Р Е Ш Е
Н И Е
Номер
19.11.2019 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Разградският районен съд състав
На двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Светлана
Чолакова
секретар Ганка
Атанасова
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№1249 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК.
Депозирана
е молба М.А.Г. против И.А.М., К. М.А. и Н.М.Н. за допускане до съдебна делба.
Твърди, че общият наследодател на страните А. М. К. е
починал на 16.07.1977г., а неговата преживяла съпруга С. М. К. починала на
17.03.2003 г., като законни наследници двамата са оставили трите си деца: М.А.М.,
М.А.Г. /Гълъбов/ и З. А. Х.. Първият от тях починал на 17.10.2008 г. и оставил
като законни наследници преживялата съпруга И.А.М. и двете си деца К.М.А. и Н.М.Н..
За извършване на делба на имуществото, било образувано и проведено съдебно
производство по гр. д. № 1230/2007г. по описа РРС. Два от имотите обаче са били
поставени в общ дял на страните, по отношение на тях не е прекратена
собствеността и предмет на делба са
следните недвижими имоти: 1.Поземлен имот - НИВА с площ от 16.700 декара, четвърта категория, находящ
се в землището на село Градина, Община Л., Област Р., местността
"Алабаш", съставляващ имот с № 040004 по КВС, при граници и съседи:
имот № 040014 - нива на С. Д. С., имот № 040015 - нива на наследниците на М. С.
С., имот № 040000 - нива на Х. Х., имот 040002 - нива на наследници на Х. А. Х.
Х., имот № 000143 - полски път
на Община Л., и имот № 040005 - нива на И. В. 2.Поземлен имот - ЛИВАДА с площ от 1.600 декара, 0.080 дка седма категория и
1.520 дка трета категория, находящ се в землището на село Г., ЕКАТТЕ 17498,
Община Л., Област Р, местността "Коджа Чаирлък", съставляващ имот с №
046046 по КВС, при граници и съседи: имот № 000156 - полски път на Община Л.,
землищна граница и имот № 046045 - ливада на наследници на З. А. Ю. Съгласно одобрената от съда спогодба за извършване
на делбата по гр. д. №
1230/2007 г. тримата ответници И. М., К.А. и Н.Н. получили в
общ дял жилищен имот на стойност 16 250 лв. Отделно получили в някакви съсобствени
права с ищеца М.Г. и права върху процесните недвижими имоти. При това при
положение, счита че делът на тези три лица е на обща стойност 8006,24 лв., а на
съделителя М.Г. е на същата обща стойност - 8006,24 лв.
Твърди, че ответниците-съделители,
които са наследници на М.М., са получили дял на стойност два пъти и половина
повече от полагащото им се по
закон и по влязлото в сила решение на съда за определяне на квотите, не било
ясно дял на каква стойност е получил съделителя М.Г., който е очевидно няколко пъти по-малък от
полагащото му се по закон и по определени от съда права. Иска двата имота да
бъдат допуснати до делба при права общо 11/36 ид.ч. за ответниците и 25/36
ид.ч.. за ищеца, в условията на евентуалност за първите трима при права общо
½ ид.ч., а за него ½ ид.ч.
Ответниците депозират отговор, намират иска
за неоснователен. Сочат, че от съдебната спогодба - 03.12.2008г. до предявяване
иска са изминал повече от 10 години, през които в полза на Н.Н. е изтекла
придобивна давност по чл.79 ЗС и е станала единствен собственик. През целия
период земите са били обработвани първоначално от нейната свекърва, а след
2014г. от нейния свекър, получавала целия доход от тях. Ищецът с постоянно местожителство
в Република Турция и с нищо не показал качеството си на съсобственик - не
участвал в заплащането на сумата за парично уравнение и съдебни разходи, не е
претендирал за доходи. На два пъти правил опити за преразглеждане на спогодбата,
които приключили неуспешно-по гр.д. №2021/13г. и 1675/17г. и двете на РРС,което
не води до прекъсване на давността по силата на чл.116 ал.1 б.“б“ ЗЗД.
Евентуално счита, че Н.Н. притежава ¾ ид.ч. Съделителката И.М. с н.а. от
01.10.15г. е прехвърлила своята ¼ ид.ч., същото направила и сестра и К.А.
с н.а. от 08.08.16г. Поради което двете нямат качеството на съсобственици.
Както, че в изразената воля и одобрена
съдебна спогодба няма неясноти, като частите в съсобствеността се считат за
равни до доказване на противното – чл.30 ал.2 ЗС. В хода на производството е
починал ответника И.М., като на нейно място е конституиран правоприемника- Н.Н.
и К.А..
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът установи следните фактически
обстоятелства: Ищецът е син на А. М. К., починал
на 16.07.1977г., който оставил за свои наследници съпруга-починала на 17.03.2003г. и три деца-М.А.Г., З. А. Х. и М.А.М..
Поседният починал на 17.10.2008г. и оставил за свои наследници съпруга - И.
А.М. и дъщерите си – К. М.А. и Н.М.Н.. Имуществото на общия наследодател на
страните било предмет на делба по гр.д.№1230/2007г. на РРС. С решение в сила от
22.05.2008г. наследствените имоти два от които и процесните, са били допуснати
до делба при права 5/36 за Б. А. С., 9/36 за З. А. Х., 11/36 за М.А.М. и 11/36
за М.А. Гълъбов. Като в това производство първият е бил страна като наследник
по завещание. Със съдебна спогодба по същото гр.д.№1230/2007г. на РРС в сила от 11.12.2008г., процесните два имота са били поставени в общ дял на И.А.М., К.М.А., Н.М.Н.-тримата като
правоприемници на М.А.М., починал в хода на производството на 17.10.2008г. и М.А.
Гълъбов. По молба от
ищеца М.А. Г. против Б. Ахмедов С., З.
А. Х., И.А.М., К.М.А., Н.М.Н. е било образувано
гр.д. №2021/2013г. на РРС с искане за обявяване за нищожна на съдебна спогодба
по гр.д.№1230/2007г. на РРС, както за делба на наследствените имоти. С влязло в
сила на 06.01.2015г. определение по гр.д.№2021/13г. на РРС молбата е оставена
без разглеждане, поради наличие на влязъл в сила съдебен акт със същия предмет.
Ищецът подал молба и по реда на чл.251 ГПК за тълкуване на влязлото в сила
определение по гр.д. №1230/2007г. на РРС с което е одобрена съдебна спогодба по
т.3 от същото, с искане за допълване последното изречение относно правата на
съделителите. С определение по гр.д. №1657/2017г. на РРС в сила от 12.12.2018г.,
производство е било прекратено.
По
искане на ответника Н.Н. във връзка с направеното възражение за придобиване на
имотите по давност, са разпитани свидетели И. Н. И. и Р. Р. Х. Св.Н. - неин свекър
сочи, че от 1999г. до сега обработвал
нивите от 17 дка находящи се в местността „Алабаш“. Синът му помагал, орял,
подготвял всичко, имали техника и инвентар за обработването, както, че помагал
на сина си при обработването на нивата в м.“Алабаш“ Не е виждал чичото на Н.
през тези 20 години. Знае, че водил дело срещу З., тази нива била включена в
това дело, което приключило 2008г. Зекие взела дела на майка си. 1200лв.
платила снаха му Н. на Зекие за 4 дка през 2008г.
Св.Р. Х. сочи, че е
от с.Градина, земеделски производител. Познава Н. и помни баща и М.А., който
имал нива в м.“Алабаш“.Тази нива я
работел на Н. баща му, били съседи и си помагали. От почти 20 години я работели бащата на Н.
помагал. Вземали си доходите от земята.Имали и една ливада от 1,6 дка в
местността „Коджа чаир“ Чувал, че Н. имала чичо, който бил в Турция, не го е
виждал.Чул от Н., че делото за нивата и ливадата се водело с него. Н. и съпругата му Н. платили
1200лв. на З.
Приложени са 7бр. заявления до ОСЗ Лозница от И. Н. И. за периода от 2013г. до стопанската 2019/2010г. за арендуване на имотите.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Имотите предмет на делбата са придобити
в съсобственост по силата на одобрена спогодба между страните по
гр.д.№1230/2007г. по описа на РРС, като са били поставени общ дял, без да посочат
частите в съсобствеността. Нормата на чл.30 ал.2 ЗС установява оборима
презумпция, че частите на съсобствениците се считат за равни, до доказване на
противното. Същата намира приложение само, ако в договора обективиращ
осъществяването на основанието, на което вещта е придобита в съсобственост,
частите на съсобствениците не са посочени или не могат да бъдат изведени от
този договор с оглед неговото естество. За оборване на презумпцията и съответно
размера на дяловете от значение е естеството на придобивното основание и
вътрешните отношения между съсобствениците при възникване на съсобствеността. За
определяне дяловете на съсобствениците в случая следва да се изхожда от обема
на правата им преди спогодбата, следва да се тълкува волята на страните по
спогодбата както и материалния закон - ЗН. В случая съсобствеността не
възниква с единствено с делбата, защото преди нея процесните имоти са били
съсобствени между страните видно от гр.д. №1230/2007г. на РРС, по силата на
наследствено правоприемство - имоти останали от общия наследодател А. М. К.
Поради което самото основание за придобиване на вещите е наследяване, със
съответен обем от права за придобиване на всеки от тях. В спогодбата не са
упоменати обем права, както и липсва изявление за промяна на квотите от
останалия в наследство имот, поради което следва да се приложат същите факти,
при които е придобита съсобствеността от всеки един./в т.см. и Опр.
№287/4.05.12г. гр.д.№247/12г. IIг.о. ВКС/ В случая имотите са поставени в общ дял
на страните, които са наследниците на А. М. К. и негови деца - М.Г., М.А.М. и З. Х, като
ответниците И.М., К.А. и Н.Н. са правоприемници на починалия в хода на делбеното
производство по гр.д.№1230/2007г. на РРС М.А.М.. Като в т.3 от спогодбата
страните договорили за З. А. Х., да бъде
заплатена сумата 1200лв., което парично уравнение следва да се тълкува, като
намаляване на квотата на същата. Съдът намира за необходимо да отбележи, че плащането
на цената по договора/в какъвто смисъл е възражението на ответниците/ в случая
представлява облигационно задължение и не оказва влияние върху правата на
съсобствениците, ако не е уговорено в самия договор./в т.см. р-е
№652/7.11.2003г. гр.д.№137/03г. I г.о ВКС, Опр. №319/21.06.2019г. гр. д.
№410/2019г. IIг.о. ВКС/ Т.е. тълкувайки смисъла на
договора/спогодбата и разпоредбите на закона имотите стават съсобствени при
равни права между М.А.Г. и ответниците, които са правоприемници на М.А.М., тъй
като при
съдебната спогодба сключена между тях, промяна в квотите в съсобственост на
поставените в общ дял имоти не е посочена. По правната си същност делбата е
способ за придобиване на собственост над квотата, но само при изрично
волеизявление и съответното парично обезщетение между съсобствениците на общия
дял. Правата на ищеца в съсобствеността към момента на извършване на делбата,
респ. спогодбата, са били 11/36 ид.ч. предвид това, че в нея е участвал и наследника
по завещание Б. А. С. По изложените съображения намира, че с постигнатата
спогодба процесните два имота са поставени в общ дял на две от децата на С. К.
и А. К. - М.А.Г., респ. наследниците на неговия
брат М.А.М. - И.М., К.М.А. и Н.М.Н., а за третото дете – З. А. Х. уговорено
заплащане от страна на четиримата на сума в размер на 1200лв. Поради което правата в съсобствеността са по
½ за ищеца и за наследниците на М.А.М. - И.М., К.М.А. и Н.М.Н.. Следва да се разгледа релевираното възражение
на ответника Н.Н. за придобиване на имотите по давност. Същата твърди, че след
сключване на спогодбата земите
са били обработвани първоначално от нейната свекърва, а след 2014г. от нейния
свекър и получавала целия доход от тях. Според ТР №1 6.08.2012г. т.д.
№1/2012г. на ОСГК ВКС при спор за придобиване по давност на съсобствен имот
следва да се докаже, че се владее изключително за себе си целия имот и от кога.
Като упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. За да придобие по давност чуждите идеални
части съсобственикът, който не е техен владелец, какъвто е случаят следва да
превърне държането им във владение. Като тези действия трябва да са с такъв
характер, че с тях по явен недвусмислен начин, да се показва отричане владението
на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението, че са извършени действия, с които съсобственикът
е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е
започнал да ги държи за себе си, с намерение да ги свои, като тези действия следва
да са доведени до знанието на останалите съсобственици. В константната практика
на ВКС се приема, че управителните действия - сключването на договори по повод
ползването не съставляват действия, които да отричат правата съсобственика./в
т.см. Р-е №8/18.2.2014г. гр.д.№5109/13г. II г.о. ВКС/ Също така не е достатъчно само да се манифестира неопределено
самостоятелността на владението. Действията, с които се демонстрира промяната
на държането във владение, респ. промяната на намерението да владее целия имот,
следва да бъдат конкретни по отричане правата на останалите съсобственици - например
отказ на ползващия имота да допуска останалите, доведено до знанието на
съсобствениците намерение да се разпореди с имота само в своя полза, или такова
ползване, което ясно показва, че изключва владението на останалите
съсобственици/В т.см. Р-е 635/25.10.10г. гр.д.№1405/09г. I г.о. ВКС и др./ Освен ако е било обективно невъзможно
демонстриране на завладяването спрямо съсобственика. В случая са събрани
доказателства за това, че ответницата Н.Н. е ползвала имотите, явно, че са били
събирани доходи в твърдения период, което се установява както от гласните
доказателства, така и от представените писмени – заявления до ОСЗ гр.Лозница за
периода от 2013г. - 2019г. Тези доказателства установяват ползването, действия
по управление върху имотите, но не и владение на частта на съсобственика-ищец,
тъй като не е демонстрирано спрямо него такова намерение. Действително местожителство на ищеца е извън
страната, но същият не се е дезинтересирал от имотите и след сключване на
спогодбата, т.к. изразявал отношение към съсобствеността, извършвал е и действия
по оспорване е съдебната спогодба, искал е тълкуване по отношение на правата в
съсобствеността на имотите. Това действително
не са били процесуални действия, които да са довели до прекъсване на давността
по см. на чл.116 б.“б“ от ЗЗД, тъй като двете производства не са решени в полза
на ищеца. Но сочат на интерес и заинтересованост към съсобствеността. А от своя
страна ответницата Н.Н. по никакъв начин не е демонстрирала промяната на
намерението си, като е могла да извърши действия, с които да стори това открито
спрямо ищеца, което да достигне до него. Като потвърждение на този извод е
това, че по гр.д. 1675/2017г. на РРС отв. Н.Н. е депозирала отговор, в който е
изразила становището си по иска като съсобственик/л.42/, изрично е посочила, че в процесното производство е
приложима разпоредбата на чл.30 ал.2 ЗС за равенство на частите на
съсобствениците. Не е заявявала по никакъв начин променено намерение, а именно
че владее целия имот. Т.е. от доказателствата по приложените съдебни
производства, както и от показанията на разпитаните свидетели се установява, че
отв. Н.Н. е ползвала лично имотите, но
не е обективирала спрямо другия собственик, намерението да владее идеалните му
части за себе си./В т.см. Р-е №31/11.03.2019г. гр.д. №2914/18г. I г.о. ВКС, р-е №17/01.03.17г. гр.д. №2923/16г. IIг.о ВКС/ Поради което не се доказа субективния елемент, че
владее имота като свой и по отношение на дела на ищеца и възражението остана
недоказано. Тъй като Н.Н. с н.а.
№32 том 4 рег. №6485
от 01.10.15г. съответно с н.а. №79 том 3 рег. №5535 от 08.08.16г. е придобила частите на К.М.А. и И.М., а последната е
починала в хода на процеса, е станала техен едноличен собственик. Поради което Н.Н.
е съсобственик заедно с ищеца, а искът за делба против К.М.А., следва да се
отхвърли. Съгласно чл.344 ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите
между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки
сънаследник. Поради което процесните имоти съобразно
актуалния им регулационен статут съгласно приложените скици, следва да бъдат допуснати
до делба между М.А.Г. и Н.М.Н. при равни права.
Воден от гореизложеното,
Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА
1.Поземлен имот - НИВА с идентификатор 17498.40.4 с площ от 16702 кв.м. декара, четвърта категория, находящ се в землището на село Г., Община Л.,
Област Р., местността
"Алабаш", номер по предходен план 040004, при граници и съседи: имот 17498.40.15, 17498.40.14,
17498.40.5, 17498.41.143,, 17498.40.2, 17498.40.3 и 2.Поземлен имот - ЛИВАДА с площ от 1600 кв.м., трета
категория, находящ се в землището на село Г., Община Лозница, Област Р.,
местността "Коджа Чаирлък", номер по предходен план 046046, при граници и съседи: 70069.10.141,
70069.10.140, 17498.46.45, 17498.46.156. Между М.А.Г., ЕГН********** и Н.М.Н.,
ЕГН********** при равни права. Като ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Г. ЕГН**********,
адрес *** Йонков Вапцаров №12 иск за делба против К.М.А., ЕГН**********, адрес ***,
като неоснователен.
Решението подлежи
на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: