Р Е Ш Е Н И Е
№ 260439
гр. Пловдив 05.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ - ХXV н.с. в публично заседание на пети март през две
хиляди и двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретаря Марина Малинова като разгледа докладваното
от съдията АНД № 4429/2019 г. по описа на РС Пловдив - ХXV н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 731/12.06.2019 г. на Заместник – *** „Транспорт“ на
Община Пловдив, с което на К.Ж. Ш. с ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 300.00 /триста/ лв. за нарушение по чл.4 ал.8 от
Наредбата за осигуряване на обществения ред /НООР/ на Община Пловдив на
основание чл.30 ал.2 от НООР.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни
доводи за незаконосъобразност на издадения акт. Моли се за неговата отмяна.
Претендират се разноски
Въззиваемата страна
Община Пловдив оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Моли да се
потвърди наказателното постановление. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок и изхожда от легитимирана страна, поради което същата се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество. Същата се явява основателна,
поради следното:
На 01.05.2019 г. около
02.15 ч. полицейски служители при Четвърто РУ на МВР гр. Пловдив, сред които
свидетелят А. Г., установили в градинката до площад „Римски стадион“ в гр. Пловдив
група от лица, сред които и жалбоподателят К.Ш. и св. Б.М., които консумирали
напитки. Тези лица били отведени в полицейското управление на ІV РУ на МВР
Пловдив, където им били съставени актове за установяване на административно
нарушение за приети за извършени нарушения по Наредбата за осигуряване на
обществения ред /НООР/ на Община Пловдив, състоящи се в нарушаване на забраната
по чл.4 ал.8 от Наредбата за осигуряване на обществения ред.
На жалбоподателя бил съставен АУАН № 036827/01.05.2019 г., като при излагане
на обстоятелствата на нарушението по чл.4 ал.8 от НООР било вписано, че в гр.
Пловдив, в градинката на площада „Римски стадион“, употребява алкохол на
обществено място, като пие бира от стъклена бутилка. В АУАН жалбоподателят
вписал в полето за възражения „не“. Възражения против акта в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН не били направени.
Въз основа на АУАН било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което административно –
наказващият орган изложил по идентичен като в акта начин обстоятелствата на
нарушението.
В хода на съдебното
производство като свидетел бил разпитан актосъставителят Г., който потвърждава,
че актът е бил издаден от него. Посочва, че лицата са употребявали бира в
стъклени бутилки, лъхали са на алкохол, като някои отказвали да дадат личните
си карти, някои са нямали, но не си спомня кои лица конкретно. Свидетелят
заявява, че вероятно лицата са привлекли вниманието с това, че са били
по-шумни. Сочи, че нарушение е това да се шуми, но не е било описано в акта,
тъй като единствено е било констатирано, че лицата употребяват алкохол, но не и
шумът да е пречел. Посочва, че не е има сигнал за нарушаване на обществения
ред.
За изясняване на
обективната истина като свидетел е бил разпитан и св. М., който заявява, че
седнали на пейките заедно с жалбоподателя и трето момче – В.. Посочва, че
заедно с жалбоподателя са пиели енергийни напитки в кенче, а В. е пиел бира,
като около тях имало много празни бутилки от бири, оставени от други лица. На
място пристигнали двама патрулиращи полицаи, които поискали лични карти на
лицата. Твърди, че В. отказал да даде личната си карта, поради което лицата
били заведени в районното управление, където им написали актове. По същото
време на съседната пейка имало и непознати за свидетеля лица, които също били
проверени от служителите на реда, като едно от тях нямало лична карта, поради
което и те също били заведени в районното. Сочи, че не са разговаряли шумно, а
с нормален тон.
С
оглед на изложеното, е налице противоречие в показанията на св. М. и на св. Г.
по отношение на факта дали жалбоподателят е употребявал алкохол на процесната
дата, доколкото св. Г. сочи, че жалбоподателят е употребявал бира, а св. М.
посочва, че не е възприел жалбоподателя да е употребявал алкохол, а единствено
енергийни напитки. При наличие на противоречие в доказателствените източници,
съдът изследва логичността, последователността, обективността и
безпристрастността на показанията и съпоставянето им с другите събрани
доказателства, като държи сметка и за възможната заинтересованост на
свидетелите.
В тази връзка съдът
напълно кредитира показанията на актосъставителя Г., като намира същите за
логични, непротиворечиви и последователни. Същият подробно си спомня цялостната
ситуация и начина, по който са се развили всички събития, дори имайки предвид
факта, че разпитът му се провежда близо 2 години след констатираното нарушение,
включително обстоятелства, невключени в обвинението, а именно – че на мястото е
имало около четири-пет лица, като част от тях са отказали да си дадат личните
карти, други не са имали в себе си (което се потвърждава и от показанията на
св. М.), които факти представляват подробности от момента на нарушението,
напълно потвърждаващи, че актосъставителят помни много добре същото. Освен това
показанията на свидетеля се явяват и логични, доколкото същите потвърждават
записаното в акта от жалбоподателя, че няма възражения против записаното в
акта, т.е. се съгласява с описаните в него констатации. Свидетелят освен това е
и незаинтересован от изхода на делото.
Съдът кредитира почти изцяло
и показанията на св. М. с изключение на частта в заявеното, касаещо
деятелността на жалбоподателя, че последният не бил пил бира, а пиел енергийна
напитка. Казаното в тази част противоречи с отразеното в съставения на
жалбоподателя АУАН № 035693/01.05.2019 г., по които обстоятелства в акта, вкл.
и че жалбоподателят е пиел бира от стъклена бутилка, самият нарушител не е
възразил, не е и оспорил констатациите по акта както при предявяването му, така
и в срока за възражения по чл.44 ал.1 от ЗАНН, дори и в самия акт
собственоръчно е вписал „нямам възражения“ в полето за възражения. При
противоречието на показанията на св. М. с ценения като годно писмено
доказателство АУАН № 035693/01.05.2019г. и показанията на актосъставителя Г.,
настоящият състав прие че са недостоверни показанията на този свидетел в тази
им част, доколкото се взе предвид и обстоятелството, че св. М. е приятел на
жалбоподателя, на него също е бил съставен АУАН за същото по състав
административно нарушение, последващото НП по който АУАН лицето обжалва, а
приемането на неговата теза за неупотреба на алкохол – на пиене на бира от
страна на Ш., а и от него лично, сочи на наличие на заинтересованост при
възпроизвеждане на обстоятелства, за да се постигне отпадането на административната
отговорност. От друга страна, в останалата част от показанията на свидетеля
няма никакви противоречия, същите са логични и последователни, а и
кореспондират с показанията на св. Г., поради което и съдът ги цени като
достоверни в тези части.
С оглед на така приетата въз основа на доказателствата
по делото и изложена фактическа обстановка съдът прие от правна страна
следното:
На първо място, макар и да не се оспорва от
жалбоподателя, съдът провери служебно компетентността на административно-наказващият
орган, като достигна до извод, че издалият обжалваното наказателно
постановление инж. З.В., на длъжност *** в Община Пловдив, упълномощен със
Заповед № 18OA418/06.03.2018г., е бил компетентен да издаде процесното
наказателно постановление към момента на съставянето му на основание чл. 22,
ал. 5 от ЗМСМА.
Действително по делото са представени от въззиваемата
страна Заповед № 15ОА1328/20.05.2015г. (за установяване на компетентността
на актосъставителя), както и Заповед № 18ОА418/06.03.2018г. и Заповед
№ 19ОА1407/18.06.2019г. за установяване на компетентността на административно-наказващия
орган.
Релевантна за определяне на компетентността на
административнонаказващия орган се явява именно чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА. Съдът
съобрази обстоятелството, че чл. 25, ал. 4 от Наредбата за осигуряване на
обществения ред на ОбС-Пловдив. в първоначалната си редакция е гласяла „Въз основа на съставените
актове Кметът на Общината или упълномощен Заместник-кмет издава
наказателните постановления по Закона за управление на етажната
собственост“. С
Решение № 366, взето с Протокол № 18 от 13.11.2014 г., разпоредбата била
изменена по следния начин: „Въз основа на съставените по чл. 25 актове се
издават наказателните постановления от кмета
на общината или оправомощени от него длъжностни лица“. С Решение
№ 2191 от 11.12.2017 г. на АдмС - Пловдив по адм. д. № 1495/2017 г. бил отменен
чл. 25, ал. 4 от Наредба за осигуряване на обществения ред, приета с Решение №
198, взето с протокол № 10 от 28.05.2009 г. на Общински съвет Пловдив, изменяна
с последващи решения на ОбС Пловдив, в частта на разпоредбата ..."или
оправомощени от него длъжностни лица". Решението на Административен
съд-Пловдив било обжалвано пред Върховния административен съд, като същото било
оставено в сила с Решение № 7508 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 804/2018 г., III о., като решението на ВАС, като неподлежащо на
обжалване, влязло в сила на 21.05.2019г. Така за съставяните актове след
21.05.2019г. до 17.09.2019г. разпоредбата е гласяла, че единствено Кметът на
Общината има правомощие да издава наказателни постановления въз основа на
актове, за констатирани нарушения на Наредбата.
Обжалваното Наказателно
постановление е съставено на 12.06.2019г., докато текста на разпоредбата
е позволявал съставянето да се извършва единствено от кмета на общината, но не
и от други лица.
Впоследствие, едва с изменението
и допълнението на чл. 25, ал. 4 с Решение № 290, взето с Протокол № 15 от 17.09.2019
г., компетентност да съставят актове съгласно текста на Наредбата са
придобили и упълномощените от кмета на общината заместник-кметове.
В случая обаче приетата
разпоредба на чл. 25, ал. 4 от Наредбата за осигуряване на обществения ред на
Община Пловдив към момента на съставянето на наказателното постановление се
намира в противоречие с чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА, който изрично посочва кои са
компетентните органи, които могат да издават наказателни постановления по
съставените актове въз основа на нарушения на наредби, издадени въз основа на
ЗМСМА. Нещо повече – при определянето на лицата, издаващи наказателни
постановления в Наредбата, Общинският съвет е излязъл извън правомощията си по
чл. 8 от ЗАНН, тъй като е уредил материя, която е била уредена в акт с
по-висока степен, а именно – чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА. При наличие на колизия
между акт от по-висока степен и акт от по-ниска степен, приложим е актът от
по-висока степен, а именно в случая – Законът за местното управление и местната
администрация.
Въз основа на горното,
издалият наказателното постановление заместник-кмет се явява компетентен да
издаде обжалвания акт на основание чл. 22, ал. 5 от ЗМСМА, а не въз основа на
упълномощаването му от кмета на общината, както е посочено в акта.
Издаденото наказателно
постановление е за нарушение на чл. 4, ал. 8 от Наредбата за осигуряване на
обществения ред в Община Пловдив. Същата към датата на извършване на
нарушението е гласяла:
„За осигуряване на условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите, както и
за осигуряване подгранични нива на шум в тихите зони и урбанизираните
територии, се забранява употребата на алкохолни напитки и други упойващи
вещества, извън определените по съответния ред места.“
Така за да е налице нарушение
на визираната разпоредба следва в АУАН и в НП да се твърдят и да са описани
следните факти:
1.
нарушителят да е употребил алкохолна напитка или
друго упойващо вещество (макар в текста да е използван логическият съюз „и“,
нормата касае забрана за употребата на всички гореизброени вещества,
поради което и същите се намират в условията на алтернативност, като употребата
на което и да е от тях би довело до наличие на съставомерен факт);
2.
употребата да е осъществена извън определените по
съответния ред места.
В случая, съгласно приетото
от фактическа страна, действително се установява наличието на първия факт, при
това в първата му хипотеза – употребата на алкохолна напитка.
При така описаното в АУАН и
НП обаче, липсва твърдение употребата да е осъществена извън
определените по съответния ред места. В АУАН и в НП, като място на извършване
на деянието е описано „градинката на Римския Стадион“, като мястото на
извършване се потвърди и от показанията на свидетелите. Дори и същото място да
не е определено по съответния ред като такова, при което е позволена употребата
на алкохол, е следвало този факт, явяващ се съставомерен в процесния случай, да
бъде изрично въведен в издадения АУАН, за да може жалбоподателят евентуално да
оспори дали процесното място попада в хипотезата на чл. 4, ал. 8 от Наредбата,
респективно да изложи възражения защо намира, че употребата на алкохол на това
място е позволена.
Нещо повече, видно от текста
на АУАН и НП е, че административнонаказващият орган е приел за нарушение
употребата на алкохол на обществено място. Не всяка употреба на алкохол на
обществено място обаче се явява противоправна. Такава например не би била
употребата на алкохол на обществено място, когато в самото обществено място е
позволена употребата му по съответния ред.
В
тази връзка, следва да се посочи, че в Наредбата дефиниция на понятието
„обществено място“ не е налична, поради което следва то да се тълкува по
аналогия с определенията, дадени в различни нормативни актове.
Така
съгласно §1а от ДР на Закона за здравето "Обществени
места" са всички места, които са обществено достъпни и/или
предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на
достъп, включително и обектите по § 1, т. 9, букви "б",
"г", "д", "е", "ж", "к",
"л", "о", "п" и "у" от ЗЗ; аптеки,
дрогерии и оптики; търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от
допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност; места
за настаняване, заведения за хранене и развлечения, заведения за хранене, прилежащи
към туристически хижи по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за
туризма; предприятия за производство, съхраняване и търговия с храни,
заведенията за хранене и развлечения, както и заведения за хранене, прилежащи
към туристически хижи - туристически столови, туристически бюфети и
туристически столови със сервитьорско обслужване; сградите, до които всяко лице
има достъп, включително и административните учреждения и други сгради, в които
се обслужват или имат достъп гражданите; асансьорите и стълбищните клетки на
всички видове сгради и др.; транспортни средства за обществен превоз - влакове,
самолети, кораби, автобуси, трамваи, тролейбуси, метровлакове, микробуси на
маршрутни таксиметрови линии, пътнически таксиметрови автомобили и транспортни
средства със специално предназначение - санитарни автомобили за болни;
площадките за игра. Съгласно §1, т. 1 от ДР на Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места "Обществени места" са общодостъпни за всяко лице места, като
обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни
обекти, кина, театри, стадиони, зали и други.
Видно от дадените дефиниции в
различните нормативни актове, по отношение на някои от изрично изброените
обществени места, консумирането на алкохол е позволено – такива са например
заведенията за хранене и развлечения, заведенията за хранене, прилежащи към
туристически хижи и други.
Така самото употребяване на алкохол на
обществено място поначало не е забранено, а такова би било в случаите, когато
мястото, където се употребява напитката се явява такова извън определените по
съответния ред.
В случая, както вече се посочи, липсва
твърдение мястото на извършване на нарушението да е сред тези, за които не се
позволява употребата на алкохол. Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН
е актът в административно-наказателното производство, аналогичен на
обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на
вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни признаци от обективна и субективна
страна, както и правната квалификация на деянието срещу което нарушителят
трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни
признаци на вмененото нарушение както и на съответната нарушена правна норма в
АУАН, съответно в НП, се явява същностен елемент от правото на защита на
нарушителя. Непосочването на съставомерните признаци или
непосочването на коректната нарушена правна норма поставя нарушителя в
положение да се брани срещу едно предполагаемо нарушение, с чиито
фактически и правни рамки той не е запознат. Гарантирането на правото на защита
на нарушителя изисква същият да бъде запознат с фактическите и правни рамки на
нарушението още в началото на административно-наказателното производство, т.е
към момента на съставяне на АУАН.
Нещо повече, липсата на въведен такъв
факт в административното обвинение в неговата най-ранна фаза, прави невъзможно
установяването му от съда едва на фаза „съдебно следствие“, поради принципната
невъзможност в производството пред въззивната инстанция да се излиза извън
рамките на обвинението и да се установяват нови фактически положения, които не
са били надлежно предявени. В тази връзка и институтът на изменение на
обвинението по чл. 287 от НПК е неприложим в производството пред ЗАНН,
доколкото е недопустимо да се извършва такова изменение в хода на въззивната
проверка.
Поради изложеното, описаното в НП не
представлява административно нарушение, поради което и обжалваният акт следва
да се отмени.
За пълнота следва да се посочи, че
дори да се приеме, че е налице формално извършване на нарушението, в настоящия
случай с оглед събраните доказателства, приложим би се явил чл. 28 от ЗАНН.
Причина за това е изключително ниската степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с други деяния от същия вид. В тази насока следва да се
съобрази, че родов обект на нарушенията по Наредбата за опазване на
обществения ред на територията на Община Пловдив са обществените отношения,
свързани с осигуряването и опазването на обществения ред и създаване на условия
за спокойствие, труд и отдих на гражданите на територията на Община Пловдив
(съгласно чл. 1 от Наредбата), а непосредствен обект на процесното
нарушение са обществените отношения, свързани с осигуряване на условия за
спокойствие, труд и отдих на гражданите, както и за осигуряване подгранични
нива на шум в тихите зони и урбанизираните територии (видно от чл. 4 от
Наредбата, където изрично е посочено кои обществени отношения се охраняват с
въвеждането на процесното административно нарушение). Нито в АУАН, нито в НП са посочени каквито и да било
други прояви от страна на наказания, които да сочат осъществен състав на друго
нарушение на същата Наредба за осигуряване на обществения ред на Община Пловдив
или на друг законов или подзаконов нормативен акт. Липсват и изложени
обстоятелства в АУАН и в НП, а и по делото няма доказателства за евентуално
друго последващо поведение или проява, насочено към нарушаване условията за
спокойствие, труд и отдих на гражданите към процесните момент и време, каквито
условия охранява нормата на чл.4 от НООР на Община Пловдив. Нещо повече, видно
от показанията както на св. Г., така и на св. М., не се установява да е бил
наличен шум, който да е пречел на граждани, като разговорът, който са
провеждали присъстващите, се е осъществявал в нормален тон. Не е било
сигнализирано от други граждани, че извършваните действия от страна на
жалбоподателя са ги смущавали. Освен това жалбоподателят е съдействал напълно
на органите, като създадените съгласно показанията на св. Г. пречки на служителите на реда при отказ да се
предостави лична карта и поради липсваща лична карта, видно от показанията на
св. М., касаят съответно отказът на третото лице в компанията на свидетеля и
жалбоподателя – В., да представи личната си карта на органите на реда, и
липсата на лична карта на лице, което е седяло на съседната пейка. Така, след
като е счел, че е извършено административно нарушение, с оглед изключително
ниската степен на обществена опасност и незначителното засягане на обществените
отношения, които е призвана да охранява нормата на чл. 4, ал. 8 от НООР на Община
Пловдив, е следвало административнонаказващият орган да предупреди нарушителя,
че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложена санкция, а не да
пристъпва към ангажиране на наказателната му отговорност чрез налагане на
административно наказание „глоба“.
По изложените
съображения съдът счита наказателното постановление за незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора, разноски са дължими
на жалбоподателя от въззиваемата страна. Същият претендира възстановяването на сторените в хода на
производството разноски, като доказва заплащането в брой на адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лв., видно от
договора за правна защита и съдействие № 30374 от 08.07.2019г. (л. 6 от
приложеното по делото ч.к.а.н.д. № 3104/2019г. по описа на АС-Пловдив). Съдът съобрази стореното възражение от въззиваемата
страна за прекомерност на адвокатския хонорар и намери същото за неоснователно,
доколкото посоченият размер отговаря на минимално
предвидения за осъщественото процесуално представителство пред съд съгласно чл.
18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно – 300 лв. Освен това съдът съобрази и обстоятелството,
че процесуалният представител на жалбоподателя активно е защитавал същия, като
се е явявал в хода на производството на 8 проведени открити заседания.
Мотивиран от горното РС
Пловдив ХXV н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 731/12.06.2019
г. на Заместник – *** „Транспорт“ на Община Пловдив, с което на К.Ж. Ш. с ЕГН **********
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лв. за
нарушение по чл. 4 ал. 8 от Наредбата за осигуряване на обществения ред на
Община Пловдив.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на К.Ж. Ш. с ЕГН ********** сумата
от 300 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по
реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.