МОТИВИ ПО Н.О.Х.Д.
1175/2009г. по описа на СГС, НО, 10 състав
От Софийска градска прокуратура е внесен обвинителен акт по обвинението на подс. Д.С.Д. за извършено от него престъпление по чл.
321, ал. 1 отНК – за ръководена от него от началото на месец октомври
2004г. до 28.07.2006г. на територията на гр. С. организирана престъпна група с членове – Х.В.Р. и К.С.Д., създадена, за да извършва преводи на суми извън страната по банков път,
използвайки неистински документи.
Срещу същия подсъдим е внесен обвинителен акт и по обвинението за извършени от него две престъпления по чл. 250
вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 отНК (като помагач на различни извършители),
както и за самостоятелно извършено от него престъпление по чл.250 вр. чл.26, ал.1 от НК
(чрез посредствен извършител), както следва:
I. За престъпление по чл. 250 вр. чл.20,
ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от
27.09.2005г. до 06.12.2005г., в гр. С. за това, че при условията на продължавано престъпление,
като помагач на извършителя К.С.Д., е улеснил извършване на престъплението чрез набавяне на средството за извършването
му – неистинска фактура, чрез даване на съвети, разяснения (на кого да се
преведе сумата и вкакъв размер, по коя сметка на получателя и в коя Б.),
попълвайки бланки за вносни бележки, нарежД.я за превод, статистически форми,
заверявайки копия на фактури, чрез използване на неистински документ - фактураProformaInvoise: №002644/01.09.05г., на
която е придаден вид , че е издадена от фирма "Д.И." Х.К. ("D.I.
Co." Ltd - Н.К.) е
участвал в извършването на парични преводи извън страната по банков път, на обща
стойност 1 007391 (един милион седем хиляди триста деветдесет и един) щатски
долара с обща левова равностойност 1 654 554. 54 (един милион
шестстотин петдесети четири хиляди петстотин петдесети четири точка петдесет и
четири) лева, а именно:
- на 27.09.2005г. вгр. С., умишлено е улеснил К.С.Д.,
който с нарежда не за превод, вх. №02-082-88 от 27.09.2005г, до ТБ
"О. Б.Б." АД, използвайки неистински документ
-фактура: ProformaInvoise: №002644/01.09.05г., от банкова сметка ***
"Д.БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в същата Б., е превел по банков път извън страната
- ХонгКонг, сумата от шестдесет и пет хиляди щатски долара с левоваравностойност 105896.70 (сто и пет
хиляди осемстотин деветдесет и шест точка седемдесет) лева;
- на 28.09.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод от 28.09.2005г, до ТБ "О. Б.Б." АД, използвайки
неистински документ - фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет
хиляди щатски долари с левова равностойност 81242.50 (осемдесет и една хиляди
двеста четиридесет и два точка петдесет) лева;
- на 30.09.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод, вх. №02-083-86 от 30.09.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет
хиляди щатски долари с левова равностойност 81208.50 (осемдесет и една хиляди
двеста и осем точка петдесет) лева;
- на 10.10.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод, вх. №02-086-10 от 10.10.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от шестдесет и
пет хиляди щатски долари с левова равностойност 105169.35 (сто и пет хиляди сто
шестдесет и девет точка тридесет и пет) лева;
- на 11.10.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод, вх. №02-086-43 от 11.10.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет хиляди щатски долари с левова
равностойност 81344 (осемдесет и една хиляди триста четиридесет и
четири) Л.;
- на 13.10.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод, вх. №02-087-40 от 13.10.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет
хиляди щатски долари с левова равностойност 81629 (осемдесет и една хиляди
шестстотин двадесет и девет) лева;
- на 17.10.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод от 17.10.2005г, до ТБ "О. Б.Б." АД, използвайки
неистински документ - фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет
хиляди щатски долари с левова равностойност 81344 (осемдесет и една хиляди
триста четиридесет и четири) лева;
- на 24.10.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод, вх. №02-090-53 от 24.10.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет хиляди щатски долари с левова
равностойност 81875 (осемдесет и една хиляди осемстотин седемдесет и
пет) лева;
- на 26.10.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод, вх. №02-091-15 от 26.10.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -
фактура:
Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет хиляди щатски долари с левова
равностойност 81094 (осемдесет и една хиляди и деветдесет и четири)
лева;
- на 02.11.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод, вх. №02-092-93 от 02.11.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет
хиляди щатски долари с левова равностойност 81547.50 (осемдесет и една хиляди
петстотин четиридесет и седем точка петдесет) лева;
- на 03.11.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод, вх. №02-092-96 от 03.11.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет
хиляди щатски долари с левова равностойност 81215.50 (осемдесет и една хиляди
двеста и петнадесет точка петдесет) лева;
- на 04.11.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод, вх. №02-093-62 от 04.11.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет
хиляди щатски долари с левова равностойност 81950.50 (осемдесет и една хиляди
деветстотин и петдесет точка петдесет) лева;
- на 15.11.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод, вх. №02-096-25 от 15.11.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от осемдесет и
две хиляди щатски долари с левова равностойност 137463.16 (сто тридесет и седем
хиляди четиристотин шестдесет и три точка шестнадесет) лева;
- на 17.11.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод, вх. №02-097-85 от 17.11.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка ***
"Д.
БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в същата Б., е превел по
банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет хиляди щатски долари с
левова равностойност 83639.50 (осемдесет и
три хиляди шестстотин тридесет и девет точка петдесет) лева;
- на 23.11.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод, вх. №02-099-00 от 23.11.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от банкова
сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в същата
Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет хиляди
щатски долари с левова равностойност 83043 (осемдесет и три хиляди и
четиридесет и три) лева;
- на 25.11.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод, вх. №02-099-56 от 25.11.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от седемдесет и
три хиляди и седемстотин щатски долари с левова равностойност 122540.99 (сто
двадесет и две хиляди петстотин и четиридесет точка деветдесет и девет) лева;
- на 29.11.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод, вх. №02-100-41 от 29.11.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от тридесет и
пет хиляди двеста и осемдесет щатски долари с левова равностойност 58510.82
(петдесет и осем хиляди петстотин и десет точка осем две) лева;
- на 02.12.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод, от 02.12.2005г, до ТБ "О. Б.Б." АД, използвайки
неистински документ - фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от тридесет и
три хиляди петстотин тридесет и седем щатски долари с левова равностойност
56076.55 (петдесет и шест хиляди и седемдесет и шест точка петдесет и пет) лева;
- на 06.12.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил К.С.Д., който с
нареждане за превод, вх. №02-102-14 от 06.12.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка ***
"Д.
БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в същата Б., е превел по
банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет и две хиляди осемстотин
седемдесет и четири щатски долари с левова равностойност 87763.97 (осемдесет и
седем хиляди седемстотин шестдесет и три точка деветдесет и седем) лева;
II. за престъпление по чл. 250 вр.чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1
отНК за това, че: за периода от 08.10.2004г. до 09.09.2005г., в гр. С., при
условията на продължавано престъпление, като помагач, умишлено улеснявайки
извършването на престъплението – чрез набавяне на средството за извършването му
– неистински фактури и договори, чрез
даваненасъвети, разяснения (накогодасепреведесуматаивкакъв
размер, по коя сметка на получателя и в коя Б.), попълвайки бланки за
вносни бележки, нарежД.я за превод, статистически форми, заверявайки
копияна фактури, вс ъучастие с Х.В.Р., ЕГН-
**********, като извършител, чрез използване на неистински
документи -
фактури: Invoise: №002411/22.11.2004г.; Invoise: №002503/23.11.04г.;
Invoise: №10600/26.11.04г.; Invoise: №00241/24.11.04г.;
Invoise:
№11301/22.11.04г.; Invoise: №192/22.11.04г. Invoise: №11527/01.12.04г.
Invoise: №10612/25.11.04г.; Invoise: №11192/08.10.04г.
Invoise:
№10201/30.09.04г.; Invoise: №10212/06.10.04г.; Invoise: №10311/22.10.04г.;
Invoise: №10313/22.10.04г.; Invoise:№10427/01.11.04г. ;
Invoise:
№ 10345 А/01.11.04г.; Invoise: №10355/08.11.04г.; Invoise:
№3245/01.11.04г.; Invoise: №11243/02.11.04г.;
Invoise: №10345/01.11.04г.;
Invoise: №002359/15.12.04г., Invoise: №10201/10.01.2004r., Invoise:
№10201/01.10.2004 г.,
накоитоепридаденвидчесаиздаденивползана
"В.С.Л." ЕООДБУЛСТАТ ********; Prof. Invoise:
№002612/07.01.05.г.; Invoise: №0313/15.06.2005г. накоитоепридаденвид
чесаиздаденивползанаЕТ "К. – Т.Я."
БУЛСТАТ *********; Invoise: №10612/25.11.2004г.;
Invoise:
№2544/23.11.2004г.; Invoise: №205/02.12.2004г.; Invoise:
№11527/01.12.2004г.;
Invoise: №002503/23.11.2004г., на които е придаден вид че са издадени в
полза на "А." ЕООД, БУЛСТАТ ********; Invoise: №002214/04.03.2005г.
Invoise: №1235/05.01.2005г., на които е придаден вид, че са издадени в
полза на "М. А" ЕООД, БУЛСТАТ ********; договор от
07.01.2005г., на който е придаден вид, че е между "Д.И." ("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К. – Т.Я.", договор от
01.12.2004г.,на който е придаден вид, че е между "Ф.Ш.И.Л." {The Р. S.I=LTD.)
и "А. 2001" ЕООД и договор от
23.11.2004г. на който е придаден вид, че е между между "П.И.Ю."
{Panasonic Eastern
Europe) и "А. 2001" ЕООД, е участвал в
извършването на парични преводи извън страната по банков път на обща стойност
3928730 ( три милиона деветстотин двадесет и осем хиляди седемстотин и тридесет)
щатски долари и 4 089 861 (четири милиона осемдесет и девет хиляди
осемстотин шестдесет и един) евро, с обща левова равностойност 14 006168.49
(четиринадесет милиона шест хиляди сто шестдесет и осем точка четиридесет и
девет) лева, а именно:
- на 30.11.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0670/3 0.11.2004г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №002411/22.11.2004г., от банкова сметка ***
"В.С.Л." ЕООД, №1814 8400220106401 в същата Б., е превел по банков
път извън страната - Х.К., сумата от сто хиляди щатски долари с левова
равностойност 147110 ( сто четиридесет и седем хиляди сто и десет) лева;
- на 10.12.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0695/10.12.2004г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №002503/23.11.2004г., от банкова сметка ***
"В.С.Л." ЕООД, №1814 8400220106401 в същата Б., е превел по банков
път извън страната - Х.К., сумата от сто хиляди щатски долари с левова
равностойност 148 270 (сто четиридесет и осем хиляди двеста и седемдесет) лева;
- на 14.12.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0676/14.12.2004г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №002503/23.11.2004г., от банкова сметка ***
"В.С.Л." ЕООД, №1814 8400220106401 в същата Б., е превел по банков
път извън страната - Х.К., сумата от петдесет хиляди щатски долари с левова
равностойност 73433.50 (седемдесет и три хиляди четиристотин тридесет и три
точка петдесет) лева;
- на 20.12.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0694/20.12.2004г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №002503/23.11.2004г., от банкова сметка ***
"В.С.Л." ЕООД, №1814 8400220106401 в същата Б., е превел по банков
път извън страната - Х.К., сумата от сто и петдесет хиляди щатски долари с
левова равностойност 219295.50 (двеста и деветнадесет хиляди двеста деветдесет
и пет точка петдесет) лева;
- на 17.01.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0043/17.01.2005г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №002503/23.11.2004г., от банкова сметка ***
"В.С.Л." ЕООД, №1814 8400220106401
в същата Б., е превел по банков път
извън
страната - Х.К., сумата от двеста хиляди щатски долари с левова равностойност
298942 (двеста деветдесет и осем хиляди деветстотин четиридесет и два) лева;
- на 18.01.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0050/18.01.2005г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №002503/23.11.2004г., от банкова сметка ***
"В.С.Л." ЕООД, №1814 8400220106401 в същата Б., е превел по банков
път извън страната - Х.К., сумата от сто хиляди щатски долари с левова
равностойност 149757 (сто четиридесет и девет хиляди седемстотин петдесет и
седем) лева;
- на 21.01.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0062/21.01.2005г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №002503/23.11.2004г., от банкова сметка ***
"В.С.Л." ЕООД, №1814 8400220106401 в същата Б., е превел по банков
път извън страната - Х.К., сумата от сто и дванадесет хиляди седемстотин
осемдесет и осем щатски долари с левова равностойност 170172.28 ( сто и
седемдесет хиляди сто седемдесет и два точка двадесет и осем) лева;
- на 30.11.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0669/3 0.11.2004г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №10600/26.11.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1814 9780220106406 в същата Б., е превел по банков път извън страната - А.,
сумата от седемдесет хиляди евро с левова равностойност 136908.10 (сто тридесет
и шест хиляди деветстотин и осем точка десет) лева;
- на 01.12.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0675/01.12.2004г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №00241/24.11.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1814 9780220106406 в същата Б., е превел по банков път извън страната - Г.,
сумата от четирийсет и две хиляди шестстотин и двадесет евро с левова равностойност
83357.47 (осемдесет и три хиляди триста петдесет и седем точка четиридесет и
седем) лева;
- на 03.12.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0679/03.12.2004г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №11301/22.11.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1814 9780220106406 в същата Б., е превел по банков път извън страната - В.,
сумата от шейсет и шест хиляди и сто
евро с
левова равностойност 129280.36 (сто двадесет и девет хиляди двеста и осемдесет
точка тридесет и шест) лева;
- на 07.12.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0684/07.12.2004г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №192/22.11.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1814 9780220106406 в същата Б., е превел по банков път извън страната – Ч.Р.,
сумата от двадесет и седем хиляди четиристотин тридесет и шест евро с левова
равностойност 53660.15 (петдесет и три хиляди шестстотин и шестдесет точка
петнадесет) лева;
- на 17.12.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0691/17.12.2004г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №11527/01.12.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1814 9780220106406 в същата Б., е превел по банков път извън страната - В.,
сумата от деветдесет и девет хиляди седемстотин шейсет и девет евро с левова
равностойност 195131.20 (сто деветдесет и пет хиляди сто тридесет и един точка
двадесет) лева;
- на 17.12.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0693/17.12.2004г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №11527/01.12.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1814 9780220106406 в същата Б., е превел по банков път извън страната - В.,
сумата от двадесет и четири хиляди осемстотин петдесет и едно евро с левова
равностойност 48604.33 (четиридесет и осем хиляди шестстотин и четири точка
тридесет и три) лева;
- на 03.01.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0001/03.01.2005г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №10612/26.11.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1814 9780220106406 в същата Б., е превел по банков път извън страната - А.,
сумата от сто и петдесет хиляди евро с левова равностойност 293374.50 ( двеста
деветдесет и три хиляди триста седемдесет и четири точка петдесет) лева;
- на 04.01.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0005/04.01.2005г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №10612/25.11.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1814 9780220106406 в същата Б., е превел по банков път извън страната - А.,
сумата от сто и двадесет хиляди евро с левова равностойност 234699.60 (двеста
тридесет и четири хиляди шестстотин деветдесет и девет точка шестдесет) лева;
- на 06.01.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0014/06.01.2005г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №10612/26.11.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1814 9780220106406 в същата Б., е превел по банков път извън страната - А.,
сумата от сто и десет хиляди евро с левова равностойност 215141.30 (двеста и
петнадесет хиляди сто четиридесет и един точка тридесет) лева;
- на 08.02.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0113/08.02.2005г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №11527/01.12.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1814 9780220106406 в същата Б., е превел по банков път извън страната - В.,
сумата от седемдесет и две хиляди и двадесет и четири евро с левова
равностойност 140866.70 (сто и четиридесет хиляди осемстотин шестдесет и шест
точка седемдесет) лева;
- на 25.02.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0164/25.02.2005г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №11527/01.12.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1814 9780220106406 в същата Б., е превел по банков път извън страната - В.,
сумата от тридесет и три хиляди петстотин седемдесет и пет евро с левова
равностойност 65666.99 (шестдесет и пет хиляди шестстотин шестдесет и шест
точка деветдесет и девет) лева;
- на 08.03.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0187/08.03.2005г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №11527/01.12.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1814 9780220106406 в същата Б., е превел по банков път извън страната - В.,
сумата от тридесет и една хиляди и четиристотин осемдесет и четири евро с
левова равностойност 61577.35 (шестдесет и една хиляди петстотин седемдесет и
седем точка тридесет и пет) лева;
- на 16.03.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане вх.№310-1-0212/16.03.2005г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №11527/01.12.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1814 9780220106406 в същата Б., е превел по банков път извън страната - В.,
сумата от дванадесет хиляди и деветстотин евро с левова равностойност 25230.21
(двадесет и пет хиляди двеста и тридесет точка двадесет и едно) лева;
-
на 08.10.2004г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане №ВП13355/08.10.2004г, до ТБ "Е."
АД, използвайки неистински документ - фактура №11192/08.10.2004г., от банкова
сметка *** "В.С.Л." ЕООД, №1 4 037618 0 1 в същата Б., е превел по
банков път извън страната - В., сумата от осемнадесет хиляди и двеста евро с
левова равностойност 35596.11 (тридесет и пет хиляди петстотин деветдесет и
шест точка единадесет) лева;
-
на 19.10.2004г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане №ВП13768/19.10.2004г, до ТБ "Е."
АД, използвайки неистински документ - фактура № 10201/01.10.2004г., от банкова
сметка *** "В.С.Л." ЕООД, №1 4 037618 0 1 в същата Б., е превел по
банков път извън страната - А., сумата от петдесет хиляди евро с левова
равностойност 97791.50 (деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един
точка петдесет) лева;
-
на 25.10.2004г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане №ВП 14017/25.10.2004г, до ТБ "Е."
АД, използвайки неистински документ - фактура № 10201/10.01.2004г., от банкова
сметка *** "В.С.Л." ЕООД, №1 4 037618 0 1 в същата Б., е превел по
банков път извън страната - А., сумата от петдесет хиляди евро с левова
равностойност 97791.50 (деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един
точка петдесет) лева;
-
на 27.10.2004г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане №ВП14130/27.10.2004г, до ТБ "Е."
АД, в 9 часа и 40 минути използвайки неистински документ - фактура
№10212/06.10.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л." ЕООД, №1 4 037618
0 1 в същата Б., е превел по банков път извън страната - А., сумата от петдесет
хиляди евро с левова равностойност 97791.50 (деветдесет и седем хиляди
седемстотин деветдесет и един точка петдесет) лева;
-
на 27.10.2004г. в гр. С. , умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане №ВП14154/27.10.2004г, до ТБ "Е."
АД, в 11 часа и 25 минути използвайки неистински документ - фактура
№10212/06.10.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л." ЕООД, №1 4 037618
0 1 в същата Б., е превел по банков път извън страната - А., сумата от петдесет
хиляди евро с левова равностойност 97791.50 (деветдесет и седем хиляди
седемстотин деветдесет и един точка петдесет) лева;
-
на 28.10.2004г. в гр. С. , умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане №ВП14222/28.10.2004г, до ТБ "Е."
АД, използвайки неистински документ - фактура № 10212/06.10.2004г., от банкова
сметка *** "В.С.Л." ЕООД, №1 4 037618 0 1 в същата Б., е превел по
банков път извън страната - А., сумата от
петдесет
хиляди евро с левова равностойност 97791.50 (деветдесет и седем хиляди
седемстотин деветдесет и един точка петдесет) лева;
- на 01.11.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане №ВП 14662/01.11.2004г, до ТБ "Е." АД, използвайки
неистински документ - фактура №10201/01.10.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1 4 037618 0 1 в същата Б., е превел по банков път извън страната - А.,
сумата от петдесет хиляди евро с левова равностойност 97791.50 (деветдесет и
седем хиляди седемстотин деветдесет и един точка петдесет) лева;
- на 02.11.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане №ВП14730/02.11.2004г, до ТБ "Е." АД, използвайки неистински
документ - фактура №10311/22.10.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1 4 037618 0 1 в същата Б., е превел по банков път извън страната - А.,
сумата от шестдесет хиляди евро с левова равностойност 117349.80 (сто и
седемнадесет хиляди триста четиридесет и девет точка осемдесет) лева;
- на 04.11.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане №ВП14803/04.11.2004г, до ТБ "Е." АД, използвайки неистински
документ - фактура № 10313/22.10.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №14 037618 0 1 в същата Б., е превел по банков път извън страната - А.,
сумата от шестдесет хиляди евро с левова равностойност 117349.80 (сто и
седемнадесет хиляди триста четиридесет и девет точка осемдесет) лева;
- на 05.11.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане №ВП14884/05.11.2004г, до ТБ "Е." АД, използвайки неистински
документ - фактура №10427/01.11.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1 4 037618 0 1 в същата Б., е превел по банков път извън страната - А.,
сумата от сто тридесет и осем хиляди евро с левова равностойност 269904.54
(двеста шестдесет и девет хиляди деветстотин и четири точка петдесет и четири)
лева;
- на 08.11.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане №ВП14954/08.11.2004г, до ТБ "Е." АД, използвайки неистински
документ - фактура №10427/01.11.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1 4 037618 0 1 в същата Б., е превел по банков път извън страната - А.,
сумата от четирийсет и две хиляди евро с левова равностойност 82144.86
(осемдесет и две хиляди сто четиридесет и четири точка осемдесет и шест) лева;
- на 10.11.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане №ВП15113/10.11.2004г, до ТБ "Е." АД, използвайки неистински
документ - фактура № 10345А/01.11.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1 4 037618 0 1 в същата Б., е превел по банков път извън страната - А., сумата
от
седемдесет хиляди евро с левова равностойност 136908.10 (сто тридесет и шест
хиляди деветстотин и осем точка десет) лева;
- на 11.11.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане №ВП15167/11.11.2004г, до ТБ "Е." АД, използвайки неистински
документ - фактура №10355/08.11.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1 4 037618 0 1 в същата Б., е превел по банков път извън страната - А.,
сумата от осемдесет хиляди евро с левова равностойност 156466.40 (сто петдесет
и шест хиляди четиристотин шестдесет и шест точка четиридесет) лева;
- на 12.11.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане №ВП15234/12.11.2004г, до ТБ "Е." АД, използвайки неистински
документ - фактура №3245/01.11.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №14 037618 0 1 в същата Б., е превел по банков път извън страната - Ш.,
сумата от четиридесет хиляди евро с левова равностойност 78233.20 (седемдесет и
осем хиляди двеста тридесет и три точка двадесет) лева;
- на 18.11.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане №ВП15490/18.11.2004г, до ТБ "Е." АД, използвайки неистински
документ - фактура №11243/02.11.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1 4 037618 0 1 в същата Б., е превел по банков път извън страната - В.,
сумата от седемдесет хиляди деветстотин седемдесет и две евро с левова
равностойност 138809.17 (сто тридесет и осем хиляди осемстотин и девет точка
седемнадесет) лева;
- на 19.11.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане №ВП15562/19.11.2004г, до ТБ "Е." АД, използвайки неистински
документ - фактура №10345/01.11.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №14 037618 0 1 в същата Б., е превел по банков път извън страната - А.,
сумата от седемдесет хиляди евро с левова равностойност 136908.10 (сто тридесет
и шест хиляди деветстотин и осем точка десет) лева;
- на 22.11.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане №ВП15638/22.11.2004г, до ТБ "Е." АД, използвайки неистински
документ - фактура №002359/15.11.2004г., от банкова сметка *** "В.С.Л."
ЕООД, №1 4 037618 0 1 в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К.,
сумата от седемдесет хиляди евро с левова равностойност 136908.10 (сто тридесет
и шест хиляди деветстотин и осем точка десет) лева;
- на 26.01.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/26.01.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и
фактура №002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.",
№******** /********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К.,
сумата от петдесет и четири хиляди щатски долари с левова равностойност
81211.14 (осемдесет и една хиляди двеста и единадесет точка четиринадесет) Л.;
-
на 27.01.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/27.01.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет и пет хиляди
щатски долари с левова равностойност 82581.40 (осемдесет и две хиляди петстотин
осемдесет и едно точка четиридесет) лева;
-
на 31.01.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/31.01.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от сто хиляди щатски долари
с левова равностойност 150044 (сто и петдесет хиляди четиридесет и четири)
лева;
-
на 03.02.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/03.02.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от осемдесет хиляди щатски
долари с левова равностойност 120349.60 (сто и двадесет хиляди триста
четиридесет и девет точка шестдесет) лева;
-
на 24.02.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/24.02.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от четирийсет и пет хиляди щатски
долари
с левова равностойност 66374.10 (шестдесет и шест хиляди триста седемдесет и
четири точка десет) лева;
- на 02.03.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/02.03.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
петдесет хиляди щатски долари с левова равностойност 74644.50 (седемдесет и
четири хиляди шестстотин четиридесет и четири точка петдесет) лева;
- на 07.03.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/07.03.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
четирийсет и девет хиляди щатски долари с левова равностойност 72619.47
(седемдесет и две хиляди шестстотин и деветнадесет точка четиридесет и седем)
лева;
- на 10.03.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/10.03.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
четирийсет и осем хиляди щатски долари с левова равностойност 70012.32
(седемдесет хиляди и дванадесет точка тридесет и две) лева;
- на 11.03.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/11.03.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
четирийсет и седем хиляди щатски долари с левова равностойност 68518.01
(шестдесет и осем хиляди петстотин и осемнадесет точка нула едно) лева;
- на 14.03.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/14.03.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ET "К.С.
- Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. -
Т.Я.", №******** /********в същата Б., е превел по банков път извън
страната - Х.К., сумата от петдесет хиляди щатски долари с левова равностойност
73131.50 (седемдесет и три хиляди сто тридесет и едно точка петдесет) лева;
- на 15.03.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/15.03.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
четирийсет и девет хиляди щатски долари с левова равностойност 71610.07
(седемдесет и една хиляди шестстотин и десет точка нула седем) лева;
- на 22.03.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с нареждане
референтен №**********/22.03.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД, използвайки
неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
четирийсет и девет хиляди щатски долари с левова равностойност 72740.50
(седемдесет и две хиляди седемстотин и четиридесет точка петдесет) лева;
- на 29.03.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/29.03.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
петдесет хиляди щатски долари с левова равностойност 75655 (седемдесет и пет
хиляди шестстотин петдесет и пет) лева;
- на 31.03.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/31.03.2005г, до ТБ "Б. ДСК"
ЕАД, използвайки неистински документи
- договор от
07.01.2005г.
между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от четирийсет и девет хиляди
щатски долари с левова равностойност 73924.34 (седемдесет и три хиляди
деветстотин двадесет и четири точка тридесет и четири);
-
на 04.04.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/04.04.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от четирийсет и осем хиляди
щатски долари с левова равностойност 72871.20 (седемдесет и две хиляди
осемстотин седемдесет и един точка двадесет) лева;
-
на 05.04.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/05.04.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от четирийсет и седем хиляди
щатски долари с левова равностойност 71759.60 (седемдесет и една хиляди
седемстотин петдесет и девет точка шестдесет) лева;
-
на 12.04.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/12.04.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет хиляди щатски
долари с левова равностойност 75331 (седемдесет и пет хиляди триста тридесет и
един) лева;
на
04.05.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен
№ **********/04.05.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински
документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
петдесет хиляди щатски долари с левова равностойност 75497 (седемдесет и пет
хиляди четиристотин деветдесет и седем) лева;
- на 11.05.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/11.05.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
четирийсет и девет хиляди щатски долари с левова равностойност 74395.23
(седемдесет и четири хиляди триста деветдесет и пет точка двадесет и три) лева;
- на 12.05.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/12.05.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
сто хиляди щатски долари с левова равностойност 153146 (сто петдесет и три
хиляди сто четиридесет и шест) лева;
- на 16.05.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/16.05.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от четирийсет и девет
хиляди щатски долари с левова равностойност 75963.72 (седемдесет и пет хиляди
деветстотин шестдесет и три точка седемдесет и две) лева;
- на 25.05.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/25.05.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
тридесет хиляди щатски долари с
левова
равностойност 46700.70 (четиридесет и шест хиляди и седемстотин точка
седемдесет) лева;
- на 25.05.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/25.05.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
четирийсет и девет хиляди щатски долари с левова равностойност 76277.81
(седемдесет и шест хиляди двеста седемдесет и седем точка осемдесет и един)
лева;
- на 25.05.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/25.05.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
четирийсет и осем хиляди щатски долари с левова равностойност 74721.12
(седемдесет и четири хиляди седемстотин двадесет и един точка дванадесет) лева;
- на 27.05.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/27.05.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
четирийсет и седем хиляди щатски долари с
левова равностойност 73240.57 (седемдесет и три хиляди двеста и четиридесет
точка петдесет и седем) лева;
- на 03.06.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/03.06.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
сто хиляди щатски долари с левова равностойност 159153 (сто петдесет и девет
хиляди сто петдесет и три) лева;
-
на 09.06.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/09.06.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет хиляди щатски
долари с левова равностойност 79901.50 (седемдесет и девет хиляди деветстотин и
един точка петдесет) лева;
-
на 13.06.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/13.06.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от тридесет и три хиляди
щатски долари с левова равностойност 53508.84 (петдесет и три хиляди петстотин
и осем точка осемдесет и четири) лева;
-
на 22.06.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/22.06.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е превел
по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет хиляди щатски долари с левова равностойност 80746 (осемдесет хиляди
седемстотин четиридесет и шест) лева;
-
на 23.06.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/23.06.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от тридесет хиляди щатски
долари с левова равностойност 48628.20 (четиридесет и осем хиляди шестстотин
двадесет и осем точка двадесет) лева;
-
на 28.06.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/28.06.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки
неистински документи - договор от
07.01.2005г.
между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от четирийсет и девет хиляди
щатски долари с левова равностойност
79235.94 (седемдесет и девет хиляди двеста тридесет и пет точка
деветдесет и четири) лева;
-
на 06.07.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/06.07.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от четирийсет хиляди щатски
долари с левова равностойност 65670.40 (шестдесет и пет хиляди шестстотин и
седемдесет точка четиридесет) лева;
-
на 07.07.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/07.07.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от четирийсет хиляди щатски
долари с левова равностойност 65428.80 (шестдесет и пет хиляди четиристотин
двадесет и осем точка осемдесет) лева;
-
на 12.07.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/12.07.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от четирийсет и една хиляди
щатски долари с левова равностойност 65912.42 (шестдесет и пет хиляди
деветстотин и дванадесет точка четиридесет и две) лева;
на
18.07.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен
№**********/18.07.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински
документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
деветдесет и една хиляди щатски долари с левова равностойност 147652.96 (сто
четиридесет и седем хиляди шестстотин петдесет и два точка деветдесет и шест)
лева;
- на 18.07.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/06.07.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - фактура №0313/15.06.2005г., от банкова
сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е превел по
банков път извън страната - Х.К., сумата от дванадесет хиляди деветстотин
четирийсет и два щатски долари с левова равностойност 20999.17 (двадесет хиляди деветстотин деветдесет и девет
точка седемнадесет) лева;
- на 20.07.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/20.07.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я."и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
тридесет и седем хиляди щатски долари с левова равностойност 59989.95 (петдесет
и девет хиляди деветстотин осемдесет и девет точка деветдесет и пет) лева;
- на 25.07.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/25.07.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
петдесет хиляди щатски долари с левова
равностойност 81054 (осемдесет и една хиляди и петдесет и четири) лева;
- на 28.07.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/28.07.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
тридесет и три хиляди щатски долари с левова равностойност 53340.87 (петдесет и
три хиляди триста и четиридесет точка осемдесет и седем) лева;
- на 01.08.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/01.08.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г.,
от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б.,
е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от тридесет и девет хиляди
щатски долари с левова равностойност 62425.35 (шестдест и две хиляди четиристотин
и двадесет точка тридесет и пет) лева;
- на 03.08.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/03.08.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
тридесет и две хиляди щатски долари с левова равностойност с левова
равностойност 50850.24 (петдесет хиляди осемстотин и петдесет точка двадесет и
четири) лева;
- на 05.08.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/05.08.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
петдесет и пет хиляди щатски долари с левова равностойност 86848.85 (осемдесет
и шест хиляди осемстотин четиридесет и осем точка осемдесет и пет) лева;
- на 11.08.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/11.08.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
четирийсет и пет хиляди щатски долари с левова равностойност 70949.25
(седемдесет хиляди деветстотин четиридесет и девет точка двадесет и пет) лева;
- на 15.08.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/15.08.2005г, до ТБ "Б. ДСК"
ЕАД, използвайки неистински документи
- договор от
07.01.2005г.
между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от четирийсет и пет хиляди
щатски долари с левова равностойност 71127 (седемдесет и една хиляди сто
двадесет и седем) лева;
-
на 17.08.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/17.08.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от тридесет и една хиляди
щатски долари с левова равностойност 49309.22 (четиридесет и девет хиляди
триста и девет точка двадесет и две) лева;
-
на 19.08.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/19.08.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от двадесет и девет хиляди
щатски долари с левова равностойност 46556.02 (четиридесет и шест хиляди
петстотин петдесет и шест точка нула две) лева;
-
на 23.08.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/23.08.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет хиляди щатски
долари с левова равностойност 79940.50 (седемдесет и девет хиляди деветстотин и
четиридесет точка петдесет) лева;
на
25.08.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен
№**********/25.08.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински
документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
тридесет и три хиляди щатски долари с левова равностойност 52593.09 (петдесет и
две хиляди петстотин деветдесет и три точка нула девет) лева;
-
на 26.08.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/26.08.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от тридесет и четири хиляди
щатски долари с левова равностойност 54032.80 (петдесет и четири хиляди и
тридесет и два точка осемдесет) лева;
-
на 27.08.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/27.08.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет хиляди щатски
долари с левова равностойност 79460 (седемдесет и девет хиляди четиристотин и
шестдесет) лева;
-
на 02.09.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/02.09.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет хиляди щатски
долари с левова равностойност 77977.50 (седемдесет и седем хиляди деветстотин
седемдесет и седем точка петдесет) лева;
-
на 09.09.2005г. в гр. С., умишлено е
улеснил Х.В.Р., който с нареждане референтен №**********/09.09.2005г, до ТБ
"Б. ДСК" ЕАД, използвайки неистински документи - договор от
07.01.2005г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура №002612/07.01.2005г., от
банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №******** /********в същата Б., е
превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет хиляди щатски
долари с
левова
равностойност 78769 (седемдесет и осем хиляди седемстотин шестдесет и девет)
лева;
- на 21.09.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане референтен №**********/21.09.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД,
използвайки неистински документи - договор от 07.01.2005г. между "Д.И."
("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и фактура
№002612/07.01.2005г., от банкова сметка *** "К.С. - Т.Я.", №********
/********в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
сто хиляди щатски долари с левова равностойност 159986 (сто петдесет и девет
хиляди деветстотин осемдесет и шест) лева;
- на 06.04.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за валутен превод от 06.04.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД,
използвайки неистински документи -фактура №002214/04.03.2005г., от банкова
сметка *** "М. А" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път
извън страната -Кипър, сумата от сто двадесет и девет хиляди евро с левова равностойност
252302.07 ( двеста петдесет и две хиляди триста и два точка нула седем) лева;
- на 19.01.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за валутен превод от 19.01.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД,
използвайки неистински документи -фактура №1235/05.01.2005г., от банкова сметка
*** "М. А" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път извън
страната -Съединени американски щати, сумата от сто петдесет и осем хиляди евро
с левова равностойност 309021.14 ( триста и девет хиляди двадесет и един точка
четиринадесет) лева;
- на 15.04.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за валутен превод от 15.04.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД,
използвайки неистински документи -фактура №1235/05.01.2005г., от банкова сметка
*** "М. А" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път извън
страната -Съединени американски щати, сумата от сто хиляди и петстотин евро с
левова равностойност 196560.92 (сто деветдесет и шест хиляди петстотин и шестдесет
точка деветдесет и две) лева;
- на 25.01.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за валутен превод от 25.01.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД,
използвайки неистински документи -фактура №1235/05.01.2005г., от банкова сметка
*** "М. А" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път извън
страната -Съединени американски щати, сумата от сто четирийсет и три хиляди
евро
с
левова равностойност 279683.69 (двеста седемдесет и девет хиляди шестстотин
осемдесет и три точка шестдесет и девет) лева;
- на 04.07.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за валутен превод от 04.07.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД,
използвайки неистински документи -фактура №1235/05.01.2005г., от банкова сметка
*** "М. А" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път извън
страната -Съединени американски щати, сумата от четирийсет и седем хиляди
четиристотин двадесет и пет евро с левова равностойност 92755.24 (деветдесет и
две хиляди седемстотин петдесет и пет точка двадесет и четири) лева;
- на 24.06.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за валутен превод от 24.06.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД,
използвайки неистински документи -фактура №1235/05.01.2005г., от банкова сметка
*** "М. А" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път извън
страната -Съединени американски щати, сумата от сто хиляди евро с левова
равностойност 195583 (сто деветдесет и пет хиляди петстотин осемдесет и три)
лева;
- на 24.01.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за валутен превод от 24.01.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД,
използвайки неистински документи -фактура №1235/05.01.2005г., от банкова сметка
*** "М. А" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път извън
страната -Съединени американски щати, сумата от сто и пет хиляди евро с левова
равностойност 205362.15 (двеста и пет хиляди триста шестдесет и два точка
петнадесет) лева;
- на 29.06.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за валутен превод от 29.06.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД,
използвайки неистински документи -фактура №1235/05.01.2005г., от банкова сметка
*** "М. А" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път извън
страната -Съединени американски щати, сумата от сто и двадесет хиляди евро с
левова равностойност 234699.60 (двеста тридесет и четири хиляди шестстотин
деветдесет и девет Л.точка шестдесет) лева;
- на 09.06.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с нареждане
за валутен превод от 09.06.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД, използвайки
неистински документи -фактура №1235/05.01.2005г., от банкова сметка *** "М.
А" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път извън страната
-Съединени американски щати, сумата от сто и две хиляди евро с левова
равностойност 199494.66 (сто деветдесет и девет хиляди четиристотин деветдесет
и четири точка шестдесет и шест) лева;
- на 21.04.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за валутен превод от 21.04.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД,
използвайки неистински документи -фактура №1235/05.01.2005г., от банкова сметка
*** "М. А" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път извън
страната -Съединени американски щати, сумата от осемдесет и осем хиляди евро с
левова равностойност 172113.04 (сто седемдесет и две хиляди сто и тринадесет
точка нула четири) лева;
- на 26.05.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за валутен превод от 26.05.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД,
използвайки неистински документи -фактура №1235/05.01.2005г., от банкова сметка
*** "М. А" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път извън
страната -Съединени американски щати, сумата от сто и осемнадесет хиляди евро с
левова равностойност 230787.94 (двеста и тридесет хиляди седемстотин осемдесет
и седем точка деветдесет и четири) лева;
- на 11.05.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за валутен превод от 11.05.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД,
използвайки неистински документи -фактура №1235/05.01.2005г., от банкова сметка
*** "М. А" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път извън
страната -Съединени американски щати, сумата от деветдесет хиляди евро с левова
равностойност 176024.70 (сто седемдесет и шест хиляди двадесет и четири точка
седемдесет) лева;
- на 16.05.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за валутен превод от 16.05.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД,
използвайки неистински документи -фактура №1235/05.01.2005г., от банкова сметка
*** "М. А" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път извън
страната -Съединени американски щати, сумата от сто и тридесет хиляди евро с
левова равностойност 254257.90 (двеста петдесет и четири хиляди двеста петдесет
и седем точка деветдесет) лева;
- на 25.05.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за валутен превод от 25.05.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД,
използвайки неистински документи -фактура №1235/05.01.2005г., от банкова сметка
*** "М. А" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път извън
страната -Съединени американски щати, сумата от сто хиляди евро с левова
равностойност 195583 (сто деветдесет и пет хиляди петстотин осемдесет и три)
лева;
- на 31.05.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за валутен превод от 31.05.2005г., до ТБ "П.И.на Б."
АД, използвайки неистински документи –
фактура №1235/05.01.2005г., от банкова сметка *** "М. А" ЕООД, №********
в същата Б., е превел по банков път извън страната -Съединени американски щати,
сумата от седемдесет и две хиляди евро с левова равностойност 140819.76 (сто и
четиридесет хиляди осемстотин и деветнадесет точка седемдесет и шест) лева;
- на 31.05.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за валутен превод от 31.05.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД,
използвайки неистински документи -фактура №1235/05.01.2005г., от банкова сметка
*** "М. А" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път извън
страната
-Съединени американски щати, сумата от осемдесет хиляди евро с
левова равностойност 156466.40 (сто петдесет и шест хиляди четиристотин
шестдесет и шест точка четиридесет) лева;
- на 20.06.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за валутен превод от 20.06.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД,
използвайки неистински документи -фактура №1235/05.01.2005г., от банкова сметка
*** "М. А" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път извън
страната -Съединени американски щати,
сумата от сто тридесет и осем хиляди евро с левова равностойност
269904.54 (двеста шестдесет и девет хиляди деветстотин и четири точка петдесет
и четири) лева;
- на 21.12.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с нареждане за валутен превод
вх.№310-1-0702/21.12.2004г. до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №10612/25.11.2004г., от банкова сметка *** "А.
2001" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път извън страната -А.,
сумата от сто хиляди евро с левова равностойност 195583 (сто деветдесет и пет
хиляди петстотин осемдесет и три) Л.;
- на 04.01.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с нареждане за валутен превод вх.№310-1-0006/04.01.2005г.
до ТБ "Ю." АД, използвайки неистински документ - фактура
№2544/23.11.2004г., от банкова сметка *** "А. 2001" ЕООД, №******** в
същата Б., е превел по банков път извън страната -Х.К., сумата от шестдесет
хиляди щатски долара с левова равностойност 87804 (осемдесет и седем хиляди
осемстотин и четири) лева;
- на 06.01.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с нареждане за валутен превод
вх.№310-1-0013/06.01.2005г. до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №2544/23.11.2004г., от банкова сметка *** "А.
2001" ЕООД, №******** в същата Б., е превел по банков път извън страната -Х.К.,
сумата от седемдесет хиляди щатски долара с левова равностойност 103852 (сто и
три хиляди осемстотин петдесет и два) лева;
- на 21.12.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за превод вх.№5102/21.12.2004г. до ТБ "О. Б.Б." АД,
използвайки неистински документ -фактура №205/02.12.2004г., от банкова сметка ***
"А. 2001" ЕООД, №********* в същата Б., е превел по банков път извън
страната -Ч.Р., сумата от двадесет хиляди осемстотин деветдесет и пет евро с
левова равностойност 40867.07 (четиридесет хиляди осемстотин шестдесет и седем
точка нула седем);
- на 22.12.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за превод вх.№5111/22.12.2004г. до ТБ "О. Б.Б." АД,
използвайки неистински документи -фактура №11527/01.12.2004г., и договор от
01.12.2004г. между "Ф.Ш.И.Л." (The Р. S.I=LTD.) и "А. 2001" ЕООД, от банкова сметка *** "А.
2001" ЕООД, №********* в същата Б., е превел по банков път извън страната
- В., сумата от четириисет и три хиляди сто и десет евро с левова равностойност
84315.83 (осемдесет и четири хиляди триста и петнадесет точка осемдесет и три)
лева;
- на 23.12.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за превод вх.№5121/23.12.2004г. до ТБ "О. Б.Б." АД,
използвайки неистински документ -фактура №10612/25.11.2004г., от банкова сметка
*** "А. 2001" ЕООД, №********* в същата Б., е превел по банков път
извън страната -А., сумата от сто хиляди евро с левова равностойност 195583
(сто деветдесет и пет хиляди петстотин осемдесет и три) лева;
- на 27.12.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за превод вх.№5151/27.12.2004г. до ТБ "О. Б.Б." АД,
използвайки неистински документ -фактура №10612/25.11.2004г., от банкова сметка
*** "А. 2001" ЕООД, №********* в същата Б., е превел по банков път
извън страната -А., сумата от десет хиляди евро с левова равностойност 19558.30
(деветнадесет хиляди петстотин петдесет и осем точка тридесет) лева;
- на 27.12.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за превод вх.№5149/27.12.2004г. до ТБ "О. Б.Б." АД,
използвайки неистински документи -фактура №10612/25.11.2004г. и договор от
23.11.2004г. между "П.И.Ю."
(Panasonic Eastern
Europe) и "А. 2001" ЕООД, от банкова
сметка *** "А. 2001" ЕООД, №********* в същата Б., е превел по банков
път извън страната - А., сумата от сто и петнадесет хиляди евро с левова
равностойност 224920.45 (двеста двадесет и четири хиляди деветстотин и двадесет
точка четиридесет и пет) лева;
- на 21.12.2004г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р.,
който с нареждане
за превод вх.№5101/21.12.2004г. до
ТБ
"О.
Б.Б." АД, използвайки неистински документи -фактура №002503/23.11.2004г.,
и договор от 04.11.2004г. между "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.), от банкова сметка *** "А. 2001" ЕООД, №******** в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от сто хиляди
щатски долари с левова равностойност 146023 (сто четиридесет и шест хиляди
двадесет и три) лева;
на 04.01.2005г. в гр. С., умишлено е улеснил Х.В.Р., който с
нареждане за превод вх.№017/04.01.2005г. до ТБ
"О. Б.Б." АД, използвайки неистински документи -
фактура №002503/23.11.2004г., от банкова сметка *** "А. 2001" ЕООД,
№******** в същата Б., е превел по банков път извън страната -
Х.К., сумата от двеста четирийсет и четири хиляди щатски долари с
левова равностойност 357069.60 (триста петдесет и седем хиляди
шестдесет и девет точка шестдесет) лева.
ІII. за престъпление по
чл. 250 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че:
за периода от 15.06.2005г. до 12.01.2006г., в гр. С., чрез
посредствения извършител Н.А.Г., ЕГН-**********, при условията на продължавано
престъпление и чрез използване на неистински документи - - фактури: Invoise №002417/ 02.05.2005г. ; №02575/ 05.05.2005г.; №12905 /
06.06.2005г.; № 0412 / 14.06.2005г.; №2214/09.12.2005г.; №2717/07.11.2005г.; №342 /
27.12.2005 и № 7956 / 01.12.2005г., A9IL/ 02.11.2005 г., на
които е придаден вид, че са издадени в полза на ЕТ "72-Н.Г.",
БУЛСТАТ-********превел суми извън страната по банков път на обща стойност 16830
(шестнадесет хиляди осемстотин и тридесет) щатски долари и 559465 (петстотин
петдесет и девет хиляди четиристотин шестдесет и пет) евро, с обща левова
равностойност 1122285.46 (един милион сто двадесет и две хиляди двеста
осемдесет и пет точка четиридесет и шест) лева, а именно:
-
на 15.06.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0049/15.06.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №002417/02.05.2005г., от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б.,
е превел по банков път извън страната — Италия, сумата от двадесет хиляди
евро с левова равностойност 39116.60 (тридесет и девет хиляди сто и шестнадесет
точка шестдесет) лева;
-
на 15.06.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0050/15.06.2005г. до ТБ
"С.И И. Б." АД,
използвайки
неистински документи - фактура №02575/05.05.2005г., от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., е превел по банков път извън
страната - Г., сумата от двадесет и осем хиляди и осемстотин евро с левова
равностойност 56327.90 (петдесет и шест хиляди триста двадесет и седем точка
деветдесет) лева;
-
на 12.07.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0069/12.07.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №12905/06.06.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., е превел по банков път извън
страната - В., сумата от седемдесет и две хиляди четиристотин и осемдесет евро
с левова равностойност 141758.56 (сто четиридесет и една хиляди седемстотин
петдесет и осем точка петдесет и шест) лева;
-
на 12.07.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0068/12.06.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №002417/02.05.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., е превел по банков път извън
страната - Италия, сумата от осем хиляди и четиристотин евро 16428.97
(шестнадесет хиляди четиристотин двадесет и осем точка деветдесет и седем)
лева;
-
на 12.07.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0070/12.07.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №02575/05.05.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., е превел по банков път извън
страната - Г., сумата от двадесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и пет евро
с левова равностойност 50215.94 (петдесет хиляди двеста и петнадесет точка
деветдесет и четири) лева;
-
на 17.08.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх. №05-0093/17.08.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №12905/06.06.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., е превел по банков път извън
страната - В., сумата от тридесет хиляди седемстотин и тридесет евро с левова
равностойност 60102.66 (шестдесет хиляди сто и две точка шестдесет и шест)
лева;
-
на 30.08.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0098/30.08.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №02575/05.05.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., е превел по банков път извън страната
- Г., сумата от девет хиляди петстотин и осемдесет евро с левова
равностойност 18736.85 (осемнадесет хиляди седемстотин тридесет и
шест точка осемдесет и пет) лева;
-
на 12.09.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0105/12.09.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №0412/14.06.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., е превел по банков път извън
страната - А., сумата от шест хиляди евро с левова равностойност 11734.98
(единадесет хиляди седемстотин тридесет и четири точка деветдесет и осем) лева;
-
на 16.09.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0113/16.09.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №02575/05.05.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., е превел по банков път извън
страната - Г., сумата от петдесет и седем хиляди сто и петдесет евро с левова
равностойност 111775.68 (сто и единадесет хиляди седемстотин седемдесет и пет
точка шестдесет и осем) лева;
-
на 07.11.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0138/07.11.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №A9IL/02.11.2005,
от банкова сметка *** "72-Н.Г.", №********в същата Б., е превел по
банков път извън страната - Ш., сумата от четиредесет хиляди евро с левова
равностойност 78233.20 (седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и три точка
двадесет) лева;
-
на 07.11.2005г. в гр. С., с нареждане за превод
вх.№05-0139/07.11.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки неистински
документи - фактура №0412/14.06.2005, от банкова сметка *** "72-Н.Г.",
№********в същата Б., е превел по банков път извън страната - А., сумата от десет
хиляди евро с левова равностойност 19558.30 (деветнадесет хиляди петстотин
петдесет и осем точка тридесет) лева;
-
на 17.11.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0152/17.11.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №0412/14.06.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., е превел по банков път извън
страната - А., сумата от двадесет хиляди и петстотин евро с левова
равностойност 40094.52 (четиридесет хиляди и деветдесет и четири точка петдесет
и две) лева;
-
на 09.12.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0173/09.12.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №2214/09.12.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., е превел по банков път извън
страната - В., сумата от
двадесет
и девет хиляди и петдесет евро с левова равностойност 56816.86 (петдесет и шест
хиляди осемстотин и шестнадесет точка осемдесет и шест) лева;
-
на 13.12.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0174/13.12.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №2214/09.12.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., е превел по банков път извън страната
- В., сумата от петдесет и пет хиляди и четиристотин евро с левова
равностойност 108352.98 (сто и осем хиляди триста петдесет и две точка
деветдесет и осем) лева;
-
на 16.12.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0181/16.12.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №2717/07.11.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., е превел по банков път извън
страната - Х.К., сумата от четиридесет хиляди евро с левова равностойност
78233.20 (седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и три точка двадесет) лева;
-
на 21.12.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0191/21.12.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №2717/07.11.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., е превел по банков път извън
страната - Х.К., сумата от двадесет и три
хиляди и седемстотин евро с левова равностойност 46353.17 (четиридесет и
шест хиляди триста петдесет и три точка седемнадесет) лева;
-
на 22.12.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0193/22.12.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №2717/07.11.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., е превел по банков път извън
страната - Х.К., сумата от шестдесет и две хиляди евро с левова равностойност
121261.46 (сто двадесет и една хиляди
двеста шестдесет и един точка четиридесет и шест) лева;
-
на 12.01.2006г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№ВД-06-0211/12.01.2006г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №342/27.12.2005, от банкова сметка *** "72-Н.Г.",
№********в същата Б., е превел по банков път извън страната - А., сумата от
двадесет хиляди евро с левова равностойност 39116.60 (тридесет и девет хиляди
сто и шестнадесет точка шестдесет) лева;
-
на 02.12.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0169/02.12.2005г. до ТБ
"С.И И. Б." АД, използвайки неистински документи -
фактура №7956/01.12.2005, от банкова сметка *** "72-Н.Г.", №********
в същата Б., е превел по банков път извън страната - Канада, сумата от шест
хиляди щатски долари с левова равностойност 10032.48 (десет хиляди и тридесет и
два точка четиридесет и осем) Л.;
-
на 01.12.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0167/01.12.2005 г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №7956/01.12.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №******** в същата Б., е превел по банков път извън
страната - Канада, сумата от десет хиляди осемстотин и тридесет щатски долари с
левова равностойност 18034.55 (осемнадесет
хиляди тридесет и четири точка петдесет и пет) лева.
Наказателното
производство по начало е било водено срещу подсъдимия и още две лица - Х.Р. и К.Д.,
като за последните двама делото е било решено по реда на гл. ХХIX от НПК.
В производството пред съда прокурорът поддържа обвинението
срещу подс. Д. и по четирите пункта на обвинителния акт. Прокурорът изтъква, че
за престъплението по чл. 321, ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от 3 до 10 години, а за останалите обвинения за
престъпления по чл. 250, ал. 1 от НК -
наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години и глоба до размера на двойната
сума от предмета на престъплението. Представителят на прокуратурата изразява
становище, че обвинението е доказано от събраните и проверени в съдебното
следствие доказателства, а именно експертизи – почеркова, счетоводна и компютърно-техническа,
както и от веществените доказателствени средства, събрани по реда на закона за
СРС и допълнени с показанията на свидетели –съучастници на подсъдимия, по
отношение на които е налице влязло в сила протоколно определение за одобряване
на на споразумение за същото престъпление. При индивидуализирането на
наказателната отговорност, се отправя искане, като смекчаващо вината
обстоятелство да се отчете чистото съдебно минало на Д., а като отегчаващо-
периода на извършване на престъпната дейност, при създадена от подсъдимия
стройна организация за преводи на суми в чужбина с използването на неистински
документи.
В тази връзка от прокуратурата се отправя искане за налагането
на следните наказания: по пункт първи от обвинението – пет години лишаване от свобода,
по пункт втори от обвинението – четири години лишаване от свобода и с глоба в
максималния размер, по третото и четвъртото обвинение- по четири години
лишаване от свобода и глоба в максималния размер. Предлага се на съда
определянето на едно общо, най-тежкото от наложените наказанияна осн. чл. 23 НК, а именно – пет години „Лишаване от
свобода” да де изтърпи при общ режим на изтърпяване, като на основание чл. 23,
ал.3 от НК се присъедини и наказанието „глоба“в максималния размер.
Подсъдимият упражнява правото си да даде обяснения, в които
твърди, че познава отделно двамата осъдени- Кр. Д. и Х.Р.. В обясненията се
излага фактът, че Р. е бил клиент на обменното бюро, дейността на което била
управлявана от подсъдимия. Излага се фактология, в която се навежда довод, че Р.
е работел сам при нареждането на преводи, както и че този свидетел е стоял зад
голям по мащабите си бизнес, тъй като бил представител на различни фирми.
Подсъдимият твърди, че не е знаел и не би могъл да знае дали инвойсите, с които
са нарежД. преводите от Х.Р., са истински. Не се оспорва обвинението в частта
относно изготвянето на документи в
обменното бюро, ръководено от подсъдимия, но се навежда довод, че
причините за това се коренят в дадените на Р. преференции, като добър клиент,
чрез който бюрото реализира големи печалби. Присъствието си при преводите ,
извършени от Р., подсъдимият обяснява с факта, че това е било необходимо с
оглед евентуалната подмяна на банкноти, които касиерите често отказвали да
приемат поради повреда, надраскване или друг дефект. Друга причина за
присъствието на Д. при преводите се свързва в неговите обяснения с
необходимостта обменното бюро чрез свой представител да закупи валута, която
веднага да предаде на клиента си – Х.Р..
По обвинението за извършена престъпна дейност в съучастие с
осъдения Кр. Д., подсъдимият Д. излага твърдението, че се е запознал с това
лице чрез св. Ж.М., както и че по молба на последния преупълномощил Д. с
генерално пълномощно, чиято единствена цел била да прехвърля дялове на фирми,
собственост на Ж. М.. В обясненията си подсъдимият изтъква, че осъденият Д. се
е възползвал от факта на издаденото пълномощно и без негово знание и съгласие е
започнал да открива сметки и да нарежда преводи. Подсъдимият разказа в
обясненията си, че след като така или иначе се познавали с осъдения Д. ( като
съученици в едно училище) е разбрал за мащабите на бизнеса, който извършва Д.,
поради което го привлякъл като клиент на обменното бюро и по аналогичен начин,
както и подс. Р., Д. идвал в обменното бюро, обменял парични суми, които по
същия начин са му предавани в бюрото или в Б. и с които той се разпореждал.
Подсъдимият Д. акцентира върху факта, че в описания от
обвинението бизнес процес, подсъдимият е изпълнявал единствено и само функциите
на дилър на обменно бюро, че действията между Р. и Д. не са били съгласувани,
тъй като двамата съвсем отделно един от друг са идвали в обменното бюро и след
като са обменяли и получавали парични суми, им били издавани надлежните банкови
бордера.
По отношение на деянието, описано в обвинителния акт за
посредствено извършителство чрез Н. Г., подсъдимият твърди в обясненията си, че
това лице е било доведено от осъдения Р., като се навежда довода, че Г. е
действал по поръчение на осъдения вече подсъдим.
Защитата на подсъдимия, осъществена от адв. Г., отправя искане
за постановяването на оправдателна присъда по всички обвинения, както следва:
По отношение на обвинението за осъществен състав на
престъпление по чл. 321 от НК.
Излагат се няколко аргумента за оправдаването на подсъдимия.
На първо място– поради недоказаност с оглед дадените от
подсъдимия обяснения, във връзка с показанията на свидетелите Р. и Д. и извод,
че Р. и Д., като участници не се познават помежду си. Защитата твърди, че
обвинението е повдигнато формално, тъй като е цитирано участието на три лица,
но липсва доказателствена основа да е изпълнен елемент от състава на
престъплението, а именно групата да
включва най-малко три лица.
На второ място – поради правната оценка на съставомерните
елементи съобразно правилото за дееца да се прилага най-благоприятния за него
наказателен закон.
Защитата пледира спрямо
подсъдимия да се приложи тази редакция на чл. 93, т. 20 от НК, която е била в
сила преди изменението през 2009 г., а именно редакцията на закона от
обнародваните изменения и допълнения на НК в ДВ, бр. 92/2002 г., която изисква
, за да е съставомерно деянието, престъпната група да е сформирана с цел имотна
облага. В тази връзка защитата изтъква, че обвинението не е развило тезата си
за имотната облага на престъпната група и какъв е нейният размер. Защитата
пледира, че за да може подсъдимия да реализира своето право на защита,
прокуратурата е следвало още при формулиране на обвинението, респективно и при
обосноваването му с доказателства, да посочи какъв е размерът на имотната
облага.
Относно обвинението по чл. 250 от НК.
Защитата изтъква аргумента, че обвинението по този пункт не е
доказано, тъй като подсъдимият Д. не е извършил нито един превод от описаните в
обвинителния акт. Твърди се, че подсъдимият не е попълвал документи, не е
подписвал платежни нарежД.я и не е превеждал суми извън страната. Подчертава
се, че всички тези действия са били извършени от други лица – свидетелите Р., Д.
и Г.. Навежда се и доводът, че, за да е съставомерно дянието по чл. 250 от НК,
следва преводът на суми извън страната по банков път да е осъществен с
използването на неистински или преправен документ или на документ с невярно
съдържание. Защитата изтъква, че на от правените съдебни поръчки са отговорили
няколко държави, но между тях не е Х.К., както и че в тази връзка липсват
доказателства инкриминираната фактура № 002644 от 01.09.2005 г., изд. отфирма „Д.И.“,
да е неистински документ. В подкрепа на защитната теза се изтъква факта, че „Д.И.”
е действително съществуваща, както и че това се установява от показания на
свидетели, които са видели нейни интернет сайтове. Изтъква се, че след като
липсват данни за издаването на инкриминираната фактура от фирмата издател, т.е.
фирмата „Д.И.”, подсъдимият Д. следва да бъде изцяло оправдан по втори пункт от
обвинението, както и за тези преводи по пункт трети от обвинителния акт, които визират
фактура, издадена от същата фирма.
По пункт 3 от обвинителния акт защитата изтъква, че съдът
следва да оправдае подсъдимия поне по тези преводи, за които липсва отговор от
съдебните поръчки.
По отношение на преводите, за които е налице отговор на
съдебните поръчки и разпит на свидетели – представители на съответните фирми, в
които твърдят, че техните фирми не са издавали такива документи и че не
познават подсъдимия Д. защитата пледира за оправдаването на подсъдимия с
аргумента, че разпитът на тези свидетели е проведен некоректно и въпросът,
който е следвало да им бъде зададен, е дали познават осъдените вече Р. и Д., с
които евентуално е следвало да имат делови контакти. Защитата акцентира върху
факта, че на въпросните представители на фирми не е бил зададен най –
същественият въпрос – защо са получили парите и защо не са ги върнали, ако не е
следвало да ги получават.
В тази ***ръзка защитата предлага възможният отговор, а именно,
че паричната сума по превода е била дължима, както и че се касае за търговско
плащане, което е извършено от трета фирма. Защитата акцентира върху факта, че
от прочетените показания на св. С., както и от показанията на св. В.Връдов, разпитан от австрийската
полиция, се твърди съществуването на обичайна практика между търговските фирми
задълженията на една фирма да бъдат заплащани от трета фирма на посочена от
кредитора сметка. В тази връзка защитата пледира обвинението да докаже
основанието за плащанията и да отговори на въпроса дали издателите на фактурата
познават К.Д. и Х.Р..
В подкрепа на искането за постановяването на оправдателна присъда защитникът на подс. Д.
предлага и подробен анализ на свидетелските показания, от които защитата прави
извод, че инкриминираните преводи са извършени самостоятелно от други лица –
свидетелите Д., Р. и Н.Г..
Съдът, след като обсъди становищата на страните, въз основа на
събраните доказателства, преценени по отделно и всъвкупност, намира за
установено следното:
По фактите:
Подсъдимият Д. е
български гражД.н, роден на *** г. в гр. Т., адрес: ***, неосъждан, с висше
икономическо образование, с ЕГН-**********.
През 2005г. подс. Д. стопанисвал обменно бюро „Спартак” , находящо
се в ж.к. „Лозенец“ на гр. С. на ъгъла на улиците „Черни връх” и „Златен рог” и
офис в гр. С. на ул. „Л. Каравелов“. От 01.04.2000г. подсъдимият Д. поел трайно
управлението на този обект, като екипът бил неизменен включително и до
инкриминирания период и включвал две касиерки и двама охранители, единият от
които – св. Т.Т., а другият – св. Й.. От подсъдимият Д. била издадена изрична
устна забрана за ползването на техниката за печат на документи, както и
документите, находящи се в обменното бюро.
До тази техника не били допускани и клиенти на обменното бюро, като в
отделни случаи по указания на подс. Д. охранителят Т. предавал налични
документи на св. К.Д.. ( от прочетените показания на св. Т. – л.174, том 1 от
ДП, л.237, стр.2 от СП). В края на
2005г. на работа в обменното бюро, като валутен касиер постъпила и св. Сп. С.,
която била задължена с устно разпореждане от подсъдимия Д. да приема различни
лица ( неустановени по делото), да приема от тях парични суми, да проверява
тяхната истинност, да ги преброява и да ги предава на св. К.Д..
Със св. Р. подсъдимият Д. се запознал през 2004г. в заведение.
Между тях били създадени трайни контакти с оглед възлагане от страна на подс. Д.
към Р. на действия по извършването на преводи на парични суми в чужбина с
използването на неистински документи. Били изградени и отношения на доверие,
при което Д. възложил на св. Х.Р. организация по издирването на лица и
регистрирането на фирми. Така св. Р. се свързал със св. Д.У., когото познавал
от посещения в заведение и му предложил да „правят сделки“ , свързани със закупуване на компютърни части и маркетингово проучване на нов вид бира. Св. Р.
обещал на св. У., че всеки месец ще взема определена сума пари. Така св. У. се
съгласил да издаде пълномощно фирма „А. 2001“, с което делегирал правото на св.
Р. да представлява фирмата пред точно определена Б., както и с оглед
обслужването на точно определена сметка. (от показанията на св. Р. –л.162,
стр.2 от СП, св. У. –л.234, стр.2 от СП). Св. У. предал на св. Р. и печати на фирмата, а Р. от своя
страна ги предал на подс. Д.. В случаите, в които се налагало личното
присъствие на св. У. за откриването на банкова сметка, ***. Р.. ( л.50, т.3 от
ДП). В останалите случаи, когато следвало да се внесат пари по сметка на „А.
2001“ в брой, а след това да бъде задължена със сумата по преводите, Р. ходел в
съответната Б., придружен от подс. Д.. В този случай св. Р. използвал
издаденото от св. У. пълномощно. В банковия офис били депозирани и документите,
подготвени от подс. Д., предварително подпечатани с печат на фирма „А. 2001“
ЕООД.
По отношение на преводи с парични суми с фирмите „В.С.Л.“ЕООД,
ЕТ „Т.Я. – К.“, "Д.И." ("D.I. Co." Ltd Н.К.) и „М.
А“ЕООД, дейността била организирана по следния начин.
Към инкриминирания период фирма „М. А“ЕООД била регистрирана на името на св. К.Е. ***- с
решение на СГС, ФО от 23.08.2004г. по ф.д. 9062/2004г. –л.10, том 10 от ДП). Св.
Е. станал собственик на фирма, след като неустановено лице „Л. Е.“от гр. Видин
отишъл в село Мокреш и заявило, че продава фирми, а„купувачите“ ще получат
сумата от 200 лева. Тъй като св. Е. бил с тежко социално и семейно положение,
се съгласил да „закупи“ фирма „М. А“ ЕООД. За целта бил отведен от неустановени
по делото лица в гр. С. и там подписал пред нотариус необходимите документи. По
посочения начин от неустановено лице ( или лица) му бил поднесен и друг
документ–пълномощно за разкриването на сметка на фирмата в П.И.на Б., издадено
на името на М.Т. с дата 26.08.2004г. (л.11, том 10 от ДП). След това по неустановен начин това пълномощно
било предадено на св. М.Т., която не се познавала с Е. и тя го държала, без да
го ползва до 18.01.2005г. Едва на тази дата по неустановен начин св. Т. влязла
във връзка със св. Х.Р. и разкрила
банковата сметка, ползвана при инкриминираните преводи. ( от показанията на
св. Т. и Е., както и от писмените
доказателства в том 11 от ДП). Така на 18.01.2005г.
от Т. било депозирано искане за откриване на банкова сметка *** ( л.3, том 11
от ДП). На същата дата бил изготвен и спесимен на подписите на лицата, които
имат право да се разпореждат със сметката – Т. и Р. – л.3, том 11 от ДП.
На 18.01.2005г. Т. подписала и договор за откриване на разплащателна сметка, в
който не било отразено, че „М. А” се представлява от пълномощник, а не от
регистрирания управител – св. Кр. Е. ( л.4, 5, том 11 от ДП). При неустановени обстоятелства и от
неустановени по делото лица на следващия ден – 19.01.2005г. присъствието на Е.
при нотариус в гр. С. отново било осигурено и по този начин било изготвено
нотариално заверено пълномощно, по силата на кото св. Хр. Р. бил овластен да се
разпорежда с вече разкритата банкова сметка ***. (л.7, том 11 от ДП). Именно
на тази дата ( 19.01.2005г.)
е осъществен и първият регистриран превод с фирма „М. А”ЕООД за сумата
от 158 000 евро ( л.63 от СП, л.13, том 11 от ДП) с участието на св. Р..
По същото време подс. Д. се познавал със св. А.Г. чрез техен
общ познат – Г.Б.- съдружник на Г.. Г. се познавал с подс. Д. и от посещения в
чейндж бюрото му в ж.к. „Лозенец“. От такива посещения визуално познавал и св. Х.Р..
Към инкриминирания период Г. придобил при неустановени обстоятелства
собствеността на фирма „В.С.Л.“. Фирмата имала разкрита банкова сметка в „Ю.”
АД. Банковата сметка била разкрита при следните обстоятелства. В края на 2004г.
бившият съдружник на св. Г. – Г.Б.довел пред банковия офис св. Х.Р., заедно
отишли при нотариус и съставили там нотариално заверено пълномощно в полза на Р.
по настояване на Б.. Пълномощното овластявало Р. да оперира с банковата сметка
на горепосочената фирма.
На неустановена дата
след това св. Г. след телефонно обаждане на Г.Б.отишъл пред офиса на „Ю.” АД,
където го чакал подс. Д.. Подсъдимият носел всички изискуеми документи за
разкриване на банкова сметка. ***. Г. оформил искане за разкриване на банкова
сметка, ***, договори за различни видове сметки в евро, долари, Л.и пълномощно за получаване на пари в брой от
Б.та в полза на Д.Д.. След така описаните действия Г. си тръгнал от офиса с Г.Б.(
от прочетените показания на св. Г. от ДП ( л.315, стр.2 от СП, л. 208- л. 209,
том 1 от ДП).
Общото при осъщестяването на преводи с различни фирми е, че
документите били предоставяни на Р. само и единствено за подпис от подсъдимия,
а в отделни случаи Р. попълвал документ в банков офис съобразно указания,
дадени от подсъдимия. Преводите били извършвани с неистински документи
(инвойс-фактури), като св. Р. нямал реално никакво участие в дейност на
горепосочените фирми, нито имал действителни контакти с търговските партньори
на българските фирми, посочени в инвойс-фактурите. Св. Р. установил в своята
практика, че документите относно основанието на преводите се създават на
територията на РБ в пакет с платежните документи, които обслужват преводите.
Така обичайно подсъдимият Д. телефонирал около един час
предварително на Р. преди всеки превод, като му указвал пред офиса на коя Б. да
го чака. (обикновено в офис на Б.
„ДСК“ на бул. „Черни връх“ или в офис на
„С.” в хотел „Хемус“ на същия булевард). В някои от случаите подсъдимият Д.
определял среща на Р. ***, а в други случаи – в офиса си на ул. „Л. ***.
Задружната дейност по осъществяване на преводите, създадена между св. Р. и
подсъдимия Д., продължила в периода от 08.10.2004г. до 09.09.2005г.
Св. Р. не проявявал задъблочен
интерес относно произхода на паричните средства, а при запитване за
тяхното предназначение подсъдимият Д. отговарял, че са необходими за
закупуването на части за компютри и
мобилни апарати. При проявено любопитство от страна на св. Р., той самият
установил в интернет, че някои от фирмите, на които се превеждат пари, имат
регистрирани онлайн – магазини за продажба на мобилни телефони и части за
компютри. ( л.163, стр.1 от СП). През м.
септември 2005г. св. Р. решил да се оттегли от тази дейност, тъй като започнал
да изпитва притеснения от огромния размер на сумите и факта, че се пренасят в
брой.
По описания начин и при така създалите се отношения подсъдимият
Д. улеснил св. Р. в извършването на преводи чрез използването на неистински
документи, както следва:
В периода от 08. 10. 2004г. до 09. 09. 2005г., чрез набавяне
на неистински фактури (Invoise: №002411/22.11.2004г.;
Invoise: №002503/23.11.04г.; Invoise: №10600/26.11.04г.;
Invoise: №00241/24.11.04г.; Invoise:№11301/22.11.04г.;
Invoise: №192/22.11.04г. Invoise: №11527/01.12.04г., Invoise: №10612/25.11.04г.;
Invoise: №11192/08.10.04г. Invoise: №10201/30.09.04г.; Invoise: №10212/06.10.04г.;
Invoise: №10311/22.10.04г.; Invoise: № 10313 / 22.10.04г. Invoise: №10427 / 01.11.04г. ;
Invoise:
№ 10345 А / 01.11.04г.; Invoise:№ 10355 / 08.11.04г.; Invoise №3245/01.11.04г.; Invoise: №11243/02.11.04г.;
Invoise: №10345/01.11.04г.; Invoise: №002359/15.12.04г.,
Invoise:
№10201/10.01.2004r., Invoise: №10201/01.10.2004 г., на които е придаден
вид, че са издадени в полза на "В.С.Л." ЕООД, БУЛСТАТ ********;
Prof. Invoise:
№002612/07.01.05.г.; Invoise: №0313/15.06.2005г. ,на които е придаден вид,
че са издадени в полза на ЕТ "К. – Т.Я."
БУЛСТАТ *********; Invoise: №10612/25.11.2004г.;
Invoise:
№2544/23.11.2004г.; Invoise: №205/02.12.2004г.; Invoise: №11527/01.12.2004г.; Invoise: №002503/23.11.2004г., на които е е придаден вид, че са издадени
в полза на "А." ЕООД, БУЛСТАТ ********; Invoise: №
002214/04.03.2005г. Invoise: №1235/05.01.2005г., на които е придаден
вид, че са издадени в полза на"М. А" ЕООД, БУЛСТАТ ********;
договор от 07.01.2005г. , на който е придаден вид, че е между "Д.И." ("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К. - ТинкаЯнакиева",
договор от 01.12.2004г. на който е придаден вид, че е между
"Фоуншопинтернешанъллимитид" {The Р. S.I=LTD.) и "А. 2001" ЕООДидоговорот 23.11.2004г., на който е
придаден вид, че е между "П.И.Ю." {Panasonic Eastern Europe) и "А. 2001" ЕООД)
подс. Д. умишлено улеснил св. Х.Р. в извършването на парични преводи
извън страна по банков път на обша стойност 3928730 ( три милиона деветстотин
двадесет и осем хиляди седемстотин и тридесет) щатски долари и 4 089 861
(четири милиона осемдесет и девет хиляди осемстотин шестдесет и един) евро, с
обща левова равностойност 14 006168.49 (четиринадесет милиона шест хиляди сто
шестдесет и осем точка четиридесет и девет) лева, чрез даване на съвети,
разяснения (на кого да се преведе сумата и в какъв размер, по коя сметка на
получателя и в коя Б.) при попълване на бланки за вносни бележки, нарежД.я за
превод, статистически форми и чрез заверка на копия на фактури, както следва:
1.
превод извън страната – Х.К. и европейски
държави чрез задължаването на сметка №********* на фирма „В.С.Л.“ ЕООД в ТБ „Ю.“АД.
Искането за откриването на тази банкова сметка ***.11.2004г. (л.9, том 6а от
ДП). В искането за разкриване на тази банкова сметка ***, че лицата, които
могат да се разпореждат с нея са А. Г., св. Х.Р. и подс. Д. ( последният – за
вноски на каса и теглене, както и за получаване на кореспонденция). Така от
сметката на „В.С.Л.” , разкрита в „Ю.Б.” били извършени преводи, както следва:
- от 30.11.2004г. , с нареждане вх.№310-1-0670/3 0.11.2004г, доТБ
"Ю." АД, с неистински документ – фактура № 002411/22.11.2004г., за
сумата от сто хиляди щатски долара с левова равностойност 147110 (сто
четиридесет и седем хиляд и сто и десет) лева,;
- от 10.12.2004г. , осъществен с нареждане вх.№
310-1-0695/10.12.2004г, доТБ "Ю." АД, с неистински документ – фактура
№002503/23.11.2004г., за сумата от сто хиляди щатски долара с левова
равностойност 148 270 (сто четиридесет и осем хиляд и двеста и седемдесет)
лева;
- от 14.12.2004г. с нареждане вх.№ 310-1-0676/14.12.2004г, доТБ
"Ю." АД, с неистински документ - фактура№002503/23.11.2004г., за
сумата от петдесет хиляди щатски долара с левова равностойност 73433.50
(седемдесет и три хиляди четиристотин тридесет и три точка петдесет) лева;
- от 20.12.2004г. с нареждане вх.№ 310-1-0694/20.12.2004г, доТБ
"Ю." АД, с неистински документ – фактура №002503/23.11.2004г.,за
сумата от сто и петдесет хиляди щатски долара с левова равностойност 219295.50
(двеста и деветнадесет хиляди двеста деветдесет и пет точка петдесет) лева;
- от 17.01.2005г. с нареждане вх.№ 310-1-0043/17.01.2005г, доТБ
"Ю." АД, с неистински документ - фактура№002503/23.11.2004г. за
сумата от двеста хиляди щатски долара с левова равностойност 298942 (двеста
деветдесет и осем хиляд и деветстотин четиридесет и два) лева;
- от 18.01.2005г. с нареждане вх.№ 310-1-0050/18.01.2005г, доТБ
"Ю." АД, с неистински документ -фактура№002503/23.11.2004г., за
сумата от сто хиляди щатски долара с левова равностойност 149757 (сто четиридесет
и девет хиляди седемстотин петдесет и седем) лева;
- от 21.01.2005г. вгр. С., с нареждане вх.№
310-1-0062/21.01.2005г, доТБ "Ю." АД, с неистински документ -
фактура№002503/23.11.2004г., за сумата от сто и дванадесет хиляди седемстотин
осемдесет и осем щатски долари с левова равностойност 170172.28 ( сто и
седемдесет хиляди сто седемдесет и два точка двадесет и осем) Л.-от
30.11.2004г. вгр. С., с нареждане за превод извън стра***та – Г. с вх.№
310-1-0669/3 0.11.2004г, доТБ "Ю." АД, с неистински документ -
фактура№10600/26.11.2004г., сумата от седемдесет хиляди евро с левова
равностойност 136908.10 (сто тридесет и шест хиляди деветстотин и осем точка
десет) лева;
- - от 01.12.2004г. вгр. С., с нареждане за превод извън страната – Г. с
вх.№ 310-1-0675/01.12.2004г, доТБ "Ю." АД, с неистински документ -
фактура№00241/24.11.2004г., за сумата сумата от четирийсет и две хиляди
шестстотин и двадесет евро с левова равностойност 83357.47 (осемдесет и три
хиляди триста петдесет и седем точка четиридесет и седем) лева;
- от 03.12.2004г. с
нареждане за превод извън страната – В. с вх. № 310-1-0679/03.12.2004г, доТБ
"Ю." АД и с неистински
документ – фактура №11301/22.11.2004г., сумата от шейсет и шест хиляди и сто евро с левова
равностойност 129280.36 (сто двадесет и девет хиляди двеста и осемдесет точка
тридесет и шест) лева;
- от 7.12.2004г. с нарежданеза превод извън страната – Ч.Р.
с вх.№ 310-1-0684/07.12.2004г, до ТБ
"Ю." АД, с неистински документ - фактура№192/22.11.2004г., от банкова
сметка на "В.С.Л." ЕООД, №1814
9780220106406 за сумата двадесет и седем хиляди четиристотин тридесет и шест
евро с левова равностойност 53660.15 (петдесет и три хиляди шестстотин и
шестдесет точка петнадесет) лева;
- от 17.12.2004г. с нареждане за превод извън страната – В. с
вх.№ 310-1-0691/17.12.2004г, до ТБ "Ю." АД, с неистински документ -
фактура№11527/01.12.2004г., за сумата от деветдесет и девет хиляди седемстотин
шейсет и девет евро с левова равностойност 195131.20 (сто деветдесет и пет
хиляди сто тридесет и един точка двадесет) лева;
- от 17.12.2004г. с нареждане за превод извън страната – В. вх.№
310-1-0693/17.12.2004г, доТБ "Ю." АД, с неистински документ – фактура
№11527/01.12.2004г., за сумата от двадесет и четири хиляди осемстотин петдесет
и едно евро с левова равностойност 48604.33 (четиридесет и осем хиляди
шестстотин и четири точка тридесет и три) лева;
- от 03.01.2005г. вгр. С. с нареждане за превод извън страната – А.
с вх.№ 310-1-0001/03.01.2005г, до ТБ "Ю." АД, с неистински документ –
фактура №10612 / 26.11.2004г., за от сто и петдесет хиляди евро с левова
равностойност 293374.50 ( двеста деветдесет и три хиляди триста седемдесет и
четири точка петдесет) лева;
- от 04.01.2005г. вгр. С. с нареждане за превод извън страната – А.
вх.№ 310-1-0005/04.01.2005г, доТБ "Ю." АД, с неистински документ –
фактура №10612/25.11.2004г., за сумата от сто и двадесет хиляди евро с левова
равностойност 234699.60 (двеста тридесет и четири хиляди шестстотин деветдесет
и девет точка шестдесет) лева,;
- от 06.01.2005г. с нареждане за превод извън страната – А. вх.№
310-1-0014/06.01.2005г, доТБ "Ю." АД, с неистински документ -
фактура№10612/26.11.2004г., за от сто и десет хиляди евро с левова
равностойност 215141.30 (двеста и петнадесет хиляди сто четиридесет и един
точка тридесет) Л.от 08.02.2005г. с нареждане за превод извън страната – В. с
вх.№ 310-1-0113/08.02.2005г, доТБ "Ю." АД, с неистински документ -
фактура№11527/01.12.2004г. за сумата от седемдесет и две хиляди и двадесет и
четири евро с левова равностойност 140866.70 (сто и четиридесет хиляди
осемстотин шестдесет и шест точка седемдесет) лева;
- от 25.02.2005г. с нареждане
за превод извън страната – В. с вх.№ 310-1-0164/25.02.2005г, доТБ "Ю."
АД, с неистински документ - фактура№11527/01.12.2004г., за сумата от тридесет и
три хиляди петстотин седемдесет и пет евро с левова равностойност 65666.99 (шестдесет
и пет хиляди шестстотин шестдесет и шест точка деветдесет и девет) лева;
- от 08.03.2005г. с нареждане за превод извън страната – В. вх.№
310-1-0187/08.03.2005г, до ТБ "Ю." АД, с неистински документ -
фактура№11527/01.12.2004г. за , сумата от тридесет и една хиляди и четиристотин
осемдесет и четири евро с левова равностойност 61577.35 (шестдесет и една
хиляди петстотин седемдесет и седем точка тридесет и пет) лева;
- от 16.03.2005г. с нареждане за превод извън страната – В. с
вх.№ 310-1-0212/16.03.2005г, доТБ "Ю." АД, с неистински документ –
фактура №11527/01.12.2004г. за сумата от дванадесет хиляди и деветстотин евро с
левова равностойност 25230.21 (двадесет и пет хиляди двеста и тридесет точка
двадесет и едно) лева.
2. При неустановени
обстоятелства била разкрита и банкова сметка *** „Е.” на същата фирма, като
титулярът на фирмата – св. А. Г. не знаел за нея. Така от тази сметка с
участието на Р.,подпомогнат по посочения по-горе начин от подс. Д. били осъществени
преводи към различни европейски държави, както и преводи към Х.К. от сметка №№********на
фирма „В.С.Л.” в ТБ„Е.“, както следва:
-
от 08.10.2004г. с нареждане за превод
извън страната – В. №ВП 13 355/08.10.2004г, до ТБ "Е." АД, с
неистински документ - фактура№11192/08.10.2004г. за осемнадесет хиляди и двеста
евро с левова равностойност 35596.11 (тридесет и пет хиляди петстотин
деветдесет и шест точка единадесет) лева;
-
от 19.10.2004г. с нареждане за превод
извън страната - А.
№ВП13768/19.10.2004г, до ТБ "Е." АД, с неистински документ – фактура
№ 10201/01.10.2004г. за сумата от петдесет хиляди евро с левова равностойност
97791.50 (деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един точка петдесет)
лева;
-
от 25.10.2004г. с нареждане за превод
извън страната - А. №ВП
14017/25.10.2004г, до ТБ "Е." АД, с неистински документ - фактура№
10201/10.01.2004г.за петдесет хиляди евро с левова равностойност 97791.50
(деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един точка петдесет) лева;
-
от 27.10.2004г. с нареждане за превод
извън страната - А. №ВП14130/27.10.2004г, до ТБ "Е."
АД, в 9 часа и 40 минути, с неистински документ -
фактура№10212/06.10.2004г., за сумата от петдесет хиляди евро с левова
равностойност 97791.50 (деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един
точка петдесет) лева;
-
от 27.10.2004г. с нареждане за превод
извън страната - А. с №ВП 14154/27.10.2004г, до ТБ
"Е." АД, в 11 часа и 25 минути с неистински
документ - фактура№10212/06.10.2004г., за петдесет хиляди евро с левова
равностойност 97791.50 (деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един
точка петдесет) лева;
-
от 28.10.2004г. с нареждане за превод
извън страната - А. с №ВП14222/28.10.2004г, доТБ "Е."
АД, с неистински документ - фактура№ 10212/06.10.2004г., за сумата от петдесет
хиляди евро с левова равностойност 97791.50 (деветдесет и седем хиляди
седемстотин деветдесет и един точка петдесет) лева;
- от 01.11.2004г. с нареждане за превод извън страната - А. с
№ ВП 14662/01.11.2004г, доТБ "Е." АД, с неистински документ – фактура
№10201/01.10.2004г. за сумата от петдесет хиляди евро с левова равностойност
97791.50 (деветдесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и един точка
петдесет) лева;
- от 02.11.2004г. с нареждане за превод извън страната - А. с
№ВП14730/02.11.2004г, до ТБ "Е." АД, с неистински документ -
фактура№10311/22.10.2004г. сумата от шестдесет хиляди евро с левова
равностойност 117349.80 (сто и седемнадесет хиляди триста четиридесет и девет
точка осемдесет) лева;
- от 04.11.2004г. с нареждане за превод извън страната - А. с
№ВП14803/04.11.2004г, до ТБ "Е." АД, с неистински документ - фактура№
10313/22.10.2004г.за сумата от шестдесет хиляди евро с левова равностойност
117349.80 (сто и седемнадесет хиляди триста четиридесет и девет точка
осемдесет) лева;
-от
05.11.2004г. с нареждане за превод извън страната - А. с
№ВП1 4884/05.11.2004г, доТБ "Е." АД, с неистински документ -
фактура№10427/01.11.2004г.за сумата от сто тридесет и осем хиляди евро с левова
равностойност 269904.54 (двеста шестдесет и девет хиляди деветстотин и четири
точка петдесет и четири) лева;
- от
08.11.2004г.с нареждане за превод извън
страната - А. с №ВП14954/08.11.2004г, доТБ "Е." АД,
с неистински документ - фактура№10427/01.11.2004г.за четирийсет и две хиляди
евро с левова равностойност 82144.86 (осемдесет и две хиляди сто четиридесет и
четири точка осемдесет и шест) лева;
- от 10.11.2004г.
с нареждане за превод извън страната - А.
№ВП15113/10.11.2004г, доТБ "Е." АД, с неистински документ - фактура№
10345А/01.11.2004г.за седемдесет хиляди евро с левова равностойност 136908.10
(сто тридесет и шест хиляди деветстотин и осем точка десет) лева.
- от 11.11.2004г. с нареждане №ВП15167/11.11.2004г, до ТБ "Е."
АД, с неистински документ - фактура №10355/08.11.2004г. за сумата от осемдесет
хиляди евро с левова равностойност 156466.40 (сто петдесет и шест хиляди
четиристотин шестдесет и шест точка четиридесет) Л.извън страната - А.;
- от 12.11.2004г. с нареждане №ВП15234/12.11.2004г, до ТБ "Е."
АД, с неистински документ - фактура №3245/01.11.2004г за сумата от четиридесет
хиляди евро с левова равностойност 78233.20 (седемдесет и осем хиляди двеста
тридесет и три точка двадесет) Л.извън страната - Ш.;
- от 18.11.2004г. с нареждане №ВП15490/18.11.2004г, до ТБ "Е."
АД, с неистински документ - фактура №11243/02.11.2004г. за сумата от седемдесет
хиляди деветстотин седемдесет и две евро с левова равностойност 138809.17 (сто
тридесет и осем хиляди осемстотин и девет точка седемнадесет) Л.извън страната
- В.;
- от 19.11.2004г. в гр. С. с нареждане №ВП15562/19.11.2004г, до
ТБ "Е." АД, с неистински документ - фактура №10345/01.11.2004г. за
сумата от седемдесет хиляди евро с левова равностойност 136908.10 (сто тридесет
и шест хиляди деветстотин и осем точка десет) Л.извън страната - В.;
- от 22.11.2004г. с нареждане №ВП15638/22.11.2004г, до ТБ "Е."
АД, с неистински документ - фактура №002359/15.11.2004г. за сумата от седемдесет хиляди евро с левова
равностойност 136908.10 (сто тридесет и шест хиляди деветстотин и осем точка
десет) Л.извън страната - Х.К.;
3.
преводи към Х.К. на различни дати и за различни суми чрез
задължаването на сметка на ЕТ "К.С.
- Т.Я." № №******** /********в Б. „ДСК“
и с използването на неистински документи (договор от 07.01.2005г. между
"Д.И." ("D.I.
Co." Ltd Н.К.) и ЕТ "К.С. - Т.Я." и
фактура №002612/07.01.2005г., а за едно от деянията, извършени на
18.07.2005г. и с неистински документ
фактура №0313/15.06.2005г., както следва:
-на
26.01.2005г. с нареждане референтен №**********/26.01.2005г, до ТБ "Б.
ДСК" ЕАД за сумата от петдесет и
четири хиляди щатски долара с левова равностойност 81211.14 (осемдесет и една
хиляди двеста и единадесет точка четиринадесет) Л.;
-
на 27.01.2005г. с нареждане референтен
№**********/27.01.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от петдесет и
пет хиляди щатски долара с левова равностойност 82581.40 (осемдесет и две
хиляди петстотин осемдесет и едно точка четиридесет) лева;
-
на 31.01.2005г. с нареждане референтен
№**********/31.01.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от сто хиляди
щатски долара с левова равностойност 150044 (сто и петдесет хиляди четиридесет
и четири) лева;
-
на 03.02.2005г. с нареждане референтен
№**********/03.02.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от осемдесет
хиляди щатски долара с левова равностойност 120349.60 (сто и двадесет хиляди
триста четиридесет и девет точка шестдесет) лева;
-
на 24.02.2005г. с нареждане референтен
№**********/24.02.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от четирийсет и
пет хиляди щатски долара с левова
равностойност 66374.10 (шестдесет и шест хиляди триста седемдесет и четири
точка десет) лева;
- на 02.03.2005г. с нареждане референтен №**********/02.03.2005г,
до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от петдесет хиляди щатски долара с
левова равностойност 74644.50 (седемдесет и четири хиляди шестстотин
четиридесет и четири точка петдесет) лева;
- на 07.03.2005г. с нареждане референтен №**********/07.03.2005г,
до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата
от четирийсет и девет хиляди щатски долара с левова равностойност 72619.47
(седемдесет и две хиляди шестстотин и деветнадесет точка четиридесет и седем)
лева;
- на 10.03.2005г. с нареждане референтен №**********/10.03.2005г,
до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата
от четирийсет и осем хиляди щатски долара с левова равностойност 70012.32
(седемдесет хиляди и дванадесет точка тридесет и две) лева;
- на 11.03.2005г. с нареждане референтен №**********/11.03.2005г,
до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата
от четирийсет и седем хиляди щатски долара с левова равностойност 68518.01
(шестдесет и осем хиляди петстотин и осемнадесет точка нула едно) лева;
-на 14.03.2005г. с нареждане референтен №**********/14.03.2005г,
до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата
от петдесет хиляди щатски долара с левова равностойност 73131.50 (седемдесет и
три хиляди сто тридесет и едно точка петдесет) лева;
-на 15.03.2005г. с нареждане референтен №**********/15.03.2005г,
до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата
от четирийсет и девет хиляди щатски долара с левова равностойност 71610.07
(седемдесет и една хиляди шестстотин и десет точка нула седем) лева;
- на 22.03.2005г. с нареждане референтен
№**********/22.03.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от четирийсет и девет хиляди щатски
долара с левова равностойност 72740.50 (седемдесет и две хиляди седемстотин и
четиридесет точка петдесет) лева;
- на
29.03.2005г. с нареждане референтен №**********/29.03.2005г, до ТБ "Б.
ДСК" ЕАД за сумата от петдесет хиляди щатски долара с левова равностойност
75655 (седемдесет и пет хиляди шестстотин петдесет и пет) лева;
- на
31.03.2005г. с нареждане референтен №**********/31.03.2005г, до ТБ "Б.
ДСК" ЕАД за сумата от четирийсет и девет хиляди щатски долара с левова
равностойност 73924.34 (седемдесет и три хиляди деветстотин двадесет и четири
точка тридесет и четири);
-
на 04.04.2005г. с нареждане референтен
№**********/04.04.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от четирийсет и
осем хиляди щатски долара с левова равностойност 72871.20 (седемдесет и две
хиляди осемстотин седемдесет и един точка двадесет) лева;
-
на 05.04.2005г. с нареждане референтен
№**********/05.04.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от четирийсет и
седем хиляди щатски долара с левова равностойност 71759.60 (седемдесет и една
хиляди седемстотин петдесет и девет точка шестдесет) лева;
-
на 12.04.2005г. с нареждане референтен
№**********/12.04.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от петдесет хиляди щатски долара с
левова равностойност 75331 (седемдесет и пет хиляди триста тридесет и един)
лева;
-
на 04.05.2005г. с нареждане референтен №
**********/04.05.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от петдесет хиляди
щатски долара с левова равностойност 75497 (седемдесет и пет хиляди
четиристотин деветдесет и седем) лева;
- на 11.05.2005г. с нареждане референтен №**********/11.05.2005г,
до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от четирийсет и девет хиляди щатски
долара с левова равностойност 74395.23 (седемдесет и четири хиляди триста
деветдесет и пет точка двадесет и три) лева;
- на 12.05.2005г. с нареждане референтен №**********/12.05.2005г,
до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата
от сто хиляди щатски долара с левова равностойност 153146 (сто петдесет и три
хиляди сто четиридесет и шест) лева;
- на 16.05.2005г. с нареждане референтен №**********/16.05.2005г,
до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от четирийсет и девет хиляди щатски
долара с левова равностойност 75963.72 (седемдесет и пет хиляди деветстотин
шестдесет и три точка седемдесет и две) лева;
- на 25.05.2005г. с нареждане референтен №**********/25.05.2005г,
до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата
от тридесет хиляди щатски долара с
левова
равностойност 46700.70 (четиридесет и шест хиляди и седемстотин точка
седемдесет) лева;
-на 25.05.2005г. с нареждане референтен
№**********/25.05.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от четирийсет и
девет хиляди щатски долара с левова равностойност 76277.81 (седемдесет и шест
хиляди двеста седемдесет и седем точка осемдесет и един) лева;
- на 25.05.2005г. с нареждане референтен
№**********/25.05.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от четирийсет и
осем хиляди щатски долара с левова равностойност 74721.12 (седемдесет и четири
хиляди седемстотин двадесет и един точка дванадесет) лева;
-на 27.05.2005г. с нареждане референтен
№**********/27.05.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от четирийсет и
седем хиляди щатски долара с левова
равностойност 73240.57 (седемдесет и три хиляди двеста и четиридесет
точка петдесет и седем) лева;
-на
03.06.2005г. с нареждане референтен №**********/03.06.2005г, до ТБ "Б.
ДСК" ЕАД за сумата от сто хиляди щатски долара с левова равностойност
159153 (сто петдесет и девет хиляди сто петдесет и три) лева;
-
на 09.06.2005г. с нареждане референтен
№**********/09.06.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от петдесет
хиляди щатски долара с левова равностойност 79901.50 (седемдесет и девет хиляди
деветстотин и един точка петдесет) лева;
-
на 13.06.2005г. с нареждане референтен
№**********/13.06.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от тридесет и
три хиляди щатски долара с левова равностойност 53508.84 (петдесет и три хиляди
петстотин и осем точка осемдесет и четири) лева;
-
на 22.06.2005г. с нареждане референтен
№**********/22.06.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от петдесет хиляди щатски долара с левова равностойност 80746 (осемдесет хиляди
седемстотин четиридесет и шест) лева;
-
на 23.06.2005г. с нареждане референтен
№**********/23.06.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от тридесет
хиляди щатски долара с левова равностойност 48628.20 (четиридесет и осем хиляди
шестстотин двадесет и осем точка двадесет) лева;
-
на 28.06.2005г. с нареждане референтен
№**********/28.06.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от четирийсет и девет хиляди щатски
долара с левова равностойност 79235.94
(седемдесет и девет хиляди двеста тридесет и пет точка деветдесет и
четири) лева;
-
на 06.07.2005г. с нареждане референтен
№**********/06.07.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от четирийсет
хиляди щатски долара с левова равностойност 65670.40 (шестдесет и пет хиляди
шестстотин и седемдесет точка четиридесет) лева;
-
на 07.07.2005г. с нареждане референтен
№**********/07.07.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от четирийсет
хиляди щатски долара с левова равностойност 65428.80 (шестдесет и пет хиляди
четиристотин двадесет и осем точка осемдесет) лева;
-
на 12.07.2005г. с нареждане референтен
№**********/12.07.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от четирийсет и
една хиляди щатски долара с левова равностойност 65912.42 (шестдесет и пет
хиляди деветстотин и дванадесет точка четиридесет и две) лева;
-
на 18.07.2005г. с нареждане референтен
№**********/18.07.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от деветдесет и
една хиляди щатски долара с левова равностойност 147652.96 (сто четиридесет и
седем хиляди шестстотин петдесет и два точка деветдесет и шест) лева;
- на 18.07.2005г. с нареждане референтен №**********/06.07.2005г,
до ТБ "Б. ДСК" ЕАД, с неистински документ - фактура
№0313/15.06.2005г.за сумата от
дванадесет хиляди деветстотин четирийсет и два щатски долара с левова
равностойност 20999.17 (двадесет хиляди
деветстотин деветдесет и девет точка седемнадесет) лева;
- на 20.07.2005г. с нареждане референтен №**********/20.07.2005г,
до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата
от тридесет и седем хиляди щатски долара с левова равностойност 59989.95
(петдесет и девет хиляди деветстотин осемдесет и девет точка деветдесет и пет)
лева;
- на 25.07.2005г. с нареждане референтен №**********/25.07.2005г,
до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от петдесет хиляди щатски долара с левова равностойност 81054 (осемдесет и една
хиляди и петдесет и четири) лева;
- на 28.07.2005г. с нареждане референтен №**********/28.07.2005г,
до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от тридесет и три хиляди щатски долара с
левова равностойност 53340.87 (петдесет и три хиляди триста и четиридесет точка
осемдесет и седем) лева;
-на 01.08.2005г. с нареждане референтен
№**********/01.08.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от тридесет и
девет хиляди щатски долара с левова равностойност 62425.35 (шестдест и две
хиляди четиристотин и двадесет точка тридесет и пет) лева;
-на 03.08.2005г. с нареждане референтен
№**********/03.08.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от тридесет и две хиляди щатски
долара с левова равностойност с левова равностойност 50850.24 (петдесет хиляди
осемстотин и петдесет точка двадесет и четири) лева;
-на 05.08.2005г. с нареждане референтен
№**********/05.08.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от петдесет и
пет хиляди щатски долара с левова равностойност 86848.85 (осемдесет и шест
хиляди осемстотин четиридесет и осем точка осемдесет и пет) лева;
-на
11.08.2005г. с нареждане референтен №**********/11.08.2005г, до ТБ "Б.
ДСК" ЕАД за сумата от четирийсет и пет хиляди щатски долара с левова
равностойност 70949.25 (седемдесет хиляди деветстотин четиридесет и девет точка
двадесет и пет) лева;
-на
15.08.2005г. с нареждане референтен №**********/15.08.2005г, до ТБ "Б.
ДСК" ЕАД за сумата от четирийсет и пет хиляди щатски долара с левова
равностойност 71127 (седемдесет и една хиляди сто двадесет и седем) лева;
-
на 17.08.2005г. с нареждане референтен
№**********/17.08.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от тридесет и
една хиляди щатски долара с левова равностойност 49309.22 (четиридесет и девет
хиляди триста и девет точка двадесет и две) лева;
-
на 19.08.2005г. с нареждане референтен
№**********/19.08.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от двадесет и
девет хиляди щатски долара с левова равностойност 46556.02 (четиридесет и шест
хиляди петстотин петдесет и шест точка нула две) лева;
-
на 23.08.2005г. с нареждане референтен
№**********/23.08.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от петдесет
хиляди щатски долара с левова равностойност 79940.50 (седемдесет и девет хиляди
деветстотин и четиридесет точка петдесет) лева;
-
на 25.08.2005г. с нареждане референтен
№**********/25.08.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от тридесет и
три хиляди щатски долара с левова равностойност 52593.09 (петдесет и две хиляди
петстотин деветдесет и три точка нула девет) лева;
-
на 26.08.2005г. с нареждане референтен
№**********/26.08.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от тридесет и
четири хиляди щатски долара с левова равностойност 54032.80 (петдесет и четири
хиляди и тридесет и два точка осемдесет) лева;
-
на 27.08.2005г. с нареждане референтен
№**********/27.08.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от петдесет
хиляди щатски долара с левова равностойност 79460 (седемдесет и девет хиляди
четиристотин и шестдесет) лева;
-
на 02.09.2005г. с нареждане референтен
№**********/02.09.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от петдесет
хиляди щатски долара с левова равностойност 77977.50 (седемдесет и седем хиляди
деветстотин седемдесет и седем точка петдесет) лева;
-
на 09.09.2005г. с нареждане референтен
№**********/09.09.2005г, до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата от петдесет
хиляди щатски долара с левова равностойност 78769 (седемдесет и осем хиляди
седемстотин шестдесет и девет) лева;
- на 21.09.2005г. с нареждане референтен №**********/21.09.2005г,
до ТБ "Б. ДСК" ЕАД за сумата
от сто хиляди щатски долара с левова равностойност 159986 (сто петдесет и девет
хиляди деветстотин осемдесет и шест) лева;
4.
преводи до различни дестинации ( Кипър и Съединени американски
щати), извършени на различни дати и с различни суми, при които нарежД.ята са
направени до ТБ „П.И.на Б.“АД със задължаването на банкова сметка *** "М.
А" ЕООД с №******** и използването на различни неистински документи – най
– често фактура №1235/05.01.2005г., а в отделни случаи - фактура
№002214/04.03.2005г. , когато това е изрично посочено при отделните деяния,
както следва:
-на 06.04.2005г. с нареждане за валутен превод от 06.04.2005г.,
до ТБ "П.И.на Б." АД, използвайки неистински документ -фактура
№002214/04.03.2005г.за сумата от сто двадесет и девет хиляди евро с левова равностойност
252302.07 ( двеста петдесет и две хиляди триста и два точка нула седем) Л.извън
страната - Кипър;
- на 19.01.2005г. с нареждане за валутен превод от
19.01.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД, с неистински документ -фактура
№1235/05.01.2005г.за сумата от сто
петдесет и осем хиляди евро с левова равностойност 309021.14 ( триста и девет
хиляди двадесет и един точка четиринадесет) Л.извън страната -Съединени
американски щати,;
- на 15.04.2005г. с нареждане за валутен превод от 15.04.2005г.,
до ТБ "П.И.на Б." АД, с неистински документ -фактура
№1235/05.01.2005г. за сумата от сто
хиляди и петстотин евро с левова равностойност 196560.92 (сто деветдесет и шест
хиляди петстотин и шестдесет точка деветдесет и две) Л.извън страната
-Съединени американски щати ;
- на
25.01.2005г. с нареждане за валутен превод от 25.01.2005г., до ТБ "П.И.на Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура №1235/05.01.2005г. за сумата от
сто четирийсет и три хиляди евро с левова равностойност 279683.69 (двеста
седемдесет и девет хиляди шестстотин осемдесет и три точка шестдесет и девет) Л.извън
страната -Съединени американски щати ;
- на 04.07.2005г. с нареждане за валутен превод от
04.07.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД, с неистински документ -фактура
№1235/05.01.2005г., за сумата от
четирийсет и седем хиляди четиристотин двадесет и пет евро с левова
равностойност 92755.24 (деветдесет и две хиляди седемстотин петдесет и пет
точка двадесет и четири) Л.извън страната -Съединени американски щати;
-на 24.06.2005г. с нареждане за валутен превод от 24.06.2005г.,
до ТБ "П.И.на Б." АД, с неистински документи -фактура
№1235/05.01.2005г. за сумата от сто хиляди евро с левова равностойност 195583
(сто деветдесет и пет хиляди петстотин осемдесет и три) Л.извън страната
-Съединени американски щати;
-на 24.01.2005г. с нареждане за валутен превод от 24.01.2005г.,
до ТБ "П.И.на Б." АД, с неистински документ - фактура
№1235/05.01.2005г. за сумата от сто и пет хиляди евро с левова равностойност
205362.15 (двеста и пет хиляди триста шестдесет и два точка петнадесет) Л.-
извън страната -Съединени американски щати;
- на 29.06.2005г. с нареждане за валутен превод от
29.06.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД, с неистински документ - фактура
№1235/05.01.2005г. за сумата от сто и двадесет хиляди евро с левова
равностойност 234699.60 (двеста тридесет и четири хиляди шестстотин деветдесет
и девет Л.точка шестдесет) Л.извън страната -Съединени американски щати;
-на
09.06.2005г. с нареждане за валутен превод от 09.06.2005г., до ТБ "П.И.на Б."
АД, с неистински документи -фактура №1235/05.01.2005г. за сумата от сто и две
хиляди евро с левова равностойност 199494.66 (сто деветдесет и девет хиляди
четиристотин деветдесет и четири точка шестдесет и шест) Л.извън страната
-Съединени американски щати;
-на 21.04.2005г. с нареждане за валутен превод от 21.04.2005г.,
до ТБ "П.И.на Б." АД, с неистински документи -фактура
№1235/05.01.2005г. сумата от осемдесет и осем хиляди евро с левова
равностойност 172113.04 (сто седемдесет и две хиляди сто и тринадесет точка
нула четири) Л.извън страната -Съединени американски щати;
-на 26.05.2005г. с нареждане за валутен превод от 26.05.2005г.,
до ТБ "П.И.на Б." АД, с неистински документи -фактура
№1235/05.01.2005г за сумата от сто и осемнадесет хиляди евро с левова
равностойност 230787.94 (двеста и тридесет хиляди седемстотин осемдесет и седем
точка деветдесет и четири) Л.извън страната -Съединени американски щати;
-на 11.05.2005г. с нареждане за валутен превод от 11.05.2005г.,
до ТБ "П.И.на Б." АД, с неистински документи -фактура
№1235/05.01.2005г. за сумата от деветдесет хиляди евро с левова равностойност
176024.70 (сто седемдесет и шест хиляди двадесет и четири точка седемдесет) Л.извън
страната -Съединени американски щати;
- на 16.05.2005г. с нареждане за валутен превод от
16.05.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД, с неистински документи -фактура
№1235/05.01.2005г. сумата от сто и тридесет хиляди евро с левова равностойност
254257.90 (двеста петдесет и четири хиляди двеста петдесет и седем точка
деветдесет) Л.извън страната -Съединени американски щати;
-на
25.05.2005г. с нареждане за валутен превод от 25.05.2005г., до ТБ "П.И.на Б."
АД, с неистински документ -фактура №1235/05.01.2005г. сумата от сто хиляди евро
с левова равностойност 195583 (сто деветдесет и пет хиляди петстотин осемдесет
и три) Л.извън страната -Съединени американски щати;
- на
31.05.2005г. с нареждане за валутен превод от 31.05.2005г., до ТБ "П.И.на Б."
АД, с неистински документи – фактура
№1235/05.01.2005г. сумата от седемдесет и две хиляди евро с левова
равностойност 140819.76 (сто и четиридесет хиляди осемстотин и деветнадесет
точка седемдесет и шест) Л.извън страната -Съединени американски щати;
- на 31.05.2005г. с нареждане за валутен превод от
31.05.2005г., до ТБ "П.И.на Б." АД, с неистински документ -фактура
№1235/05.01.2005г. за сумата от осемдесет хиляди евро с левова равностойност
156466.40 (сто петдесет и шест хиляди четиристотин шестдесет и шест точка
четиридесет) Л.извън страната -Съединени американски щати,;
-на 20.06.2005г. с нареждане за валутен превод от 20.06.2005г.,
до ТБ "П.И.*** Б." АД, с неистински документи -фактура
№1235/05.01.2005г. сумата от сто тридесет и
осем хиляди евро с левова равностойност 269904.54 (двеста шестдесет и
девет хиляди деветстотин и четири точка петдесет и четири) Л.извън страната -Съединени американски щати;
5.
преводи от Хр. Р., улеснен от подс. Д., към европейски страни,
при които на различни дати и с различни суми иа
задължени различни сметки на „А. 2001“ ЕООД с номера №******** и №№********,
открити в "Ю." АД, използвани са неистински документи - различни
фактури и са наредени суми в различни европейски държави и Х.К., както следва:
-*** 21.12.2004г. с
нареждане за валутен превод вх.№310-1-0702/21.12.2004г. до ТБ "Ю."
АД с неистински документ - фактура №10612/25.11.2004г., от банкова сметка на
"А. 2001" ЕООД, №******** в същата Б.
била преведена по банков път
извън страната -А., сумата от сто хиляди евро с левова равностойност 195583
(сто деветдесет и пет хиляди петстотин осемдесет и три) Л.;
- ***
04.01.2005г. с нареждане за валутен превод
вх.№310-1-0006/04.01.2005г. до ТБ "Ю." АД, с неистински
документ - фактура №2544/23.11.2004г., от банкова сметка на "А. 2001"
ЕООД, №******** в същата Б. била преведена по банков път извън страната -Х.К.
за сумата от шестдесет хиляди щатски
долара с левова равностойност 87804 (осемдесет и седем хиляди осемстотин и
четири) лева;
- на
06.01.2005г. с нареждане за валутен превод
вх.№310-1-0013/06.01.2005г. до ТБ "Ю." АД, с неистински
документ - фактура №2544/23.11.2004г., от банкова сметка на "А. 2001"
ЕООД, №******** в същата Б.била преведе*** по банков път извън страната -Х.К.,
сумата от седемдесет хиляди щатски долара с левова равностойност 103852 (сто и
три хиляди осемстотин петдесет и два) лева;
6. преводи от различни банкови сметки на фирма „А. 2001”, открити
в О. Б.Б.“АД, както следва:
- на 21.12.2004г. с нареждане за превод вх.№5102/21.12.2004г.
до ТБ "О.*** Б.Б." АД, с неистински документ -фактура
№205/02.12.2004г., от банкова сметка на "А. 2001" ЕООД, №********* в
същата Б. е била преведена по банков път извън страната -Ч.Р., сумата от
двадесет хиляди осемстотин деветдесет и пет евро с левова равностойност
40867.07 (четиридесет хиляди осемстотин шестдесет и седем точка нула седем);
- на 22.12.2004г. с нареждане за превод вх.№5111/22.12.2004г.
до ТБ "О.*** Б.Б." АД, с неистински документи -фактура
№11527/01.12.2004г., и договор от 01.12.2004г. между "Ф.Ш.И.Л." (The Р. S.I=LTD.) и "А. 2001" ЕООД, от банкова сметка на "А.
2001" ЕООД, №********* в същата Б., с което били преведени по банков път
извън страната - В., сумата от четирийсет и три хиляди сто и десет евро с
левова равностойност 84315.83 (осемдесет и четири хиляди триста и петнадесет
точка осемдесет и три) лева;
-на 23.12.2004г. с нареждане за превод вх.№5121/23.12.2004г. до
ТБ "О.*** Б.Б." АД и с неистински документ -фактура
№10612/25.11.2004г., от банкова сметка на "А. 2001" ЕООД, №*********
в същата Б. била преведена по банков път извън страната -А., сумата от сто
хиляди евро с левова равностойност 195583 (сто деветдесет и пет хиляди петстотин
осемдесет и три) лева;
- на
27.12.2004г. с нареждане за превод вх.№5151/27.12.2004г. до ТБ "О. Б.Б."
АД и с неистински документ -фактура
№10612/25.11.2004г., от банкова сметка на "А. 2001" ЕООД, №*********
в същата Б. била преведе*** по банков път извън страната -А., сумата от десет
хиляди евро с левова равностойност 19558.30 (деветнадесет хиляди петстотин
петдесет и осем точка тридесет) лева;
- на
27.12.2004г. с нареждане за превод вх.№5149/27.12.2004г. до ТБ "О. Б.Б."
АД и с неистински документи -фактура №10612/25.11.2004г. и договор от
23.11.2004г. между "П.И.Ю." (Panasonic Eastern Europe) и "А. 2001" ЕООД, от банкова сметка на "А.
2001" ЕООД, №********* в същата Б. е била преведе*** по банков път извън страната - А., сумата от
сто и петнадесет хиляди евро с левова равностойност 224 920.45 (двеста двадесет
и четири хиляди деветстотин и двадесет точка четиридесет и пет) лева;
- на 21.12.2004г. с нареждане
за превод вх.№5101/21.12.2004г. до
ТБ"О. Б.Б." АД и с
неистински документи -фактура №002503/23.11.2004г., и договор от
04.11.2004г. между "Ду***мис интернешънъл" ("D.I. Co." Ltd Н.К.), от банкова сметка на "А. 2001" ЕООД, №******** в
същата Б. е била преведена по банков път извън страната - Х.К., сумата от сто
хиляди щатски долара с левова равностойност 146023 (сто четиридесет и шест
хиляди двадесет и три) лева;
- на
04.01.2005г. с нареждане за превод вх.№017/04.01.2005г. до ТБ
"О. Б.Б." АД и с неистински
документи -
фактура №002503/23.11.2004г., от банкова сметка на "А. 2001" ЕООД,
№******** в същата Б. била преведена по банков път извън страната -
Х.К., сумата от двеста четирийсет и четири хиляди щатски долара с
левова равностойност 357 069.60 (триста петдесет и седем хиляди
шестдесет и девет точка шестдесет) лева.
След
извършване на последния превод, описан по – горе (09.09.2005г.) подс. Д. решил да потърси други лица, чрез които да осъществява
преводи на парични суми в чужбина с неистински документи. Така в тази дейност
бил въвлечен негов бивш съученик от с. Лесидрен – св. Кр. Д..
Св. Д. е роден на ***г. в гр. Т. и към инкриминирания период пребивавал
постоянно в с. Лесидрен.
Подсъдимият се познавал преди инкриминирания период със
св. Кр. Д., срещу когото наказателното производство е прекратено след
одобряване на споразумение за престъпленията, вменени на подс. Д.. Подсъдимият
и Д. ***. Преди деянието имали случайни срещи в с. Лесидрен и почти никакви контакти
в гр. С.. ( от показанията на св. Д.).
През 2005г. подс. Д. предложил на св. Д. ***, като „момче за
всичко“. Първоначално подс. Д. му възлагал различни транспортни услуги от офиса до обменното бюро и обратно, отделно
от това - транспорт на членове семейството на подсъдимия, по-късно възложил на Д.
да изпълнява и охранителни функции, а през септември 2005г. – и действия по
нареждане на различни парични суми в превод в чужбина.
Междувременно подсъдимият Д. се познавал със св. Ж.М. от
студентските си години и били в близки приятелски отношения ( от показанията на
св. В.С.). Св. М. бил собственик на
фирма „Д. БГ“, която била регистрирана без да са налице конкретни намерения за
осъществяването на търговска дейност. На практика на подс. Д. била необходима
нова фирма и във връзка с това още на 29.07.2005г. св. М. упълномощил Д. да
открива и закрива сметки на това дружество във всички търговски банки в
страната ( л.7, том 3 от ДП). Когато през август 2005г. подс. Д. установил
контакт със св. Д. и последният се съгласил да работи при него, организирал
преупълномощаване на св. Д. с правата, делегирани от М., за което било издадено
нотариално заверено пълномощно на 23.08.2005г. ( л.8, том 3 от ДП). През м.
септември 2005г. св. Р. решил да се оттегли от дейността по осъществяване на
преводи на суми извън страната, така последният регистриран с негово участие
превод датира от 09.09.2005г. За това подс. Д. решил да възложи такава дейност
на св. Д.. Така от подс. Д. била организирана среща в банков офис на „ОББ”АД между
св. М. и св. Д., които по принцип не се познавали и на 26.09.2005г. М. подал в „ОББ”АД
молба за разкриване на банкова сметка. ***менно
на Д. и М., а първият инкриминиран превод с участието на Д. бил осъществен на
следващия ден именно от тази банкова сметка. ( ***. дневно извлечение за
движение по сметка – л.13, том 3 от ДП). На 27.09.2005г. М. отново съдействал
за осъществяване *** превода, като лично се явил банковия офис на „ОББ”АД,
находящ се в клон „Фритьоф Нансен”, където сключил договор за разплащател***
сметка. ( л.10 –л.12, том 3 от ДП).
Така в периода от 27.09.2005г. до 06.12.2005г. по нареждане на
подсъдимия Д. и със средства, осигурени също от Д., Д. направил следните
преводи:
На
27.09.2005г. подсъдимият Д. извършил ***реждане за превод, вх. №02-082-88 от
27.09.2005г, до ТБ "О. Б.Б." АД, използвайки неистински документ
-фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка на "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., като превел по банков път
извън страната - Х.К., сумата от шестдесет и пет хиляди щатски долара с левова
равностойност 105896.70 (сто и пет хиляди осемстотин деветдесет и шест точка
седемдесет) лева;
На
28.09.2005г. подсъдимият Д. извършил ***реждане за превод от 28.09.2005г, до ТБ
"О. Б.Б." АД, използвайки неистински документ - фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка на "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет
хиляди щатски долара с левова равностойност 81242.50 (осемдесет и ед*** хиляди
двеста четиридесет и два точка петдесет) лева;
На
30.09.2005г. подсъдимият Д. извършил
нареждане за превод, вх. №02-083-86 от 30.09.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка на "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън стра***та - Х.К., сумата от петдесет
хиляди щатски долара с левова равностойност 81208.50 (осемдесет и една хиляди
двеста и осем точка петдесет) лева;
На
10.10.2005г. подсъдимият Д. извършил
нареждане за превод, вх. №02-086-10 от 10.10.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от шестдесет и
пет хиляди щатски долара с левова равностойност 105169.35 (сто и пет хиляди сто
шестдесет и девет точка тридесет и пет) лева;
На
11.10.2005г. подсъдимият Д. извършил
нареждане за превод, вх. №02-086-43 от 11.10.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет хиляди щатски долара с левова
равностойност 81344 (осемдесет и една хиляди триста четиридесет и
четири) Л.;
На 13.10.2005г.
подсъдимият Д. извършил нареждане за превод, вх. №02-087-40 от 13.10.2005г, до
ТБ "О.*** Б.Б." АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка на "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет
хиляди щатски долара с левова равностойност 81629 (осемдесет и една хиляди
шестстотин двадесет и девет) лева;
На
17.10.2005г. подсъдимият Д. извършил ***реждане
за превод от 17.10.2005г, до ТБ "О. Б.Б." АД, използвайки неистински
документ - фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка на "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет
хиляди щатски долара с левова равностойност 81344 (осемдесет и една хиляди
триста четиридесет и четири) лева;
*** 24.10.2005г. подсъдимият Д. извършил нареждане за превод,
вх. №02-090-53 от 24.10.2005г, до ТБ "О. Б.Б." АД, използвайки
неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка на "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет хиляди щатски долара с левова
равностойност 81875 (осемдесет и една хиляди осемстотин седемдесет и
пет) лева;
***
26.10.2005г. подсъдимият Д. извършил нареждане за превод, вх. №02-091-15 от
26.10.2005г, до ТБ "О. Б.Б." АД, използвайки неистински документ - фактура:
Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка на "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет хиляди щатски долара с левова
равностойност 81094 (осемдесет и ед*** хиляди и деветдесет и четири)
лева;
На
02.11.2005г. подсъдимият Д. извършил нареждане за превод, вх. №02-092-93 от
02.11.2005г, до ТБ "О. Б.Б." АД, използвайки неистински документ
-фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка на "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън стра***та - Х.К., сумата от петдесет
хиляди щатски долара с левова равностойност 81547.50 (осемдесет и една хиляди
петстотин четиридесет и седем точка петдесет) лева;
На
03.11.2005г. подсъдимият Д. извършил
нареждане за превод, вх. №02-092-96 от 03.11.2005г, до ТБ "О.*** Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка на "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет
хиляди щатски долара с левова равностойност 81215.50 (осемдесет и една хиляди
двеста и пет***десет точка петдесет) лева;
На 04.11.2005г. подсъдимият Д.
извършил нареждане за превод, вх. №02-093-62 от 04.11.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка *** "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет
хиляди щатски долара с левова равностойност 81950.50 (осемдесет и една хиляди
деветстотин и петдесет точка петдесет) лева;
На 15.11.2005г. подсъдимият Д.
извършил ***реждане за превод, вх. №02-096-25 от 15.11.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка на "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от осемдесет и
две хиляди щатски долара с левова равностойност 137463.16 (сто тридесет и седем
хиляди четиристотин шестдесет и три точка шест***десет) лева;
На 17.11.2005г. подсъдимият Д.
извършил нареждане за превод, вх. №02-097-85 от 17.11.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка на "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет
хиляди щатски долара с левова равностойност 83639.50 (осемдесет и три хиляди шестстотин тридесет и девет точка петдесет)
лева;
На
23.11.2005г. подсъдимият Д. извършил
нареждане за превод, вх. №02-099-00 от 23.11.2005г, до ТБ "О. Б.Б."
АД, използвайки неистински документ -фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка на "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от петдесет
хиляди щатски долара с левова равностойност 83043 (осемдесет и три хиляди и
четиридесет и три) лева;
На
25.11.2005г. подсъдимият Д. извършил нареждане за превод, вх. №02-099-56 от
25.11.2005г, до ТБ "О. Б.Б." АД, използвайки неистински документ
-фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка на "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от седемдесет и
три хиляди и седемстотин щатски долара с левова равностойност 122540.99 (сто
двадесет и две хиляди петстотин и четиридесет точка деветдесет и девет) лева;
На
29.11.2005г. подсъдимият Д. извършил нареждане за превод, вх. №02-100-41 от
29.11.2005г, до ТБ "О. Б.Б." АД, използвайки неистински документ
-фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка на "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от тридесет и
пет хиляди двеста и осемдесет щатски долара с левова равностойност 58510.82 (петдесет
и осем хиляди петстотин и десет точка осем две) лева;
На
02.12.2005г. подсъдимият Д. извършил нареждане за превод, от 02.12.2005г, до ТБ
"О. Б.Б." АД, използвайки неистински документ - фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г., от
банкова сметка на "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №********* в
същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от тридесет и
три хиляди петстотин тридесет и седем щатски долара с левова равностойност
56076.55 (петдесет и шест хиляди и седемдесет и шест точка петдесет и пет)
лева;
На 06.12.2005г. подсъдимият Д. извършил нареждане за превод,
вх. №02-102-14 от 06.12.2005г, до ТБ "О. Б.Б." АД, използвайки
неистински документ -фактура: Proforma
Invoise: №002644/01.09.05г., от банкова сметка на "Д. БГ" ЕООД, БУЛСТАТ ********, №*********
в същата Б., е превел по банков път извън страната - Х.К., сумата от
петдесет и две хиляди осемстотин седемдесет и четири щатски долара с левова
равностойност 87763.97 (осемдесет и седем хиляди седемстотин шестдесет и три
точка деветдесет и седем) лева.
Така общо преведената от Д. парична
сума, осигурена от подсъдимия възлизала на обща стойност 1 007 391 (един
милион седем хиляди триста деветдесет и един) щатски долара с обща левова
равностойност 1 654 554.54 (един милион шестстотин петдесет и четири
хиляди петстотин петдесет и четири точка петдесет и четири) лева.
При нареждането на посочените преводи св. Д. получавал
паричните средства по преводите или в офиса на подс. Д.,*** чейндж бюрото,
находящо се в ж.к. „Лозенец“. Във всички случаи от св. Д. била използвана една
и съща инвойс фактура. Преводите били извършвани в офиса на Б.та в ж.к.
„Лозенец“. Документите ги носели или и подсъдимия, или неговата съпруга, като в
някои от случаите подс. Д. ги попълвал,
а в други случаи показвал на св. Д. как да ги попълни самият той. Б.та,
в която се извършвали преводите, била определяна също от подс. Д.. Св. Д. нямал
никакво участие при управлението на фирма „Д. БГ“ и нямал представа за какви стоки
и услуги се налага задължаването на сметката на тази фирма. При първите
преводи, описани хронологично, присъствал и подсъдимия, а след това – само в
някои от случаите. За тази дейност св. Д. получавал месечно възнаграждение между 600 –
700 лева. В процеса на работа св. Д. се
засичал в редки случаи със св. Х.Р. в офиса на подс. Д., но без да се
запознават по един или друг повод и без двамата свидетели да са наясно с
отношенията, които поотделно поддържат с подс. Д.. В отделни случаи св. Д. се интересувал за
правното основание на преводите, при което получавал от подс. Д. уклончиви
отговори, че зад преводите стои „сериозна фирма, всеки си има място и си изпълнява своите задължения“.
През лятото на 2006г. станало ясно, че за Д. няма работа,
поради което му било указано да напусне.
Към дейност по фактическо нареждане на преводи, но с документи
и парични средства, осигурени от подс. Д., бил привлечен и свидетелят Г..
Същият се познавал със св. Х.Р. от посещение в заведения, когато на
неустановена дата през 2005г. получил предложение от св. Р. да бъде използвана
фирмата на св. Г. – ЕТ „Н.Г. – 72“ за
нареждане на преводи и внос на мобилни телефони и части на компютри. По това време регистрираната вече фирма на Н.Г.
(по ф.д. 5343/2000г. на СГС, ФО –л.7,
том 4 от ДП) не упражнявала дейност и св. Г. се съгласил. Непосредствено преди
да започне инкриминираната дейност по преводи на парични суми извън страна от
сметки на фирма ЕТ „Н.Г. – 72” св. Г. издал пълномощно на св. Х.Р., по силата
на което последният бил овластен да се разпорежда с наличности по банкови
сметки на тази фирма. Пълномощното било нотариално заверено и фигурира с
достоверна дата в материалите по делото (от 09.06.2005г. –л. 14, л.15, том 4 от
ДП). На 14.06.2005г. било депозирано и
искане за откриване на банкова сметка *** (л.31, том 4 от ДП). На същата дата
бил сключен договор за разплащателна сметка в С.И И. Б. (л.4, том 4 от ДП),
били взети и спесимени от подписите на Г. и Р. (л.3, том 4 от ДП).
На името на посочената по-горе фирма били разкрити сметки в „П.Б.“,
„С.Б.и „П.И.М.Б.“. Всички инкриминирани преводи обаче били наредени в офис на „С.Б.“АД.
За отделните преводи парите били осигурявани от подс. Д., като при фактическото
нареждане на банковата операция св. Г. бил придружаван от подс. Д.. По
неустановени по делото причини макар и Р. да разполагал с пълномощно и спесимен
от подписа в „С.Б.”, бил изолиран при осъществяване на банковите преводи от
фирмата, собственост на св. Г.. Така , след като банковата сметка на ЕТ „Н.Г. –
72” била разкрита в „С.Б.”АД именно със съдействието на подс. Д., така и след
това придружаващите документи и паричните суми били осигурявани от него.
Единствено платежните нарежД.я били съставяни на място в офиса на Б.та. ( от
показанията на св. В.И. – л.165, стр.2 от СП). Преди нареждането на превода св.
Г. получавал телефонно обаждане в кой банков офис следва да отиде и това
обаждане също изхождало или от Р., или от подс. Д.. В банковия офис св. Г.
попълвал декларации. Във всички случаи на св. Г. му било дадено да разбере за
водещата роля на подс. Д., както и
относно факта, че контактите принадлежат именно на подс. Д.. По описания начин
чрез използване на неистински документи - фактури: Invoise № 002417/02.05.2005г.; № 02575 / 05.05.2005г.; № 12905/06.06.2005г.; № 0412/14.06.2005г.; № 2214 / 09.12.2005г.;
№ 2717/07.11.2005г.; № 342/27.12.2005
и № 7956/01.12.2005г., A9IL / 02.11.2005 г., на които е придаден вид, че са издадени в
полза на ЕТ "72-Н.Г.", БУЛСТАТ-********в периода от 15.06.2005г. до
12.01.2006г. от подс. Д. чрез посредствения извършител Н.Г. били наредени
преводи на обща стойност 16830 (шестнадесет хиляди осемстотин и тридесет)
щатски долара и 559 465 (петстотин петдесет и девет хиляди четиристотин
шестдесет и пет) евро, с обща левова равностойност 1 122 285.46 (един
милион сто двадесет и две хиляди двеста осемдесет и пет точка четиридесет и
шест) лева, както следва:
-
на 15.06.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0049/15.06.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №002417/02.05.2005г., от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б.,
подс. Д. превел по банков път извън
страната — Италия, сумата от двадесет хиляди евро с левова равностойност
39116.60 (тридесет и девет хиляди сто и шестнадесет точка шестдесет) лева;
-
на 15.06.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0050/15.06.2005г. до ТБ
"С.И И. Б." АД, използвайки неистински документи -
фактура №02575/05.05.2005г., от банкова сметка *** "72-Н.Г.", №********в
същата Б., подс. Д. е превел по банков път извън страната - Г., сумата от
двадесет и осем хиляди и осемстотин евро с левова равностойност 56327.90 (петдесет
и шест хиляди триста двадесет и седем точка деветдесет) лева;
-
на 12.07.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0069/12.07.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №12905/06.06.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., подс. Д. е превел по банков път
извън страната - В., сумата от седемдесет и две хиляди четиристотин и осемдесет
евро с левова равностойност 141758.56 (сто четиридесет и една хиляди седемстотин
петдесет и осем точка петдесет и шест) лева;
-
на 12.07.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0068/12.06.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №002417/02.05.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., подс. Д. е превел по банков път
извън страната - Италия, сумата от осем хиляди и четиристотин евро 16428.97
(шестнадесет хиляди четиристотин двадесет и осем точка деветдесет и седем)
лева;
-
на 12.07.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0070/12.07.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №02575/05.05.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., подс. Д. е превел по банков път
извън страната - Г., сумата от двадесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и
пет евро с левова равностойност 50215.94 (петдесет хиляди двеста и петнадесет
точка деветдесет и четири) лева;
-
на 17.08.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх. №05-0093/17.08.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №12905/06.06.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., подс. Д. е превел по банков път
извън страната - В., сумата от тридесет хиляди седемстотин и тридесет евро с
левова равностойност 60102.66 (шестдесет хиляди сто и две точка шестдесет и
шест) лева;
-
на 30.08.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0098/30.08.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №02575/05.05.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., подс. Д. е превел по банков път
извън страната - Г., сумата от девет хиляди петстотин и осемдесет евро с левова
равностойност 18736.85 (осемнадесет хиляди седемстотин тридесет и
шест точка осемдесет и пет) лева;
-
на 12.09.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0105/12.09.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №0412/14.06.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., подс. Д. е превел по банков път
извън страната - А., сумата от шест хиляди евро с левова равностойност 11734.98
(единадесет хиляди седемстотин тридесет и четири точка деветдесет и осем) лева;
-
на 16.09.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0113/16.09.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №02575/05.05.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., подс. Д. е превел по банков път
извън страната - Г., сумата от петдесет и седем хиляди сто и петдесет евро с
левова равностойност 111775.68 (сто и единадесет хиляди седемстотин седемдесет
и пет точка шестдесет и осем) лева;
-
на 07.11.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0138/07.11.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №A9IL/02.11.2005,
от банкова сметка *** "72-Н.Г.", №********в същата Б., подс. Д. е
превел по банков път извън страната - Ш., сумата от четиредесет хиляди евро с
левова равностойност 78233.20 (седемдесет и осем хиляди двеста тридесет и три
точка двадесет) лева;
-
на 07.11.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0139/07.11.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки неистински
документи - фактура №0412/14.06.2005, от банкова сметка *** "72-Н.Г.",
№********в същата Б., подс. Д. е превел по банков път извън страната - А.,
сумата от десет хиляди евро с левова равностойност 19558.30 (деветнадесет
хиляди петстотин петдесет и осем точка тридесет) лева;
-
на 17.11.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0152/17.11.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №0412/14.06.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., подс. Д. е превел по банков път
извън страната - А., сумата от двадесет хиляди и петстотин евро с левова
равностойност 40094.52 (четиридесет хиляди и деветдесет и четири точка петдесет
и две) лева;
-
на 09.12.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0173/09.12.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №2214/09.12.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., подс. Д. е превел по банков път
извън страната - В., сумата от двадесет и девет хиляди и петдесет евро с левова
равностойност 56816.86 (петдесет и шест хиляди осемстотин и шестнадесет точка
осемдесет и шест) лева;
-
на 13.12.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0174/13.12.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №2214/09.12.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., подс. Д. е превел по банков път
извън страната - В., сумата от петдесет и пет хиляди и четиристотин евро с
левова равностойност 108352.98 (сто и осем хиляди триста петдесет и две точка
деветдесет и осем) лева;
-
на 16.12.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0181/16.12.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки неистински
документи - фактура №2717/07.11.2005, от банкова сметка *** "72-Н.Г.",
№********в същата Б., подс. Д. е превел по банков път извън страната - Х.К.,
сумата от четиридесет хиляди евро с левова равностойност 78233.20 (седемдесет и
осем хиляди двеста тридесет и три точка двадесет) лева;
-
на 21.12.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0191/21.12.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №2717/07.11.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., подс. Д. превел по банков път извън
страната - Х.К., сумата от двадесет и три
хиляди и седемстотин евро с левова равностойност 46353.17 (четиридесет и
шест хиляди триста петдесет и три точка седемнадесет) лева;
-
на 22.12.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0193/22.12.2005г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №2717/07.11.2005, от банкова сметка ***
"72-Н.Г.", №********в същата Б., подс. Д. превел по банков път извън страната - Х.К.,
сумата от шестдесет и две хиляди евро с левова равностойност 121261.46 (сто двадесет и една хиляди двеста шестдесет и един
точка четиридесет и шест) лева;
-
на 12.01.2006г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№ВД-06-0211/12.01.2006г. до ТБ "С.И И. Б." АД, използвайки
неистински документи - фактура №342/27.12.2005, от банкова сметка *** "72-Н.Г.",
№********в същата Б., подс. Д. превел по банков път извън страната - А., сумата
от двадесет хиляди евро с левова равностойност 39116.60 (тридесет и девет
хиляди сто и шестнадесет точка шестдесет) лева;
-
на 02.12.2005г. в гр. С., с нареждане за
превод вх.№05-0169/02.12.2005г. до ТБ
"С.И И. Б." АД, използвайки неистински документи - фактура
№7956/01.12.2005, от банкова сметка *** "72-Н.Г.", №******** в същата
Б., подс. Д. превел по банков път извън страната - Канада, сумата от шест
хиляди щатски долара с левова равностойност 10032.48 (десет хиляди и тридесет и
два точка четиридесет и осем) Л.;
-на
01.12.2005г. в гр. С., с нареждане за превод вх.№05-0167/01.12.2005 г. до ТБ
"С.И И. Б." АД, използвайки неистински документи - фактура
№7956/01.12.2005, от банкова сметка *** "72-Н.Г.", №******** в същата
Б., подс. Д. превел по банков път извън страната - Канада, сумата от десет
хиляди осемстотин и тридесет щатски долара с левова равностойност 18034.55 (осемнадесет хиляди тридесет и четири
точка петдесет и пет) лева.
В три от описаните по-горе случаи на превод извън
страната – в А. били захранени сметка та фирма „Т.OOD Co. KEG”, собственост на св. Н.В., която се
занимавала с износ на мобилни телефони и козметика. При тези деяния била
използвана посочената по-горе фактура
№0412/14.06.2005. Св. В. приел плащанията,
постъпили от ЕТ "72-Н.Г."
по посочената неистинска фактура, тъй като сумите по принцип били дължими по
сключен от него договор с фирма „П. ФБ”ООД. В действителност св. В. нямал
търговски правоотношения с ЕТ "72-Н.Г." и никога не бил издавал
фактури на тази фирма, включително и посочената по-горе. Плащането по фактура №342/27.12.2005, при което била задължена банкова сметка *** "72-Н.Г.", №********в
същата Б. за сумата от двадесет хиляди евро с левова равностойност 39116.60
(тридесет и девет хиляди сто и шестнадесет точка шестдесет) Л.се основавало на
документ, привидно издаден в А. от фирма “ Stela Gulica”. В действителност
такава фирма не съществувала, макар и името й да съвпадало с имената на
съпругата на св. В., собственик на „Т.OOD Co. KEG”. Плащанията били
приети отС.Г. – съпругата на св. В. в
качеството й на физическо лице – отново за доставки, извършени от „Т.OOD Co. KEG” на фирма „П.
ФБ”ООД. ( от прочетените показания на св. Н.В.
–л.187,л.188, том 1 от ДП, л.238 от СП).
В действителност в нито един от описаните случаи Д., Р. и Г. не
влизали в контакт с представител на фирма бенефициент по преводите, нямали
представа за правното основание, на което се нареждат паричните суми и не са
регистрирани на територията на РБ услуги ( или стоки) получени от фирмата –
наредител на превода или от фирма, с която тя да е в договорни отношения.
В процеса на създалите се отношения Д. и Р. не се познавали,
нямали представа за факта на възлагане
на преводи от Д. на повече от едно лице. Не се доказва подс. Д., Д. и Р. когато
и да е било (не само през инкриминирания период
) да са се събирали и да са вземали съвместно каквито и да било решения, в т.ч. и относно
организацията и осъществяването на преводи на парични суми в чужбина с
използването на неистински документи. ( от показанията на св. Р. – „ не съм го
виждал това лице, което сега излезе от залата и не ми е познат. Виждал съм го в
досъдебното производство в НСБОП“ - л.163, стр.1 от СП). Не се доказва
свидетелите Д. и Р. да са знаели за съществуването на престъпна организация,
основана на задгранични преводи на парични суми, извършвани от повече от едно
лице.
По доказателствата:
Съдът установи горепосочената фактическа обстановка въз основа
на гласните доказателства: частично въз основа на дадените от подсъдимия
обяснения, показанията на св. Ж.М., св. М.Т.
( л.237 от СП), св. Д.У. ( л.234,л.235 от СП), св. Н.Ф. (л.362 от СП), Н.Г. (
л.163-л.164 от СП), показанията на св. Н.Ц. (л.378 от СП), изцяло – въз основа на показанията, дадени от св. К.Д.
( л.161 –л.162 от СП), Х.Р. (л.162, стр.2 ил.163 от СП), , В.И. ( л.165 от СП),
В.С. (л.236, л.237 от СП), от прочетените показания на св. Н.В. (л.187, л.188,
том 1 от ДП), св. А. Г. ( л.314, л.315 от СП), от прочетените показания на св. Ж.С.,
дадени пред съдия в досъдебното производство.
Свидетелските показания следва да се обособят в пет основни
групи: свидетели, които са участвали при инкриминираните преводи (св. К.Д., Х.Р.,
Н.Г.); свидетели за действия на едно или
повече от горепосочените лица от първата група, ***ключително и свидетели за
действия на подсъдимия – всички останали свидетели.( св. В.И., Д.У., Т.Т. и
др.) ; свидетели, чиито показания са относими към дейността на фирмите, привидни
издатели на инкриминираните фактури – св. Н.В., Ж.С., в т.ч. и свидетелите, разпитани в чужбина в
изпълнение на съдебните поръчки – Ю.С.,К.Д. О., А.А.( л.28, том 19 ), П.П.(л.6,
том 28 от ДП) и свидетели, чиито фирми в
действителност са имали търговски правоотношения с фирмите – доставчици в
чужбина и на практика са им били приспаднати плащанията към тези доставчици от
съществуващи задължения поради факта на осъществяване на инкриминираните
преводи (Н.Ф. – л.362 от СП – собственик на „Х.Т.” и особено очевиден е случаят
с фирма „Б.” на св. Ц., чиято голяма част от задължения към канадска фирма са
били заплатени от ЕТ „Н.Г. – 72”.) Следва да се отбележи, че голяма част от
свидетелите, които действително са осъществявали търговска дейност с
доставчиците в чужбина и чиито търговски обороти са укрити с престъпната
дейност на подс. Д. и свидетелите Д. и Р. са неустановени и по тезата за укрити
мита и данъци няма данни прокуратурата да е работила изобщо. Такъв е случаят
например с отговорите от съдебните власти на Ч.Р. (том 28 от ДП) – при който е
установено, че клиенти на чешката фирма 2P С.А.S.R.O. са българските фирми А., AXIS, С.Т.Z Р.,
Е., Т.Р., а не „А. 2001” и „В.С.Л.”. Така в приложените от Чехия фактури не се съдържат данни за каквито и да е
управители и представители на тези фирми, а и съдът счете, че установяването им
тепърва в съдебна фаза е недопустимо с оглед очертания от прокуратурата предмет
на доказване.
Относно първата група
свидетели.
С показанията на свидетелите от тази група по-голямата част от
обясненията на подсъдимия влизат в съществени противоречия:
Показанията на св. К.Д. са в синхрон с част от обясненията на
подсъдимия, а именно – че са били съученици в с. Лесидрен. По останалите факти
обаче – чия е била инициативата за съвместна бизнес дейност, източника на
паричните потоци за преводите ( от Д. или от Д.), статуса на Кр. Д. в обменното
бюро, обстоятелствата, при които са били съставени инкриминираните платежни
нарежД.я и инициативата за избор на банкова институция– обясненията на
подсъдимия и показанията на св. Д. влизат в съществено противоречие.
Така подсъдимият заяви пред съда, че св. Ж.М. се запознал с Д.,
както и че по молба на М. бил упълномощен Д., който преупълномощил Д. с
генерално пълномощно, чиято единствена цел била да прехвърля дялове на фирми,
собственост на Ж. М.. В тази част обясненията на подсъдимия съдържат логически
несъответствия, поради което съдът не ги приема с доверие. Липсва ясна
логическа линия в необходимостта, ако Ж. М. и Кр. Д. се познават лично, св. М.
да използва опосредяване при упълномощаването за прехвърляне на дружествени
дялове, като инициира упълномощаване на Д. и последвало след това
преупълномощаване на Д., вместо да упълномощи пряко за това Кр. Д.. Съдът
приема за установено, че решението за включването на Д. в дейността на фирма „Д.
БГ” е било взето от подс. Д., доколкото Д. е бил на негово разположение и
доколкото Д. е търсил лице, което да се афишира с името и подписа си относно
инкриминираните преводи в момент, в който св. Р. вече се е оттеглил от тази
дейност. Този интерес съвпада отчасти и с интереса на св. М. да прехвърли
отговорността за функционирането на „Д. БГ“ на друго лице, за да встъпи в
трудови правоотношения с фирма„Адрес“.
С оглед проверката на обясненията на подсъдимия Д. следва да се
извърши и съпоставката им с показанията на св. Ж.М. (л.236 отСП). В своите
показания този свидетел заяви, че не знае дали св. Д. и подсъдимия Д. се
познават. ( л.236, стр.2 от СП). При това положение тезата за
преупълномощаването на Д. чрез Д. по инициатива на М. намира друго,
самостоятелно опровержение в показанията на св. Ж.М.. Без съмнение за св. М. е
бил без значение факта кой точно ще ръководи „Д. БГ“, след като за него е било
важно само и единствено неговото име да не се свързва с тази фирма.
В обясненията си подсъдимият разказа, че осъденият Д. се е
възползвал от факта на издаденото пълномощно и без знанието и съгласието на
подсъдимия е започнал да открива сметки и да нарежда преводи. Подсъдимият
разкрива в обясненията си, че след като така или иначе се познавали с осъдения Д.
(като съученици в едно училище), е разбрал за мащабите на бизнеса, който
извършва Д., поради което го привлякъл като клиент на обменното бюро и по
аналогичен начин, както и подс. Р., Д. идвал в обменното бюро, обменял парични
суми, които по същия начин са му предавани в бюрото или в Б. и с които
последният се разпореждал.
Осъденият Д. разкрива в показанията си съвсем различна
фактическа обстановка, а именно, че не е имал никакъв самостоятелен бизнес,
напротив–през периода 2004 и 2005г. бил безработен, но имал контакти с
подсъдимия Д. в с. Лесидрен.
Съдът дава вяра на показанията на св. Д., тъй като наличието на
законен бизнес с големи мащаби не е явление, което може да бъде укрито. Винаги
подобна дейност оставя документална следа, значителен имуществен статус и
контакти с други значими бизнес–партньори, каквито в настоящия случай липсват
по отношение на Д.. Ето защо и поради липсата на адекватна бизнес среда около
личността на осъдения Д., съдът не приема с доверие твърдението на подсъдимия,
че Д. е бил солиден предприемач. Напротив, при липсата на характерния за един
предприемач имуществен и социален статус фигурата на осъдения Д. се вписва
много по-достоверно с фактите, отразени в неговите собствени показания, а
именно, че през инкриминирания период приел работа от подс. Д. „като момче за
всичко“, което включвало транспорт на членове от семейството на подсъдимия,
охранителни функции, а по- късно и фактическото нареждане на преводите (л.161,
стр. 2 от СП). Именно статусът на св. Д., като ангажиран случайно с трудова
дейност неквалифициран работник, е това обстоятелство, което от тук нататък
предопределя и решението на съда да даде вяра на всички останали твърдения на Д.,
там, където те влизат в противоречие с обясненията на подс. Д.. Съдът следва да
отчете и двуякото значение на обясненията на подсъдимия, които освен средство за
събиране на доказателства, са и средство за упражняване на правото на защита.
Наред с това показанията на св. Д. са подкрепени и с
показанията на св. Ж.М., който заяви пред съда, че има „спорадично“ познанство
с Д. от събирания на колеги–политолози. М. обаче не потвърди Д. да е имал
реален размах в обществена или бизнес дейност. Напротив, този свидетел заяви
пред съда „той ( Д.) се представи, че е колега – политолог, но аз не съм
сигурен, че е бил такъв, защото нямам спомен да сме се засичали в университета“
( л.236, стр.1 от СП). В контраст с изложеното личността на подс. Д. се
разкрива в показанията на св. М. в светлината на утвърдена в обществото
практическа дейност по счетоводно обслужване на различни фирми, включително и
на ръководената от М. фирма „Д. БГ“. Съпоставката на показанията, дадени от св.
М., с показанията на св. Д., обосновават извод, че в нито един момент от
създаването на „Д. БГ“ тази фирма не е имала реална дейност, която да обоснове
такъв обем на паричните обороти, описани във втори пункт на обвинението. Съдът
не прие с доверие тази част от показанията на св. М., в която той заяви, че по
начало фирма „Д. БГ“ е била създадена от него, за да извършва търговия на
дребно със сладкарски изделия, „ да зарежда магазинчета“. Наличието на подобна
цел е отречено още в показанията на
самия М., който едновременно с това разказа, че тази фирма почти не е имала
дейност, но още по - убедително се
отхвърля при съпоставка с писмените доказателства за обстоятелствата, при които
е разкрита банкова сметка *** „Д. БГ”. Ако се извърши съпоставка на показанията
на св. М. с писмените доказателства, приложени в том 3 от ДП ( банкови
документи, проследяващи хронологично периода на разкриване *** банкови сметки
на името на „Д. БГ” и движението по тях), ще се установи, че св. М. е
упълномощил подс. Д. да открива и закрива сметки на това дружество още на
29.07.2005г. Това е датата, която носи нотариалната заверка на пълномощно,
издадено от М. и приложено на л.7, том 3 от ДП. Ако М. действително е имал
намерение лично да осъществява търговия на дребно, не става ясно защо през м.
юли 2005г. натоварва с финансовото обслужване на фирмата подсъдимия Д.. Не се потвърждава и сочената от М.
необходимост да се освобождава от собствеността на тази фирма с оглед предстояща работа в „Адрес” поради
факта, че липсват писмени доказателства за продажбата й. Активността на М. в
края на м. септември 2005г. по разкриване на банкова сметка в „ОББ”АД ( л.4,
том 3 от ДП) също е несъвместима с незаинтересованост от нейната дейност. Разказът
на М. не включва логичен отговор на въпроса
защо, след като е упълномощил подс. Д. да разкрива банкови сметки на „Д.
БГ” през м. юли 2005г. и не се е
интересувал от тази фирма, е било необходимо лично да разкрива сметка през
септември 2005г. и то с лице, което почти не познава ( изготвен е спесимен
едновременно на подписа на М. и Д. – л.5, том 3 от ДП). Интервалът от време от
м. юли 2005г. до края на м. септември 2005г., когато при откриването на банкова
сметка ***. К.Д., може да намери логично обяснение само и единствено във факта,
че през м. юли подс. Д. не е разполагал с лице, което да извършва фактическото
изпълнение на преводите-дейност, от която той последователно и без изключения
се дистанцира. Едва с осъществения контакт между Д. и Д., се задейства и
процедурата по разкриване на банкова сметка, ***упълномощаването от Д. към Д. с
правомощията по отношение на „Д. БГ”, с които е овластен от М. (преупълномощаването
датира от 23.08.2005г. , при това с достоверна дата на нотариална заверка –
л.8,9 от том 3 на ДП). Хронологично разкриването на банкова сметка на „Д. БГ”
съвпада и с оттеглянето на Р. от тази дейност. Всички посочени по-горе
обстоятелства водят до извод, че семейният приятел на подс. Д. – св. Ж.М. е
регистрирал фирма „Д. БГ” само и единствено, тъй като е била необходима на
подсъдимия Д.. Последният обаче е започнал да я използва едва в края на м.
септември 2005г., когато си е осигурил лице, което да афишира своята
самоличност при фактическото изпълнение на преводите – в случая –св. К.Д.). Следва
да се отбележи, че не е имало пречка подс. Д. да използва тази фирма и в
периода от юли до края на м. септември 2005г.
Според настоящия съдебен състав и св. М., и св. Д. премълчават
организационната връзка на подс. Д. между тях. Не е логично едно случайно
запознанство, за каквото твърди М., да доведе до възможността да бъде избран
именно Д., като приобретател ( или пълномощник) на фирма. Такава посредническа връзка между М. и Д. е
потвърдена от обясненията на подсъдимия, както и от факта на издадените
пълномощни последователно от М. към Д. и от Д. спрямо Д.. Ето защо съдът приема
за достоверни обясненията на подс. Д. в
тази част, в която те са подкрепени с писмени доказателства. Фактът, който
съдът не приема от показанията на св. Ж.М. е,
че инициативата за прехвърлянето на дружествените дялове на „Д. БГ“
изхожда от Д.. Не се установи да е съществувала пречка Д. да регистрира своя
фирма и свързаната с това необходимост да ползва друга. Не се установи и „Д.
БГ“ да е била свързана с дейност, с която Д. да е искал да се занимава. От
показанията на самия Д. се установи, че той не е имал контакти в С. и е бил
нает на работа от Д.. Връзката между Д. и М. – напротив - е била поставена на
съвсем друга основа – на дългогодишна съвместна бизнес дейност, познанство от
студентските години довело дори до създаване на отношения между приятелски
семейства (потвърдено от показанията на св. В.С., живуща във фактическо
съжителство със св. М.). При съвкупна преценка на така изложените факти интерес
от посочените по-горе действия на управление с банкови сметки на фирма „Д. БГ“
се установява да е имал единствено подс. Д., тъй като си е осигурявал
дружество, което да се използва при преводи на суми в чужбина. По отношение на
св. М. интерес не се разкрива, тъй като действията по разкриване на банкови
сметки нямат за последица прехвърлянето на дружествени дялове. В този смисъл
изтъкнатият от св. М. мотив фирма „Д.
БГ” да е била пречка да започне работа при нов работодател, не намира опора в
други доказателствени източници. Наред с това, след като св. Д. не е разполагал
нито с наличен капитал, нито с необходимия опит в търговска дейност и е имал
статут на „момче за всичко“, властта му да управлява банкови сметки на фирма „Д.
БГ“ е била преди всичко свързана с поемане на съответна отговорност за всички
действия на управление с нейните банкови сметки.
Ето защо според
настоящия съдебен състав показанията на св. М. са частично недостоверни. Касае
се за свидетел, който по правило е поддържал добри взаимоотношения с подсъдимия
( още от студентските си години), докато с Д. познанството му е повърхностно.
Очевидна е линията на защита на подсъдимия Д. да се разграничи от произхода на
сумата по инкриминираните преводи и да насочи този въпрос към личността на св. Д..
Тази линия е последователно прокарана и в показанията на близкия до него
свидетел Ж. М., но поради факта, че св. Д. няма съответстващ на обема на
преводите обществен и имуществен статус , то и съдът не я споделя.
В диаметрално противоположна посока са изявленията на св. Д. и подсъдимия
Д. относно произхода на паричната сума, предмет на инкриминираните преводи (
подсъдимият твърди, че тя е била осигурена от Д., а св. Д. от своя страна – че
или парите са му били донасяни в офиса на подсъдимия на ул. „Л. Каравелов“, или
са били осигурявани от касиера на обменното бюро, също ръководено от подс. Д.).
Ясно е, че едно лице, което по принцип не е имало връзка в гр. С. с конкретна
месторабота, бизнес среда или имоти и е с по-нисък имуществен ценз ( св. Д.) не
е достоверно да разполага с такива огромни по размер суми, каквито са предмет
на обвинението. Неопровергано е и твърдението на Д., че е работил за сумата от
около 600-700 Л.месечно за известен период от време без трудов договор, както и
че такъв принципно му е бил необходим, за да изтегли кредит. Предложеният му
трудов договор обаче е бил с фиксирано в него намалено работно време, поради
което не е бил приет от Б.та, в която Д. е кандидатствал за кредит. Следва да
се отбележи и фактът, че към момента на разпита на Д. пред съда той отново е
със социален статус на безработен, като не можа да изложи никакви обстоятелства
относно регистрацията на фирма „Д. БГ“, предмета й на дейност и правното
основание за преводите. В светлината на така изложените факти, ако
инкриминираната сума общо в размер на обща стойност от 1 007 391 (един милион седем хиляди
триста деветдесет и един) щатски долара с обща левова равностойност 1 654
554.54 (един милион шестстотин петдесет и четири хиляди петстотин петдесет и
четири точка петдесет и четири) Л.е била действително осигурена от Д. ( така,
както твърди подсъдимия), няма никакво обяснение фактът Д. да остане с нисък
социален статус. Не се разкрива и мотив Д. да укрива своя фактическа връзка с
определена бизнес дейност с фирма „Д. БГ“ още повече, след като не се твърди
той да е имал нещо общо с управлението на тази фирма. От обясненията на
подсъдимия не се разкрива и достоверна причина за прекратяването на бизнес с
такива обороти от страна на Д.. Прави впечатление и фактът, че прекратяването
на оборотите ( края на 2005г.) предхожда
момента, в който Д. е напуснал работата си при подсъдимия (лятото на 2006г.).
Следователно, твърдението на подс. Д. пребиваването на Д. в неговите офиси да е било
свързано само и единствено с нуждата на Д. от закупуването на валута не може да обясни престоя на Д. при подсъдимия
и в период от време и след като вече преводи не се извършват. Такова житейски
достоверно обяснение се извлича само от показанията на св. Д. с оглед неговото
твърдение, че е бил принципно ангажиран и с други дейности.
Личността на подсъдимия се откроява в контраст със статуса на Д.,
тъй като подсъдимият е лице, което има висше образование, при това -
икономическо, осигурен офис и обменно бюро със солидни обороти в центъра на гр.
С.. От обясненията на подсъдимия става ясно, че е разполагал и с необходимите
контакти – с дилъри на банки и финансови къщи, занимавал се е със счетоводно
обслужване на различни фирми, видно от показанията на св. М. и Ф., както и от
писмените доказателства, иззети от офиса на подсъдимия. Установено е, че
подсъдимият Д. е притежавал необходимия професионален опит, свързан с
узнаването на най-изгодните котировки с оглед вземането на най-адекватно
решение кога и от къде да бъде закупена валута за нуждите на обменното бюро.
При това положение с оглед данните за личността на подсъдимия Д.
и св. Д. ( факти, по които не се спори) съдът приема с доверие твърдението на
св. Д. за произхода на инкриминираните суми, начина, по който те са били
осигурявани в офиса или обменното бюро на подс. Д., а именно с участието на
този подсъдим, както и по всички останали производни факти– избора на Б.та от
подсъдимия, мястото и времето на преводите, контрола върху съставянето на документите за превод.
Показанията на св. Д. имат стойност и на гласно доказателство,
обслужващо убедително защитата на подсъдимия, но само и единствено по пункт
първи от обвинителния акт (обвинението за извършено престъпление по чл. 321 от НК). И това е така по две основни съображения.
На първо място св. Д. не разкри конкретни факти, свързани с
набавянето на имотна облага от тази дейност. И това е така, тъй като в неговите
показания не се съдържа каквато и да е информация за произхода на
инкриминираните суми извън личността на подсъдимия Д., откъде, как и от кого
самият Д. е придобил сумата по преводите, получавал ли е определено
възнаграждение или процент от стойността на превода. Основателно в тази връзка
е възражението на защитата, че обвинението не е установило основанието за
превода. Нещо повече, обвинението е имало интерес от разкриването на това
обстоятелство, тъй като тогава би могло да установи и набавянето на имотна
облага – т.е. на съставомерен елемент, съдържащ се в легалната дефиниция за организирана престъпна група в редакцията на
закона, в сила към инкриминирания период.
При липсата на доказателства, в т.ч. и гласни Д. да е целял набавянето
на имотна облага, деянието му е несъставомерно по чл.321, ал.1 от НК.
На второ място показанията на св. К.Д. не установяват преводите
да са резултат от предварително взето решение да се извършват такива
престъпления от организирана престъпна група с ръководител подс. Д. и Р. и Д.–членове.
Вярно е твърдението на защитата, че от показанията на св. Д. не могат да се
извлекат данни Р. и Д. да са се познавали помежду си. Но по – важно е
обстоятелството, че не се установява Д. да е знаел за съществуването на друго
лице, в т.ч. и Р., натоварено с извършването на преводи. В този смисъл особено
показателни са твърденията на Д. „не зная дали Р. е бил назначен в офиса на Д.
и дали са му възлагани някакви действия“. ( л.162, стр.1 отСП). В тази част
показанията на св. Д. са в синхрон с показанията на св. Р. „не съм виждал
предишния свидетел ( т.е. Д.) в офиса на Д.“
(л.162, стр.2 отСП). Обвинителната теза за съществуването на организирана
престъпна група от три лица, създадена, за да извършва престъпления по чл.250
от НК, не е издържана и с оглед инкриминираните периоди, в които подс. Д. е
извършвал престъпна дейност в съучастие по отделно със свидетелите Р. и Д., за
които делото е решено с одобрено от съда споразумение. По начално тези периоди
са разчетени правилно от доказателствата, събрани в досъдебното производство,
но те сочат само и единствено за наличието на съучастие по смисъла на чл. 20 от НК. Важно е да се посочи, че обвинението е структурирано хаотично, като хронологично фактите за задружна
престъпна дейност на Д. със св. Д. е изведена във втори пункт, а престъпната
дейност на Д. със св. Р. – в трети пункт от обвинителния акт. Не се касае за
процесуално нарушение, още по – малко за
съществено, доколкото за организирането на правото на защита е достатъчно да
бъдат описани съставомерните факти, независимо в каква последователност. От
друга страна обаче, тъкмо разчитането на инкриминирания период, в които Д. е
подпомагал Д. ( от 27.09.2005г. до 06.12.2005г.) и съответно този, в който Д. е
подпомагал и преводите, извършени от Р. ( от 08.10.2004г. до 09.09.2005г.),
насочва вниманието на съдебния състав към факта, че в тези периоди няма никакво
застъпване (установено и с приложените писмени доказателства – платежните
документи). Този факт кореспондира напълно с твърдението на Р., че е прекратил съвместната си дейност с Д., тъй
като се притеснявал от наличието на огромни суми в брой и начина, по който се
пренасят. В контекста на казаното от Р. внезапното привличане на Д. в тази
дейност в края на м. септември
2005г. и липсата на регистрирани преводи
с участието на Р. след този период, намира своето логично обяснение. Липсата на
едновременно упражнявана престъпна дейност от Р. и Д., в какъвто и да е период
от време, потвърждава достоверността на показанията на тези свидетели, че не са
знаели за участието на друго лице ( освен подс. Д.) в същата дейност, за която
е била ангажирана тяхната наказателна отговорност. Нещо повече, при съпоставка
на техните свидетелски показания относно обстоятелствата, при които са били
ангажирани от подс. Д., се обосновава извод, че именно отказът на Р. да участва
повече в нареждането на преводи в
чужбина, е довел до приобщаването на Д. към тази дейност. В тази връзка от
обективна и субективна страна е напълно изключено осъществяването на признаците
на състава по чл.321 от НК по отношение на подс. Д..
В действителност е налице застъпването на периоди на
осъществяването на инкриминираните преводи, както между св. Д. и св. Г., така и
между св. Р. и св. Г.. За св. Г. този период
е от 15.06.2005г. до 12.01.2006г. Прокуратурата обаче не твърди Г. да е
наказателноотговорен за нареждането на преводите, поради което и липсва
обективният признак по чл.93, т. 20 от НК групата да включва най-малко три лица.
Затова и с оглед липсващи доказателства Р., Д. и Д. да са взели
общо решение да извършват престъпления по чл.250 от НК, съдът призна подсъдимия
Д. за невиновен по обвинението за извършено от него престъпление по
чл.321, ал.1 от НК.
В първата група свидетели се включват и показанията на св. Х.Р..
Наложително е и тяхното поотделно обсъждане поради факта, че по трети пункт от
обвинителния акт е формулирано отделно обвинение, което визира единствено
задружна престъпна дейност на Р.
и Д..
Всички посочени по-горе акценти са характерни и при съпоставка
между показанията, дадени от св. Р. и обясненията на подс. Д.. Развитата от
подсъдимия теза, че Р. е имал собствен бизнес, който е обслужвал в обменното
бюро на подсъдимия, не намира опора в показанията на самия Р.. Аналогично, както и случаят със св. Д. социалният
статус на Р. е идентичен със социалния статус на осъдения Д. - безработен, със
средно образование, без търговска дейност. Единствената дейност, за която споменава
св. Р., е фирма „Т.“, за която обаче съдът не е сезиран със съответно
обвинение. Следователно, сходните черти в престъпната дейност по втори пункт (
с осъдения Д.) и трети пункт от обвинението (с осъдения Р.) се очертават в
следния порядък: и в двата случая познанството на подсъдимия с осъдените вече
лица е случайно–в случая с Д. от училищния период на подс. Д., в случая с Р.–***;
инициативата за инкриминираната дейност ( преводи на парични суми в чужбина с
неистински документи) е изхождала от подс. Д.; произходът на инкриминираните
суми по отношение на Д. и Р. е свързан с личността на подс. Д.; и Д., и Р. са
имали незначителен принос в съставянето на инкриминираните документи ( Д. е
попълвал документи в отделни случаи, но по дадени указания как да стане това, а
Р. се е явявал в банковите офиси, за да
подписва тогава, когато е необходимо). В скоба следва да се отбележат
показанията на Р. пред съда в следния смисъл“ аз не съм вземал документи и
пари, единствено го придружавах и подписвах там, където беше необходимо……………аз
пари не съм носил, документи съм носил, в смисъл може да съм ги държал в ръцете
си, но той ( Д.) ми ги е давал“ ( л.162, стр.2 от СП), т.е. и по двата пункта на обвинението подс. Д. е
имал водеща роля в съставянето на документите по преводите, определянето на
сумата на превода, Б.та и фирмата - наредител; и в двата случая свидетелите не
са били информирани за контактите на подс. Д. и начинът, по който той придобива
фактическа власт върху инкриминираните суми, респективно те не са знаели
действителното правно основание за преводите; и в двата случая сумите по
преводите са били носени в брой и са били внасяни на каса в съответната Б.,
също избрана от Д.. В този смисъл–показанията на св. Р. - „Когато трябваше
да стават преводите, той ( Д.) ми се обаждаше по телефона и се чакахме
обикновено пред Б.та, той носеше парите“ ( л.162, стр.2 от СП) или
показанията на св. Д. „Д. ми казваше каква сума трябва да се внесе….Той ми
казваше в коя Б. трябва да отидем“ ( л.161, стр.2 от СП).
При отделното обсъждане на показанията, дадени от св. Г., се
установи, че се е запознал с подс. Д. именно чрез св. Х.Р. и този свидетел е
имал по-активна позиция към привличането му към тази дейност. От друга страна
случаят със св. Г. е единственият, при който при преводите е била ползвана
фирма, собственост на наредителя ( в конкретния случай – ЕТ „Н.Г.– 72“.) Именно
за това е ценно сведението, съдържащо се в показанията на св. Г., че внос на
стоки не е бил извършен. Липсата на доставка на стоки на територията на РБ е
убедително косвено доказателство в подкрепа на обвинителната теза, че
използваните при преводите фактури са неистински документи. Съдът дава вяра на
показанията на св. Г. за произхода на парите от преводите ( от Д.), както и за
големия принос на подс. Д. при изготвянето на документите, необходими за
банковата операция. Без съмнение и в случаите на преводи с участието на този
свидетел размерът на паричната сума, изборът на Б. и времето на извършване на
операцията са били определяни от подс. Д..
Съдът приема тезата, развита в показанията на св. Г., за
посредническата функция на св. Р. в контактите му с подсъдимия с уточнението,
че причините и действителните цели за издаването на пълномощни от страна на Г.
иЕ.Г. ( майка на този свидетел) , с които делегират права на св. Р., са
неустановени. Реално въз основа на тези документи, не е възникнала дейност,
която да е инкриминирана от обвинението. Няма съмнение обаче, че що се отнася
до преводите, описани по-горе, функцията на Р. е била единствено и само
посредническа, а решението за извършване на преводите, както и обезпечаването
им с документи и с парични средства, е било вземано относително самостоятелно
от подсъдимия Д., доколкотото не е било съгласувано със свидетелите Р. и Г., а
за контактите на подсъдимия по повод произхода на сумата с други лица, не е
повдигнато съответно обвинение. От фактическа страна се установи, че св. Г. е
ходил в банките, описани в четвърти пункт от обвинителния акт, придружаван само
и единствено от подс. Д.. Съдът не дава вяра на това негово твърдение в
неустановена част от случаите да е бил придружаван самостоятелно само и
единствено от св. Р.. Подобно твърдение влиза във вътрешно противоречие с
твърдението на св. Г., че във всички случаи „контактите са били на Д.“ ( л.164,
стр.1 от СП). По този начин от самия Г. на практика се опровергава тази част от
неговия разказ, която синхронизира с
тезата на защитата за водеща роля на св. Р. в организирането на преводите и
осигуряването на инкриминираните парични суми.
Показанията на св. Г. следва да бъдат обсъдени при съпоставка и
с останалите гласни доказателства с оглед твърдението, че е бил придружаван за
осъществяването на преводите или от Р., или от подс. Д.. Съдът изключва от фактическа страна възможността св. Р. да е
изпълнявал такива функци и след 09.09.2005г. (края на инкриминирания период на
неговата дейност) поради факта, че самият той се е оттеглил поради опасения за
безопасността си във връзка с огромния размер на сумите по преводите. В тази
част показанията на св. Р. са подкрепени от прочетените показания на св. С. (
валутен дилър в обменното бюро на подсъдимия), която заяви, че е постъпила на
работа в края на 2005г. и не е предавала парични суми на друго лице, освен на „К.”
( т.е. на св. К.Д.). На това самостоятелно основание следва да се изключи
възможността св. Р. да е участвал в преводите, извършени в офиса на „С.И И. Б.“
на бул. „Черни връх“ след 12.09.2005г. Показанията на св. В.И. – банков
служител в „С.“ през инкриминирания
период отстраняват и съмнението Р. да е участвал самостоятелно при асистирането
на Г. в преводите за периода от 15.06.2005г. до 30.08.2005г. Пред настоящия
съдебен състав тя категорично заяви, че вижда Хр. Р. за първи път и не си спомня
друго лице, различно от Д., да е придружавало св. Г. (л.165, стр.1 от СП).
По втората група свидетели:
В тази група се включват показанията на различна категория
свидетели в зависимост от факта към кой момент от организирането на преводите
те са съпричастни с конкретни възприятия:
1.свързани с банковото обслужавне на
преводите - св. В.И.– банков
служител в „С.Б.“( л.165 от СП), М.Т.–лице, което е разкрило банкова сметка ***„М.
А“ ЕООД ( л.237 от СП);
2.
свързани с
регистрацията на фирми, ползвани при нареждането на преводите - св. Д.
У. – собственик на фирма„А.
2001“(л.234, л.235 отСП), св. Ж.М. –
собственик на фирма „Д. БГ“ (л.236 и сл. от СП), св. В.С. – лице, което живее
във фактическо съжителство със св. М. (л. 236 от СП), показанията на св. К.Е.–
регистриран собственик на фирма „М. А“ ЕООД (л.361 от СП), съпоставени с
показанията на св. Т. ( л.237 от СП), св. А. Г.– регистриран собственик на фирма „В.С.Л.“
( л.314, л.315 от СП), придобита от него съгласно решение от 18.05.2002г. на
Бургаски окръжен съд чрез прехвърляне на дружествени дялове от лицата А.И. П., Р.Р.А.и
С. И. К. (л.15,л.16, том 9 от ДП, С.С. ( л.361, стр.1 от СП), съпоставени с показанията на св. Т.Я.
относно ЕТ „К. – Т.Я. ( стр.361, стр.2 от СП)
3.
свързани с
функционирането на обменното бюро, управлявано от подсъдимия Д. – показанията на св. Т.Т. ( л. 316 отСП), св. М.К. ( л.316,
стр.2 отСП), св. С.С. ( л. 378, л.379 от СП), св. А.Й. ( л.379, л.380 от СП).
По първата
категория свидетелски показания съдът намира за установено следното. От
показанията на св. И. се установи, че е работела в офис на „С.“, находящ се на
бул. „Черни връх“. Нейните показания са от значение за проверка на дадените от Г.
показания в частта им относно функциите, които конкретно този свидетел е
изпълнявал при нареждането на преводите, както и относно ролята на св. Х.Р. по
преводите, описани в четвърти пункт от обвинителния акт. Показанията на св. И.
следва да се преценяват, като обвинително доказателство относно водещата роля
на подс. Д., тъй като по нейни сведения именно подс. Д. е открил банковите
сметки и той именно е „търсил“ техните услуги. Съдът се довери на нейните
показания, с които идентифицира подсъдимия Д., като придружаващо Г. лице, с
оглед значителния брой на преводите, фактът, че офисът е бил нов и подсъдимият
и св. Г. са били най-големите клиенти там. В светли***та на тези факти е
напълно достоверно св. И. да съхрани точен спомен за личността на
подсъдимия и конкретните обстоятелства,
при които са били нареждане преводите.
Нейните показания отстраниха съмненията за неуспешно
реализирани преводи. Напротив, свидетелката заяви пред съда, че е получавала
обратна информация от централния офис на Б.та, че всеки съответен превод е
нареден успешно.
Някои от свидетелите, посочени във връзка с регистрацията на
фирми, дават съществени сведения и по процедурата по разкриване на банкови
сметки и съпричастността на подсъдимия Д. към този процес. Така напр. от показанията на св. М.Т. се
изясни, че са били търсени опосредстващи тази дейност звена, така, че личността
на Д. максимално да бъде отдалечена от факта на управление на банковите сметки
( случаят с фирма „М. А” ЕООД). В други случаи участието на подс. Д. е свързано
пряко с депозирането на съответни документи за това. Такъв е случаят с
разкриването на сметка в „Ю.” от собственика на фирма „В.С.Л.” – св. А. Г..
Съдът прие с доверие прочетените показания на св. Г. от ДП в частта относно
конкретните обстоятелства, при които е била разкрита банковата сметка, както и
относно обстоятелствата, при които е било изготвено пълномощно в полза на Р. и
овластяващо го да оперира с банковите сметки. Съдът не приема с доверие
твърдението на св. Г. от съдебното производство, че след изготвяне на
пълномощното то било предадено на Р. или Д. чрезБ., както и че техническото
изготвяне на пълномощното било организирано от подс. Д. ( от показанията на св.
Г. – (л.315 от СП). От прочетените показания на св. Г. се установи, че по
разпореждане на Б. Г. и Р. отишли пред нотариус и там съставили нотариално
заверено пълномощно, т.е. Д. и Б. не са ги придружавали там. Съдът счете, че
прочетените показания на св. Г. са били депозирани пред разследващия орган в
период, много по-близък до инкриминирания, поради което изгради изводите си за
фактите именно въз основа на тях. Съдът
констатира противоречие по факта дали подсъдимият
Д. е присъствал в офиса на „Ю.” АД при депозиране на документи за откриване на
банкова сметка ( ***) или Г. е бил придружен от св. Х.Р., „който подготвил
документите”, така, както св. Г. твърди в производството пред съда. Според
настоящия съдебен състав това противоречие намира своето разрешение при
съпоставка на гласните доказателства, дадени от св. Г. с писмените
доказателства, съдържащи се в том 6а от ДП. От приложеното на л.9, том 6а искане за
откриване на банкова сметка на „В.С.Л.” в „Ю.Б.”АД от 29.11.2004г. е видно, че то
съдържа едновременно подписа ва трима разпоредители с банковата сметка, а
именно – подписите на свидетелите Г. и Р., както и подписа на подс. Д.. Следователно
е достоверно в банковия офис на „Ю.” да са отишли и трите, посочени по- горе
лица, респективно доказателствената съвкупност от показанията на св. Г. с
писмените доказателства относно обстоятелствата на разкриване на банковата
сметка сочат за съпричастност на подс. Д. към инкриминираната престъпна
дейност.
По втората категория свидетелски показания, относими към регистрацията на ползваните при преводите фирми,
съдът намира за установено следното. Въз основа на съпоставката на писмените и
гласните доказателства съдът прие за установено, че в повечето случаи фирмите,
ползвани при преводите, били предварително регистрирани на името на различни
лица, но по различни причини не могли да осъществяват дейност. Такъв е например случаят с фирма „А. 2001” на
св. У. ( там 3 от ДП), ЕТ „К. – Т.Я.” на св. Я. и фирма „В.С.Л.” на св. А. Г. (
том 9 от ДП). От писмените доказателства е видно, че въпросните фирми са били
регистрирани на името на лица, които не е доказано да са съпричастни към
инкриминираната престъпна дейност и в значителен период преди инкриминирания –
съответно през 2001г., 30.01.2002г. и 1995г., след което посоченото предприятие
е било прехвърлено на свидетелите У., Я.
и Г. отново преди инкриминирания период
- съответно на 19.11.2003г., 09.03.2004г. и 18.05.2002г. ( л.41, том 3, л.16,
том 13 и л.16, том 9 от ДП). Точно обратно обаче стои въпросът с
откриването на инкриминираните банкови сметки и издаването на пълномощни за
опериране с тях. Тези действия са извършени непосредствено преди фактическото
нареждане на превод ( един до 5,6 дена, т.напр. – „В.С.Л.” –л.8, том 9 от ДП,
ЕТ „К. – Т.Я. – л.2, том 13 от ДП) или дори на датата на превода - фирма „М. А”.
Показанията на св. У. дават възможност да се установи начинът,
по който са били определяни субектите по привидно сключените сделки (фирмите,
купувачи по инвойсите и едновременно с това – наредители на инкриминираните
преводи). От показанията на този
свидетел се установи, че фирма „А. 2001” е била негова собственост и в резултат
на контактите си в заведения със св. Р., решил да му предостави пълномощно за
осъществяването на търговски сделки.
Налице е противоречие
между твърдението на св. У., че е задължавал сметката на фирма „А. 2001“ само и
единствено с участието на св. Р. („парите ги пращахме по банков път, заедно с
г-н Р. съм ходел“ –л.235, стр.1 от СП) и твърдението на св. Р., че в нито един
случай на превод не е бил сам, т.е. във всички случаи е бил придружаван от
подс. Д.. ( „ не е имало случай да отида сам, без Д.“ – л.162, стр. 2 от
СП ). Според настоящия състав на съда св. У. описва случаите, в които са били
разкривани банкови сметки, когато е достоверно да е посещавал съответните
банкови офиси само и единствено със св. Р., не и случите на фактическото
изпълнение на преводите. Аргументите на съда за този извод са логическите
несъответствия в показанията на св. У., свързани с декларираната от него
необходимост да издава пълномощно на Р. с оглед представителство пред банки.
Очевидно при наличието на такова пълномощно присъствието на У. при фактическото
нареждане на преводите не би било необходимо, още повече с оглед неговото
твърдение, че лично той не е нареждал преводи по сметка. (л.235, стр.1 , 2
абз.). На второ място при зададени контролни въпроси за валутата, с която са
осъществени преводите, св. У. споменава само и единствено нареждане в долари,
докато от писмените доказателства е видно, че по сметка на фирма „А. 2001“ са
извършени множество преводи и в евро. Липсва необходимата хронологична
последователност в показанията на св. У., от която да стане ясно кога, как и
къде е получавал стока във връзка с наредените преводи. Св. У. твърди, че е
получавана стока, но не знае каква стока, твърди, че са наемани камиони за
транспорт, но не знае по какъв начин е заплатена тази услуга, твърди за
съвместна дейност със св. Р., но не може да конкретизира кой с какъв размер
суми е участвал в съвместна дейност и как са били разпределяни тежестите при
заплащане на транспорт. Ето защо съдът прие за установено, че в частта относно
конкретните обстоятелства, при които са нарежД. преводи със задължаване
сметката на „А. 2001“ , са достоверни показанията на св. Р., а не показанията
на св. У.. Показанията и на двамата свидетели са в синхрон относно механизма на
изготвяне на документите, необходими за преводите. Твърдението на Р. за ролята
на Д. при изготвяне на документите на практика е потвърдено от показанията на
св. У., който посочи пред съда, че той лично в качеството си на собственик на „А.
2001“ не е предавал каквито и да е
документи на подс. Д.. По-горе съдът изложи аргументи по факта, че и Р. не
е бил запознат в детайли с документалното обезпечаване на преводите и не е имал
инициатива за това. Следователно документалното обезпечаване на преводите е
било възможно единствено с участието на подс. Д..
При съпоставка на показанията, дадени от св. У. с писмените
доказателства, приложени в том 3 от ДП, се установява следното. По делото е
приложено пълномощно, издадено от св. У. и нотариално заверено на 13.12.2004г.,
от което се установява делегирането на права по отношение на св. Р. за опериране
със сметките на дружеството. (л.59, том
3 от ДП). Искането за откриване на разплащателна сметка в ОББ”АД е било
подадено лично от св. У. на 21.12.2004г. (л.48 от том 3 на ДП). На същата дата
св. У. сключил и договор за разплащателна сметка, като в документите било
отбелязано, че с паричните средства могат да се разпореждат св. Р. и св. У..
Именно от тази дата датира и първият превод чрез фирма „А. 2001” за сумата от
43110 евро ( л.62, том 3 от ДП). Нито св. У., нито св. Р. са разполагали с
крупни суми, поради което съдът приема за установено, че на същата дата в ОББ е
присъствал и подс. Д., който е осигурил
средствата за превода.
Същият подход за максимално отдалечаване на съответния
собственик на фирма от знанието за наредените преводи е възприет и при работа с
фирмите „В.С.Л.“ и „М. А“. Характерен е случаят с фирма „М. А“, при която
банковата сметка на тази фирма в гр. С. е била разкрита от лице - св. М.Т.,
което не се доказва да познава нито подсъдимия Д., нито дейстителният
собственик на фирмата (св. К.Е.) и по повод молбата на трето лице –
неустановено по делото ( по думите на Т.–„от познат на К.Е.“ –л.237, стр.1 от
СП). Настоящият съдебен състав приобщи с прочитане показанията на св. Т.,
дадени в досъдебното производство ( л.216, том 1 от ДП). В тази фаза на производството Т. е твърдяла,
че К.Е. лично й се обадил по телефона и й казал, че спешно му е необходима
банкова сметка *** „ще изпрати човек с пълномощно”, с което Т. да може да
разкрие банкова сметка. *** Т. заяви, че ги поддържа. Съдът не приема с доверие тази част от
показанията на Т., тъй като те не кореспондират с писмените доказателства,
приложени в том 11 от ДП. Установи се, че Е. е издал пълномощно, с което
делегира правото на Т. да разкрива банкови сметки още на 26.08.2004г. (л.11,
том 11 от ДП). При това пълномощното е заверено от нотариус в С.. Също така от
писмени доказателства – искане за откриване на банкова сметка ***.01.2005г. (л.2,
том 11) е видно, че пълномощното е било използвано от Т. едва на тази дата. Очевидно
е, че при изминал такъв интервал от време от издаване на пълномощното до
откриването на банковата сметка ( приблизително пет месеца) не може да става
дума за какъвто и да е случай на спешност. Дори и да е съществувала спешна нужда от съдействието
на Т. през август 2004г., не става ясно от нейните показания защо е чакала
откриването на банкова сметка ***, че св. Е. е намерил време да дойде до
нотариус в С. за изготвяне на пълномощно, не е имал време да отиде и банковия
офис на П.И.на Б., а е трябвало да ангажира Т. за това.
Съдът не дава вяра на част от прочетените показанията на св. Т. и поради факта, че
съдържат логически несъответствия. От тях не става ясно как е разбрала, че
лицето на телефонната линия е К.Г., ако го е познавала, от къде и как води
началото това познанство. Много по-убедителни са показанията на св. Т. от
съдебното производство, в което заяви, че „
не познава лично” лицето К.Е.. В тази част нейните показания, дадени пред
съда, са напълно потвърдени с показанията на самия Е., който не потвърди да е
телефонирал на когото и да било.
Последователна е обаче позицията на св. Т., в която не съобщава
конкретни данни на приносителя на пълномощното, а според настоящия съдебен
състав именно това е ключовият факт, който би могъл да установи пределите на
организацията, предшестваща инкриминираните преводи. От прочетените показания
на св. Т. се установи лицето „И.”, което с оглед обстоятелството, че на
18.01.2005г. тя и Х.Р. заедно са посетили заедно офис на П.И.на Б. за изготвяне на спесимени, следва да се
идентифицира със св. Х.Р.. Ето защо съдът не дава вяра на тази част от
показанията на св. Т., дадени пред съда, в която твърди, че не познава св. Х.Р..
Съдът приема за установено, че в ДП св. Т. е упражнила правото си по чл.121 от НПК, обективирано и в организирането на защита с консултиращ адвокат ( л.215, том 1 от ДП). Факт е, че тя също е работела в сферата на счетоводните
услуги, както и подс. Д. ( по сведение от св. Ж.М.), факт е, че е била, включително
и към датата на провеждане на съдебно следствие, клиент на П.И.на Б. и в тази
връзка е достоверно да затаява факти, които насочват възлагането за откриване
на банкова сметка *** Е., а към средите на подс. Д. –въпрос, който не е бил
изследван от органите на досъдебното производство.
Според настоящия съдебен състав „спешното” издаване на второ
пълномощно от 19 Януари 2005г. от Е., с
което упълномощава Р. да се разпорежда с вече откритата сметка в П.И.на Б. (л.7
, том 11 от ДП) ***мира логично обяснение именно в прочетените показания на св.
Т., от които се установи, че банков служител от ПИБ й се обадил за необходимост
от присъствието й в Б.та във връзка със спешен превод. Именно заявеният от св. Т.
отказ да участва в такъв превод и ограничаването на ангажимента й само и
единствено до разкриване на банковата сметка на „М. А” дава логично обяснение
на факта на издаване на второ пълномощно – вече на св. Р.. Отделен въпрос е, че
цялата хронология от факти, изложена по-горе, сочи за сфери на влияние в П.И.на
Б., които надхвърлят личността на Т. и Р. и респективно отново насочва
отговорността за преводите към личността на подс. Д.. Следва да се акцентира
върху следните необичайни факти в разрез с добросъвестната търговска практика –
Р. е допуснат до досието на банковата сметка в ПИБ за издаване на спесимен на
18.01.2005г., когато той все още не разполага с пълномощно от Е. и не е титуляр
на фирма „М. А”; Т. е допусната до съставяне на документ – договор за откриване
на разплащателна сметка, в който не е отразено, че фирма „М. А” се представлява
от пълномощник. Напротив, вписано е името на Кр. Е., който не потвърди да е
посещавал банкови офиси; и на трето място
( но не и по значение) напълно необичайно е банков служител да
телефонира на клиент на Б.та, за да го кани да извърши спешен превод. Би могло
да се приеме уведомление за постъпили средства, но не и покана за нареждане на
превод, а именно в такава насока са прочетените показания на св. Т.. В
действителност в частта относно действителното планиране на спешен превод от
името на фирма „М. А”ЕООД прочетените показания на св. Т. са потвърдени
от писмените доказателства в 11 том от ДП, от които е видно, че на датата на издаване на нотариално
заверено пълномощно (л.7, том 11 от ДП), овластяващо Р. – 19.01.2005г., е
извършен и първият инкриминиран превод (л.21,
том 11 от ДП).
При цялостната преценка на посочените по-горе обстоятелства съдът
прие за установено, че в организацията по разкриване на банкова сметка на „М.
А” в ПИБ е участвал и подс. Д., обективирано с внезапната поява на човек от
неговото обкръжение – св. Х.Р., в момент, в който Т. е отказала да бъдат
ползвани повече нейните данни за самоличност. Участието на Д. при организирането на
преводите, извършени със захранване и последващо задължаване на сметка на фирма
„М. А” в П.И.на Б., е потвърдено косвено и с показанията на св. Т., който заяви
пред съда, че директорът на П.И.на Б. е бил редовен клиент на обменното бюро,
управлявано от подсъдимия Д. ( л.316, стр.1 от СП). За близки контакти на подс.
Д. със служители на тази Б. навеждат и иззетите от офиса на подс. Д. веществени
доказателства – визитни картички на Г. Г.
– юрист от П.И.на Б. – л. 30 и сл., том 1 от ДП;
Самият Е. при разпита си заяви, че е „закупил“ фирма по
инициатива на неустановено лице „Л.“, което идвало в с. Мокреш и „продавало“
фирми, като купувачът получавал сумата от 200 лева. От данните за самоличност
на св. Г. е видно, че се касае за лице, което трайно е било установено в с.
Мокреш, област Монтана, с основно образование, с нисък социален и имуществен
статус. При това положение придобиването
на фирма „М. А“ от Е. е свързано с единствения мотив той да получи парична сума
противно на правилото, че купувачът дава, а не получава сума при каквато и да е
покупко-продажба. Абсолютно същата
схема е била използвана и при прехвърляне собствеността на фирма ЕТ „ К. – Т.Я.“
на св. Я. през 2004г. Този факт се установява напълно еднопосочно от
показанията на св. Я. и лицето, с което тя е живеела във фактическо съжителство
– св. С.С.. Единственият допълнителен щрих от нейните показания касае данните
за самоличност на неустановеното лице „Л.“, доколкото се съобщава и фамилно
име. Но този принос в изясняването на фактите по делото не е съществен, тъй като не разкрива
минимално необходимите данни за призоваване на това лице, като свидетел. Така
от показанията на св. Я., св. С. и св. Е. се установи, че в този случай дори не
е имало пряка връзка между управляващия фирмата – съответно Я. и Е., от една
страна и лицето, което осигурява средствата за превода – подс. Д. Д.. Този
краен резултат е бил постигнат по различни пътища – в случая с „В.С.Л.“ поради
опосредяването на връзката от лицето Г.Б. – факт, който не е бил изследван от
прокуратурата, а в случая с „М. А“ и ЕТ „ К. – Т.Я.“ – поради пълната социална
изолация на формалния собственик на фирмата и ролята на неустановени по делото
лица.
По третата категория свидетелски показания. Една част от тях дават възможност да се извърши проверка за
достоверност на обясненията на подсъдимия, както и на показанията, дадени от
свидетелите Р. и Д. – там, където те влизат в противоречия с обясненията на
подсъдимия. (показанията на св. Т. от СП и прочетените показания на С.С.). От
показанията на св. Т. се установи, че действително в обменното бюро, в което Т.
е работил през инкриминирания период, е била инсталирана техника за текстообработка
и принтиране на документи. Не се потвърждава обаче тази част от обясненията
на подсъдимия, в които се твърди, че св.
Р. и Д., като добри клиенти на бюрото, са били допускани до техниката за печат
на документи. В тази част те влизат в противоречие с показанията на св. Т.,
дадени в съдебното производство. Не може да се цени като еднопосочност с
обясненията на подсъдимия и позицията на С. в съдебното производство, тъй като тя
не потвърди тази позиция след прочитане
на дадените от нея показания в досъдебното
производство. Съдът счете, че
показанията на св. С., дадени пред съда, относно практиката на работа в обменното бюро не са достоверни, тъй като
св. Т. е бил дългогодишен служител, когото тя е заварила при постъпването си на
работа. Св. Т., напротив, се очертава,
като независим свидетел и заяви, че лице с името „К.“ в действителност е
идвало, но са излизали с управителя
(подс. Д.) навън. За лицето Х.Р. не се установи св. Т. да е съхранил
конкретен спомен. Съдът прие за установено, че св. Т. е независим от страните
по делото свидетел, че неговите показания не са повлияни от конкретен интерес
от изхода на делото и от тази позиция счете, че е достоверно твърдението на Т.,
че с техниката за печат на документи са работели само „ касиерката и управителя“.
( л.316, стр.1 от СП). С оглед изложеното се обосновава и обвинителната теза за
участието на подс. Д. при съставянето на инкриминираните документи. От
прочетените показания на св. Т. от досъдебното производство ( л.174, том 1
отДП) се установи, че от 2001г. екипът
на обменното бюро е бил неизменен и се е
спазвала изрична устна забрана, издадена от подс. Д. да не се ползва компютъра,
както и да не разместват документите, които се намират там. Наред с изложеното,
прочетените показания на св. С., които тя
е потвърдила пред съда, сочат, че дейността по набирането на парични
средства се е развила именно по изложения от обвинението начин. Без съмнение от
прочетените показания на св. С. се установи от фактическа страна, че подсъдимият
Д. вменил в процеса на работа С. да приема различни лица (неустановени по
делото), да приема от тях парични суми, да проверява тяхната истинност, да ги
преброява и да ги предава на лице с малко име „К.”, което съдът идентифицира с
личността на св. К.Д..
Обвинението е успяло да
установи и друг охранител в посоченото обменно бюро освен св. Т., а именно св. А.Й..
Съдът дава вяра на прочетените от съда показания, дадени от Й. в ДП (
(л.417,л.418, том 1 от ДП, л.379 от СП). Съдът не приема с доверие твърдението
на Й., че в протокола от разследващия полицай са вписани данни, които не е
казал, тъй като не е имало пречка при наличието на такова нарушение свидетелят
да възрази и с подписването на протокола. На второ място прочетените показания
на св. Й. и С. са в пълен синхрон, С. не потвърди недопустима намеса на
разследващия орган при съставянето на протокола за разпит. При положение, че
обвинението вече си е осигурило надежден свидетел в нейно лице, не се
обосновава мотив да манипулира показанията, дадени от св. Й.. Наред с това
твърдението на св. Й., че клиентите на бюрото са били допускани в служебните
помещения, за да изготвят документи, влиза в противоречие с показанията на друг
очевидец за тези обстоятелства – св. Т..
Показанията на св. К. нямат съществена доказателствена
стойност. Нещо повече – при техния анализ изникват повече въпроси, отколкото
отговори. Така например св. К. заяви пред съда, че е бил собственик на
обменното бюро, което работело в рамките на предприятие на фирмата ЕТ „Л.– М.К.“
и е закупил тази фирма, като дейността й е продължила със същия екип. При
упоменатия от св. К. „ епизодичен контрол“ върху дейността на бюрото се
обосновава извод, че същият формално е притежавал собствеността, но без да има
пряка или косвена връзка в управлението. Свидетелят заяви „ много рядко
действително съм влизал в бюрото“ (л.316, стр.2 от СП). Твърдението на К.,
че не е формирал екипа на обменното бюро, както и че очевидно не се е
интересувал от финансовия резултат от неговата дейност, обективирано в редки
посещения и „ епизодичен контрол“ , обосновава извод, че не го е зареждал с
оборотен капитал, както и със сумите по инкриминираните преводи. Не се изяснява
и фактът как и от кого е бил формиран екипът на бюрото, дали подс. Д. е имал
възможността да взема самостоятелно решения при управление на паричните суми и
най-важното – какъв е техният произход.
В обобщение:
Обединяващите факти в показанията на
свидетелите Д., Р. и Г. са : първият
- във всички случаи преводите,
инкриминирани от обвинението, са били фактически нарежД. от трети лица,
различни от подсъдимия Д., макар и в случая със св. Г. това да е извършено при
условията на посредствено извършителство, тъй като Г. не е знаел за
неистинността на документите по преводите и е очаквал във всички случаи да се
случи реална доставка; вторият – във всички случаи парите за преводите са били
осигурявани от подс. Д.; третият – и тримата посочени свидетели не са знаели
как, от кого, кога, от къде и на какво
правно основание подс. Д. придобива паричните суми по инкриминираните преводи и
чие е било решението да се разпореди с тях именно със захранването на сметки на
различни фирми в чужбина. Според
настоящия съдебен състав произходът на паричните суми е бил незаконен и
подсъдимият Д. е знаел това. Аргумент за този извод съдът черпи от факта на
последователно отстоявания механизъм на
организиране на преводите чрез трети лица, в които подписите, а в отделни случаи и ръкописните текстове на
преводите са изпълнени от тях.
Категоричният отказ на подсъдимия Д. въпреки водещата си роля в
организирането на преводите, включително и с осигуряването на инкриминираните
суми, да се афишира, като наредител по тях, може да намери логично обяснение
само и единствено в съзнателно преследвано дистанциране от тази дейност. И това
е сторено документално, поради което и обвинението обосновано е възприело
спрямо Д. форма на съучастие по смисъла на чл.20, ал.4 от НК по втори и трети
пункт от обвинението. Логично
продължение на тази линия е и линията на защита, при която подсъдимият твърди,
че няма нищо общо с тези преводи, както и че единствената му функция е била да
осигури валута за обмен на парични
средства, както и да организира контакти на своите клиенти със съответните
дилъри на банки и финансови къщи. Вярно е, че липсват доказателства за това в
какво се изразява неправомерният елемент в придобиването на инкриминираните
средства, но това не е и необходимо с оглед липсата на съответно обвинение по
чл.253 от НК. При положение, че средствата по преводите са били осигурени от
подс. Д. и този факт е установен от показанията на свидетелите Д., Р. и Г.,
допълнителното му признаване от
подсъдимия би довело до необходимостта да посочи детайли около всички въпроси,
касаещи произхода на сумите по преводите. Очевидно отговорът на тези въпроси се
избягва или с оглед възможността подсъдимия да уличи себе си в престъпление,
или с оглед възможността да уличи в престъпление други лица (неустановени по
делото). Затова въпросът за произхода на
инкриминираните суми следва да бъде
разгледан в два аспекта. От една страна по
арг. от чл.103, ал.2 от НПК подсъдимият не е длъжен да доказва своята
невинност, т.е. обвинението е следвало да събере други доказателства, извън
неговите обяснения, за произхода на инкриминираната валута. Това задължение за
органите на досъдебното производство обаче би било налице само и единствено ако
на подсъдимия беше предявено обвинение, свързано с евентуален незаконен
произход на паричните средства. Вторият аспект – именно защото такова обвинение
не е предявено на подсъдимия, то и на свой ред защитата не може да се позовава
на неизпълнено задължение на
обвинението, респективно и на съда, да изследва въпроса за правното основание
на преводите и евентуалната хипотеза цената на стоки и услуги да се плаща от
трета фирма, която не е страна по договора. Събирането на доказателства в тази
насока би поставило съда в ситуация да пренебрегне фактическите рамки на
обвинението, очертани в обвинителния акт. От друга страна прокуратурата
разполага с конституционно закрепени правомощия по чл.127, т.3 от КРБ да се
разпорежда с предмета на обвинението, ето защо защитата не може да черпи
дивиденти от бездействието на прокуратурата в събирането на доказателства по
несъставомерни факти.
Отделен е въпросът, че с оглед обществения интерес, органите на
досъдебното производство, е следвало да изяснят именно произхода на сумите по
преводите и лицата, които са свързани с такъв мащабен паричен поток – от кого и
как подс. Д. е получил сумите по инкриминираните преводи, в какви отношения е
бил с тези лица, каква е била тяхната дейност ( законна или незаконна) и дали
подсъдимият е бил запознат с тази дейност.
Затова следва да се подчетртае: В никакъв случай от
обвинителните доказателства не се доказва подсъдимият да е реализирал лично
такива обороти независимо с какъв вид дейност ( законна или незаконна), не се
доказва подсъдимият да е целял или да е реализирал имотна облага.
Така с отказа да се разследва въпроса за начина и основанието за
придобиването на инкриминираната сума от Д. се очертава действително укоримо бездействие на полицията и
прокуратурата.
От една страна това е
така, тъй като пресичането на наказателното преследване само до подс. Д. във
веригата по набирането на огромни парични средства, разкрива хипотеза, при
която тази престъпна дейност евентуално продължава, но с участието на други
лица с възможности и статус, аналогични на тези, които притежават Д., Д. и Р..
Според настоящия съдебен състав инкриминираните преводи са станали възможни
поради наличието на организация, която значително надхвърля дейността на
подсъдимия Д. и фактическите изпълнители на банковите операции. Тази
организация е обхващала, както осигуряването на огромния паричен поток, така и
на търговски дружества, които документално да бъдат отговорни за транзакциите в
чужбина. Този факт се извлича от последователното разграничение на Д. по две
основни направления факти.
На първо място подс. Д.
е бил последователен в своето поведение на разграничаване от преките наредители
на преводите, въпреки че е осигурявал паричните средства, необходими за тяхното
осъществяване. Безспорен факт е, че обвинението не е установило нито едно
пълномощно, издадено на името на Д., нито един от инкриминираните платежни
документи не носи неговия подпис.
На второ място подс. Д. е последователен в разграничението си от
документално същестуващите собственици на ползваните при преводите фирми.
Основният акцент следва да се постави върху факта, че гласните доказателства
сочат за организация по осигуряване на фирми, при която се свежда до минимум и
вероятна връзка между известния източник на сумите по преводите ( подс. Д.) и
лицата, които документално се водят собственици на тези фирми. Това е особено
показателно в случая с фирмите ЕТ „К.С. – Т.Я.” и фирма „М. А”. В други случаи
се разчита на приятелска връзка с титуляра на фирмата, какъвто е случаят с „Д.
БГ” или на посредничеството на св. Х.Р. – случаят с „В.С.Л.” и фирма „А. 2001”.
Хронологически – във времето на задружна престъпна дейност със
св. Р. за това разграничение са използвани най-различни способи, като в някои
от случаите основното опосредстващо звено е подсъдимият Р., а в други случаи –
неустановени по делото лица.
Т. напр. в случая с фирма „А. 2001“ именно св. Р. е осигурявал
основната информационна връзка на подс. Д. със собственик на фирма, който търси
начин да реализира дейност. Организацията по преводите с предварително издадено
пълномощно на Р. фактически е отдалечила
У. от дейността по прякото им изпълнение
и по този начин е свела до минимум възможността да се установят
свидетели за начина, по който се осигуряват паричните средства в съответния
банков офис. Такова предварително издадено пълномощно на името на св. Х.Р. за
опериране с банкова сметка ***а „В.С.Л.“. ( установява се от показанията на св.
А. Г.). Собственикът на фирма „М. А“ , като постоянно пребиваващ в с. Мокреш и
св. Т.Я. от гр. Лом в своето битие са били отдалечени не само по пространствен
признак от фактическото нареждане на преводите в гр. С., но не разполагат и с
необходимата образователна подготовка и социална среда, за да си спомнят и
възпроизведат точно какви документи са подписали и за да осъзнаят какви са
последиците от това. Т. напр. св. Я.
заяви „Документите бяха много и не съм ги прочела“ ( л.361, стр.2 от СП).
По – късно с привличането на Д. именно той е бил преупълномощен
да работи с фирма „Д. БГ“, въпреки че формално не се установява каквато и да е пречка лицето, което осигурява
паричните средства за преводите -подс. Д.,
да представлява лично и фирмата на свой близък приятел ( св. Ж.М.).
На практика единствените свидетели за източника на сумите по
инкриминираните преводи са самите наредители,
част от които ( с изключение на св. Г.) са били привлечени в
процесуалното качество на обвиняеми лица).
Ясно е, че при така създадения механизъм на регистриране и
прехвърляне собствеността на фирми, е била осуетена възможността да се
установят документално следите към произхода на инкриминираните парични суми
извън личността на Д. и при изясняване на неговите контакти със съответните
лица. Без съмнение лица със социалния статус на К.Е. ( за фирма „М. А“), на К.Д.
( за фирма „Д. БГ“), св. У. ( за фирма „А. 2001“) и св. Я. ( за фирма ЕТ „К. – Т.Я.) не са разполагали с
инкриминирания обем от парични средства, не са извършвали търговска дейност с
подобни мащаби и не са имали възможност да разгърнат такава още повече в
ограничените рамки на потребление в малки населени места, като селата Лесидрен и Мокреш. От показанията на
св. Г. е видно, че сума в размер на 200 Л.се явява достатъчно голяма, за да
поеме с подписа си отговорност за търговска или незаконна дейност, която се
извършва от други лица. Същите факти заяви и св. Я. от гр. Лом. В такава
социална среда е естествено основното потребление да касае стоки и услуги от
първа необходимост ( храна и отопление), а не стоки от типа на
компютърни части и мобилни телефони, за които споменава св. Р.. Именно
за това не може да се изключи хипотезата организацията по набирането на парични
средства и нареждането на инкриминираните преводи да надхвърля личността на
подс. Д., свидетелите Р. и Д. до неустановен кръг от лица, дори напротив –
показанията на св. Е. и Я. я
потвърждават с твърдението за лицето „Л. Е.“ от гр. Видин, което идвало по селата да „продава” фирми. Факт
е, че по неустановен начин цялата документация относно регистрацията на фирмите
се е оказала на разположение на подс. Д.. Този тип дистанциране на подс. Д. от фактическото
изпълнение на преводите сочи най-малкото за
знание на факти, които не се вписват в правилата на закона, а вероятно и
за обосновано опасение за собствената
сигурност при евентуално разкриване на престъпна организация, която оперира с
парични средства в мащабите на сумите по инкриминираните преводи. Ето защо на
подсъдимия Д. не може да се вменява отговорност за затаяването на факти,
свързани с разкриването на действителните мащаби на престъпна организация.
Обвинението е следвало да ангажира доказателства извън обясненията на
подсъдимия.
От друга страна съдът
не би могъл да изследва действителния принос на подс. Д. по осигуряването на
паричните средства по преводите, доколкото това във всички случаи изисква
усилия, далеч надхвърлящи възможностите на едно обменно бюро. В този случай и
при така ангажираните от обвинението доказателства съдът следва да приеме
най-благоприятното за подс. Д. фактическо положение, а именно – че не е знаел
за конкретно неправомерно действие на лицата, от които е получавал сумите по инкриминираните преводи, но е
предполагал за такова и е съдействал за осъществяване на преводите без да е
целял или да е набавил за себе си или за другиго имотна облага. При така
очертания принос на подс. Д. в
престъпната дейност, за която е обвинен, бездействието на органите на
досъдебното производство по разследването на предхождащите деянието факти на
практика обслужва интересите на защитата, тъй като се очертава по-ниска степен
на обществена опасност на личността на подсъдимия и това обстоятелство следва
да намери съответно отражение при индивидуализация на наказанието.
По третата група свидетели
Съдът дава вяра на показанията, дадени от свидетелите Н.В. и Ж.С.
от досъдебното производство. Показанията им са приобщени чрез прочитане в
съдебното производство. Така показанията на св. В. са относими към четвърти
пункт от обвинението в частта относно инкриминираните преводи извън страната –
в А.. От тях се установи без съмнение, че инкриминираните от обвинението
фактури - фактура №0412/14.06.2005 и фактура №342/27.12.2005г. не са издавани
нито от св. Н.В., нито от неговата съпруга –С.Г.. На практика този свидетел
отговаря и на въпросите на защитата на
подсъдимия Д. – защо е приел плащане, след като твърди, че основанието, на
което е извършен превода, произтича от неистински документ – фактура. Установява се, че сумите действително са били
дължими и по действително извършени доставки, но не към ЕТ „Н.Г. – 72” , а към
трета фирма, която изобщо не е била обект на внимание на обвинението в
досъдебното производство - „П. ФБ”ООД. Частично основателно е възражението на
защитата, че обвинението не е разширило предмета на доказване с въпроса дали инкриминираните
фирми не са поемали задълженията по доставка към трета фирма. Частично –
толкова, доколкото пълният отговор на този въпрос би довел до изясняването на произхода
на инкриминираните суми и мотивите за възлагането на плащанията на
инкриминираните фирми, стоящи извън сделките и без да са налице договорни
отношения между тях и фирмата длъжник по доставката. В този контекст би могла
да се изясни и действителната обществена опасност на дееца. С оглед
приложението на разпоредбата по чл.250 от НК обаче възражението е
неоснователно, тъй като произходът на паричните суми ( законен или незаконен) не е съставомерен факт.
От прочетените показания на св. Ж.С., дадени пред съдия в
досъдебното производство ( л.264, л.265 от 1 том на ДР), се установи същата
схема, при която плащането се извършва от инкриминирана фирма - ЕТ „Н.Г. – 72,
която няма нищо общо със страните по доставката. Съдът приема с доверие
приобщените с прочитане показания на св. С. и въз основа на тях счете за
установено, че С. от значителен период
от време, предшестващ инкриминирания, е бил акционер и директор на чуждестранна
фирма „ И.Л.Т.Л.” ( от 1996г.) и никога не
е имал търговски правоотношения с ЕТ „Н.Г. – 72. По отношение на този факт няма никакво
съмнение, тъй като в тази част показанията на св. С. са подкрепени и с писмени
доказателства – фактура 2214, издадена от фирма „И.Л.Т.”, но през 2000г. и с
получател руска фирма в Москва, а не Н.Г. . ( л.252, том 1 от ДП). И този
свидетел, както и св. В., е приел плащането, тъй като сумата е била дължима във
връзка с извършена доставка от ръководената от него фирма на трето лице. В действителност обвинението визира в четвърти
пункт същия номер фактура, но с дата на издаване 09.12.2005г. между „И.Л.Т.” и
ЕТ „Н.Г. – 72” за сумата от 29 000
евро. (л.70, л.71 от СП). На същата дата обаче сделка е регистрирана между „И.Л.Т.” и „В. ПГ” – гр. С., бул. „*********от
която според С. няма извършено плащане. (л.250, том 1 от ДП). Така, подкрепени
от писмени доказателства, са достоверни твърденията на св. С., че получената от
него сума е била дължима по договор с друга българска компания. От показанията
на св. В.Г. се изясни, че въпросната фирма „В. ПГ” на практика се явява фирма –
фантом, тъй като при нейната регистрация незаконосъобразно са били ползвани
данните за самоличност на св. В.Г. ( л.362, стр.1 от СП). Св. Г. е категоричен,
че никога не е регистрирал фирма, но е губил документите си за самоличност през
2002г., когато работел като градинар на бензиностанция “OMW”.
Този свидетел потвърди пред съда, че не познава подсъдимия, респективно –
никога не е упражнявал търговска дейност още повече – съвместно с подсъдимия Д.
или св. Г.. Абсолютно същият случай със закупени от фирма „В. ПГ” стоки визира
и отговорът от съдебни поръчка, получена от Италия ( том 29 от ДП). Инкриминираната от обвинението фактура
002417/02.05.2005г. (л.25, том 29 от ДП) е очевидно неистински документ, тъй
като не е издадена от италианската фирма
„М.”. От изпратената от италианските власти счетоводна документация
е видно, че в действителност през
инкриминирания период „М.” е била доставчик на фирмата фантом „В. ПГ”.
Тезата на защитата звучи неубедително за съда, тъй като тя не
може да отговори на въпроса – защо е било необходимо да се осигурява плащане на задължения на фирма – фантом от трета
фирма - в случая от ЕТ „Н.Г. – 72”. Логичен
отговор дава именно обвинителната теза , че Н.Г. не е знаел нищо за произхода
на сумата по превода, а подс. Д. – че е знаел факти, които, ако съобщи, може да
уличи себе си в престъпления, различни от тези, за които е обвинен по
настоящото наказателно производство, респективно, че може да уличи и други
лица, срещу които понастоящем не се провежда наказателно преследване. В
контекста на така изложените аргументи съдът оценява и последователно
прокараната позиция на подсъдимия Д. да се разграничи от произхода на сумите по
инкриминираните преводи, като насочи отговора на този въпрос към авторите на
изпълнителното деяние на престъплението – свидетелите Г., Р. и Д..
От сходните черти по случаите на превод от името на ЕТ „Н.Г.
72” се обосновават няколко възможни хипотези:
·
укриването на действителната доставка от
българските данъчни власти, свързано с избягване плащането на ДДС и мита –
особено показателен в този случай е преводът към „И.Л.” за плащането на
задължение на фирма-фантом по доставка на мобилни телефони, при което на
практика се укрива действителният получател на стоката. Подобна хипотеза
очевидно сочи за контрабандно внасяне на стока, при която е логично плащането
да се извърши от трета фирма, регистрирана на името на социално слаби лица,
защото ако плащането се извърши от действителния получател, би могло да го
осветли и пред митническите и данъчните власти ;
·
укриването на действителните обороти при
внос на стоки, с което се избягва плащането на пълния обем дължими данъчни и
митнически задължения ( особено показателен случай в тази насока е вносът на
стоки от фирма „Б.” на св. Ц.);
·
насочване на плащанията през трети фирми,
каквито са инкриминираните, без последните да са обвързани в договорни
отношения с действителния получател на
доставката поради наличен запор на сметки на действителния вносител;
·
липсата на легитимно регистрирана фирма –
получател по сделката, ако фактическият вносител е лишен право да упражнява
търговска дейност и др.
Така или иначе прокуратурата е преценила, че в тази насока не
следва да се провежда разследване и е сезирала съда само и единствено с
документално видимата страна на престъпната дейност, довела до осъществяване на
инкриминираните преводи. Видно е, че в този случай развитието на бизнес, в
чиято организация е заложено избягването
на данъчни и митнически задължения, може да бъде предпоставка са създаването и
на съответна организация по преводи на дължимите суми в чужбина с неистински
документи с оглед перспективата действителните получатели по доставките в бъдеще да поръчват стоки от същите
доставчици. При една такава хипотеза се преследва като резултат документално разделение между получаването на стоката и нейното заплащане.
По възражението на защитата относно доказателствена непълнота
от съдебните поръчки: Приемането на плащане от трета фирма не
прави укоримо поведението на доставчика, тъй като той има правото да очаква
изпълнение, както и да допуска наличието на някакво правно основание на трето лице да се възложи плащане на стойността на сделката, ако то е в легитимни
отношения със фирмата - вносител. В случаите обаче, когато липсва такова правно
основание, доставчикът няма как да знае, ако не е информиран изрично от
изпълнителя по договора или третото лице. Ето защо е важно да се посочи, че
доставчикът не е имал задължението да изследва договорните отношения между своя
контрагент и фактическия изпълнител на плащането по договора за продажба. Следователно, не би могло да се
очаква, че доставчикът ще бъде източник на доказателства за договорни отношения
между инкриминираните фирми и получателите по доставката. Напротив, доказателства в тази насока би
следвало да се търсят в документацията на фирмите, чиито сметки са задължени с
инкриминираните преводи и лицата, които стоят зад тяхната дейност. По
изложените мотиви настоящият съдебен състав отказа събирането на допълнителни
доказателства чрез съдебни поръчки в чужбина, каквото искане беше депозирано от
защитата на подсъдимия Д..
От показанията на св. Н.Ф. – управител на „Х.Т.” и Л.Т. –
сътрудник в същата фирма през инкриминирания период:
Св. Ф. разказа, че фирма
„Ю.” Г. е била негов търговски партньор във връзка с доставка на мобилни
телефони и не му е било известно тази
фирма да е имала търговско сътрудничество с подс. Д.Д.. (л.362 от СП). В частта относно липсата на съпричастност
на подс. Д. към заплащането на доставки
от фирма „Ю.”, Г. показанията на св. Ф.
са опровергани от писмените доказателства, от които е видно, че именно чрез
фирма ЕТ „Н.Г. -72” и към този доставчик подс. Д. е осъществил преводи извън страната – Г. на 15.06.2005г. , на
12.07.2005г. , 30.08.2005г. и 16.09.2005г. по инвойс фактура №
02575/05.05.2005г. От показанията на св.
Г. категорично се установи, че той лично не е разполагал с посочените парични
средства, не е поръчвал стоки от Г., респективно – не е получавал
доставки. От писмените доказателства,
напротив - се установи, че доставки от
фирма „Ю.”, Г. са били предназначени именно за фирма „Х.Т.”, управлявана и
представлявана от св. Ф. (л. 270-л.279, том 1 от ДП), без да е изяснено
категорично, че именно по тези доставки плащанията са направени от Н.Г.. Налице
са обаче множество косвени доказателства, сочещи към единствено възможния
извод, че преводите, наредени от името на ЕТ „Н.Г. -72”, касаят уреждане на
плащания между „Х.Т.” и „Ю.”, Г.. Такива са показанията на св. Г., фактът, че „Ю.”
и „Х.Т.” са търговски пъртньори през инкриминирания период и от особена
значимост – фактът, че подс. Д. в същия период
е поддържал отношения едновременно със св. Г. и св. Ф., като фактически
е осигурявал паричните средства, необходими за изпълнението на преводите към
фирма „Ю.”. Поради причини, които не са изследвани от обвинението, св. Ф. не е
имал интерес при плащането да се легитимира фирма „Х.Т.”. В тази връзка и
упражнявайки своето право по чл.121 от НПК, свидетелят заяви, че свързва
личността на подс. Д. само с доставка на монитори и компютри. ( л.362, стр.1 от
СП). Съдът счита, че това право
упражнява и другият сътрудник на фирма „Х.Т.” – св. Л.Т., който на практика
потвърди факта, че тази фирма е била клиент на фирми доставчици в Азия, Европа,
Дубай и Х.К., включително и на инкриминираната фирма „Д.И.”, както и че познава
подс. Д., когото идентифицира с малко име „Д.”. Свидетелят потвърди и факта, че фирма „Х.Т.” е била клиент на обменното бюро на подс. Д.. Прави
впечатление обаче липсата на каквато и да е конкретика в показанията на
свидетелите Ф. и Т. относно начина, по който е била заплащана сумата, дължима
от тях по договори с доставчици в чужбина.
Фактът, че при част от инкриминираните преводи е била ползвана
неистинска фактура № 02575, привидно
издадена от „Ю. „Г. за ЕТ „Н.Г. – 72”, е потвърден и от показанията на св. Ю.С., снети в резултат на изготвена съдебна
поръчка ( л.144 и сл., том 16 от ДП) с
приложено към тях извлечение от банковата сметка на св. С., ползвана от „Ю.”
през инкриминирания период. Видно от ЕАД, съдържащи се в 1 том от ДП относно
реализиран внос от Х.Т.” ООД, внос на
телефони с доставка от „Ю.” е регистриран
и през м. август 2005г. В сравнение с извлечението от сметката на св. С.,
последното плащане от тази българска фирма датира от 09.05.2005г. по фактура от
27.04.2005г. ( вж.л. 151, том 16 и л.275, том 1 от ДП). Възниква въпросът кога
и как са заплатени средствата, необходими за регистриран внос от „Х.Т.” на
мобилни телефони с ЕАД от 09.08.2005г. (л.272, том 1 от ДП). Такова плащане не е отразено в извлечението от
сметката на св. С.. Не е логично и той да я закрива, без да предупреди
търговския си партньор, от когото очаква изпълнение по договор за покупко –
продажба. Единствено възможното според настоящия съдебен състав логично
обяснение се свързва с факта, че към момента на закриване на сметката,
задължението на „Х.Т.” по доставките, е изпълнено. В тази връзка изниква и ролята на подс. Д. (
в приятелски отношения с управителя на българската фирма – св. Ф. и с неговия
сътрудник -Т.) за превеждане на сумите,
дължими от „Х.Т.” на „Ю.”, Г. чрез фирма, лишена от дейност, каквато е ЕТ „Н.Г.
– 72”. През м. септември е регистрирано плащане от Н.Г. и по скоро открита преди
това банкова сметка ***. С. в Дрезднер банк (л.145, том 16), респективно –
такова не е регистрирано в този период за „Х.Т.”, въпреки факта на осъществен внос от „Х.Т.” през м. септември 2005г. ( л.274, том 1 от ДП). По
този начин доказателствената съвкупност обосновава извод, че именно начинът на
осъществените плащания от Х.Т. към техните търговски партньори, включително „Д.И.”
- Х.К. , „Ю.” - Г. и други фирми,
съответствието на официалните банкови преводи, наредени от фирма „Х.Т.” с фактурната стойност по издадените в чужбина инстински фактури и
приятелските отношения на Д. с тези свидетели е отправната точка, въз основа на която може да се търсят мотивите на подс. Д. при
осъществяване състав на престъпление по
чл.250 от НК. В скоба следва да се
посочи, че възражението на защитата за изготвяне на ново запитване до Г. и с
оглед така цитирания отговор на съдебната поръчка е неоснователно. Никъде в
показанията на св. С. не са отразени
навеждащи въпроси, насочени специално към личността на подс. Д.. От отговорите
на св. С. е видно, че предмет на изследване е бил преди всичко въпросът с
инкриминираните от обвинението фирми. Нещо повече, св. С. е отричал
инкриминираните суми да са постъпвали по сметката му, което е било опровергано допълнително от германските
власти чрез разкриване на банкова тайна от неговите сметки по подозрение за
пране на пари. Видно е в тази връзка, че св. С. е упражнил правото си да затаи
факти, които биха го уличили в престъпление. Разкриването на тези факти със
съответни извлечения от банковите сметки, ползвани от „Ю.”, води до извод, че приемането
на плащания, реализирани от трето лице към доставчика, знанието за откриване на
нова банкова сметка ***общо знанието за реквизитите на ползваните от доставчика
банкови сметки, организирането на превод от РБ чрез фирма, която няма нищо общо
с търговските правоотношения на „Ю.” с „Х.Т.” е било основано на предварително
съгласувани действия на неустановени по делото лица, с които подс. Д. е
поддържал необходимата информационна връзка.
Доказателства от изготвените съдебни поръчки:
- отговори, относими по трети и
четвърти пункт от обвинителния акт (задружна престъпна дейност между подсъдимия
Д. и св. Х.Р. и самостоятелно извършена престъпна дейност чрез ЕТ „Н.Г.
-72”) и относно договор от 01.12.2004г.,на който е придаден вид, че е
между "Ф.Ш.И.Л." {The Р. S.I=LTD.) и "А. 2001" ЕООД. ( материали, съдържащи се в
том 2, л. 8-л.28 от ДП). От отговорите се установи провеждането на разпит
на св. Биран М.– акунт мениджър в посочената фирма , която категорично е
отрекла да е имала каквито и да е търговски партньори измежду ЕТ „Н.Г.
-72”, „В.С.Л.”ООД ( св. А. Г.) и фирма „А.”ООД.( св. Д.У.). Действително св. М.не е била запитана за
осъществявана търговска дейност със свидетелите У. и Г., а само по
отношение на подс. Д., но това не е
било и необходимо поради липсата на каквито и да е съмнения "Ф.Ш.И.Л.”
да извършвала доставки към горепосочените български фирми когато и да
било, както и поради липсата на твърдения от страна на свидетелите Г., У.
и Г., които да влизат в противоречия с показанията на св. Мехмет;
- отговори, относими към четвърти пункт
от обвинителния акт (самостоятелно извършена престъпна дейност чрез ЕТ „Н.Г.
-72” - материали, съдържаши се в
том 16 от ДП). При изготвянето на
тази съдебна поръчка от значение са показанията на св. Ю.С., разпитан от
германските съдебни власти, към които е приложен и препис – извлечение от
банковата сметка, ползвана от „Ю.” , Г. през инкриминирания период. Видно
е, че всички регистрирани преводи, с които е била задължена сметка на ЕТ „Н.Г.
– 72”, са извършени с привидно
основание инвойс – фактура
02575/05.05.2005г. , която не е издадена от „Ю.”, не е издавана от Н.Г.
и следвателно е неистински документ. Датите, на които сметката на „Ю.” в Дойче
банк е била заверена, както и размерът на сумите съответстват на датите, в
които е била задължена сметката на ЕТ „Н.Г.” в „С.Б.” АД. Съдът дава вяра
на показанията на св. С., които отделно от това германските съдебни власти
са проверили чрез разкриването на банкова тайна относно движението по
сметка на св. С. и са установили, че сметка № 3333 705 на Дойче Банк е
била открита и ползвана в периода от 01.01.2005г. до 31.07.2005г. Явно този факт е бил известен на
подс. Д., тъй като последният нареден превод датира от 01.07.2005г. Подробни съображения за значението на
доказателствата, събрани чрез съдебна поръчка до Г. са изложени на л.82,
л.83 от мотивите).
- отговор на съдебна поръчка в том 17
от ДП , относими към ІV пункт от обвинителния акт, относно преводите,
наредени от ЕТ „Н.Г. – 72” по
сметки *** различни лица в А.. На практика отговорът от тази поръчка възпроизвежда
и показанията на св. В. от ДП, които са
приобщени към доказателствения материал чрез прочитане и вече са
обсъдени по повод събраните гласни доказателства;
- отговор на съдебна поръчка в 18 том
от ДП , относим към ІV
пункт от обвинителния акт – относно преводи, извършени от сметка на ЕТ „Н.Г.
– 72” в Канада. В изпълнение на
поръчката е бил проведен разпит на св.К.Д. Опендисиано – президент на
фирма „Р.И.Е.„ ООД. Установи се, че
предметът на дейност на тази фирма е бил
внос и износ на замразени морски храни. От показанията на този свидетел се
установява по несъмнен и безспорен начин фактът, че ползваната при
преводите в Канада фактура № 7956/01.12.2005г., привидно издадена от „Р.И.Е.”
на ЕТ „Н.Г.-72”, е неистински документ. В действителност в счетоводството
на фирмата доставчик била регистрирана фактура със същия номер, но изд. на
16.11.2005г. на фирма „Б. „ООД,
регистрирана на името на св. Н.Ц., която при разпит пред съда потвърди
участието си в сделка за внос на замразена риба. По делото са приложени документи, от
които е видно, че сделката с „Б.” е била на стойност 29 700.00 щатски
долара (л.38, том 18 от ДП). По делото обаче е приложен документ за
авансово плащане от сметка, открита на фирма „Б.” за сумата от 5 940
щатски долара или 20 % от стойността на сделката ( л.28, том 18 от ДП). От
електронната кореспонденция между св. Ц. и управителя на фирма „Р.И.Е.„
ООД – Канада се установява, че е било уговорено плащане на три вноски ( л.
55, том 18 от ДП). При съпоставка с част от електрон***та кореспонденция,
водена от св. Н.Ц. с други служители на фирмата – доставчик ( Дона де
Волфе) и датите и размера на
сумите, с които е била задължена сметката на фирма ЕТ „Н.Г. – 72”, съдът
достиг*** до извод, че една голяма част от дължимата от „Б.„ сума по
сделката е била заплатена именно с инкриминираните преводи в
Канада, извършени от подс. Д. чрез ползването на данните за самоличност на
Н.Г.. Т. напр. е видно, че на 02.12.2005г. св. Ц. е получила съобщение, че
от дължимото плащане следва да се приспадне сумата от 10 800 щатски
долара. Същата по размер сума непосредствено преди съобщението ( на
01.12.2005г.) действително е била преведена от Д. чрез Н.Г., което е видно
и от приложено по делото банково бордеро (л.59, том 18 от ДП). Видно от приложената банкова документация
дължимият остатък по плащането в размер на 12 960 щатски долара е бил
поделен отново между „Б.”, представлявана от Ц. и фирма ЕТ „Н.Г.”, с което
фактически е реализиран и втория инкриминиран от обвинението превод за
сумата от шест хиляди щатски долара
( л.61, л.63, том 18 от ДП).]
- от приложения отговор на съдебна
поръчка от Кипър ( том 19 от ДП). В
тази част доказателствата са относими към инкриминирания валутен превод,
извършен със задължаване на банкова сметка на "М. А" ЕООД, №********
на 06.04.2005г. с нареждане от същата дата до ТБ "П.И.на Б." АД, при който
е бил използван неистински документ -фактура №002214/04.03.2005г. и сумата, предмет на превода е сто двадесет
и девет хиляди евро. Относим към предмета на делото е разпита на св. А.А.(
л.28, том 19 ). От показанията на този свидетел се установява, че през
инкриминирания период св. А.действително е бил управител на фирма „ PNT Partners
Electronics” , инкриминираният документ му е бил
предявен при разпита и свидетелят категорично е изключил възможността посочената
по-горе фактура да е издадена от неговата фирма, не е потвърдил и подписа
си за доставчик. Без значение е
фактът, че св. А.не е бил запитан за имената на св. Х.Р. и К.Е.. Съдът
изключва вероятността да ги познава, поради факта, че подобно обстоятелст***о
не се твърди нито от Р., нито от Е.. Показанията на св. А.относно издадена
фактура № 115 до фирма „В.С.Л.” следва да се оставят без разглеждане, тъй
като за ползването на такъв неистински документ и извършен превод до Кипър
от тази фирма липсва съответно обвинение.
- отговор от съдебна поръчка, изпълнена
в Бразилия ( том 20 от ДП) следва да се изключи от относимите към предмета
на обвинението доказателствени материали, тъй като визира издаването на
инвойс 56370 в полза на ЕТ „Н.Г. – 72” – факт, който не е включен в
обвинението, с което е сезиран
съда. Неотносима е и тази част от отговорите по съдебна поръчка, изпълнена
в Гърция – л.131 и сл. от том 20, тъй като касае издаването на фактура в
полза на „И.К.„ ЕООД, а по отношение на тази фирма също липсва съответно
обвинение;
- отговор от съдебна поръчка, изпълнена
от полицията на Чешката република ( том 26 от ДП). От разпита на св. П.П.–
управител на фирма “ 2P С.А.S.R.O.”
Тази част от доказателствените материали са относими към валутен
превод от 07.12.2004г. в гр. С.,
при който подс. Д. умишлено е улеснил Х.В.Р. при депозирането на нареждане
вх.№310-1-0684/07.12.2004г, до ТБ "Ю." АД, използвайки
неистински документ - фактура №192/22.11.2004г., от банкова сметка на
"В.С.Л." ЕООД, №1814 9780220106406 за сумата двадесет и седем
хиляди четиристотин тридесет и шест евро, както и към валутен превод, при който е била задължена сметка
на фирма „А. 2001”ЕООД на 21.12.2004г. в гр. С., като с нареждане за превод
вх.№5102/21.12.2004г. до ТБ "О. Б.Б." АД, Р., улеснен от подс. Д.
и чрез използването на неистински
документ -фактура №205/02.12.2004г., от банкова сметка на "А.
2001" ЕООД, №********* в същата Б., е превел по банков път извън
страната -Ч.Р. сумата от двадесет хиляди осемстотин деветдесет и пет евро.
От показанията на св. П.се установи, че той никога не е имал търговски
правоотношения нито с фирма „В.С.Л.”, нито с фирма „А. 2001”. Не е
обосновано и възражението на защитата, че въпросите към свидетелите,
разпитани по съдебни поръчки в чужбина в т.ч. и на Полянски, са били навеждащи. Св. П.дори
е коментирал името на един от фактическите наредители на инкриминирани
преводи (Н.Г.), не и личността на подс. Д.. От показанията на св. П.и
предоставена от него документация (
истински фактури) се установи, че той е имал търговски правоотношения с
други български фирми, а именно А., AXIS, С.Т.Z Р., Е., Т.Р.. С оглед изчерпателността на отговора, даден от св.
Полянски, съдът счете, че е безпредметен неговия преразпит, каквото искане
беше формулирано от защитата на подс. Д.;
- отговор от съдебна поръчка, изпълнена
в Италия, който съдът е коментирал на л.80 от мотивите, също така и том 30
от ДП;
9. от приложените писмени доказателства е
видно, че органите на досъдебното производство са направили всички необходими
усилия за установяването на контакт и с представител на фирма "Д.И." Х.К.
("D.I.
Co." Ltd - Н.К.),
както и относно молбата за правна помощ за тези китайски фирми, които касаят
преводи от ЕТ „Н.Г. – 72”, включително и чрез постъпки в българското посолство
в Пекин (л.144-л.146, том 2 от ДП, л.158 –л.162, том 2 от ДП, л.209- л.217, том
2 от ДП). От обективна страна обаче неистинността на фактура: Proforma Invoise: №002644/01.09.05г. може да се разглежда не само с оглед оформянето й от
доставчика – въпросната фирма в Х.К., но и с оглед оформянето й от получателя.
Парадоксално, но именно твърдението на подсъдимия Д., че свидетелите Х.Р. и К.Д.
не са имали никаква обща дейност помежду си, синхронизира на тезата за решаващата
роля на Д. при нареждането на преводи към фирма „Д.И.”. И това е така, тъй като
преводи в полза на тази фирма са били наредени, както от Д., така и от св. Р.,
без двамата свидетели да са притежавали източници на необходимите парични
средства. При това положение единственото свързващо звено с фирма Д.И. остава
личността на подс. Д..
От експертизите:
Съдът
счита, че експертните заключения са изготвени компетентно и добросъвестно.
От приетата от
съда техническа компютърна експертиза
(л.66, л.67 от том 2 от ДП, л.364 от СП) с участието на ВЛ Х. се установи копирането
и запазването на информацията, съдържаща се на твърдия диск, приобщен, като доказателство
при изземването на компютърната
информационна система при претърсване и
изземване от офис, находящ се на ул. „Бряст”; От приложенията към експертизата
в том 23 от ДП посочената информация е
снета и на хартиен носител, при което са установени инвойси със топография,
шрифт, реквизити и информация, идентична
с инкриминираните.
С
приета техническа компютърна експертиза (л.75-л.77 от том 2 от ДП, л.363, стр.1
от СП), изготвена с участието на ВЛ Х., са били подложени на експертно
изследване компютърни конфигурации, иззети от апартамент в ж.к. „Лозенец”, ул.
„*******. Установената в тях информация е снета на оптични носители, съдържащи
се, като приложение към експертизата;
От съществено
доказателствено значение е заключението на съдебно –почерковата експертиза на
банковата документация, изготвено от ВЛ Ю.М. (л.1 – л.59, том 25 от ДП). От
приетото без възражение от страните заключение се установи, че документите,
приложени в том 3, 4, 5, 7, 8, 9,10,11,12,13 и 14 съдържат ръкописни текстове
на латиница и кирилица, както и цифрови
означения, които са изпълнени от подсъдимия Д.Д.. Участие в попълването на
ръкописни текстове от лице, различно от подсъдимия Д., е установено само и
единствено по отношение на св. Н.Г. ( за документите, съдържащи се в том 4 , и
5 от ДП). Съдът приема експертизата за компетентно изготвена с оглед
съдържащите се доказателства в том 26 от ДП за снети по съответния ред образци
от подписи и сравнителен материал от документи в оригинал;
Съдът приема
за добросъвестно и компетентно и заключението на финансовата експертиза,
изговено от ВЛ Л., при което е
установена левовата равностойност на валутата, предмет на инкриминираните
преводи. ( л.68 и сл. от том ХХV от ДП).
От назначените от съда експертни изследвания:
С оглед констатациите на съда за състоянието на видеокасета
формат VHS (скъсана
магнита лента, при което се оказа невъзможно възпроизвеждането на нейното
съдържание) съдът назначи техническа експертиза ( протокол 11 / ДОК – 460 /
22.07.2011г.), приета към материалите по делото на 06.10.2011г. (л.405 от СП). От
заключението се установи, че възпроизвеждането на запис от нея е технически
невъзможно поради механичен дефект и проблем с транспорта на лентата (л.402 от
СП).
От писмените доказателства и доказателствени
средства:
Част от приложените писмени доказателства са неотносими към
предмета на доказване, очертан в обвинителния акт. Така напр. – писмени
доказателства относно действия на НАП, насочени към ревизия дейността на
фирмите „М.” и „В.***” ЕООД. В хода на
разследването са били установени и преводи с участието на св. Х.Р. по фактури,
с посочен издател „Х.” – Гърция и „Т.Ю.Л.”
и наредител „И.К.„ ЕООД. (том 6 от ДП). В
тази насока обаче не е повдигнато и
внесено обвинение, поради което и съдът ги оставя без разглеждане.
Друга част от доказателствата са относими и съдът ги прие при
изграждане на изводите си за фактите по делото. В това число следва да се
включи изобилната документация от банки, която е била предоставена след
надлежно постановено разкриване на банковата тайна ( в този смисъл решение на
СРС, НО, 106 състав от 18.08.2006г. по нчд И-11923/2006г. –л.95, л.96 от том 2
на ДП, както и решение на СРС, НО,94 състав от 27.10.2006г. по нчд 14634/2006г.
–л. 98, том 2 от ДП);
От особено съществено значение е това писмено доказателство,
което касае въпросът за наличието или липсата на внос от инкириминираните
фирми, чиито сметки са били задължени с описаните в обвинителния акт преводи. В
тази връзка в единствено следва да се разглежда запитването от водещия разследването
до Агенция „Митници” и изготвеният
отговор, от който става ясно, че фирмите, чиито сметки са били захранени и
задължени със сумите по инкриминираните преводи никога не са осъщестявавли внос
и такъв не е регистриран в системата
„БИМИС” на Агенция „Митници”. (л.282,л.283, том 2 от ДП).
Относими към предмета на доказване са и писмените доказателства
и доказателствени средства, свързани с ограничаване правната сфера на подс. Д. и свидетелите Р. и Д.: протокол за
претърсване и изземване от
28.07.2006г. от офис на фирма „И.– С.В.,
находящ се в гр. С., ул. „*********, ап. 1 ( л.24-л.28, том 1 от ДП, протокол
за претърсване и изземване от офис на фирма „Д.” – ООД, находящ се в гр. С.,
ул. „Л. *********( л.30-л.33, том 1 от ДП). И двете процесуално-следствени
действия са извършени след предварително разрешение от съдия. Следва да се
подчертае, че от офиса на подс. Д.,***, са иззети вещи, които го свързват с
втори пункт от обвинението, формулирано в обвинителния акт досежно задружна
престъпна дейност със св. К.Д.. И това е така, тъй като разследващият орган в съответствие с
процесуалните правила при това ПСД е приобщил като доказателство: папка „Д.
БГ”ЕООД , иззета като ВД № 2, съдържаща два празни листа,подечатани с печат на
същата фирма, иззет е и печат на фирма „Д. БГ”; претърсване и изземване от
28.07.2006г., проведено на адреса на обменното бюро, стопанисвано от подс. Д. ***,
на ъгъла на ул. „Златен рог” и бул. „Черни връх” ( л. 41-л.43, том 1 от ДП). При това процесуално-следствено действие от
установената в бюрото компютърна конфигурация са били разпечатани в
присъствието на поемните лица бланки на фактури. При това
процесуално-следствено действие е иззета и стандартна касета с формат VHS. В съдебното производство съдът е констатирал, че посочената
видеокасета е със скъсана лента, поради което е била предоставена за експертно
изследване и евентуално възстановяване на информацията върху нея. ( л. 378 от
СП). ( в този смисъл – мотивите на л.88 ).
При част от претърсванията и изземванията не са били открити
вещи от значение за делото, т.напр. от
протокол за претърсване и изземване от
жилище, обитавано от подс. Д.,***, проведено след предварително издадено
разрешение от съдия ( л.38 – л.40 от том 1 на ДП); претърсване и изземване от
адрес гр. С., ул. „*******”, при което не са иззети вещи от значение за делото.
(л.46-л.48, том 1 от ДП).
Съдът оставя без разглеждане и писмените доказателства относно
банкови преводи от фирмите „Т. „ЕООД, „Д.”ООД, „М.”ООД, „Т.” ЕООД, „В.***” ЕООД,
тъй като с оглед дейността на тези фирми съдът не е сезиран с обвинителния акт.
В по-голямата си част доказателствените материали за тяхната дейност са отделени
от прокуратурата в отделно производство съгласно постановление от 11.11.2008г. ( том 26 от ДП).
Писмени доказателства, свързани с
банковото обслужване на фирмите:
·
том 3 и том 7 от ДП ( документация от О. Б.Б.”АД)–
откриване на сметка и движение по нея за фирма „Д. БГ” (л.4-л.40 от 3 т.
на ДП). Следва да се отбележи и наличието на писмени доказателства за
упълномощаване на подс. Д. и за преупълномощаването на св. Д. с действия на
управление на банкови сметки на фирма „Д. БГ” – л. 7,л.8 от том 3 на ДП); том 3
и 8 от ДП - решения за регистрация, учредителен акт на дружеството и актуално състояние на фирма „А. 2001”
ЕООД и решение за прехвърляне на дружествени дялове от И.Д.К.на св. Д. У. (
л.41- л.45, том 3 от ДП), документация,
касаеща откриване на разплащателна сметка на фирма „А. 2001” и писмени
доказателства за движение по нея (л.48-л.81, том 3 от ДП);
·
том 4 от том 5 от ДП, ( документация на С.И
И. Б.)– бордера и искания за разкриване на разплащателни сметки в евро, долари
и Л.за фирма ЕТ „Н.Г. – 72”;
·
том 6а, том 9, том 10 от ДП –
(документация от „Ю.”АД) – бордера и искания за откриване на банкова сметка ***
„В.С.Л.”ООД, представлявано от св. А. Г..;
·
том 10 от ДП (документация от „П.И.на Б.”
АД – документи относно разкриване на
банкова сметка *** „М. А” ЕООД ;
·
том 11 от ДП ( документация от Ю.” АД)
относно разкриване на сметка и движение по нея за фирма „В.С.Л.”);
·
том 12 от ДП ( документация относно ЕТ „К.
– в П.Б.Б. АД. В тази част съдът оставя
писмените доказателства без обсъждане, тъй като по делото са инкриминирани
преводи от сметки на тази фирма, открити в Б. „ДСК”ЕАД; документация от „Е.” относно откриване на банкова сметка *** „В.С.Л.”ЕООД,
част от които с вносител – А. Г., като
посочените действия на Г. не са инкриминирани с обвинителния акт. В
действителност в показанията си пред съда св. Г. отрече да е внасял какивито и
да суми по сметка, нито да е теглил от нея, противно на отбелязванията в
писмените доказателства, представени от „Е.” – том 12 от ДП. Следва да се
отбележи обаче, че в искането за разкриване на банкова сметка в „Е.” е вписано
и името на св. Х.Р. като разпоредител с наличности по сметката, а почерковата
експертиза е посочила Д., като автор на ръкописните текстове в банковите
документи (л.34, том 25 от ДП) , поради което съдът дава вяра на показанията на
св. Г.. (л.70, том 12 от ДП).
·
том
13, том 14, том 15 от ДП ( документация от Б. „ДСК”ЕАД) относно инкриминираните
преводи, наредени от сметка на
фирма ЕТ „К. – Т.Я.” по сметка,
открита в същата Б.; И този случай не е
изключение от факта на издаване на пълномощно на св. Р. (л.13, том 13 от ДП).
По доказателствената стойност на приложените ВДС:
По
настоящото наказателно производство
залагането на специални разузнавателни средства е било извършено през
май-юни 2006г. при действието на гл.
ХІV, раздел VІІІ от НПК.
Следва да се посочи, че действащите процесуални
норми (чл.172, ал.2 от НПК) предвиждат залагането на СРС за конкретно изброени
тежки умишлени престъпления, сред които е и престъплението по чл.250 от НК (от глава шеста, раздел ІV от Особената
част на НК.) С НПК действащ, обн. в ДВ бр.86/2005г. в сила на
29.04.2006г., е въведено изискването
искането за залагане на СРС да бъде мотивирано в писмен вид от прокурора, който
наблюдава разследването по конкретно досъдебно производство. Със ЗИДНПК , обн.
в ДВ бр. 109/2008г. , това изискване на
практика е потвърдено в частта, в която се изисква искането да е подадено от компетентен
орган, какъвто е наблюдаващият прокурор, но отпада изискването да е по
„конкретно” досъдебно производство, т.е. СРС биха могли да бъдат събрани и по
друго НП. Видно е, че и към момента на
внасяне на обвинителен акт при залагането на СРС е налице нарушение на разпоредбата на чл.173, ал.1 от НПК.
Към момента на постановяване на присъдата е
възприето ново законодателно решение, въведено с ЗИДНПК, обн. ДВ бр.32/2010г. ,
което изключва възможността да се ползват данните, събрани със специални
разузнавателни средства по искания, които не са депозирани от компетентния
орган по чл.173, ал.1 от НПК, тогава, когато данните са получени преди
влизане в сила на този закон.
Настоящият случай е точно такъв, тъй като
исканията за залагане на СРС са били депозирани от органа по чл.13, ал.1 от
Закона за специалните разузнавателни средства. По силата на § 65 от ПЗР на
ЗИДНПК, обн. в ДВ бр. 32/27.04.2010г., в сила от 28.05.2010г. данните, получени
при прилагане на специални разузнавателни средства до влизането в сила на
този закон, не могат да се използват в наказателното производство при
условията и реда на чл.177, ал.3 от НПК, т.е. когато те са получени по искане
на орган по чл.13, ал.1 от Закона за специалните разузнавателни средства. По изложените мотиви съдът изключи ВДС от
годния доказателствен материал.
От правна
страна
С оглед така установените факти и събрани
доказателства, съдът счете, че не се доказа от обективна и субективна страна
подсъдимите да са осъществили престъпленията, за които са обвинени.
По обвинението за извършено престъпление
по чл. 321, ал. 1 от НК – за подсъдимия Д. Д.
От обективна
страна не се доказа между подсъдимите да е съществувало един или друг вид
необходимо съучастие или форма на
предварителна престъпна дейност. В теорията и практиката трайно се приема, че
вид необходимо съучастие се изисква, тъй като престъпното сдружение не може да
бъде осъществено от едно лице. В конкретния случай инкриминираните периоди,
които поотделно касаят задружната престъпна дейност между авторите на
изпълнителното деяние на престъплението и подс. Д., не съвпадат. Това не би
имало значение само ако след прекратяване на престъпната дейност с Д., е била
подновена престъпната дейност между Д. и
Р.. От обективна страна обаче включването
на св. Д. в престъпна дейност по чл.250 от НК хронологично настъпва в момент, в
който св. Р. се е оттеглил от участието си в този вид престъпления и не се доказва да е имал намерение отново да
се включи отново под ръководството на подсъдимия Д. ведно с други лица. Важно е да се посочи, че в частта относно
оттеглянето на Р. от инкриминираната дейност през септември 2005г. неговите
показания са проверени от прочетените показания на св. С. ( валутен касиер в
обменното бюро на подсъдимия Д.), която заяви, че парични суми са били оставяни
в обменното бюро, като тя ги предавала именно на св. К.Д.. Това твърдение на С.
има защитен характер по отношение на обвинението за постигнато съгласие между Д.,
Р. и Д. за участие в ОПГ, ръководена от Д., защото свидетелката не твърди да е
предавала парични суми и на Р. в същия период от време. Същевременно то има и обвинителна стойност за
обвинението толкова, доколкото свидетелката е разказала механизма на набирането
на средства в обменното бюро и предаването им след това на св. К.Д.. Следователно нито от обективна, нито от
субективна страна се установява знанието
и съгласието на Д. за едновременното участие и на трето лице в престъпление по
чл.250 от НК. Факт, срещу който обвинението не може да противопостави
убедителни доводи, е, че подс. Д. е разполагал с пълномощно да открива банкови
сметки и да нарежда преводи за фирма „Д. БГ” още през м. юли 2005г. ( по това
време св. Х.Р. все още е участвал в превод на парични суми в чужбина с
използването на неистински документи), по това време св. Д. и Д. се познават,
тъй като са бивши съученици. Въпреки това обаче подс. Д. е „активирал” тази
фирма с конкретни банкови преводи едва в края на м. септември 2005г. и след
това, когато с участието на Р. не е регистриран нито един превод. По изложените
аргументи според настоящия съдебен състав не се установи и подс. Д., и
свидетелите Д. и Р. да са изпълнявали
обща воля и да са преследвали обща цел, което основен белег на всяка
организация, включително и на престъпната. Без никакво съмнение св. Р. е
използвал при нареждане на преводите фирми, с които св. Д. няма нищо общо. Не
се установява и получателите на стоки, за които е извършено плащане от Р., да са
същите, заради, които е извършено плащане от св. Д., т.е. липсват доказателства от обективна и субективна
страна преводите да са обслужвали интересите на една и съща група лица, както и
подсъдимия Д. и свидетелите Р. и Д. да изпълнявали една обща воля. И това е
така, тъй като в конкретния случай престъпната дейност е приела формата на една
привидно законна търговска дейност. При това положение доказателствата относно
субективния състав на престъплението се изчерпват до факта, че подс. Д.,
свидетелите Р. и Д. са съзнавали неистинността на документите за преводите.
Това е достатъчно за обосноваване на субективните елементи на престъпление по
чл.250 от НК, но не и на престъпление по чл.321, ал.1 от НК. В тази ситуация връзката между инкриминираните
преводи и конкретните мотиви за захранването на сметките не е пряка – тя би
могла да произтича от незаконна дейност на подс. Д., но би могла да произтича и от негова обвързаност с
неустановен кръг лица, които укриват доходи, данъчни задължения, упражняват
търговска дейност, без да имат право за това, или оперират със суми чрез трети
лица, за да заобиколят последиците от запор на сметки. Така или иначе подсъдимият Д. не се е
защитавал срещу факта да е ръководил
престъпна група с членски състав, различен от посочения в обвинителния акт,
поради което и съдът не може да постанови осъдителна присъда за извършено
престъпление по чл.321, ал.1 от НК. Видно е, че преследваната цел в конкретния
случай би могла да бъде най-различна. За да бъде произнесена осъдителна присъда
за извършено престъпление по чл.321, ал.1 от НК, тази цел следва да е пределно
ясна. Тя не може да се приравнява с факта на осъществяването на преводите.
Преследваната цел освен преводите, включва и мотивите за тяхното осъществяване.
Поради това разковничето при решаването на въпроса за естеството на тази цел
стои в произхода на сумите, които са наредени по инкриминираните преводи –
въпрос, който е останал без конкретен отговор от обвинението. След като
пределите на преследваната цел следва да се установят по несъмнен и безспорен
начин, но това не е сторено от
ангажираната доказателствена съвкупност, съдът няма друг избор, освен на
основание чл.304 от НПК да признае подс.
Д. за невиновен по обвинението за извършено от него престъпление по чл.321,
ал.1 от НК.
Участието
на подс. Д. в престъпление по чл.321, ал.1 от НК не се доказва от обективна и
субективна страна и с оглед изискването на закона ( чл.93, т. 20 от НК) към
момента на деянието групата да е целяла набавянето на имотна облага. По
отношение на св. Д. се установи, че е получавал трудово възнаграждение от
порядъка на 600 – 700 лева, но и за дейности, които надхвърлят участието му в
преводите. Трудовото възнаграждение не може да се разглежда в контекста на
имотна облага по смисъла на чл.93, т.20 от НК. Набавянето на имотна облага не
се установява и по отношение на св. Р. и подс. Д., което е друго самостоятелно
основание за оправдаването на подс. Д. по обвинението за извършено от него
престъпление по чл.321, ал.1 от НК.
По
обвиненията за извършени престъпления от подс. Д. по чл.250, ал.1 от НК в
съучастие, като помагач поотделно с извършителите Д. и Р..
От обективна страна подс. Д. е улеснил
извършването на престъплението от двамата извършители в различни периоди от
време, като е осигурил средството за извършване на престъплението ( паричните
суми), документалното обслужване на преводите, посочил им е банките, в които
следва да бъдат наредени операциите и съдействал с разкриване на банкови сметки. Улесняването
на престъплението в тази насока от обективна страна е категорично потвърдено с
прочетените показания на св. С. и св. Й..
От обективна страна използваните документи при
нареждането на преводите са неистински, тъй като не се издадени от нито от
фирмите, получатели на инкриминираните суми, нито от представител на фирма –
изпълнител на преводите. Доказателствена
непълнота относно ролята на доставчика при издаването на инкриминирания
документ е налице само и единствено по отношение на фирмата „Д.И.” с оглед
липсата на отговор на съдебна поръчка от Х.К.. Тази непълнота обаче не е
основание за оправдаването на подсъдимия Д., тъй като за неистинността на
документа е достатъчно да не е участвал в съставянето му и представител на
фирмата получател. Неистинността на
документите, използвани при инкриминираните преводи, е потвърдена и от получено
удостоверение от Агенция „Митници”, че не е регистриран внос от нито една от
фирмите, посочени в обвинителния акт.
Парадоксално, но именно осъществяването на валутни
преводи в различни периоди от време с участието на различни извършители ( Д. и Р.),
които не се оказа да са се познавали помежду си, едновременно оневинява подс. Д.
по обвинението за извършено престъпление по чл.321, ал.1 от НК и обосновава негово участие в престъпление по
чл.250 от НК, като помагач. И това е
така, тъй като липсва друго свързващо звено между Р. и Д. освен личността на Д..
Очевидно това звено е било необходимо, тъй като инкриминираните преводи биха
били невъзможни без осигуряването на паричните средства за това, информацията
за точните реквизити на сметките на бенефициента, както и техническото оформяне
на всички придружаващи превода документи.
Тук е мястото съдът да отговори на възражението на
защитата относно начина, по който прокуратурата е формулирала обвинението срещу
подс. Д. в частта относно фигурата на посредствения извършител Н.Г.. Теорията и
практиката трайно приемат наличието на фигурата на посредствения извършител в
хипотезата, при която той не е наказателно отговорен поради незнанието на
фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението. Установи се, че у св. Г. е била формирана ясна
представа, че ще се осъществяват валутни преводи извън страна от името на
неговата фирма, тъй като ще се развие реална търговска дейност, свързана с внос
на стоки. Пред настоящия съдебен състав св. Г. заяви: „ Х.Р.
ме запозна с Д. и трябваше да вкарваме мобилни телефони и комютърни части”.
– л.163, стр.2 от СП. Следователно съставомерен
факт от обективната действителност, какъвто е фактът на неистинност на
инкриминирания документ – фактура, не се доказва да е бил отразен в съзнанието
на св. Г.. За разлика от него друг
извършител - св. Р. се явява пълномощник
на най-различни фирми, установяват се случаи, в които спешно предоставя данните
си за издаване на пълномощно, за да се осъществи валутен превод – т.напр.
първият регистриран превод от името на фирма „М. А” в П.И.на Б.. В този случай
не може да се говори, че Р. не е съзнавал фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението. Следва да се отбележи, че по принцип
деянието по чл.250 от НК се осъществява при пряк умисъл. Следователно е
приложима и фигурата на посредствения извършител. И това е така, тъй като
фактическата грешка изключва само тези форми на вина, които се характеризират с
наличието на интелектуален момент ( в
този смисъл „Наказателно право, Обща
част” , А.С., стр.275). Интелектуалният момент на вината във всички случаи
изисква предвиждане на
общественоопасните последици и на съзнаване на общественоопасния характер на
деянието. Поради това е извинително само това незнание, което пречи на дееца да
формира интелектуалния момент на вината. Ето защо съдът прие предложената от
прокуратурата конструкция на обвинението по четвърти пункт за извършено от
подс. Д. деяние с участието на
посредствния извършител – св. Н.Г..
Престъплението
по чл.250 от НК е извършено от подс. Д. виновно, при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
По
наказанието:
За извършеното от подс. Д.
престъпление по чл.
250 вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК в съучастие, като помагач със св. К.Д.
(извършител) на основание чл.54 от НК
съдът наложи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА и
ГЛОБА в размер на 100 000 ( сто
хиляди) лева.
На
основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
За извършеното от подсъдимия Д.
престъпление по чл. 250 вр.
чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК в съучастие със св. Х.Р. на осн. чл.54 от НК
съдът налоги наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ и
глоба в размер на 500 000 ( петстотин хиляди) лева.
На основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наказанието за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
За извършеното от подс. Д.
престъпление по чл. 250 вр. чл.26, ал.1 от НК, чрез посредствения извършител Н.Г.
на осн. чл.54 от НК съдът наложи
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в
размер на 80 000 ( осемдесет
хиляди) лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода „ за срок ОТ
ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът
определи едно общо, най-тежкото от наложените наказание – „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 500 000 ( ПЕТСТОТИН ХИЛЯДИ) лева, като на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното общо, най-
тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
При определяне размера на
наказанието съдът съобрази факта, че за престъпление по чл.250 от НК законът
предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години и глоба до размера на двойната сума по
превода.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1
от НК всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за съответното
престъпление, като се вземат предвид характера и степента на тяхното участие. Следователно,
посочените по-горе предели на наказанието за престъпление по чл.250 от НК, са
относими и при санкциониране престъпната дейност на помагача.
Съдът счете, че не са налице
основанията на чл.55 от НК. Подсъдимият е неосъждан, с добри характеристични
данни, създал е семейство и деца. Без съмнение посочените обстоятелства следва
да се преценяват като смекчаващи отговорността, но не са нито многобройни, нито
изключителни. Смекчаващо отговорността обстоятелство е фактът, че
инкриминираните суми не произхождат от търговска дейност на самия Д.. Липсват
доказателства за това. От друга страна са налице и отегчаващи отговорността
обстоятелства, каквито са броят на инкриминираните валутни преводи, огромният
размер на сумите по тях, по-големият принос на подсъдимия Д. в създаването на
условия за извършване на престъплението чрез осигуряване на офис среда, техника
за печат на документи, място, в което сумите са били охранявани, преброявани,
проверявани, а след това и предавани на извършителя на престъплението (в
обменното бюро на подсъдимия и по негово разпореждане от валутния касиер).
Според настоящия съдебен състав ролята на подс. Д. за постигането на
обществения резултат е по-голяма дори от тази на самите извършители, поради
което и на същия следва да му бъде наложено наказание в по-висок размер в
сравнение с това, на което са били осъдени свидетелите Д. и Р.. Ето защо съдът
индивидуализира наказанието при условията на чл.54 от НК, като отчете превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и поради това наложи най-тежкото
наказание, каквото е наказанието „лишаване от свобода” между минималните и средните предели на предвиденото в закона
наказание. Според настоящия съдебен състав наказанието „лишаване от свобода”
следва да се определи в най-висок размер за престъплението, извършено от подс. Д.
с участието на св. Р. – последният, като извършител, тъй като и сумата по
преводите в този случай е най-висока.
Съдът счете, че с оглед изискването на закона
за справедливост на наказанието на подс. Д. следва да се наложи глоба в размер,
значително по-висок от наложената на Д. и Р.. Според настоящия съдебен състав
именно завишаване размера на кумулативно предвиденото наказание „ глоба” би
постигнало този превантивен и превъзпитателен ефект, който се преследва от закона. От друга страна при определяне размера
на глобата следва отново да се съобрази
въпросът за произхода на инкриминираната сума. При така описаната от св.
С. обстановка в обменното бюро, при която най-различни лица, неустановени по
делото, носят регулярно огромни по размер парични суми и подс. Д. й указва да
ги приема и брои, изключват възможността тези суми да са приход от дейност на
подсъдимия Д.. Обвинението не е изяснило напълно факта на създадени
обвързаности между подс. Д. и фирми, които са имали полза от преводите, но
основания да се приемат такива обвързаности се съдържат и в събраните до
момента писмени доказателства и съдът ги изясни при коментара на показанията на
свидетелите С. иК.Д. О.. На тази плоскост приносът за
настъпването на общественоопасния резултат далеч надхвърля личността на
подсъдимия Д.. Очевидно е, че се касае за една огромна по мащабите си
организация, която е убягнала от полезрението на обвинението. Така тя е
обхващала, както регистрирането на фирми, които да бъдат ползвани при
преводите, така и фирми – фантоми, ползвани при издаване на други неистински фактури по действителни
доставки, при които неистинността касае само
подписа на получателя, който се оказва, че не е положен от регистрирания
титуляр на фирмата (случаят със фирма „В. ПГ”). Тази организация е обхващала и
създаването на информационна връзка между действителните доставчици и подс. Д.
относно реквизитите на банковите сметки на доставчика и сумата по преводите. Включвала
е и ангажирането на различни лица, които да пренасят сумите до обменното бюро
или офиса на подсъдимия Д. (според прочетените показания на св. Й. и С. тези
лица са най-различни – отново неустановени от обвинението). Не на последно
място към документалното обезпечаване на преводите очевидно са били съпричастни и други лица, и други фирми, различни
от инкриминираните, толкова, доколкото голяма част от доказателствените
материали са иззети от офис на фирма „И.– С.В.” на ул. *******а обвинението не
можа да докаже връзка на подсъдимия Д. с този адрес. Видно е, че при тези
мащаби на съгласуваност между действията на лица, неустановени от обвинението,
приносът на подсъдимия Д. за настъпването на общественоопасния резултат е
по-голям, отколкото на Д. и Р., но не и решаващ. Нещо повече, фактът, че не е
разследван пътят на паричния поток до обменното бюро на подс. Д., оставя
съмнението, че тази дейност, евентуално прикриваща контрабанда и данъчни
престъпления, е продължила, като Д., Р.,
Д. и Г. са заменени с други лица.
Относно приложението на чл.66, ал.1 от НК,
свързано с отлагане изпълнението на най-тежкото наказание, наложено на
подсъдимия – „лишаване от свобода” за срок от три години с изпитателен срок от
пет години:
Според настоящия съдебен състав обвинението изкуствено е разделило
престъпна дейност, свързана с укриване на данъчни задължения и евентуално на контрабанда или деклариране на по-ниска митническа стойност (
особено очевидно в случая на внос на замразена риба от фирма „Б.” на св. Ц.) с
престъпната дейност по чл.250 от НК. Поради това и във внесения обвинителен акт
липсва какъвто и да е коментар относно мотивите на Д. да извършва тази дейност.
Обвинението е пренебрегнало факта, че именно укриването на обороти от други
лица, към което подсъдимия Д. няма отношение, е в много по-висока степен обществено опасно, отколкото фактическото нареждане на валутния
превод, тъй като тази предхождаща деянието престъпна дейност няма данни да е пресечена с
разкриването на ролята, която е изпълнявал подс. Д.. Липсва коментар по тези
въпроси и в заключителната пледоария на
прокурора. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че налагането на наказателната
репресия чрез ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода спрямо
подс. Д. не би довело до осъществяване и на генералната превенция на
наказанието. В светлината на фактите относно пренасянето на суми от
неустановени лица до бюрото на подс. Д., за да осигури техния превод извън страна с неистински документи,
подсъдимият Д. и свидетелите Д. и Р. се явяват съпричастни само в заключителния стадий на престъпната дейност
по чл.250 от НК, т.е. при довършване на престъплението. Този общественоопасен
резултат обаче би бил невъзможен без тази предшестваща деянието подготвителна
дейност, която едновременно създава условия за осъществяване на престъплението по чл.250 от НК и осигурява постигането на други престъпни
цели, свързани с евентуално избягване на данъчни задължения в особено големи
размери, което е не по-малко опасно за обществото.
С оглед
евентуално разкриване на други престъпления или участници в престъпната дейност
на Д. санкционирането на дееца с ефективно наказание също е закъсняло. Това е така, както с оглед
изминалия период от време, така и с оглед невъзможността сега доказателствената
маса да се попълни с убедителни
доказателства, че общественоопасният резултат се дължи изключително на дейност,
която е осъществявал подс. Д.. Още повече, че в случай
на съществуващ принос на други, неустановени по делото лица, не е било
непременно необходимо органите на досъдебното производство да разчитат само и
единствено на съдействие от страна на подсъдимия Д.. Писмените доказателства
съдържат достатъчно оперативни данни, по които прокуратурата е могла да работи,
за да установи например документално как са извършени плащанията на фирмите, чиито
задължения към доставчици са били погасени с инкриминираните преводи и така да
стигне до обстоятелствата, при които инкриминираните суми се оказват в
обменното бюро или офиса на подсъдимия. Очевидно е нежеланието в повечето
случаи самите доставчици да дадат точна информация, илюстрирано например в
показанията на св. С. – управител на фирма „Ю.” в Г.. Но това нежелание е било ефективно преодоляно от германските
съдебни власти, които са изискали извлечение от банковите сметки на св. С. и са
му ги предявили при разпит. Видно е, че органите на досъдебното производство са
разполагали с възможността да изискат правна помощ и в тази насока – с насрещна
проверка по банковите сметки на фирмите - доставчици. Наред с това те са
разполагали и с възможности за
оперативно проследяване на подсъдимия, на лицата, с които той се среща, както и
на лицата, които посещават обменното бюро – това са все възможности, фатално
пропуснати от органите на досъдебното производство.
Прилагането на чл.66, ал.1 от НК е
въпрос, относим към справедливостта на наказанието. По изложените по-горе
съображения съдът счете, че именно справедливостта на наказанието изисква
отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”.
На
основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачете и приспадна предварителното задържане на подс. Д., считано
от 01.08.2006г. до внасяне на гаранция в пари на 08.08.2006г.
С оглед изхода на делото основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д.С.Д. да заплати разноските по
делото в размер на 771, 16 (седемстотин седемдесет и един Л.и 16 стотинки), а
на основание чл.190, ал.2 от НПК – сумата от по пет Л.за всеки служебно издаден
1 бр. изпълнителен лист.
По
изложените по-горе мотиви съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: