РЕШЕНИЕ
№ …
гр. София, 20.06.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при
секретаря Евгения Гачева, като разгледа т.д.
№ 1156 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД и инцидентен установителен иск по
чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за нищожност на клаузата за
неустойка.
Ищецът
твърди, че ответникът му дължи неустойка по силата на договор за продажба на
стоки, сключен в изпълнение на комисионен договор между ищеца и МО. Твърди, че
въпреки многократното продължаване срока на договора, ответникът – купувач не е
изпълнил основното си задължение по договора – да изтегли/получи закупените
стоки от складовете на продавача. Във връзка с това задължение е уговорена и
неустойката.
Оспорва
инцидентния установителен иск.
Ответникът
оспорва исковата молба. Счита, че ищецът не е легитимиран да води настоящия
иск, тъй като е комисионер по договора, но няма правомощие да предявява от свое
име и за своя сметка искове, както и да бъде страна в производствата по
граждански дела. Счита, че ищецът е единствено държател на стоките. Намира, че
ищецът не доказва количествата на неизтеглените стоки, откъдето идва и
неоснователност на твърденията му за дължимия размер на неустойката. Счита
клаузата за неустойка за нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като
е уговорена повече от три години след сключване на договора, след заплащане и
на договорената цена и при наличието на клаузата по чл. 4.1 от Договора, която
също има санкционен характер.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно
от договор на л. 7, на 17.07.2008 година, ищецът и Министерство на отбраната /МО/
са сключили комисионен договор от 17.07.2008 г., по който ищецът е поел
задължение за сключване на договор за продажба на имущество на МО /по
Спецификация 1 на л. 9/. Ответникът, видно от договор за продажба от м. 08.2008
година, е поел задължение да заплати и
получи стоки франко /при уговорка EXW – преминаването
на риска е след предаване на стоката в складовете на продавача/ по вид,
количество и спецификация съгласно приложение № 1 - Спецификация към договора. Издадена
е фактура по договора на стойност 464837, 25 лева с ДДС /л. 34/. В чл. 9.1 от
договора е уговорен срок - три месеца от датата на подписване на договора. С
последващи анекси № 1 от 05.11.2008 г. страните са договорили срокът да бъде
удължен до 30.03.2009 г., № 2 от 27.03.2009 г. - до 30.07.2009 г. Със
споразумение от 2.04.2010 г. срокът за изтегляне от купувача на неполучените
изделия е уговорен не по-късно от 30.06.2010 г. В изпълнение на Споразумението,
ищецът е предприел действия по издаване на нареждания за неполучените изделия,
каквито видно от доказателството на л. 20 е получил. С допълнително
споразумение от 09.09.2010 г. срокът бил удължен още - до 30.03.2011 г., като
във връзка с последното по искане на ответника е удължен и срокът на издадените
нареждания. В последното подписано допълнително споразумение от 05.12.2011 г.
ответникът се задължил да изтегли неполучените изделия не по-късно от 6 месеца,
считано от датата на издаване на нарежданията от компетентния орган на МО, като
в противен случай ще следва да заплати
неустойка в размер на 3% от стойността на неизтеглените количества с ДДС за
всеки просрочен започнат месец.
Представено е Писмо от ответника на л. 28-29 от
21.11.2011 година, съдържащо извънсъдебно писмено признание, което съдът
кредитира, предвид останалите доказателства по делото, относно количествата
неизтеглени стоки по договор 37/2008 година, към 21.11.2011 година –
80 060 броя ръчни отбранителни гранати Ф-1 к-т.
Ответникът
се е снабдил с нареждане /във връзка с последното Споразумение/, със срок на
действие до 19.12.2014 година за предаване на неизтеглените боеприпаси, в
количеството, посочено в писмото на ответника на л. 29. Датата на издаване на
нареждането е 12.02.2014 година. Впоследствие и с нареждане, със срок на
действителност до 30.10.2015 г. и с дата на издаване от 07.04.2015 година, за
същото количество и вид боеприпаси.
Страните
не спорят и че е заплатена в цялост договорената цена, в размер на
464 837,25 лева с ДДС.
На
първо място, съдът намира възражението за липса на активна процесуална
легитимация за неоснователно. Искът е допустим, предявен от легитимирано за
това лице. Искът не е предявен от името на Министерство на отбраната /собственик
на вещите/, претендират се права по договор за продажба на движими вещи от
ищеца като продавач на същите и по Допълнителното споразумение, по което е
уговорено заплащане на неустойката. Ищецът не претендира неустойката по
настоящото дело в качеството си на комисионер, а като продавач по договор. Или,
той черпи права от отношенията, възникнали от изпълнителна сделка, сключена във
връзка с комисионния договор. А предвид нормата на чл. 349, ал. 1 ТЗ и липсата
на твърдения и доказателства за наличието на отчетна сделка, правоимащ и за
вземането за неустойка е именно ищецът, като продавач.
Или,
по делото се установи, че между ищеца и ответника е сключен договор за продажба
на боеприпаси, като ответникът, като купувач на същите, е изпълнил изцяло и в
срок задължението си да заплати цената, но е следвало да изпълни и задължението
си за получаване в цялост на стоките от склад, съгласно уговореното. В тази
връзка, съдът намира, че ответникът не доказа при условията на пълно и главно
доказване факта на изпълнение на това задължение. Напротив, от представените по
делото доказателства, вкл. писмото на л. 28-29, както и получените по негово
искане нареждания и удължаване срока на същите /с оглед възможността за
изпълнение на задължението по чл. 1.1 от договора/, се установява, че
посоченото задължение ответникът не е изпълнил в точно. От заключението по
съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като мотивирано и
обективно, се установява, че стойността на неизтегленото количество боеприпаси
е 121 050,72 щ.д. /за 80 060 броя ръчни гранати/.
Така,
при наличието на установен валиден договор за продажба между страните,
възникнало задължение на ответника за изтегляне в срок на закупените стоки и виновно
неизпълнение на това задължение, както и при доказана стойност на стоките, по
отношение на които е налице неизпълнение, за уважаване на иска по чл. 92 ЗЗД
остава да се установи и валидна неустоечна клауза.
Първо,
следва да се установи дали неустойката за забава се претендира по действащ или
прекратен договор. Дори да се приеме, че с изтичане срока по Анекса от
27.03.2009 година, договорът между страните е прекратен, то със Споразумението
от 20.04.2010 година, това от 09.09.2010 година и от 05.12.2011 година
/последното подписано/, страните всъщност са постигали съгласие за сключване на
идентични договори, като ясно са изразявали воля в този смисъл и са препращали
изцяло към първоначалния договор. Единствената цел е била да се предостави
времева възможност за купувача да изпълни задължението си да получи вещите. Всички
последващи споразумения препращат към Договор № 37 от 08.2008 година и не
излизат от обхвата на представения комисионен договор. Споразумението от
05.12.2011 година, от своя страна, в § 3, вече касае единствено срока на
изпълнение на задължението на купувача за получаване на боеприпасите, предмет
на договора, но не определя нов срок на действие на договора. Или, при
тълкуване по реда на чл. 20 ЗЗД и предвид уговорената неустойка и § 6, страните
са се съгласили и договорът да се трансформира в безсрочен. Уговореното в § 5
от Споразумението /изр. второ/ не прави споразумението срочно.
В
тази връзка, следва да се разгледа и предявеният инцидентен установителен иск.
Същият
е неоснователен.
Съгласно
т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, неустойката
следва да се приеме за нищожна, като накърняваща добрите нрави, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
като само прекомерността на неустойката не я прави нищожна поради накърняване
на добрите нрави. Преценката за
нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора.
Действително,
в първоначалния договор между страните не е уговорена неустойка, както и е
безспорно, че купувачът е изпълнил задължението си за заплащане на цената.
Негово основно задължение по договора е, обаче, и да получи закупените стоки,
които предвид уговорката на чл. 4.1, вр. чл. 3.1 от договора, преминават в
собственост и в риск на купувача чак от момента на предаването им в складовете
на продавача. Или, продавачът има интерес да предаде стоката, която освен
всичко, заема място в неговите складове. Тоест, предвид естеството на
обезпеченото задължение /получаване на стоките, заедно с преминаване на риска/;
нарастване размера на неустойката във времето, което нарастване, обаче, е
функционално обвързано само с поведението на длъжника и времето, в което продължава
неизпълнението; размера на неустойката, определен като процентно съотношение от
неизтеглената част от вещите, се
налага изводът, че в конкретния случай неустойката съответства на присъщите й
функции – обезпечителна и обезщетителна. Именно изминалият дълъг период от
време, в който купувачът виновно не изпълнява задължението си и в който
продавачът продължава да носи риска от погиване или увреждане на вещите, налага
по справедливост интересът на кредитора да бъде защитен чрез уговорената
неустоечна клауза. Още повече, нееднократно и категорично, и двете страни са
изразявали воля за реално изпълнение на договора в цялост, което е мотивирало и
включването на уговорка за мораторна неустойка. Неустойката следва да обезпечи
реалното изпълнение на основното задължение на купувача по договора – да получи
стоките и освободи продавача от риска и да обезщети евентуално вредите, които
би понесъл продавачът /напр. разходи по съхранение и опазване на вещите, невъзможността
да ползва складовото пространство, които не са отчетени при уговаряне и
заплащане на цената по договора/. Тоест, не е налице противоречие с добрите
нрави - с принципа на справедливост и
добра търговска практика и съответно, нищожност на уговорената неустойка.
Тоест,
падежът на задължението за изтегляне на боеприпасите е настъпил на 12.08.2014
година /когато изтича 6- месечният срок от издаване на нарежданията на
12.02.2014 година, съгласно § 3 от последното подписано от страните
Споразумение/. Не се установи този срок за изпълнение на задължението да е
продължен по съгласие на строните. Или, оттогава започва да се начислява
неустойката, съгласно уговореното. Размерът на неустойката, предвид
заключението на вещото лице за стойността на неизтеглените боеприпаси, е в
размер на исковата претенция, доколкото се дължи месечно /3% от 121050,72 щ.д.
– 3631,52 щ.д./, за всеки започнат месец, считано от м. 08.2014 година. Или за
8 месеца, както е заявен исковия период, дължимата неустойка е равна на
29052,17 щ.д./. Следва изрично да се посочи, че при тълкуване /по реда на чл.
20 ЗЗД/ волята на страните по Споразумението, изразена неясно в § 3,4,5 и 6, отново
трябва да се вземе предвид многократно изразеното съгласие /в предходните
анекси и споразумения/ на страните за това, че основната им цел е реално и
точно изпълнение по договора /по отношение на останалото неизпълнено основно задължение
на купувача/. Предвид което съдът приема, че страните са уговорили неустойка за
забавено изпълнение, дължима след изтичане на 6-месечния срок и за всеки
започнат месец след това, без необходимост от допълнителни изявления на
страните.
С
оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски, общо в размер на 4575,56
лева – за ДТ, адвокат и вещо лице. На ответника разноски не се следват, вкл. и
по инцидентния установителен иск.
Воден
от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е. ЕООД, ЕИК: ********* срещу С. и Т. – МО ЕООД, ЕИК: **********
инцидентен установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД – за
прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по § 5 от Споразумение от
05.12.2011 година, поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА,
по иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД, Е. ЕООД, ЕИК: *********** да
заплати на С. и Т. – МО ЕООД, ЕИК: ********** сумата от 29 052,16 щатски
долара, представляваща неустойка за забава за неизпълнение на задължението за
изтегляне на закупени по договор под № 37/08/2008 г. от 11.08.2008 г. стоки,
дължима по параграф 5 от споразумение от 05.12.2011 г. и за периода от 12.08.2014
г. до 07.04.2015 г., ведно със законната лихва от 18.02.2016 година и до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78 от ГПК - сумата
от 4575,56 лв. - съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: