№ 494
гр. П., 02.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20245200500475 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Страните не се явяват, редовно призовани.
На второ повикване в 10.03ч. страните също не се явяват, редовно
призовани.
От жалбоподателя ФК „Х. ****“ е постъпила писмена молба със
становище по хода на делото, по съществото на спора и приложени
доказателства и списък на разноските.
От ответника по първоначалната жалба и жалбоподател по насрещната
Н. Х. също е постъпило писмено становище, с което е изразил позициите си по
даване ход на делото и по съществото на спора.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.дело
№20235220102941 по описа за 2023 година е осъден „Ф. К. Х.-****“-С., ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Г. Б.“ №200,
представлявано от Е. С. С., да заплати на Н. И. Х., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „Л. З. **“, вх. Б, ет. 6, ап. 31, сумата от 5 477,58 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода, считано
от 15.08.2022 г. до 15.02.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на настоящата искова молба - 08.08.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъден е „Ф. К. Х.-****“-С., ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. П., бул. „Г. Б.“ №200, представлявано от Е. С. С., да заплати на
Н. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л. З. **“, вх. Б, ет. 6, ап. 31,
сумата от 10042,23 лева, представляваща обезщетение от незаконно
задържане на трудовата книжка за периода, считано от 15.08.2022 г. до
15.07.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на настоящата искова молба - 08.08.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Осъден е „Ф. К. Х.-****“-С., ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. П., бул. „Г. Б.“ №200, представлявано от Е. С. С., да
предаде на Н. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Л. З. **“, вх. Б, ет.
6, ап. 31 трудовата му книжка с вписани данни, свързани с прекратяване на
трудовото му правоотношение.
Отхвърлен е предявения от Н. И. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. „Л. З. **“, вх. Б, ет. 6, ап. 31, против „Ф. К. Х.- ****“-С., ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. П., бул. „Г. Б.“ №200, представлявано от
Е. С. С., иск за заплащане на сумата в размер на 3000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, във връзка с непредаване
от ответника на заверени преписи от всички документи, находящи се в
личното му трудово досие, извлечение по реда на чл.128, т.3 КТ и
уведомленията по чл.62, ал.3 КТ, като неоснователен и недоказан.
Присъдени са разноски.
Постановено е предварително изпълнение на решението по отношение
2
на присъденото обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ.
Решението е обжалвано от „Ф. К. Х.-****“
Липсва посочване в коя точно част се обжалва решението.
Съдът приел , че трудовата книжка на ищеца е предадена във ФК Х. -
****. За да стигне до този извод, съдът се позовал само на гласните
доказателства, без да отчете близката родствена връзка на свидетеля с ищеца
и предишните му взаимоотношения с ответника.
Ответникът подържа ,че от ищеца не е предоставяна трудова книжка
нито при сключването , нито при прекратяването на трудовото
правоотношение.
Съдът неправилно приел въз основа на предположения , че след като
работодателят не е изисквал трудовата книжка на ищеца , то тя се намира при
него.
Ищецът полагал труд при друг работодател през процесния период и
само на това основание иска следвало да бъде отхвърлен. В случая е без
значение дали е имал или не трудова книжка. Така, след като по делото са
налице данни, че е имало ново правоотношение, то иска дори и само на това
основание, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Молят решението да бъде отменено и исковете – отхвърлени.
Претендират разноски.
Всъщност са изложени доводи само по отношение на иска за
присъждане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка и би
могло евентуално да се приеме ,че жалбата е и против решението ,с което
ответникът е осъден да я предаде.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за оставане без
работа , поради незаконното уволнение – доводи няма.
В срок е постъпил писмен отговор от Н. И. Х..
Излага съображения , че в обжалваните части решението е правилно.
По отношения на решението , в частта , с която е присъдено
обезщетение за оставане без работа , поради незаконно уволнение жалбата
била бланкетна, поради което проверката на въззивния съд следвало да се
3
ограничи само до валидността и допустимостта на решението, както и до
правилното прилагане на императивна материалноправна норма. Повторени
са съображенията, изложени в исковата молба.
Намират за неоснователна жалбата в останалата част.
По делото била представена служебна бележка от ФК „Н.“, гр. С., която
не е оспорена от ответника и в която изрично е посочено, че при постъпване
на работа в това дружество Н. Х. не е предоставил трудовата си книжка,
понеже същата не му е върната от предходния работодател.
Съществено било установеното при разпита на свидетеля Х. И. Х..Съдът
отчел роднинската връзка между страните и кредитирал тези показания като
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, съответни на
останалите доказателства.
Тези показания не били опровергани по делото и следвало да бъдат
ценени.
От свидетелските показания на свидетеля Х. И. Х. било установено, че в
средата на м.януари 2020г. той е предал заедно със своята собствена и тази на
ищеца трудови книжки на Ф. К. Х.-****“-С.. Изрично уточнява, че е предал
трудовата книжка на Н. Х. на ответното дружество на Стадиона, където има
стаичка за администрация, в която се взимат и подписват документи и се дават
заплати. Ирелевантно за иска по чл.226, ал.2 от КТ е дали трудовата книжка е
предадена лично от работника или чрез трето лице, ако същата е достигнала
до работодателя и той я е задържал. Изрично свидетелят Х. сочел че след като
е предал двете трудови книжки на „Ф. К. Х.-****“-С., те са останали на
съхранение в К.а, като той е взел своята при прекратяване на трудовото му
правоотношение по взаимно съгласие през 2021 г., но тази на брат му е
останала, тъй като неговото правоотношение не е било прекратено към този
момент.
В подкрепа на извода, че трудовата книжка на Н. Х. е била предадена на
Ф. К. Х.-****“-С. и към датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение все още се е намирала във футболния К. е и бездействието на
ответника по чл.2, ал.4 от НТКТС. Съгласно посочената разпоредба
„Работодателят е длъжен да поиска в 5-дневен срок трудовата книжка, за да
впише настъпилите изменения в трудовото правоотношение и промени на
данните по чл. 349, ал. 1 от Кодекса на труда". По делото от ответника не били
4
ангажирани никакви доказателства, че в рамките на законоустановения 5
/петдневен/ срок, Ф. К. Х.-****“-С. е поискал от Н. Х. да предаде трудовата си
книжка с оглед надлежното й оформяне. Липсата на такива данни и
доказателства навежда на извода, че трудовата книжка вече се е намирала у
работодателя и същият не е имал основание да я изисква от работника.
Относно задължението на работодателя да върне незабавно трудовата
книжка на работника/служителя приложение намирали постановките в
Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 г. по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК на
ВКС, в което изрично е прието, че: „Задължението по чл. 350, ал. / КТ на
работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно
оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение
възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато
трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става
изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение". Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 5.04.2006 г. на ОСГТК на ВКС
по т.д. № 4/2005 г. - "задържането на трудовата книжка, след като трудовото
правоотношение е било прекратено, е една от формите на нарушение на
задълженията по трудовия договор между страните". При наличие на
проведено пълно и главно доказване от страна на работника/служителя, че
трудовата му книжка е била предадена на работодателя и същата се е
намирала у него при прекратяване на трудовия му договор, обстоятелството,
че трудовата книжка е била надлежно оформена и върната на работника е в
доказателствена тежест на работодателя.
Ответникът не доказал тези обстоятелства.
Изрично законодателят в чл.226, ал.З, изр.2 от КТ е регламентирал
оборимата презумпция, че от незаконното задържане на трудовата книжка
работникът търпи вреди в законово определения размер - в този смисъл са
Решение № 335 от 07.07.2003 г. по гр. д. №> 3118/2001 г., Ill гр. о. на ВКС,
Решение № 1009 от 30.12.1994 г. по гр. д. № 460/1993 г., 111г. о. на ВС. В тази
хипотеза вредите били нормативно определени и работникът/ служителят
дължи доказване единствено на базата, на която се изчисляват те. В случай, че
ответникът оспори вредите, той носи доказателствената тежест да докаже
липсата им.
Твърдението на въззивника, че само на основание наличието на данни,
5
че ищецът е сключил трудов договор с друг работодател, то следва исковата
претенция да се отхвърли като неоснователна и недоказана, противоречало на
волята на законодателя и постановките на Кодекса на труда. Никъде
разпоредбата на чл.226, ал.2 от КТ /в приложимата редакция/ не сочи, че при
постъпване на друга работа, правото на обезщетение на работника от
незаконното задържане на трудовата му книжка, отпада. Подобно тълкуване
на закона е недопустимо. В същият смисъл са и изводите на
първоинстанционния съд, които кореспондирали както с приложимия закон,
така и със съдебната практика. Според съдебната практика, в хипотезата на
започната работа при друг работодател, след прекратяване на трудовото
правоотношение, за да отпадне отговорността на бившия работодател за
обезщетение по чл.226, ал.2 от КТ, последният следва да установи и докаже
какъв осигурителен доход през претендирания период е реализирал ищеца.
Такова доказване от страна на ответника не е проведено. Не са ангажирани
доказателства, че в рамките на периода, за който се претендира обезщетение, а
именно от 15.08.2022г. до 15.07.2023г., ищецът е постъпил на друга работа, по
която действително е реализирал социално осигурителен доход в определен
размер. Независимо от обстоятелството, че ищецът е сключил последващ
трудов договор с ФК „Н.“, гр. С. в рамките на претендирания период /на
датата 11.05.2023г./, до колкото ответното дружество не е ангажирало
доказателства за това какви доходи Н. Х. е реализирал по това трудово
правоотношение, се дължи обезщетение за този период от време.
Относно размера на дължимото обезщетение, базата, която следва да
бъде взета предвид е същата като тази по иска по чл.344, ал.1, т.З от КТ, а
именно последното получено за пълен работен месец брутно трудово
възнаграждение на работника/служителя през месеца, предхождащ
прекратяването на трудовия му договор. Този размер бил определен от
приетата по делото експертиза.
Задължение на работодателя било при прекратяване на трудово
правоотношение да впише в трудовата книжка на работника/служителя
всички данни, касаещи прекратяването, както и да предаде фактически
владението върху нея на работника .
Моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
6
От Н. Х. в срока за отговор е депозирана и насрещна жалба против
решението , в частта, с която е отхвърлен предявения на осн.чл.226. ал.1. т.1
вр. с ал.З от КТ иск за заплащане на обезщетение за причинените на Н. Х.
неимуществени вреди в резултат на неизпълнението на задължението на
работодателя му да му предостави препис от всички документи, находящи се в
трудовото му досие, изчислено в размер от 3 000 /три хиляди/ лева съобразно
разпоредбата на чл.53 от ЗЗД. Решението било неправилно, постановено при
допуснати от страна на съда процесуални нарушения във връзка с тълкуването
и анализа на събрания по делото доказателствен материал.
За основателността на този иск, ищецът следвало да докаже наличието
на следните елементи от фактическия състав на правото на обезщетение по
чл.226, ал.1, т.1 от КТ: 1. Наличие на валидно възникнало трудово
правоотношение - това обстоятелство не се оспорвало от страните, като за
доказването му е представен по делото подписан от двете страни Трудов
договор № 00000036 от 23.08.2019г.; 2. Писмено искане от работника до
работодателя за издаване на препис от документите, съдържащи се в трудово
му досие на осн.чл.128а от КТ; 3. Липса на отговор от страна на работодателя
в законоустановения 14-дневен срок; 4. Настъпили вреди - имуществени или
неимуществени; 5. Причинно-следствена връзка между бездействието на
работодателя по неиздаване на поисканите документи и настъпилите вреди.
С нарочно искане до ответното дружество, обективирано в заявление по
чл.327, ал.1, т.2 от КТ, ищецът поискал от работодателя си да оформи
прекратяването на трудовото му правоотношение и да му върне трудовата
книжка незабавно, както и на осн.чл.128а от КТ да му предостави заверени
преписи от всички документи, находящи се в личното му трудово досие,
извлечение по реда на чл.128, т.З от КТ и уведомленията по чл.62, ал.З от КТ.
Отговор не бил получен.
Неправилно първоинстанционният съд приел, че ищецът не е провел
доказване на обстоятелството, че искане по чл.128а от КТ действително е било
депозирано при ответното дружество. В мотивите на решението било
посочено, че по делото е представен единствено лист, в който е посочено, че
изхожда от ищеца и е адресиран до ответника, но същият няма нито входящ
номер, нито е налице друга индиция, че реално е достигнал до знанието на
работодателя. В о.с.з., проведено на 13.12.2023г. изрично ответникът бил
7
задължен, по формулирано от страна на ищеца доказателствено искане, до
датата на следващото съдебно заседание да представи заверено копие на
цялото трудово досие на ищеца Н. Х. с предупреждение за неблагоприятните
последици по чл. 161 от ГПК при непредставянето му. Изводът на съда се
опровергавал от съдържанието на това досие.В него имало молба по чл.128а
от КТ, депозирана от Н. Х..
Оставането без работа и неиздаването на документите, касаещи
трудовото му правоотношение, които са му необходими за регистриране в
Бюрото по труда и за започване на нова работа, внесли чувство на страх как
ищецът ще издържа себе си и семейството си. особено когато има малко дете,
за което следва да бъдат правени допълнителни и извънредни разходи. От
незаконосъобразното уволнение и неизпълнението на задължението на
работодателя по чл. 128а от КТ у ищеца се е формирало чувство за
малоценност в семейството му, психическо напрежение, страх и опасения, че
няма да успее да покрива разходите по обезпечаване нуждите и спокойствието
на майката на детето му и на самото дете, което е било последвано от
продължителен период на неспокоен сън и дискомфорт. До започването на
нова работа, считано от 11.05.2023г., Х. се притеснявал, че без източник на
доходи, в един момент семейството им ще изразходи всички спестени суми и
няма да могат да задоволяват дори елементарните си ежедневни потребности.
Имал проблем и със записването на детето му на детска градина.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди се доказали от събраните
по делото свидетелски показания. Св. Х. Х. установил, че в личен план от
задържането на трудовата му книжка, ищецът е претърпял редица
затруднения, касаещи записването на детето му на детска градина.
Свидетелят посочил също, че именно в резултат на задържането на трудовата
книжка, Н. Х. си е намерил изключително трудно друга работа, тъй като всеки
следващ работодател му е искал предварително да му предостави трудова
книжка, а това той обективно не е могъл да направи поради противоправното
поведение на Ф. К. Х.-****“-С.. Липсата на трудова книжка или поне
служебна бележка възпрепятствала ищецът да се регистрира в
Министерството на младежта и спорта като треньор по футбол, доколкото от
там му изискват представяне на трудова книжка и доказателства за придобит
трудов стаж.
8
Счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от Н.
Х. неимуществени вреди, изчислен съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, е
в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
Моли в тази част решението да бъде отменено и предявения иск –
уважен.
В срок е постъпил писмен отговор, като бланкетно се оспорва жалбата.
Не се излагат доводи.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок - до 02.11.2024г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9