№ 7447
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20211110161645 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК – фаза по
извършване на делбата /втора фаза на делбения процес/.
По делото е постановено Решение № 7713/07.07.2022 г., с което е
приключила първата фаза на производството по съдебна делба /фаза по
допускане на делбата/. В тази връзка и с посоченото решение съдът е
допуснал до делба следния недвижим имот между следните лица и при
следните квоти в правото на собственост:
Самостоятелен обект в сграда – жилище апартамент № 22 с
идентификатор съгласно схема № 15-739039-08.07.2021г., издадена по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със
заповед РД-18-49/16.09.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо имота от 07.07.2021г., с адрес: гр.
София, район Илинден, адрес, представляващ самостоятелен обект на етаж 8
в сграда с идентификатор 68134.1201.51.1., с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ:
88,43 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:
68134.1201.51.1.23., под обекта: 68134.1201.51.1.19, над обекта: няма, стар
идентификатор: няма, ЗАЕДНО с прилежащите към обекта мазе № 22 и 4,789
% ид.ч. от общ.ч. на сградата,
при следните квоти: за С. З., с ЕГН: ********** – ½ идеална част и за
В. Д. Д., с ЕГН: ********** – ½ идеална част.
Решение № 7713 от 07.07.2022 г. не е обжалвано от страните по делото
С. З. и В. Д. Д. в законоустановения срок, поради което същото е влязло в
1
сила.
В първото по делото заседание от втората фаза на производството по
съдебна делба ищцата, чрез процесуалния си представител – адв. Р., е заявила
искане за възлагане на имота в дял на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК / молба
с вх. № 228841 от 26.10.2022 г/.
Наред с това ищцата е заявила и искания по сметки по чл. 346 от ГПК:
1/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 20 235.58
лева – представляващи половината от внесените от ищцата суми за
погасяване на ипотечен кредит, сключен от двамата съделители като
солидарни длъжници – договор за предоставяне на кредит за закупуване на
недвижим имот от 27.07.2006 г. с „ОББ“ АД, в общ размер от 40 471.16 лева
/като доколкото кредитът е в евро ищцата е приложила курс от 1.95 лева за
едно евро/ - като вноските са направени в периода от м. 04.2013 г. до м.
10.2022 г.; 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 135.29
лева – представляваща ½ от такса за подновяване на ипотеката върху имота в
общ размер от 270.57 лева, платена изцяло от ищцата на 18.07.2016 г.; 3/ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1028.35 лева – която
сума ищцата е заплатила по изп. дело № 473/2018 г. по описа на ЧСИ Георги
Дичев, като изпълнителното дело е образувано срещу В. Д. Д. и сумата
представлява негови задължения за местни данъци и такси отново за
процесния апартамент за периода от 2012 г. до 2016 г., като за същите срещу
ответника е издаден Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от
ДОПК от 20.07.2017 г. /уточнителна молба с вх. № 125527/05.05.2023 г./; 4/ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 288.24 лева –
дължими от ответника, но заплатени от ищцата в полза на Столична община
задължения за местни данъци и такси за делбения имот, дължими в периода
от 30.11.2017 г. до 31.12.2020 г. Върху всички суми се претендира законна
лихва от датата на молбата 26.10.2022 г. до окончателното им плащане.
Ответникът В. Д. Д. в първото по делото съдебно заседание също е
заявил претенция по сметки – за осъждане на ищцата да заплати на ответника
сумата от 17 795.42 лева – представляващи половината от внесените от
ответника суми за погасяване на ипотечен кредит, сключен от двамата
съделители като солидарни длъжници – договор за предоставяне на кредит за
закупуване на недвижим имот от 27.07.2006 г. с „ОББ“ АД, в общ размер от
35 590.84 лева /като доколкото кредитът е в евро ответникът е приложил курс
от 1.95583 лева за едно евро/ - като вноските са направени в периода от м.
07.2006 г. до м. 04.2021 г.
Посочените искания по сметки, както и възлагателната претенция, са
приети с протоколно определение от 25.04.2023 г. и определение в з.з. от
22.06.2023 г.
От страна на ищцата С. З. е постъпило становище досежно искането по
сметки на ответника. В становището ищцата сочи, че сумите, платени от
ответника за погасяване на кредита са платени по време на брака между
страните и то преди фактическата раздяла. Поради това тогава тези вноски
били плащани при режим на бездялова съпружеска имуществена общност
2
между съделителите и от техен общ бюджет. В тази връзка и ответникът
нямал право да претендира половината от същите, доколкото били внасяни за
нужди на семейството. Иск за установяване липса на съвместен принос не бил
воден в преклузивния едногодишен срок. Фактическата раздяла между
съпрузите настъпила през м. 04.2013 г. /видно от съдебното решение по
развода/, от когато и ищцата внасяла сама вноските. С допълнителна молба
ищцата представя документи от “ОББ“ АД, удостоверение по изпълнително
дело, акт по ДОПК, справка от НАП за трудови договори.
От страна на ответника В. Д. също е постъпила молба становище по
исканията по сметки на ищцата. Оспорват се исканията за възстановяване на
половината от вноските по кредита. Поддържа се, че фактическата раздяла
настъпила не през 2013 г., а чак през 2015 г. Независимо от това дори след
раздялата ответникът давал на ищцата пари „на ръка“ за плащане на вноските
или й превеждал суми чрез „Изипей“. От своя страна, докато съпрузите били
заедно ищцата не работила, поради което сам ответникът внасял сумите по
кредита. След развода ищцата се съгласила сама да поеме вноските по
кредита, а ответникът приел да не търси наем от ищцата за ползване от нейна
страна на половината жилище. Прави се възражение за прихващане между
искането по сметки на ответника с това на ищцата.
Оспорва се и претенцията за плащане на сумата от 1028.35 лева –
заплатени от ищцата суми по изпълнително дело. Поддържа се, че това дело
нямало нищо общо с делбения имот – като част от сумите дори не били за
данъци, а за други задължения. Доколкото можело да се води иск по сметки
само за разходи за запазване на имота, то се иска цялостно отхвърляне на тази
претенция, която била погасена и по давност.
В последното проведено по делото съдебно заседание от 26.03.2024 г.
ищцата изразява становище за възлагане на имота, доколкото били налице
предпоставките за това тъй като страните били бивши съпрузи, а на ищцата
било възложено упражняването на родителските права. Излагат се и доводи за
уважаване на исковете по сметки.
Ответникът иска изнасяне на имота на публична продан, доколкото
детето на страните вече било навършило пълнолетие преди приключване на
устните състезания и така не били изпълнени изискванията за възлагане на
имота. Поддържа се възражението за прихващане.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза /СТЕ/ - с
вх. № 332377/20.11.2023 г. и съдебно счетоводна експертиза с вх. № 84796/
14.03.2024 г.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е извършена СТЕ с вх. № 332377/20.11.2023 г. /извършена
след оглед на място/, съгласно която пазарната стойност на делбения имот
към датата на експертизата /20.11.2023 г./ възлиза на 190 700 лева. В
експертизата е посочено, че вещото лице е използвало сравнителна методика,
за да достигне до посочените стойности – като е изследвало цената на сходни
3
имоти по обяви на агенции за недвижими имоти. Вещото лице е съобразило и
действителното лошо състояние на имота, както и че е на последен етаж и по
таваните има следи от течове, което предполага ремонт.
На последно място според експертизата и разясненията, дадени от
вещото лице в съдебно заседание, процесният имот е неподеляем – предвид
броя съделители и квотите им в делбата, доколкото представлява апартамент
с площ от 88,43 кв.м. Жилището е в добър район с изградена инфраструктура,
но се нуждае от сериозен ремонт.
Така изготвеното заключение следва да бъде кредитирано, доколкото
същото е пълно и изчерпателно отговаря на поставените задачи като за
вещото лице липсват данни за евентуална заинтересованост от изхода на
делото. От своя страна страните не оспорват заключението като искат
съобразяване на стойностите по същото при постановяване на решението.
С оглед дадените от вещото лице стойности и предвид участието на
съдилителите в съсобствеността съдът достигна до следните изводи за
стойностите на дяловете на страните: за С. З. – 95 350 лева /при ½ ид. част/ и
за В. Д. Д. – 95 350 лева /при ½ ид. част/.
Видно от Решение № 20086902/05.04.2021 г. по гр.д. № 10359/2021 г. на
СРС страните са бивши съпрузи – като от брака си имат родено едно дете
Аделина В.ова Д.а, с ЕГН: ********** – родена на 14.01.2006 г.
Упражняването на родителските права по отношение на детето е възложено
на майката С. З.. Съгласно молбата за развод по взаимно съгласие /л. 13 от
делото/, подписана и от двамата съпрузи фактическата раздяла помежду им
настъпила през м. 04.2013 г.
Видно от вносна бележка на л. 60 от делото ищцата З. е внесла на
18.07.2016 г. такса за подновяване на ипотека в размер на 270.57 лева.
Половината от тази сума възлиза на 135.29 лева.
От разписка от „Изипей“ № 0400013109789536/18.05.2021 г. /л.62 от
делото/ и приложения към нея, се установява, че на 18.05.2021 г. ищцата е
заплатила към Столична община сумата от 284.24 лева, както и 4 лева – такса
или общо 288.24 лева – за задължения за местни данъци и такси на името на
В. Д. Д. за имот с адрес: гр. София, район Илинден, адрес – като сумите са
дължими в периода от 2017 г. до 2020 г. изцяло.
Видно от акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК
№ 289403 – 1/20.09.2017 г. – същият е съставен против В. Д. Д. – за
задължения за местни данъци и такси за имота с адрес: гр. София, район
Илинден, адрес – дължими в периода от 2012 г. до 2016 г. вкл. изцяло. Сумата
по акта възлиза на общо 550.06 лева – като включва главници и обезщетения
за забава.
По делото е представено удостоверение от ЧСИ Георги Дичев, издадено
по изпълнително дело № 473/2018 г. Съгласно удостоверението делото е
образувано по молба на Столична община срещу В. Д. Д. за неплатени
задължения за местни данъци и такси, установени с акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 289403 – 1/20.09.2017 г., издаден
досежно процесния имот. Към изпълнителното дело обаче са присъединени и
4
други публични задължения на длъжника – като липсва разграничение какви
суми по акта и какви за други задължения респ. за разноски по делото.
Съгласно удостоверението по изпълнителното дело действително е постъпила
сумата от 1028.35 лева. От тази сума обаче 384.35 лева са постъпили от В. Д.
Д., а остатъкът от 644 лева от ищцата С. З..
На последно място по делото е изготвена и приета съдебно счетоводна
експертиза /ССчетЕ/.
Съгласно таблица към същата ответникът е внесъл по кредита в периода
от 19.09.2006 г. до 20.01.2014 г. сумата от общо 15 546.07 евро. От тази сума
след м. 04.2013 г. са внесени вноски на обща стойност от 1449.68 евро / като
половината от същите възлизат на 724.84 евро/.
От своя страна отново видно от таблица към заключението досежно
ищцата С. З. същата в периода от 20.06.2011 г. до 20.10.2022 г. е внесла по
кредита общо 23 053.83 евро. От тази сума в периода от м.04.2013 г. м.
10.2022 г. са внесени общо 22 227.35 евро /тук съдът отчита и вноските за
2018 г. от таблицата на В. Д. като съобразява дублиране на една вноска/ или
половината от тази сума възлиза на 11 113.68 евро . От тази сума, видно от
претенцията по сметки ищцата претендира обаче 10 377.22 евро.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че вноските за последните
три месеца от таблицата за В. Д. – относими към 2018 г. – всъщност са
извършени от ищцата. От своя страна процесуалните представители на
същата представят и съответните вноски бележки.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото е
компетентно изготвена, а вещото лице отговори и на поставените в съдебно
заседание въпроси. Освен това експертизата не е оспорена, а за вещото лице
липсват данни за заинтересованост от изхода на делото.
От самия представен договор за кредит за закупуване на недвижим имот
е видно, че по същия бившите съпрузи са кредитополучатели като носят
солидарна отговорност за заплащане на сумите по него.
По делото са представени от ответника разписки от „Изипей“ към
ищцата – но не се установява на какво основание са преведени сумите – които
са най-често 140 лева, но са плащани преди между страните да има
бракоразводно решение.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Настоящото производство е такова по съдебна делба – фаза по
извършване на делбата /втора фаза на делбения процес/.
Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една
имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава
собственост върху реална част от общата дотогава вещ или отделни права на
собственост върху всяка от отделните вещи в състава на досегашната
собственост върху множество обекти.
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез следните
способи: посредством съставяне на разделителен протокол и тегленето на
5
жребий по реда на чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на
чл. 353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 и 2 от ГПК или чрез
изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ
е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и
доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете
на съделителите.
В настоящия случай, видно от заключението по СТЕ, процесният имот е
неподеляем съгласно изискванията на Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не би могъл да приложи
основния способ за извършване на делбата – теглене на жребий, поради
липсата на достатъчно имоти, които да бъдат обособени в относително равни
дялове за съделителите.
По същите причини е неприложим и способът, визиран в разпоредбата
на чл. 353 от ГПК – съставяне на дялове и разпределение без да се тегли
жребий. По правило, за да се приложи този способ имотите трябва да се
разделят на толкова дяла, колкото са и участващите в делбата съделители. В
случая е невъзможно процесният недвижим имот – апартамент от 88,43 кв.м.
да се раздели на два дяла.
По претенцията по чл. 349, ал. 1 от ГПК:
В случая не са налице предпоставките процесният имот да бъде
възложен по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК. Такова искане е направено от
ищцата С. З.. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК – ако
неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена
общност, прекратена с развод, и бившият съпруг, на когото е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма
собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като
уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
В случая по делото липсва спор, че делбеният имот е жилище бивша
СИО между съделителите – прекратена с развод. Липсва спор и че ищцата
няма друго жилище и че с решението по развода на същата е възложено
упражняването на родителските права върху роденото от брака дете. Видно от
решението по развода обаче детето на страните Аделина В.ова Д.а, с ЕГН:
********** е родено на 14.01.2006 г. Поради това и на 14.01.2024 г. детето на
бившите съпрузи е навършило пълнолетие. Устните състезания по делото са
приключили на 26.03.2024 г.
Тук съдът съобразява, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС – т. 5 във втората фаза на
делбата всеки съсобственик има възможността да заяви искане за възлагане
по чл. 288, ал. 2 или ал. 3 от ГПК /отм. – но текстовете аналогични/ - ако
делбеният имот е жилищен и неподеляем. Преценката за наличие на фактите
и тяхното подвеждане под правната норма за уважаване на заявената
претенция се разглежда от съда след приключване на устните състезания –
т.е. съдът съобразява релевантните факти за претендираното право,
настъпили и след предявяване на иска.
6
Поради това меродавен момент за преценка факта на непълнолетието на
роденото от брака дете следва да бъде приключване на устните състезания
пред първата инстанция. Именно към този момент се преценява дали детето
на страните е непълнолетно. Ако същото е навършило пълнолетие към датата
на устните състезания и условията на възлагането на имота не са налице.
Поради това и възлагателната претенция по чл. 349, ал. 1 от ГПК следва
да бъде оставена без уважение – доколкото не са налице всички предпоставки
за уважаването й – след роденото от брака дете е навършило 18 години преди
приключване на устните състезания пред настоящата първа инстанция.
По претенциите по сметки:
По претенциите на ищцата:
1/За осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 135.29 лева
– представляваща ½ от такса за подновяване на ипотеката върху имота в общ
размер от 270.57 лева, платена изцяло от ищцата на 18.07.2016 г.
Тази претенция съдът намира за изцяло основателна. Възражения в
противен смисъл липсват от страна на ответника вкл. не е направено и
възражение за погасителна давност, поради което и съдът не обсъжда такова.
Сумата от 270.57 лева е действително платена от ищцата – видно от
обсъденото по-горе платежно нареждане. Между страните липсва спор, че
същата се отнася за процесния делбен имот.
2/ За осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1028.35
лева – която сума ищцата е заплатила по изп. дело № 473/2018 г. по описа на
ЧСИ Георги Дичев, като изпълнителното дело е образувано срещу В. Д. Д. и
сумата представлява негови задължения за местни данъци и такси отново за
процесния апартамент за периода от 2012 г. до 2016 г., като за същите срещу
ответника е издаден Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от
ДОПК от 20.07.2017 г.;
Тази претенция съдът намира за частично основателна – до сумата от
165.71 лева. Това е така, доколкото видно от Акт за установяване на
задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от 20.07.2017 г същият е за сумата от
550.06 лева – за период от 2012 г. до 2016 г. неплатени местни данъци и такси.
От тази сума ответникът е внесъл по изпълнителното дело сумата от 384.35
лева. Поради това и съдът приема, че ищцата е довнесла сумата от 165.71
лева – до който и размер претенцията й се явява основателна. За какво са
отишли останалите суми, внесени от ищцата по изпълнителното дело от
ангажираното от последната удостоверение не може да се установи – като се
установява дали са за други публични задължения на ответника респ. за
разноски по делото. Поради това и претенцията за разликата до пълния
размер или за сумата от 862.64 лева се явява неоснователна. В този смисъл е
възражението на ответника, че в делбения процес може да се разглеждат само
претенции досежно имота, предмет на делбата е основателно. В случая съдът
не установи такава връзка между остатъка от внесените от ищцата суми
/които са в размер на 478.29 лева/ предвид информацията в удостоверението.
Не може да бъде споделен и доводът на ищцата, че невнасяне на сумата би
могло да доведе до запор или обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
7
Такива данни по делото не са налице, а дори да бъде наложен запор на сметка
с титуляр ответникът, то ищцата винаги има възможност да поиска от банката
откриване на друга сметка на свое име, чрез която да погасява кредита.
По тази претенция е въведено възражение за давност. Същото обаче
неоснователно, доколкото актът е от 2017 г. за суми в периода от 2012 г. до
2016 г., а изпълнителното дело е образувано 2018 г. Тук следва да се
отбележи, че по ДОПК давността за публични вземания е 5 години и тече от
01.01. на годината, следваща тази, през която сумата е била дължима.
Доколкото такъв период от пет години не е изтекъл /като не е изтекла и 10
години абсолютна давност/, то възражението няма как да бъде споделено.
3/ За осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 288.24
лева – дължими от ответника, но заплатени от ищцата в полза на Столична
община задължения за местни данъци и такси за делбения имот, дължими в
периода от 30.11.2017 г. до 31.12.2020 г.
Тази претенция е основателна до сумата от 284.24 лева – колкото е
действителната стойност на местните данъци и такси, със съответните лихви,
дължими от ответника, но платени от ищцата за периода от 2017 г. до 2020 г.
За остатъка от 4 лева претенцията е неоснователна, доколкото тази сума
представлява такса за плащането, обработено от „Изипей“. В случая обаче
имотът се намира в гр. София – като всички офиси на Столична община вкл.
този в район „Илинден“, където се намира имотът приемат плащане на местни
данъци и такси без начисляване на такси – като няма пречка суми дължими за
имот от единия район да бъдат заплатени без такса в друг район на Столична
община.
Върху всички суми се претендира законна лихва от датата на молбата
26.10.2022 г. – като тази претенция се явява основателна и лихвата следва да
бъде присъдена от датата на молбата с искания по сметки, срещу което
ответникът не е направил възражения.
4/ За осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от общо 20
235.58 лева /съответна на 10 377. 22 евро/ – представляващи половината от
внесените от ищцата суми за погасяване на ипотечен кредит, сключен от
двамата съделители като солидарни длъжници – договор за предоставяне на
кредит за закупуване на недвижим имот от 27.07.2006 г. с „ОББ“ АД, в общ
размер от 40 471.16 лева /като доколкото кредитът е в евро ищцата е
приложила курс от 1.95 лева за едно евро/ - като вноските са направени в
периода от м. 04.2013 г. до м. 10.2022 г.
Тази претенция се явява изцяло доказана – като видно от ССчетЕ
ищцата дори е платила за този период повече от претендираното или сума в
размер на 11 113.68 евро.
По претенциите на ответника:
Съгласно трайната съдебна практика – напр. Решение № 143/06.02.2017
г. по т.д. № 2693/2014 г. на ВКС, 2-ро Т.О . – видно от ТР № 35 от
14.06.1971г. на ОСГК, но също така и Решение № 533 от 30.06.2010г. по гр.д.
№ 1504/2009г. на ВКС, ГК, I г.о., Решение № 1372 от 28.01.2009г. по гр.д. №
5932/2007г. на ВКС, ГК, II г.о. и др., фактическата раздяла е обективно
8
състояние в отношенията между съпрузите, което се характеризира с липса на
всякаква духовна, физическа и икономическа връзка между тях и наличието й
е основание да се приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена
и съответно придобитите имущества от съпрузите в този период са техни
лични. Въз основа на тази практика, отнесена към спора по настоящото дело,
следва да се направи извод, че погасените от ищцата за периода след
фактическата раздяла със средства от трудовите й възнаграждения вноски по
договора за кредит следва да се считат заплатени с нейно лично имущество, а
не с общи средства на двамата съпрузи. Общият принос на двамата съпрузи
при погасяване на кредита следва да се счита оборен поради безспорно
установения по делото факт на настъпила между тях фактическа раздяла и
липса на общо домакинство.
Обратно сумите, внесени от единия солидарен длъжник – в случая
ответникът преди датата на фактическата раздяла се явяват внесени при
наличие на общо домакинство и общ бюджет от съпрузите. Поради това и
ответникът няма право да иска възстановяване на половината от същите, в
който смисъл и възражението на ищцата е основателно.
За дата на фактическата раздяла съдът приема м.04.2013 г. – като тази
дата е видна от молбата за развод, подписана и от двамата съпрузи. По делото
останаха недоказани твърденията на ответника, че раздялата е настъпила през
2015 г. – като ответникът нито посочи конкретен месец, нито ангажира
доказателства в тази насока.
Твърденията на ответника, изложени в отговора, за наличие на уговорка
между страните, по силата на която ищцата е поела задължение да плаща
погасителните вноски по кредита за сметка на неплащане на наемна цена за
общия на страните недвижим имот – възложен й по силата на решението за развод
като родител, упражняващ родителските права, също се явяват недоказани от
събраните по делото доказателства.
В периода след 04.2013 г. от ССчеЕ се установи, че ответникът е внесъл
общо 1449.68 евро – или половината от тях възлизат на 724.84 евро. В тази връзка
и претенцията на ответника е доказана до тази сума.
Над сумата от 1417.66 лева искът на ответника следва да бъде отхвърлен.
Предвид възражението за прихващане:
С оглед възражението за прихващане на ответника, то от сумата от 10 377.
22 евро следва да бъде прихваната сумата от 724.84 евро или претенцията на
ищцата се явява доказана по размер до 9652.38 евро или до 18 882.14 лева
/при използвания от нея курс от 1.95 лева за 1 евро/.
Сумата се дължи със законната лихва от датата на молбата по сметки –
26.10.2022 г.
По тези претенции никоя от страните не е въвела възражение за давност
и съдът не обсъжда такова.
По исканията за разноски на страните:
Необходимите за движението на производството по съдебната делба и
ликвидирането на съсобствеността разноски, когато съделителите не спорят
9
относно имотите, квотите в тях и способа за извършване на делбата, се
понасят от тях във втората фаза съразмерно на стойността на дела им
съобразно установеното в чл. 355 от ГПК правило. Всички останали разноски
по делбения иск в първоинстанционното производство, каквото е и това за
адвокатско възнаграждение, без разноските по съединените искове, се
понасят от всяка страна така, както ги е направила /в този смисъл и
определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч.гр.д. № 6919/2014 г. на ВКС, ГК, I ГО,
определение № 335 от 01.07.2015 г. по ч.гр.д. № 2020/2015 г. на ВКС, ГК, I
ГО, и др., както и Определение № 758/08.09.2017 г. по в.ч.гр.д. № 483/2017 г.
по описа на Пернишкия ОС/.
В настоящия случай ищцата претендира разноски от 5580 лева, от които
5530 лева възнаграждение за адвокат, 150 лева за съдебно техническа
експертиза и 200 лева за съдебно счетоводна експертиза.
От сумата от 5530 лева – 3530 лева са за първата фаза на делбата, а 2000
лева – за втората фаза – видно от двата договора за правна защита и
съдействие, като и сумите са действително платени. Доколкото първата фаза е
приключила без оспорване и съединени искове, то тези разноски остават в
тежест, както са направени.
От своя страна СТЕ ползва еднакво и двете страна, поради което и
разноските от 150 лева депозит по същата остават, както са направени.
От сумата от общо 2000 лева – предвид липсата на разграничение – 400
лева се дължат по искането за възлагане, а останалите 1600 лева по сметките.
Така от сумата от 1800 лева на ищцата се дължат 1458.91 лева.
Ищецът претендира 1800 лева за адвокат, 150 лева за СТЕ и 400 лева за
ССчетЕ. От тази сума 150 за СТЕ остават, както са направени.
От 1800 лева за адвокат половината са дължими по първата фаза и
остават, както са направени.
От сумата от 900 лева съдът приема, че 180 лева се дължат по искането
за възлагане. От сумата от 1120 лева се дължат на ответника 199.70 лева или
общо на ответника се дължат 379.70 лева.
Всички съделители следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на
Софийския РС и съответната държавна такса в размер на 4 % стойността на
дела им, но не по-малко от 50 лева или за ищцата С. З. 3814 лева и за
ответника В. Д. също 3814 лева.
По претенциите по сметки ищцата дължи: 1/ 0.69 лева – по претенцията
за сумата от 288.24 лева; 2/ 41.94 лева – по претенцията за сумата от 1028.35
лева – съобразно отхвърлената част от исковете й по сметки – или общо 42.63
лева.
По претенциите по сметки ответникът 1/ 50 лева по претенцията за
сумата от 135.29 лева; 2/ 49.31 лева – по претенцията за сумата от 288.24
лева; 3/ 755. 28 лева – по иска за вноски по кредита – по уважените сметки на
ищцата срещу него и 4/ 655.11 лева по неговия иск по сметки в отхвърлената
му част или общо 1509.70 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
10
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО на С. З., с ЕГН: **********
и адрес: гр. София, район Илинден, адрес ЗА ПОСТАВЯНЕ В НЕЙН ДЯЛ
по реда на чл. 349, ал. 1 от ГПК на следния недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда – жилище апартамент № 22 с идентификатор съгласно
схема № 15-739039-08.07.2021г., издадена по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед РД-18-
49/16.09.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на КККР, засягащо имота от 07.07.2021г., с адрес: гр. София, район Илинден,
адрес, представляващ самостоятелен обект на етаж 8 в сграда с
идентификатор 68134.1201.51.1., с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ: 88,43 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: 68134.1201.51.1.23., под
обекта: 68134.1201.51.1.19, над обекта: няма, стар идентификатор: няма,
ЗАЕДНО с прилежащите към обекта мазе № 22 и 4,789 % ид.ч. от общ.ч. на
сградата,
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда – жилище апартамент № 22 с
идентификатор съгласно схема № 15-739039-08.07.2021г., издадена по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със
заповед РД-18-49/16.09.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо имота от 07.07.2021г., с адрес: гр.
София, район Илинден, адрес, представляващ самостоятелен обект на етаж 8
в сграда с идентификатор 68134.1201.51.1., с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ:
88,43 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж:
68134.1201.51.1.23., под обекта: 68134.1201.51.1.19, над обекта: няма, стар
идентификатор: няма, ЗАЕДНО с прилежащите към обекта мазе № 22 и 4,789
% ид.ч. от общ.ч. на сградата, при следните квоти: за С. З., с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, район Илинден, адрес – ½ идеална част и за
В. Д. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. Младост 1, бл. 3, вх. 6,
ап. 94 – ½ идеална част.
При претенциите по сметки:
А/ ОСЪЖДА В. Д. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к.
Младост 1, бл. 3, вх. 6, ап. 94 ДА ЗАПЛАТИ на С. З., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, район Илинден, адрес, сумата от 135.29 лева –
представляваща ½ от такса за подновяване на ипотеката върху имота в общ
размер от 270.57 лева, платена изцяло от ищцата на 18.07.2016 г., ведно със
законна лихва от датата на молбата по сметки 26.10.2022 г. до окончателното
плащане;
Б/ ОСЪЖДА В. Д. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к.
Младост 1, бл. 3, вх. 6, ап. 94 ДА ЗАПЛАТИ на С. З., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, район Илинден, адрес, сумата от 165.71 лева, която сума
ищцата е заплатила по изп. дело № 473/2018 г. по описа на ЧСИ Георги
11
Дичев, като изпълнителното дело е образувано срещу В. Д. Д. и сумата
представлява част от негови задължения за местни данъци и такси отново за
процесния апартамент за периода от 2012 г. до 2016 г., като за същите срещу
ответника е издаден Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от
ДОПК от 20.07.2017 г., ведно със законна лихва от датата на молбата по
сметки 26.10.2022 г. до окончателното плащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 862.64 лева – поради неоснователност на претенцията в
отхвърлената част.
В/ ОСЪЖДА В. Д. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к.
Младост 1, бл. 3, вх. 6, ап. 94 ДА ЗАПЛАТИ на С. З., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, район Илинден, адрес, сумата от 284.24 лева – дължими от
ответника, но заплатени от ищцата в полза на Столична община задължения
за местни данъци и такси за делбения имот, дължими в периода от 30.11.2017
г. до 31.12.2020 г., ведно със законна лихва от датата на молбата по сметки
26.10.2022 г. до окончателното плащане КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 4 лева – поради неоснователност на претенцията в отхвърлената част.
Г/ ОСЪЖДА В. Д. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к.
Младост 1, бл. 3, вх. 6, ап. 94 ДА ЗАПЛАТИ на С. З., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, район Илинден, адрес, сумата от 18 882.14 лева –
представляващи половината от внесените от ищцата суми за погасяване на
ипотечен кредит, сключен от двамата съделители като солидарни длъжници –
договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от
27.07.2006 г. с „ОББ“ АД /като доколкото кредитът е в евро ищцата е
приложила курс от 1.95 лева за едно евро/ - като вноските са направени в
периода от м. 04.2013 г. до м. 10.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
молбата по сметки 26.10.2022 г. до окончателното плащане – КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1417.66 лева поради извършено СЪДЕБНО
ПРИХВАЩАНЕ с дължима от ищцата на ответника сума от 1417.66 лева – за
платени от ответника суми за погасяване на ипотечен кредит, сключен от
двамата съделители като солидарни длъжници – договор за предоставяне на
кредит за закупуване на недвижим имот от 27.07.2006 г. с „ОББ“ АД – като
вноските са направени в периода от м. 05.2013 г. до м. 04.2014 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на В. Д. Д., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ж.к. Младост 1, бл. 3, вх. 6, ап. 94 против С. З., с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, район Илинден, адрес за осъждане на С. З. да
заплати на В. Д. сумата от 16 377.76 лева – представляващи разликата между
сумата от 1417.66 лева и пълния предявен размер на претенцията за
половината от внесените от ответника суми за погасяване на ипотечен кредит,
сключен от двамата съделители като солидарни длъжници – договор за
предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 27.07.2006 г. с
„ОББ“ АД, /като доколкото кредитът е в евро ответникът е приложил курс от
1.95583 лева за едно евро/ - като вноските са направени в периода от м.
07.2006 г. до м. 04.2021 г.
Разноски:
ОСЪЖДА В. Д. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. Младост
12
1, бл. 3, вх. 6, ап. 94 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на С. З., с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, район Илинден, адрес сумата 1458.91
лева разноски за ССчетЕ и адвокатски хонорар по исканията по сметки
съобразно уважената част от същите.
ОСЪЖДА С. З., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, район Илинден,
адрес да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на В. Д. Д., с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, ж.к. Младост 1, бл. 3, вх. 6, ап. 94 сумата
379.70 лева разноски за ССчетЕ и адвокатски хонорар за иска по исканията
по сметки съобразно уважената част от същите и претенцията за възлагане.
Държавни такси:
ОСЪЖДА В. Д. Д., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ж.к. Младост
1, бл. 3, вх. 6, ап. 94 , ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд на
основание чл. 355 вр. с чл. 78 от ГПК сумата в размер на общо 3814 лева,
представляваща дължима държавна такса съобразно стойността на дела му и
сумата от 1509.70 лева по исковете по сметки.
ОСЪЖДА С. З., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, район Илинден,
адрес, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд на основание чл.
355 вр. с чл. 78 от ГПК сумата в размер на общо 3814 лева, представляваща
дължима държавна такса съобразно стойността на дела й и сумата от 42.63
лева – държавна такса по претенциите по сметки.
УКАЗВА на съделителите да внесат възложените в тяхна тежест
разноски по сметка на съда, в едноседмичен срок, считано от влизане на
решението в сила, КАТО ГИ ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай
съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към
принудително събиране на вземанията.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че преди внасяне на възложените в
тяхна тежест разноски няма да им бъде издаден заверен препис от съдебното
решение, нито изпълнителни листа за присъдените в тяхна полза суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ДА НЕ СЕ ИЗДАВАТ преписи от решението и изпълнителни листа в
полза на съответната страна преди заплащане на сумите, присъдени в полза на
съда.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13