РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 15.03.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в
публичното съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при участието на секретаря
Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7344 по
описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от К.Г.В.
срещу З.Л.И. АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове
по реда на чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът
отправя искане, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
размер на 26000.00 лв. в резултат на ПТП, станало на 08.03.2016 г. около 07.40
часа в гр.Ихтиман по вина на водача на
лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ ********- И.К.А., ведно със законна
лихва от 08.03.2016 г. /дата на събитието/ до окончателно изплащане на
обезщетението.
Поддържа
твърдения, че във връЗ.а с ПТП бил
съставен протокол за ПТП и АУАН на водача на лекия автомобил.
Излага
правни и фактически доводи, за това че във връЗ.а с настъпилото застрахователно
събитие са му били причинени болки и страдания, за което е отговорен ответника,
като застраховател по застраховка ГО по полица № BG/22/116000167270/04.01.2016
г. валидна от 05.01.2016 г. до 04.01.2017 г. На 06.02.2017 г. подал искане до
ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по което не е налице
позитивно произнасяне. Не се е възстановила и изпитвала негативни изживявания.
В
подадена допълнителна искова молба поддържа изложените правни и фактически
доводи и оспорва възраженията на ответника като неоснователни. Излага
становище, че застрахователят се е произнесъл по образуваната щета повече от
месец след изтичане на определения от закона тримесечен срок. Оспорва
изложените възражения за недопустимост на претенцията. Твърди, че е спазила
правилата за движение по пътищата като пешеходец и участник в ПТП.
В
срока по чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който изразява
становище по исковете.
Оспорва
исковете като недопустими, поради това че по образуваната щета по отправеното
доброволно искане по реда на чл.380 КЗ е било изпратено писмо, с което
застрахователят е изискал посочване на банкова сметка ***мите реквизити
съобразно указаното в чл.338 КЗ, което не било сторено. Поради това, според
застрахователя предявената претенция е недопустима.
Оспорва
претенциите като недопустими с излагане на твърдения, че по същата претенция е
било образувано съдебно производство – по гр.д.№ 22327/2016 г. по описа на СРС,
124 с-в /в.гр.д.№ 14596/2016 г. по описа на СГС, VІ с-в, което било прекратено
като недопустимо с оглед разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ.
При
условията на евентуалност оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
наличие на всички предпоставки от фактическия състав за реализиране
отговорността на застрахователя – ответник. Оспорва ПТП да е настъпило по
описания механизъм; виновното поведение на водача на автомобила и причинна връЗ.а
с настъпилия вредоносен резултат. Твърди,
че причина за настъпване на ПТП е поведението на ищцата като пешеходец, тъй
като същата не е пресичала на пешеходна пътека и при навлизане на пътното
платно не е съобразила конкретната пътна обстановка, скорост и разстояние на
приближаващото МПС.
Оспорва
наличие на описаните вреди и връзката им с ПТП. Твърди, че на ищцата са били
причинени леки наранявания, които не са наложили болнично лечение, а
възстановителния период е бил около 14 дни без каквито и да е остатъчни
последици. Оспорва изложените от ищцата правни и фактически доводи, които не
съответстват на неговите възражения. Оспорва твърденията на ищцата, че в
резултат на ПТП й бил причинен посттравматично стресово разстройство, което е
наложило посещение на психолог.
Оспорва
всички твърдения за бъдещи несигурни събития; оспорва настъпване на посочените
неимуществени вреди, причинната им връзка с ПТП, техния интензитет и
проявление, период.
Оспорва
претенцията, като завишена по размер с излагане на съображения, че не
съответства на принципа за справедливост и на допринасянето за вредоносния
резултат от страна на пострадалата.
Оспорва
като неоснователна претенцията за заплащане на лихва за забава с излагане на
правни и фактически доводи, че застрахователят не е изпаднал в забава.
Не
оспорва наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО за
лекия автомобил Фолксваген Голф към датата на ПТП.
В
допълнителен писмен отговор поддържа своите възражения и изложените правни и
фактически доводи срещу допустимостта, основанието и размера на предявените
искове.
С
определение от 06.06.2018 г., съдът е конституирал И. К.А. с ЕГН ********** на основание чл. 219,
ал. 1 от ГПК, като трето лице помагач на страната на ответника. Същата оспорва
твърдените факти от ищцата. Счита, че причината за ПТП е внезапното пресичане
на улицата от ищцата. Оспорва ищцата да е претърпяла болки и страдания във
връзка с описаното вредоносно поведение. Оспорва претенциите по основание и размер.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при
спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа страна следното:
Чрез
събраните в производството писмени доказателства в т.ч. протокол за ПТП и схема
към него, както и чрез констатациите на САТЕ се установи, че на 08.03.2016
год., около 14.00 ч, в гр. Ихтиман е настъпило ПТП на кръстовището на ул.
„Стипон“ с ул. „Св. Патриарх Евтимий“ след кръстовището с ул. „Борисова“ и
преди кръговото кръстовище с бул. „Цар Освободител“, между лек автомобил
„Фолксваген Пасат” с регистрационен № ******** управляван от И.К.А. и
пешеходката К.Г.В. на 55 г., която пострадала.
Установява
се, чрез констатациите на експерта по САТЕ, че пътната настилка и на двете
улици е асфалт, в задоволително състояние, мокра към момента на ПТП.
Произшествието е настъпило при светло време и добра видимост от
метеорологичните условия.
Според
експерта, пътното платно на ул. „Стипон“ в участъка на произшествието /преди
кръстовището с ул. „Св. Патриарх Евтимий“/ в посока към ул. „Околовръстен път“
е хоризонтално, право, с широчина 6,0 м. От двете му страни същото е ограничено
с тротоари с ширина 2,0 м. Преди кръстовището и от двете страни на улицата е
поставен пътен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“ Пътното платно на ул. „Св. Патриарх
Евтимий“ в района на кръстовището е с широчина 11 м, хоризонтално, право. От
двете страни към ул. „Стипон“ същото е скосено. От двете му страни в
скосените му части е ограничено с тротоари с широчина по 1,5 м.
Чрез
събраните писмени доказателства, констатациите на САТЕ и показанията на
свидетеля Г.Н.А.се установява, че ПТП е настъпило при следният механизъм:
„На
08.03.2016 г., около 14.00 ч, в гр. Ихтиман, по ул. „Стипон“ се движил лек автомобил „Фолксваген Пасат” с
регистрационен № ********, управляван от И.К.А. ***. При достигане на
кръстовището с ул. „Св. Патриарх Евтимий“, водачката спряла на пътен знак Б2
/STOP/ и предприела маневра за извършване на ляв завой към ул. „Св. Патриарх
Евтимий, за което сигнализирала с ляв мигач.
По
същото време, на десния тротоар на ул. „Св. Патриарх Евтимий“ се намирала
пешеходката К.Г.В., която предприела пресичане на пътното й платно към
срещуположния тротоар с начин на придвижвате „спокойно бягане“.
Когато
автомобилът с ускорително движение изминал около 4 м и достигнал скорост около
10 км/ч, водачката възприела пресичащата пешеходка и задействала спирачната
уредба.
Лекият
автомобил след още около 4 м спрял по средата на ул. „Св. Патриарх Евтимий“ в
началото на кръстовището й с ул. „Стипон“, при което пешеходката достигнала до
автомобила и опряла в него.“
Според
експерта, при отсъствие на описани следи от съприкосновение между предната
броня на автомобила и тялото на пешеходката, както и отсъствие на прегазването
й, съприкосновение между автомобила и пешеходката е настъпило в края на
спирачния му път. От това съприкосновение, тялото на пешеходката паднало на
асфалта с настъпили охлузвания по лява ръка, колена и останалите телесни
увреждания. Пресичането от страна на пешеходеца е извършено по продължение
на двата тротоара на ул.Стипон.
Според
САТЕ причината за ПТП е субективна:
-поведението
на водача на автомобила – същата е извършила ляв завой и е навлязла в пътното
платно на ул.Св.Патриарх Евтимий без да се убеди, че с това си движение няма да
стане опасност за участници в движението;
-поведението
на пешеходеца – не е следвало да навлиза в пътното платно на ул.Св.Патриарх
Евтимий в момент, когато това не е било безопасно.
В
производството се установява, чрез събраните медицИ.ки документи и
констатациите на СМЕ, че в резултат на ПТП на К.В. били причинени следните
травматични наранявания: „Охлузвания на
лявата ръка; Кръвонасядане на лява раменна област, кръвонасядане на границата
на дясно бедро и дясна слабинна област, отток и рана на дясно коляно и
охлузвания на ляво коляно“. По своя медико-биологичен характер тези
наранявания са причинили на ищцата, като временно разстройство на здравето за
период от 15-20 дни, неопасно за живота. Експертът сочи, че оздравителния
процес е завършен напълно.
От
своя страна, чрез констатациите на съдебно-психологичната експертиза се
установява, че пострадалата към момента на злополуката е претърпяла остра
стресова реакция протекла с емоционална дисфункция и нарушено социално
функциониране. СПЕ констатира промени, настъпили вследствие на ПТП, изразяващи
се в посттравматично стресово разстройство /Остра стресова реакция-преходно
разстройство,със значителна тежест,в отговор на силен стрес. Стресор е
внезапността на случилото се, преживяната физическа болка/. Водеща емоция през
цялото това време е бил страха. Според
експерта, по отношение на ищцата са налице паника, отчаяние, пасивна
подчиняемост, безизходица и безперспективност. Страданието й било в пряка
причинно-следствена връзка с катастрофата. Променила се след преживяното
стресогенно събитие, поради спецификата на посттравматичните симптоми, като
последица в социалното и функциониране и нарушение в поведенческия досегашен
стил на живот - повишена тревожност,чувство за невъзможност за справяне,
проблем в планирането, безпокойство, ниска самооценка, отказване от жизнени
цели, промяната на персоналната социална роля, трайни малоценностови
изживявания, блокиране на емоциите, отчуждаване от околните, физическо
изтощение. Към момента се нуждаела в много по-голяма степен от близките си. Експертът
отбелязва в заключението си, че към настоящия момент не е напълно преодоляла
психичната травма от случилото се, но не се наблюдава и задълбочаване на
проблема. Пострадалата има затруднения на ежедневната адаптация, които не са
патологични. Всичко това има несъмнено травматичен характер, с трайни последици
за настроението, общуването, семейните и взаимоотношения, професионалната и
реализация, до степен на изразен психичен дискомфорт, без да може да се твърди
за клинична изявеност на оплакванията. Продължителността за възстановяване била
от няколко месеца до 1-2 години, а
понякога до края на живота протичащи с различен интензитет.
В
съдебно заседание /13.06.2018 г./ експертът отбелязва, че пострадалата е споделила,
че посещавала психиатър, което е довело до овладяване на състоянието до
известна степен. Пострадалата носила невротизмът в себе си, който се отключил
вследствие на стреса, причинен от ПТП.
В
производството не бе спорно и се установи, че за увреждащия автомобил е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП, което се
потвърждава от направената справка в ГФ по полица № BG/22/116000167270, с начална дата на
покритие 05.01.2016 до 04.01.2017 г.
Установява
се, че пострадалия /ищец в производството/ е отправил извънсъдебна претенция към
застрахователя – ответник на 06.02.2017 г. за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 15 000.00 лв. С писмо от 13.06.2017 г. ответникът
заявил, че е съгласен да обезщети ищцата
със сумата 800.00 лв.
Чрез
събраните гласни доказателства - показанията на свидетеля А.К.В./съпруг на
ищцата/, преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК, се установява, че при
ищцата настъпила отрицателна промяна вследствие на ПТП, изразила се в страхове,
за които споделяла. Това довело и до смущения в съня й, за което ищцата
споделяла. Оплаквала се от различни болки по главата и тялото, плачела и
споделяла за страховете си. Свидетелят сочи, че преди ПТП пострадалата не била
страхлива жена. Наложило се да посети психолог във връзка с оплакванията й. Били
и изписани медикаменти за успокоение. Пострадалата споделила, че я е страх да
се вози в кола и да пресича улици, непрекъснато говорела за това с него. След
ПТП ищцата продължила да ходи на работа, тъй като преценили, че това ще й
помогне да преодолее страха по-бързо.
Чрез
показанията на свидетеля Г.Н.А.се установява, че в деня на пътния инцидент –
08.03.2016 г. на път за работа /община Ихтиман/ видяла пострадалата на около
5-10 метра, която стояла отсреща на тротоара на главната улица с видима
готовност да пресече. В следващия момент К. тръгнала да пресича тичайки. В
същото време обаче кола, която била спряла на знака „Стоп“ започнала да се
изнася напред /да се изтегля напред/ и предприела пресичане наляво. В следващия
момент свидетелят А.видяла К. на земята паднала и колата – спряла. Свидетелят
сочи, че не е забелязала промяна у К. след инцидента, но двете контактували
предимно служебно, тъй като и пострадалата работели в община Ихтиман.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 432 КЗ дава право на увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, да иска обезщетението пряко от
застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т. е. да е
отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл.
477, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е
предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено
увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено
виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна
връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка
"Гражданска отговорност", действащ към датата на настъпване на
събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.
По
отношение на възражението за недопустимост на иска:
Съдът
счита, че същият е допустим, изпълнение са изискванията по чл. 498 КЗ, като
ищцата е отправила на 06.02.2017 г. претенцията си до застрахователя. На същата
не е даден отговор в тримесечния срок, като след това е предявен настоящия иск.
Изложеният довод за недопустимост на исковете, тъй като е било образувано
съдебно производство по гр.д.№ 22327/2016 г. по описа на СРС, 124 с-в, с цена
на иска 15 000 лв., /прекратено поради неспазването на изискванията в
чл.498 КЗ/, съдът намира за неоснователен. При образуване на настоящето
производство ищцата е спазила законовите изискванията да сезира първо
застрахователя по извънсъдебен ред по реда на чл. 380 КЗ. Не е налице спор
разрешен с влязло в сила съдебно решение /отвод за пресъдено нещо/ и не е
налице прекратяване на предходното образувано между същите страни поради
десезиране на съда с отказ от иска, в който случай правните последици се
ползват със СПН.
По
основателността на претенциите:
В
проведеното производство, ищецът следва да установи, че има вземане за
непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на който е
виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са
произлезли вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между този водач и
ответника - застраховател.
В
настоящия случай се установи, че са налице всички кумулативни елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
Съгласно
§ 6, т. 54 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "Пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана
или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за
преминаване на пешеходци. На
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. С оглед събраните в производството доказателства
и констатациите на САТЕ предвид цитираната разпоредба, съдът намира за
установено, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека. Възраженията на ответника в
обратен смисъл, съдът намира за неоснователни.
С
разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП е предвидено, че водачите на МПС следва да
бъдат внимателни и предпазливи към пешеходците. Освен това е предвидено, че водачите
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението – чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
С
оглед приетите за установени факти, съдът намира, че водачът на лекия автомобил-
И.А. е нарушила законовите разпоредби, вследствие на което е причинила
гореописаните увреждания на ищцата.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо
обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за
аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. Съобразно създадената
съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените
по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД -решение №
202 от 16.01.2013 г. по т.д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от
17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №
28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на ІІ т.о. и др. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Тези критерии са възприети и във
формираната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД, която приема, че
справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правно релевантни
факти. Възприето е и становището, че при определяне на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и
обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази за
обективни и доказани по делото следните факти – причинените увреждания, болките
и страданията и прогнозата за възстановяване. При съобразяване възрастта на
ищцата към момента на ПТП – 55 години, причинените й физически травми, довели
до временно разстройство на здравето; обстоятелството, че здравословното
състояние на ищцата е напълно възстановено от физическите увреждания, при
съобразяване, че на пострадалата е било причинено посттравматично стресово
разстройство, което към настоящия момент не е отзвучало, съдът намира че следва
да определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000.00 лв. За
определянето му, съдът съобрази, че периодът на възстановяване от причиненото посттравматично
стресово разстройство е от няколко месеца до 1 – 2 години, като в случая ищцата
все още не е напълно възстановена. За разликата до пълния предявен размер
26000.00 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на възражението за
съпричиняване:
Съгласно
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и
с поведението на самия увреден, съществува възможност за намаляване на
дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които
пострадалият е допринесъл за увреждането. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е винаги налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки
за осъществяването на деликта и за възникването на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Във
всички случаи обаче е необходимо приносът на пострадалия да е конкретен, тоест
да е налице извършване на определени действия или бездействия от страна на
увреденото лице, които се намират в причинна връзка с вредоносния резултат,
като изводите на съда в тази насока не може да почиват на вероятности или
предположения, в който смисъл е задължителната практика на ВКС на РБ.
Съпричиняването
обективно прекъсва част от причинната връзка между деянието и вредите, поради
което води винаги до намаляване на обезщетението, тъй като подлежат на
обезщетение само вредите, които са в пряка и непосредствена причина връзка с
деянието. При установено прекъсване на връзката част от тези вреди не се
обезщетяват. За този извод допринася и правното задължение на ищеца да докаже
при условията на пълно и главно доказване причинната връзка между вредите и
деянието. С оглед на горното съдът следва да съобрази всички факти по делото и
да прецени служебно, дали е налице съпричиняване.
От установеното по делото фактически положения става ясно,
че ищцата е пресичала на пешеходна пътека по см. на § 6, т. 54, изречение последно от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Произшествието е настъпило при светло време
и добра видимост от метеорологичните условия. Установява се, че водачът на МПС
е предприел ляв завой, като ищцата е пресичала
от срещуположния тротоар с начин на придвижвате „спокойно бягане“. Установи
се, че преди маневрата е била в спряно положение /предвид знака стоп/. С оглед
това може да се направи извод, че водачът на МПС е имал възможност да види пресичащия
пешеходец въпреки начина, по който ищцата е пресичала /„спокойно бягане“/.
Пешеходецът
при пресичане следва да спази разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП – 1. преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане,
както и да не спират без необходимост на платното за движение; 3. да спазват
светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; 4. да не преминават през
ограждения от парапети или вериги. Няма съмнение, че ищцата не е нарушила т.
2,3 и 4. Ищцата, въпреки, че е пресичала със „спокойно бягане“, не може по
категоричен начин да се приеме, че е нарушила чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, при
положение, че на кръстовището не е имало други автомобили, освен на И.К.А.,
който освен това преди левия завой е бил спрял. Освен горното ищцата е спазила
и т. 2, както се установява по делото, тя не е удължила ненужно пътя си, като е
предприела действия да се пресече по възможно най-бързия начин. Може да се
направи извод, че пешеходката е имала обективна възможност да възприеме спрелия
в началото на кръстовището на двете улици автомобил и обозначил се за
извършване на маневра „ляв завой“ още от момента на потеглянето му от ул.
„Стипон“/, което е не по - малко от 12 метра, считано от автомобила до
пешеходката на десния тротоар на ул. „Св. Патриарх Евтимий“ /стр. 156 – САТЕ/.
С
оглед горното възражението за съпричиняване на вредоносния резултат следва да
бъде оставено без уважение.
С
оглед основателността на главните искове, основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забава от 09.05.2017 г. /изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ/ в размер на законната лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД до окончателното заплащане
на обезщетение.
За
обосноваване на този извод, съдът съобрази, че с исковата молба е направено искане
да бъде присъдена законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от
08.03.2016 г. /дата на ПТП/ до окончателно изплащане на обезщетението. Претенцията
до застрахователя е заявена на 06.02.2017 г., като тримесечния срок изтича на
06.05.2017 г. – събота, предвид това съдът следва да спази разпоредбата на чл.
303 ТЗ и чл. 72, ал. 2 ЗЗД. Предвид посочената изрична норма на чл.429 КЗ вр.
чл.496 КЗ, съдът намира че следва да присъди законна лихва върху обезщетенията
от 09.05.2017 г.- /датата на изтичане на определения от закона максимален
тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по претенцията на увредения
/ищец в производството/.
По разноските:
На
ищцата следва да бъдат присъдени с оглед изхода на спора, на основание чл.78,
ал.1 ГПК разноски за държавна такса и съдебни експертизи в размер на 373.08 лв. и 251.92 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Искането
на насрещната страна за присъждане на минимален размер на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК съдът намира за неоснователно,
доколкото минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед цената на иска възлиза на 1310.00 лв., който размер е
съответен на договореният и заплатен размер от страна на ищцата.
В
полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК се следва сумата 161.54 лв.-разноски за съдебна
експертиза и сумата 242.31 лв.-разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на К.Г.В. с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 5000.00лв.- застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие на ПТП, станало на
08.03.2016 г. около 07.40 часа в гр.Ихтиман
по вина на водача на лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ ********- И.К.А.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди е била застрахована
съгласно полица№ BG/22/116000167270,
с
начална дата на покритие 05.01.2016 до 04.01.2017 г., ведно с законната лихва
от 09.05.2017 г. до окончателно заплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.
432, ал.1 КЗ, за разликата над сумата 5000.00 лв. до пълния предявен размер от
26 000.00 лв., както и иска за заплащане на законна лихва върху сумата от
08.03.2016 г. до 08.05.2017 г.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адресна управление:***, да заплати на К.Г.В. с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 373.08
лв. –деловодни разноски за тази инстанция и сумата 251.92 лв. –разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Г.В. с ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на ЗК„Л. И.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК,
сумата 161.54 лв.-деловодни разноски
и сумата 242.31 лв.-разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ответника И. К.А. с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: