Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1559
В ИМЕТО НА НАРОДА
20.08.2019г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На десети юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 2649 по
описа за 2019 година
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 19-1030-001673 от 14.03.2019г.
на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с което на
В.А.Б., ЕГН **********, й е наложено административно наказание за нарушение на
чл.119, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ и на основание чл.179,
ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от
ЗДвП - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление /НП/ № 19-1030-001673 от 14.03.2019г. на Началник
Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция”, с което на В.А.Б.,
ЕГН **********, й е наложено административно наказание за нарушение на чл.119,
ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.179, ал.2, вр.
чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП - ГЛОБА
в размер на 200 /двеста/ лева.
Жалбоподателят, В.А.Б., по съображения, изложени в жалбата,
моли съда да отмени процесното наказателно постановление. Редовно призована за
съдебно заседание, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.
Административнонаказващия орган ОД на МВР – гр.Пловдив, сектор
„Пътна полиция”, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище
по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 22.02.2019г. от актосъставителя П.М.П. е съставен акт за
установяване на административно нарушение против В.А.Б., с ЕГН **********, за това, че на 22.02.2019г.
около 16:00 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Македония”, същата управлявайки личния си лек автомобил „Мерцедес
А 140” с рег.№ ..., при преминаване на пешеходна пътека, сигнализирана с пътна
маркировка тип „Зебра”, намираща се на кръстовището с изхода от м-л „Лидл”, не пропуснала преминаваща по
нея пешеходка М.Д.Б./10.11.45г./, вследствие на което рализирала ПТП. Актосъставителят
квалифицирал извършеното като нарушение по чл. 119,ал.1 от ЗДвП. Съставен
бил и протокол за ПТП с пострадали.
Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят П.М.П., потвърждава
авторството на АУАН и констатациите в него. Същият заявява, че на място
жалбоподателят обяснил,че самата пешеходка тръгнала към автомобила и се ударила
в страничната част на автомобила, същата се движила от ляво на дясно. Нямало
очевидци на инцидента, поради силния валеж по това време. Свид. пояснява за посещението на пострадалата
в болницата, при което било установено,че е пресичала и докато вървяла по
пешеходната пътека, процесният автомобил я закачил със страничната част.
Пострадалата потвърдила,че не е криввала от пешеходната пътека. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като логични, последователни, достоверни и съответстващи
на писмените доказателства по делото.
С оглед така установената фактическа обстановка и като взе
предвид наличните писмени и гласни доказателства по делото, съдът намира, че
безспорно се установи извършено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.119,
ал.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. В настоящия случай безспорно се
установи, че жалбоподателят, като водач
на процесния автомобил не е пропуснала пешеходката Б., която вече се движила по
пешеходната пътека, вследствие, на което било реализирано и ПТП. Тези
обстоятелства категорично се потвърждават от показанията на актосъставителя П.,
съотвестващи на писмените доказателства по делото.
Именно вследствие на нарушението - непропускането на
преминаващия по пешеходната пътека пешеходец е довело до неговото нараняване,
т.е. било е реализирано ПТП, от което пострадалата пешеходка получила натъртване
на дясно коляно. Поради това за правилната квалификация по чл.119, ал.1 от ЗДвП, е относима именно санкционна норма по чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5,
предл.4 от ЗДвП, както административнонаказващият орган е приел. Наложеното
наказание е в предвидения фиксиран размер от 200 лв, който не подлежи на
ревезиране от страна на съда.
Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, ясно,
точно, за да бъде изпълнен съставът на нарушената норма и така че жалбоподателят
да разбере за какво негово поведение е наказан.
Нещо повече освен, че фактите са отразени ясно в АУАН, съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП, последният се ползва с доказателствена сила, доколкото не се опроверга в случая от
жалбоподателя. В тази връзка наведените в жалбата възражения се явяват неоснователни.
Настоящият случай не може да се определи като „маловажен” по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за нарушенията от този вид.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че основателно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради
което процесното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК