М О
Т И В И
към Присъда № 260072 по НЧХД № 1374/2020г.на КРС
Производството е по реда на Глава
осма,Раздел ІІІ от НПК.
Образувано е по тъжба на
пострадалата М.С.Г. срещу подсъдимия К.С.Л. за
престъпление по чл.130,ал.1 от НК за това,че на 10.06.2020г.в
с.Конаре,общ.Гурково, е причинил на тъжителката лека телесна повреда,изразяваща
се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Подсъдимият в с.з.не се признава за
виновен.
Тъжителката в с.з.поддържа тъжбата.
Граждански иск не е предявен.
От събраните по делото
доказателства,установени с доказателствени
средства-обясненията на подсъдимия,свидетелски показания,експертно
заключение,писмени доказателства,преценени поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителката Г. ***.Тя е леля на
подсъдимия Л.,***.На 10.06.2020г.подс.Л. докарал дядо
си и баба си /св.А. С. И.-майка на тъжителката/ на медицински преглед в
с.Конаре при личния им лекар-свидетеля д-р Х. Д. Х..Прегледът преминал
нормално,но когато дядото и бабата на подсъдимия излезли от лекарския
кабинет,отвън ги чакала тъжителката М.Г.,която,като разбрала,че майка и е в
селото,дошла пред лекарския кабинет да се разправя с нея по повод на това,че
св.А. И. прехвърлила къщата си на подсъдимия Л.,тъй като той я гледал и полагал
грижи за нея /за което по делото е приложен като писмено доказателство
нотариален акт № 7 от 16.05.2017г./ и тъжителката като нейна дъщеря се
чувствала ощетена от този факт.Между двете възникнала разправия,като си
разменили думи и обиди на висок глас,което било чуто от св.Х.,който бил вътре в
лекарския кабинет.В хода на скандала се намесил подс.Л.,който
също започнал да се кара на висок глас с тъжителката и неколкократно
я ударил с юмруци в областта на лицето и горната част на тялото,при което тя
паднала на земята.Св.Х.,като чул виковете,излязъл от лекарския кабинет,и като
видял какво е състоянието на тъжителката /която лежала на земята и лицето и
било в кръв/,се обадил на тел.112 и извикал спешна помощ.На място пристигнал
екип на ФСМП Гурково-свидетелите Н.-Г. и С.,които на място оказали първа помощ
на пострадалата и св.д-р Н.-Г. посъветвала тъжителката да се освидетелства от
съдебен лекар,тъй като имало съмнение за счупване на носна преграда.Това
тъжителката сторила,като първоначално постъпила на лечение в Клиника по УНГ при
УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ гр.Стара Загора,където
претърпяла оперативно лечение на счупване на носа,а след изписването си
посетила на 16.06.2020г. лекарски кабинет по „Съдебна медицина“ в гр.Стара
Загора,била прегледана от съдебен лекар и и било издадено съдебномедицинско
удостоверение.
От заключението на назначената по
делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 217/2021г.се
установява,че при инцидента на 10.06.2020г.тъжителката М.С.Г. е получила:
Контузия на главата.Закрито счупване на носните кости.Кръвонасядания
на носа,лигавицата на устните и клепачите на очите.Кръвонасядания
по задната повърхност на дясното рамо,десния горен крайник,дясното бедро и
лявата подбедрица.Болезненост на гръдния кош без
видими травматични увреждания.Описаните травматични увреждания са причинени от
действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са били получени по начин и
време,както се съобщава в тъжбата-побой.Тези травматични увреждания са
причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.Възстановяването трае по-малко от 30 дни.В медицинската документация няма
данни за контузия и сътресение на мозъка,поради което тези диагнози е
невъзможно да се приемат.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите И.М.,Х.Х.,С.
Г.,Л.Н.-Г.,М.С.,А.Т.,Й.К.,заключение на съдебномедицинска
експертиза,съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 94-I/2020г.,епикриза,фиш за спешна медицинска
помощ,нотариален акт за дарение на недвижим имот от 16.05.2017г.,материали по
приложените преписки № 16339/2021г.по описа на РУ Казанлък и №
284р-15137/2020г.по описа на РУ Казанлък.Показанията на горецитираните
свидетели кореспондират помежду си и напълно кореспондират със заключението на
съдебномедицинската експертиза,със съдебномедицинското удостоверение и с
останалата медицинска документация по делото.
В показанията си пред съда
свидетелката А. И. оневинява внука си-подсъдимия К.Л. като твърди,че не той,а
тя-св.А.И.е нанесла удар на тъжителката.Съдът не кредитира тези показания на
св.А.И.и не ги приема за достоверни,тъй като те противоречат на заключението на
съдебномедицинската експертиза-св.А.И.твърди,че е нанесла само един удар с
юмрук в лицето на тъжителката,но няма как само с един удар да бъдат причинени
тези многобройни и в различни повърхности на тялото увреждания,които са
посочени в заключението на съдебномедицинската експертиза и които говорят за
нанесен побой.Показателен е и фактът,че в материалите по приложената преписка №
284р-15137/2020г.по описа на РУ Казанлък,в даденото от нея писмено сведение св.А.И.първоначално
е дала показания,че подс.Л. е удрял тъжителката и и е
нанесъл побой,а едва след това е променила показанията си.
Предвид изложеното съдът намира,че
от обективна и от субективна страна подс.Л. е
осъществил състава на чл.130,ал.1 от НК.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От обективна страна подс.Л. е реализирал изпълнителното деяние”причиняване
другиму разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 от НК”.От
събраните по делото доказателства-писмени,гласни и експертно
заключение,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,се установи,че на
посочените в тъжбата място и дата подсъдимият Л. е причинил на тъжителката Г.
контузия на главата;закрито счупване на носните кости;кръвонасядания
на носа,лигавицата на устните и клепачите на очите;кръвонасядания
по задната повърхност на дясното рамо,десния горен крайник,дясното бедро и
лявата подбедрица;болезненост на гръдния кош без
видими травматични увреждания,което представлява разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и 129 от НК.
От субективна страна подс.Л. е извършил деянието умишлено,при форма на вината
пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на
деянието,предвиждал е общественоопасните последици и
е искал настъпването им.Горното се установява от обективираните
му действия.
Предвид изложеното подс.Л. следва да бъде признат за виновен за извършено
престъпление по чл.130,ал.1 от НК.
В случая са налице основанията за
приложение на императивната норма на чл.78а,ал.1 от НК.Подс.Л.
е пълнолетен,не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава Осма,Раздел Четвърти от НК.За
престъплението,извършено от подс.Л.,се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация.От
този вид деяния няма съставомерни имуществени
вреди.Предвид изложеното подс.Л. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и да му се
наложи административно наказание ГЛОБА,което предвид добрите му характеристични
данни от една страна,но от друга-вида и характера на причинените телесни
увреждания,които са на значителен брой,следва да се наложи в размер по-висок от
минималния,предвиден в закона,а именно-1500 /хиляда и петстотин/ лева.
На осн.чл.189,ал.3
от НПК подс.Л. следва да заплати на тъжителката Г. направените от нея по делото разноски в размер общо на 1512 лева,от които 12 лева
държавна такса и 1500 лева адвокатско възнаграждение.Също така подс.Л. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на КРС направените по делото разноски за съдебномедицинска
експертиза в размер на 318 лева.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: