Р Е Ш
Е Н И Е
№ 20060170
гр.Русе, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански
състав
в проведеното публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора
........………......................
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело
№ 349 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът М.С.Б. твърди, че е бил в трудово правоотношение със ”...” ЕООД-София на
длъжност ”търговски представител” за периода 03.09.-05.11.2019 г., на пълно
работно време, с основно трудово възнаграждение от 700 лв.
Твърди, че
работодателят останал задължен към него с работни заплати в нетна стойност,
както следва: за м.септември-514,60 лв., м.октомври-543,19 лв. и за м.ноември
2019 г.-51,73 лева.Отправил покана до ответното дружество да му престира дължимото, но документът не бил получен от адресата.Претендира
заплащане на посочените суми, със законната лихва от завеждане на делото.Търсят
се разноски за производството за възнаграждение на адвоката, оказал безплатна
помощ по смисъла на чл.38 от ЗА.
Ответникът ”...”
ЕООД-София оспорват предявените искове.Признават, че за заявения по исковата
молба период са били в трудово правоотношение с насрещната страна, но твърдят,
че със служителя е бил договорен брутен, а не основен размер на трудовото
възнаграждение от 700 лв.Сочат, че дължимите работни заплати са били престирани своевременно на ищеца, за което той е положил
подпис във ведомостите.След приспадане на данъци и осигуровки, служителят е
получил за м.ІХ-514,60 лв., за м.Х-543,19 лв. и за м.ХІ-66,67 лв.Намират, че
ищецът се е обогатил неоснователно с тези суми, тъй като през спорния период
реално не е полагал труд и не е изпълнявал задълженията си по длъжностна
характеристика.Оспорват да са получили покана за плащане на търсените трудови
възнаграждения.Претендират отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по
делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото не
се спори и са ангажирани доказателства, че страните са били в трудово
правоотношение.Ищецът заемал длъжността ”търговски представител” с място на
работа в гр.Русе, въз основа на Трудов договор № 716/ 03.09.2019 г., сключен по
чл.68 ал.1 т.1 във вр. с чл.70 ал.1от КТ, със срок на
изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.В контракта е посочено,
че договореното трудово възнаграждение на служителя е в размер на 700 лв.,
платимо до 15-то число на месеца, следващ този, през който е полаган труд.
В представеното
от ответника щатно разписание е записано, че лице, назначено на длъжност
”търговски представител” в дружеството, може да получава минимални и максимални
трудови възнаграждения в размери съответно на 560 лв. и на 590 лв., както и 0,60 %
допълнително възнаграждение за клас прослужено време.В документа няма отразено
териториално разграничение на служителите.
Твърденията на
ищеца са, че е имал задължение да търси и комуникира с клиенти на търговеца в
области Русе, Силистра и Разград.По делото няма спор, че през процесния период дружеството
не е имало офиси в последните два града.
Приложена е
Длъжностна характеристика, връчена на ищеца срещу подпис.В нея са посочени
основните трудови функции на служителя-да проучва запитвания на клиенти, да
приема поръчки по телефона, да обслужва клиенти на място, като ги ориентира в
качеството и цените на предлаганите стоки, да осъществява демонстрация на
предлаганите продукти, да осъществява комуникация с клиента след продажбата във
връзка с гаранционните условия на продукта, да изпълнява други конкретни
задачи, свързани с работата му в зависимост от желанията на клиента и по
конкретно задание от управителя на дружеството.Записано е, че търговският
представител отговаря за потребностите от обслужване на клиентите при заплащане
на закупените стоки и извършените услуги от офиса на фирмата, съхранява
получените парични средства до момента на отчитането им, контактува с клиентите
и носи отговорност при рекламации във връзка с дейността си.
Няма спор, че
на 04.11.2019 г. работодателят инициирал прекратяване на трудовото
правоотношение, считано от 05.11.2019 г., във връзка с което била издадена
Заповед № 3557/04.11.2019 г.
Приложени са
фишове и ведомости за заплати за периода м.ІХ-м.ХІ 2019 г.Видно от последните
документи, а това се установява и от разпитаните в производството свидетели, в
офиса на дружеството в гр.Русе, за заявеното по исковата молба време, са
работили двама служители-ищеца и св.М.Х..Съгласно фишовете за работни заплати,
на М.Б. били начислени нетни трудови възнаграждения от 514,60 лв. за м.ІХ и от
543,19 лв. за м.Х и бутна стойност от 66,67 лв. за м.ХІ.Назначената по делото
икономическа експертиза е потвърдила първите два размера.Вещото лице посочило, че след приспадане на предвидените
по закон данъци и удръжки, служителят е следвало да получи за м.ХІ нетна работна
заплата от 51,73 лв.
Във
ведомостите за работни заплати срещу името на М.Б. има положени подписи.Последният
е оспорил авторството им, във връзка с което е открито производство по чл.193
от ГПК.Назначената по делото почеркова експертиза се
е произнесла, че ищецът не е автор на оспорените подписи.
Приложена е
покана от М.Б. до работодателя за изплащане на трудовите възнаграждения за
процесните три месеца.Липсват данни документът да е получен от адресата.
Св.Р.Д.
установява, че работи във фирма, занимаваща се с монтаж на ПВЦ-дограма и външна
изолация /в съдебно заседание лицето е съобщило наименование на дружеството “Каре
Дизайн“ , според икономическата експертиза се касае за “Калия Дизайн“
ООД-Русе/.Ищецът се свързал с него по телефон в края на мината година, в
качеството си на представител на “...“.Свидетелят пояснява, че е обичайна
практика дистрибутори да се обаждат на монтажните фирми, да казват с какво се
занимават и да предлагат ценови оферти.Р.Д. установява, че те поръчали врата и
прозорец.Документите във връзка със сделката били изготвени от ищеца.Р.Д.
подписал договора от името на своето дружество.Свидетелят уточнява, че няма
издадена фактура за стоката.Той платил за дограмата в брой в офиса на
дружеството в гр.Русе, намиращ се в Търговия на едро.Не си спомня дали за това му
бил издаден фискален бон.Св.Р.Д. установява, че поръчката била доставена много
след уговореното време.По този повод свидетелят изисквал от ищеца да се спази
срока.М.Б. обяснил, че той само приема поръчките от клиентите и ги предава към
офиса по седалище на дружеството в гр.София.Предложил на свидетеля да му даде
телефон, за да разговаря с управителите относно забавата.По-късно дограмата
била доставена в склада на търговеца в Търговия на едро.
Икономическата експертиза потвърждава, че ответникът разполага с Оферта № 503895 към договор с
“Калия“ /“Калия Дизайн“/.В Дневниците за продажби
няма отразена сделка с това дружество.
Св.В.Б., управител на “Велона Пласт“-Русе,
установява, че през есента на 2019 г. ищецът ги посетил като представител на “...“
ЕООД.Между дружествата бил сключен договор за доставка на дограма от
ответника.В.Б.уточнява, че ни си спомня дали ищецът или св.М.Х. подписали от
името на ответника.Екземплярът от готовия договор й бил донесен обаче от М.Б..Естеството
на поръчката било по-особено, което наложило ищецът и св.М.Х. да контактуват
няколко пъти със св.В.Б..Последната установява, че когато дограмата била
изработена, М.Б. вече бил освободен от работа.Поръчката била довършена от
служител на ответника от офиса им в гр.Варна.На В.Б. било обяснено, че М.Х. е
само секретар във фирмата, поради което не може да поеме задълженията на
ищеца.Свидетелката не помни дали им е била издадена фактура по сделката, но тя
платила на М.Б. аванс по договора.Остатъка от цената предала на представителя
от гр.Варна.
Вещото лице-икономист е докладвало, че в хода на проверката не са му
били представени договор или издадена фактура към “Велона
Пласт“ ООД за платен аванс.Такава сделка няма отразена и Дневниците за
продажбите.
Св.М.Х., работила в “...“ ЕООД от м.август до м.декември 2019 г. на длъжност
търговски сътрудник, в съдебен спор с ответника към момента за неизплатени
трудови възнаграждения, установява, че офисът на дружеството бил в ІІІ тяло в
Търговия на едро на ул.“Михаил Арнаудов“ № 2.Работното им време било от понеделник
до петък от 9,00 ч. до 17,00 ч.Нейно задължение било да изготвя офертите и
договорите с клиенти.Обикновено преките контакти с последните се осъществявали
от ищеца.Той подписвал договорите от името “...“ ЕООД.Свидетелката сочи, че М.Б.
контактувал с клиенти не само от г.Русе и региона, а и с такива от гр.Силистра,
гр.Тутракан и гр.Разград.Като търговски
представител той обикалял по градовете, за да представя оферти и да търси
клиенти на дружеството.
Свидетелката
сочи, че в офиса в гр.Русе разполагали с касов апарат.Няма спомен колко
договора с клиенти има сключени при тях през процесния период и по колко от тях
има плащания в брой.Сочи, че за да издаде касов бон, следвало да получи
одобрение от офиса в гр.София, от св.Ж.С., търговски директор.Свидетелката
потвърждава, че както тя, така и М.Б. са получавали пари от клиенти на
дружеството.Не си спомня как това финансово е било отчитано на
работодателя.Задължение на ищеца било да внася суми по банковата сметка на
фирмата.
Свидетелката сочи, че през процесния период М.Б. е полагал труд всеки делничен
ден.
Св.Ж.С. установява, че в момента дружеството им няма офис на територията
на гр.Русе.През процесния период той осъществявал контактите с търговските
представители на фирмата.В гр.Русе идвал 3-4 пъти, но никога не се е срещал с
ищеца.Св.М.Х. го уведомявала, че в момента М.Б. е при клиенти или че е в
гр.Разград или в гр.Свищов, за да търси купувачи.Ж.С. нямал възражения, тъй
като “това му била работата“ на ищеца.Свидетелят потвърждава, че както в
гр.Разград, така и в гр.Свищов дружеството им няма офис.
Ж.С. сочи,че той оставял парите за заплатите и ведомостите на св.М.Х..Отивал
по други задачи, а по-късно се връщал да вземе подписаните ведомости.
Свидетелят сочи, че обикновено клиентите им пускат запитване на имейл за
дограма, те изчисляват цената и изготвят оферта.Купувачът плаща по банков път и
тогава те стартират поръчката.Не си спомня М.Б. да им е осигурил клиент.Това
станало причина да бъде затворен офисът в гр.Русе.Според него М.Б. не се
справял с работата.Ж.С. потвърждава, че в офиса в гр.Русе имало касов апарат, с
който работила св.М.Х..Не му известно тя да е издавала касов бон на
клиент.Сочи, че не е имало пречка клиент да плати поръчката на място или да
предаде парите на търговския представител, а той да ги внесе по банковата
сметка на фирмата.
Ж.С. установява, че ищецът му бил пряко подчинен.На лицето бил
предоставен служебен автомобил. Свидетелят няма спомен да е възлагал нещо
конкретно на служителя през процесния период, нито М.Б. да е внасял средства
във фирмата по банков път.Не може да каже дали дружеството е имало търговски
взаимоотношения с “Калия Дизайн“ ООД или с “Велона
Пласт“ ООД.
Св.Д.Д., администратор в “Стилпласт
2002“, със задължение да обслужва и “...“ ЕООД, представляван от същия
управител, установява организацията на работа в двете дружества, с еднакъв
предмет на дейност, както и утвърдената практика за връзки с клиенти.Не й е
известно през процесния период ответникът да има приета поръчка от
гр.Русе.
Според
назначената в производството икономическа експертиза, за периода
03.09.-05.11.2019 г. в Дневниците за
продажби на дружеството са включени общо 248 на брой продажби, като за област
Русе това е само към клиент “ВИП АЛ 07“ ЕООД.Няма реализирани продажби за област
Разград или област Силистра.За трите района при ответника се съхраняват общо 6
броя оферти, като освен горепосочената за фирма “Калия Дизайн“ има 3 бр., които
касаят “ВИП АЛ“, към клиент М. и към клиент Свилен, гр.Бяла.Експертът
потвърждава, че от касовия апарат в офиса на дружеството в гр.Русе няма издаден
фискален бон.
При тази фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява,
че през процесния период страните са били обвързани от трудово правоотношение,
като в срока по чл.70 ал.1 от КТ работодателят упражнил правомощията си и
прекратил едностранно трудовия договор.
Ответникът е изложил твърдения, че е заплатил на ищеца работните заплати за
времето м.септември-м.ноември 2019 г. преди завеждане на настоящото дело.Съдът
намира, че събраните в производството доказателства не могат да обосноват такъв
извод.Представените от дружеството ведомости за заплати не носят подпис на
служителя, а съгласно чл.128 ал.1 т.2 от КТ, работодателят е длъжен да
начислява във ведомостите за заплати трудовото възнаграждение на работниците и
служителите за положения от тях труд и да изплаща последното по начин,
определен в императивната разпоредба на чл.270 ал.3 от КТ-лично по ведомост или
срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя-на влог в
посочена от него банка.Съдът намира, че ответникът не е ангажирал надлежни
доказателства да е спазил част от тези изисквания.Безспорно дължимите на ищеца
суми са били начислени във ведомостите за заплати.Тези документи обаче не
съдържат подпис на лицето, а е недопустимо фактът на плащане да се установява
със свидетелски показания, поради което изнесеното от св.Ж.С. в тази връзка се
явява ирелевантно за спора.Самият той сочи, че никога не се е срещал с ищеца в
гр.Русе.Наличните подписи във ведомостите не са полагани пред него и той не е
предавал суми на служителя.При това положение следва да се приеме, че
ответникът не е доказал при условията на главно и пълно доказване фактът на
изплащане на процесните суми.
Ответникът е направил възражение, че ищецът не е изпълнявал служебните си
задължения през процесния период, поради което не му се дължат трудови
възнаграждения.Според чл.245 ал.1 от КТ, при добросъвестно
изпълнение на трудовите задължения, на работника или служителя се
дължи заплащане на договорената
работна заплата.Съдът намира, че събраните в
производството доказателства могат да обосноват извод, че ищецът е изпълнявал
вменените му задължения по длъжностна характеристика.По делото се установява,
че той се е явявал на работното си място всеки делничен ден, търсил е и е
намирал клиенти на търговеца, съдействал е за реализиране на сделки в гр.Русе и
региона.В този смисъл са показанията на Р.Д., В.Б. и М.Х..Съдът възприема
изцяло изнесеното от първите двама свидетели, като оценява, че те не са лица,
заинтересовани от изхода на спора.Търговски контакт между ответника и “Калия
Дизайн“ ООД, работодател на Р.Д., е
установен и от икономическата експертиза.Макар св.М.Х. да е бивш
служител на ответника и между тях в момента да се води съдебен спор със същия
предмет, то казаното от жената кореспондира с данните, изнесени от другите
свидетели, включително и от Ж.С.. Търговският директор е потвърдил, че е бил в
известност, че ищецът обикаля със служебния автомобил в област Русе и съседните
й, за да търси клиенти на дружеството.Не е имал възражения в тази връзка, тъй
като това било част от естеството на вменените служебни задължения на лицето.В случая е без правно
значение дали ищецът е финализирал сделки в полза на
търговеца, макар, че данните по делото сочат, че такива е имало, дори да не са
били надлежно отразени в счетоводството на дружеството.Индиция,
че работодателят е приел, че през процесния период служителят е изпълнявал
добросъвестно служебните си задължения е и начисляването на работните заплати
във ведомостите за съответния
месец.Исковете следва да се уважат така, както са предявени.Сумите се дължат
със законната лихва от завеждане на делото.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски за
производството.В процесния случай се претендират такива за възнаграждение на адвоката, оказал
безплатна помощ по смисъла на чл.38 от ЗА.Ответникът е оспорил наличието на
предпоставки за прилагане на тази разпоредба.Според възприетата практиката от ВКС, в тежест на
страната, която твърди, че лицето не отговаря на изискванията на чл.38 от ЗА,
за да му бъде предоставена безплатна правна помощ, е да ангажира съответните
доказателства.Дружеството не е предприело действия в тази насока, а извън
правомощията на съда е, пак съгласно възприетото от ВКС, да извършва проверка
дали съответният адвокат е имал основание да предостави безплатна правна помощ
на клиента си.В тежест на ответника са разноските за производството, извършени
за сметка на БС.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ”...” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.”Жак
Дюкло” № 55, представлявано от управителя М.Х.М., със
съдебен адрес:***, АК“С., К. и партньори“, чрез адв.Д.К.
***, да заплатят на М.С.Б., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.К.Х. ***, на
основание чл.245 ал.1 от КТ нетни
суми за трудови възнаграждения за 2019 г., както следва: 514,60 лв. за м.ІХ,
543,19 лв. за м.Х и 51,73 лв. за м.ХІ, ведно със законната лихва върху тях,
считано от 24.01.2020 г.
ОСЪЖДА ”...” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Жак Дюкло”
№ 55, представлявано от управителя М.Х.М., със съдебен адрес:***, АК“С., К. и
партньори“, чрез адв.Д.К. ***, да заплатят на адв.К.Х. ***, по посочена от нея банкова сметка, ***.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна помощ по чл.38 от ЗА по
гр.дело № 34982020 г. по описа на РРС в полза на лицето М.С.Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА ”...” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Жак Дюкло”
№ 55, представлявано от управителя М.Х.М., със съдебен адрес:***, АК“С., К. и
партньори“, чрез адв.Д.К. ***, да заплатят по с/ка на РРС сумата
от 50 лв.–държавна такса за производството и 492,80 лв.-разноски за вещи лица,
изплатени от БС.
Решението може да се обжалва пред
Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/