№ 189
гр. Бургас, 21.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора И. Анг. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600207 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 11,00 часа, поради разглеждане на ВНОХД №
195/2024 г. от същия съдебен състав в същата съдебна зала.
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор К..
Жалбоподателят подсъдим Т. Х. К., се явява лично и с упълномощения
защитник адв. Ж. Н. от АК-Б.
Частният обвинител К. Г. Г., редовно призован, не се явява.
Частният обвинител П. Г. П., редовно призован, не се явява.
Не се явява повереникът им адвокат Н. Д., редовно призован.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Съдът докладва постъпила на 18.10.2024 г. молба от адв. Н. Д.
повереник на частните обвинители К. Г. Г. и П. Г. П., с която уведомява съда,
че няма възможност да се яви в настоящото съдебно заседание. Заявява
съгласие да се разгледа делото в тяхно отсъствие, няма да сочат доказателства,
нямат доказателствени искания. Изразява становище, че жалбите са
1
допустими, но неоснователни.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.
След като се запозна с материалите по делото, изслуша становищата на
страните и като прецени, че личното явяване на частните обвинители и на
техния процесуален представител - повереник адв. Н. Д. не са пречка за
даване ход на делото, съдът счита, че са налице изискванията на процесуалния
закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма искания по доказателствата.
АДВ. Н.: Нямам искания по доказателствата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да соча доказателства.
Съдът ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
Счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, производството пред
настоящата инстанция е образувано по протест на прокурор от Бургаска
2
окръжна прокуратура, с който постановената присъда се оспорва като
неправилна с доводи за явна несправедливост на наложените наказания, като
се претендира за увеличаване на размера на наложеното наказание лишаване
от свобода и неговото ефективно изтърпяване, т.е. за отмяна на приложението
на разпоредбата на чл. 66 от НК. Алтернативно се претендира за ефективно
изтърпяване на така наложеното понастоящем наказание лишаване от свобода
в размер на 1 година и 4 месеца, както и за увеличаване на размера на
наказанието лишаване от право да управлява МПС от 1 година и 4 месеца.
Постановената присъда се обжалва като неправилна с доводи за явна
несправедливост на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване
от право да управлява МПС и от подсъдимото по делото лице, като с жалбата
не са изложени конкретни доводи в тази насока.
Подадената жалба от подсъдимото лице е процесуално допустима, но
по съществото си е неоснователна, поради което моля да я оставите без
уважение, а подадения протест в частта, в която се претендира за увеличаване
на размера на наложеното наказание лишаване от свобода и на наказанието
лишаване от право да управлява МПС, моля да уважите.
Доколкото постановената присъда, без каквато и да е аргументация, се
оспорва „във всичките й части“, само с едно изречение ще посоча, че в същата
жалба не са изложени никакви доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила и такива не се установяват в хода на съдебното
следствие протекло по реда на Глава 27 НПК, като съдът е разяснил правата
на подсъдимия в това производство, а подсъдимият е признал фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съответно съдът е
съпоставил неговите самопризнания с доказателствата по делото. Няма
изложени аргументи за необоснованост на съдебния акт, който отговаря на
изискванията на процесуалната норма на чл. 305, ал. 3 от НПК. Също така не
са изложени и аргументи за неправилно приложение на материалния закон,
като считам, че в случая са налице всички обективни и субективни елементи
за съставомерност на деянието по чл. 343, ал. 1, б.“в“ НК.
Както посочих, основната претенция както на жалбоподателя, така и на
окръжния прокурор, е свързана със справедливостта на наложените
наказания, като се правят противоположни искания за изменение на съдебния
акт в тази му част. Както посочих по-горе, конкретни доводи в тази насока от
3
страна на подсъдимия не са изложени в жалбата пред настоящата инстанция.
Прокурорът е изложил аргументи, които частично споделям.
При провеждане на диференцираната процедура по Глава 27 от НПК,
наказанието лишаване от свобода е индивидуализирано в проверявания
съдебен акт по правилата на чл. 54 от НК в размер на 2 години лишаване от
свобода, т.е. в минимума, предвиден в правната норма на чл. 343, ал. 1, б.“в“
НК преди законодателното изменение в ДВ бр. 67/04.08.2023 г., като след
редукцията по чл. 58а от НК е определено за изтърпяване наказание от 1
година и 4 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по реда
на чл. 66 от НК за изпитателен срок от 3 години. На основание чл. 54 от НК е
наложено задължителното кумулативно наказание лишаване от право да
управлява МПС в размер на 1 година и 4 месеца, което не подлежи на
редукция.
В конкретния случай правилно съдът е индивидуализирал наказанието
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като е взел предвид
преди всичко данните за личността на подсъдимия Т. Х. К.. При тази
индивидуализация като такива обстоятелства са посочени добрите му
характеристични данни, чистото му съдебно минало, при което е отчетен
фактът, че той е реабилитиран по предходното му осъждане, трудовата му
ангажираност, поведението му в хода на проведеното разследване и
съжалението за извършеното деяние, както и безспорно установеното
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице,
които обстоятелства следва да бъдат отчетени.
Въз основа на тези данни съдът е приел, че наказанията следва да се
определят „при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства“, като на
практика е определил наказанието лишаване от свобода в размер на
минималния предвиден за това престъпление, т.е. на практика превеса на тези
обстоятелства е отчетен като особено съществен и значителен. В тази насока
от изложените аргументи не става ясно обаче, въз основа на какви данни
съдът е приел, че смекчаващо отговорността обстоятелство е и семейното
положение на подсъдимия, както и защо е придал по-голяма тежест на
съжалението и разкаянието на извършителя, повтаряйки това при изброяване
на смекчаващите отговорността обстоятелства.
В мотивите към съдебния акт до голяма степен са игнорирани
4
отегчаващите отговорността обстоятелства, чиято тежест в конкретния случай
не е несъществена и следва да бъде взета предвид при определяне на
наказанието.
Съдът е посочил и високата степен на обществена опасност и
укоримост на инкриминираното деяние, приемайки, че тази опасност е изцяло
съобразена при определяне на наказанията в санкционната част на правната
норма, като не е взел предвид последващото завишаване на наказанието със
законодателното изменение в ДВ бр. 67/04.08.2023 г., т.е. позоваването е
формално, като високата обществена опасност на деянието, свързана с висок
риск за общественото здраве, не е аргументирана в достатъчна степен.
Предходните наложени на подсъдимия административни наказания за
допуснати нарушения на ЗДвП също не са отчетени при индивидуализацията
на определените за изтърпяване наказания, а са изцяло игнорирани.
Решаващият съд се е задоволил само да посочи, че
административнонаказателната му отговорност е реализирана за нарушения,
„…които са стари, с изключение на последното“, каквото и да значи това,
както и фактът, че е „..заплатил наложените му санкции“, без да обоснове
значението на това обстоятелство за поведението му като водач на МПС.
Считам този подход за абсолютно неправилен и несъответен на съдебната
практика, която изисква преценка на множеството нарушения, за които са
наложени административните санкции при съобразяване не само с тяхната
отдалеченост във времето, (а в случая следва да се вземе предвид, че през
периода от 2017 г., 2018 г., и до 23.01.2019 г. подсъдимият е изтърпявал
наказание лишаване от право да управлява МПС, наложено му по НОХД №
210/2017 г. на БРС). Съгласно трайно установената съдебна практика следва
да бъде съобразен характерът на извършените административни нарушения и
тяхното естество, т. е. дали предпоставят пряко опасни ситуации на пътя и
съставляват риск от реализиране на ПТП, като аргументи в тази насока в
проверявания съдебен акт липсват. В случая санкционираните
административни нарушения в голямата си част предпоставят такава
опасност, доколкото се касае за предоставяне на МПС на лице, употребило
алкохол и наркотици, използване на мобилен телефон по време на управление
на МПС, превишаване на скоростта за движение извън населено място,
нарушаване на правилата за престой и паркиране в населено място, като
5
създава опасност или е пречка за останалите участници в движението.
Не следва да бъде изцяло игнорирано и неговото предходно осъждане с
близка давност, по което е реабилитиран непосредствено преди настоящото
деяние. Вярно е, че реабилитацията заличава последиците от осъждането и
следва да бъде зачетена в наказателноправен аспект, но в случая същият е
осъждан не за друг вид престъпление (например-срещу собствеността), а за
същото транспортно престъпление с настъпил обществено вреден резултат, т.
е. факт е, че в правния мир е допуснатото предходно нарушение на правилата
за движение по пътищата и следва да бъде отчетено така, както се отчитат
наложените административни санкции, което е довело до телесни увреждания
на две лица и следва да бъде отчетено. Осъждането за транспортно
произшествие, заедно с административните нарушения и наказания по ЗДвП,
сочат на склонност към несъобразяване с правилата за движение по ЗДвП,
както и на липса на поправителен ефект от санкционирането на подсъдимия.
Тези данни с оглед охраняваните от правната норма обществени отношения по
осигуряване на безопасността на движението по пътищата, следва да бъдат
отчетени и интерпретирани като възпрепятстващи определяне на наказанието
в минималния размер, предвиден в правната норма на чл. 343, ал. 1, б. „в“ от
НК.
В този смисъл не са налице основания за проява на по-голяма
снизходителност и намаляване на размера на наказанията чрез приложение на
нормите на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, каквото на практика се претендира от
подсъдимия, защото не са налице двете кумулативно предвидени
предпоставки за това - нито са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито най-ниското предвидено в
закона наказание е несъразмерно тежко за дееца.
Предвид гореизложеното жалбата на подсъдимия следва да бъде
оставена без уважение.
Протестът на прокуратурата е частично основателен, като не са налице
основания и данни за личността на подсъдимия, изискващи изолирането му
чрез ефективно изтърпяване на наложеното наказание, поради което в тази му
част моля да протеста оставите без уважение и да потвърдите присъдата в
частта й относно приложението на условното осъждане.
Предвид гореизложеното обаче, протестът е основателен в частта, в
6
която се изисква увеличаване на размерите на наложените наказания
лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, доколкото
минимално определеният такъв няма да доведе до постигане на целите на
наказанието и неговия поправителен и превъзпитателен ефект.
Предвид гореизложеното, моля да измените постановената от Бургаски
окръжен съд присъда, като увеличите размера на наложените наказания.
АДВ. Н.: Уважаеми апелативни съдии, изслушах внимателно
пледоарията на прокурора. Ще изкажа несъгласието си с част от мотивите в
протеста. Първоинстанционният акт обективно е правилен, постановен е при
съобразяване с установената фактология. Освен това, същата е установена и
благодарение на обясненията на моя подзащитен, дадени в хода на ДП още от
самото му начало. Това го казвам в скоба в смисъл, че той извън признанието
на обстоятелствата по чл.371, т.2 от НПК, е съдействал за разкриване на
обективната истина, което само по себе си е самостоятелно смекчаващо
отговорността обстоятелство.
Правните изводи на съда са коректни, съобразени с доказателствата,
като са установени скорост на движение, механизъм на ПТП, съпричиняване,
което е един значим факт, поведението на всеки един от двамата – пострадал и
виновния водач, неизпълнение на законовите задължения на всеки един от
двамата, които са довели до вредоносния резултат. В правните изводи е
обърнато внимание и на един значим факт непосредствено преди ПТП, който
е се изразява в заслепяването на водача К. при движението на управляваното
МПС непосредствено преди сблъсъка на пешеходеца. На всички тези
обстоятелства първоинстанционният решаващ съд е обърнал внимание,
обсъдил ги е и е достигнал до коректен правен извод за извършено
противоправно деяние от страна на подзащитния ми.
Вероятно съм длъжен и ще обърна внимание само на едно
обстоятелство, което макар и отбелязано в мотивите е с особено голямо
значение за ПТП. Обърнете внимание на експертизата на ДП, вещото лице е
посочило, че приложените към експертизата дискове със записи от камерите
на община Бургас, които са заснели на практика цялото ПТП детайлно, са
успели да заснемат фактологията и поведението и на двамата участници в
ПТП, само защото над камерите има изградени сенници, козирки,
7
благодарение на които камерата е възприела и заснела всичко това. Отметката
на вещото лице е, че вследствие на невъзможността да реагира в тази
ситуация от страна на подзащитния ми със сваляне на сенника и евентуално
спиране на автомобила, той - водачът не е успял да възприеме пресичането на
пътното платно от дясно на ляво от страна на пострадалия пешеходец, който е
допринесъл значително за настъпването на този резултат. Обърнато е
внимание и на факта, че реакцията на Т. е на около 20-21 м. от мястото на
удара, когато пострадалият е излязъл извън сянката на находящите се вдясно
ниски дървета. След излизането от сянката водачът вече е имал обективната
възможност да възприеме пешеходеца и да реагира, което е и направил, но
опасната зона вече е била твърде малка, за да се избегне ПТП.
Коректно са определени смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства в мотивната част на обжалвания и протестирания съдебен акт.
Коректно е отбелязано, че единственото отегчаващо обстоятелство в
настоящото дело по отношение на подзащитния ми е това, че деянията,
съставляващи престъпления по транспорта се отличават със сравнително
висока степен на обществена опасност, която произтича от засягане на най-
важните обществени ценности, каквито са животът и здравето на хората.
Могат да се направят коментари относно обществената опасност на това
деяние изхождайки от оценката, която законодателят е дал за този тип
престъпления с размера на наложените наказания към момента на извършване
на деянието. Ако приемем този позитивистичен подход към определяне на
обществената опасност, вероятно ще трябва да се съгласим, че този тип
деяния не са с крайно висока степен, тъй като и наказанията не са високи.
Изцяло изразявам несъгласие на предложеното от държавното
обвинение разбиране, че последващото изменение в санкционната част на
нормата на чл. 343 НК би следвало да бъде критерий за определяне на по-
висока степен на обществена опасност. Едно такова разбиране ще ни изведе
извън рамката, дадена в чл. 2 НК и принципа, че за деянието се прилага
законът, който е бил действащ към момента на деянието и последващите
изменения не могат да бъдат вменени в тежест на дееца, освен всичко
останало. Всички знаем, че дори и да има изменение, се прилага най-
благоприятната норма за подсъдимия. В този смисъл на разсъждение,
последващото изменение не би следвало да бъде отчитано като отегчаващо
8
отговорността на подсъдимия обстоятелство.
Твърдението, че лишаването от право да се управлява МПС за
предходно деяние, за което е настъпила реабилитацията, е причината той да
няма наложени наказания, не искам да коментирам. Изцяло е неоснователно.
Досежно административните наказания, които са налагани назад в
годините. Формално те са отегчаващи обстоятелства, но съгласно ТР №2/2018
г и постановление № 1/2015 г. - настъпилата реабилитация ми дават правото и
основанието да твърдя, че последиците от тези административни наказания,
които не са много на брой, са заличени и това е тълкуването дадено от
Върховните съдебни инстанции. Предходното осъждане предвид
реабилитацията не може да бъде отчетено и не следва да се тълкува като
отегчаващо отговорността обстоятелство.
Смекчаващите обстоятелства са подробно изброени в мотивите на
съдебния акт. Коментирана е тежестта на всяко едно от тези обстоятелства.
Съдът е обърнал внимание на обстоятелствата и е изложил мотиви, защо не би
следвало генералната превенция да има преимущество над специалната при
индивидуализацията и определяне на наказанието.
Ръководен от тези мотиви, съдът е достигнал до коректния правен
извод, че наказанието, което следва да се определи на моя подзащитен би
следвало да бъде при голям превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и да се отложи неговото изпълнение по реда на чл. 66 НК, като
личността на подзащитния ми не представлява висока степен на обществена
опасност. За неговото поправяне и превъзпитание не е необходимо
изолирането му от обществото и изтърпяване на ефективно наказание.
Вероятно при определяне на размера и вида на наказанието е отчетено
и изключително голямата степен на съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия пешеходец. Не сме тук за да се оправдаваме с поведението на
пострадалия, но в причинно-следствената зависимост и комплекса от факти
довели до ПТП, това е безспорно. Той не го е видял, движил се е, макар и с
невисока скорост, но достатъчна за да му навреди. Пострадалият безспорно е
имал възможност да възприеме автомобила. Пресичането на пътното платно е
било на около 20-30 м от пешеходна пътека и на около още толкова разстояние
по-надолу от пътя има друга пешеходна пътека. Това е факт, но пешеходецът
не е пресичал по близката пешеходна пътека и това е обстоятелството, което е
9
довело до настъпване на ПТП.
Ето защо, моля да потвърдите постановената присъда в частта относно
приложението на чл. 66 НК, както и относно размера на наложените
наказания. Мисля, че те са справедливи.
Моля да потвърдите присъдата.
Съдът дава право на лична защита на подсъдимия.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Поддържам защитната
позиция на моя адвокат. Моля присъдата да остане същата и да не влизам в
затвора.
Моля наказанията ми да са същите, не искам по-малки, но не искам и
по-големи наказания. Доволен съм от присъдата. Моля да я потвърдите.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Доволен съм от наложените
ми наказания и моля да потвърдите присъдата.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от закона
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10