№46
гр.Силистра, 23.10.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Силистренският окръжен съд - наказателно отделение- в открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
1.
ПЛАМЕН НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
2. ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
при секретаря Данаила Георгиева и с участието на прокурора Теодор Желев като изслуша докладваното от съдия Великова ВНОХ дело № 109 по описа за 2019 г. и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С присъда № 95 от 12.03.2019 г. постановена по НОХД № 344/18 г. Силистренски районен съд е признал подсъдимия А.З.В. за виновен в това, че на 30.08.2016 г. в гр. Силистра е извършил престъпление по чл. 313, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК като му е наложил наказание глоба в размер на 1000 лв.
Със същата присъда подс. В. е бил признат за невинен в това, че на 30.08.2016 г. е извършил престъпление по чл. 206, ал.1 от НК и е бил оправдан по повдигнатото обвинение.
Подсъдимият бил осъден да заплати и съответните разноски, направени в хода на наказателния процес.
Присъдата е протестирана в частта, в която подс. В. е бил признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, като се излагат съображения за необоснованост и неправилност на съдебния акт. Според протестиращият прокурор, по делото са събрани достатъчно доказателства, водещи до извод за обективна и субективна съставомерност на престъпното деяние „обсебване“ , а решаващият съд не е извършил задълбочен анализ, поради което е достигнал до неправилен правен извод. В тази връзка се предлага присъдата в протестираната част да бъде отменена и постановена нова, с която подс. В. да бъде признат за виновен, с произтичащите от това последици.
С внесения допълнителен протест се насочва внимание и относно несъобразено със закона по размер наказание досежно осъдителната част на присъдата като се предлага изменение , в тази част, съобразно пределите, предвидени от законодателя.
Депозирана е и въззивна жалба от ч.о. И. Р. Н., чрез неговия проц. представител с доводи, че ревизирания съдебен акт страда от необоснованост като е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на пострадалия. Моли присъдата да бъде отменена изцяло и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
В съдебно заседание, редовно призовани, страните се явяват лично.
Представителят на ОП Силистра поддържа протеста и споделя правния анализ на доказателствата, направен от протестиращия прокурор. Счита да са налице предпоставки за отмяна на присъдата досежно оправдателния диспозитив и постановяване на нова, с която подс. В. да бъде признат за виновен в извършване на деяние по чл. 206, ал.1 от НК .
Частният обвинител поддържа жалбата си.
Протестът и жалбата се оспорват от подсъдимия и неговата защита.
Силистренски Окръжен съд, след като взе предвид изнесеното в протеста и жалбата, становището на ОП Силистра, след проведено съдебно следствие извърши цялостна проверка на постановената присъда, като при условията на чл. 335, ал. 3 от НПК прие за установено следното:
Първоинстанционния съд при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата е приел за установена фактическа обстановка, която въпреки проведеното въззивно съдебно следствие остана непроменена.
На кратко: Подсъдимият В. и св. Н. се познават от есента на 2015 г. Подсъдимият често посещавал ресторант „Гилица“ , стопанисван от св. Г. Алиш, с която св. Н. живеел на съпружески начала. Честите посещения довели до зараждане на по-близки приятелски взаимоотношения между св. Н. и подс. В.. Обсъждали се дори варианти двамата да имат съвместен бизнес .
Така, при едно от поредните излизания на св. Н. зад граница – през февруари 2016 г. – подсъдимият останал да стопанисва ресторанта, като впоследствие се отказал.
През пролетта на 2016 г. семейството на св. Н. имало парични затруднения и той помолил подс. В. за финансова помощ. За периода от април до края на юли 2016 г. св. Н. получил общо 6300 лв. в заем от подс. В. /като е налице математическа грешка от страна на СРС, при посочване на общия сбор на сумите в размер на 8300лв./ както следва:
На 13.04.2016 г. получил сумата от 750 евро, като предоставил в залог лек автомобил „Рено“. Автомобилът бил паркиран пред дома на подс. В. с цел продажба и обявена цена от 4500 лв., който впоследствие изгорял, като до настоящия момент не са изяснени причините за това.
На 25.04.2016 г., без да е върнал първоначалния заем, св. Н. поискал нова сума – 1500 лв., като оставил в залог златни накити, с обещание до един месец да върне заема.
На 21.06.2016 г. получил сумата от 200 лв. , отново с обещанието да ги върне до един месец
На 25.06.2016 г. – сумата от 300 лв.
На 30.06.2016 г. св. Н. поискал сумата от 1000 лв, но получил 300 лв.
На 02.07. и на 05.07.2016 г получил по 1000 лв. и
На 17.07.2016 г. – получил сумата от 500.
При всяко получаване на пари, предходния заем не е бил връщан, въпреки обещанието, че за един месец парите ще бъдат върнати. Св. Н. всеки път излагал различни причини за нуждата от пари и всеки път обещавал връщането им, но това не се е случвало. Подсъдимият давал пари в заем, без да бъдат попълвани писмени документи за това, без да бъдат фиксирани лихви , като е получавал в залог различни златни накити, които пък не са били описвани, претегляни или фиксирани по друг начин. Уговорките между двамата били, ако св. Н. не успее да върне парите , подсъдимият да се разпореди с вещите.
В опит да издължи заема си, св. Н. се опитал да предостави под наем ресторанта, който стопанисвал, с уговорката дължимия наем да се предоставя на подс. В.. Въпреки уговорките, които имал със св. Никифоров и св. Калушева за ползване на помещението /подробно описани в мотивите към присъдата/до връщане на заема не се е стигнало.
Св. Н., при една от срещите си с подс. В., поискал да бъдат снимани златните накити, като обяснил, че е намерил купувач за същите и така ще може да се издължи. Въпреки направените снимки до продажба на бижутата не се стигнало.
Подс. В. и св. Н. провели множество разговори по повод начина на издължаване и връщане на бижутата. На един от разговорите присъствал св. Динков, който е категоричен, че подс. В. е получил съгласието на св. Н. вещите да бъдат заложени, в случай че подсъдимият има нужда от пари, а заемът не е възстановен. На такъв разговор присъствали и св. Вейсал и Св. В..
В края на м. август 2016 г. – 30.08.2016 г. подс. В. посетил заложна къща „ Рикон 1“ в гр. Силистра и заложил златните накити на обща стойност 12 989.25 лв. Съгласно действащата нормативна уредба, бил изготвен заложен билет № 2875 от 30.08.2016 г. , а съгл. разпоредбата на чл. 14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, подс. В. попълнил изискващата се декларация като посочил, че е собственик на заложеното злато и получил сумата от 7 000 лв.
За предприетите от него действия, подс. В. уведомил св. Н., като посочил и заложната къща, в която се намират златните бижута.
След като св. Н. се уверил, че златото е заложено в заложната къща подал жалба. Последвалото разследване приключило с внасяне на обвинителен акт срещу подс. В. за извършени престъпления по чл. 206, ал.1 и чл. 313, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
За да стигне до правен извод за несъставомерно деяние по чл. 216, ал.1 от НК Първоинстанционния съд е направил подробен анализ на наличния доказателствен материал. Отчел е противоречивите доказателства и е изложил съображения, въз основа на кои от тях приема липсата на субективна съставомерност на престъпното деяние.
Безспорно от обективна страна подс. В. е владеел на правно основание процесните златни бижута. Св. Н. е получил в заем сумата от 6 300 лв. като в замяна на това е заложил и предоставил владение върху злато на стойност 12 989.25 лв. на подс. В.. След изтичане на приблизително четири месеца и след като заемът не бил върнат, след множество разговори и с разрешение на св. Н., подсъдимият е заложил вещите в заложна къща и получил сумата от 7000лв., като по този начин се е разпоредил с тях.
Липсата на субективен елемент, обаче,който е необходим за довършено престъпление, се доказва от действията именно на подсъдимия. Същият е изчакал достатъчно време да получи доброволно връщане на парите си. Провеждани са разговори със св. Н. относно начина на издължаване, като свидетелят излагал различни начини – чрез продажба на златото, чрез отдаване под наем на заведението, което стопанисва, като наемателите да предоставят месечния наем на подс. В.. След като тия предложения се оказали неизпълними, св. Н. дал съгласие вещите да бъдат заложени, в присъствието на различни свидетели, които потвърждават версията на подс. В., че има доброволното съгласие на Н. да се разпореди с процесните вещи.
Показанията на св. Динков, Вейсал и В. са обсъдени в светлината на липса на доказателства, които да опровергаят твърдяното от тях. Липсват основания тия свидетелски показания да не бъдат ценени в полза на подс. В., именно по изложените от ПИС налични противоречия в твърденията на св. Н. относно получената сума и изключително голямата стойност на заложеното.
Нещо повече, с залагане на златните вещи в заложната къща и въпреки попълването на декларация по чл. 14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, подс. В. не е станал собственик на вещите. Не е налице и прехвърлено право на собственост , нито автоматично са били налице и предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ЗС, както е приел СРС.
Видно от самия заложен билет, приложен на л. 178 от ДП е бил сключен договор за заем между подс. В. и заложната къща. Като обезпечение на вземането си заемодателят е приел в залог златни накити . Подс. В. не е прехвърлил автоматично правото на собственост върху вещите. Налице е било отлагателно условие / което, ако настъпи дава право на новия заемодател да се удовлетвори по законоустановения ред/ , срок за връщане на заема. За това, в действителност, св. Н. е бил уведомен именно от подс. В.. Макар и не лично, подсъдимият е съобщил на св. Н., че златото е заложено в заложна къща „Рикон 1“ и не само това, св. Н. лично е проверил достоверността на съобщението и е имал възможност да се издължи и да получи вещите си обратно.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съображенията на СРС относно правото на собственост на заложна къща „Рикон 1“ са в противовес с наличните по делото доказателства. До колко са налице предпоставките на чл. 78, ал.1 от ЗС следва да е налице произнасяне от граждански съд. В тази връзка, въпреки заложна къща „Рикон 1“ да не е станала автоматично собственик на процесните вещи и наличното задължение на св. Н. , веществените доказателства следва да се върнат на правоимащия, а именно на този, който ги е предал доброволно за нуждите на съдопроизводството – заложна къща „Рикон 1“, в лицето на нейния собственик Руси Стратиев Русанов.
Въззивната инстанция се консулидизира с изводите на СРС до толкова, до колкото е налице субективна несъставомерност на престъплението по възведеното обвинение по чл. 206, ал.1 от НК като приема, че в конкретния казус подс. В. е бил устно упълномощен да заложи процесните златни бижута и да получи заем от заложната къща в размер, който приблизително отговаря на дължимата му от св. Н. сума. От друга страна, така се е стигнало до замяна на стария кредитор с нов, като то този начин е налице едно своеобразно прехвърляне на вземането, като св. Н. остава задължен, но вече към нов кредитор . Уведомяването на св. Н. доказва липсата на умисъл за присвояване на процесните вещи.
Наличните по делото доказателства говорят само и единствено за довършено от обективна страна деяние, което се явява субективно несъставомерно, ако и да е налице престъпление по чл. 313, ал.3 от НК.
В светлината на гореизложеното, въпреки че подсъдимият не е бил собственик на златото, именно за да може бързо да удовлетвори вземането си е довършил от обективна и субективна страна деянието по чл. 313, ал.3 от НК.
Попълнил е частен документ, каквато се явява декларацията по чл. 14, ал.3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, като е бил специално задължен, по силата на същия нормативен акт, да удостовери истината – правото на собственост върху заложените вещи. Знаейки, че не е собственик е посочил точно обратното. Инкриминирания документ е използван пред св. К., служител в заложна къща „Рикон 1“, като доказателство за невярно удостовереното обстоятелства.
Всъщност липсва спор по престъпната деятелност досежно осъдителната част на присъдата. Изложените мотиви са достатъчно подробни и не се нуждаят от преповтаряне.
Депозирания протест и въззивната жалба на ч.о. , касаещи тази част на присъдата, се отнасят до размера на наложеното наказание. Действително, съображенията са неясни и граничат с липса на мотиви , но с оглед разпоредбата на чл. 335, ал.3 от НПК липсва възможност за повторно връщане на делото за ново разглеждане.
За престъплението по чл. 313, ал. 3 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода или глоба в размер от сто до триста лева. По какви съображения е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за настоящата инстанция е непонятно, въпреки че СРС правилно е отчел наличието на смекчаващи и липса на отегчаващи вината обстоятелства.
В тази част присъдата следва да бъде изменена и да се наложи наказание глоба в максимален размер, тъй като смекчаващите вината обстоятелства са отчетени именно за прилагане на алтернативно по-лекото наказание „глоба“, а не „ лишаване от свобода“.
В останалите части, настоящият съдебен състав не намери основания за отмяна на присъдата и постановяване на нова.
Предвид изложено и на основание чл. 337, , ал.1, т.1 и чл. 338 от НПК
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 95 от 12.03.2019 г., постановена по НОХД № 344/18 г. по описа на СРС в ЧАСТТА, в която на подс. А.З.В. е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. за извършено престъпление по чл. 313, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК, като го НАМАЛЯВА в размер на 300 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останали ѝ части.
Веществените доказателства : златна огърлица с орнаменти и кухи фигури, маркирана 14 карата, проба585, 85.38 гр. ;
- златна гривна, дамска, маркирана 14 карата, проба 585, 14.29 гр.;
- златна дамска гривна, маркирана 14 карата, проба 585, 14.18 гр.;
- златно колие, дамско, маркирано 14 карата, проба 585, 13.26 гр.;
- златен синджир, дамски с висулка, маркиран 14 карата, проба 585, 6.11гр.;
- златно синджирче с висулка, дамско, тънко, маркирано 14 карата, проба 585, 5.22 гр.;
- чифт златни обеци, маркирани 14 карата, проба 585, 4.35 гр.;
- чифт златни обеци, тип палка, маркирани 14 карата, проба 585, 5.17 гр.;
- чифт златни обеци, тип халка с фигури по средата, маркирани 14 карата, проба 585, 4.29 грама;
- чифт златни обеци с форма на листо, маркирани 14 карата, проба 585, 2.75гр.
- златна гривна, дамска, маркирана 14 карата, проба 585, 3.45 гр.;
- златен дамски пръстен, тип „бадем“, маркиран 14 карат, проба 585, 3.42гр.;
- дамски пръстен, комбинация от бяло и жълто злато, маркиран 14 карата, проба 585, 8.11 гр.;
- златен дамски пръстен, с камъчета върху външния елемент, маркиран 14 ата, проба 585, 7.30 гр.;
- златен дамски пръстен, с форма на листо с два реда синтетични камъни, Киран 14 карат, проба 585, 3.33 гр.;
- Златен мъжки пръстен, тип „Версаче“, маркиран 14 карата, проба 585, 7.64 гр..
да се върнат на Руси Стратиев Русанов
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.