№ 260
гр. Благоевград, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210201474 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „И. С.” Е. с ЕИК, с адрес на управление
гр.Б., ж.к. „З.“, ет., ап., представлявано от И. В. Г. против Наказателно постановление
№ 580367-F612039/02.06.2021г., издадено от директора на офис Благоевград при ТД на
НАП София, с което на дружеството-жалбоподател на основание чл.355, ал.1, пр.1
КСО е наложена "имуществена санкция" в размер на 500лв. за нарушение на чл.4, ал.1,
т.1, б.а Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при
тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр.чл.5, ал.4, т.1 КСО.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила. В тази връзка се сочи, че в НП липсвало описание на
фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, като не ставало ясно за
какво нарушение е санкционирано дружеството. Сочи се, че неподаването на
декларацията в установения срок се дължало на тежко протекла ковид инфекция и
последвало трудно възстановяване на управителя на дружеството, поради което се
поддържа, че нарушението представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28
ЗАНН.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
В съдебното заседание дружеството, се представлява от адв. К., която
поддържа подадената жалба. Допълва, че АУАН е съставен извън предвидените с чл.34
ЗАНН срокове. Изтъква, че подаването на декларация извън предвидения за това срок
се дължи на действията на счетоводителя на дружеството- жалбоподател. Претендира
присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява от юрисконсулт М.,
която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди атакуваното
1
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Излага доводи за липса
на процесуални нарушения и счита, че събраните по делото доказателства
установявали извършването от дружеството на санкционираното с НП нарушение.
Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 20.01.2021г. в 15.37ч. „И. С.” Е. в качеството му на работодател и осигурител
чрез квалифициран електронен подпис, подало декларация обр. 1 „Данни за
осигуреното лице” за месец ноември 2020г., като декларацията е приета с генериран
Протокол с изх. №01000213016994/20.01.2021г.
По повод депозирано от дружеството-жалбоподател искане за издаване на
удостоверение за наличие или липса на задължения на основание чл.87, ал.6 ДОПК, на
17.05.2021г. свидетелката Т.С. извършила проверка, при която установила, че
дружеството е подало декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице” за месец
ноември 2020г. след установения с чл.4, ал.1, т., б.“ а“ от Наредба Н-8/29.12.2005 срок,
който изтичал на 29.12.2020г., предвид това, че 25.12.2020г. бил неработен ден.
С. приела, че на 30.12.2020г. дружеството е извършило нарушение на чл.4, ал.1,
т., б.“ а“ от Наредба Н-8/29.12.2005. във вр.чл.5, ал.4, т.1 КСО, поради което на
17.05.2021г., в присъствието на свидетелката И.Т. и управителя на дружеството,
съставила срещу последното АУАН F612039. Актът е връчен на управителя на
дружеството на същата дата, без да са обективирани възражения. Такива не са
постъпили и в предвидения с чл. 44, ал.1 ЗАНН срок.
Въз основа на АУАН № F612039/17.05.2021г. при идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация на 02.06.2021г. директорът на офис
Благоевград при ТД на НАП София издал обжалваното НП, което е връчено на
управителя на дружеството на 28.09.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Т.С., И.Т. и М. П. и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: болничен
лист издаден на И. В. Г., за период от 02.11.2020 г. до 15.11.2020 г. и сертификат за
преболедувал на И. В. Г., писмо на ТД на НАП-офис Благоевград от 13.10.2021 г.,
известие за доставяне на лист 5 от делото, АУАН от 17.05.2021 г., удостоверение от
17.05.2021г. за наличие или липса на задължения на „И.-С.“ Е., искане за издаване на
документ от 17.05.2021 г., протокол от 20.01.2021г., заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г.,
писмо на ТД на НАП-офис Благоевград от 10.11.2021 г., ведно със справка.
При изграждането на фактическите си изводи съдът се довери на показанията
на свидетелите С. и Т., като съобрази тяхната последователност, непротиворечивост и
корелацията им с приложените по делото писмените доказателства.
Въззивната инстанция подложи на критичен анализ показанията на М. П. като
отчете близката й родствена връзка с управителя на санкционираното дружество.
Независимо от горното, съдът приема за достоверни показанията на тази свидетелката
с оглед тяхната непротиворечивост и подкрепата им от представената медицинска
документация, съдържаща данни за здравословното състояние на управителя на „И. С.“
Е. .
От показанията на П. и приетите по делото медицински документи се
установява влошеното здравословно състояние на управителя на дружеството-
жалбоподател за периода м. ноември 2020г. – м. януари 2021г.
2
Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени
доказателства, които не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото.
От показанията на свидетелите, и протокол № изх.№
01000213016994/20.01.2021г., съдът установи подаването на обр. 1 „Данни за
осигуреното лице” за месец ноември 2020г на 20.01.2021г..
В показанията на свидетелите С. и Т. и писмените документи се съдържат
данни за извършената от С. проверка, направените при нея констатации и процедурата
по съставяне и връчване на АУАН и НП.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 28.09.2021г., а жалбата е от
05.10.2021г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от инспектор по приходите, съгл. чл. 355, ал.5 КСО вр. чл. 7, ал.1, т.4 от Закона за НАП
и т.2.1. от приложената заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г., атакуваното НП е издадено
от орган, надлежно упълномощен от ръководителя на НАП съгл. чл. чл.355, ал.5 КСО
и т.1.2. от същата заповед. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са
материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за
него административно наказание
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3
ЗАНН.
Съдът намира за неоснователен релевирания от представителя на
жалбоподателя довод за съставяне на АУАН извън регламентирания с чл.34, ал.1
ЗАНН тримесечен срок. От събраните по делото доказателства се установява, че
административното нарушение е открито от актосъставителя при извършена на
17.05.2021г. справка в информационната система на ТД на НАП София офис
Благоевград, която дата съдът приема за установяване, както на нарушението, така и на
нарушителя, поради което тримесечният срок за съставяне на акта започва да тече
именно от тогава. Ето защо съставеният на същата дата АУАН е в срока по чл.34, ал. 1
ЗАНН. Не може да се приеме, че от деня, следващ изтичането на регламентирания 4,
ал.1, т.1, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2016г. срок нарушителят следва да се счита за
открит. Действително, информацията за подадените декларации, се изпраща до ТД на
НАП и служителите й могат по всяко време да извършат проверка на подаването на
такива декларации. Те обаче нямат задължение ежемесечно да извършват такива
проверки служебно, нито могат единствено по информацията в електронната си
система да установят дали и кога е извършено нарушение чл.4, ал.1, т.1, б.а Наредба Н-
13/17.12.2019г. във вр.чл.5, ал.4, т.1 КСО. Затова и в случая съставянето на АУАН на
17.05.2021г. законосъобразно е поставило началото на административнонаказателното
производство срещу дружеството -жалбоподател.
Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването им и съдържат
3
всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в
това число описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
неговата правна квалификация и доказателствата, установяващи нарушението.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Предвид горното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Въззивният съд намира атакуваното наказателно постановление и за
материалноправно законосъобразно.
По същество преценката на административнонаказващия орган, че в качеството
си на осигурител дружеството- жалбоподателя е нарушил изискванията на чл.4, ал.1,
т.1, б.а Наредба Н-13/17.12.2019г. във вр.чл.5, ал.4, т.1 КС О е правилна.
Съгласно разпоредбата на 4, ал.1, т.1, б.а Наредба Н-13/17.12.2019г Декларация
образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на
Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и
поделения – за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за
който се отнасят данните, включително и при полагащо се обезщетение на
трудоустроено лице, на което не е предоставена подходяща работа.
Същевременно съгласно, чл.5, ал.4, т.1 КСО осигурителите, осигурителните
каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в
Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните
вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд,
здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване,
вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в
осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите
лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;
В случая дружеството жалбоподател, в качеството си на работодател и
осигурител на лица, които работят по трудови правоотношения, не е подал в ТД на
НАП София, офис Благоевград, декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице“
за месец ноември 2020 г.
С установеното неподаване в законовия срок на процесната декларация е
осъществен от обективна страна съставът на твърдяното административно нарушение,
тъй като този вид нарушения спадат към групата на т. нар. "формални нарушения"
(такива на просто извършване), при които фактическият им състав не съдържа като
елемент настъпването на допълнителни общественоопасни последици – достатъчно е
изтичането на определен срок за извършването на предписаното от закона действие, за
да се реализира съставът на нарушението. Дружеството е следвало да подаде
процесната декларация в посочения чл. 4, ал.1, т.1, б.а Наредба Н-13/17.12.2019г. - в
случая до 29.12.2020г.-първият присъствен ден след 25.12.2020г., който е неработен
ден. С неспазването на този срок е осъществено нарушението, без да се изисква
настъпването на друг допълнителен вредоносен резултат.
Доколкото отговорността е на дружеството-юридическо лице, а тя е обективна
и безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на нарушението да е
реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
Тук е мястото да се посочи, че влошеното здравословно състояние на
управителя на дружеството не представлява пречка от обективен характер,
препятстваща възможността дружеството да изпълни предвиденото с 4, ал.1, т.1, б.а
4
Наредба Н-13/17.12.2019г. задължение, предвид това че подаването на процесната
декларация не е задължително да бъде извършено лично от управителя на търговското
дружество, като и в случая тази декларация е подадена на 20.01.2021г. от лице,
различно от управителя.
Същевременно подаването на декларация обр. 1 извън определения за това
срока дори и да се дължи на пропуск на счетоводителя на дружеството, не може да
доведе до отпадане на административнонаказателната отговорност, предвидена за това
нарушение, доколкото същото представлява организационен въпрос.
Санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО предвижда, че който наруши
разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и разпоредбите на нормативните актове по
прилагането им, се наказва с имуществена санкция за едноличните търговци и
юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание
.
Наложената на основание посочената разпоредба имуществена санкция е
индивидуализирана от наказващия орган в минимално установения от закона размер от
500 лв, при отчитане на предвидените в чл. 27, ал.1 и ал.2 ЗАНН критерии и
обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, като същата съответства
на характера на извършеното нарушение и би постигнала целите, визирани в ЗАНН
цели.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата
не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – а именно такъв, при
който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид .
По тази причина наказаното дружество не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като,
процесното нарушение е такова формално такова / „на просто извършване". Същото е
довършено с факта на неизпълнение на предвидените в КСО задължения на
физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в
нарушение самото застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила,
без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Действително приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед
наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение
е застрашило обществените отношения. В конкретния случай, неизпълненото
задължение от страна на наказаното дружество е засегнало държавна политика по
проследяване на данните за осигурените лица и дължимите за тях осигурителни
вноски. По тази причина и предвид констатираното закъснение от почти 1 месец,
обществената опасност е с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да
се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо
депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно и
обосновано.
При този изход на делото право на разноски възниква за
административнонаказващия орган.
5
Разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че делото не представлява
фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на наказващия орган, съдът намира, че за
производството пред Районен съд-Благоевград на НАП следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е
от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.1 Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 580367-F612039/02.06.2021г.,
издадено от директора на офис Благоевград при ТД на НАП София, с което на „И. С.”
Е. с ЕИК, с адрес на управление гр.Б., ж.к. „З.“, ет., ап., представлявано от И. В. Г. на
основание чл.355, ал.1, пр.1 КСО е наложена "имуществена санкция" в размер на
500лв. за нарушение на чл.4, ал.1, т.1, б.а Наредба Н-13/17.12.2019г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във
вр.чл.5, ал.4, т.1 КСО.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 АПК „И. С.” Е. с
ЕИК, с адрес на управление гр.Б., ж.к. „З.“, ет., ап., представлявано от И. В. Г. ДА
ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сума в размер на 80лв /осемдесет
лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, направени в
производството ред РС- Благоевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6