Р Е Ш Е
Н И Е
№ 303
гр.
Велико Търново, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи септември
две хиляди двадесет и първа година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Д.С. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 503/2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на „КАМЕН-КАРС“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. Е., ..., представлявано от управителя ..., чрез *** С.Л. ***
срещу Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0906-000195/09.07.2021г. на началник
сектор ПП към ОД МВР гр. Ловеч.
В подадената жалба се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна
поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
административно- производствените правила. В жалбата се излагат съображения, че
жалбоподателят е сключил договор и е предоставил процесното МПС на наемател,
без да знае за факта, че последният пряко условията на договора го е
предоставил на трето неправоспособно лице. На следващо място, счита, че не
става ясно коя от предложените от закона хипотези е нарушена, както и че
липсват мотиви при издаването на заповедта. На посочените основания се
претендира цялостна отмяна на оспорената ПАМ.
Ответникът – началник сектор ПП към ОД
МВР гр. Ловеч, не се явява и не заема становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки служебна проверка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, съдът установи от фактическа страна следното:
Със Заповед
за прилагане на ПАМ № 21-0906-000195/09.07.2021г. на началник сектор ПП към ОД
МВР гр. Ловеч е прекратена на регистрацията на ППС – лек автомобил марка „Шевролет
Лачети“ с рег. № ***, собственост на „КАМЕН-КАРС“
ООД, за срок от шест месеца, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено
обстоятелството, че на 09.07.2021г., като собственик на Шевролет
Лачети“ с рег. № *** е
допуснал/предоставил управлението му на Т.С.Б., който не притежава СУМПС и има
съставен АУАН № 357030/09.07.2021г.
Върху заповедта за прилагане на ПАМ има отбелязване за датата на връчване
срещу подпис на 23.07.2021г. Недоволен от нея, на 30.07.2021 г. е оспорена по
съдебен ред с жалба, подадена чрез административния орган до Административен
съд – Ловеч. След като е намерил, че делото не му е подсъдно съгласно чл. 133,
ал. 2 и ал. 4 от АПК, с Определение № 524 от 09.08.2021г. по адм. дело № 279/2021г.
го е изпратил по подсъдност на Административен съд – Велико Търново.
Като писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в
административната преписка, изпратена с писмо изх. №906000-8680/06.08.2021г. от
Областна дирекция на МВР-Ловеч, сектор „Пътна полиция“; Договор за отдаване под
наем на лек автомобил от 01.07.2021г., ведно с анекс от 04.07.2021г. и анекс от
07.07.2021г.; Свидетелство за регистрация-част 1 №*********, издадено от Пътна
полиция-Велико Търново; копие от СУМПС на наемателя П.Н.П..
При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Съдът приема, че жалбата е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален административен акт.
При разглеждането й по същество и след проверка на оспорения
административен акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК, на основанията по чл. 146
от АПК, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
Заповед за прилагане на ПАМ №
21-0906-000195/09.07.2021г. на началник сектор ПП към ОД МВР гр. Ловеч е издадена от
компетентен орган, в пределите на материалната и териториалната му
компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а
се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е
представена Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните
работи на Република България с т. 3 от която на основание чл. 165 от ЗДвП е
определил СДВР като структура в МВР да осъществява контрол по ЗДвП, а със Заповед № 295з-805/25.04.2017г. на
Директора на ОД на МВР Ловеч на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП са оправомощени да
прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т.
2а, т.
4, т.
5, буква“а“ и т. 6
от закона конкретни длъжностни лица, между които са и полицейски органи по чл.
142, ал.1, т.1 от ЗМВР, отдел „Пътна полиция“, какъвто е издателят на
заповедта.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон.
Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира
в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.
21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като
специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.
Оспорената
заповед съдържа изискуемите от чл.
59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за
издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. В текста на акта
фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с
това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. В разпоредителната част на
същата като правно основание е посочена разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, с което е конкретизирана правната
норма, която отговаря на описаната фактическа обстановка.
Съдът намира, че при издаването на
заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, водещи до отмяна на оспорения административен акт.
Заповедта е издадена в съответствие и с
материалния закон, и неговата цел. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Целта на законодателя е да се прекрати регистрацията на МПС, както когато е
управлявано от собственика, така и от друго лице, което не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето.
Не се оспорва, че на посочената в АУАН
дата водачът на моторното превозно средство е неправоспособен. Неоснователно при
това положение е твърдението на жалбоподателя, че не може да бъде приложена
принудителна мярка, тъй като друго лице е предоставило автомобилът му на
нередовен водач, за доказване на което представя договор за отдаване под наем на лек
автомобил от 01.07.2021г., ведно с анекс от 04.07.2021г. и анекс от
07.07.2021г.; Свидетелство за регистрация-част 1 №*********, издадено от Пътна
полиция-Велико Търново; копие от СУМПС на наемателя П.Н.П.. В тази хипотеза законът предвижда налагане на ПАМ спрямо
собственика на моторното превозно средство, като няма изискване нарушението да
е извършено от него или собственикът да е знаел, че лицето, управляващо
автомобила му, е лишено от права. Отношенията между „КАМЕН-КАРС“,
ООД – от една страна, и останалите две лица – от друга, могат да бъдат уредени
на плоскостта на гражданското право, но не могат да изключат прилагането на
административната мярка, щом са налице предпоставките за това. В този смисъл Решение № 2235 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2018 г., VIII
о.
Изложеното обосновава категоричния
извод, че законосъобразно и в съответствие с чл. 171, т. 2а, б. "а"
от ЗДвП на собственика е наложена атакуваната ПАМ. В случая посочените в
нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Следва
да се има предвид, че ПАМ има превантивен характер и не съставлява вид
административно наказание. Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно
производство, във връзка с което е и константната и непротиворечива практика на
ВАС, относно самостоятелния характер на отделните производства по ангажиране
отговорността по ЗДвП. Ангажирането на административнонаказателната отговорност
на водач на МПС за допуснато нарушение на ЗДвП е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.
При приложението на ПАМ не се цели административнонаказателна санкция и не се
подчинява на режима на ЗАНН. Прилагането на предвидената от закона ПАМ е вид
административна принуда без санкционни последици. С налагането на подобни мерки
се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство
за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на
конкретно правно задължение.
Срокът на мярката,
определен от административният орган, е в минимума визиран в нормата на чл.
171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, поради което съдът намира, че
наложената принудителна административна мярка е съобразена не само с
материалния закон, но и с целта на същия - осигуряване безопасността на
движението по пътищата, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Целта на прилагането на ПАМ по чл. 171 ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административните нарушения. ПАМ са вид административна
принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната
хипотеза - чл.
171, т. 2а, б. "а" ЗДвП. Законодателят е оценил прилагането на
принудителната административна мярка като породено от деяние с висока степен на
обществена значимост спрямо собственика на моторното превозно средство. Без
значение е дали нарушението е извършено от собственика или той е знаел, че
лицето, управляващо автомобила му, е лишено от права. Както се посочи по-горе,
отношенията между собственика, лицето наело автомобила и
управлявалия го следва
да бъдат уредени на плоскостта на гражданското право.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че Заповед за прилагане на ПАМ №
21-0906-000195/09.07.2021г. на началник сектор ПП към ОД МВР гр. Ловеч е валидна и законосъобразна, включително и в частта й относно определения
срок на ПАМ, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода от спора на жалбоподателя
не следва да се пресъждат разноски в производството, а от ответника такива не
се претендират.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на жалба на „КАМЕН-КАРС“ ООД със седалище и адрес на управление
гр. Е., ..., представлявано от управителя ..., чрез *** С.Л. *** срещу Заповед
за прилагане на ПАМ № 21-0906-000195/09.07.2021г. на началник сектор ПП към ОД
МВР гр. Ловеч.
Решението
e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по
реда на чл.
137 от АПК.