№ 144
гр. Варна, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно
наказателно дело № 20253000600383 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.12, ал.11 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
Предмет на настоящата проверка е решение №78 от 26.06.2025 г., постановено по
ЧНД №158/2025г. по описа на Окръжен съд - гр. Търговище. С атакуваното решение
първоинстанционният съд е признал и приел частично за изпълнение съдебно решение №
2024/66012 от 16.10.2024 г., влязло в сила на 17.11.2024 г. постановено от Наказателен съд на
гр.Брюксел, с което българският гражданин А. А. А., роден на 06.07.1990г. в гр.Търговище,
с постоянен и настоящ адрес в с.Твърдинци ул.“Чайка“№9 общ.Търговище е признат за
виновен за извършено на 22.04.2024 г. - „опит за убийство“, умишлено престъпление,
квалифицирано по чл.51, 52 и чл.80, ал.1 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия, за
което му е наложено наказание 11 год. „лишаване от свобода“.
Първоинстанционният съд отказал да признае и изпълни на основание чл.15, ал.1, т.4
ЗПИИСАННЛСМВЛС съдебно решение № 2024/66012 от 16.10.2024 г., влязло в сила на
17.11. 2024 г. постановено от Наказателен съд на гр.Брюксел в частта, в която българският
гражданин А. А. А. е признат за виновен за извършено на 22.04.2024 г. престъпление -
„Носене на определени предмети и вещества, които не са предназначени за оръжие с ясно
намерение за заплашване или физическо нараняване на други лица“- умишлено
престъпление по чл.19, ал.1, т.7, чл.23, ал.1 и чл.26 от Закона от 8 юни 2006 год., уреждащ
икономическите и индивидуални дейности с оръжие.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС е определил първоначален „строг“
режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.1 НК и чл.12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е зачел
1
изтърпяната част от наказанието, включваща и предварителното задържане на осъдения -
считано от 24 април 2024 г. до фактическото му предаване в Република България за
изпълнение на съдебното решение.
С въззивната жалба се претендира, че решението е постановено в нарушение на
закона – съдът е приел да изпълни частично присъдата на територията на Република
България, което се оспорва от жалбоподателя А., който желае да изтърпи присъдата си в
Кралство Белгия. Моли се въззивният съд да отмени атакуваното решение.
А. А. А. редовно призован се явява лично пред въззивната инстанция. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от защитника и осъденото лице. Твърдят се нарушения на
материалния и процесуалния закон. Осъденият А. заявява, че желае първоинстанционното
решение да бъде отменено и да изтърпи наказанието си в Кралство Белгия.
Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли
да бъде оставена без уважение.
Варненският апелативен съд, след като извърши проверка на правилността на
атакуваното решение и като взе предвид изложеното в жалбата, изявленията на защитата в
съдебно заседание и становището на представителя на държавното обвинение, констатира
следното:
Жалбата е допустима, доколкото е депозирана в срок и от правно легитимирано лице,
а по същество се преценява като неоснователна по изложените по-долу съображения.
В рамките на настоящото производство въззивният съд следва да извърши проверка,
дали са спазени законовите изисквания при постановяването на контролирания съдебен акт,
и в частност - налице ли са условията за признаване и изпълнение по чл.8 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, съществуват ли основания за отказ по чл.15 от същия закон.
В рамките на проведеното производство по реда на чл.12, ал.1- ал.8 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, първостепенният съд при спазване на процесуалните изисквания е
изяснил фактологията по делото, като е събрал относимите и необходими за правилното
решаване на делото доказателства. Намерил е, че издаденото от съда в Кралство Белгия
удостоверение е пълно и отговаря изискванията на Рамково решение 2008/909/ПВР на
Съвета от 27.11.2008 г.
Обосновано, с оглед фактически отразеното в представените писмени доказателства
Окръжен съд - Търговище е приел, че българският гражданин А. А. А. със съдебно решение
№ 2024/66012 от 16.10.2024 г., влязло в сила на 17.11. 2024 г., постановено от Наказателен
съд на гр.Брюксел е признат за виновен за извършени на 22.04.2024 г. две деяния : А/ „опит
за убийство“, умишлено престъпление, квалифицирано по чл.51, 52 и чл.80 ал.1 от
Наказателния кодекс на Кралство Белгия, В/. „Носене на определени предмети и вещества,
които не са предназначени за оръжие с ясно намерение за заплашване или физическо
нараняване на други лица“- умишлено престъпление по чл.19, ал.1, т.7, чл.23, ал.1 и чл.26 от
Закона от 8 юни 2006 год., уреждащ икономическите и индивидуални дейности с оръжие. В
съдебното решение е отразено, че обвиненията А. и В. представляват за подсъдимия
съставно престъпление, поради единство на умисъла, което се санкционира само с най-
тежкото от наложените наказания. За извършените две престъпления, на А. е наложено едно
общо наказание - „лишаване от свобода“ за срок от 11 години, бил е осъден да заплати
сумата от 200.00евро, като принос към специалния фонд за подпомагане на жертвите на
умишлени актове на насилие и на случайни спасители, както и е осъден да заплати
обезщетение от 50.00 евро на основание чл.91 от Кралския указ от 28 декември 1950год. за
въвеждане на общи правила за съдебните разноски в областта на наказателното преследване.
А. е бил осъден да заплати сумата от 24.00 евро като вноска в Бюджетния фонд за
безвъзмездна помощ, както и да заплати съдебните разноски в размер на 1020.91 евро.
Постановена е конфискация на иззетата щанга, като предмет използван за извършването на
2
престъпленията, посочени в обвиненията А. и В. Установява се, че А. се явил лично на
съдебния процес, вследствие на който е постановено решението. В удостоверението е
отразено, че А. е бил задържан, а наложеното наказание, ще бъде изтърпяно изцяло към 22
април 2035год., както и, че лицето дало съгласие за изпращане на съдебното решение и
удостоверението.
В обжалваното решение окръжният съд правилно е констатирал, че издаденото
удостоверение съдържа изискуемите реквизити и кореспондира със влезлия в сила акт -
присъда на компетентния орган на държава-членка на ЕС – касае се за наказателно решение
на съд, с което е била ангажирана наказателната отговорност на българския гражданин А. А.
А. и му е наложено наказание "лишаване от свобода", т. е. то представлява съдебен акт по
смисъла на чл.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Този съдебен акт съдържа необходимите
реквизити, предвидени както в чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така
и изискванията на приложение № 1 от българския ЗПИИСАННЛСМВЛС. В удостоверението
и съдебното решение /присъдата/ се съдържа описание на деянията на А.. Осъжданията му
са за престъпления, реализирани на територията на Кралство Белгия /издаващата държава/,
и са квалифицирани като: А/ „опит за убийство“, умишлено престъпление, квалифицирано
по чл.51, 52 и чл.80 ал.1 от Наказателния кодекс на Кралство Белгия, В/. „Носене на
определени предмети и вещества, които не са предназначени за оръжие с ясно намерение за
заплашване или физическо нараняване на други лица“- умишлено престъпление по чл.19,
ал.1, т.7, чл.23, ал.1 и чл.26 от Закона от 8 юни 2006 год., уреждащ икономическите и
индивидуални дейности с оръжие. За тези две престъпления на А. е наложено общо
наказание лишаване от свобода в размер на 11/единадесет/ години.
Едното от посочените в удостоверението деяния, това по чл.51, 52 и чл.80 ал.1 от
Наказателния кодекс на Кралство Белгия - „опит за убийство“ попада в списъка от тридесет
и две престъпления съгласно рамковото решение и по ЗПИИСАННЛСМВЛС, за които не се
изисква преценка за двойна наказуемост.
По делото са налични доказателства, представени от прокуратурата на РБ, че срещу
А. А. А. за същото деяние не се води наказателно производство в България, т. е. не се
нарушава принципа ne bis in idem.
Представеното удостоверение съдържа и данни за вида и срока на наложеното
наказание, идентично с представеното съдебно решение. Посочено е в удостоверението, че
наказанието лишаване от свобода, с обща продължителност 11 години.
Отбелязано е също, че съгласно правото на издаващата държава осъденото лице има
право на предсрочно или условно освобождаване след 2027 година.
Правилно от първоинстанционният съд е преценено констатираното съответствие
между удостоверението и постановения съдебен акт, въз основа на който е наложено
наказанието, чието признаване се иска, както и необходимостта да бъде определен
приложимия закон, в контекста на правната квалификация на описаното престъпление
според националното ни право - Удостоверението по чл. 4 от Рамково Решение
2008/909/ПВР на Съвета е съответно на разпоредбата на чл.6 Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно
признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания
лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода. Представеното
удостоверение е съставено по образеца, съгл. Приложение №1 към чл.3 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, в писмена форма, придружено от превод на български език, издадено
е от компетентен орган и съдържа необходимата информация съответстваща на данните в
приложените присъда и решение, поради което не са налице условията за отлагане на
признаване на съдебният акт, визирани в чл.14 ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Окръжният съд е изискал и приобщил към делото справки: от НБД “Население“ ,
3
която установява, че българският гражданин справката от НБД „Население“, осъденото лице
А. А. А. ЕГН-**********, роден на 06.07.1990г. в гр.Търговище, е с постоянен и настоящ
адрес в с.Твърдинци, ул.“Чайка“№9, общ.Търговище, поради което компетентен да разгледа
делото по смисъла на чл.7, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е Окръжен съд - Търговище.;
досежно съдимостта му - Видно от изисканата справка за съдимост рег.№
250616005000265888. /ведно с бюлетини за съдимост/ издадена от БС при РС Търговище, А.
А. А. е осъждан три пъти, като последно е бил осъден с присъда № 59/12.10.2015 г. по НОХД
№ 856/2015 г. на РС-Търговище, за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195,
ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ във вр. с чл.55, ал.1 т.1 от НК, за
което му е било наложено наказание 1 г. и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален
„строг“ режим, като на 07.11.2017год. с определение от 26.10.2017год. по ЧНД
№1056/2017год. на Окръжен съд-Плевен, А. е бил условно предсрочно освободен от
изтърпяването на останалата част от наказанието от една година и осем месеца „лишаване от
свобода“ наложено с присъда по НОХД№856/2015год на ТРС - в размер на един месец и
деветнадесет дни.
Направено е отбелязване, че наказанието е изтърпяно на 08.11.2017год. т.е. са изтекли
са 5 години до извършване на деянието, за което е бил осъден във Кралство Белгия., въпреки
това, с оглед размера на наложеното наказание, А. следва да изтърпи наложеното му
наказание в размер от 11 години при „строг“ режим на неговото изтърпяване в РБ, на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража.
Основанията за отказ по чл.15 от Закона са били разгледани детайлно от страна на
ТОС и доколкото направените изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция, не е
необходимо да бъдат преповтаряни, още повече, че подобни основания и според
апелативния съд не съществуват.
Законосъобразно първоинстанционният е преценил, че е налице основание за
частично признаване на съдебния акт, съгласно чл.16 вр. с чл.15 ал.1 т.4 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, като е съобразил, че престъплението В. от присъдата на белгийския
съд - „Носене на определени предмети и вещества, които не са предназначени за оръжие с
ясно намерение за заплашване или физическо нараняване на други лица“- умишлено
престъпление по чл.19, ал.1, т.7, чл.23, ал.1 и чл.26 от Закона от 8 юни 2006год, уреждащ
икономическите и индивидуални дейности с оръжие./, за което А. е признат за виновен и
осъден- не съставлява престъпление по българското законодателство, в която част искането
за признаване е отказано.
Искането на жалбоподателя да изтърпи наложеното му наказание лишаване от
свобода в Кралство Белгия не може да бъде удовлетворено. Република България е страна по
цитираното по-горе рамково решение и съгласно чл.22, ал.2, т.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е
поела ангажимент да приема за изпълнение присъди на държави-членки на Европейския
съюз, постановени по отношение на български граждани. Освен това в настоящия случай не
се изисква съгласие на осъденото лице, тъй като съгласно чл.22, ал.2, т.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС съдебните актове са изпратени в държава членка – Република
България, чийто гражданин е А., и в която държава той има местоживеене. Въззивният съд
не споделя заявеното от защитника на осъдения А., че следва да се прилагат разпоредбите на
чл.453 и сл. от НПК и да се вземе предвид съгласието на лицето да търпи наказанието си в
Кралство Белгия. Разпоредбите на НПК се намират в съотношение на общи към специални
норми, тъй като те уреждат общите правила, а конкретния случай се касае за държави
членки на Европейския съюз и за тях са приложими правилата на Рамково решение
2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г., по което Република България е страна.
Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че няма основание и не е
необходимо наложеното в издаващата държава наказание на А. да бъде приспособявано, тъй
4
като срокът на наказанието лишаване от свобода за извършените престъпления съгласно НК
на Република България е от 10 до 20 години. В този смисъл наложеното на А. наказание в
Кралство Белгия в общ размер на 11 години лишаване от свобода не надвишава
максималния срок по нашето законодателство. Съдът намира доводът на защитата на
осъдения за това, че първоинстанционният съд е следвало да приспособи наказанието като
приложи чл.58 от НК за неоснователно. Тази разпоредба е материалноправна и касае съдът,
който определя наказанието, а не се отнася към неговото изпълнение. Приспособяване не е
необходимо, защото наложеното наказание лишаване от свобода от белгийският съд е в
рамките на наказанието лишаване от свобода , предвидено в българския Наказателен кодекс.
С оглед размера на наложеното на А. А. А. наказание „лишаване от свобода“,
определеният „строг“ режим се явява законосъобразен на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Всичко изложено по-горе налага извод за правилност, обоснованост и законосъобразност на
решението на Окръжен съд - гр. Търговище, респ. неоснователност на жалбата на осъденото лице
А. А. А., поради което Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №78 от 26.06.2025 г., постановено по ЧНД №158/2025г.
по описа на Окръжен съд - гр. Търговище.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5