Р Е Ш Е Н И Е
№ 685/20.05.2022 година, град Бургас
Административен съд – Бургас, в публично заседание на
трети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С.,
разгледа адм.
дело № 2727/2021 година.
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1, във връзка
с чл. 57а ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от Н.С.Р., ЕГН ********** с
адрес ***, чрез адвокат Ж.Х. ***, против заповед № РД-16-1694/27.10.2021 година
на кмета на Община П= (лист 3 и 9).
С оспорената заповед, на основание чл. 57а ал. 1 т. 1
от ЗУТ, на жалбоподателя е наредено да премахне преместваем обект: „Дървен
навес“ с приблизителна площ от 7,55 м², реализиран в западната част на
поземлен имот с идентификатор 57491.21.284, местността “Палеокастро“ по
кадастралната карта (КК) на град П= (лист 9 - 10).
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна. Поддържа се, че не са налице сочените в
обжалваната заповед фактически и правни основания за нейното издаване, че тя издадена
е при неспазване на изискванията за форма на административни акт, при
съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с целта на
закона.
Иска се отмяна на заповедта.
В съдебното заседание процесуалният представител на
жалбоподателя доразвива аргументите за незаконосъобразност на заповедта.
Ангажира доказателства. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Своевременно депозира писмена
защита.
Ответникът, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. Представя административната преписка. Излага задълбочено
аргументирани съображения за законосъобразност на административния акт. Иска
жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски и представя
списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмена защита.
Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен
акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права
и интереси са засегнати непосредствено и неблагоприятно от волеизявлението на
административния орган, предвид вмененото му задължение за премахване на
обекта. Жалбата е подадена в законоустановения срок.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, установи следната фактическа
обстановка.
На 01.08.2022 година М.Д.Б. – поданик на Кралство
Дания, чрез пълномощника си Иван Гюргов Колев от град Варна, е подал жалба до
министъра на вътрешните работи с искане за извършване на проверка в град П= във
връзка с това, че част от улица „Мусала“ в град П= е осеяна със сервизни помещения, автомивки, и
др., заели тротоарна площ (лист 31).
Постъпилата жалба е била препратена по компетентност
до Областния управител на Бургаска област (лист 30), който от своя страна я е
препратил до кмета на Община П= за извършване на проверка (лист 35).
С писмо от 12.10.2021 година кметът на Община П= е
уведомил заинтересованите лица, сред които и жалбоподателя, че във връзка с
назначена проверка от отдел „Икономическа полиция“ при ОД – Бургас на МВР
относно установяване законността на изградени търговски обекти, намиращи се на
улица „Мусала“, град П=, ще се извърши проверка на място на 20.10.2021 година в
10:00 часа и на 21.10.2021 година в 10:00 часа от служители по „Контрол по строителството“ към Дирекция
СУТОСУП, Община П= (лист 19).
За извършената на 20.10.2021 година проверка на обект
– „Дървен навес“, реализиран в поземлен имот с идентификатор 57491.21.284,
разположен в местността „Палеокастро“ по кадастралната карта, вид територия
„земеделска“, начин на трайно ползване „нива“ с площ 276 м² проверяващите съставили
констативен акт № 06/20.10.2021 година. При проверката те установили, че имотът
е собственост на Н.С.Р., съгласно нотариален акт № 130, том І, рег. № 544, дело
№ 63 от 2004 година на Районен съд – П= (лист 5). Констатирали, че обектът
„Дървен навес“ е реализиран от Н.С.Р. в западната част на имот с идентификатор
57491.21.284. Посочили, че обектът представлява дървен навес с приблизителна
площ от 7,55 м2, съгласно геодезическо заснемане, че е изграден по
начин и с материали, които го обуславят като „преместваем обект“, чието
отделянето от повърхността и мрежите на инфраструктурата е възможно, за да бъде
преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност
да бъде ползван но друго място или със същото предназначение на това, за което
е ползван на мястото, от което е отделен. Според проверяващите, поставянето
и/или премахването на обекта не би довело до трайно изменение на субстанцията
или начина на ползване на земята. Като нарушена проверяващите посочили разпоредбата
на чл. 56 ал. 1 т. 1 от ЗУТ, а като нарушение - че обектът е поставен без
разрешение за поставяне. В констативния акт служителите на общината отразили,
че проверката е извършена в присъствието на Н.Р. (лист 13 – 14). В приложение №
2 към съставения констативен акт те приобщили и геодезическо заснемане (лист 37
– 40).
На 25.10.2021 година жалбоподателят оспорил с
възражение установеното в констативния акт. Във възражението той заявил
неправилност на констатацията, че е нарушена разпоредбата на чл. 56 ал. 1 т. 2
от ЗУТ, и изтъкнал, че не са налице предпоставките за започване на
административно производство по премахване на обекта (лист 12).
На 27.10.2021 година, въз основа на констатациите в
акта от 20.10.2021 година, кметът на Община П= е издал заповедта за премахване
на преместваемия обект от Р., реализиран в западната част на поземлен имот с
идентификатор 57491.21.284 по КК на град П=. В нея обектът е бил описан по
начин, идентичен със съдържанието на констативния акт, т.е.. той отново е бил определен
като „преместваем обект“ по смисъла на § 5 т. 80 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗУТ, реализиран без разрешение за поставяне (лист 9 – 10).
В съдебното производство по проверка
законосъобразността на заповедта е допусната и приета съдебно – техническа
експертиза (СТЕ).
В приетото заключение вещото лице е описало подробно
конструктивните особености на навеса, материалите, от които е изграден,
неговите размери и начина, по който той е прикрепен към прилежащия терен.
Посочено е, че дървеният навес представлява навес с една преградна стена и с
размери 3,40/3,40 м. Височината на навеса в лицевата част е 2,90 м и 2,40 м в
ниската, задна част. Изграден е от две носещи дървени греди с размери 10/11/240
см, монтирани върху стоманобетонни колони с размери 20/20/50 см, които са
монтирани в бетонов фундамент с видими външни размери 60/40 см. Задната част на
навеса представлява стена – тухлена зидария, една тухла, измазана с
вароциментова мазилка. Покривната конструкция е олекотена, изпълнена от дървени
бичмета и покрита с поликарбонат, която лежи върху носещите колони и тухлената
стена. Покривът е едноскатен. Подът е изпълнен от циментова настилка. Посочено
е, че изграденият дървен навес е трайно свързан с терена, върху който е изграден
и не може да бъде отделен от повърхността на земята и преместен в
пространството, без да бъде разрушен и без да се измени трайно субстанцията на
терена, върху който е разположен (лист 65 - 66).
При така описаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Според чл. 57а ал. 1 - 3 от ЗУТ, обектите по чл. 56,
ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато: 1. са поставени без одобрена схема,
когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата
и/или в противоречие с издаденото разрешение; 2. са поставени без правно
основание или правното основание за одобряване на схемата и/или за издаване на
разрешението за поставяне е отпаднало; 3. не отговарят на правилата и
нормативите за устройство на територията; 4. не отговарят на изискванията по
чл. 169, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 и ал. 3, т. 1; 5. представляват реклама,
забранена със закон; 6. срокът на схемата и/или на разрешението за поставяне е
изтекъл; 7. обектът е захранен с вода и не е включен в уличната канализация или
не е изградена локална система за съхранение на отпадните води; 8. не отговарят
на други изисквания, определени с нормативен акт.
Обстоятелствата по ал. 1 се установяват с констативен
акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, а за обекти по чл. 56, ал. 1,
поставени на територията на националните курорти, определени с решение на
Министерския съвет за селищни образувания с национално значение, и на
територията на морските плажове – от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол в 7-дневен срок от констатиране на нарушението.
Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат
да направят възражения в тридневен срок от връчването му. Съгласно ал. 3 в
7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината,
съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или
оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта.
Заповедта се връчва на собственика на обекта по ал. 1, който може да я обжалва
по реда на чл. 215 ал. 1. Заповедта се публикува в Единния публичен регистър по
устройство на територията по чл. 5а.
В конкретния случай, издател на заповедта за
премахване на обекта е кметът на общината, компетентен орган по смисъла на чл. 57а
ал. 3 от ЗУТ.
Заповедта е издадена във формата, предвидена в закона,
като съдържа всички задължителни реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК, поради което
неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че при издаването на
административния акт е било допуснато подобно нарушение.
В административното производство не са допуснати и
процесуални нарушения, обуславящи отмяната на заповедта за премахване на
обекта. Констативният акт е съставен от компетентни служители на общината –
двама „експерти“ и „специалист“ в отдел „Контрол по строителството“ към
дирекция „СУТОСУП“ в Община П=. Той е връчен на жалбоподателя, като в срока,
представен от закона, адресатът на констатациите се е възползвал от
възможността да изложи под формата на възражение доводите си за незаконосъобразност
на констатациите.
Заповедта не е съобразена с приложимото материално
право.
Съгласно чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, върху поземлени имоти
могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за
административни, търговски и други обслужващи дейности, преместваеми обекти за временно
обитаване при бедствия, преместваеми обекти, свързани с отбраната и
сигурността на страната.
Според ал. 2 изр. първо на същата разпоредба, за
обектите по ал. 1 т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на
схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината.
Според § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ „преместваем обект“ е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя.
Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при
необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или
монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект
и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на
обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Обектът на процесната заповед, с оглед описанието му,
дадено от вещото лице по назначената СТЕ, не отговаря на предпоставките, при
наличието на които законът приема, че даден обект е „преместваем“ - § 5 т. 80
от ДР на ЗУТ. Обектът, описан в обжалваната заповед, не може да се отдели от
повърхността на земята и да бъде преместен в пространството, без да бъде
разрушен и без да се измени трайно субстанцията на терена, върху който е
разположен. Според приетата по делото СТЕ, свързването на навеса към терена е
посредством стоманобетонни колони с размери 20 х 20 х 50 см, които са монтирани
в бетонов фундамент с видими външни размери 60 х 40 см. Съществена част от
навеса е и изградената стена – зид, върху която е разположена част от
покривната конструкция на обекта, т.е. цялостното преместване на навеса, без
разрушаване на елементите му, се явява невъзможно.
Тези установени по делото факти обосновават извод, че
процесният обект, квалифициран от административния орган като обект „Дървен
навес“, реализиран в западната част на поземлен имот с идентификатор
57491.21.284, не може да се определи
като „преместваем обект“ по смисъла на т. 80 от § 5 на ДР на ЗУТ, а се явява
„строеж“ по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, което води до извода, че същият
обект не подлежи на премахване по реда на чл. 57а от ЗУТ, а по реда на чл. 225а
от ЗУТ.
Всичко изложено до тук обосновава извод за
незаконосъобразност на атакуваната заповед, поради нарушение на материалния
закон.
С оглед изхода от спора, разноски следва да се
присъдят на жалбоподателя. Такива са претендирани своевременно и се дължат от
ответника в общ размер 1160 (хиляда сто и шестдесет) лева, от които 10 лева
платена държавна такса (лист 44), 900 лева платено възнаграждение за един
адвокат (лист 73) и 250 лева платен депозит за вещо лице (лист 62).
Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № РД-16-1694/27.10.2021 година на кмета
на Община П=.
ОСЪЖДА Община П= да заплати на Н.С.Р., ЕГН **********
с адрес *** сумата от 1 160 (хиляда сто и шестдесет) лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: