№ 281
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20221000501992 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 686 от 30.03.2022 г., постановено по гр.д. № 7587/2021 г.
от Софийски градски съд е отхвърлил предявения от Б. Г. С., ЕГН **********
против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с който е поискал да се установи, че
не дължи на ответника сумата от 25 957.55 /двадесет и пет хиляди
деветстотин петдесет и седем евро и петдесет и пет евроцента/ евро,
представляваща главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес
револвираща линия плюс“ № BL10096/19.11.2007 г., Анекс № 1/20.12.2010 г.,
Анекс № 2/20.02.2012 г., Договор за поръчителство от 19.11.2007 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 29.04.2013 г.;
договорна лихва от 4 675.63 /четири хиляди шестстотин седемдесет и пет евро
и шестдесет и три евроцента/ евро, за периода от 21.03.2012 г. до 25.04.2013
г.; такса в размер на 196.29 /сто деветдесет и шест евро и двадесет и девет
евроцента/ евро, поради погасяването им по давност.
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца Б. Г.
С., ЕГН ********** да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 200
лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Б. Г. С.,
ЕГН ********** с доводи за недопустимост, както и за неправилност, поради
необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателите поддържат, че първоинстанционното решение е
недопустимо, тъй като съдът не се е произнесъл по предявения от него иск, в
който е посочил, че правопогасителния юридически факт за паричното
притезание е погасеното публично право на кредитора да иска принудително
изпълнение, а не както е приел първоинстанционния съд, че
правопогасителният факт за това вземане може да се явява изтекла
петгодишна погасителна давност.
По отношение на неправилността поддържа доводи, че решението не е
съобразено с постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Моли въззивния съд да обезсили решението и да върне делото на
първоинстанционния съд , който да се произнесе по предявения иск.
При условията на евентуалност моли да са отмени изцяло решението на
първоинстанционния съд и вместо това да се постанови ново, с което да се
признае за установено по отношение на ответника, че не дължи паричните
суми по издадения изпълнителен лист, включително и за разноските в
заповедното производство, по които първоинстанционният съд е прекратил
производството по делото.
Моли да се присъдят направените в двете инстанции деловодни
разноски.
Насрещната страна - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* е подала
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК /л. 22/, с който оспорва основателността
на въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение.
Моли да се осъди жалбоподателят да заплати юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 300
лева.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
2
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване
по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът – Б. Г. С., ЕГН ********** е предявил против „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който
е поискал да се установи по отношение на ответника, че не дължи сумата от
25 957.55 /двадесет и пет хиляди деветстотин петдесет и седем евро и
петдесет и пет евроцента/ евро, представляваща главница по Договор за
банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс“ №
BL10096/19.11.2007 г., Анекс № 1/20.12.2010 г., Анекс № 2/20.02.2012 г.,
Договор за поръчителство от 19.11.2007 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението - 29.04.2013 г.; договорна лихва от
4 675.63 /четири хиляди шестстотин седемдесет и пет евро и шестдесет и три
евроцента/ евро, за периода от 21.03.2012 г. до 25.04.2013 г.; такса в размер на
196.29 /сто деветдесет и шест евро и двадесет и девет евроцента/ евро, поради
погасяването им по давност.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че има
издаден изпълнителен лист от 30.04.2012 г. на основание Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д. № 6141/2013 г. от Районен съд Варна, с който е осъден да заплати
на „Юробанк България“ АД сумата от 25 957.55 евро, представляваща
главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия
плюс“ № BL10096/19.11.2007 г., Анекс № 1/20.12.2010 г., Анекс №
2/20.02.2012 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението - 29.04.2013 г.; договорна лихва, в размер на сумата от 4 675.63
евро, за периода от 21.03.2012 г. до 25.04.2013 г.; такса в размер на 196.29
евро, както и разноски, в размер на сумата от 2 469.51 лв.
Ищецът поддържа още, че:
- по молба на банката на 30.05.2013 г. и приложения към нея
изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20137110400299
по описа на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район
на действие – Окръжен съд Варна;
- правото на взискателя да събира паричните вземания по принудителен
3
ред по отношение на него е погасена по давност, тъй като последното
изпълнително действие е извършено на 22.06.2013 г., а след тази дата в
продължение на две години не са извършвани никакви изпълнителни
действия;
- изпълнението е прекратено по силата на закона на 22.06.2015 г.;
- ответник се легитимира като кредитор/взискател по отношение на
паричните вземания, посочени в изпълнителния лист на основание договор от
29.03.2019 г., с който банката му е продала тези вземания;
Поискал от съда да постанови решение, с което да установи по
отношение на ответника, че не дължи сумата от 25 957.55 евро, представлява
главница по Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия
плюс“ № BL10096/19.11.2007 г., Анекс № 1/20.12.2010 г., Анекс №
2/20.02.2012 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението - 29.04.2013 г.; договорна лихва, в размер на сумата от 4 675.63
евро, за периода от 21.03.2012 г. до 25.04.2013 г.; такса в размер на 196.29
евро, поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност.
Поискал в тежест на ответника да се възложи отговорността за
направените деловодни разноски.
Ответникът - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* подал отговор на
исковата молба /л. 77 от производството пред ОС Варна/, с който оспорил
допустимостта на предявения иск и поискал да се прекрати производството, а
при условията на евентуалност оспорил неговата основателност и поискал да
се отхвърли с доводи, че в конкретния случай по образуваното изпълнително
дело намират приложение Постановление на ПВС № 3/1980 г. и постановките
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по т.д. № 2/2013
г. от ОСГТК на ВКС.
Поддържа, че ЧСИ по образуваното дело е реализирал изпълнителни
способи, с които е прекъсвал давността и не е изтекла петгодишната давност.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
4
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на
изложението намира, че следва да се маркират основните правно значими
факти.
Първоинстанционният съд с определение № 1728 от 12.08.2021 г.,
постановено в закрито заседание, с което е направен проекта за доклад е
прекратил производството по иска, имащ за предмет установяване
недължимостта на паричното вземане за разноските, направени в заповедното
производство.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила.
Страните в съдебното заседание, състояло се на 08.03.2022 г. за били
запознати с доклада и не са направили възражения по него.
От събраните по делото доказателства се установява сключен Договор
за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс“ №
BL10096/19.11.2007 г. с Анекс № 1/20.12.2010 г. и Анекс № 2/20.02.2012 г., с
който „Юробанк България“ ЕАД е предоставила кредит на „БО ГРУП“ ООД,
обезпечен от ищеца Б. Г. С., ЕГН ********** и Н. А. С., ЕГН **********,
като поръчители.
Кредиторът, поради неизпълнение на 29.04.2013 г. е подал Заявление,
по което е образувано ч.гр.д. № 6141/2013 г. и РС Варна на 30.04.2013 г. е
издал Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист, с който длъжниците „БО ГРУП“ ООД, Б. Г. С., ЕГН ********** и Н. А.
С., ЕГН ********** са осъдени при условията на солидарност да заплатят на
банката:
- сумата от 25 957.55 евро, представляваща главница по Договор за
банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия плюс“ №
BL10096/19.11.2007 г., Анекс № 1/20.12.2010 г., Анекс № 2/20.02.2012 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението -
29.04.2013 г.;
- договорна лихва, в размер на сумата от 4 675.63 евро, за периода от
21.03.2012 г. до 25.04.2013 г.;
- такса в размер на 196.29 евро;
- разноски, в размер на сумата от 2 469.51 лв.
Поканата за доброволно изпълнение и на тримата длъжници е връчена
5
на 01.07.2013 г. при условията на чл. 47, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ГПК.
Уведомленията са залепени на постоянния и настоящ адрес на ищеца,
съобразно посочените в договора адрес на ищеца и извършена от съдебния
изпълнител проверка в НБД „Население“ .
Срокът за възражение е изтекъл на 15.07.2013 г. и считано от датата
16.07.2013 г. заповедта е влязла в сила.
Датата 16.07.2013 г. е началната, считано от която е започнал да тече 5-
годиния давностен срок за вземанията по изпълнителния лист.
По молба на кредитора от 30.05.2013 г. и приложения към нея
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20137110400299 по
описа на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на
действие – Окръжен съд Варна.
Взискателят е овластил ЧСИ да извърши проучване на имуществото на
длъжниците и да наложи необходимите възбрани и запори на банкови сметки,
вземания и движимо имущество, както и да ги осребри.
По отношение на така образувано изп.д. и въпроса за течението на
давността са валидни постановките на Постановление на ППВС № 3/1980 г. и
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. д. №
2/2013 г. от ОСГТК на ВКС.
За периода от 30.05.2013 г. до 26.06.2015 г., съгласно посоченото ППВС
погасителна давност не е текла - „Погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.”.
По молба на взискателя са наложени запори по сметките и
възнагражденията на ищеца, както и на другите солидарни длъжници.
Запорните съобщения за наложените запори върху всички сметки на
длъжника – ищец са изпратен на 06.06.2013 г.
6
Считано от тази дата е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок
по отношение на ищеца за паричните вземания по изпълнителния лист с
краен срок датата 06.06.2018 г.
С постановление от 10.07.2017 г. ЧСИ е наложил запор на трудовото
възнаграждение на длъжника Б. С., изпратено е запорно съобщение на
работодателя „Меджик Флейм“ ЕООД и е получено от работодателя на
19.07.2017 г. – л. 219 от изп.д.
Повторно е прекъсната погасителната давност за нов 5-годишен срок,
считано от 10.07.2017 г. до 10.07.2022 г.
По отношение на длъжника Н. А. С., ЕГН ********** също на
06.06.2013 г. са наложени запори по банкови сметки и парични вземания на
длъжника към трети лица, като след писмено напомняне на задълженията,
третото лице е превело на 01.06.2017 г. сумата от 1 347.25 лева – л. 171 от
изп.д.
Последното действие има за правна последица прекъсване на давността
по отношение на този длъжник.
ЧСИ с постановление от 10.12.2019 г. е конституирал „ЕОС Матрикс“
ЕООД, ЕИК ********* като взискател на мястото на „Юробанк България“
ЕАД, на основание договор за цесия от 29.03.2019 г.
ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на
действие – Окръжен съд Варна с постановление от 03.12.2020 г., на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратил производството по изпълнително дело
№ 20137110400299.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца въззивна жалба, като спорът се концентрира до допустимостта на
съдебното решение и въпроса, дали паричните вземания на кредитора са
погасени и могат ли да се погасят не с изтичането на общия 5-годишен
давностен срок за съдебно признатите, а с изтичането на срока по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, който е 2-годишен.
7
Ищецът е предявил против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********,
конституиран като взискател на мястото на първоначалния взискател
„Юробанк България“ ЕАД, на основание договор за цесия от 29.03.2019 г. иск
с правно основание чл. 439 от ГПК.
Съгласно посочената разпоредба, длъжникът може да оспорва
изпълнението чрез иск, който може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
В разглеждания случай изпълнително основание за издаване на
изпълнителния лист произтича от Договор за банков кредит и Заповед за
изпълнение от 30.04.2013 г. по ч.гр.д. № 6141/2013 г. от РС Варна.
На 30.05.2015 г. е било образувано изпълнително дело №
20137110400299 по описа на ЧСИ, вписан под № *** в регистъра на Камарата
на ЧСИ, район на действие – Окръжен съд Варна.
ЧСИ последователно е налагал запори върху всички банкови сметки на
длъжника и вземанията му към трети лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а считано от датата
на прекъсването на давността започва да тече нова давност, която в случая е
пет години - чл. 117 от ЗЗД.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.,
постановено по тълк. д. № 2/2013 г. от ОСГТК на ВКС, когато взискателят не
е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
С първия запор е прекъсната давността и е установен нов давностен
срок, за периода от 06.06.2013 г. до 06.06.2018 г., а с втория запор от
10.07.2017 г. е установен давностен срок до 10.07.2022 г.
Перемция не се установи да е настъпила, но и наличието на такава
преди да изтече 5 -годишната погасителната давност не е правопогасяващ
8
юридически факт за съдебното признатото парично вземане, а в случая за
никое от трите парични вземания, посочени в изпълнителния лист и са
предмет на делото.
Перемцията е юридически факт с правопрекратяващ ефект за
образуваното изпълнително производство, но не е процесуална пречка по
молба на кредитора да се образува ново изпълнително производство, като
приложи същия изпълнителен лист до изтичането на 5-годишния давностен
срок.
Предявеният иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед на изложеното въззивната жалба е неоснователна, поради което
следва да се потвърди изцяло обжалваното решение.
Неоснователни са доводите на ищеца за недопустимост на решението
на първоинстанционния съд. Това е така, защото ищецът не е възразил на
направения доклад, в който общата давност е посочена като юридическия
факт с правопогасяващ ефект за паричните вземания по изпълнителния лист.
Освен това срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не е правопогасяващ за
материалното право, а е преклузивен с правопрекратяващ ефект за
образуваното изпълнително производство.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответника
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, в
размер на сумата от 300 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 686 от 30.03.2022 г., постановено
9
по гр.д. № 7587/2021 г. от Софийски градски съд.
ОСЪЖДА ищеца Б. Г. С., ЕГН ********** да заплати юрисконсултско
възнаграждение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, в размер на сумата от 300 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10