Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производството по делото е образувано по подадена искова молба вх.№148/09.01.2012 г от Я. Г. П. от гр.С.,ул."Ш. №.А,с ЕГН-* против Г. Ф. гр.С.,ул."Г. И. "№2 .4, представляван от ИД и Председател на УС на ГФ Б.И.М. с цена на иска 81 324.18 лева,представляващи обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на деликт в качеството му на гарант по присъдено обезщетение съгласно влязла в сила присъда на ВТОС по силата на коятО подсъдимият Иван Илиев Станев е признат за виновен за това че на 08.01.2007 г е предизвикал ПТП и е причинил смъртта на Васил Илиев Пенчев,син на ищцата. Съдът е администрирал производството по делото като е изпратил препис от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства до ответника,който в срока по закон е подал отговор на исковата молба. С отговора си същия е направил възражение за подсъдност,като е заел становище че спора следва да бъде разгледан по местосеДалището на ответника,гр.С., тъй като ГФ е юридическо лице без подразделения и клонове в страната.Не е била и налице специалната подсъдност,тъй като ищцата не е потребител на застрахователни услуги. Съдът,като взе предвид възражението на ответника,направено по реда на чл.119 ал.3 от ГПК и съобрази със закона, приема следното : Великотърновския окръжен съдсчита, че не са приложими разпоредбите за „изборна” места подсъдност, визирани в чл.108, ал.1, изречение второ от ГПК, в чл.113 от ГПК и в чл.115 от ГПК.Това е така защото разпоредбата на чл.108, изречение второ ГПК е неприложима -по силата на закона „Гаранционният Ф.” няма поделения и клонове. Разпоредбата на чл.113 от ГПК не намира приложение, тъй като ищцата в настоящия казус не е „потребител на застрахователни услуги” по смисъла на параграф 1 от ДР на Кодекса за застраховането. С посочената права норма изчерпателно са изброени категориите лица, които законодателят е определил, като „потребители на застрахователни услуги”. Ищцата не е от нито една от тези категории. Правото и не е възникнало по застрахователен договор нито исковата претенция е проявя на интерес да се ползват услугите, предоставяни от застраховател или застрахователен посредник. Правото на ищеца и задължението на ”Гаранционния Ф.” произтичат от закона. Аргумент чл.288, ал.1 от Кодекса за застраховането. Липсата на застрахователно правоотношение в настоящи казус е един от елементите на фактическия състав, от който по силата на закона възниква задължение за „Гаранционния Ф.” да заплати обезщетение. Разпоредбата на чл.115 от ГПК също не може да намери приложение, тъй като заплащането на обезщетение от „Гаранционния Ф.”, както се посочи по-горе, произтича от закона. Независимо, че отговорността на „Гаранционния Ф.” е обусловена от възникване и съществуване на деликтно правоотношение, то е само първият елемент от фактическия състав на регламентираните права на увреденото лице с разпоредбите на чл.288, ал.1, ал.2 и ал.4 от Кодекса за застраховането. Ето защо по изложените съображения следва производството по гр. д. №28/012 г по описа на ВТОС да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски градски съд. Водим от горното,съдът, ОПРЕДЕЛИ : ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №28/012 г по описа на ВТОС. ИЗПРАЩА гр. д. №28/012 г по описа на ВТОС по подсъдност на Софийски градски съд. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТАС в едноседмичен срок от получане на съобщението. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : |