РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Силистра, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Анелия Д. Великова
Ана Аврамова
при участието на секретаря Г.Н.
в присъствието на прокурора Г. В. Й.
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233400600202 по описа за 2023 година
прие за установено следното:
С присъда № 10/07.03.2023 г. по НОХД № 830/2022 г. СРС е признал
подсъдимия К. В. И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК
като е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на
2000лв.
На осн чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК СРС е определил на подс. И.
едно общо наказание до размера на най- тежкото по НОХД №695/2019г. по описа на РС-
Варна, решено със Споразумение № 82/15.02.2019г. влязло в сила веднага и по НОХД №
5474/2017г. по описа на РС-Варна, Присъда №164/20.06.2019г. в сила 13.01.2020г., а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от една година.
На основание чл.68, ал.1 от НК така определеното общо наказание е било
приведено в изпълнение при първоначален общ режим, търпимо отделно от наказанието по
ревизираната присъдата.
Със същата присъда подс. И. е бил осъден за заплати съответните разноски
по делото.
Срещу първоинстанционния съдебен акт е депозирана бланкетна въззивна
1
жалба от адв. Т. от АК-Варна, защитник на подс. И..
Прави се искане за отмяна на осъдителната присъда присъдата и
постановяване на оправдателна с произтичащите от това правни последици, алтернативно –
отмяна на присъдата и връщане на делото на ПИС за ново разглеждане, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са неотстраними от настоящата
инстанция
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло, като се представят писмени
доказателства относно личността на подсъдимия.
Съображения за необоснованост на присъдата; липса на мотиви и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия се развиват едва в хода по същество., изразяващи се в
липса на одобрение на протокола за оглед на местопризшествие в частта на иззетите
веществени доказателства.
В хода по същество се прави и друго, алтернативно, искане – изменение на
присъдата в частта на наложеното наказание, което се явява несправедливо. Според
защитата са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК.
ОП Силистра оспорва жалбата. Изразява се становище за липса на основания
за отмяна или изменяване на ревизирания съдебен акт.
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид жалбата и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на постановената присъда установи:
При разглеждане на делото, Първоинстанционния съд е извършил всички
допустими следствени действия, необходими за обективното, всестранно и пълно
изясняване на обстоятелствата по делото. Приел е за установена една фактическа
обстановка, която пред настоящата инстанция остава непроменена и напълно се приема от
въззивната инстанция, поради което и няма да бъде преповтаряна с подробности.
На 28.12.2021 г. полицейските служители – св. Пенчев и св. Екзаров,
изпълнявайки служебните си задължения на Контролно пропускателен пункт до
бензиностанция „Петрол“ по пътя Силистра-Добрич, продължение на ул.“Добрич“, спрели
за проверка лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. №В2359СА.
Автомобилът бил управляван от подс. И., който пътувал сам.
Тъй като свидетелите установили мирис на марихуана, попитали дали И.
превозва забранени от закона вещества. Първоначално получили отрицателен отговор, но
св. Пенчев разпоредил да се отвори „жабката“ в купето на автомобила. Когато подсъдимият
я отворил и бил попитан какво съдържа, намиращата се там бяла торбичка, той отговорил,
че е марихуана. Грабнал торбичката и хукнал да бяга с нея по пътното платно в посока
гр.Силистра. Движел се успоредно на граничната ограда. Свидетелите Пенчев и Екзаров го
последвали. В момента, в който го застигнали, подс.К.И. хвърлил торбичката в посока към
граничната ограда. Торбичката се закачила в клоните на едно дърво, което се намирало на
2
българска територия, на разстояние 1,5м.
Подсъдимият бил заловен и отведен в РУ Силистра.
За случая полицейските служители уведомили дежурен оперативен при
ОДМВР- Силистра. Местопроизшествието било запазено до пристигане на оперативната
група.
При извършения оглед на местопроизшествието торбичката била установена
все още висяща на клона на дървото, закачена на дръжките си. В присъствието на поемни
лица била свалена и приобщена с протокола за оглед на местопроизшествие като веществено
доказателство, обозначено като ВД№1. При огледа на местопроизшествието бил установен
и спреният наблизо лек автомобил марка „БМВ“, модел „530 Д“, с рег. № В 2359СА.
В последствие е бил извършен и оглед на веществени доказателства. Сухата
тревна маса била тествана с полеви наркотест , който реагирал в червено, т.е. марихуана
(канабис).
От заключението на вещото лице по физикохимична експертиза е видно, че се
касае за марихуана с общо тегло 292,677 гр. с активен действащ компонент
тетрахидроканабинол 9 тегловни процента за 97.274 гр. и 8 тегловни процента за останалото
количество наркотично вещество.
В хода на досъдебното производство е било извършено разследване и за
разпространяване на наркотични вещество, но доказателства за това не са били събрани.
За да възприеме именно тази фактическа обстановка, първостепенният съд се
е базирал на събраната по делото доказателствена маса - гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства: показания на свидетели; заключенията по отделните съдебни
експертизи, поддържани от вещите лица пред съда; множество писмени доказателства и
доказателствени средства. Съвкупната им преценка обосновано е позволила да се отхвърли
отричането на виновно поведение от страна на подсъдимия като противоречащо на
писмените доказателства и доказателствени средства. Цялостният анализ на събраните
доказателствени източници , установяващ точна и правилна фактическа обстановка, се
споделя от въззивната инстанция и не следва да се преповтаря, доколкото не са налице
основания за преразглеждане и преоценка на същите.
Защитникът на подсъдимия навежда пред състава на ОС-Силистра същите
възражения , които вече е направил , както в досъдебното производство при предявяване на
разследването, така и пред първоинстанционния съд. На тези възражения е даден отговор и
от наблюдаващия делото прокурор, и от ПИС. Изрично е подчертано, че посочената
практика на ВКС е неотносима към настоящия казус. В допълнение е нужно да се посочи, че
дори е направено и некоректно цитиране , касаещо Решение №197 от 31.10.2017 г. на ВКС
по к.д № 727/2017г. на I н.о.
Интерпретацията, че важна част от наличните по делото доказателства са
събрани в разрез с процесуалните правила и това е довело до необоснованост и непълнота в
мотивите не се споделят. Тези възражения, в действителност, са правени неведнъж и са
3
намерили отговор./както бе посочено и по-горе/.
Протоколът за оглед на местопроизшествие е изготвен по съответните
правила. Иззетите веществени доказателства при това процесуално действие са приобщени
към доказателствения материал и не е имало нужда от последващо одобрение от съдия, в
тази част, тъй като огледът и изземването са осъществени на обществено място. В разрез с
твърдението на защитата за необоснованост, наличните по делото доказателства са били
подложени на изключително подробен анализ и са били изградени правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция.
Поради това, че настоящия състав се солидаризира изцяло с изводите на СсРС
и предвид становището на различни състави на ВКС на РБ, обективирано в редица решения
/Р №624/06.02.14г, I НО по КД №1963/13г; Р №321/18.01.16г, III НО по КД №807/15г; Р №
181/11.06.12г I НО по КД № 486/12г; Р № 50150/06.03.2023г, III НО по КД №650/22/,
въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря и ’’...обсъжда подробно всичко
онова, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда, след като не
достига до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото.“
В тази връзка възражението за необоснованост на присъда и липса на мотиви е
неоснователно. Следвайки принципите на формалната логика, първоинстанционният съд е
изградил правилни правни изводи за довършено от обективна и субективна страна
престъпно деяние по чл. 354а, ал.3, т1. от НК.
На анализ са били подложени всички обективни и субективни елементи на
престъпното деяние и това няма да бъде преповтаряно.
Предвид изложеното жалбата в тази част е неоснователна.
Що се касае до твърдението,че наложеното наказание е явно несправедливо,
СсОС счита да се налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Видно е, че подсъдимия е подходил твърде небрежно при избора на място за
превозване на наркотичното вещество – „жабката“ на автомобила, не специален тайник.
Неориентираните и по-скоро нескопосани действия след открИ.е на забранените вещества
говорят за липса на изградени навици в този „бизнес“, което се доказва и от липсата на
доказателства за това. Както бе споменато, по делото е водено разследване, което не е
установило разпространителска дейност.
Настоящата инстанция отчита и редица други смекчаващи вината
обстоятелства, които са относими към размера на наказанието, което следва да понесе подс.
И. – сравнително младата възраст към монета на извършване на престъплението – 26 г.,
желание за трудовата ангажираност – видно към дата на инкриминираното деяние подс. И. е
работил на трудов договор , добри характеристични данни, изразено желание да се поправи.
И не на последно място са налице данни за едно закъсняло правосъдие. Видно
от справката за съдимост подс. И. е бил осъждан за престъпления, които е извършил на
25.05.2016 и на 11.02.2017 г., за което е получил съответни наказания в един доста по-късен
4
момент /по НОХД № 5474/17г на ВРС е постановена влязла в сила на 13.01.2020г. присъда/
Именно тези осъждания са довели и до прилагане на разпоредбата на чл. 68,
ал.1 от НК като това е било отчетено за отегчаващо вината, без да се отчете
обстоятелството, че от датата на тези престъпления до инкриминирата дата 28.12.2021г.
подсъдимият не е имал противоправни прояви.
Изложените смекчаващи отговорността обстоятелства настоящата инстанция
приема за многобройни такива и обуславящи значително по-ниска степен на обществена
опасност на деянието и дееца от типичните за този вид престъпления.Ето защо приема, че
при тяхното наличие и най-лекото наказание от една година „лишаване от свобода,
предвидено в особената част на НК и наложено от СсРС се явява несъразмерно тежко за
подс. И..
В конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55,
ал.1, т.1 от НК като присъда бъде изменена в тази част с налагане на наказание под най-
ниския предел, а именно в размер на четири месеца „лишаване от свобода“
Изтърпяването на това наказание, ведно с приведеното в изпълнение по реда
на 68, ал.1 от НК ще изпълни визираните в чл. 36 от НК цели и би оказало отрезвяващо и
възпиращо въздействие върху съзнанието на подсъдимия, и би го мотивирало към
въздържане извършването на каквато и да било противоправна дейност.
В контекста на горното, извършвайки проверка на постановената присъдата
въззивната инстанция счита, че не са допуснати твърдените в жалбата нарушения, които да
водят до нейната отмяна, но са налице условията за изменение досежно размера на
наложеното наказание.
Предвид изложеното и на осн. чл. 337, ал.1, т.1 от НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 10/07.03.2023 г. постановена по НОХД № 830/2022 г.
СРС, в частта на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като на осн. чл. 55, ал.1,т.1
от НК го намалява за срок от четири месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в останалите ѝ части.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6