№ 896
гр. Сливен, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230103882 по описа за 2022 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 127 ал.2 от СК и чл. 143 от
СК.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са живели на семейни начала от
2020 г. в семейната му къща в гр. Сливен на адрес ул. „с.” № 7Б. От съвместното им
жителство имали родено едно дете – М.Х.Г., роден на 21.04.2022 г.
Сочи, че още от началото на съвместното им съжителство имали разногласия и тя
нееднократно си е тръгвала и се прибирала при майка си. Спорили са, но след разговор са
постигали разбирателство и накрая са постигали съгласие помежду си. Имали период, в
който отношенията им били напълно нормални, живеели добре, разбирали се и тогава
забременяла. Била много щастлива като разбрала и когато му казала, той й отвърнал, че не
искал дете на този етап. Останала много изненадана, защото преди това твърдял, че искал да
са семейство и да си имат дете. Когато го попитала защо не иска детето, той заявил, че имал
големи финансови проблеми, споменал някакво дело, което имал в момента и го
притеснявало. Освен това къщата, в която живеели не била пригодена за отглеждането на
детето и нямало как да се грижат за него в нея.
Твърди, че първите три месеца от бременността й нямали никакъв контакт. Тя
живеела при майка си. След това ответникът започнал да й звъни, започнали да се чуват,
ходел с нея на прегледи и решили заедно, че ще бъдат семейство и искат да си отгледат
детето. Той бил категоричен, че всичко ще се нареди и ще се оправят финансово. Казал й, че
ще трябва да замине и да поработи за известно време в чужбина и затова двамата решили тя
да живее при майка си, за да може тя да й помага в отглеждането на детето. Месец преди да
се роди детето, той прекъснал всякакъв контакт с нея и не я търсел изобщо. В деня, в който
1
се родил синът им, той не дошъл, а дошъл само да заяви, че е баща на детето. В деня на
изписването им от болницата, споделил пред нея и майка й, че искал да бъдат заедно и че
щял да направи всичко необходимо, за да живеят заедно. След изписването тя се прибрала
отново при майка си, а ответникът идвал от време на време да го вижда. Това било в
рамките на месец от раждането. След това до преди две седмици, не се интересувал по
никакъв начин както от нея така и от детето, не им помагал с нищо. До момента никой от
неговото семейство не бил виждал детето, нито се е интересувал от него. Твърди, че всички
опити, които правила да подобрят отношенията си, били за кратко и останали без резултат.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да
предостави упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М.Х.Г.
на нея - майката; да определи режим на лични контакти на бащата с детето два пъти
седмично, а именно всяка първа и трета неделя от месеца, като бащата посещава детето на
адреса където живее майката – в неделя в рамките на два часа в нейно присъствие или в
присъствието на майка й, като предварително уговорят времето, в което ще го посети; да
осъди бащата да заплаща на майката като законен представител на малолетното дете
ежемесечна издръжка в размер на 250 лева, считано от датата на постановяване на
решението; да осъди бащата да заплати месечна издръжка в размер на 250 лева за период
една година назад от датата на съдебното решение.
Претендира разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез
процесуален представител, в който счита предявения иск за допустим относно
предоставянето на родителските права по отношение на детето М., както и режима на лични
отношения на бащата с детето.
Оспорва размера на исканата от ищцата издръжка в размер на 250 лева месечно, като
намира същата за твърде висока спрямо неговите финансови възможности. Твърди, че
твърденията на ищцата, че не е инициирал контакт с нея преди раждането и след него, както
и че не е полагал грижи за нея и детето, са неоснователни и недоказани. От момента, в който
е разбрал, че чака дете от него, е правил всичко съобразно възможностите си, за да й
осигури нужния комфорт по време на бременността. Съобразил се с желанието на ищцата
раждането на детето да се осъществи в гр. София, като заплатил всички разноски свързани с
това. Закупил бил и бебешка количка на стойност около 1000 лева. Въпреки затрудненото
си материално положение, предоставял и парични средства на ищцата – в размер на 200
лева за месец април 2022 г. и в размер на 200 лева за месец септември 2022 г.
Твърди, че към настоящия момент е безработен и няма източници на доходи. Освен
това се грижел и за останалите си три малолетни деца, поради което за него ще бъде
непосилно да отделя само за едното си дете по 250 лева месечно.
Предвид изложеното моли съда да определи месечна издръжка в минималния
законоустановен размер.
Претендира адвокатско възнаграждение.
2
В с.з. ищцата редовно призована, лично и чрез процесуален представител, моли съда
да постанови решение, по силата на което да предостави родителските права по отношение
на малолетното дете М. на майката, да определи местоживеенето на детето на адреса на
майката, да определи режим на лични отношения на бащата с детето така както е описано в
исковата молба и определи размер на месечната издръжка в размер на 250 лева месечно.
Моли съда да осъди бащата да плати издръжка шест месеца назад от датата на решението,
като внесената сума в размер на 200 лева да се приспадне от издръжката за минало време.
Ответникът редовно призован, се представлява от процесуален представител, който
моли съда иска да бъде уважен, като бъде присъдена минимална издръжка.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, детето М.Х.Г., родено
на 21.04.2022 г. е с родители: майка – З. М. П. и баща – Х. Д. Г..
По делото са събрани гласни доказателства.
В показанията си свид. Р.П. сочи, че страните са живели заедно около две – три
години. След като се родило детето, не са живели заедно. В момента за детето се грижела З..
Била в майчинство. Не знае към момента с какво се занимава ответника. Той имал семейство
преди З., имали три деца. Не го бил вземал въобще детето. Бил го виждал два – три пъти от
самото начало и то за десетина минути. Единствените средства, които знае, че е дал, били
300 лева добавъчни към една количка, която купили заедно. Не й е давал средства. З. била
добра майка.
В показанията си свид. М. П. – майка на ищцата, сочи, че през първия месец страните
имали контакт, посещенията били много кратки, два – три пъти за месеца, а самите
посещения били от 5 до 10 минути. Пари не бил давал. Абсолютно всичко ищцата закупила
за раждането. Единственото нещо, в което той бил участвал било за количката, която била
втора употреба, ищцата била превела 200 лева, а другите 300 лева ги бил дал той. Не бил се
обаждал да взема детето. Видели се веднъж на улицата, той дори не проявил интерес да
види детето си. Последната сума от 200 лева той превел сумата като нейни задължения. За
издръжка пари не бил превеждал. 200 лева бил превел същия месец, като ищцата подала
молбата. З. и детето живеели при нея. Тя й помагала, но З. се справяла с всичко, купувала
всичко необходимо за детето.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, неоспорени от страните в производството.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявените претенции за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо малолетното дете, местоживеенето му, определяне на режим на лични отношения и
издръжка с правно основание чл.127, ал.2 СК са допустими.
Безспорно е, че двамата родители не живеят заедно и родителските права следва да
бъдат предоставени на единия от тях.
3
Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките
по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по отношение на
родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това
означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на
разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество - възпитателски
качества на родителите; моралният облик на родителите; грижи и отношение на родителите
към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и
възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и
други материални условия на живот.
Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с
отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността им.
Поради това от значение е отношението към децата.
Установи се от разпита на свидетелите, че грижа за детето полага неговата майка, а
бащата почти не осъществява контакти с него.
От изготвения по делото Социален доклад се установи, че в семейната среда в която
към момента се отглеждат децата не са констатирани преки рискови фактори, които биха се
отразили неблагоприятно върху тяхното развитие. Констатирано било, че за двете деца се
полагат необходимите грижи от страна на майката.
Съдът, като взе предвид родителските и морални качества на родителите, полагането
на грижи, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта на детето, намира, че в
негов интерес е упражняването на родителските права да бъдат предоставени на майката.
Всъщност по този въпрос няма разногласия между страните.
От събраните по делото доказателства не се установява невъзможност или негодност
на майката да полага нужните грижи и внимание на детето си, поради което съдът приема,
че същата разполага с необходимите качества да обгрижва дете на тази възраст. Предвид
възрастта на детето, необходимостта от специални грижи и внимание, съдът намира, че
майката е в състояние да полага нужните грижи към настоящия момент.
Местоживеенето на детето следва да се определи при майката на адрес гр.
............................
На бащата следва да се осигури възможност за контакти с детето като съдът определя
следния режим на лични контакти: всяка първа и трета неделя от месеца, като бащата
посещава детето на адреса на който живее в рамките на два часа в присъствие на майката
или в присъствие на бабата на детето след предварителна уговорка за времето, в което ще го
посети.
Спорният въпрос в производството е относно размера на издръжката, която бащата
следва да заплаща на майката , като законен представител на малолетното дете М..
От събраните по делото доказателства се установи, че ответникът е регистриран в
Бюро по труда като търсещо работа лице.
4
Не се установи от гласните доказателства, ответникът да реализира някакъв доход.
Х. Г. е задължен за издръжка и на още три малолетни деца, видно от приетите по делото
удостоверения за раждане.
Въпреки, че не се ангажираха доказателства за доход на ответника, съдът намира, че
същият е в трудоспособна възраст и ме в състояние да реализира доходи, с които да издържа
ненавършилите пълнолетие деца.
По горните съображения, съдът намира, че следва да определи издръжка в размер на
200 лева месечно, която е близка до минималния размер на издръжката, като в останалата си
част до пълния размер на сумата 250 лева следва искът да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Издръжката следва да се присъди, считано от датата на завеждане на иска –
09.09.2022 г., до настъпване на законови причини за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Предявен е иск с пр. осн. чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минало време в
размер на 250 лева месечно , като в с.з. конкретизират претенцията си за 6 месеца, преди
предявяване на иска.
Съгласно сочената норма издръжка за минало време може да се търси най – много за
една година преди завеждане на иска, поради което предявеният иск е основателен за
периода от 21.04.2022 г. до 09.09.2022 г.
Ответникът представи и бе прието като доказателство копие от разписка от
01.04.2022 г. за сумата 200 лева и основание- заем. Тази сума е преведена на ищцата преди
раждането на детето.. На 27.09.2022 г. също е преведена сума 200 лева с основание – заем.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка П. се установи, че Х. е имал
задължения за кабелна телевизия и е превеждал сума ни ищцата.
Ответникът не ангажира писмени или гласни доказателства, че през този период е
изпращал пари за осигуряване на храна, дрехи и други нужди на детето. В с.з. , проведено
на 08.11.2022 г. се прие като доказателство разписка от същата дата за преведена на ищцата
сума в размер на 200 лева и основание- издръжка.
Съдът намира, че за този период издръжката следва да се определи в размер на 200
лева месечно за детето А., като се приспадне внесената от ответника сума в размер на 200
лева или за периода от 21.04.2022 г. до 09.09.2022 г. общо в размер на 720 лева. В
останалата си част искът ще се отхвърли като неоснователен.
Върху сумата следва да се присъди законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сторените разноски в производството в размер на 25 лева заплатена д.т. и адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева.
Неоснователно е направеното възражение от процесуалният представител на
5
ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. Минималният размер
на възнаграждението след изменение на Наредба № 1 ДВ 04.11.2022 г. е 1000 лева .
Договорът за правна защита и съдействие е сключен на 07.11.2022 г.
С оглед на присъдената издръжка за детето, ответникът бива осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 316.80 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Родителските права по отношение на малолетното дете М.Х.Г., роден на 21.04.2022
г. с ЕГН ********** се предоставят на майката З. М. П. с ЕГН ********** от гр.
................................
Местоживеенето на малолетното дете М.Х.Г., роден на 21.04.2022 г. с ЕГН
********** се определя при майката З. М. П. с ЕГН ********** на адрес гр.
................................
На бащата Х. Д. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес с. .............................., се
определя режим на лични контакти с малолетното дете М.Х.Г., роден на 21.04.2022 г. с ЕГН
********** два пъти месечно, а именно: всяка първа и трета неделя от месеца, като бащата
посещава детето на адреса, на който живее майката – в неделя в рамките на два часа, в
нейно присъствие или в присъствието на майка й, като предварително се уговори времето, в
което ще го посети.
ОСЪЖДА Х. Д. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес с. .............................. да
заплаща на З. М. П. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното
дете М.Х.Г., роден на 21.04.2022 г. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200
лева / двеста лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба – 09.09.2022 г., до
настъпване на законови причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълния претендиран размер като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Х. Д. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес с. .............................. да
заплати на З. М. П. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното
дете М.Х.Г., роден на 21.04.2022 г. с ЕГН ********** месечна издръжка за минало време в
размер на 720 лева / седемстотин и двадесет лева/ за периода от 21.04.2022 г. до 08.09.2022
г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълния му размер и за целия претендиран период
като НОИСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х. Д. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес с. .............................., ДА
6
ЗАПЛАТИ на З. М. П. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 625 лева.
ОСЪЖДА Х. Д. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес с. .............................., ДА
ЗАПЛАТИ държавна такса върху определената издръжка в размер на 316.80 лева по
сметка на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7