Р
Е Ш Е
Н И Е № 618
гр.Пловдив, 27.04.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на
двадесет и седми април, през
две хиляди и шестнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
като разгледа
докладваното от председателя ч.гр.д.№777 по описа
на ПОС за 2016г., за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е образувано
по жалба с вх.№10220/30.03.2016г. депозирана от С.В.Г., в качеството му
на длъжник по изп.д.№572/2012г. по описа на ЧСИ Т. Л., с рег.№820 с район на
действие ПОС, чрез процесуалния му представител адв. М.Г., със съдебен адрес ***,
БЦ Европа, **** против
Постановление от 26.01.2016г. на
ЧСИ Т. Л., с рег.№820 с район на
действие ПОС, по изп.д.№572/2012г за възлагане на недвижим имот, собственост на
длъжника С.Г., а именно: втори етаж от
двуетажна къща, с площ от 81кв.м., построена в парцел I-531, в
кв.49 по плана на гр.****, чийто квадратура на парцела е 550кв.м., който имот
съставлява УПИ XIV- 1167 по ЗРП на гр.****, с административен адрес: гр.****.
Твърди се, че изготвеното Постановление е незаконосъобразно, поради следните пороци в действията на ЧСИ Т. Л., а именно: несеквестируемост на имота предмет на постановлението за
възлагане; длъжникът по изпълнителното дело е собственик на идеална част от процесния имот; проведените
са публични продани в нарушение на
разпоредбата на чл.494 ал.2 ГПК;
както и че постановлението за възлагане е нищожно, предвид на
обстоятелството, че е изготвено след като с Определение от
20.01.2016г. по ч.гр.д.№123/2016г. на ПОС, производството по изп.д.№572/2012г.
е спряно. Иска се отмяна на Постановлението за възлагане на недвижим имот от
26.01.2016г., като незаконосъобразно на посочените основание.
Взискателят
в изпълнителното производство – ответник
по жалбата „СТОКОВО ТЪРЖИЩЕ БОН МАРШЕ ТРЕЙДИНГ” ООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.****, с управител
Б. М. не взема становище по жалбата.
Постъпили
са
писмени мотиви от ЧСИ Т. Л. на
основание чл.436, ал.3 ГПК, в които
е изразено становище за недопустимост на жалбата, а по същество
относно нейната неоснователност.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Изпълнително
дело №572/2012г. по описа на по описа на
ЧСИ Т. Л., с рег.№820 с район на действие ПОС, е образувано на 20.12.2012г. по
молба на „СТОКОВО ТЪРЖИЩЕ БОН МАРШЕ ТРЕЙДИНГ” ООД въз основа на изпълнителен
лист от 14.05.2012г. на ПРС, издаден въз основа на Заповед за изпълнение №3573/20.04.2012г. по ч.гр.д.№4828 по описа
за 2012г. на Районен съд гр.**** срещу длъжника ЕТ” Венито – 999- С.Г.” ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр.****, чрез управителя С.В.Г.. С разпореждане на ЧСИ и по искане на взискателя е наложена възбрана върху втори етаж от
двуетажна къща, с площ от 81кв.м., построена в парцел I-531, в
кв.49 по плана на гр.****, чийто квадратура на парцела е 550кв.м., който имот
съставлява УПИ XIV- 1167 по ЗРП на гр.****, с административен адрес: гр.****.
Впоследствие с разпореждане на ЧСИ е насрочен опис на недвижимия имот, насрочена е публична продан в периода
от 18.12.2015г. до 18.01.2016г., с насрочено обявяване на купувач на
19.01.2016г., като постановлението за възлагане
на процесния недвижим имот е изготвено
на 26.01.2016г.
Предмет
на настоящата жалба е Постановление от
26.01.2016г за възлагане на втори етаж от двуетажна къща, с площ от 81кв.м.,
построена в парцел I-531, в кв.49 по плана на гр.****, с административен
адрес: гр.****. Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.3 ГПК – Постановлението за
възлагане може да се обжалва от длъжника поради това, че наддаването при
публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено на
най-високата предложена цена. В конкретният случай не се навеждат аргументи относно наличието
на тези основания. Доколкото обаче възражение за несеквестируемост на вещ и нищожност на акт не са
обвързани със срок, същите следва да бъдат разгледани в настоящото производство.
Жалбоподателят
твърди, че е налице несеквестируемост по отношение на вещта предмет на
Постановлението за възлагане от 26.01.2016г., като излага съображения в тази
насока. Твърди още, че част от имота принадлежи на неговата сестра Н. В. Д., което обстоятелство
не е взето предвид от ЧСИ Л. Разпоредбата на чл.444 т.7 ГПК предвижда, че изпълнение не може да бъде
насочвано към жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството
му , с който живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. В конкретният случай от данните по
делото се установява, че длъжникът притежава два жилищни имота, предмет на опис
обективиран в протокол от 21.05.2013г.
/л.131 – 134/, поради което наведените в тази доводи за несеквестируемост на
имота предмет на постановлението за възлагане се явяват неоснователни. Що се касае до довода, че
процесния имот е съсобствен с между
длъжника и сестра му, то видно от данните по делото, това обстоятелство е взето
предвид от ЧСИ, поради което нарушения в тази насока не са допуснати, а и наличието на съсобственост при наличните
доказателства не променя изложените изводи относно несеквестируемостта на
вещта. За прецизност следва да бъде отбелязано, че същите възражения за несеквестируемост и за
наличието на съсобственост по отношение на процесния имот, са наведени
и разгледани при обжалване на
предходно действие на ЧСИ Л., а именно: насрочване на публична продан на процесния недвижим
имот, като въззивния съд е приел
възраженията за неоснователни с влязло в сила Решение от 21.04.2016г.
постановено по гр.д.№123/2016г. по описа на ПОС.
По
отношение на довода, че постановлението за възлагане е нищожно, предвид на
обстоятелството, че е изготвено след като с Определение от
20.01.2016г. по ч.гр.д.№123/2016г. на ПОС, производството по изп.д.№572/2012г.
е спряно. Действително е налице спиране на изпълнителното производство с
цитирания акт на ПОС, считано от датата на постановяването му – 20.01.2016г. Към
тази дата обаче, видно от данните по делото, публичната продан е била извършена
и е бил обявен купувач. Изготвянето на постановление за възлагане след датата
на спиране на изпълнителното производство, доколкото не представлява същинско
изпълнително действие, а е последица от действието, с което е обявен
продавач на станалата и приключила публична продан, то съдът намира, че изготвения акт не страда
от порок, обуславящ неговата нищожност.
По
отношение на довода, че проведените са публични
продани в нарушение на разпоредбата на
чл.494 ал.2 ГПК.Разпоредбата на чл.494 ГПК урежда процесуалния ред за извършване на нова
публична продан. От данните по делото не
се установява, да са допуснати нарушение на процесуалните правила от съдебния
изпълнител, поради което направеното възражение се явява неоснователно.
С
оглед гореизложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна. Ето защо съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба с
вх.№10220/30.03.2016г. депозирана от С.В.Г., в качеството му на длъжник по
изп.д.№572/2012г. по описа на ЧСИ Т. Л., с рег.№820 с район на действие ПОС,
чрез процесуалния му представител адв. М.Г., със съдебен адрес ***, БЦ Европа,
ул.”**** против Постановление от 26.01.2016г. на ЧСИ Т. Л., с рег.№820 с район на действие ПОС, по
изп.д.№572/2012г за възлагане на недвижим имот, собственост на длъжника С.Г..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: