Решение по дело №4570/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 13.08.2019 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, в закрито заседание на тринадесети август две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА  

                                         ЧЛЕНОВЕ:1. СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

                                                         2. РАЙНА МАРТИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Маврова ч.гр.д. №4570/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл.  от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Г.И.“ ЕООД по изпълнително дело №20198400400146 на ЧСИ М.Ц., рег. №840 на КЧСИ, срещу определените в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, дължима на съдебния изпълнител, обективирани в покана за доброволно изпълнение изх. №3404/21.02.2019 г.

Жалбоподателят поддържа, че не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело, тъй като на 21.02.2019 г. е изпратил писмо до взискателя, с което го уведомява, че е в готовност да изпати посочените суми и е поискал предоставяне на банкова сметка, ***учена едва на 26.02.2019 г. Твърди, че приетото от ЧСИ адвокатското възнаграждение от 900 лв. е недължимо, тъй като не са приложени никакви изпълнителни способи, както и липсвали доказателства същото да е реално заплатено. Не бил представен и списък с разноските по чл. 80 ГПК. При условията на евентуалност, поддържа, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 200 лв., дължимо единствено за образуване на изпълнителното дело. Оспорва и претендираната от съдебния изпълнител такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2597,10 лв., тъй като същата е дължима след събиране на вземането, а освен това липсват действия на ЧСИ, обуславящи събирането на пропорционалната такса.

Взискателят по изпълнителното дело „Б.С.97“ АД, не е изразил становище по жалбата.

Частен съдебен изпълнител М.Ц. е депозирал мотиви, в които се поддържа, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че съобразно размера на вземането от 31 563,70 лв., както адвокатското възнаграждение, така и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, е изчислена законосъобразно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Изпълнително дело № 20198400400146 на ЧСИ М.Ц., рег. №840 на КЧСИ, е образувано по молба от „Б.С.- 97“ АД, който в качеството си на цесионер, претендира от длъжника „Г.И.“ ЕООД присъдената в полза на „Б.С.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 11.02.2019 г., издаден по т.д. № 2769/2018 г. по описа на САС, сумата от 26 155,17 лв. – незаплатено възнаграждение за извършени СМР, ведно със законната лихва от 08.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. По изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие от 11.02.2019 г., с който взискателят и упълномощеният адвокат са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, заплатени в брой, видно от отбелязването в договора.

На 26.02.2019 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение изх. №3404/21.02.2019 г., в която е посочено, че към 21.02.2019 г. задълженията по изпълнителното дело възлизат общо на 35276,80 лв., от които 26 155,17 лв. – главница, 5403,53 лв. – лихви; 5 лв. – допълнителни разноски; и 216 лв. – разноски по изпълнителното дело, 900 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и 2597,10 лв. – такси в полза на съдебния изпълнител.

След връчване на ПДИ (л.55), длъжникът е депозирал пред ЧСИ молба за вдигане на наложените запори, поради превеждане на сумата, необходима за погасяване на дълга по изпълнителното дело, като е приложено и платежно нареждане от 28.02.2019 г. със сумата от 35 331,78 лв.

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение или всеки друг акт, в който е обективиран техния размер. Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.

Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., поради което неоснователни са доводите на жалбоподателя за липсата на доказателства за реалното му заплащане.

Въпреки че датата на входиране на молбата от взискателя за образуване на изпълнителното дело е нечетлива, по делото е приложена разпечатка с извършена на 19.02.2019г. справка за актуалното състояние на длъжника по партидата му в Търговския регистър, поради което следва да се приема, че най-късно към този момент изпълнителното дело е било образувано. Това обстоятелство опровергава твърденията на длъжника, че не е станал повод за завеждане на делото, доколкото изпратеното от него, на 21.02.2019 г., писмо до взискателя, с което уведомява, че е в готовност да изплати посочените суми и е поискал предоставяне на банкова сметка, *** на изпълнителното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. В чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ)  е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания за вземания над 1000 лв., възнаграждението е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 НМРАВ.

Установява се, че след образуването на изпълнителното дело, в срока за доброволно изпълнение, длъжникът е погасил задълженията си с банков превод от 28.02.2019 г.. Предвид това обстоятелство, не е било налице необходимост от извършването на изпълнителни действия от страна на процесуалния представител на взискателя с цел удовлетворяването на вземането, а и такива не се твърди да са предприемани, поради което адвокатското възнаграждение се явява дължимо единствено за образуване на изпълнителното дело, в размер на 200 лева. Доколкото разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ (за водене на изпълнителното дело) не следва да бъдат възлагани в тежест на длъжника, то и за разликата над 200 лв., до претендираните 900 лв., възражението за прекомерност следва да бъде уважено.

Жалбата се явява неоснователна обаче в частта, с която е обжалван акта на частния съдебен изпълнител за определяне на дължимата пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).

По аргумент от чл. 79, ал. 1 ГПК, предвиждащ разноските по изпълнението да бъдат възложени в тежест на длъжника и доколкото не са налице изключенията на чл. 79, ал. 1, т. 1–3 ГПК, то и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е за сметка на длъжника. Дължимостта й не е обусловена от предприемането на конкретни изпълнителни способи от страна на ЧСИ, поради което същата му е дължима, щом е извършено плащане при висящ изпълнителен процес, какъвто е и настоящия случай (в този смисъл и соченото от ЧСИ М. Ц. Решение №640/04.10.2010 г., по гр.д. № 920/2009 г., на ВКС, IV г.о.). Ето защо и съдебният изпълнител не е допуснал закононарушение като предварително е определил дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, а реалното й събиране се извършва при постъпването на парични суми по делото.

Предвид изложеното, подадената жалба се явява основателна по отношение оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а в останалата обжалвана част – срещу начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, следва да бъде оставена без уважение.

 Предвид на изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника „Г.И.“ ЕООД с ЕИК ******** по изпълнително дело №20198400400146, по описа на ЧСИ М.Ц., рег. №840 на КЧСИ, приетите за събиране в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение, обективирани в покана за доброволно изпълнение изх. №3404/21.02.2019 г.,  над сумата от 200 лв. до претендираните 900 лв., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено по Договор за правна защита и съдействие от 11.02.2019 г. между взискателя „Б.С.97“ АД и адв. П.П.до размера от 200 (двеста) лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена от длъжника „Г.И.“ ЕООД с ЕИК ******** жалба по изпълнително дело №20198400400146, по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на КЧСИ, в частта с която е оспорена дължимостта на начислената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, обективирана в покана за доброволно изпълнение изх. №3404/21.02.2019 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.