Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………04.03.2021г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 8373 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от „Д.З.“ АД *** иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.
Ищецът твърди, че с полица № 03201
80340004816 от 07.03.2018 г. „Д.З." АД е сключило договор за автомобилна застраховка „КАСКО на МПС" за
лек автомобил марка О., модел „***" с per. № ***, със срок на действие от 08.03.2018 г. до 07.03.2019
г., при уговорено покритие Пълно Каско на рисковете, съгласно ОУ на
предлаганата застраховка.
В исковата си молба ищецът „Д.З.“ АД
твърди, че на 11.10.2018г. в гр.Варна на околовръстен път, преди кръговото
движение за хипермаркет Кауфланд, зад бензиностанция Петрол е настъпило ПТП, при което л.а. марка ***, модел ***, рег. № ***, управляван от Н.Г.Ч., попада в необезопасена и несигнализирана по
нормативно определения ред дупка на пътното платно, в резултат на което са му
нанесени материални вреди. Сочи, че виновното поведение на Община Варна се
изразява в бездействие, което е в пряка причинна връзка с ПТП и нанесените
материални щети на автомобила.
Ищецът излага, че стойността на
необходимите части и материали, както и стойноспа на необходимия труд за
възстановяване на лек автомобил марка „***", модел „***" с per. № *** възлиза на 950.44 лева ,като сумата е изплатена на
автосервиза на застрахованото МПС от „Д.З." АД по банков път, с преводно
нареждане № 96300183122GJB от 08.11.2018 г. Отговорността на ответника се
основава на обстоятелството, че увреждането на застрахования автомобил е в
резултат на неподдържането, неизправността на пътния участък, на който е
реализирано пътнотранспортното произшествие, както и неотстраняването и/или
несигнализирането на съществуващите препятствия по него. Община Варна е
задължена да поддържа с грижата на добър стопанин изправността на местната
пътна мрежа - публична общинска собственост, което задължение в случая не е
изпълнено.
Сочи, че с писмо е обратна разписка,
наш изх. № *********/15.01.2019 г. ответникът е поканен доброволно да заплати
на доверителя ми сумата от 965,44 лева, представляваща изплатеното от „Д.З."
АД застрахователно обезщетение от 950.44 лева и ликвидационни разноски в размер
на 15.00 лева, като дължимата сума не е възстановена на застрахователното
дружество.
Тъй като ответната страна не е
възстановила застрахователното обезщетение, ищецът е депозирал заявление по чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 5825/2020г., по описа на
ВРС. Срещу издаденета заповед за изпълнение е постъпило възражение, поради
което за дружеството е налице интерес от установяване вземането за горните
суми, ведно с лихва за забава от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното възстановяване на изплатеното обезщетение. Претендира и сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната
страна Община Варна, депозира отговор на исковата молба, с който изразява
становище за неоснователност на иска. Водачът на ППС не се е съобразил с
императивна правна норма и това е довело до настъпването на ПТП и нанасянето на
вреди по автомобила. Липсват доказателства, установяващи обстоятелството дали
водачът е карал със съобразена с пътните и метеорологични условия скорост.
Счита, че претендираните суми са
завишени и възстановяването на описаните по автомобила щети са в по-малък размер. Счита, че размерът на обезщетението следва да репарира действителните
вреди към датата на настъпване на ПТП. В противен случай ще се допусне
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на Община Варна.
Излага, че следва да се вземе под
внимание и датата на първата регистрация на процесния автомобил, а именно -
2012г. Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Оспорва механизма на настъпване на
твърдените щетите по вещта. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело №5825/20 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
Община
Варна, ЕИК *********, с адрес гр.В., „Д.З.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** сумата 965.44 лева
/деветстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ - главница,
представляваща сбор от сумата 950.44 лева изплатено застрахователно обезщетение
по щета № ********* и направени ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева и
законната лихва върху
главницата от 04.06.2020 г. до изплащане
на вземането, както и сумата 385.00 лева
разноски по делото, от които 25 лева заплатена държавна такса и 360 лева
адвокатско възнаграждение.
Между страните не се спори относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застрахователна
полица наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ***-2002 ЕООД по застрахователна полица № 03201
80340004816 от 07.03.2018 г. за автомобилна застраховка „КАСКО на МПС" за
лек автомобил марка ***, модел „***" с per. № ***, със срок на действие от 08.03.2018
г. до 07.03.2019 г. Това
обстоятелство се потвърждава и от представената по делото застрахователна
полица.
По
делото са представени искане за оценка на вреди по застраховка Каско от 12.10.2018 г. ,
Опис-заключение за вреди на МПС от 12.10.2018г., калкулация – ремонт №
********* от 19.10.2018 г. , Фактура № ********** от 29.10.2018 г.,
Ликвидационен акт № 855456/02.11.2018 г., Преводно нареждане от Уникредит
Булбанк от 08.11.2018 г., регресна покана по щета № *********/12.10.2018 г. и
Общи условия за застраховка Каско на МПС.
От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ,
което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от
страните, се установява, че на 11.10.2018 г. Участник I с лек автомобил „***
***", с per. N: ***, управляван от Н.Г.Ч., се е движил
в гр. В., по околовръстен път. В района преди кръговото движение при
хипермаркет „Кауфланд" зад бензиностанция „Петрол", е попаднал в
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Вследствие на събитието
са настъпили материални щети по автомобила. За събитието е уведомен
застрахователя и след оглед на негов представител е съставен Опис - заключение за вреди
на МПС по щета: *********/12.10.2018 г. След съпоставяне
на уврежданията на лек автомобил „*** ***", с per. N: *** (описани от
застрахователя при извършения оглед и видими на предоставения снимков материал),
експертизата счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е следния - автомобилът при движение попада със задно
ляво колело в нарушение на пътната настилка, намиращо се на платното за
движение. При изкачването на колелото при излизането от дупката обратно на
пътната настилка и съприкосновение с ръба на дупката.
Експертизата приема уврежданията, установени при оглед от
представител на застрахователя, описани в Опис - заключение по щета N: *********/12.10.2018
г. и видими на предоставения снимков материал, а именно: Джанта задна лява AL. Уврежданията, който
са установени по автомобила при извършения оглед от представител на
застрахователя и видими на предоставения снимков материал, са по Джанта задна
лява на автомобила и са вследствие на съприкосновение на колелото с предмет с
остър ръб, какъвто би могъл да бъде края на пътната настилка към образувала се
дупка. При съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания
става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди за лек автомобил „*** ***", с per. N: ***
и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП.
Стойността на щетите, нанесени на лек автомобил марка „***", модел „***"
с per. N:
*** - Джанта задна лява AL , определена към
датата на застрахователното събитие, е в размер на 1 198.57 лв. Размерът
на заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 950.44 лв.
съответства на нужните средства за отстраняване на причинените
щети, съобразно действащите към момента на събитието пазарни цени и методика за
определяне на обезщетения по застраховка автокаско. Направените от „Д.з." АД разходи в размер на 15 лв. за оглед и експертиза
съответстват на обичайните такива при такъв тип щети. Стойността на
разходите, необходими за ремонт на увредените части и детайли на въпросния
автомобил - Джанта задна лява AL,
по средни пазарни цени, като се направи справка с поне три сервиза, е в размер
на 1
198.57 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има
за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане
на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника
му дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. В настоящото
производство основание за издаване на Заповед за изпълнение е твърдението за
дължима сума представляваща
сбор от сумата 950.44 лева изплатено застрахователно обезщетение по щета №
********* и направени ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.
Няма спор по делото, а се установява и от представените
писмени доказателства, че по писмено заявление на "Д.з." АД против
ответника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за
сумите, предмет на настоящия иск.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника
е процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл.
415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено
в срок възражение от длъжника .
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, застрахователят,
който е платил обезщетение по имуществена застраховка за причинените вреди,
встъпва в правата на увредения спрямо възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за
определянето му. За да е основателен искът на ищеца, той следва да докаже по
категоричен начин наличието на следните три кумулативни предпоставки:
съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и третото
лице, собственик на увреденото имущество; настъпването на застрахователно събитие,
което отговаря пред застрахования въз основа на правилата на деликтната
отговорност и заплащане на застрахователно обезщетение.
От
събраните по делото писмени доказателства и експертиза, преценени във връзка
едно с друго се установяват и посочените в исковата молба обстоятелствата, при
които е настъпило произшествието. Вещото лице, базирайки се на приетите по
делото писмени доказателства, изразява становище за наличието на причинно-
следствена връзка между механизма на произшествието и щетите.
Не е спорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение между
ищеца и А-2002 ЕООД, собственик на увреденото имущество. Ответникът
не оспорва, че застрахователят е платил на увреденото лице дължимото
обезщетение. Ответникът не оспорва и, че на пътя е имало дупка, както и че ПТП
се е случило на общински път. Още повече ответникът
не установява различен механизъм на произшествието, нито такова поведение на
водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с
настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това
са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно и
главно доказване.
Ето защо съдът, приема, че като стопанин на пътя по силата на чл. 3,
ал. 1 Закон за движението по пътищата, Община Варна е длъжна го поддържа
изправен с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да
организира движението по него така, че да се осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно чл. 31 от
Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините. Според чл.
167, ал. 1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най-кратък срок. "Препятствие на пътя" по смисъла на ЗДвП е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението /§ 6,
т. 37 ДР на ЗДвП/. Констатираната дупка, доколкото нарушава целостта на
пътното покритие и създава опасност на движението, е препятствие на пътя по
смисъла на §
6, т. 37 ЗДвП. Доколкото участъкът не е бил обезопасен с нарочен пътен
знак, който да указва на водачите да го заобиколят, за да продължат движението
си (аргумент от чл. 52, ал. 1 от ППЗДв. П), а и не е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по
закон задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът,
че за поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му - в случая ответната
община. Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението
да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника. В ЗДвП не съществува разпоредба, която да задължава
водача да избягва необезопасени препятствия или други неравности по пътното
платно и съответно да носи отговорност за нанесени повреди по управлявания от
него лек автомобил, причинени от попадането му в такъв участък.
С оглед горното, съдът счита, че са налице всички предпоставки за изплащане
на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената имуществена
застраховка, като относно размера на дължимото застрахователно обезщетение,
съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение на САТЕ, като следва да се
уважи претенцията до претендирания размер. С изплащане на застрахователното
обезщетение на застрахования, ищецът е встъпил в правата на кредитора
(застрахования) срещу причинителя на вредата (ответника), в която връзка
предявеният иск по чл. 410, ал. 1эот КЗ следва да бъде уважен
до заявения размер с искова претенция. Относно ликвидационните разноски, то
същите на основание чл. 410 КЗ следва да се прибавят към изплатеното застрахователно обезщетение, тъй
като представляват обичайни разноски и са дължими от ответника. Обичайните
разноски са дължими на основание чл. 410, ал. 1 КЗ. Претенцията следва да
бъде уважена в пълния размер от 15 лв.,в съответствие със заключението по СТЕ,
тъй като тя съответства на обичайния размер на разноските /арг. от чл. 162 ГПК/.
Съдът счита за основателно искането за присъждане на законна лихва върху
уважената главница.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
производството разноски, съразмерно с уважената част от иска -75 лв.
д.т.,200лв. депозит за в.л. 160 лв. и 120 лв. за адв.възнаграждение, или общо 355
лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение №
4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне относно
извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид
изхода на спора следва да се присъдят в пълен размер 25 лв. за д.т. и 360 лв. адв.възнаграждение .
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК
вр.чл.410 от КЗ, че Община
Варна, ЕИК ***, с адрес гр.В. дължи на „Д.З.“ АД, ЕИК *** със седалище ***,
сумата 965.44 лева (деветстотин шестдесет и пет лева и четиридесет и четири
стотинки) - главница, представляваща сбор от сумата 950.44 лева
представляваща регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение за увреденото ***, модел „***" с per. № ***,
въз основа на застраховка "Каско на МПС" по щета № ********* за причинени
имуществени вреди на автомобила в резултат на настъпило ПТП на 11.10.2018г. и направени ликвидационни разноски в
размер на 15 лева (петнадесет лева), ведно със законната лихва върху главницата от 04.06.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5825/2020г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *********, с адрес
гр.В. да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ***
със седалище ***, сумата от 355 лв. (триста
петдесет и пет лева), представляваща направените разноски
в производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК ***, с адрес гр.В.
да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК
********* със седалище ***, сумата от 385 лв. (триста
осемдесет и пет лева),
представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК ч.гр.д. № 5825/2020г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред
Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД :