№ 82511
гр. София, 04.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110108801 по описа за 2023 година
СРС е сезиран с искова молба, с която са предявени: отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена по гр.д.№ 73506/2021г. от СРС, 52- ри състав, съединен при условие на
обективно съединяване /ако съдът уважи първия, посочен иск/, с осъдителен иск за връщане
на недължимо, както се твърди, събрана сума по изпълнително дело, въз основа издадения
изпълнителен лист. Ищецът твърди в исковата молба и уточнителна молба, че заповедта за
изпълнение не му е връчена надлежно, като вземането по заповедта се оспорва от ищеца.
СРС съобрази следното.
Отрицателният установителен иск за същото вземане би бил допустим, ако същият е
подаден в срока за възражение. Видно от приложеното заповедно производство, СРС, по
гр.д.№ 73506/2021г. от СРС, 52- ри състав, е приел заповедта за връчена, на основание чл.47
ГПК, и е разпоредил издаване на изпълнителен лист по нея, с разпореждане от 16.6.2022г.
Възражение по чл.415 ГПК и по чл.423 ГПК, не е подадено пред заповедния съд.
Следователно, в частта, в която е предявен отрицателен установителен иск за недължимост
на вземанията по изпълнителния лист, производството е недопустимо – заповедта за
изпълнение е влязла в сила, същата не е оспорена от длъжника по нея, нито с възражение по
чл.415 ГПК, нито с възражение по чл.423 ГПК. Доводите в исковата молба, касаещи
недължимост на вземането е следвало да бъдат разгледани в евентуално проведено исково
производство по чл.422 ГПК. Поради изложеното, производството по този иск следва да се
прекрати.
В същата насока е и Решение №6 от 21.01.2016 год. на ВКС по т.д. №1562/2015 год., I
т.о., ТК, в което изрично е посочено, че „задължителната практика на ВКС е, че при всички
хипотези на чл.416 от ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 от ГПК се стабилизира
окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за
разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 от ГПК /отм./ и оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
1
преклудират. В същата насока са Решение №781 от 25.05.2011 год. по гр.д. №12/2010 год. III
г.о., ГК, Решение №207 по гр.д. №7030/2014 год. IV г. о., ГК,
Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на
заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават
само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на
факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при настъпване, респ.
стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения,
твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат
на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват
посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на
факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в
сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са
изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото,
установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това
се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до
проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й.
С оглед изложеното, на длъжника следва да се дадат указания изрично да посочи
дали подава възражение по чл.423 ГПК, предвид посоченото в молба вх.№
185853/29.6.2023г.-
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
разпореждането, изрично да посочи дали подава възражение по чл.423 ГПК, по гр.д.№
73506/2021г. от СРС.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2