Р Е Ш Е Н И Е

№ 207

гр.Габрово, 15.12.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито заседание на втори декември две хиляди и двадесета година  в състав:  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ

                                ДАНИЕЛА ГИШИНА

 

при секретаря Елка Станчева и в присъствието на прокурора Милчо Генжов като разгледа докладваното от председателя АД № 273 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба с вх. № 1713 от 21.09.2020г. по описа на съда, подадена от П.К.М. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Т.Г. ***, против чл.15 от Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на Община Севлиево в действащата понастоящем редакцията приета с Решение № 160 от 25.08.2020г. на Общински съвет – Севлиево. Иска се отмяна на посочената норма поради нейната незаконосъобразност. Същата се дължала липса на достатъчно мотиви, нарушения на производствените правила и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката не спори че ставките на данъка върху недвижимите имоти, който до преди изменението е бил различен, следва да бъде изравнена. Твърди че изравняването, постигнато с увеличение на ставката за недвижимите имоти на физически лица и жилищните имоти на юридическите лица, от една страна обосновавала нейния правен интерес да атакува нормата от наредбата, а от друга страна липсвала мотивировка за извършеното увеличение. Нарушавали се основни принципи на правото на Европейския съюз. При наличие на няколко възможности за изравняване на ставките, общинският съвет следвало да избере тази, която създава най-малко тежести за нейните адресати. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощения процесуален представител – адв. Г..

Ответникът – Общински съвет Севлиево в писмено становище оспорва жалбата. Излага доводи, че не са налице сомчените от жалбоподателката пороци на атакуваната норма и на процедурата по нейното приемане. Претендират се разноски.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на протеста. Общинския съвет в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност, законосъобразно бил определил ставките на данъка върху недвижимите имоти.

          Подаването на протеста е съобщено по реда на чл. 188 във връзка с  чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК, като обявление е публикувано в бр. 96 от 10.11.2020 година на „Държавен вестник” /л. 56/, обявено е на таблото на Административен съд – Габрово /л. 58/ и на интернет страницата на Върховен административен съд /л. 57/. Не са постъпвали искания за присъединяване или встъпване по реда на чл. 189, ал. 2 от АПК от други лица.

          Съдът намира жалбата за допустим, като подаден срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и от надлежна страна. По делото е представен Нотариален акт № 110, том ІV, рег. № 7103, дело 683/2006г. по описа на нотариус Иван Петков, жалбопдателката е придобила недвижим имот /апартамент/ в Севлиево. Изменението на чл.15 от Наредбата рефлектира върху правната сфера на М., следователно за същата е възникнал правен интерес от оспорването.

         Наредбата, срещу която е подадена жалбата, представлява подзаконов нормативен акт, приет от общински съвет. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. В случая няма данни да е нарушено и уреденото в чл. 187, ал. 2 от АПК правило за еднократност на оспорването на подзаконов нормативен акт.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1-3 във връзка с чл. 146 и чл. 196 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

         Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на Община Севлиево, съгласно чл.1, ал.2 от ЗМДТ е приета от Общински съвет – Севлиево с Решение № 043 от 26.02.2008г. Същата е изменена с Решение на Общински съвет Севлиево № 160/25.08.2020г. По делото е приложена цялата документация свързана с приемането на посоченото изменение.

         Съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени с тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76, ал. 3 от АПК. Като компетентни да издават нормативни /подзаконови/ административни актове, разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение. В чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са изброени правомощията му, а съгласно ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Анализът на тази разпоредба във връзка с ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА, чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК сочи, че общинският съвет е компетентният орган да приема наредби, уреждащи обществените отношения с местно значение доколкото това му е възложено от Конституцията и закона. С оглед конкретиката на настоящия случай, приложение намира нормата на чл.1, ал.2 от ЗМДТ съгласно която общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон.

         Изводът от тълкуването на посочените по-горе разпоредби сочи, че общинският съвет е компетентният орган да приема наредби от местно значение, и в частност да приеме наредба, с която да определи размера на данъците по ал. 1 на чл. 1 от ЗМДТ при условията, по реда и в границите, определени със ЗМДТ, по силата на законовата делегация по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ. Наредбата, текст от която е оспорен с процесната жалба е резултат от делегирани от Парламента, чрез ЗМДТ, нормотворчески правомощия, които правомощия се ограничават до предмета, посочен в чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ.

         Съгласно правилото на чл. 192а от АПК /нов – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му, а съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение.

         Както бе посочено по-горе оспорената норма на чл.15 от Наредбата е приета с Решение № 160 от 25.08.2020г. на Общински съвет Севлиево.

         С Решение № 4 от 9.04.2019 г. на КС по к. д. № 15/2018 г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси.

         От друга страна с Решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019 г. се изоставя възприетото от Конституционния съд становище изразено в Решение № 22/1995 г. по к. д. № 25/1995 г., за възстановяване на предишната редакция на обявената за противоконституционна норма, и се възприема, че решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие. Подобно тълкуване води до създаване на законова празнота и до невъзможност на общинските съвети да актуализират наредбите си, отнасящи се до местните данъци. Такова тълкуване, което води до блокиране на работата на общинските съвети в тази й част, е неприемливо, но в изпълнение на нормата на чл.14, ал.6 от Закона за Конституционния съд, повеляваща че решенията на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, настоящият състав ще се съобрази с така даденото тълкуване и приема, че към датата на Решение № 160/25.08.2020г. на Общински съвет – Севлиево, нормата на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси не съществува.

         Следователно към 25.08.2020г. Общински съвет Севлиево е определил размер на данъка върху недвижимите имоти, в противоречие с нормата на чл.1, ал.2 от ЗМДТ, поради факта, че липсват определени със закон граници, в които граници местният нормотворец да определи конкретния размер на данъка.

 

         Атакуваната разпоредба следва да бъде отменена, а на жалбоподателката следва да бъдат присъдени сторените от нея деловодни разноски в общ размер 480,- лева /10,- лв. държавна такса, 20,- лв. такса за обнародване и 450,- лв. адвокатски хонорар/.  

 

Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът

 

          Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ чл.15 от Наредбата за определянето размера на местните данъци на територията на Община Севлиево

 

          ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати на П.К.М. с ЕГН ********** ***, сумата от 480,- /четиристотин и осемдесет/ лева разноски по делото.

 

             Решението подлежи на касационно обжалване и протест пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

             Решението, да се разгласи по реда на  чл. 194 от АПК, като в тридневен срок от разгласяването Административен съд - Габрово бъде уведомен за извършването му.

 

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

 

                                                                                          2.