№ 92
гр. Айтос, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20222110100004 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по чл.124 ГПК.
Производството е образувано по ИМ на Ш.Е.А., ЕГН **********, Г.И.К. ЕГН
********** и Г. С. М. ЕГН **********, всички със съд.адрес: ***, чрез адв. Р.С., против С.
С. А., ЕГН ********** и Д.Б.А., ЕГН **********, двамата като съпрузи, със съд.адрес: ***,
чрез адв.Р.Н.. Ищците твърдят, че са наследници на Ф.Ю. (поч. на 07.05.2007г.), съответно
първият и вторият ищец били нейни внуци (деца на починалия И. К.), а третата ищца била
също нейна внучка (дете на починалата Е. М.) – съгл.уточн. молби от 12.1.22г. и от 11.3.22г.
Сочат, че общата им наследодателка придобила чрез продажба през 1960г. ½ ид.ч. от
описаното дв.място с площ от 300кв.м., заедно с построената в имота сграда, като другата
част от двора й била подарена през 1940г., владеейки от 1940г. целия имот до смъртта си,
считайки че същата била собственик на цялото процесно дв.място и построената в него
жил.сграда (на ½ ид.ч. от мястото и сградата по силата на продажбата и на другата ½ ид.ч.
от мястото по давност съгл.уточн. молба от 11.3.22г.). След това нейните наследници се
споразумели имота да се ползва от Ш.Ш.., който бил държател на ид.ч. на останалите
сънаследници и владелец на своите собствени ид.ч. Наследникът Ш.. не манифестирал, че
владее изцяло имота за себе си до 2020 г., когато променил отношението си и заключил
имота. Твърдят, че на 7.5.21г. Ш.. починал, като след това узнали, че на 21.07.20г. същият се
снабдил с КНА на осн. наследство и присъединено давностно владение за недвижим имот,
нaxoдящ се в гр. А., на aдм. адрес: гр.А., ул.„Г***" **, a именно: ДВОРНО МЯСТО, цялото с
площ от 324 кв.м., представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№ 4152 в кв. 209 no плана на
гр.А., одобрен със Заповед № РД-14-02-123 от 10.02.1986год. от МССУ, при граници на ПИ:
път, ПИ с пл.№№ 4150, 4149 и 4153, за който ПИ с пл.№ 4152 в кв. 209, заедно с част от ПИ
c пл.№ 4153 в кв. 209, който целият е с площ от 188 кв.м., съгласно неприложен в срок
1
дворищнореryлационен план е отреден УПИ VII-4152, 4153, в кв. 209 no плана на гр.А.,
одобрен със Заповед № PД-08-997 от 21.11.2016г. на община А., с площ на УПИ от 442 кв.м.,
с неуредени рег.сметки за 79 кв.м. - прид.място, който УПИ е отреден за жилищни нужди,
при граници на УПИ: улица, УПИ VI-4151, 4150, УПИ Х-4149 и УПИ VIII-4154, 44156,
ведно с построените в гореописания ПИ № 4152 обекти, a именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА
със застроена площ от 30 кв.м. и HABEC със застроена площ от 8 кв.м., както и ведно с
всички подобрения и приращения no/в гореописаните недвижими имоти, който НА считат за
неверен, доколкото Ш.. не е владял целият имот след смъртта на наследодателката Ю., а
само собствената си 1/5 ид.ч., явяващ се държател на останалите ид.ч. от имота, собственост
на другите наследници (вкл. на ищците). Твърдят, че на 21.07.20г. Ш.. продал описания
имот на първия ответник (чиято съпруга е втората ответница), но доколкото продавачът не
бил собственик на целия имот, такива не станали и ответниците. Поддържат, че първите
двама ищци са собственици на общо 1/5 ид.ч. от имота, а третата ищца на 1/15 ид.ч. - на осн.
наследство от Ф.Ю.. Предвид изложеното искат да се приеме за установено по отн. на
ответниците, че първите двама ищци са собственици на общо 1/5 ид.ч., а третата ищца на
1/15 ид.ч. от гореописания имот. Претендират отмяна на осн.чл.537,ал.2 ГПК на НА № 64,
TOM III, per.№ 2293, дело № 349 от 21.07.2020г. на нот. Г.Г., с per.№ 557 на НК, с район на
действие PC-Айтос. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците са постъпили ОИМ с идентично съдържание.
Намират исковете за допустими, но за неоснователни. Сочат, че продавача Ш.. живял повече
от 10г. в имота (от раждането до смъртта си, съгл. направено уточнение в о.с.з на 15.4.22г.),
ползвайки цялото дворно място, считайки, че същият е притежавал в пълен обем
собствеността върху прехвърления им имот. Твърдят, че през 1960г. Ф.Ю. придобила
1/2ид.ч. от двора, но сделката не включвала и паянтовата сграда в него. Евентуално считат,
че ищците могат да претендират само 4/15 ид.ч. от половината от двора (т.е. от 150 кв.м.) и
паянтовата сграда, докато останалата част от двора и навеса не били придобити от общата
им наследодателка, като навесът бил построен от Ш.., т.е. исковете били неоснователни за
тях. Евентуално намират, че при уважаване на ищцовите претенции се следва и съответна
отмяна на НА за същите ид.ч., не и на целия НА, което искане считат за неоснователно. В
условията на евентуалност заявяват претенции срещу всеки един от наследниците на Ш.Ш..,
като същевременно се формулира петитум не срещу тези наследници, а срещу всеки от
ищците за заплащане на половината от съответните претендирани ид.ч. на ищците от
продажната цена по НА № 65/21.07.2020г. и за заплащане на съответна част от разноските,
които евентуално ще заплатят ответниците в настоящото производство, както и заплащане
на съответна част от направените от ответниците в настоящото дело разноски. Предявените
евентуални искове са оттеглени с молба от 10.3.22г. Молят за отхвърляне на исковете.
Претендират разноски.
От събраните доказателства, съдът приема за установено от факт. страна:
Видно от НА №36/20.02.1960г. Ф.Ю. е закупила ½ ид. ч. от дворно място, в което е
била построена паянтова къща, цялото дв.място състоящо се от площ от 300 кв.м., находящо
2
се в гр.А., м. „Алтъ Къшла“, придобивайки собствеността върху у него. По делото не се
спори,а и се установява от представеното у-е за наследници на Ф.Ю., че същата е починала
на 07.05.2007г., оставяйки към онзи момент като наследници следните лица: М.Ш. (син),
Ш.А. ,Г.К. и Г. К. (внуци) – по право на заместване на починалия И. К., С.С., М.С. и Г.М.
(внуци) – по право на заместване на починалата Е. М., З. Ш.. (син), И.Ш. (син-поч. през
2016г.) и Ш. Ш.. (син). Не се спори и се установява, че ищците Ш.А. и Г.К. са деца
(наследници) на И.К. (поч. на 28.4.1990г.), че ищцата Г.М. е дете (наследник) на Е.М. (поч.
на 12.7.2000г.), т.е. последните и Ш.Ш.. имат общ родоначалник (Ф.Ю.), явяващи се
роднини по съребрена линия.
С НА № 64/21.07.20г. на нот.Г.Г., издаден на осн. чл. 587, ал.2 и ал. 3 ГПК Ш.Ш.. е
признат за собственик на процесните недв.имоти, а именно: ДВОРНО МЯСТО, цялото с
площ от 324 кв.м., представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№ 4152 в кв. 209 no плана на
гр.А., одобрен със Заповед № РД-14-02-123 от 10.02.1986год. от МССУ, при граници на ПИ:
път, ПИ с пл.№№ 4150, 4149 и 4153, за който ПИ с пл.№ 4152 в кв. 209, заедно с част от ПИ
c пл.№ 4153 в кв. 209, който целият е с площ от 188 кв.м., съгласно неприложен в срок
дворищнореryлационен план е отреден УПИ VII-4152, 4153, в кв. 209 no плана на гр.А.,
одобрен със Заповед № PД-08-997 от 21.11.2016г. на община А., с площ на УПИ от 442 кв.м.,
с неуредени рег.сметки за 79 кв.м. - прид.място, който УПИ е отреден за жилищни нужди,
при граници на УПИ: улица, УПИ VI-4151, 4150, УПИ Х-4149 и УПИ VIII-4154, 44156,
ведно с построените в гореописания ПИ № 4152 обекти, a именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА
със застроена площ от 30 кв.м. и HABEC със застроена площ от 8 кв.м., както и ведно с
всички подобрения и приращения no/в гореописаните недв.имоти.
С НА № 65/21.07.20г. Ш.Ш.. (като продавач) е продал на отв.С.А. (като купувач)
описаните по-горе процесни недв.имоти за сумата от 5000 лв. Не се спори, а и се установява,
че ответниците са съпрузи (гр.брак от 08.09.2012г.).
Не се спори между страните, а и се установява, че описаното дворно място с
адм.адрес: гр.А., ***, е идентично като обект с посочения по-горе недв.имот (имотът, описан
съгласно НА №36/20.02.1960г.). Не се спори и че са налице процесните постройки върху
описаното дв.място.
По повод отношенията между сънаследниците на Ф.Ю. са представени 2бр.
постановления на ОП и РП Бургас, като в последното е отразено, че Ш.Ш.. отричал да е
препятствал достъпа до имота на останалите съсобственици по какъвто и да е
начин.Относно потребените количества ел.енергия за процесните имоти за периода 07.2010-
07.2020г. е представена справка от ЕВН, видно от която партидата се води на името на Ф.
Х..
От разпита на свид. И.И. се установява, че в имота първоначално живели Ф., Ш., С. и
И., който починал. След като Ф. починала в имота живеел до смъртта си сина й И. – около
7-8 години, като Ш. не живеел там през това време (съжителствал с жена на друго място).
Къщата била в много лошо състояние от около 7-8години – никой вече не живеел там,
бездомници оставали в имота, двора не бил вече ограден, т.к. мрежата била съборена.От
3
показанията на свид. Д.М. се установява, че същият бил съсед на Ш.., който живеел в блок
от около 10-15г. на сем.начала с жена, а не в процесния имот. От показанията на свид. М.Д.
се установява, че Ш.. живеел в процесната къща, стопанисвал и се грижел за своята майка, а
и за имота последните 5г., правейки подобрения в него. Дава показания, че не е виждал
други лица освен Ш. да посещават процесния имоти и да живеят там (освен баба Ф.). От
показанията на свид. С.Ш.., преценени съгл.чл.172 ГПК, се установява, че Ш.Ш.. живял в
имота от дълго време-от около 40г., грижел се за своята майка, правейки подобрения в
имота, който според свидетеля бил годен за живеене. Дава показания, че другите
сънаследници не идвали в имота, вкл. да видят баба Ф., като Ш.. живял в къщата до смъртта
си.
Въз основа на така установени факти, съдът стига до следните правни изводи:
Основният спор по делото се концентрира относно издадения КНА в полза на Ш.Ш..
- праводател на отв.С.А., респ. от значение за правния спор е дали Ш.. е станал собственик
на целия имот и налице ли е възникнало правоприемство между страните по силата на НА
№ 65/21.07.20г. относно цялата собственост върху процесните имоти (вкл. и върху
претендираните от ищците ид.ч.). Доколкото страна (купувач) по нот.акт е лице, намиращо
се в гр.брак с отв.Д.А. (обуславящо наличие на СИО върху процесния имот – ППВС
8/1980г.), последната също притежава легитимация да участва в производството като страна.
Съдържащата се в КНА по чл. 587 ГПК констатация за принадлежността на правото на
собственост представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и е
извън док. сила на нот.акт по см. на чл. 179, ал.1 ГПК. КНА по чл. 587 ГПК притежава
обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие
на нот.акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила
решение. Да се отрече доказателствената сила на КНА означава да се обезсмисли това
специално уредено производство и резултатът от него. За да отпадне легитимиращото
действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде
собственик. Това оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК. Предвид
обвързващото и легитимиращото действие на нотариалното удостоверяване на правото на
собственост, то оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи
тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право (в т.см.
ТР№11/2012, ОСГК на ВКС). В случая съдът намира, че правният извод на нотариуса,
обективиран в процесния КНА е оборен.В случая е била налице съсобственост върху
недв.имоти, възникнала след смъртта на общия наследодател Ф.Ю. в резултат на
наследяване. При спор за придобИ.е по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе
си целия имот и от кога. Поначало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на
което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
4
останалите съсобственици, то го прави държател на техните ид.части и е достатъчно да се
счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. За да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите ид. части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи ид.части от
вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването
частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и
осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене. Във всеки
отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Ако се позовава на
придобивна давност за чуждата ид.част, съсобственикът трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните ид.ч. за себе си /в т. см. ТР №1/2012, ОСГК на
ВКС/. Според Р.№ № 43/8.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2292/2018 г., I ГО, ползването на
наследствени имоти само от един наследник не доказва намерение за своене на ид.части на
останалите наследници и превръщане на държането на същите във владение, а доказва
единствено реализация на правомощието на наследника-съсобственик по чл. 31 ЗС да си
служи с общата вещ според предназначението й.Въпреки указаната на ответниците
док.тежест същите не установиха, че праводателя Ш.. е интервенирал спрямо останалите
съсобственици намерението си да свои целия имот, т.е. че е станал владелец на същия.
Подобно намерение не може да се изведе от направените от Ш.. подобрения в имота.
Поначало построеното в съсобствен имот става собственост на всеки от съсобствениците.
От доказателствата се установява, че имотът не е ограден от няколко години, никой не живее
там в последните години, за което свидетелстват събраните гл.доказателства и документите
относно потребената ел.енергия за периода 07.2010-07.2020г., а освен това косвени
доказателства, че достъпът до процесните имоти не е бил препятстван за останалите
сънаследници се съдържат и в постановлението на РП-Айтос. Не се установява наличие на
отдаване под наем на процесните имоти от Ш.. в полза на трети лица, но дори да е бил
сключен такъв договор, то последният не може да обоснове владението на ид.ч. на
останалите съсобственици в полза на Ш.Ш...В заключение -не се събраха доказателства,
обосноваващи извод, че Ш.. е извършил действия, с които да обективира спрямо останалите
съсобственици намерение да владее и ид.ч. на последните, а не просто да ги държи (в имота
през годините са живели различни лица, липсват и доказателства да е ограничаван достъпа
на съсобствениците до имота). Дори да се приеме, че в определен момент Ш.Ш.. е променил
намерението си да държи ид.ч. на останалите съсобственици, то същото е осъществено от
сравнително скоро време (през 2020г.), т.е. не е налице в негова полза първично придобивно
основание по см. на чл. 79 ЗС. Поради изложеното съдът прави извод за опровергаване на
констатацията на нотариуса, че Ш.Ш.. е придобил целия имот, т.е. налице е недоказаност на
5
удостовереното от нотариуса оригинерно придобивно основание за лицето.
Обстоятелството, че съсобственик се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена
проверка за ид.части на своя съсобственик, не означава, че при оспорване той е освободен от
тежестта да докаже в процеса настъпването на условията на придобивната давност,
разгледани в ТР №1/2012, ОСГК на ВКС - че е извършил действия, с които е обективирал
спрямо своя съсобственик намерението си да владее идеалните му части за себе си. Да се
приеме обратното означава, че спорът за наличието или липсата на предпоставките по ТР за
придобивната давност между съсобственици е предрешен от крайния акт в едно безспорно
производство по издаване на КНА, в което оспорващата страна не е участвала. Този
резултат не намира опора в закона /в т.см. опр.№ 60342/13.09.21г. на ВКС, II ГО по гр.д.
1857/21г./. Съобразявайки посочената практика на ВКС съдът намира, че издаденият КНА в
полза на Ш.. не го легитимира като собственик на целия имот. Доколкото прехвърлителят
по сделката,обективирана в НА № 65/ 21.07.21г., не е бил титуляр на собствеността върху
прехвъляните имоти в пълен обем, то и ответниците не са придобили изцяло собствеността
върху процесните имоти.
От доказателствата съдът намира, че ищците доказаха правото си на собственост
върху претендираните ид.ч. от процесния имот по силата на наследствено правоприемство.
Възражението на ответниците, че общият родоначалник (наследодател) не притежавал
собствеността върху цялото дв.място съдът намира за неоснователно, т.к. не се подкрепя от
събраните по делото писмени (НА №36/20.02.1960г.) и гласни доказателства (показанията
на свидетелите, които съдът кредитира изцяло в тази им част). Наследодателката Ю. е
живяла в процесния имот, владяла го е в продължителен период от време – от средата на
миналия век до смъртта си през 2007г., поради което съдът намира, че Ф.Ю. е била
собственик на цялото процесно дв.място. Собствеността върху мястото обуславя и наличие
в нейна полза на собственост по отношение на постройките върху него (арг. от чл. 92 ЗС).
Следователно след смъртта на Ю. е възникнала съсобственост по отношение на процесните
имоти (дв.място и всички постройки в него) между нейните наследници съобразно
наследствените дялове на последните от полученото наследство. Ф.Ю. е починала на
7.5.2007г. (без да е оставила преживял съпруг), имайки шест деца: М.Ш., И. К. (поч.преди
наследодателя), Е.М. (поч.преди наследодателя), З.Ш.. (поч.на 27.10.2014г.), И.Ш. (поч.на
4.5.2016г.) и Ш.Ш.. (поч.на 7.5.2021г.). Поначало в коляното на всяко от децата би се
следвала по 1/6 ид.ч. от собствеността върху процесните имоти. Доколкото наследниците
И.К. и Е.М. са починали преди Ф.Ю., последната е била наследена по право на заместване
(чл. 10, ал.1 ЗН) от низходящите на починалите й деца, респ. от Ш.А., Г.К. и Г.К. (поч. на
8.12.2007г. – неженен, без деца) и от С.С., М.С. и Г.М. – всички внуци на общата
наследодателка. Наследникът на Ф.Ю. – И.Ш. е починал на 4.5.2016г.- неженен, без деца,
т.е. негови наследници (от трети ред) се явяват братята и сестрите му (чл.8, ал.1 ЗН) – М.Ш.
и Ш.Ш.., както и низходящите на другите наследници от трети ред- по право на заместване
на осн. чл. 10, ал.2 ЗН (доколкото другите братя и сестри-И.К., Е.М. и З.Ш.. са починали
преди И.Ш.). Доколкото през 2016г. И.Ш. е починал, оставяйки като наследници своите
братя (М.Ш. и Ш.Ш..) и низходящи на своите починали братя и сестри (И.К., Е.М. и З.Ш..),
6
то неговата 1/6 ид.ч. (получена по наследство от Ф.Ю.) от собствеността върху процесните
имоти би следвало да се разпредели поравно на пет равни части (по колена), като във всяко
от петте колена се получава освен съответно наследено от Ф.Ю. (по 1/6 ид.ч. за всяко
коляно) и още по 1/30 ид.ч. (като оставено наследство от И.Ш.), т.е. по 6/30 ид.ч. за всяко от
петте колена (по 1/5 ид.ч. от собствеността върху имотите, вкл. и за наследниците на И.К. и
Е.М., каквито са ищците). Единствените живи наследници на И.К. са ищците Ш.А. и Г.К.,
обуславящо извод, че техният иск се явява основателен за претендираните общо 1/5 ид.ч. от
процесните имоти. Същото се отнася и до иска на ищцата Г.М. – същата е една от тримата
наследници на Е.М., респ. титуляр на собствеността върху процесните имоти в размер на
1/15 ид.ч.
Ищците са титуляри на собствеността върху претендираните от тях ид.ч. от
процесните имоти и при доказване неверността на извършеното удостоверяване на правото
на собственост с КНА №64/21.07.21г., искането по чл. 537, ал.2 ГПК се явява също
основателно до размера на съответните ид.ч. (ТР №3/2012, ОСГК на ВКС) - касае се не до
предявен самостоятелен иск, а до уредена от закона правна последица от уважаването на
иска за материалното право, засегнато от охранителния акт.
Предявените от ответниците евентуални искове с ОИМ са били оттеглени
(уточн.молба от 10.3.22г.), налагащо прекратяване на производството по делото в тази му
част на осн.232 ГПК.
Предвид изхода от спора право на разноски имат само ищците на осн. чл. 78, ал.1
ГПК, като ответниците следва да им заплатят сумата от общо 850 лв., от които 700 лв. –
заплатено адв. възнаграждение, 150 лв. - ДТ.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124 ГПК по отношение на ответниците С.
С. А., ЕГН ********** и Д.Б.А., ЕГН **********, със съд.адрес: ***, чрез адв.Р.Н., че
ищците Ш.Е.А., ЕГН **********, Г.И.К. ЕГН ********** и Г. С. М. ЕГН **********,
всички със съд.адрес: ***, чрез адв. Р.С., са собственици на ид. части от следния имот:
ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 324 кв.м., представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.№
4152 в кв. 209 no плана на гр.А., одобрен със Заповед № РД-14-02-123 от 10.02.1986год. от
МССУ, при граници на ПИ: път, ПИ с пл.№№ 4150, 4149 и 4153, за който ПИ с пл.№ 4152 в
кв. 209, заедно с част от ПИ c пл.№ 4153 в кв. 209, който целият е с площ от 188 кв.м.,
съгласно неприложен в срок дворищнореryлационен план е отреден УПИ VII-4152, 4153, в
кв. 209 no плана на гр.А., одобрен със Заповед № PД-08-997 от 21.11.2016г. на община А., с
площ на УПИ от 442 кв.м., с неуредени рег.сметки за 79 кв.м. - прид.място, който УПИ е
отреден за жилищни нужди, при граници на УПИ: улица, УПИ VI-4151, 4150, УПИ Х-4149 и
УПИ VIII-4154, 44156, ведно с построените в гореописания ПИ № 4152 обекти, a именно:
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 30 кв.м. и HABEC със застроена площ от 8
7
кв.м., както и ведно с всички подобрения и приращения no/в гореописаните недвижими
имоти, както следва: общо 1/5 ид.ч. за Ш.Е.А., ЕГН ********** и Г.И.К. ЕГН **********;
1/15 ид.ч. за Г. С. М. ЕГН **********.
ОТМЕНЯ на осн. чл.537, ал.2 ГПК НА № 64, том III, per.№ 2293, дело № 349 от
21.07.2020г. на нот. Г.Г., с per.№ 557 на НК, с район на действие PC-Айтос, до размера на
уважената искова претенция от общо 4/15 ид.части от гореописания имот.
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 232 ГПК производството по делото в частта му относно
предявените с ОИМ искове от С. С. А., ЕГН ********** и Д.Б.А., ЕГН **********, със
съд.адрес: ***, чрез адв.Р.Н..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК С. С. А., ЕГН ********** и Д.Б.А., ЕГН
**********, със съд.адрес: ***, чрез адв.Р.Н., да заплатят на Ш.Е.А., ЕГН **********,
Г.И.К. ЕГН ********** и Г. С. М. ЕГН **********, всички със съд.адрес: ***, чрез адв.
Р.С., сумата от 850 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му, а в
прекратителната част (имащо характер на определение) в 1-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
8