№ 15157
гр. С., 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110134341 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Т.С.”ЕАД обективно
кумулативно съединени искове против Т. В. М. с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 1315.77 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 до 30.04.2020, ведно със законната
лихва от 27.04.2021 до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер от
159.24 лева за периода от 15.09.2018 до 07.04.2021, сумата от 35.93 лева,
представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.03.2018 до 30.04.2020, ведно със законната лихва от 27.04.2021 до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6.51 лева за периода от
01.05.2018 до 07.04.2021, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело №23934/2021 по описа на СРС, 49 състав.
Ищецът поддържа, че с ответницата са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които е доставял топлинна енергия за битови нужди в
топлоснабден имот, находящ се на адрес:гр.С..............., аб.
№141385.Ответницата се явява неизправна страна, тъй като не е изпълнила
задълженията си за заплащане на стойността на доставената и потребена
1
топлинна енергия за релевирания период, като дължи и обезщетение за
забавено изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Т. В. М. е представила отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете за сумата от 35.93 лева и за сумата
от 6.51 лева като недопустими.Оспорва исковете и като
неоснователни.Оспорва да е собственик на имота, евентуално твърди, че
притежава ½ идеална част от правото на собственост върху имота.Счита, че
начислените суми за дялово разпределение са неясни.Прави възражение за
изтекла погасителна давност.Не оспорва, че твърдяното количество топлинна
енергия е действително доставено до имота.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представено писмо от Столична община, Район Красна
поляна, че за адрес жк. З.П., блок 137, вх.2, ап.№34 има сключен договор за
покупка от 6.10.1997 с Т. В. Миладинова.
По делото е представено писмо от ЧСИ Стоян Якимов до Служба по
вписванията за вписване на възбрана, наложена от него с постановление от
08.09.2016 по изп.дело №20158440404183 върху собствената на длъжника Т.
В. Младенова ½ идеална част от следния недвижим имот:апартамент №34,
находящ се в сграда-блок 137, вх.2, ет.6, построена върху общинска земя,
местност „З.П.”, ул. „С.” в гр.С..
Видно от удостоверение от 6.11.2012 от ГИС С. стар адрес-ул. „С.”№1,
блок 8 е идентичен с настоящ адрес-жк .”З.П.”, блок 137, с вх.А, вх.Б, вх.В,
вх.Г и вх.Д.
Видно от протокол от ОС на ЕС, с адрес:гр.С., ул..”С.”1, бл.137, вхБ,
взето решение да се сключи договор за услугата „Топлинно счетоводство” с
„Т.С.”ЕООД.Договорът е сключен на 22.08.2022г.
По силата на договор №Д-0-67/03.06.2020 „Т.С.”ЕАД е възложила на
„Т.С.”ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от 1
клиент в гр.С..
По делото са представени дялови разпределения за периода от
2
01.05.2017 до 30.04.2019 и протокол за неосигурен достъп за периода от
01.05.2019 до 30.04.2020г.
По делото е представен договор за покупко-продажба на жилище по реда
на Закона за общинската собственост от 6.10.1997, сключен с Чавдар
Александров Миланов и Т. В. Миланова за имот-ап.34, ет.6, вх.2, бл.137, в жк.
„З.П.”, гр.С..
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с
чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване.
По силата на договор за покупко-продажба на жилище по реда на
Закона за общинската собственост от 6.10.1997, Чавдар Александров Миланов
и Т. В. Миланова са придобили собствеността върху процесния имот, а
именно:ап.34, ет.6, вх.2, бл.137, в жк. „З.П.”, гр.С..
Видно от справка по Наредба №14, приложена към заповедното
производство ответницата е със старо име Т. В. Миланова, а след развод с
ново име Т. В. М., считано от 29.03.2004г.
По отношение на имената на ответницата в заповедното производство и
в исковата молба, а именно: Т. В. Младенова, съдът намира, че е налице ЯФГ
във фамилията, доколкото е налице идентичност в ЕГН и се касае за едно и
също лице-. Т. В. Миланова, с ново име Т. В. М..
В този смисъл ответницата също е придобила собствеността върху
процесния имот заедно с Чавдар Миланов по силата на договора за покупко
продажба.С оглед на което при придобиване на процесния имот ответницата е
била в брак и имотът е придобит в режим на СИО.След развода СИО се
прекратява и от бездялова съсобственост става обикновена съсобственост, при
която бившите съпрузи притежават по ½ част от имота.
С оглед на което след развода ответницата е придобила ½ идеална част
от процесния имот.В този смисъл ответницата се легитимира като собственик
с ½ идеална част от процесния имот.
В качеството си на собственик с ½ идеална част ответницата се явява и
3
потребител на топлинна енергия.Качеството потребител се обуславя от
притежанието на вещни права – право на собственост, съответно ограничено
вещно право на ползване.Потребителят следва да отговаря за задълженията на
имота съобразно квотатата си в съсобствеността.
С оглед на изложеното ответницата следва да отговаря като потребител
на топлинна енергия за ½ част от задълженията на процесния имот съобразно
квотата си в съсобствеността.
Това се установява и от молбата за вписване на възбрана върху ½
идеална част на ответницата от процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответницата да се е
възползвала от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
Неоснователно е възражението на ответницата за недължимост на
дяловото разпределение.Според чл.139, ал.2 от ЗЕ дяловото разпределение на
топлинна енергия в сграда–етажна собственост се извършва от топлопреносно
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.139а.След
изменението на посочената норма отговорността за извършването на дяловото
разпределение се възлага само на топлопреносните предприятия, като те
могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или
чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл.139 а
ЗЕ.Съгласно чл.139 в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по чл.139а ЗЕ, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това –от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дяловото разпределение на топлинна енергия.
4
Ответницата не оспорва количеството и стойността на топлинната
енергия.
С оглед на изложеното съдът намира, че ответницата дължи ½ от сумата
от 1315.77 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия и ½ от сумата от 35.93 лева-дялово разпределение.
Частичната основателност на претенцията обуславя произнасяне на съда
по евентуално заявеното възражение за давност.
Вземанията за топлинна енергия се погасяват с 3-годишната
погасителна давност.Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 27.04.2021,
с оглед на което погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е
настъпила преди 27.04.2018г.Вземането за м.03.2018 е станало изискуемо на
15.05.2018г.Вземането за м.02.2018 е станало изискуемо на 15.04.2018г.С оглед
на което вземането за м.02.2018 е погасено по давност.
Предмет на делото са вземания за периода от м.05.2017 до м.04.2020.С
оглед на което погасени по давност са вземанията за периода от м.05.2017 до
м.02.2018.Видно от представеното съобщение към фактура от 31.07.2018 за
периода от 01.05.2017-30.04.2018 задължението за топлинна енергия възлиза в
размер на 265.75 лева /след приспадане на плащане в размер от 43.40
лева/.След приспадане от 265.75 лева на сумите за м.03.2018 и м.04.2018 в
размер от 55.69 лева и 29.17 лева, остава сумата от 180.89 лева за периода от
м.05.2017 до м.02.2018.
С оглед на което погасена по давност е главница за топлинна енергия за
периода от м.05.2017 до м.02.2018 в размер от 180.89 лева.
Предвид изложеното остава непогасена главница за топлинна енергия в
размер от 1315.77 лева-180.89 лева или сумата от 1134.88 лева за периода от
м.03.2018 до м.04.2020г..
С оглед на изложеното ответницата дължи ½ от 1134.88 лева – главница
за топлинна енергия или сумата от 567.44 лева за периода от м.03.2018 до
м.04.2020г.
С оглед на изложеното искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 567.44 лева –
главница за топлинна енергия за периода от м.03.2018 до м.04.2020 и да бъде
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 1315.77 лева.
5
Дяловото разпределение е за периода м.03.2018 до м.04.2020, поради
което не е погасено по давност.
С оглед на което ответницата дължи ½ от сумата от 35.93 лева- дялово
разпределение или сумата от 17.96 лева.
С оглед на което предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от
17.96 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от
35.93 лева.
По отношение на лихвите за забава
С погасяване на главното вземане се погасяват съответно и акцесорните
вземания. Лихвите за забава върху главница от 567.44 лева възлизат в размер
от 68.67 лева.
С оглед на което ответницата дължи ½ от 68.67 лева или сумата от
34.33 лева.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 34.33
лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 159.24
лева.
По лихвите за заба върху дялово разпределение
Лихвата за забава върху дяловото разпределение се дължи от получаване
на поканата от ищеца до ответника.По делото не са ангажирани доказателства
ответницата да е канена от ищеца да изпълни задълженията си .С оглед на
което съдът приема, че ответницата не дължи лихви за забава върху дяловото
разпределение.
С оглед на което искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихви за забава върху дяловото разпределение следва да
бъде отхвърлен.
По разноските
6
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковете.Ищецът е реализирал разноски в
исковото производство в размер от 130.35 лева, от които 35 лева – държавна
такса и 100 лева–юрисконсултско възнаграждение.Съобразно уважената част
от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото
производство в размер от 53.23 лева.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
80.35 лева, от които 30.35 лева – държавна такса и 50 лева –юрисконсултско
възнаграждение.Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер от
32.81 лева.
Процесуалното представителство на ответницата в исковото
производство е осъществено по реда на чл. 38 от ЗА..Съобразно отхвърлената
част от исковете в полза на процесуалния представител на ответницата следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в исковото производство в
размер от 267.24 лева.
Ответницата е реализирал разноски в заповедното производство в
размер от 50 лева за адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената
част от исковете в полза на ответницата следва да бъдат присъдени разноски в
заповедното производство в размер от 29.57 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.”ЕАД,
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, против
Т. В. М., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., жк. „Л.”, бл.44, вх.Б, офис
–партер, чрез адв. Т., искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Т. В. М. дължи на „Т.С.”ЕАД сумата от
567.44 лева – главница за топлинна енергия за периода от м.03.2018 до
м.04.2020, ведно със законната лихва от 27.04.2021 до изплащане на
вземането, сумата от 34.33 лева- лихва за забава за периода от 15.09.2018 до
7
07.04.2021 и сумата от 17.96 лева, представляваща цена за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.03.2018 до 30.04.2020, ведно със
законната лихва от 27.04.2021 до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”ЕАД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, против Т. В. М., ЕГН**********,
със съдебен адрес:гр.С., жк. „Л.”, бл.44, вх.Б, офис –партер, чрез адв. Т.,
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за горницата над 567.44 лева до пълния предявен размер от
1315.77 лева- главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2017 до
30.04.2020, както и за горницата над 34.33 лева до пълния предявен размер от
159.24 лева- лихва за забава за периода от 15.09.2018 до 07.04.2021.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.”ЕАД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, против Т. В. М., ЕГН**********,
със съдебен адрес:гр.С., жк. „Л.”, бл.44, вх.Б, офис –партер, чрез адв. Т.,
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за горницата над 17.96 лева до пълния предявен размер от 35.93
лева, представляваща цена за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2018 до 30.04.2020, както и за сумата от 6.51 лева, мораторна
лихва за периода от 01.05.2018 до 07.04.2021,
ОСЪЖДА Т. В. М., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., жк. „Л.”,
бл.44, вх.Б, офис –партер, да заплати на „Т.С.”ЕАД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, на основание чл.78, ал.1
от ГПК сумата от 53.23 лева-разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Т. В. М., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., жк. „Л.”,
бл.44, вх.Б, офис –партер, да заплати на „Т.С.”ЕАД, ЕИК*******, със
седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, сумата от 32.81 лева-
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, да заплати на адв. В. В. Т., процесуален
представител на Т. В. М., със съдебен адрес:гр.С., жк. „Л.”, бл.44, вх.Б, офис –
партер, на основание чл.38 от ЗА сумата от 267.24 лева- адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.”ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, да заплати на Т. В. М., ЕГН**********, със
8
съдебен адрес:гр.С., жк. „Л.”, бл.44, вх.Б, офис –партер, сумата от 29.57 лева-
разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца- „Т.С.”ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9