№ 443
гр. Варна, 24.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. П.
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ирена Н. П. Въззивно гражданско дело №
20243100502618 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 76257/25.09.2024 г. по регистратурата на
ВРС, депозирана от В. Н. Н., чрез адв. М. К., срещу Решение № 3255/16.09.2024 г.,
поправено с Решение № 4165/21.11.2024 г., постановени по гр. дело № 8225/2023 г. по описа
на РС-Варна, 49-ти съдебен състав, с което е отхвърлен като неоснователен иска на В. Н. Н.
против Р. Н. К. за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 2700 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в с. С..., местност
„С...“ 87, община Б..., област Варна, в който е поставен временен преместваем обект, в който
Р. К. живее с двете си деца по силата на Решение № 3548/17.11.2022 г. по гр. дело №
20213110115143 по описа на ВРС, и с която ищцата е обедняла, а ответницата се е обогатила
за периода от 21.09.2022 г. /датата на получаване на поканата/, до предявяване на иска в съда
/26.06.2023 г./, ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и обезщетение за
забава в размер на 208,50 лв. върху дължимата сума за същия период, на основание чл. 59 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В жалбата се посочва, че районният съд не се е съобразил с предявената претенция в
исковата молба и неправилно я е квалифицирал като иск за неоснователно обогатяване по
чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, а не като иск по чл. 57 от СК, доколкото семейното жилище е
предоставено за ползване по силата на съдебно решение, поради което възниква наемно
отношение. Излага се, че дори да се приеме за правилна квалификацията на иска по чл. 59 от
ЗЗД, съдът неправилно е приел, че не се установява ответницата да ползва част от имота
извън границите на сградата. Правото на преминаване на Р. К. следва да е срещу заплащане
на обезщетение, което е уредено в чл. 192 от ЗУТ. Посочва се, че въззивницата не е съгласна
в имота и да има временна постройка, тъй като не може да го използва според
̀
предназначението му и има инвестиционни намерения. Твърди, че разрешението за
поставяне на временния преместваем обект е в противоречие с действително изграденото в
имота. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е констатирал, че претенцията е за
заплащане на наем само за свободната площ от имота и разглежда иска само в тази част, а в
действителност претенцията е за заплащане на наем за целия имот, която включва и площта,
върху която е построена сградата – 86 кв.м, прилежащата към нея площ – 70 кв.м и входа
1
към нея – 12 кв.м, т.е. следва да се заплаща наем за 168 кв.м, за които няма произнасяне на
съда. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което да се уважи
предявения иск.
Прави се искане за изменение на иска, като същият да се счита предявен само за 168
кв.м идеални части от поземления имот, целият с площ от 698 кв.м. Прави се
доказателствено искане за назначаване на нова СТЕ, която да даде заключение за месечния
пазарен наем на процесния имот за площта, върху която е построена сградата - 86 кв.м,
прилежащата към нея площ – 70 кв.м и входа към нея – 12 кв.м, а именно – за 168 кв.м.
Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна – Р. Н. К., чрез
адв. А. Ж., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва се, че
искането, обективирано в жалбата е недопустимо, тъй като въззиваемата страна няма яснота
каква сума се претендира от нея и на какво основание. Твърди се, че с въззивната жалба се
предявява нов иск, различен по основание и размер от разглеждания в първа инстанция, като
срокът за изменение на иска е изтекъл, съгласно чл. 214 от ГПК, поради което делото следва
да продължи пред въззивната инстанция съгласно приетия и неоспорен от страните доклад
по делото, в който се приема, че съдът е сезиран с искове по чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД. Моли за
оставяне на жалбата без разглеждане, респ. без уважение и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл. 260 от
ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради
което е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване акт.
Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.
По направеното във въззивната жалба искане за изменение на иска, като
същият да се счита предявен само за 168 кв.м идеални части от поземления имот,
целият с площ от 698 кв.м, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 214 от ГПК предвижда крайният срок, до който ищецът може да
поиска изменение на иска, а именно – първото заседание по делото, респ. до приключване на
съдебното дирене в първа инстанция. Доколкото в настоящия случай искането за изменение
на иска е направено от въззивната страна едва с депозираната въззивна жалба, съдът намира,
че същото следва да бъде оставено без уважение като преклудирано.
По направеното от въззивната страна доказателствено искане за назначаване на
нова съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за месечния пазарен
наем на процесния имот за площта, върху която е построена сградата - 86 кв.м,
прилежащата към нея площ – 70 кв.м и входа към нея – 12 кв.м, а именно – за 168 кв.м,
съдът намира следното:
В първоинстанционното производство са допуснати и приети две СТЕ, неоспорени от
страните, вещото лице по които изчислява средния месечен наем за процесния имот.
Доколкото предявеният иск е за осъждане на ответницата (сега въззиваема страна) за
заплащане на обезщетение за ползване на целия недвижим имот, находящ се в с. С...,
местност С... 87, община Б..., област Варна, а искането за изменение на иска, като същият да
се счита предявен само за 168 кв.м идеални части от поземления имот е оставено без
уважение, то съдът намира, че не следва да бъде допусната нова СТЕ за изчисляване на
средния пазарен наем за конкретната идеална част.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 76257/25.09.2024 г. по
регистратурата на ВРС, депозирана от В. Н. Н., чрез адв. М. К., срещу Решение №
3255/16.09.2024 г., поправено с Решение № 4165/21.11.2024 г., постановени по гр. дело №
8225/2023 г. по описа на РС-Варна, 49-ти съдебен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна В. Н. Н. за изменение на
иска, като същият да се счита предявен за 168 кв.м идеални части от поземления имот,
целият с площ от 698 кв.м.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивната страна В. Н. Н. за назначаване
на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за месечния пазарен наем на
процесния имот за площта, върху която е построена сградата - 86 кв.м, прилежащата към нея
площ – 70 кв.м и входа към нея – 12 кв.м, а именно – за 168 кв.м.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2618/2024 г. на ОС-Варна за 12.02.2025 г.
от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, с връчване на препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3