Присъда по дело №1418/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 26
Дата: 30 август 2021 г.
Съдия: Петко Иванов Минев
Дело: 20215300201418
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 26
гр. Пловдив , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесети август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петко Ив. Минев
СъдебниВалентина Стамова
заседатели:Попова
Румен Петков Костов
при участието на секретаря Пенка Н. Стоянова
и прокурора Владимир Петров Вълев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Наказателно дело от общ
характер № 20215300201418 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Д. П. - роден на ********** г. в П., К.,
гражданство - К., постоянно пребиваващ в Р. Б., чужденец с Удостоверение за
пребиваване на граждани на ЕС № ****с валидност до *** г., неженен,
неосъждан, със средно образование, с адрес с. Б., обл. П., ул. „***“ № ***,
ЛНЧ ****, за ВИНОВЕН в това, че на **** г. в землището на с. Б***, обл.
П., местност „К.“, при управляване на моторно превозно средство - товарен
автомобил марка „Форд“ модел „Рейнджър“ с регистрационен номер *** е
нарушил правилата за движение:
Чл.5, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства“.
Чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
1
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“
и по непредпазливост е причинил смъртта на П.З. Г., ЕГН **********,
от с. Б., обл. П., поради което и на основание чл.343, ал.1, б. „в“, във
вр.чл.342, ал.1 от НК, вр.чл. 373, ал.2 от НПК, вр.чл. 58а, ал.1 от НК го
ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание на подсъдимия Д. П. в размер на ДВЕ ГОДИНИ И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал.1, т.1, предл.1 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА времето, през което подсъдимият Д. П. е бил задържан по реда
на ЗМВР и НПК, считано от 12.05.2019 г. до 23.05.2019г., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА
подсъдимия Д. П. от правото да управлява моторно превозно средство за
срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал.4 от НК ПРИСПАДА от така наложеното
наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от право да управлява МПС времето,
през което подсъдимият Д. П. е бил с временно отнето свидетелство за
правоуправление по реда на чл. 69а от НПК, считано от 15.05.2019 г. до
влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – лек автомобил марка
„Форд“, с рег. № ***и контактен ключ за същия, както и регистрационна
табела с № *****, намиращи се на съхранение при домакина на РУ-Раковски,
да се върнат на подсъдимия Д. П., след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: марлен тампон с
физиологичен разтвор - натривка от мазно петно на преден капак,
пластмасова част бяла на цвят, пластмасови елементи, черни на цвят,
пластмасова част черна на цвят, пластмасова част черна на цвят, шапка, косми
от глава на труп, черно яке с разкъсвания, маскировъчен панталон скъсан в
областта на дясно коляно, 2 бр. марлен тампони с обтривки от пръски върху
лявата греда на т.а. „Форд Рейнджър“, изсушена кръв при СМЕ, иззета за
сравнителен материал при аутопсия на труп, намращи се на съхранение при
домакин на РУ-Раковски, да се УНИЩОЖАТ като вещи без стойност, след
влизане на присъдата в законна сила.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. П. /със снета по делото самоличност/, да
2
заплати на частните обвинители Ю. С. М., А. З. А., Ф.А. Г. и З.А. Г.
направените разноски за повереник в размер на от по 800.00 /осемстотин/
лева за всеки един от тях.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. П., със
снета по-горе самоличност да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД
на МВР – Пловдив сумата от 3773.04 лева /три хиляди седемстотин
седемдесет и три лева и четири стотинки/, представляваща направени
разноски за експертизи в хода на досъдебното производство.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за преводач в съдебното
производство в размер на 50.00 лв. остават за сметка на съда.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Пловдивския апелативен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите



Мотиви към Присъда № 26/30.08.2021г. по НОХД № 1418/2021г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив.

Спрямо подсъдимия Д. П. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на
11/12.05.2019 г. в землището на с. Б., обл. Пловдив, местност „****“, при
управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Форд“
модел „Рейнджър“ с регистрационен номер **** е нарушил правилата за
движение: чл.5, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства“; чл.20 ал.2 от Закона за движение по
пътищата „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието 1 на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и
по непредпазливост е причинил смъртта на П.З. Г., ЕГН **********, от с. Б.,
обл. Пловдив.
За съвместно разглеждане в наказателния процес не е предявен
граждански иск от пострадалите З. Г., Ф. Г., А.А., Ю.М., действаща лично и
като майка на малолетните З. Г. и П. Г.. По тяхно искане чрез повереника им –
адв. К., същите бяха конституирани в качеството на частни обвинители в
наказателния процес против подсъдимия Д. П..
В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от
фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за
осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимият Д. П. следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.58а от НК, предвид направеното
признание от негова страна на фактите по обвинителния акт. Според
прокурора е налице превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства и в този смисъл предлага да бъде определено наказание
лишаване от свобода в размер, близък до минимума, предвиден в закона,
което да бъде намалено с 1/3, а изпълнението на определеното наказание да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок съгласно чл.66 от НК.
Прокурорът счита, че след редукцията на наказанието на подс. П. следва да
бъде определено наказание в размер на 3 години лишаване от свобода
1
условно с изпитателен срок от 5 години, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 години. Според прокурора разноските по делото
следва да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия.
Повереникът на частните обвинители – адв. К. изразява становище
за доказаност на обвинението от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Според адв. К., на подс. Д. П. следва да се
наложи наказание 3 години лишаване от свобода ефективно, както и да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 години. Претендират се
разноски за повереник.
Защитникът на подсъдимия – адв. К.Д. не оспорва фактическата
обстановка и правна квалификация, възприета от обвинението. Адв. Д.
акцентира на многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства – чистото му съдебно минало, направеното самопризнание,
добрите характеристични данни, оказаното съдействие в хода на досъдебното
производство, доброто име, с което се ползва в обществото, както и семейна и
трудова ангажираност. С оглед на това защитникът пледира на подсъдимия Д.
П. да бъде определено минимално наказание, което да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок по реда на чл.66 от НК. Защитникът изразява
становище, че следва да бъде наложено и кумулативно предвиденото
наказание „лишаване от право да управлява МПС”, но в минимален размер.
Защитникът пледира алтернативно за преквалификация на деянието по чл.
343а, ал. 1, б. „б“ от НК, тъй като според него подс. П. след деянието е
направил всичко, което зависи от него за оказване помощ на пострадалия,
обаждайки се на тел. 112 и съобщавайки за инцидента. В този случай адв. Д.
предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „пробация“.
Защитникът пледира алтернативно и за прилагане на института на чл. 12а от
НК – задържане на престъпник и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото
му обвинение. Според адв. Д. подзащитният му е преследвал пострадалия и
придружаващите го лица, които са опитали да откраднат животни от имота
му и именно те са провокирали инцидента с противоправното си нападение.
Подсъдимият Д. П. признава всички факти и обстоятелства,
изложени в обвинителния акт. Същият признава вината си и изразява
съжаление за случилото се и се солидаризира с казаното от адвоката си. В
последната си дума подс. Д. П. иска да му бъде наложено минимално
наказание.
Съдът, въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. П. е роден на ********** г. в П., К., гражданство –
К., чужденец, постоянно пребиваващ в Република България, неженен /живущ
на семейни начала/, неосъждан, със средно образование, с адрес с. Б., обл.
2
Пловдив, ул. „******, ЛНЧ**********
Подсъдимият Д. П. придобил свидетелство за управление на МПС на
21.11.1977 г. в Република К. от кипърските власти. Подсъдимият П.
притежавал СУМПС издадено на 30.11.2016 г. с № *****за категориите АМ,
А1, А2, А, В1, В, С1, С1, D1, D, BE, ΣΤ, Η, Ζ, Θ. Сред категориите превозни
средства, за които подс. П. имал придобита правоспособност била и тази за
тежкотоварни автомобили.
Подс. П. бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК за извършено от
него престъпление по чл.144 ал.3 предл.1 вр.ал.1 предл.3 от НК с решение на
Районен съд гр. Пловдив по НАХД № 1062/2006 г., в сила от 23.10.2006г.
Като водач на моторно превозно средство подсъдимият бил наказван за
нарушения по Закона за движение по пътищата, като за периода на
пребиваване в Република България имал издадени 5 броя актове за
нарушаване на ЗДвП, респ. имал 5 броя наказателни постановления, 3 от
които били влезли в сила, а 2 били отменени от съда. Подс. П. нямал отнети
контролни точки, като имал издадени и 6 броя фиша за нарушения на ЗДвП.
В хода на разследването е установено следното:
Подс. П. бил гражданин на Република К., като през 2002 г. се преместил
да живее в Република България, закупил земеделски земи и направил
кравеферма в землището на с. Б., като създал търговското дружество „*****“
ЕООД с ЕИК *****. Едноличен собственик на капитала на дружеството бил
подс. Д. П., който имал право на постоянно пребиваване в Република
България и упражнявал трудова дейност в дружеството „*****“ ЕООД с ЕИК
***** като управител. Кравефермата на подс. П. се намирала на баир, в
землището на с. Б., обл. Пловдив на мястото, където преди години било
разположено ТКЗС-то в селото, в местността „****“. Търговското дружество,
управлявано от подс. П. стопанисвало и земеделски земи в близост до
фермата в местността „*****“, сред които били поземлен имот № ***** и
поземлен имот с № *****, видно от приложена по досъдебното производство
подробна справка от Община служба по земеделие гр. Р. Подсъдимият П.
живеел във фермата си на семейни начала със св. Т. Т. Л., като във фермата
били отглеждани крави, телета, овце, кози, коне и магарета. Във фермата
нямало постоянни пазачи, нямало поставени камери за видеонаблюдение,
като част от баира бил заграден с оградна метална мрежа.
Търговското дружество „*****“ ЕООД ползвало товарен автомобил
„Форд Рейнджър“, който бил на цвят черен металик и който бил собственост
на „*****“ ЕООД и имал държавен контролен номер *****.
Товарният автомобил се управлявал единствено и само от подс. Д. П.,
3
който бил правоспособен водач на МПС и имал издадена шофьорска книжка
от кипърските власти за управление и на товарен автомобил.
Кражбите на животни от фермата на подс. П. и опитите за такива били
част от живота във фермата и били постоянна грижа на подс. П.. РУ –
Раковски било многократно сигнализирано от подс. П. за множеството
противоправни деяния свързани с посегателство върху имуществото му и
опитите за такова.
Във връзка с тези действия било образувано и НОХД № 4239/2018 г. на
Районен съд гр. Пловдив за това, че за времето от месец декември 2013 г. до
17/18.11.2014 г. от кравефермата на подс. П., находяща се в землището на с.
Б., обл. Пловдив, при условията на продължавано престъпление и
предварително сговаряне на лицата А. И. Г., Д.А. И., С. А. И., С. Т. С., О. И.
Г., А.. З. А. и Т. А. Т. отнели животни, като през месец декември 2013 г.
отнели 7 броя крави, през месец декември 2013 г., като всички отнети чужди
движими вещи били на обща стойност 40 800 лева.
На 08 срещу 09.05.2019 г. неустановени лица отново отнели 5 броя
крави от кравефермата на П., което провокирало същия да прави вечер
обиколки с автомобила си – „Форд Рейнджър“, описан по-горе, да оглежда
оградата и загражденията около фермата си и да следи за лица, които са със
зловредни намерения.
Вечерта на 11.05.2019 г. подс. П. бил във фермата си, която била
разположена в землището на с. Б., обл. Пловдив и след като се стъмнило след
22:30 часа излязъл извън огражденията на фермата, за да направи обичайния
обход около имота си. Около 23:00 часа същата вечер подс. П. забелязал
трима непознати за него лица, които излизали от фермата му през
загражденията навън. подс. П. се стреснал, защото не бил забелязал кога
непознатите лица са влезли във фермата, където се намират животните му.
Подсъдимият П. забелязал, че две от лицата извеждат навън две крави, които
били завързани от крадците с въжета за вратовете, а третото лице вървяло зад
тях и тикало още 3-4 крави. Подс. П., виждайки как непознатите за него лица
отворили оградата, като натискали с крака ограждението, което било с
метална тел, се уплашил и се отправил към автомобила си „*****“ с ДК №
*******, който бил паркиран в близост, за да влезе в него и да бъде по-
защитен вътре. След качване в автомобила подс. П. веднага се заключил.
Подсъдимият П. знаел, че след като го забележат непознатите може да го
нападнат.
Непознатите лица отвеждайки кравите се насочили към нивите,
разположени между имота на подс. П., намиращи се в местността „*****“ в
посока автомагистрала Тракия. Подс. П. знаел механизма за извършване на
кражбите и обстоятелството, че след като бъдат изкарани от имота му,
животните обичайно биват прекарвани до автомагистрала „Тракия“, където се
4
претоварвали на бус и били откарвани в неизвестна посока. Подс. П. запалил
автомобила си, като се отправил в посока след непознатите лица, които
отвеждали неговите крави, желаейки да осуети отнемането на животните си.
Първите сто метра подс. П. не запалил фаровете от страх да не бъде
забелязан, като искал след като настигне непознатите лица да ги освети с
фаровете, за да могат те да се стреснат, а той да спаси животните си, като ги
върне във фермата. След включване на фаровете, намирайки се в землището
на с. Б., обл. Пловдив, подс. П. тръгнал бавно с колата към непознатите лица,
които били роми от селото и част от които били осъждани за предходни
кражби на животни от неговата ферма. Четирите лица били рецидивисти,
многократно осъждани, като А. Г. бил осъждан 7 пъти, А. Г. 9 пъти, А. И. 2
пъти, а П. Г. 14 пъти. Подс. П. се движел бавно в посока лицата, за да ги
сплаши и да оставят животните, като четирите лица, а именно А. Г., А. Г., А.
И. и П. Г. след като го видели се разбягали в различни посоки на полето. При
забелязване на автомобила покойният П. Г. и А. Г. се разбягали заедно с
другите придружаващи ги лица, като П. Г. бягал с около 11-13 км/ч, а А. Г. –
11-13 км/ч. Скоростта на товарния автомобил управляван от подс. П. била
около 20 км/ч. Обвиняемото лице загубило от поглед лицата описани по-горе,
защото виждал единствено в обсега на осветеност, осигурявана от фаровете
на автомобила му. Подс. П. нямал в себе си телефон, защото същият бил
останал във фермата, бил уплашен и не знаел какво да прави. Стигайки до
кравите, които се намирали в засадена нива с люцерна и трева, която била
разположена в местността „*****“ в землището на с. Б., обл. Пловдив,
ползвала се от подс. П., животните тръгнали да се връщат към фермата. Подс.
П. се намирал в нива, която ползвал и била поземлен имот с № **** и която
била в местността „****“ в землището на с. Б., обл. П.
Водачът на товарния автомобил – подс. Д. П. в землището на с. Б., обл.
Пловдив, на 11/12.05.2019 г. се движел в посока от северозапад на югоизток,
като в един момент направил два десни завоя, като в резултат на действията
му настъпили два удара в предната част на автомобила, единият от който бил
с пешеходеца св. А. Г., а другият с пешеходеца П. Г. При втория десен завой
автомобилът „Форд Рейнджър“ с ДКН *******, управляван от подс. П.
преминал над тялото на П.Г., след което продължил движението си. Предната
регистрационна табела на товарния автомобил паднала и останала на мястото
на ударите, като впоследствие била приобщена по делото при извършените
следствени действия.
Първоначално подс. П. блъснал отзад в поясната област и таза
пострадалия Г., след първоначалния удар тялото на Г. се извило назад към
предния капак на автомобила, след което осъществило няколко завъртания,
възкачило се върху предния капак, ударило главата си в него и изпаднало от
автомобила, след което било прегазено в областта на главата, с възкачване и
натиск по лявата половина на главата и притискане на лявата лицева област
върху земята.
5
В резултат на удара върху П. Г. настъпили следните травматични
увреждания: остра кръвозагуба, вследствие на тежка черепно-мозъчна травма,
счупване основата на черепа в средна черепна ямка с фрагмент в ляво
слепоочно, счупване на черпения покрив, контузия на мозъчния ствол,
кръвоизлив под меката мозъчна обвивка ляво тилно-слепоочно,
кръвонасядане на меките черепни обвивки, мозъчен оток, кръв в устна
кухина, трахея, бронхи, хранопровода, аспирационни огнища в белите
дробове, микроскопски доказана кръв в някои алвеоли, счупване на 4-ти
гръден прешлен, 1 -во дясно ребро, 1,2-ро леви ребра, счупване на лява
скулова кост, изкълчване на ключицата от гръдната кост, счупване на таза,
разединяване на симфизата/симфизиолиза/, спираловидно счупване на лява
бедрена кост със слабо кръвонасядане в мястото на счупването, разкъсно-
контузна рана в дясно тилно-теменно, охлузване в дясно тилно, охлузване на
лявата лицева половина, кръвонасядания на горния и долния клепач на лявото
око, охлузвания и разкъсно-контузни рани на дясна ушна мида, разкъсно-
контузна рана на лява ушна мида, охлузвания на шията, охлузвания и
кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош, дълбоки
кръвонасядания на мускулите на гърба, охлузване в поясната област с
дълбоко кръвонасядане под него, охлузване на лявата лакътна става,
охлузвания на дясната раменна става, охлузване на дясна лакътна става,
кръвонасядания и охлузвания на дясна предмишница, охлузване на лявото
бедро, охлузвания на лявата подбедрица, охлузване на лява глезенна става,
охлузвания на дясна колянна става, охлузване на дясна подбедрица;
цикатрикс на корема, сраствания на плеврите двустранно, кисти на бъбреци.
Настъпването на смъртта на П. Г. било в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и прегазването на лицето. В кръвта на покойния П.
Г. химическата експертиза, назначена по делото, установила наличие на 0,10
промила алкохол в кръвта.
Подсъдимият П. при движението си блъснал и св. А. Г., като причинил
на последния контузия на раменния пояс и мишница, контузия на лакътя,
контузия на глезените двустранно, драскотина на дясна предмишница и
китка, драскотина на пети пръст на дясната ръка, охлузвания на лява
хълбочна област, драскотина на ляво бедро, охлузване на дясна подбедрица,
оток на двете глезенни стави и ходила, белези на шия, гръдния кош, липса на
четвърти и пети пръст на лявото ходило. Вследствие действията на подс. Д. П.
на св. А. Г. била причинена лека телесна повреда.
По описания по-горе начин, на 11/12.05.2019 г., в землището на с. Б.,
обл. П., управлявайки „Форд Рейнджър“ подс. П. не реагирал своевременно на
опасността от удар с пешеходците намиращи се на различни места в нивата
му, не съобразил обстоятелството, че няма видимост, поради късния час и
поради възможността от безкрайно много варианти на посока и направление
на движение както на автомобила му, така и на пешеходците и допуснал
6
пътнотранспортното произшествие с фатален изход за пострадалия П. Г..
Подс. П. при управлението на лекия си автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. №
***** на 11/12.05.2019 г. в землището на с. Б., обл. Пловдив, местност
„******“, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.5 ал.2
т.1 от ЗДвП, защото не бил внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците. Подс. П., преди да се качи
на товарния си автомобил е забелязал обстоятелството, че непознатите за него
лица се придвижват пеша, в тъмната част на денонощието, че се отправят към
местността „*****“, която се намира в землището на с. Б., където няма път,
респ. няма никакво осветление. Въпреки обстоятелството, че подс. П. не е
видял посоките на движение на непознатите му лица е предприело завой с
товарния си автомобил на място, където се е оказал покойният П. Г. и св. А. Г.
Подс. П. нарушил и разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, защото при
избиране на скорост на движение следвало да се съобрази не само с
атмосферните условия, с релефа на местността, а и с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
В тази връзка наличието на няколко лица безспорно представлява едно
предвидимо препятствие и подс. П. е бил длъжен да намали скоростта и в
случай на необходимост, а такава е възникнала, да спре, когато възникне
опасност за движението.
Основната причина за настъпилото произшествие с фатален изход за
пешеходеца П. Г. е, че подс. П. в качеството си на водач на товарен автомобил
„******“ не е реагирал своевременно на опасността на удар с който и да е от
пешеходците, намиращи се в нивата му, поради което направлението на
движение на автомобила се е пресякло с направление на движението на
лицата П. Г. и А. Г. Скоростта на движение на товарния автомобил „*****“
била 20 км/ч, като същата била технически съобразена с пътната обстановка
при движение на къси и дълги светлини.
По описания по-горе начин подс. П. причинил смъртта на П. З. Г., както
и лека телесна повреда на А. Г., която била констатирана със съответното
съдебно-медицинско изследване.
Престъплението било извършено в имот с идентификатор № *****,
който бил ползван от търговско дружество „*****“ ЕООД, видно от
приложена по делото справка от Общинска служба по земеделие гр. Р.,
придружена от съответните скици.
Към момента на престъпното деяние времето било сухо, като
облачността, видно от справка от Националния институт по метеорология и
хидрология била с показател 2 към 21:00 часа, а именно 1/5 от небето било
покрито с облаци, и достигнало до показател 5, като в този случай ½ от
небето било покрито с облаци, температурата на въздуха била 14,6 градуса в
21:00 часа на 11.05.2019 г. и 15,2 градуса на 12.05.2019 г. Вятърът бил 3 м/с от
7
изток на 11.05.2019 г. в 21:00 часа и 2 м/с от изток на 12.05.2019 г. в 07:00
часа. Процесната вечер нямало валежи и особени явления, като на 11.05.2021
г. слънцето изгряло в 06:04, залязло в 20:30 часа и видимостта била 20 000
метра. В местността „****“ имало тревиста растителност, като тревата била
ниска.
Веднага след като усетил, ударите подс. П. се стреснал, изпаднал в шок
и насочил автомобила към фермата си. Подсъдимият П. отишъл при жената,
с която живеел на съпружески начала – св. Т. Л. – събудил я и понеже не бил в
състояние да проведе нормален разговор я накарал да се обади от неговия
мобилен телефон, който бил с № ********** на Единния европейски номер
112, за да съобщи, че е блъснал двама човека. Видно от приложената по
досъдебното производство справка от Администрацията на тел.112
обаждането е инициирано в 01:33:03 часа на 12.05.2019 г., като е съобщено за
две ударени лица, съобщено е също така, че свидетелката, която провежда
разговора изпитва страх да отиде до мястото на фаталното произшествие,
поради опасност от саморазправа с останалите лица. Подсъдимият П. отишъл
с автомобила си до центъра на с. Б., за да посрещне екипа на Спешна помощ
и Полицията и да ги закара до мястото на удара.
Пристигналият на място екип на Спешна помощ констатирал смъртта
на П. Г.
В хода на делото били извършени първоначален и последващ оглед на
местопроизшествие, иззет бил инкриминираният товарен автомобил,
приобщена на мястото на удара била и регистрационната табела, както и
шапка, ползвана от пострадалото лице, ведно с множество други
доказателства относими към случая, вкл. следи от кръв по автомобила от
пострадалото лице. Подсъдимият П. бил привлечен в качеството на
обвиняем, дал обяснения, съобразени с правото му на защита, като
първоначално заявил, че не бил разбрал какво точно е ударил, заявил също, че
помислил, че ударил пън от дърво или камък, като изказал и съжалението си
за стореното.
В хода на досъдебното производство били назначени и необходимите
съдебно-медицински експертизи на П. Г. и А. Г., била назначена и изготвена
автотехническа, както и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза. Приложени били необходимите фотоалбуми и относими към
случая документи. По делото била изготвена експертна справка № 12/2019 г.
/т. 2, л. 1 от д. п./.
При изследването на трупа на П. З. Г. се установили: слабо изразени
трупни петна, изразена бледост на вътрешните органи, кръвоизливи под
ендокарда на сърцето /петна на М./, счупване на покрива и основата на черепа
в средна черепна ямка, контузия на мозъчния ствол, разкъсно-контузна рана в
дясната половина на окосмената част на главата, разкъсване на лявата ушна
8
мида, охлузвания и разкъсно-контузни рани на дясна ушна мида, охлузване
на лява лицева половина и окосмената част на главата, счупване на лява
скулова кост, счупване на тялото на 4-ти гръден прешлен, счупване на 2-ро
ляво ребро по три линии, счупване на 1-во ляво ребро, счупване на 1-во дясно
ребро, счупване на таза, счупване на лява бедрена кост, изкълчване на лява
ключица от залавното място за гръдната кост, кръвонасядане на мускулите
на гърба, охлузване на поясната област, охлузвания и кръвонасядания по
задната повърхност на гръдния кош, охлузвания по долните крайници.
Причината за смъртта е остра кръвозагуба вследствие на тежка черепно-
мозъчна травма.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма от
удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет, или неговото
тангенциално действие, каквито по-своята характеристика са и уврежданията
от транспортни средства.
По делото била назначена и изготвена тройна съдебномедицинска
експертиза на труп № 97/2019 г. /том 2, лист 2-12/, според заключението на
която:
При огледа и аутопсията върху трупа на П. З. Г. /30г./ са установени
слабо изразени трупни петна, изразена бледост на кожата на трупа и
вътрешните органи, кръвоизливи под ендокарда на сърцето /петна на М./,
счупване на основата на черепа в средна черепна ямка с фрагмент вляво
слепоочно, счупване на черпения покрив, контузия на мозъчния ствол,
кръвоизлив под меката мозъчна обвивка ляво тилно-слепоочно,
кръвонасядане на меките черепни обвивки, мозъчен оток, кръв в устна
кухина, трахея, бронхи, хранопровода, аспирационни огнища в белите
дробове, микроскопски доказана кръв в някои алвеоли, счупване на 4-ти
гръден прешлен, 1 -во дясно ребро, 1,2-ро леви ребра, счупване на лява
скулова кост, изкълчване на ключицата от гръдната кост, счупване на таза,
разединяване на симфизата/симфизиолиза/, спираловидно счупване на лява
бедрена кост със слабо кръвонасядане в мястото на счупването, разкъсно-
контузна рана в дясно тилно-теменно, охлузване в дясно тилно, охлузване на
лявата лицева половина, кръвонасядания на горния и долния клепач на лявото
око, охлузвания и разкъсно-контузни рани на дясна ушна мида, разкъсно-
контузна рана на лява ушна мида, охлузвания на шията, охлузвания и
кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош, дълбоки
кръвонасядания на мускулите на гърба, охлузване в поясната област с
дълбоко кръвонасядане под него, охлузване на лявата лакътна става,
охлузвания на дясната раменна става, охлузване на дясна лакътна става,
кръвонасядания и охлузвания на дясна предмишница, охлузване на лявото
бедро, охлузвания на лявата подбедрица, охлузване на лява глезенна става,
охлузвания на дясна колянна става, охлузване на дясна подбедрица;
9
цикатрикс на корема, сраствания на плеврите двустранно, кисти на бъбреци.
Причината за смъртта на П. З. Г. е остра кръвозагуба в следствие на
тежка черепно-мозъчна травма, за което се съди от описаната характеристика
на травмата и от изразените признаци на обезкървяване – слабо изразени
трупни петна, подчертана бледост на кожата на трупа и вътрешните органи,
кръвоизливи под ендокарда на сърцето /петна на М./.
Главата е една от най-богато кръвоснабдените области на тялото,
поради което една тежка черепно-мозъчна травма бързо може да доведе до
остра кръвозагуба. В случая се установява счупване на черепния покрив с
разкъсно-контузна рана в дясно тилно теменно и счупване на черепната
основа в средна черепна ямка. Счупванията в средна черепна ямка водят до
осъществяване на комуникация на черепната кухина с вътрешното ухо,
ушните отвори и назо-фарингса чрез синуса на клиновидната кост. При
създаване на тази комуникация, кръвта започва да изтича през ушните отвори,
носа и устата. В конкретния случай по време на аутопсията се установява
изтичане на кръв от ушните отвори, зацапване носните проходи, устната
кухина, хранопровода и дихателните пътища с кръв, както и наличието на
кръв в някои от алвеолите. Наличието на кръв в алвеоларните пространства
означава, че кръвта не се е стекла пасивно в дихателните пътища, а е била
активно аспирирана, т.е. пострадалият Г. е направил няколко дихателни
движения след получаване на черепно-мозъчната травма, което е довело до
аспирация на кръв в белите дробове.
Всички описани травматични увреждания са причинени от удар или
притискане с/или върху твърд тъп предмет или тангенциалното действие на
такъв, каквито по своята характеристика са и уврежданията причинени от
моторни превозни средства.
Напречното счупване на черепната основа през турското седло в средна
черепна ямка, се получава при притискане на главата странично между две
твърди повърхности, с упражняване на натиск едностранно. Главата
наподобява кълбо. При двустранното срещуположно пристискане се
скъсява диаметърът между двата полюса (местата на пристискане), а се
удължава окръжността на „екватора“. Тук напрежението от преразтягане е
най-голямо, поради което костта се разпуква, образуват се индиректни
меридианни фрактури. При двустранно притискане в областта на двете
слепоочни кости черепната основа се разпуква през турското седло и двете
средни черепни ямки.
В случая натискът е бил приложен вляво слепоочно докато главата е
била положена с дясната си половина на земята. В подкрепа на това са
описаните увреждания по лявата страна на главата, както и наличието на
множество овални охлузвания по дясната ушна мида, които най-вероятно са
получени от малки камъчета в почвата при упражнения от ляво натиск.
10
Съдейки по установените охлузване и дълбоко кръвонасядане в
поясната област, както и счупването на таза успоредно на двете сакро-
илиачни стави, Г. най-вероятно е блъснат отзад в поясната област и таза. След
първоначалният удар тялото му се извива назад към предния капак на
автомобила, при което се счупва тялото на 4-ти гръден прешлен по
индиректен механизъм. Най-вероятно, след първоначалния удар, е бил
възкачен върху автомобила с удар на главата в капака при което се получава
звездовидната рана в дясно тилно-теменно, след което е бил отхвърлен и
паднал на земята, с последващо прегазване от автомобила. Охлузването на
кожата на лявата лицева половина, с хоризонтални по-дълбоки драскотини по
него и липсата на кичури коса от охлузената част в окосмената част на лявото
слепоочие, е най-вероятно причинено при възкачване на колелото на
автомобила върху главата на Г. Преди възкачването на колелото на
автомобила при прегазване, то прави едно или няколко завъртания на място,
при което може да охлузи кожата на мястото на контакта или да я отлепи от
подлежащата мускулатура при наличие на по-богата подкожна мастна тъкан
(т.нар. деколман). В случая в областта на лицето, липсва добре изразена
подкожна тъкан, поради което е настъпило само характерно охлузване на
кожата. По същия механизъм е получена и разкъсно-контузната рана по
предната повърхност на лявата ушна мида, с частично отделяне от залавното
ѝ място за главата.
От изложеното до момента става ясно, че се касае за блъскане от лек
автомобил, с последващо възкачване върху предния капак, удар на главата в
капака, изпадане от автомобила и прегазване в областта на главата, с
възкачване и натиск по лявата половина на главата и притискане на дясната
лицева област върху земята.
Настъпването на смъртта е в причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП и прегазването на Г.
Установената при аутопсията черепно-мозъчна травма не може да се
получи при падане от ръста, след блъскане от МПС с последващо падане или
удар в главата.
Състоянието на трупа, преценено по трупните изменения, съобразно с
метеорологичните условия, съответства на смърт от първо денонощие.
По делото била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза
на живо лице № 444/2019 г. /т. 2, л. 16-19 от д. п./, според заключението на
която при прегледа на А. И. Г. се установили: контузия на раменния пояс и
мишница, контузия на лакътя, контузия на глезените двустранно, драскотина
на дясна предмишница и китка, драскотина на пети пръст на дясната ръка,
охлузвания на лява хълбочна област, драскотина на ляво бедро, охлузване на
дясна подбедрица, оток на двете глезенни стави и ходила, белези на шия,
гръдния кош, липса на четвърти и пети пръст на лявото ходило.
11
Контузията на раменния пояс и мишница, контузията на лакътя,
контузията на глезените двустранно, драскотината на дясна предмишница и
китка, драскотината на пети пръст на дясната ръка, охлузванията на лява
хълбочна област, драскотината на ляво бедро, охлузването на дясна
подбедрица, отокът на двете глезенни стави и ходила са причинени по
механизма на удар или пристискане с/или върху твърд тъп предмет или
неговото тангенциално действие, каквито по своята характеристика са
частите от екстериора и интериора на превозните средства.
Белезите на шията, гръдния кош, липсата на четвърти и пети пръст на
лявото ходило са причинени от действието на електричен ток в миналото и не
са свързани с инцидента от 11 срещу 12.05.2019 г.
Контузията на раменния пояс и мишница с контузия на лакътя,
наложило поставяне на гипсова шина за срок от 14 дни на левия горен
крайник, е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.129 и
чл.128 от НК.
Контузията на глезените двустранно с оток на двете глезенни стави и
ходила му е причинило разстройство на здравето, извън случаите на чл.129 и
чл.128 от НК.
Драскотината на дясна предмишница и китка, драскотината на пети
пръст на дясната ръка, охлузванията на лява хълбочна област, драскотината на
лявото бедро, охлузването на дясна подбедрица са му причинили болка и
страдания без разстройство на здравето.
По делото била назначена и изготвена автотехническа експертиза /т.2, л.
26-44/, според заключението на която преминаването над тялото на П. З. Г. е
настъпило на място, което се намира по дължина на около 16-18 метра
източно от приетия ориентир в протокола за оглед от 13.05.2019 г., по
широчина на около 10,5-11,5 метра южно от ориентира.
Скоростта на движение на л.а. „Форд Рейнджър“ е била около 20 км/ч.
Водачът на л.а. „Форд Рейнджър“ би имал техническа възможност да
избегне удара и преминаването над тялото на пешеходеца П. З. Г., ако бе
реагирал със спиране на разстояние по-голямо от дължината на пълния му
спирачен път (опасна зона) или на разстояние около и над 14,16 метра (13,16
метра + 1 метър разстояние на сигурност).
Най-вероятен, от техническа гледна точка, е следният механизъм на
анализираното пътнотранспортно произшествие:
Водачът Д. П. е управлявал л.а. „Форд Рейнджър“ в нива в местността
„****“ в землището на с. Б. През това време пешеходецът П. З. Г. е бил в
нивата. Водачът на л.а. „Форд Рейнджър“ се е движел в посока от северозапад
12
на югоизток и в един момент е направил два десни завоя. Настъпили са два
удара в предната част на автомобила, единия от които е бил с пешеходеца П.
З. Г., а при втория десен завой, л.а. „Форд Рейнджър“ е преминал над тялото
на П. З. Г. След това автомобилът е продължил движението си, а тялото на П.
З. Г. се е установило на мястото и в положението отразени в протокола за
оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка е, че направлението на движение на л.а. „Форд Рейнджър“ се е пресякло
с направлението на движението на пешеходеца П. З. Г.
По делото била назначена и изготвена комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза /т. 2, л. 49-85/.
Преминаването над тялото на П. З. Г. е настъпило на място, което се
намира:
-по дължина на около 16 - 18 м източно от приетия ориентир в
протокола за оглед от 13.05.2019 г.
- по широчина на около 10,5 - 11,5 м южно от ориентира. Скоростта на
движение на л.а. „Форд Рейнджър” е била около 20км/ч.
Водачът на л.а. „Форд Рейнджър” би имал техническа възможност да
избегне удара и преминаването над тялото на пешеходеца П. З. Г., ако бе
реагирал със спиране на разстояние по-голямо от дължината на пълния му
спирачен път /опасна зона/ или на разстояние около и над 14,16 м /13,16 м +
1 м разстояние на сигурност/.
Водачът на л.а. „Форд Рейнджър” е имал техническа възможност да
избегне удара и преминаването над тялото на пешеходеца П. З. Г. със
скоростта, с която се е движел, ако бе реагирал със спиране на разстояние по-
голямо от дължината на пълния му спирачен път (опасна зона) или на
разстояние около и над 14,6 метра (13,16 м. + 1м. разстояние за сигурност).
В случая технически съобразената скорост с атмосферните условия и
конкретните условия на видимост - движение на къси светлини е била 42
км/ч, а с движение на дълги светлини е била 67 км/ч Скоростта на движение
на л.а. „Форд Рейнджър” 20 км/ч е била технически съобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка при движение на къси и дълги светлини.
Според европейската асиметрична система на късите светлини,
средната дължина на осветената зона пред автомобила е около 70-80 метра, а
на дълги светлини е била над 150 метра. Предвид движението по нивата,
надлъжния и напречен крен /клатене/ на автомобила, разстоянието на
видимост следва да се намали с до около 50% т.е. до около 35 - 40 м на къси
светлини и да около 70 - 80 м на дълги светлини.
13
Разстоянието на видимост следва да се приеме до около 35 - 40 м на
къси светлини и до около 70 - 80 м на дълги светлини.
Съгласно свидетелските показания, пешеходецът П. З. Г. е бягал, при
което скоростта му е била около 11-13 км/ч.
Тъй като ПТП е настъпило на нива, то има безкрайно много варианти на
посока и направление на движение както на пешеходеца, така и на
автомобила. Пешеходецът П. З. Г. би избегнал удара, ако не се бе намирал на
пътя на преминаване на автомобила.
Съгласно данните от СМЕ на труп № 97/2019 год. на П. З. Г. то
първоначално е имало удар между лекият автомобил и задната част на тялото
на Г. в поясната област. След това е последвало прегазване с гумата на
автомобила през главата, която в този момент е била обърната с дясната си
половина към земната повърхност и с лявата си към гумата на автомобила.
При извършеното освидетелстване не са установени характерни
травматични увреждания, които да сочат мястото на контакта между лекият
автомобил и пострадалия А. И. Г.
Констатираните при прегледа на Г. травматични увреждания са
нехарактерни и могат да се получат както от контакт с лекия автомобил, така
и при падане върху земната повърхност, без възможност за диференциране.
Водачът на л.а. „Форд Рейнджър” е имал техническа възможност да
избегне удара с А. И. Г. със скоростта, с която се е движел, ако бе реагирал
със спиране на разстояние по-голямо от дължината на пълния му спирачен
път /опасна зона/ или на разстояние около и над 14,16 метра /13,16 метра + 1
метър разстояние на сигурност/.
Съгласно свидетелските показания, пешеходецът А. И. Г. е бягал, при
което което скоростта му е била около 11-13 км/ч. Тъй като ПТП е настъпило
на нива, то има безкрайно много варианти на посока и направление на
движение както на пешеходеца, така и на автомобила. Пешеходецът А. И. Г.
би избегнал удара, ако не се бе намирал на пътя на преминаване на
автомобила.
Най-вероятен, от техническа гледна точка, е следният механизъм на
анализираното пътнотранспортно произшествие:
Водачът Д. П. е управлявал л.а. „Форд Рейнджър” в нива в местността
„****“ в землището на с. Б. През това време пешеходецът П. З. Г. е бил в
нивата. Водачът на л.а. „Форд Рейнджър” се е движел в посока от северозапад
на югоизток и в един момент е направил два десни завоя. Настъпили са два
удара в предната част на автомобила, единият от които е бил с пешеходеца А.
И. Г. а другия с пешеходеца П. З. Г., а при втория десен завой, л.а. „Форд
14
Рейнджър” е преминал над тялото на П. З. Г. След това автомобилът е
продължил движенето си а тялото на П. З. Г. се е установило на мястото и в
положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието.
Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка е, че водачът на л.а. „Форд Рейнджър” - Д. П. не е реагирал
своевременно на опасността от удар с пешеходците, намиращи се в нивата
пред автомобила, поради което направлението на движение на л.а. „Форд
Рейнджър” се е пресякло с направлението на движение на пешеходците П. З.
Г. и А. И. Г.
В анализа са приложени мащабни скици на местопроизшествието.
По случая във връзка с действията на покойния П. Г. и лицата А. И., А.
Г., А. Г. било образувано НОХД № 6353/2019 г. на Районен съд гр. Пловдив,
което се водело за престъпление по чл.195 ал.1 т.5 и т.7 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.28 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК за това, че на 11.05.2019 г. в землището на с.
Б., обл. Пловдив, след предварително сговаряне в немаловажен случай лицата
А. И. И., А. И. Г., П. З. Г. и А. Г. направили опит да отнемат крави от
владението на Д. П. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като деянието останало недовършено, поради независещи от волята
на лицата причини.
Посочените по-горе лица били признати за виновни, като с определение
на IV нак. Състав на ПРС на лицата били наложени следните наказания: на А.
И. 6 месеца лишаване от свобода, на А. Г. 9 месеца лишаване от свобода и на
А. Г. 9 месеца лишаване от свобода.
По делото била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза
на веществени доказателства № 1383/2019 г. /т. 2, л. 95-98/, според
заключението на която кръвната група по еритроцитната, кръвногрупова
система AB0 на течната кръв, иззета от П. З. Г. с ЕГН ********** при СМЕ
на труп № 97/2019 г. на ОСМ при УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, като
материал за сравнително изследване е: 0 /α,β/. По обекти №№ 1,2 и 3 – фиг.
№№ 1,2 и 3 има кръв. Кръвта от обекти №№1,2 и 3 е човешка. В човешката
кръв от обекти №№ 1,2 и 3 се доказаха алфа /α/ аглутинини и бета /β/
аглутинини и не се доказаха аглутиногени.
Кръвната група по еритроцитната система AB0 на човешката кръв от
обекти №№ 1,2 и 3 е 0 /α,β/ и може да произхожда от П. З. Г. с ЕГН
**********, който е с кръвна група - 0 /α,β/, както и от всяко лице с тази
кръвна група.
Изсушената кръв, върху стерилна марля от течната кръв на П. З. Г. с
ЕГН ********** се запечата в бял хартиен плик и се приложи към протокола
15
от експертизата.
По делото била изготвена химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта от лицето П. Г., при която се е доказал
етилов алкохол в количество 0,10 промила в кръвта.
Разпитан в хода на досъдебното производство, както и пред съда подс.
Д. П. изразява съжаление за стореното и признава всички факти, изложени в
обвинителния акт.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
/т.1, л.8-19, 20-27, 28-37, 49-58/, протокол за оглед на труп и фотоалбум /т.1,
л.38-48/, протокол за оглед на ВД и фотоалбум /т.1, л. 59-68, 174-184/, от
обясненията на подс. Д. П., дадени на досъдебното производство /т.1, л.73-74/,
протоколи за разпит на свидетелите Ю. С. М., З. А. Г., Ф.А. Г., А. З. А., Й. З.
А., М. З. Г., С. С. Г., С. А. П., А. И. Г., А. И. Г., А. И. И., Б. Д. Х., З. А. Г., М. Й.
С. и И.И. Т. /т.1, л.140-173/, от заключенията на тройна съдебномедицинска
експертиза на труп /т.2, л.3-12/, съдебномедицинска експертиза на живо лице
/т.2, л.17-19/, автотехническа експертиза /т.2, л.26-44/, комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /т.2, л. 49-85/,
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства /т.2, л. 95-98/,
съдебнохимическа експертиза /т.2, л.102/, справка нарушител водач /т.1, л.94-
96/, характеристична справка /т.1, л. 97/, справка съдимост /т.1, л.88/, и от
приложените писмени и веществени доказателства.
Съдът кредитира с доверие обясненията на подс. Д. П. като
непротиворечиви, последователни и кореспондиращи на останалия
доказателствен материал . По безспорен начин е установено, че на
инкриминираната дата и място подс. П. е управлявал товарен автомобил
„Форд Рейнджър“ с ДК № ***** и е блъснал пострадалия П. Г. От
заключенията на изготвените по делото автотехническа и комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява механизма на
сблъсъка, както и обстоятелството, че подс. П. е можел да предотврати удара
с пострадалия пешеходец, довел до смъртта му ако се е движел с по-ниска
скорост и е спрял при появата му пред автомобила. Завивайки последователно
два пъти на дясно с несъобразена скорост, подс. П. е прегазил пешеходеца П.
Г., тъй като е бил извън рамките на осветеността на фаровете на автомобила.
Подс. П. е извършил деянието по непредпазливост, тъй като е бил наясно с
наличието на пешеходци на мястото на сблъсъка и е бил длъжен като водач
непрекъснато да следи за опасност от сблъсък с тях и да контролира МПС с
оглед предотвратяването на сблъсък. Като не се е съобразил с тези свои
задължения, подс. П. е блъснал последователно пешеходците А. Г. и П. Г. На
първият от тях съгласно СМЕ на живо лице е била причинена лека телесна
повреда, която е несъставомерна и за нея не е повдигнато обвинение на подс.
16
П.. В резултат на втория удар между управлявания от подс. П. автомобил и
пострадалия П. Г. е настъпила смъртта му съгласно СМЕ на труп.
Престъпният резултат – смъртта на пострадалия П. Г. се намира в пряка
причинна връзка с виновното поведение на подс. П., който е нарушил
правилата за движение при управление на МПС.
От показанията на свид. Ю.М. се установява, че същата е живяла на
семейни начала с починалия пострадал П. Г. и има от него две деца – З. П. Г.
и П.П. Г.. Произходът от пострадалия е установен със съдебно решение след
смъртта на Г. Второто дете е родено на 31.07.2019г. след смъртта на Г.
Произходът на З. и П. Г. се установява и от приложеното удостоверение за
наследници.
От показанията на свид. З. Г. и Ф.Г. се установява, че същите са
родители на пострадалия П. Г.. Същите не са свидетели на инцидента и нямат
преки възприятия при настъпване на ПТП. Бащата на пострадалия е посетил
местопроизшествието същата вечер и е възприел трупа на починалия.
От показанията на свид. А.А. се установява, че същият е брат на
пострадалия П. Г. Същият не е присъствал при настъпване на ПТП, но е
посетил местопроизшествието същата вечер и описва мястото, където е
намерен трупа на пострадалия и състоянието, в което е намерен.
От показанията на свид. Й.А. се установява, че същият е брат на
пострадалия. Същият не е очевидец на ПТП.
От показанията на свид М.Г. се установява, че същата живее на семейни
начала с А.А. - брат на пострадалия. Същата не е очевидец на ПТП.
Т. Л. живее на семейни начала с подс. Д. П. и на основание чл. 119 от
НПК е отказала да даде показания пред съдия /л.152-153, т. 1/, поради което и
съдът при постановяване на присъдата не взе предвид дадените от нея
показания като свидетел пред разследващ орган /л. 149-151, т. 1/, тъй като е
загубила качеството на свидетел.
От показанията на свидетелите С. Г.и С. П. се установява, че същите са
служители на РУ – Раковски и след получаване на сигнала от Т. Л. са отишли
до фермата на подс. П., където вече е пристигнала линейка, разговаряли са с
Л. и П., след което са посетили местопроизшествието и са намерили трупа на
пострадалия. Същите посочват, че на мястото на сблъсъка е нямало храсти и
дървета, а е било голо и каменисто поле с ниска трева. Те са възприели трупа
на пострадалия и падналата регистрационна табела от джипа на подсъдимия.
Пред двамата полицейски служители подс. П. е разказал за възприетата от
него кражба на крави, преследването на извършителите с джипа и
последвалия сблъсък. Съдът кредитира показанията на Г. и П. като
последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи на останалия
17
доказателствен материал.
От показанията на свидетелите А. Г., А.Г. и А.И. се установява, че те
тримата заедно с починалия пострадал П. Г. вечерта на 11.05.2019г. са отишли
с каруцата и коня на починалия във фермата на подсъдимия П.. Съдът не
кредитира заявеното от тази група свидетели, че са отишли да косят люцерна,
като намира това за защитна версия която противоречи на всички останали
доказателства и на формалната житейска логика. С влязло в сила определение
за одобряване на споразумение по НОХД № 6353/2019г. по описа на ПРС А.
Г., А. Г. и А. И. /в съучастие помежду си и с починалия пострадал П. Г./ са
признати за виновни за опит за кражба на 11.05.2019г. в с. Б. на две крави на
обща стойност 2400 лв от владението на подс. Д. П.. Ето защо и съдът намира,
че А. Г., А. Г. и А. И. са били на инкриминираната дата и място, за да
извършат кражба на животни от фермата на подс. П.. Тази група свидетели са
преки очевидци на настъпването на ПТП, движението на джипа, управляван
от подсъдимия преди и след двата последователни сблъсъка с А. Г.и с П. Г..
Те са възприели приближаващия джип на подс. П. с включени фарове и са се
разбягали като при настигането им подсъдимия е направил няколко завоя и
първо е блъснал в областта на левия лакът А. Г., който паднал. Впоследствие
той е видял как джипа е блъснал в гръб П. Г. и го е прегазил с левите гуми. В
момента на сблъсъка свид. А. Г. чул починалия П. Г. да вика „Ох, майко!“,
както и тъп удар от сблъсъка на тялото му с джипа. Съдът кредитира изцяло
тази част показанията на свид. А. Г. като очевидец на ПТП. Те кореспондират
и с показанията на другите двама очевидци – свид. А. Г. и А. И. Свидетелят А.
Г. е възприел приближаването на джипа на подс. П. и се е качил на каруцата и
коня и е избягал от мястото на инцидента. След като се отдалечил видял
фаровете на джипа, който се движел в кръг. Той отишъл до дома на бащата на
починалия пострадал П. Г. и му казал, че най-вероятно са го хванали. След
това се върнал на местопроизшествието и възприел, че последният е починал.
Той възприел и роднините на починалия, които с червен бус се отправили към
мястото на инцидента. Свидетелят А. И. е възприел движението на джива на
подс. П. и сблъсъка му с пострадалия П. Г. Макар и от друг ъгъл /той е бягал в
различна посока от П. Г. и А. Г./ той възпризвежда по идентичен начин
сблъсъка между джипа и починалия пострадал както свидетеля А. Г. Съдът
кредитира показанията на тази група свидетели – А. Г., А. Г. и А. И. относно
механизма на настъпване на ПТП, движението им в нивата на подс. П. и на
управлявания от П. джип. Същите се кредитират и относно обстоятелството,
че намерената на местопроизшествието шапка, приобщена като ВД по делото
е собственост на свид. А. Г., а каруцата и инструментите в нея са били
собственост на починалия пострадал П. Г.. В тях не се съдържат
противоречия относно тези факти. Единственото обстоятелство за което
съдът не ги кредитира с доверие е отричаният опит за кражба, за който са
осъдени с влязъл в сила съдебен акт на ПРС.
Свид. Б. Х. работи във фермата на подс. П. като животновъд и не е
18
очевидец на ПТП. От нейните показания се установява, че в нощта на
инцидента подс. П. я е взел около 3:00ч от дома и, за да отидат във фермата.
Той бил притеснен и ѝ съобщил, че са дошли да крадат крави във фермата. Тя
е възприела, че две от кравите са били с въжета на врата и стресирани, а
едната крава и с въже на крака. Съдът кредитира показанията на свид. Х.
относно възприетите от нея обстоятелства.
Свид. З. Г. е ***** на починалия пострадал П. Г. Същият не е очевидец
на ПТП, но е посетил МП заедно с роднините на починалия, възприел е
положението на трупа на пострадалия П. Г. легнал по очи към земята, както и
следите от гуми на автомобил в кръг до мястото на трупа. Съдът кредитира с
доверие показанията на този свидетел като кореспондиращи на останалия
доказателствен материал.
Свидетелите М. С. и И.Т.са работници във фермата на подс. П.. Същите
не са очевидци на ПТП, но възпроизвеждат споделеното от подс. П.
непосредствено след инцидента при срещата им същата вечер. Съдът
кредитира изцяло показанията им като еднопосочни и взаимно допълващи се.
Съдът кредитира с доверие изготвените експертизи, тъй като са
обективни, безпристрастни и изготвени с необходимите познания в
съответните области.
Направеното от подс. Д. П. признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за
безспорно доказано от събраните в досъдебното производство доказателства.
Налице е причинна връзка между виновното поведение на подс. Д. П. и
настъпването на престъпния резултат – причиняване на множество травми на
пострадалия, довели до смъртта му. Не е налице разкъсване на причинно-
следствената връзка между причинените травми и настъпилия резултат.
Съгласно СМЕ на труп смъртта на пострадалия П. Г. е настъпила именно в
резултат на прегазване от МПС. Липсват противоречия в доказателствената
съвкупност, които в условията на съкратено съдебно следствие да налагат по-
обстоен анализ на доказателствата. В тази насока няма възражения от
страните, а подсъдимият признава изцяло както фактите в обвинителния акт,
така и вината си за причиненото ПТП. По-долу ще бъдат обсъдени
възраженията на адв. Д. касещи преквалификация на деянието по чл. 343а от
НК и прилагането на института на чл. 12а от НК.
От приложената справка за съдимост се установява, че подс. Д. П. е
неосъждан, но е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК за извършено от
него престъпление по чл.144 ал.3 предл.1 вр.ал.1 предл.3 от НК с решение на
Районен съд гр. Пловдив по НАХД № 1062/2006 г., в сила от 23.10.2006 г.; от
справката за нарушител се установява, че същият е наказван 5 пъти за
19
нарушения на ЗДвП, но 2 от наказателните постановления са отменени от
съда, а 3 са влезли в сила. От приложената характеристична справка се
установява, че същият е живее на семейни начала, работи и осигурява чрез
дейността си работа и на много други хора. От представените в с.з. 7 броя
подписки от множество жители на няколко села, в които развива дейност
подс. П. се установява, че той осигурява прехрана на множество лица и е бил
подложен на серия от престъпни посегателства спрямо негови животни и
инвентар; жителите на тези населени места изразяват подкрепата си спрямо
подсъдимия.
Настоящия състав намира, че от обективна страна е установено
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и допуснатото от
подс. Д. П. нарушение на правилата за движение. Безспорно е установено, че
същият на инкриминираната дата е потеглил с управлявания от него джип и е
направил два десни завоя без да възприеме намиращите се пред него
пешеходци А. И. Г. и П. З. Г. Настъпили са два удара в предната част на
автомобила, единият от които е бил с пешеходеца А. И. Г. а другия с
пешеходеца П.З. Г., а при втория десен завой, л.а. „Форд Рейнджър” е
преминал над тялото на П. З. Г.. Поради рязкото завиване на дясно подс. Д. П.
не е възприел тичащите странично от него преди да завие двама пешеходци,
въпреки че принципно е могъл и в конкретния случай е бил длъжен да го
стори. Именно с тези свои действия, макар и при несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ същият е причинил престъпният резултат –
причиняването на телесни увреждания, които са довели до смъртта на
пострадалия П. Г. Както се посочи по-горе причинените на другия пешеходец
А. Г. телесни увреждания са несъставомерни и са извън предмета на делото.
С действията си подс. Д. П. виновно е нарушил чл.5, ал.2, т.1 от Закона
за движение по пътищата: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“,
както и чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата: „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
1 на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението“. Именно в резултат на тези нарушения е
причинен по непредпазливост престъпният резултат – смъртта на пострадалия
пешеходец П. Г.
Ето защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена
описаната по-горе фактическа обстановка и не намира съществени
противоречия в обсъдените доказателства, които да разколебават направените
20
изводи относно фактите. Подсъдимия Д. П. в съдебното производство изцяло
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
без да излага нови факти по случая, които да разколебават възприетата по-
горе фактическа обстановка.
При така възприетата и установена фактическа обстановка по делото
съдът счита, че подс. Д. П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението предвидено и наказуемо по чл.343 ал.1 б. „в“, пр. 1
вр. чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 11/12.05.2019 г. в землището на с. Б, обл.
Пловдив, местност „****“, при управляване на моторно превозно средство -
товарен автомобил марка „Форд“ модел „Рейнджър“ с регистрационен номер
***** е нарушил правилата за движение: чл.5, ал.2, т.1 от Закона за движение
по пътищата „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“; чл.20 ал.2
от Закона за движение по пътищата „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието 1 на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“ и по непредпазливост е причинил смъртта на П. З. Г., ЕГН
**********, от с. Б., обл. Пловдив.

ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА:
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, при форма
на вината небрежност /т.нар. несъзнавана непредпазливост/ по смисъла на чл.
11, ал. 3 от НК. Подсъдимият Д. П. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си и не е искал настъпването им.
Бидейки водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди, че ако при
извършване на десен завой на неосветен участък през нощта няма видимост
към тичащите пешеходци и не спре, за да ги пропусне, това ще доведе до
пресичане на траекториите им и до сблъсък. Като не е сторил това,
подсъдимият виновно, макар и по непредпазливост, е причинил смъртта на
пешеходеца Г.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА СТРАНИТЕ:
Неоснователно е възражението на адв. Д., че деянието на подс. П.
следва да се преквалифицира по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ от НК, тъй като според
21
него подс. П. след деянието е направил всичко, което зависи от него за
оказване помощ на пострадалия, обаждайки се на тел. 112 и съобщавайки за
инцидента. Подс. П. изобщо не е спрял и не е слязъл да види какво е
състоянието на пострадалия Г.. Той е бил наясно, че е прегазил главата му и
дори първоначално е бил със съзнанието, че е причинил смъртта и на двамата
пешеходци, защото е заявил на двамата си работници и фактическата си
съжителка „Убих двама“. Не подсъдимия, а фактическата му съжителка Т. Л.
се е обадила на тел. 112, но това се е случило в един по-късен момент. Наред с
това смъртта на пострадалия е настъпила веднага след удара с джипа на
подсъдимия и обективно не е могло да му бъде оказана помощ, тъй като е
починал. Такава помощ подс. П. не се е опитал да окаже. Той не се е върнал
на местопроизшествието преди идването на полиция, тъй като се е страхувал
от саморазправа с дошлите на място множество роднини на пострадалия.
Неоснователно е и второто възражение на адв. Д., че подс. П. е действал
при условията на чл. 12а от НК и е причинявал вреди на престъпник за
задържането му и предаването му на органите на властта и предотвратяване
на извършването на кражба. Прегазването на тичащ пешеходец, довело до
смъртта му обективно не може да доведе до предаването му на орган на
властта, а единствено на моргата за аутопсия. Ако съдът приеме
предложената от адв. Д. версия, значително ще влоши наказателноправното
положение на подзащитния му и ще излезе извън рамката на подигнатото
обвинение, която определя предмета на доказване в настоящия наказателен
процес. Задържането на престъпник и упражняването на неизбежна отбрана е
свързано с умишлено причиняване на вреди на нападателя до приключване на
нападението, а след него – във връзка със задържането на лицето за
предаването му на съответните органи. На подс. П. е повдигнато обвинение за
непредпазливо причиняване на смърт при управление на МПС. Тоест, ако
съдът приеме лансираната версия ще излезе извън рамката на признатите
факти в хода на съкратеното съдебно следствие от подсъдимия и ще се
произнесе за първи път по непредявено обвинение, влошавайки положението
му и разглеждайки версия за умишлени действия, каквито не се твърдят от
държавното обвинение. Както се посочи и по-горе извършеното от подс. П.
деяние е по чл.343 ал.1 б. „в“, пр. 1 вр. чл.342 ал.1 от НК и е извършено по
непредпазливост, а причиняването на вреди на нападател, респ. задържане на
престъпник може да бъде само умишлено, поради което е неоснователно
възражението на защитата в тази насока.
Съдът изцяло възприе доводите на адв. Д. за наличие на множество
смекчаващи отговорността обстоятелства и ги съобрази при
индивидуализацията на наказанието на подс. П..
Неоснователно е искането на адв. К. за ефективно изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, наложено на подс. П.. С оглед чистото
му съдебно минало, добрите характеристични данни, семейната и трудова
22
ангажираност, оказаното съдействие по разследването и искреното съжаление
за стореното, според съда целите по чл. 36 от НК могат да бъдат успешно
постигнати и с отлагане на наказанието по реда на чл. 66, ал. 1 от НК.

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1
от НК, законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” от две
до шест години. В случая, с оглед норма на чл.373, ал.2 от НПК,
определянето на наказанието съобразно разпоредбата на чл.58а от НК се
явява задължително.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от
НПК, съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки
се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете наличието на
множество смекчаващи отговорността на подс. Д. П. обстоятелства, като
чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, добрите
характеристични данни, съдействието му в хода на разследването и в цялото
производство, както и изразеното искрено съжаление за случилото се.
Смекчаващо вината обстоятелство е и конкретната форма на вината –
небрежност, която обуславя по-леко наказание в сравнение с
непредпазливите престъпления, извършени от субективна страна поради
самонадеяност. Настоящият състав отчита като отегчаващи отговорността
обстоятелства, че подс. Д. П. е освобождаван от наказателна отговорост па чл.
78а от НК за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, както и
е наказван по административен ред за други нарушения на ЗДвП, като тези
нарушения не са тежки. Съдът намира, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, без същите да са многобройни или
изключителни по своя характер. Ето защо и съдът намира, че на подс. Д. П.
следва да бъде определено наказание под средния размер, който в случая е 4
години, но над предвидения специален минимум от 2 години. Съобразявайки
всички тези обстоятелства съдът определи наказание при условията на чл. 54,
ал. 1 от НК, а именно ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода. Това наказание предвид характера на настоящото производство и с
оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл. 54 от НК, следва да
бъде намалено с една трета, или наказанието, което се налага на подс. Д. П. и
което последният следва да изтърпи е ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
лишаване от свобода. Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според
съдебния състав изтърпяването на така наложеното на подс. Д. П. наказание
от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, следва да бъде
отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила. Съдът е на мнение, че с отлагане изпълнение на
23
наказанието по реда на чл.66 от НК, ще се съдейства в достатъчна степен
поправително и превъзпитателно спрямо подсъдимия и в пълна степен ще се
постигнат целите на наказанието. Безспорно, в случая са настъпили тежки
съставомерни последици по отношение на пострадалия, но тези обстоятелства
са отчетени от законодателя при определяне границите на наказанието
„лишаване от свобода“. При определяне на неговото изтърпяване следва да се
отчете във всеки конкретен случай поведението на виновния, в случая – на
подс. Д. П. и данните за личността му. Подсъдимият до момента на пътния
инцидент е имал добро поведение и с много добри характеристични данни.
Освен това, както в досъдебното, така и в съдебното производство, подс. Д.
П. е оказал необходимото съдействие на разследващите органи. Ето защо,
предвид отчетените по-горе смекчаващи обстоятелства за подс. П., съдът е на
становище, че наложеното му наказание от две години и четири месеца
лишаване от свобода, с подходящия изпитателен срок от четири години, в
пълна степен ще изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по
смисъла на чл.36 от НК.
На основание чл. 59, ал.1, т.1, предл.1 от НК съдът приспадна от така
наложеното наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА времето, през което подсъдимият Д. П. е бил задържан по реда
на ЗМВР и НПК, считано от 12.05.2019 г. до 23.05.2019г., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Наред с това, съдът наложи и кумулативната санкция по чл.343г вр.
чл.37 ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Това наказание не може да бъде в по-малък размер от
основното наказание - лишаване от свобода. Настоящата инстанция отчете
обстоятелството, че подс. Д. П. е не е системен нарушител ЗДвП, не е бил
лишаван от правоуправление, няма данни за употреба на алкохол и
наркотични вещества по време на ПТП. Ето защо и съдът не намери за нужно
да налага по-висок размер на наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ от така определения.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспадна от така наложеното
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ времето, през което подсъдимия Д. П. е бил с временно отнето
свидетелство за правоуправление по реда на чл. 69а от НПК, считано от
15.05.2019г. до влизане на присъдата в сила.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът се произнесе и по отношение на веществените доказателства,
като прие, че лек автомобил марка „Форд“, с рег. № ***** и контактен ключ
за същия, както и регистрационна табела с № *****, намиращи се на
съхранение при домакина на РУ-Раковски, да се върнат на подсъдимия Д. П.,
след влизане на присъдата в сила. Съдът постанови останалите веществени
24
доказателства - марлен тампон с физиологичен разтвор - натривка от мазно
петно на преден капак, пластмасова част бяла на цвят, пластмасови елементи,
черни на цвят, пластмасова част черна на цвят, пластмасова част черна на
цвят, шапка, косми от глава на труп, черно яке с разкъсвания, маскировъчен
панталон скъсан в 2 областта на дясно коляно, 2 бр. марлен тампони с
обтривки от пръски върху лявата греда на т.а. „Форд Рейнджър“, изсушена
кръв при СМЕ, иззета за сравнителен материал при аутопсия на труп,
намращи се на съхранение при домакин на РУ-Раковски, да се унищожат като
вещи без стойност.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Подсъдимият Д. П. беше осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от
НПК в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив разноските,
направени в хода на досъдебното производство в размер на 3773.04 лева,
представляващи възнаграждения за назначените и изготвени експертизи,
както и по 800 лева разноски за повереник на всеки от частните обвинители
Ю. С. М., А. З. А., Ф.А. Г. и З.А. Г.

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

25
Съобщи за изтекли лични данни