванията на Закона за счетоводството
(ЗСч), при съобразяване с основните счетоводни принципи, при което подробно са
посочени счетоводните записвания във връзка с осчетоводяване на процесните
доставки в счетоводството на получателя.
При така
наведените доводи настоява, че върху органа по приходите пада задължението да
установи нарушения и измами, съобразно установената практика на Съда на
Европейския съюз по приложението на Директива 2006/112/ЕО, но счита, че в
Ревизионния акт (РА) няма конкретни констатации за нарушения и измама, нито са
събирани доказателства в тази насока и не е обсъждано наличие на обективни
данни за такива, като се позовава на чл. 170, ал. 1 от АПК за извода, че в
тежест на административния орган е да установи фактическите основания за
издаване на оспорения акт и спазването на законовите изисквания при издаването
му, а не в тежест на ревизираното лице. Възразява, че получателят по доставките
(ревизираното лице) не може да бъде задължен да доказва, респ. да е отговорен
за действия и/или бездействия на доставчика си, като според жалбоподателя е
неправилен изводът на органа по приходите за липса на доставка по посочените
фактури, поради това че доставчиците не разполагали с обезпеченост за
извършването им или не доказвали реалното придобиване на стока от съшия род,
каквато са престирали по фактурите. Излага становище, че ЗДДС не обуславя
правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на
изпълнението на тези задължения от доставчика. Изтъква, че следва да бъде
съобразено поведението на ревизираното лице, което в случая с факта на
заплащане на доставките, на начисляване и деклариране на ДДС по тях, на влагане
и използване на предмета на фактурите в независимата си икономическа дейност не
предполага и не дава дори индиции за участие в данъчна измама.
На следващо
място, жалбоподателят изразява несъгласие и с извършеното на основание чл. 79.
ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 79. ал. 4 от с.з. за д.п.м.08.2019 г.,
начисляване на ДДС в размер на 27 560.00 лв. при данъчна основа 137 800.00
лв., като счита, че начисляването е извършено при неизяснени от фактическа
страна констатации за липси, възникнали в д.период м.08.2019 г.
Иска отмяна на
РА изцяло и присъждане на сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. И.С.,
редовно упълномощена, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. С вх.
№ 468 от 07.02.2022 г. представя Писмени бележки по същество на спора.(л. 530 –
540) В заседанието по същество на спора от 26.09.22 г. заявява, че поддържа
представените Писмени бележки, като добавя доводи във връзка с изслушаното
заключение на вещото лице по назначената втора графологическа експертиза. Иска
да бъде отменен РА и да бъдат присъдени на жалбоподателя сторените по делото
разноски.
Ответникът
по жалбата – Директорът на Дирекция „ОДОП“ –Варна, редовно призован, не се явява в
съдебно заседание. Представлява се първоначално от Г.Е., главен юрисконсулт,
редовно упълномощена, която оспорва жалбата. Претендира съдебно - деловодни
разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмени становища (л. 244 – 245; л. 272; л. 543 - 564), в които
излага доводите си за неоснователност на жалбата, като обсъжда и събраните в
хода на съдебното производство доказателства. Прави възражение за прекомерност,
в случай че жалбоподателят претендира адвокатски хонорар и той надвишава
минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В заседанието по същество на спора на 26.09.22 г. ответникът се
представлява от гл. юрисконсулт К.Д., която моли да бъде оставена жалбата без
уважение, поддържа становището на Директора на Дирекция ОДОП – Варна, изразено
в Решението му и мотивите, изложени в Писмени бележки, депозирани на 10.02.22
г. в съда. Претендира съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 4924.52 лв. и 603.00 лв. депозит за вещо лице.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-
03000819001979-020-001/ 01.04.2019 г., изменена със заповеди № Р-
03000819001979-020-002/ 09.07.2019 г. и № Р-03000819001979-020-003/ 04.09.2019
г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП Варна, на дружеството –
жалбоподател е извършена ревизия с обхват: задължения по ЗКПО за периода
16.05.2017 г. - 31.12.2018 г. и задължения по ЗДДС за периодите 28.08.2017 г. -
28.02.2019 г. и 01.08.2019 г. - 31.08.2019 г., приключила с издаване на
обжалвания РА.
За
констатациите от ревизията е съставен РД №
Р-03000819001979-092-001 от 24.09.2019 г., връчен по електронен път на
задълженото лице (ЗЛ) на 25.09.2019 г. (л. 757 – 773 от административната
преписка (АП).
Срещу
РД е подадено Възражение вх. № P-03000819001979-B3P- 001-И/ 08.11.2019 г., към
което са представени допълнителни доказателства: писмени обяснения от ****,
собственик на „****“ ЕООД, фактури, издадени от „****“ ЕООД на „****“ ЕООД,
приемо-предавателни протоколи, фактури за предходни доставки, фактури, издадени
от „****“ ЕООД на „****“ ЕООД и приемо-предавателни протоколи към тях (л.756
-732 от АП).
Възражението
е оставено без уважение, като в резултат е издаден на основание чл. 119, ал. 2
от ДОПК РА № Р-03000819001979-091-001/ 22.11.2019 г., връчен по електронен път
на задълженото дружество на 29.11.2019 г.
В
законоустановения срок РА е обжалван по административен ред в частта, с която
са установени задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни
периоди м.07.2018 г., м.08.2018 г., м.10.2018 г., м.12.2018 г., м.01.2019 г. и
м.08.2019 г. във връзка с отказано право на данъчен кредит, с искане да бъде
отменен изцяло.
Директорът
на Дирекция „ОДОП“ Варна е приел жалбата за допустима и я е разгледал по
същество, като е счел същата за неоснователна. Обсъдил е събраните
доказателства и направените възражения, съответно мотивите в оспорения
административен акт и е стигнал до извода, че констатациите и заключенията на
ревизиращите органи са правилни, обосновани и законосъобразни.
В
резултат е издадено Решение № 358/ 18.02.2020 г., връчено на ДЗЛ на 24.02.2020
г. по електронен път. (л. 13)
Дружеството е основано с учредителен акт от 11.05.2017 г., вписан
в Търговския регистър (TP) на 16.05.2017 г. С учредителен акт от 10.07.2017 г.,
вписан в TP на 17.07.2017 г., е променен едноличният собственик на капитала,
управляващ и представляващ дружеството. Декларираната пред НАП, НСИ дейност от
дружеството е търговия на едро с химични вещества и продукти, а според писмени
обяснения вх. № Р-03000819001979-ПРД-001-И/ 13.05.2019 г. (Приложение № 2 към
Ревизионния доклад) основната дейност на РЛ е за 2017 г. - търговия със
селскостопанска продукция, по - конкретно зърно; за 2018 г. - търговия с
етерични масла, етерично - маслени култури.
В Решението си
административният орган е обсъдил изложените в жалбата доводи, указал е, че
органите по приходите са извършили процесуални действия, подробно описани в
раздел втори на констативната част към изготвения РД, неразделна част от Ревизионния
акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Добавил е, че са изготвени искания за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) и са
събрани документи от ревизираното лице. Отразил е, че с ИПДСПОТЛ до трети лица,
отправени до „****“ АД, „****“ ЕООД и „**** 2011“ ЕООД, са изискани писмени
обяснения и доказателства, вкл. че е извършено посещение в офиса на
ревизираното лице в гр. Добрич и в склада му, находящ се в с. Плачи дол, с цел
събиране на документи и установяване на фактическа наличност на материални
запаси към 23.08.2019 г. Указал е, че са приобщени и доказателства, събрани в
хода на предходна проверка на „****“ ЕООД, както и ревизия на ****“ ЕООД, основен
клиент на жалбоподателя.
Анализирал е всички събрани
по време на ревизионното производство доказателства, приобщените такива от
други проверки и ревизии и в резултат е приел, че изводите на ревизиращите органи са правилни и съответни на закона.
Обсъдил е и приложените към Възражението писмени доказателства от страна на
дружеството – жалбоподател, като е изложил мотиви защо те не променят сторените
от органите по приходите изводи. По отношение възражението за нищожност поради
некомпетентност се е позовал на Заповед за възлагане на ревизия №
Р-030019001979-020-001/ 01.04.2019 г. и последващите заповеди за изменение,
издадени от ****, на длъжност Началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“
при ТД на НАП Варна, възложил ревизията. Относно компетентността на органа по
приходите, издал първата ЗВР и последващите я за изменение, е посочил, че към
административната преписка е приложена Заповед № Д-2273/ 20.12.2018 г. на
Директора на ТД на НАП Варна, с която ****, на длъжност Началник сектор
„Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, е упълномощена да издава
Заповеди за възлагане на ревизии по чл. 112 ДОПК и резолюции за възлагане на
събраните доказателства, с оглед на което е счел, че Заповедта за възлагане на
ревизия № Р-03000819001979-020-001/ 01.04.2019 г., с която е образувано
обжалваното ревизионно производство, е издадена от материално, функционално и
местно компетентен орган по смисъла на чл. 112, ал. 2 от ДОПК.
Допълнил е, че ревизионното
производство е приключило с РА № Р-03000819001979-091-001/ 22.11.2019 г., който
съдържа всички необходими реквизити по чл. 120, ал. 1 от ДОПК, при което е
сторил извод, че обжалваният РА е валиден административен акт, издаден въз
основа на извършена ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен
орган, в определения от него срок, т.е. е издаден от компетентни органи -
възложител на ревизията и ръководител на същата и определя данъчни задължения
за периода, за който е възложена ревизията. Изтъкнал е, че РА е подписан и от
двамата органи по приходите с квалифициран електронен подпис, по смисъла на чл.
13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги, както и че всички ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са връчени на ревизираното лице
по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК, поради което не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност, с оглед на което е приел възражението за нищожност за
неоснователно.
Приел е, че са
спазени процесуалните изисквания от страна на ревизиращите органи при
установяване на факта дали е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит
за получателя.
След анализ на изложеното в
жалбата срещу РА и събраните доказателства в хода на ревизията е приел, че спорът се свежда до това налице ли са
доказателства за реално извършени доставки на стоки от изброените доставчици и
законосъобразно ли е приспаднат данъчният кредит по процесните фактури. При
така установения предмет на спора е обсъдил предпоставките за приспадане на
данъчен кредит от получателя на доставките и е посочил, че следва да бъде
съобразено, че всички представени документи и доказателства в хода на ревизията
и от жалбоподателя, и от неговите доставчици, са частни писмени документи по
смисъла на чл. 180 от ГПК, без достоверна дата по смисъла на чл. 181 от ГПК,
приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, предвид което не се ползват с
материална доказателствена сила и следва да се обсъждат в съвкупност и
логическа връзка с останалите факти, обстоятелства и доказателства.
Отчел е представените от
жалбоподателя копия на конкретните фактури, договори и приемо - предавателни
протоколи за покупко-продажба на амониев нитрат в количество от 67.36 тона и
етерично масло от лавандула от 57.4 кг (л. 159 – л. 164 от АП), вкл. счетоводни
регистри, от които се установява счетоводното отразяване на фактурите. Взел е
предвид, че от хронология на счетоводна сметка 503 „Разплащателна сметка в
левове“ се установяват осчетоводени плащания към доставчика. Посочил е, че от
представените извлечения от банковите сметки на ревизираното дружество се
установяват извършени плащания към „****“ ЕООД по фактури № 15, 16, 17,
**********, но доказателства за извършено плащане по фактура № 13/ 30.10.2018
г. с предмет „амониев нитрат“ на обща стойност 38 799.36 лв. не са представени.
Съпоставяйки представените като допълнение към Възражението срещу Ревизионния
доклад документи от доставчика (л. 732 – 756 от АП), копия на фактури и приемо
- предавателен протокол за доставка на масло от лавандула, и приемо -
предавателни протоколи за доставка на препарат за листно подхранване и на
етерично масло от бял равнец и фактури от предходни доставчици „**“ ЕООД, „**“
ЕООД, физически лица и писмено обяснение от представляващия на доставчика „****“
ЕООД, с всички събрани доказателства, административният орган е приел, че
изводите на ревизиращите относно липсата на доказателства за реалност на
процесните доставки, са правилни.
Административният орган е
изложил мотивите си за всяка една от фактурите и всеки един от доставчиците,
анализирайки представените договори, наличието или не на приемо – предавателни
протоколи (ППП), съответствие или противоречие между фактурите, извършените
плащания, липсата на стока пшеница в склада на дружеството и подхода при
предоставената му възможност за корекция по отношение данъчния кредит и в
резултат е потвърдил РА изцяло.
Срещу
РА, потвърден с Решение № 358/ 18.02.2020 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ –
Варна (л. 14 – 24, т.1), е подадена жалбата, по която е образувано настоящото
съдебно производство.
В
хода на съдебното
производство като доказателства по делото са приети представените с
административната преписка писмени документи и електронен носител, вкл. Заповед
№ ЗЦУ – ОПР - 35/ 19.09.2017 г. на Изпълнителния директор на НАП, издадена на
основание чл. 84 от Закона за държавния служител и чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона
за националната агенция по приходите за оправомощаване на издателя на Решението
в отсъствие на Директора на Дирекция ОДОП Варна, ЦУ на НАП, да изпълнява
правомощията на Директор на Дирекция ОДОП Варна, вкл. и правомощията по чл.
152, ал. 2 от ДОПК, болничен лист, удостоверяващ отсъствието на Директора на
Дирекция ОДОП Варна за периода на издаване на Решение № 358/ 18.02.2020 г. (л.
25 – 26).
Изискани
са от трети лица на основание молби по чл. 192 ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
писмени документи (л. 42; л. 43; л. 44; л. 45; л. 46)
От
ответника са оспорени и е открито производство по оспорване по реда на чл. 193
от ГПК на положените подписи, както следва:
Относно
доставчика „****“ ЕООД, подпис на П.П., в качеството му на управител на „****"
ЕООД, положен върху:
1. Договор за покупко-продажба от 20.10.2018
г. (л. 160) и Приемо-предавателен протокол от 30.10.2018 г. (л. 159), касаещи
доставка по фактура № 13/ 30.10.2018 г., с предмет амониев нитрат;
2. Фактура № 15/ 10.12.2018 г., с предмет
услуга - внасяне на лавандулово насаждение (л. 736);
3. Фактура № 16/ 23.12.2018 г., с предмет -
препарат за листно подхранване (л. 737), Приемо-предавателен протокол от
23.12.2018 г. (л. 737 гръб);
4. Фактура № 17/ 27.12.2018 г., с предмет -
масло от лавандула, Договор за покупко-продажба на етерично масло от лавандула
от 26.12.2018 г. (л. 163 гръб) и Приемо-предавателен протокол от 27.12.2018 г. (л.
162, 738 гръб), касаещи доставка по фактура № 17/ 27.12.2018 г.;
5. Фактура № **********/ 21.01.2019 г., с
предмет бял равнец (л. 739) и Приемо-предавателен протокол от 21.01.2019 г. (л.
739 гръб);
По
писмени документи, представени от „****“ ЕООД с Възражение № Р-03000819001979-ВЗР-001-И/
08.11.2019 г., подадено срещу РД № Р-03000819001979-092-001/ 24.09.2019 г.,
подпис на ** ***., представляващ „**“ ЕООД, доставчик на „****“ ЕООД, положен
върху:
Фактура
№ 8000810/ 10.12.2018 г., с предмет - внасяне на лавандулово насаждение (л. 732);
Фактура
№ 8000820/ 23.12.2018 г., с предмет - препарат за листно подхранване (л. 733
гръб);
Фактура
№ 8000821/ 27.12.2018 г., с предмет - лавандулово масло (л. 733);
Фактура
№ **********/ 31.01.2019 г., с предмет - амониев нитрат (л. 735 гръб);
Кредитно
известие № 0100...27/ 28.02.2019 г. (л. 735);
Относно
доставчика „**** 2011" ЕООД, подпис на П.П., в качеството му на управител
на „****" ЕООД и **, управител на „**** 2011" ЕООД, положени върху:
1. Договор за покупко-продажба на етерично
масло от лавандула от 23.07.2018 г. (л. 137) и Приемо-предавателен протокол от
23.07.2018 г. (л. 138 гръб), касаещи доставка по фактура № 149/ 23.07.2018 г.,
с предмет лавандулово масло;
2. Договор за покупко-продажба на етерично
масло от лавандула от 24.07.2018 г. (л. 136 гръб), Приемо-предавателен протокол
от 24.07.2018 г. (л. 136) и фактура № 150/ 24.07.2018 г., с предмет лавандулово
масло (л. 137 гръб);
3. Приемо-предавателен протокол от 26.07.2018
г. (л. 135 гръб) и фактура № 151/ 26.07.2018 г., с предмет лавандулово масло (л.
135);
4. Приемо-предавателен протокол от 25.07.2018
г. /стр.134/;
5. Договор за покупко-продажба на етерично
масло от лавандула от 26.07.2018 г. (л. 134 гръб);
6. Фактура № 152/ 27.07.2018 г., с предмет
лавандулово масло (л. 133);
7. Приемо-предавателен протокол от 27.07.2018
г. (л. 133 гръб);
8. Приемо-предавателен протокол от 27.07.2018
г. (л. 132);
9. Фактура № 153/ 30.07.2018 г., с предмет
лавандулово масло (л. 132 гръб);
10. Приемо-предавателен протокол от 30.07.2018
г. (л. 131);
11. Приемо-предавателен протокол от 30.07.2018
г. (л. 131 гръб);
Относно
доставчика „****“ ЕООД, подпис на **, представляващ „****" ЕООД, доставчик
на „****“ ЕООД, положен върху:
1. Договор за покупко-продажба на етерично
масло от лавандула от 02.08.2018 г. (л. 695 гръб) и Приемо-предавателен
протокол от 03.08.2018 г. (л. 694), Приемо-предавателен протокол от 03.08.2018
г. (л. 694 гръб), касаещи доставка по фактура№ 0... 101/ 03.08.2018 г.;
2. Договор за покупко-продажба на етерично
масло от лавандула от 01.08.2018 г. (л. 696 гръб) и Приемо-предавателен
протокол от 02.08.2018 г. (л. 695), касаещи доставка по фактура № 0... 100/ 02.08.2018
г.;
3. Договор за покупко-продажба на етерично
масло от лавандула от 12.08.2018 г. (л. 693 гръб) и Приемо-предавателен
протокол от 03.08.2018 г. (л. 693 гръб), касаещи доставка по фактура № 0...102/
13.08.2018 г.;
Относно
доставчика „****“ ЕООД, подпис на П.П., в качеството му на управител на „****"
ЕООД, положен върху следните документи:
1. Приемо-предавателен протокол от 08.08.2019
г. (л. 381), по фактура № ********** /08.08.2019 г.;
2. Приемо-предавателен протокол от 31.08.2019
г. (л. 380), по фактура № *********/ 31.08.2019 г.
Във
връзка с направеното оспорване и изявлението на жалбоподателя, че ще се ползва
от тези документи, е назначена съдебно – графологическа експертиза.
Заключението на вещото лице – първоначално (л. 87а – 94) и допълнително (л. 196
– 201) е изслушано в съдебно заседание. Първоначалното заключение е оспорено от
жалбоподателя в частта на подписа, положен за ** Д. и подписа, положен за **, с
настояването, че вещото лице не е работило с достатъчно сравнителен материал, в
резултат на което е изготвено допълнителното заключение, което не е оспорено от
страните и приобщено към доказателствения материал по делото.
По
искане и на двете страни е назначена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице – първоначално и допълнително е представено, ведно
с доказателства за извършените действия, вкл. и относно невъзможността да
открие част от контрагентите, във връзка с които има поставени задачи. (л. 278
– 314; 415 – 421) Процесуалният представител на ответника оспорва
първоначалното заключение на вещото лице поради обстоятелството, че не са
посетени счетоводствата на лицата, във връзка с които са поставените задачи.
При представяне на допълнителното заключение вещото лице прилага доказателства
за опити да открие съответните лица (л. 465 – 471), като посочва, че е успяло
да открие само ЗП Я. ** Б. и ЗП С.Д.С., от които е получило и доказателствата в
оригинал, след което ги е копирало за прилагане към заключението си.
Заключението е приобщено към доказателствения материал и не е оспорено от
страните. (л. 528)
Поради
оспорване от ответника е назначена още една графологическа експертиза с вещо
лице М.Н., което да установи положените под приетите в съдебно заседание от
28.03.22 г. доказателства, поставени ли са съответно от ***Д.Д. и Андриан **ов
Миланов. Заключението на вещото лице (л. 625 – 662) е изслушано в съдебно
заседание на 26.09.22 г. Не е оспорено от страните и е приобщено към
доказателствения материал по делото.
Като
свидетели по делото в съдебно заседание на 31.08.2020 г. са изслушани Я. ** Б.,
Д.М.Д., П. **** П.. (л. 177 – 181)
Св.
Б. разказва: „Регистрирана съм като земеделски производител… Отглеждах
земеделски култури през 2018 г. главно в района на землищата с. Змеево и с.
Малина, като главните култури са царевица, бял равнец, а също така и лавандула.
„****“ ЕООД ми е позната фирма и **също.
През 2019 г. месец януари бяха пуснали
обяви за изкупуване на етерично масло в местното радио, ние имахме масло от
реколта 2018 г. и се свързах с тях и говорих да ми изкупят моето масло, което
имах. След като проведохме разговор с ****, ми каза да изпратя анализ на
маслото, което имам. Изпратих анализ, след което той го одобри … попълних
фактурата, преведоха след няколко дни парите, които бяха на стойност 9 хил.
лева, не помня с точност колко бяха и след като ми изплатиха парите, занесохме
маслото във фирмата в офиса им в Добрич. **** ми каза, къде да отидат, къде се
намира офиса на фирмата, ул. „****“ мисля, че беше. С наш транспорт закарахме
маслото, лек автомобил. Маслото беше в туба от 10 литра… Обработвам земеделски
земи под аренда на няколко човека... Точно имената не мога да кажа – 150 дка
имам и са сключени едногодишни договори, да, плащам рента, декларирам си я.
Занимавам се от 2017 г. с това и съм земеделски производител, оттогава се
занимавам. Моето образование е висше агрономическо. Писмена кореспонденция с „****“
ЕООД не сме водили, а само по телефона. Единствено, което се е пращало като
писмено, е анализът, който е пращан по вайбър, телефон. Сумата ми се заплати по
банков път …“
Св.
Д. споделя: „…Имам търговски взаимоотношения с „****“ ЕООД и с други фирми, с които работя... Ако говорим
за конкретния случай за това масло за „****“ ЕООД, там аз договорих търговските взаимоотношения
с **, който беше собственик на „****“ ЕООД
и притежаваше лавандулово масло и купуваше от други производители -
търговци… Свързах ги с П., участвах в техните договорки, съдействах доколкото
мога и ** започна да прави доставки в базата им в Плачи дол, където приемаха
това масло и му правиха пълен анализ, за да могат да удостоверят качеството…
Имаше търговци, които му караха на ** маслото във Варна. Това също съм го
виждал. Той го пренасяше след това в Плачи дол – Добрич… Освен „****“ ЕООД в
Добрич продава масло и на … мисля, че беше, на тази фирма „**** 2011“
ЕООД, имаше П. пълномощно, но за тази
фирма нямам наблюдения. Тези сделки се сключиха през лятото на 2018 г… Имах
уговорка за комисионна... Моята комисионна беше на литър… Трябваше да взема
около 4 хил. лева. Аз взех 400 лв. Аз съм ги свързвал с търговските фирми, за
да им се случи бизнесът и сделките, които са имали намерение и са се договорили
по тях и съм гарантирал донякъде, че ще има реална търговия и реални плащания
след това, защото то не е само да закараш някаква стока някъде, селскостопанска
продукция, а и трябва да ти я платят след това.
Моята роля е посредническа… Имат си документи, където си приемат –
анализни свидетелства, всяко количество с различно качество, там си смятаха
количествата. Присъствал съм, идвали са хора, които са носели, карали са
лавандулово масло във Варна в офиса на **, който е до пазара, до Кайсиева
градина, там са идвали хора с коли вътре пълно с туби… ** пише документи и ги
упътва къде да отидат в Плачи дол. Доставка от ** до „****“ ЕООД, да той ги
праща в базата на „****“ ЕООД. Присъствах във Варна в офиса на **, там идваха
хора, които притежават такова масло и му го доставят на **, на „****“ ЕООД и той ги препраща към Добрич. Аз бях на място
и видях, като ги препраща... това беше юли, август може би или септември да е
било 2018 г., където съм виждал потока на маслото, което се возеше към базата в
Плачи дол. Виждал съм го във Варна, виждал съм го и в Плачи дол, как доставят
маслото… От името на „****“ ЕООД търгувах с **... За „**** 2011“ ЕООД освен с „****“ ЕООД е търгувал, но търгувал е
и с други фирми, знам за „**** 2011“ ЕООД
и за „****“ ЕООД си бяха сериозни
търговски фирми, те си имаха сериозна търговия. Не зная, аз нямам поглед върху
тези обстоятелства и ако кажа нещо, ще е предположение, нищо точно не мога да
отговоря…“
Св.
П. заявява: „…През 2018 г. и 2019 г. аз действах като пълномощник на „****“
ЕООД и все още съм пълномощник. Като
пълномощник основно аз се занимавам с доставки и приемането на доставките на
етерични масла. „****“ ЕООД излиза на
пазара за закупуване на етерични масла, само три вида, лавандула, бял равнец и
малко салвия... През 2018 г. кампанията по изкупуване на етерични масла става,
като обявяваме, че изкупуваме във фейсбук, радиата, но основно в добричкото
радио е обявено за закупуване на етерични масла. От такива социални мрежи.
Изискванията ми към предлагане на етерично масло за продажба е, както следва:
имаме база в Плачи дол, където сме под
наем, складова база. Хората подават анализни свидетелства и на база анализ
определяме цената, колко да заплатим на килограм масло и ако всичко е наред,
обявяваме цената, пуска се фактура, носят се маслата, правим
приемо-предавателен протокол и си приемаме маслата, плащаме си ги. Има случаи,
са подали анализно свидетелство и някой гарантира за производителя или търговеца,
и плащаме и авансово, плащаме, доставят, теглим килограмите и пак по същия
начин приемно-предавателен протокол, кантарни бележки, приемаме масло. В деня
на доставка, доставено – 100-200 кг. Те по различен начин ги доставят - с
варели, пластмасови бутилки доставят, теглим, даваме фирмата, която да плаща,
плащахме от две фирми, пускат ни фактурата и поглеждаме ги дали са регистрирани
по ДДС, който и да е той и плащаме. По този начин осъществяваме сделките…
Лицето, което идва, не е важно кое е лицето, специално за нас, може да е с
пълномощно, може да е представител, той
носи фактури, печати за това, кой ще носи печат и фактура на друга фирма... И
сме си платили на всички. От моя страна при приемане ги подписвах аз и живея с ****на
семейни начала и тя подписваше приемо-предавателни протоколи и приемахме
фактурите. Свидетелят **** го познавам, препоръча ми през 2018 г. за доставка
на лавандула. Има си фирми и той ни ги препоръча, понеже той работи като
посредник … едната е „****“ ЕООД и „****“ ЕООД . При доставките от „****“ ЕООД
нищо не ме е усъмнило, на база на какво, при нас пристигат маслата, издават
фактури, правим си приемо-предавателни протоколи, няма за какво, регистриран е
по ДДС, не виждам как да го преценя дали ще си свърши или няма да свърши
работа... Фирма „**** 2011“ ЕООД ми е
позната. Беше за кратко време на сина ми и след това я прехвърлихме на ****,
защото имахме едно заведение на ул. „****“ 58 и **** взе фирмата, за да управлява
заведението, имахме 10 - годишен договор, ****се казва и затова я прехвърлихме
и аз останах пълномощник и на „**** 2011“ ЕООД
и все още съм пълномощник на „**** 2011“ ЕООД. През 2018 г. с тази фирма
сме водили сделки, купували сме и след това продавахме на определен доставчик „**“…
омесваме маслото и после го правим на партиди във варели по 185 кг, 175,
колкото събира и така го издаваме на определени партиди, качаме го на камион на
„****“ ЕООД и пишем си пътно - прехвърлителните, пращам горе в „**“, продаваме
го на вътрешен пазар в „**“. По същия начин хората теглят на кантара, теглят
маслата, приемат ги. Доставчиците „****“ ЕООД, „**** 2011“ ЕООД съм се
договарял с Д., с управителя на едната фирма **, другото момче ****. Другите им
имена не ги зная. Фамилиите им са **, **** ***, само това зная. Има
счетоводство за това. Когато те ми пратят анализ, пращат го по вайбър, пишат
количеството. По имейл пращат, но трябва да попитате счетоводството. След като
получа маслата, плащам... Има счетоводни отчети, там може да се види всичко... Д.
е посредник в търговията. Доставял ми е Д. във времето пшеница, царевица… аз
документи не сключвам с посредник, той си работи към фирмите. Той си работи и е
пълномощник на „****“ ЕООД и тази
другата фирма, аз не съм сключвал никакви договори. Не сме правили такъв
комисионен договор.“
Съдът,
като взе предвид представените и приети по делото доказателства и становищата
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срок, след оспорване на РА по административен ред, от процесуално
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване на РА.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
По
делото са представени доказателства, от които се установява, че съгласно т. 12
от Заповед № Д – 2273/ 20.12.2018 г. (л. 2 от АП) на Директора на ТД на НАП
Варна, ****, началник сектор „Ревизии” е била оправомощена да издава заповеди
за възлагане на ревизии. В случая тя е издала процесните ЗВР и ЗИЗВР, като
същите са подписани с валиден електронен подпис, видно от отразяването в
приетите като доказателство и отворени в съдебно заседание файлове от
електронен носител, приобщен към доказателствения материал по делото.
Оспореният РА е подписан от ****и **** с валиден електронен подпис, което се
установява от прегледа на файловете от приетия диск като електронен носител. Ревизионният
доклад е подписан с валиден електронен подпис от ****и ****, установено
съответно в съдебно заседание, на които е било възложено надлежно със ЗВР да
извършат ревизията, видно от приетите като доказателство ЗВР и ЗИЗВР. В този
смисъл безспорно е установена компетентността на органа, издал оспорения акт. В
жалбата до съда не се и повдига спор относно компетентността, а в съдебно
заседание е налице и изрично изявление, че не се оспорва валидността на
електронните подписи на длъжностните лица.
Няма
спор по делото по отношение обхвата на ревизията и периода на ревизиране.
Спорът
между страните се състои в това извършени
ли са реално доставки по фактури:
I. Доставчик „****“,
ЕИК ****
1.1. № 13/ 30.10.2018 г. с предмет на
доставката - амониев нитрат, данъчна основа 32 332.80 лв. и ДДС в размер
на 6 466.56 лв.
1.2. № 15/ 10.12.2018 г. с предмет на
доставката – внасяне на лавандулово насаждение, данъчна основа 6 400.00 лв. и
ДДС в размер на 1 280.00 лв.
1.3. № 16/ 23.12.2018 г. с предмет на
доставката – препарат листно подхранване, данъчна основа 9 900.00 лв. и ДДС в
размер на 1 980.00 лв.
1.4. № 17/ 27.12.2018 г. с предмет на
доставката – лавандулово масло, данъчна основа 12 455.80 лв. и ДДС в размер на
2 491.16 лв.
1.5. № **********/ 21.01.2019 г. с
предмет на доставката – бял равнец, данъчна основа 15 937.84 лв. и ДДС в размер
на 3 187.57 лв.
II. Доставчици „**** 2011“ ЕООД, ЕИК **** и „****“ ЕООД,
ЕИК ****:
2.1.1. № **********/ 23.07.2018 г. с
предмет на доставката – лавандулово масло, данъчна основа 62 010.00 и ДДС
в размер на 12 402.00 лв.
2.1.2. № **********/ 24.07.2018 г. с
предмет на доставката – лавандулово масло, данъчна основа 61 397.50 и ДДС в
размер на 12 279.50 лв.
2.1.3. № **********/ 26.07.2018 г. с
предмет на доставката – лавандулово масло, данъчна основа 108 445.00 и ДДС в
размер на 21 689.00 лв.
2.1.4. № **********/ 27.07.2018 г. с
предмет на доставката – лавандулово масло, данъчна основа 150 265.00 и ДДС в
размер на 30 053.00 лв.
2.1.5.
№ **********/ 30.07.2018 г. с предмет на доставката – лавандулово масло,
данъчна основа 245 180.00 и ДДС в размер на 49 036.00 лв.
2.2.1. № 100/ 02.08.2018 г. с предмет
на доставката – масло от лавандула, данъчна основа 109 880.00 лв. и ДДС в
размер на 21 976.00 лв.
2.2.2. № 101/ 03.08.2018 г. с предмет
на доставката – масло от лавандула, данъчна основа 83 127.50 лв. и ДДС в размер
на 16 625.50 лв.
2.2.3. № 102/ 13.08.2018 г. с предмет
на доставката – масло от лавандула, данъчна основа 11 576.35 лв. и ДДС в размер
на 2 315.27 лв.
III. Доставчик „****“ ЕООД, ЕИК ****:
3.1. № **********/ 08.08.2019 г. с
предмет на доставката – масло от бял равнец, данъчна основа 22 200.00 лв.
и ДДС в размер на 4 440.00 лв.
3.2. № **********/ 31.08.2019 г. с
предмет на доставката – лавандулово масло, данъчна основа 12 350.00 лв. и
ДДС в размер на 2 470.00 лв.
IV. Доколкото РА се обжалва изцяло, следва да се
отбележи, че предмет на обсъждане е и фактура № **********/ 25.10.2017 г. за
доставка на 520 тона пшеница, издадена от „****“ АД.
Дружеството – жалбоподател
е регистрирано по ЗДДС, считано от 28.08.2017 г., на основание задължителна
регистрация поради достигнат оборот.
За дейността си използва два броя
офис-помещения, находящи се в гр. Добрич, ул. „****“ № 17, ет. 1,
представляващи самостоятелни обекти в сграда - помещения за търговска дейност с
идентификатори 72624.614.2906.9.1. и 72624.614.2906.9.2., наети по договори за
наем, съответно от 08.05.2018 г. и от 01.05.2018 г.
Използва и склад, представляващ поземлен имот с площ 2502
кв. м, ведно с построения в него навес МТП, с идентификатор на сграда
56695.501.572.1. и застроена площ 406 кв.м, находящ се в с. Плачи дол, общ.
Добричка, нает по договор за наем от 01.01.2018 г., наемодател - „****“ ЕООД,
ЕИК ****.
Дружеството обработва
земеделски земи в землищата на с. Бежаново и гр. Тервел в размер на 1319.747
дка.
В хода на ревизионното производство от
РЛ са изискани доказателства относно реалността на доставките. В отговор са
представени процесните фактури, сключени договори и приемо - предавателни
протоколи. След извършен анализ на банковите сметки на ревизираното дружество е
установено, че са извършени плащания към „****“ ЕООД по фактури №№ 15, 16, 17,
**********, като не е установено такова по фактура № 13/ 30.10.2018 г.
На доставчика „****“ ЕООД по електронен
път е връчено ИПДСПОТЛ, по което не са представени документи в указания срок. От
дружеството - жалбоподател към Възражението срещу РД са представени документи,
от които органите по приходите са установили, че по процесните доставки предходни
доставчици на „****“ ЕООД са „**“ ЕООД, „**“ ЕООД, ЗП Я. ** Б. и С.Д.С..
В писмени обяснения с вх. № 9213/
02.08.2019 г. ревизираното лице декларира, че доставките от доставчиците,
включително и от „****“ ЕООД, са осъществявани за тяхна сметка и с техен
транспорт, като стоките са доставяни до база на „****" ЕООД (л. 296 от
АП).
Ревизиращите органи са извършили анализ
на дневниците за покупки на „****“ ЕООД за периода м.08.2018 г. - м.03.2019 г.,
при което е установено, че почти всички предходни доставчици на това дружество
са рискови лица.
Изложен е анализ на всеки един от
предходните доставчици, извършваната от тях дейност и е сторен извод, че те не
са разполагали с потенциал за подобен род доставки, съответно не са разполагали
с процесните стоки към момента на фактурирането им към „****“ ЕООД. Освен това
при анализ на данните в информационните масиви на НАП относно „****“ ЕООД е
установено, че дружеството е регистрирано по ДОПК на 03.08.2018 г. и по ЗДДС на
14.08.2018 г. Дерегистрирано е по ЗДДС, считано от 04.04.2019 г. Няма наети
лица по трудови правоотношения. Налице са в Информационната система на НАП само
данни за осигуряване на самоосигуряващо се лице, т.е. на управителя **за
периода м.08.2018 г. - м.12.2018 г. Същевременно в писмени обяснения на Андреан
**ов - собственик и управител на „****“ ЕООД, последният сочи, че дружеството
не разполага с достатъчно капитал за закупуване или наемане на транспортни
средства и кадрови потенциал за доставки по извършените сделки, като тези
разходи се поемат и са за сметка на неговите контрагенти.
Съобразявайки, че от „****“ ЕООД не са
представени документи и доказателства, удостоверяващи действителното наличие на
стоки към периода на фактуриране на такива към ревизираното дружество, не са
идентифицирани лицата, извършили натоварването и транспортирането на стоката
при доставката до склада на „****“ ЕООД, както и не са представени главна книга
и оборотна ведомост, от които да се установи разполага ли дружеството с кадрови
и технически потенциал за извършване на доставките, органите по приходите са
стигнали до заключението, че в конкретния случай не е установена реалността на
доставките от „****“ ЕООД към жалбоподателя, документирани с процесните
фактури, тъй като не е доказан произходът на стоките, прехвърлянето на
собствеността върху тях, транспортирането им, както и възможността на
доставчика да извърши процесиите доставки, с оглед на което на основание чл.
70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от с. з., не са
признали на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по
гореописаните фактури от доставчик „****“ ЕООД. С Решението тези изводи са
счетени за правилни.
При анализ на дневниците по ЗДДС на „****
2011“ ЕООД, ЕИК **** и „****“ ЕООД, ЕИК **** ревизиращите са установили, че
след закупуването на стоките по описаните по - горе фактури в същия ден от РЛ
са издадени фактури за продажба на лавандуловото масло към ****“ ЕООД.
Ревизиращите са установили извършени плащания по фактурите за доставка на
лавандулово масло от „****“ ЕООД, както и постъпили плащания от клиента ****“
ЕООД. Установено е, че фактурите от „**** 2011“ ЕООД не са платени. Изисканите
от това дружество документи и писмени
обяснения не са представени. За „**** 2011“ ЕООД събраните по време на
ревизията доказателства сочат, че за процесния период има само 2 действащи
трудови договора - на едно лице „чистач/ хигиенист“ и на едно лице специалист
„лесовъдство“. През предходните отчетни периоди е имало назначени лица на
длъжности тракторист, общ работник, както и сервитьор, готвач, барман, мияч
съдове ръчно. Данни за осигуряване от м.02.2017 г. има само за
чистач/хигиенист. С оглед на това органите по приходите са преценили, че
доставчикът няма кадрови потенциал за осъществяване на доставките, няма
назначено лице на длъжност шофьор за транспортиране на стоката до обект на
ревизираното дружество. Предвид събраните доказателства тези изводи също са
приети за правилни от административния орган.
Установен е предходният доставчик на „****“
ЕООД - „****“ ЕООД, което според
дневниците по ЗДДС няма декларирани покупки на лавандулово масло. От събраните
доказателства е направено заключението, че „****“ ЕООД няма назначени работници
по трудов договор за извършване на доставките, има подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО
за 2018 г., в която е деклариран счетоводен финансов резултат загуба.
Обсъден е от ревизиращите и представеният
тристранен протокол за прихващане на вземанията и задълженията от 15.08.2018 г.
между трите фирми „**** 2011“ ЕООД, „****“ ЕООД и ревизираното дружество,
съгласно който последното поема задължението на „**** 2011“ ЕООД към „****“
ЕООД и с оглед на това превежда на това дружество сума по банков път в размер
на 746 926.06 лв.
С протокол № Р-03000819001979-ППД-002/
13.09.2019 г. са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена
предходна ревизия на клиента на ****“ ЕООД, представляващи доказателства от
насрещни проверки на „**** 2011“ ЕООД, „****“ ЕООД и „****“ ЕООД.
С оглед обстоятелството, че от
проверяваните дружества не са представени документи за транспорт - пътни листи,
товарителници, разходи за гориво и т.н., нито доказателства кои лица са
извършили натоварването и транспортирането на стоката при закупуването ѝ
и доставката до склада на РЛ, липсват доказателства къде е съхранявана стоката
от датата на нейното закупуване до датата на нейната реализация, не са
представени доказателства относно собственост на обекти, договори за наем на
обекти и др., както и такива, удостоверяващи действителното наличие и
разполагаемост на стоки към периода на издаване на фактурите към ревизираното
лице, органите по приходите са счели, че не са налице реални доставки, в
какъвто смисъл е и заключението на административния орган в потвърдителното Решение.
С оглед горното органите по приходите
(ОП) са приели, че „****" ЕООД е получило от „**** 2011“ ЕООД и „****“
ЕООД само данъчни документи, но не и стоките, посочени във фактурите, като са
счели, че това няма как да не е известно на ревизираното лице, т. к. при една
двустранна операция, каквато е издаването и получаването на данъчен документ,
не е възможно да е налице незнание в страната – получател, поради което на
основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС на
жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните
фактури, издадени от тези дружества.
По отношение упражненото право на
приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от доставчика „****“ ЕООД, в
резултат на ИПДПОЗЛ № Р-03000819001979-040-003/ 04.09.2019 г. (л. 367 от АП) от
ДЗЛ са представени фактурите, посочени по - горе, банкови извлечения за
м.08.2019 г. и приемо - предавателни протоколи. Ревизиращите органи са приели,
че е от значение, че под протоколите срещу „приел“ и „предал“ има подписи, но
няма посочени имена. Стигнали са до извод, че подписът за „предал“ съвпада визуално
с подписа на управителя на „****" ЕООД, ****, а за „приел“ – на Маргарита
Каменова, но тъй като тя в своя отговор е заявила, че приемането на стоката е
от П. В. П., баща на П. П. П. - собственик и управляващ на ревизираното
дружество, са счели, че е налице несъответствие. По отношение плащанията по
фактурите от банковите извлечения са установили, че има извършен превод само на
17 000.00 лв. към този доставчик от общо дължимата сума в размер на 26 640.00
лв. Установено е, че по втората фактура няма извършено плащане до края на
м.08.2019 г. От анализа на представените фактури са извели, че същите са с различна
серия на номерата. Взели са предвид, че „****“ ЕООД е рисково лице, считано от
01.04.2019 г., няма подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г., няма наети по
трудово правоотношение лица и има неплатени задължения по ЗДДС за данъчен
период м.08.2019 г. Установили са предходните доставчици на това дружество, за
които са стигнали до извод, че също не са имали потенциал за извършване на
сделките. В резултат са приели, че в конкретния случай не може да се докаже
безспорно наличието на стоки при предходните доставчици, които да са доставени
към „****“ ЕООД, а оттам на жалбоподателя, поради което на основание чл. 70,
ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от с.з. не са
признали на ДЗЛ правото на приспадане на данъчен кредит по конкретните фактури
от доставчик „****" ЕООД за данъчен период м.08.2019 г. в общ размер от
6 910.00 лв. Административният орган е приел изводите за правилни и е
потвърдил РА и в тази му част.
По отношение доставката на 520 тона
пшеница по фактура № **********/ 25.10.2017 г., издадена от „****“ АД,
административният орган е възприел изцяло доводите на проверяващите, че е
налице реална сделка, както и че е налице липса на посоченото количество стока,
но ревизираното дружество не е представило документи за разваляне на
доставката, както и издаване на нов протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС. Съобразил
е, че вследствие на покана от ОП ДЗЛ е извършило корекция, но в посочения месец
д.п.м.08.2019 г. е намален, както размерът на данъчния кредит, така и размерът
на начисления с протокол № 15 дължим данък, поради което е възприел извода, че
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 79, ал. 4 от с.з., за
д.п.м.08.2019 г., следва да бъде начислен ДДС в размер на 27 560.00 лв.
при данъчна основа 137 800.00 лв.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Ревизията
е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок.
Ревизионният акт е издаден в срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК от компетентни
органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода, за
който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност. ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от издалите ги органи на
приходите с квалифицирани електронни подписи, което се удостоверява от
представените по делото доказателства относно доставчиците на съответните
услуги.
РА
е издаден при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но при неправилно
приложение на материалния закон.
Както
беше посочено по – горе, спорът се свежда до това налице ли са доказателства за
реално извършени доставки на стоки от изброените доставчици и законосъобразно
ли е приспаднат данъчният кредит по процесните фактури.
В
тази връзка според разписаните в ЗДДС изисквания, за да възникне право на
приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, е необходимо да е
налице реално осъществена облагаема доставка. При преценката дали е възникнало
за получателя по доставките право на приспадане на данъчен кредит, органите по
приходи имат правомощия да проверят дали реално е осъществена доставка, т.е.
дали е възникнало данъчно събитие, което представлява предпоставка за
начисляване на данък от доставчика и съответно
възникване право на приспадане на данъчен кредит за получателя по
доставката. С оглед на това в рамките на предоставените им от ДОПК правомощия
ОП могат да извършват проверки относно факти и обстоятелства, които пряко или
косвено установяват наличието или липсата на реално осъществена доставка.
Неправилно обаче за такива обстоятелства са счетени наличието на техническа и
кадрова обезпеченост на доставчика и предходните негови доставчици за
извършването на фактурираната доставка, транспортирането и предаването и
приемането на стоки и продукция. Обезпечеността на доставчиците -
материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит,
като в този смисъл е съдебната практика на СЕС - решение по дело С-324/11
(Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и
Peter David), решение С-18/13 („Макс Пен“) и др., както и на ВАС. Липсата на
доказана обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на
данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация
или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със
знанието на получателя по доставките. Извън общите съждения, че задълженото
лице е участвало в данъчна измама или е имало знанието за такава, конкретни
обективни факти в тази насока не се установяват от органите по приходите, при
доказателствена тежест за същите. Нередности при прекия доставчик, при
установено извършване на услугата, и последващата ѝ реализация за целите
на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане
на данъчен кредит за получателя. В решението на Съда на Европейския съюз от
21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на
закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273
от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на
приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че
издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на
това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките,
предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил
задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената
стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава
други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на
посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива
2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на
приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални
нарушения или измама от страна на въпросния издател. В този смисъл, за да бъде
доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен
фактът на извършването на услугите. Без значение за реалността на доставките е
разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост
за извършването им.
В
случая относно доставките с „****“ ЕООД жалбоподателят е представил копия на
процесните фактури, договори и приемо - предавателни протоколи за покупко -
продажби на амониев нитрат и етерично масло от лавандула (л. 159 – 164 от АП). Представил е счетоводни
регистри за счетоводното отразяване на фактурите. От хронология на счетоводна
сметка 503 „Разплащателна сметка в
левове“ се установяват осчетоводените плащания към доставчика. Извършени са
плащания по фактурите с изключение на фактура № 13/ 30.10.2018 г., с предмет
„амониев нитрат“ на обща стойност 38 799.36 лв. Същевременно, макар и по –
късно, като допълнение към Възражението срещу Ревизионния доклад, са
представени документи от доставчика (л. 732 – 756 от АП), копия на фактурите и
приемо - предавателен протокол за доставка на масло от лавандула и приемо - предавателни
протоколи за доставка на препарат за листно подхранване и на етерично масло от
бял равнец, вкл. и фактури от предходни доставчици „**“ ЕООД, „**“ ЕООД,
физически лица и писмено обяснение от
представляващия на доставчика „****“ ЕООД. Освен това данъчните органи се
позовават на дерегистрацията на „****“ ЕООД по ЗДДС, но тази дерегистрация е
след издаване на процесните фактури. В този смисъл няма как да се приеме
доводът на ОП, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на
получателя по доставките, поради което не е признато правото на приспадане на
данъчен кредит. Освен това данъчните органи се позовават на това, че според
договора за покупко - продажба от 20.10.2018 г., сключен между жалбоподателя и
доставчик на амониев нитрат (л. 160 от АП), Раздел 3, чл. 5, предаването на
стоката между страните следвало да стане
в срок до 30.10.2018 г. в с. Карапелит, а в приемо – предавателния
протокол е отразено, че стоката е приета в гр. Добрич. От значение в случая е,
че е приета стоката, както и че няма спор, че е последвало по – нататъшното
ѝ реализиране. Вярно е, че, както за този доставчик, така и за предходните,
не са представени доказателства за транспортиране на стоките, но именно това с
оглед разпоредбата на чл. 57, ал. 2, т. 3 ДОПК наложи допускането до разпит на
свидетели, които да обяснят поради липса на такива документи, как се е
извършвало транспортирането на стоките и съответно организацията на приемане на
видовете стоки. В този смисъл неоснователно е възражението на ответника за
недопустимост на гласните доказателства. Представените по – горе свидетелски
показания ясно и точно представят фактическата обстановка по договаряне и
доставяне на стоката. Неоснователно е и позоваването на установените
несъответствия между фактура № 17/ 27.12.2018 г., представена от ревизираното
дружество (л. 163 от АП) и фактурата със същия номер, представена от доставчика
(л. 738 от АП). Тези несъответствия не касаят предмета, количеството и цената
на стоката, поради което са ирелевантни за спора. Какво и защо е наложило
издаването при единия от контрагентите на фактура с допълнителни реквизити, е
без значение за спора. По делото в резултат на молба по чл. 192 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК, са приети в съдебно заседание като доказателство
представените от „****“ ЕООД във вид на сканирано копие от разпечатка
аналитичен регистър за периода 30.10.2018 г. – 21.01.2019 г. на счетоводна
сметка „Клиенти“ и аналитични регистри за отчитане на сметка „Стоки“ (л. 167 –
172, т. 1). С оглед тези разпечатки в заключението си с вх. № 864/ 19.03.2021
г. (л. 290) вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза сочи, че са
заприходени в счетоводството на прекия доставчик, вкл. и по материалните му
сметки, стоките, предмет на фактуриране „амониев нитрат“, „препарат за листно
подхранване“, „лавандулово масло“ и „етерично масло от бял равнец“, като е
отразило, че предметът на фактуриране „внасяне на лавандулово насаждение“ не е
заприходен по материална сметка, а е отчетена продажбата по счетоводна сметка
„Приходи от услуги“. Вещото лице е установило, че са погасени задълженията по
банков път с превод от 22.01.2019 г., с изключение на сумата от 38 879.36
лв. Липсата на плащане по отношение последната фактура не налага непременно
извода, че такава сделка не е осъществена. Страните са тези, които с оглед
правилата на ЗЗД и ТЗ ще преценят как да уредят отношенията помежду си.
Ответникът оспорва заключението поради позоваването му на сканираните разпечатки
от трети лица, получени на електронния адрес на съда, но вещото лице се
позовава и на събраните в хода на ревизионното производство доказателства,
приобщени към доказателствения материал по делото, а същевременно, нито в хода
на ревизионното производство, нито пред съда, са представени доказателства, че
прекият доставчик не е осчетоводил процесните доставки, поради което съдът
кредитира заключението на вещото лице, което е еднопосочно с останалите събрани
доказателства, анализирани в зависимост от вида им и изискванията към
реквизитите им съобразно чл. 6 от Закона за счетоводството.
По
отношение преките доставчици „**** 2011“ ЕООД и „****“ ЕООД са налице издадени
фактури между контрагентите, извършени са плащания, като са представени
договори за покупко – продажба и Тристранен протокол за прихващане на вземания
и задължения от 15.08.2018 г., по който е извършено плащане от „****“ ЕООД към
„****“ ЕООД. Налице са и аналитични регистри, както е посочило вещото лице.
Задълженията на „****“ ЕООД към „**** 2011“ ЕООД съгласно тристранния Протокол
са погасени до размера на сумата от 746 926.06 лв. чрез банкови преводи. (л.
286, т. 2) За доставчик „****“ ЕООД се установява и вещото лице го е отразило в
заключението си, че са заприходени в счетоводството на прекия доставчик, вкл. и
по материалните му сметки, стоките, предмет на процесните фактури, оформени са
приемо -предавателни протоколи, начислен е ДДС и са погасени задълженията на РЛ
по издадените му фактури от този пряк доставчик по банков път изцяло. (л. 288,
т. 2)
Относно
сделките с пряк доставчик „****“ ЕООД за данъчен период 01.08.2019 г. –
31.08.2019 г. следва да се има предвид, че общата сума по фактурите е
41 460.00 лв. с ДДС. В Молба с вх. 2108/ 04.09.2020 г. (л. 189, т. 1)
процесуалният представител на ответника е заявил, че не възразява да бъдат
приети доказателствата (получени на електронния адрес на съда в сканиран вид),
доколкото същите не противоречат на събраните по делото доказателства, но по
доказателствената им тежест ще се произнесе в хода по същество. В този смисъл
обаче не е налице оспорване, че е извършено вкл. и осчетоводяване на процесните
фактури от този доставчик. Вещото лице се е позовало в заключението си на
фактурите за продажби към РЛ, приемо – предавателните протоколи, представените
кантарни бележки, аналитични и хронологични регистри на материални счетоводни
сметки и сметка „Клиенти“ и „Доставчици“, като е приело, че са заприходени в
счетоводството на този доставчик фактурите, начислен е ДДС, а задълженията на
РЛ са погасени до размер на 17 000.00 лв. по банков път и е останал дължим
остатък от 24 460.00 лв.
Вещото
лице отговаря, че с оглед представените аналитични, хронологични, счетоводни
регистри, главни книги, оборотни ведомости за финансовата 2018 г. и за другите
периоди, предмет на ревизията, се установява, че са заведени счетоводни
регистри от РЛ за отчитане активите и пасивите на дружеството, заведени са
счетоводни регистри за отчитане на формирани сметни отношения с клиенти и
доставчици, както и такива за отчитане на постъпили и продадени краткотрайни
материални запаси и текущи разходи по икономически елементи. Заведени са и
счетоводни регистри за отчитане на реализираните приходи от дружеството според
произхода на реализираните продажби и съответно начисления дължим данък
добавена стойност за осъществените продажби. Според вещото лице от създадената
счетоводна отчетност на РЛ при извършване на определени проверки могат да се
изведат съответните изводи, както и че самата счетоводна отчетност позволява да
бъдат проследени, както движението на стоките, така и формираните сметни
отношения, входящи и изходящи парични потоци. Вярно е, че заключението на
вещото лице е оспорено от ответника, но същото е оспорено, макар и с думите за „некомпетентно
дадено“, поради обстоятелството, че вещото лице не е посетило счетоводствата на
доставчиците на жалбоподателя. В тази връзка беше представено допълнително
заключение на вещото лице (л. 415, т. 2), от което се установява, че вещото
лице не е успяло да открие преките доставчици на наличните адреси, като е
открило само ЗП Я. ** Б. (разпитана като свидетел по делото) и С.Д.С.. Според
вещото лице за ЗП Я. ** Б. се установява, че производителят е произвел
суровината, собствено производство, количествата „етерично масло от бял равнец,
8.290 литра, предмет на фактура с № **********/ 17.01.2019 г. на обща стойност
от 9 948.00 лева, с вписан за получател „****“ ЕООД, като стойността на
етеричното масло от бял равнец в размер на 9 948.00 лв. е заплатена от
вписания за получател „****“ ЕООД на 22.01.2019 г. в пълен размер. Вещото лице
отбелязва, че от ЗП Я. ** Б. е подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за финансовата 2019 г. с вх. № 0800И0254228/ 30.04.2020 г., като в
Приложение 3 „Доходи от друга стопанска дейност“ са декларирани с код 301
„Доходи от дейност като регистриран земеделски стопанин за производство на
непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от
производство на декоративна растителност“, като част от декларираните доходи в
ГДД по чл. 50 е и стойността на продадените количества от етерично масло от бял
равнец на стойност 9 948.00 лв. по фактура № **********/ 17.01.2019 г. За С.Д.С.
вещото лице отразява, че същият е декларирал надлежно пред ТД НАП получения
доход от производство и продажба на етерично масло от бял равнец в размер на 3 725.00
лв., заплатена от вписания в Протокол № 1/ 14.01.2019 г. за получател „****“
ЕООД на 22.01.2019 г., като прави извод, че от представените документи е видно,
че е била налице материална обезпеченост за лицето да произведе суровината за
количеството, посочено в Протокол № 1/ 14.01.2019 г. Допълнителното заключение
на вещото лице не е оспорено от страните и е приобщено към доказателствения
материал по делото.
Съдът
кредитира като цяло заключението на вещото лице. То е изготвено на база всички
доказателства от административната преписка по проведеното ревизионно
производство и събраните в хода на съдебното производство доказателства.
Обстоятелството, че не са открити доставчиците на РЛ, не променя извода за
реалност на сделките по изложените по – горе вече мотиви. Освен това от
значение в случая е и фактът, че стоката – лавандулово масло, за която се счита
от ОП, че не е била реално доставена, е била реализирана към последващ
доставчик – ****“ ЕООД, което само по себе си прави необосновани изводите на
ревизиращите. Реализацията на стоката е обсъдена и потвърдена и с влязлото в
сила съдебно решение № 563/ 30.04.2020 г., постановено по адм. д. № 2596/ 2019
г. на Административен съд - Варна, с което е отменен РА №
Р-03000318005943-091-001/ 14.05.2019 г., издаден от органи по приходите на ТД
на НАП - Варна, потвърден с решение № 147/ 23.08.2019 г. на Директора на
Дирекция „ОДОП“ - Варна, с който в тежест на ****“ ЕООД са установени данъчни
задължения по ЗДДС за данъчни периоди м.07.2018 г. и м.08.2018 г. в общ размер
на 487 409.24 лева и лихви в общ размер на 26 403.44 лева в резултат
на отказано право на данъчен кредит по доставки от „****” ЕООД, „Трида” ООД и „****”
ЕООД.
Налице
са доказателства за последваща реализация и на масло бял равнец за количество
от 15 литра към „***“ ЕООД, получено и отразено във фактура № *********/ 08.08.2019
г. с издател „****“ ЕООД.
Основните
доводи на ОП за извода, че сделките са нереални, не се потвърждават, поради
което оспореният акт следва да бъде отменен. Не се доказва наличието на
обстоятелства, ограничаващи правото на данъчен кредит по чл. 70 от ЗДДС,
включително и твърдяното от органите по приходите неправомерно начисляване на
данъка, поради което РА, в частта с която на ревизираното лице е отказано право
на данъчен кредит, е незаконосъобразен. Така вещото лице изрично сочи и този
факт не се оспорва от ОП, че в счетоводството на РЛ са заприходени стоките –
масло от лавандула, по фактури, издадени от „**** 2011“ ЕООД, до размер
количество от 3 075.500 литра. Същото количество е предмет на последваща
реализация към ****“ ЕООД. Погасени са задълженията с три банкови превода на
база Протокол от 15.08.2018 г.
На
следващо място, погасени са задълженията на РЛ по издадените му фактури от „****“
ЕООД също чрез банков превод от 19.09.2018 г. Стоките са заприходени в
счетоводството на РЛ – лавандулово масло до количество 997.970 л, за които е
налице последваща реализация в същия обем към ****“ ЕООД.
Начислен
е ДДС по фактурите за продажби от „****“ към жалбоподателя, по които е отказано
право на ползване на данъчен кредит. Погасени са задълженията до размер от
53 552.37 лв. към „****“ ЕООД от общ размер от 92 431.73 лв., като е
бил налице остатък от 38 879.36 лв. Плащането е с банков превод от
22.01.2019 г. При РЛ е установено, че за предмета на отделните фактури, с
изключение на препарата за листно подхранване, предвид естеството на препарата
и неговото предназначение, е налице последваща реализация към клиенти, начислен
е ДДС по всяка една от фактурите.
Погасени
са задълженията на жалбоподателя към „****“ ЕООД до 17 000 лв. от общ размер
от 41 460.00 лв., както вече беше посочено по – горе. Погашението е с
банков превод от 09.08.2019 г. Стоката, предмет на фактуриране по фактура №
*********/ 31.08.2019 г. с издател „****“ ЕООД до размер на количество
лавандулово масло от 190.00 л и до размер на 15.00 литра масло от бял равнец по
фактура *********/ 08.08.2019 г., като същото количество масло от бял равнец е
предмет на реализация към „***“ ЕООД.
Изложеното
установява, че със стоките, постъпили в съответните количества, е извършено
последващо разпореждане, каквото не би било възможно, ако тези стоки не бяха
реално доставени. Последващата реализация, свързана с процесната стока, е
доказателство за реално осъществена доставка по процесните фактури, по които е
отказано правото на данъчен кредит. При установеност, както е в процесния
случай, на относимите към спора факти - надлежно фактуриране на процесните
доставки, начисляване на ДДС и редовно счетоводство на жалбоподателя, предаване
на стоката със съответните документи и последващата ѝ реализация, върху
органа по приходите пада задължението да установи нарушения и измами, съобразно
установената практика на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива
2006/112/ЕО. В Ревизионния
акт няма изложени конкретни констатации за нарушения и измама, нито са събирани
доказателства в тази насока, респ. не са обсъждани обективни данни за такива.
Плащането по
процесните фактури е извършено по банков път, което се явява основание за
реалността на доставките, тъй като плащането би било лишено от икономическа
логика, ако стоките не са били действително доставени. Доколкото предаващият
съответната стока не получава пари в брой за нея и няма интерес заплащането за
нея да бъде получено от лице, което няма отношение към доставката, той няма и
интерес да посочва като доставчик лице, различно от това, което го е натоварило
с предаването и което ще получи плащането. В случая от събраните по делото
доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че жалбоподателят
притежава фактури, съставени съгласно изискванията на ЗДДС; подлежащият на
приспадане данък е изискуем; фактурите са отразени в счетоводството на
жалбоподателя и в тези на доставчиците му, съответно са включени в дневниците
му за покупки и дневниците им за продажби и СД за съответните данъчни периоди;
стоките, предмет на процесните фактури, са използвани за целите на облагаеми
доставки на данъчнозадълженото лице, като жалбоподателят е извършил директна
продажба на стоките, предмет на тези фактури. В този смисъл анализът на
доказателствата сочи, че неоснователно е отказано правото на данъчен кредит на
жалбоподателя по съответните фактури, предмет на РА.
По
отношение частта, в която на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл.
79, ал. 4 от с.з. за данъчен период м.08.2019 г. е начислен ДДС в размер на
27 560.00 лв. при данъчна основа 137 800 лв., според вещото лице
включването в СД по ЗДДС за данъчен период м.август 2019 г. на фактура №
**********/ 25.10.2017 г. по Протокол № 15/ 25.10.2017 г. се отразява в
намаление на ползвания данъчен кредит за съответния данъчен период. В тази
връзка съдът съобрази, че съгласно чл. 79, ал. 1 ЗДДС, регистрирано лице, което
изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима
икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита
или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при
бракуване на стоката, начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен
кредит. Съобразно текста на чл. 79, ал. 4 от ЗДДС, начисляването на данъка по
ал. 1 - 3 се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното
обстоятелство, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия
данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този
данъчен период. В случая, е установено от ревизиращите органи, че по дебита на
сметка 3041 срещу кредит на сметка 401: Доставчици, е заприходена пшеница от 520
тона по 265.00 лв. или 137 800.00 лв., с основание фактура № **********/ 25.10.2017
г. Установено е, че тази фактура е издадена от „****" АД с ЕИК *********. За
доставката е издаден протокол № 15/ 25.10.2017 г. с данъчна основа от 137 800.00
лв. и ДДС в размер на 27 560 лв., с основание за издаване на протокола по чл.
163а, ал. 2 от ЗДДС. Няма спор, че Протоколът е отразен в дневника за покупки
на жалбоподателя с право на пълен данъчен кредит в размер на 27 560.00 лв.
и съответната данъчна основа. Същевременно при извършената на 23.08.2019 г. от
ОП проверка, документирана с Протокол № 1433907/ 23.08.2019 г., на наличностите
в склада, находящ се в с. Плачи дол, стопанисван от „****"“ ЕООД, е
установена липса на пшеница в количество от 520 тона. Намерени са 2.5 тона
пшеница, като по счетоводни данни дружеството е следвало да има 522.5 тона. С
оглед на това от ревизиращите органи е прието, че доставката на 520 тона
пшеница по фактура № **********/ 25.10.2017 г., издадена от „****“АД, е реална
и безспорно в конкретния случай е налице липса на посоченото количество стока.
Както сочи вещото лице, включването в СД по ЗДДС за данъчен период м.август
2019 г. на фактура № **********/ 25.10.2017 г. по Протокол № 15/ 25.10.2017 г.
се отразява в намаление на ползвания данъчен кредит за съответния данъчен
период, като по този начин РЛ е премахнало данъчното предимство, поради което
неправилно е счетено от ответника, че е налице основание за начисляване на ДДС
за м.август 2019 г. и РА и в тази му част следва да бъде отменен.
По
отношение изслушаните заключения на вещите лица по назначените графологически
експертизи, съдът счита, че изводите в тези заключения не променят крайния
резултат за незаконосъобразност на РА. Спецификата на икономическата дейност
предполага, че документите, които се съставят в отношенията между търговци, в
преобладаващата си част, са частни свидетелстващи или диспозитивни. Същите не
се ползват с материална доказателствена сила досежно своето съдържание, с оглед
на което преценката на тяхната вярност следва да се осъществи от съда въз
основа на съвкупния анализ на всички относими доказателства, за което не спори
ответникът. Вярно е, че съдът извърши проверка с оглед стореното от последния
оспорване на подписите и правото му защита по този начин, но изводът за
резултатите от тази проверка следва да бъде направен съобразно приложимите
правни норми. При заключението по първата графологическа експертиза вещото лице
установи, че част от подписите са положени от лицата, посочени в съответните
документи. Други документи са без положен подпис или не може да бъде установено
чий е подписът, или пък подписът не е на лицето, посочено в документа. Съдът
намира, че оспорените от ответника документи, доколкото всички издадени от
доставчиците фактури, са били осчетоводени в СД по ЗДДС, а и самите доставчици
са представили в хода на ревизионното производство или пред съда, оспорените
частни свидетелстващи документи, то липсата на доказателства относно това кой е
подписал част от документите, не променя извода, че фактурите са осчетоводени,
отразени в СД по ЗДДС, внесен е дължимият ДДС и е налице последваща реализация
на стоките, което няма как да е извършено, ако са липсвали такива, което именно
е от значение за спора. По отношение заключението по втората графологическа
експертиза, в което се сочи, че подписите са на съответните лица, но поставени
чрез сканиране, този извод още по – малко променя факта, че по делото са
представени след поискване от съда съответните доказателства – писмени
обяснения от ***Д., приемо – предавателен протокол от 08.08.2019 г., материален
хронологичен регистър и др., описани конкретно при изследването от вещото лице
на л. 625 – 626, т. 3, които ревизиращите органи е следвало още в ревизионното
производство да успеят да съберат, като тези доказателства, ценени във връзка с
останалите такива, потвърждават извода, че доводите на жалбоподателя са
основателни и следва да бъдат уважени – РА като незаконосъобразен следва да
бъде отменен изцяло.
Изходът
от оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху ответника, съобразно своевременно направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя и приложените по делото писмени
доказателства за заплатена държавна такса – 50 лв., адвокатско възнаграждение –
5917.71 лв., което е съответно на материалния интерес, депозити за вещи лица - 1500.80
лв. или общо разноски в размер на 7468.51 лв. Предвид последните ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебно – деловодни разноски в
размер на 7468.51 лв.
По
изложените съображения, на основание чл. 160 и чл. 161, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Добрич, І състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба от „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „О.“ 19, представлявано от управителя П.П.П., Ревизионен акт № Р –
03000819001979 – 091 – 001/ 22.11.2019 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 358/ 18.02.2020 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП, в
обжалваната част, с която са установени дължими от дружеството задължения за
ДДС в размер на 216 250.90 лв. - главница и 23 200.99 лв. – лихва.
ОСЪЖДА
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при ЦУ на НАП да
заплати на „****“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, ул. „О.“ 19, представлявано от управителя П.П.П., разноски по делото за
първа инстанция в размер на 7468.51 лв. (седем хиляди четиристотин шестдесет и
осем лева и 51 стотинки).
Решението
може да се обжалва чрез Административен съд – Добрич пред Върховния
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му.
СЪДИЯ: