№ 528
гр. Варна, 14.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20233001000394 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на Е. Е. А., ЕГН
**********, с.*********, обл.******, против решение №25/09.05.2023г.,
постановено по т.дело №88/2022г. по описа на ШОС, в частта, в която
предявеният от въззивника иск срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС АД, е бил отхвърлен за разликата над 30 000 лева до предявените
60 000 лева частичен иск от общо 100 000 лева, за търпени от ищеца
неимуществени вреди от ПТП на *********** по пътя гр.******** –
гр.********, при самокатастрофа на л.а. бус ********** ********* с рег.
№*********, управляван от неправоспособен водач Д. Д. Х., който се удря в
крайпътно дърво и преобръща буса на пътното платно, в резултат на което е
пострадал пътникът в ППС Е.Е.А., ведно със законните лихви от 15.06.22г. до
изплащане на задължението.
Твърди се, че постановеното решение е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила, в противоречие със съдебната практика на съдилищата.
Съдът е приел, че дължимото справедливо обезщетение за причинените
на ищеца вреди възлиза на 100 000 лева, което обаче следва да бъде намалено
1
с 40% с оглед приетото за доказано съпричиняване на вредите от
пострадалия. Последният получава при произшествието множество травми:
травматичен шок, съчетана травма на глава, гърди и корем, комоцио церебри
със загуба на спомени, контузия на дясна ръка, контузио торацис, фрактура на
1 – 6 ребра в дясна част, хемоторакс вдясно, двустранна контузия на бял дроб,
контузио абдоминис, а впоследствие и мозъчен инфаркт. Твърди се на първо
място, че съдът не е определил правилно размера на дължимото обезщетение
като е занижил същото, без да отчете задълбочено всички доказани по делото
факти, имащи значение за определяне на обезщетението за неимуществени
вреди съгласно критериите в цитираното от съда ППВС №4/1968г. Твърди се,
че по делото са установени надлежно всички релевантни обстоятелства за
определяне на по-висок размер обезщетение, но съдът, макар да е обсъдил
същите, не е извършил реална оценъчна дейност за вида и обхвата на вредите
или неправилно е преценил последните, което води до нарушаване на чл.52
ЗЗД.
На следващо място, въззивникът се оплаква, че съдът не е съобразил
действащите към датата на настъпване на събитието лимити на
застрахователните суми за неимуществени вреди, което също е способствало
определяне обезщетението в намален размер. Прави се довод, че съдът не е
отчел нарастващата инфлация, която към настоящия момент е 26%, доколкото
ищецът е претендирал обезщетяване на всички вреди, настъпили от
процесното ПТП /вкл. бъдещите проявления на настъпилите вреди/
Въззивникът сочи, че в този случай съдът следва да отчете инфлационните
процеси и към по-късна дата, напр.датата на проявление на вреди, свързани с
процесното ПТП, които са част от предмета на спора. Като не го е сторил
съдът е допуснал нарушение на материалната разпоредба на чл.52 ЗЗД.
/цит.съдебна практика на ВКС/ Счита, че съдът следва да отчете темпа на
нарастваща инфлация в страната, която през 2022г. достига 25%. Отправя се
искане тези икономически процеси да бъдат съобразени от въззивния състав
при определяне на обезщетението по чл.432 КЗ като се съобразят интересите
на ползващите се от застраховката ГО, лица. Поради нарушение на
правоприлагането на чл.52 ЗЗД, съдът е определил несправедлив размер на
обезщетението от 50 000 лева вместо претендираните 100 000 лева, от които
при прилагане процента за съпричиняване от 40%, искът за сумата от 60 000
лева следва да бъде уважен. Претендира се въззивният съд да уважи жалбата
2
като присъди допълнително на страната още 30 000 лева до претендираните
60 000 лева, ведно със законната лихва от 19.02.2021г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се разноски за производството в размер на
адв.възнаграждение, което да бъде определено по реда на чл.38 ЗА.
В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на ЗК ЛЕВ ИНС АД за
неоснователност на жалбата. Излага се, че съдът правилно е определил размер
на обезщетението от 50 000 лева, което е намалил с 40% поради
съпричиняване на вредите от пътника в автомобила, който е бил без поставен
предпазен колан. Поддържа, че получените увреждания са леки и са получени
предимно от детайли извън автомобила поради изпадане на тялото на
пътника. Твърди се, че получените травми са на гръдния кош, на дланите и на
главата, които са били напълно възстановени. Към датата на ПТП и след това
ищецът и имал други проявени заболявания, които нямат връзка с процесните
вреди.
Ищецът не е доказал търпените от него по-големи вреди, последиците
от получените травми както и получаване на същите от детайли в купето на
МПС. Същевременно по делото било установено надлежно, че е налице
съпричиняване поради липса на поставен предпазен колан, което е пряко
свързано с получените увреждания на ищеца. Въззиваемата страна излага, че
съдът е занижил процентът на съпричиняване на вредите и не е отчел
наличието на алкохолно повлияване както и обстоятелството, че пътникът се
е качил и пътувал в автомобил, управляван от алкохолно повлиян
неправоспособен водач. Страната сочи, че съдът е определил по-високо
обезщетение от необходимото да репарира търпените от ищеца вреди. Сочи,
че съдът не е взел предвид, но и не следва да отчита инфлационни процеси и
лимитите на отговорност по чл.493 КЗ, тъй като в случая не е налице
хипотеза, при която съдът би стигнал до прага на тези лимити. Напротив,
обезщетението би следвало да бъде определено в много по-нисък размер.
Отделно, съдът би следвало да отчете много по-висок процент съпричиняване
на вредите от пострадалия. При определяне на обезщетението съдът следва да
отчете единствено минималната работна заплата към датата на настъпване на
вредите /710 лева – ПМС №350/19.12.2019г./ като размерът следва да бъде
съобразен с общия стандарт на живот в страната и с доходите на населението,
3
т.е. с покупателната му способност. Претендира се отхвръляне на въззивната
жалба и присъждане на сторените разноски за ю.к.възнаграждение в размер
на 540 лева.
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е
подадена от легитимирана страна, чрез редовно упълномощен
проц.представител на същата, в преклузивния срок и при интерес от
обжалването.
С определение от 10.11.2022г. по първ.дело е било конституирано трето
лице помагач на застрахователното дружество, чието участие във въззивното
производство следва да бъде обезпечено с уведомяването му за насроченото
съдебно заседание съгласно чл.273 вр.чл.221 ГПК.
В жалбата не са правят обосновани твърдения за допуснати
процесуални нарушения и нови доказателствени искания.
Съобразно изложеното и за изслушване становищата на страните, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ вх.№5063/11.07.2023г., подадена от
Е. Е. А., ЕГН **********, с.*********, обл.******, чрез адв.Н. Д., против
решение №25/09.05.2023г., постановено по т.дело №88/2022г. по описа на
ШОС, в частта, в която предявеният от въззивника иск срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, е бил отхвърлен за
разликата над 30 000 лева до предявените 60 000 лева, частичен иск от общо
100 000 лева, за търпени от ищеца неимуществени вреди от ПТП на
*********** по пътя гр.******** – гр.********, при самокатастрофа на бус
********** ********* с рег.№*********, управляван от неправоспособен
водач Д. Д. Х., в резултат на която е пострадал пътникът в ППС Е. Е. А.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2022г.до
окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА производството по в.т.дело №394 по описа за 2023г. на
Варненски апелативен съд, в открито заседание на 19.09.2023г. от 14.30 часа ,
за която дата и час да се уведомят страните, вкл. третото лице помагач на
застрахователя Д. Д. Х., ЕГН **********, с.********, общ.********,
обл.********, чрез пълномощника му по делото адв.Б.А. /л.204 по делото/
4
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на
последното заседание по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските
(чл.80 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5