№ 66
гр. Кюстендил, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500702 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 8997/07.11.2022 г. от М. Н. Т.,
насочена против Решение № 489 от 01.11.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. №
945/2022 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт Дупнишкият районен съд е уважил искането за
издаване на заповед за защита срещу домашно насилие и наложил мерки за защита срещу
домашно насилие, както следва: задължил е М. Н. Т. да се въздържа от прояви на домашно
насилие-психическо и физическо насилие, закани и предизвикване на скандали спрямо Е. Т.
Т.а, забранил е на М. Н. Т. да приближава жилището, местоработата, учебното заведение,
където учат децата, местата за социални контакти на Е. Т. Т.а за срок от 18 месеца и е издал
заповед за защита; наложил е на М. Н. Т. на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, глоба в размер
на 200.00 лв. за това, че на 21.05.2022г. е вдигнал скандал, викал е и е обиждал молителката,
заплашвал я е и се е държал агресивно. С обжалвания съдебен акт ДнРС е осъдил М. Н. Т.
да заплати по сметка на ДнРС държавна такса в размер на 25.00 лв., а на Е. Т. Т.а – разноски
по делото в размер на 400.00 лв.
Въззивникът релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания
съдебен акт. Подчертава, че- постановявайки първоинстанционното решение, районният съд
е ограничил или го е лишил от правото на лични контакти с детето му. Смята, че съдът
неправилно е мотивирал решението си само с показанията на единия свидетел, без да вземе
1
предвид показанията на другия свидетел В.Д., който бил пряк очевидец на случилото се.
Твърди, че действията му били в защита интереса на малолетното му дете, което се намирало
извън дома си в късния час 23.30 ч. като майката била във видимо неадекватно състояние.
Счита, че по делото останало недоказано извършването на акт на насилие от негова страна
спрямо ищцата и изразява съмнение относно достоверността на показанията на свидетелката
на ищцата, тъй като същата била посочила, че страните били на разстояние от нея и е имало
музика в заведението.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне претенциите на ищцата изцяло.
Претендират се разноските за въззивната инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Е. Т. Т.а , с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се
възразява срещу наведените в нея оплаквания. Въззиваемата счита за доказан по делото
извършения акт на домашно насилие на процесната дата от страна на ответника спрямо нея
и малолетния й син, а твърденията си - подкрепени от събраните по делото писмени
доказателства и свидетелски показания, като приема първоинстанционното решение за
правилно и законосъобразно.
Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Въззивният съд приема въззивната жалба за редовна и допустима.
Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице,
легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил, а с
оглед пълния обхват на обжалването е и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият
съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение
е правилно. Съображенията за това са следните:
Пред Дупнишкия районен съд е развито производство за налагане на мерки за защита
от домашно насилие по реда на чл. 7 и следващите от ЗЗДН, като първоинстанционният съд
е постановил мерки за защита спрямо молителката за издаване на заповед за защита срещу
домашно насилие и е наложил следните мерки за защита: задължил е въззивника да се
въздържа от извършване на домашно насилие над спрямо въззиваемата Т.а , както и е
забранил на М. Т. да приближава жилището на въззиваемата ,местоработата й, учебното
заведение, където учат децата, местата за социални контакти на Е. Т.а с посочен настоящ
адрес в сД. за срок от 18 месеца.С актът на районния съд , на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН,
2
на М. Т. е наложена глоба в размер на 200 лв., за това, че на 21.105.2022 г. е извършил акт
на домашно насилие спрямо Е. Т.а- вдигнал е скандал, викал е и е обиждал
молителката,заплашвал я е и се е държал агресивно, както и го е осъдил да заплати по
сметка на ДнРС държавна такса в размер на 25 лв., а на молителката - разноски в размер на
400лв.
В подадената молба, молителката е посочила датата, мястото и начина на
извършеното домашно насилие от нейния бивш съпруг и ответник , като е представила
декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН за извършено домашно насилие. В посочената декларация
е отразено, че на 21.05.2022г.ответникът е осъществил акт на домашно насилие, изразяващо
се в психическо и емоционално такова- скандал, викове и обиди, заплахи и агресия,
наричайки я с нецензурна дума, с което я е стресирал, както и малолетния им син Р.,
казвайки и , че принудително ще вземе детето.
В декларацията се сочи за наличие и на други предхождащи случаи на домашно
насилие -обиди, заплахи и агресивно поведение, като такива прояви е имало и няколко
години назад във времето.
Приложено е решение за развод от 26.04.2022г.по гр.дело №302/2022г.на РС-Дупница
при постигнато по реда на члр.51 СК споразумение, от което е видно, че родителските права
спрямо малолетното дете Р. са предоставени на молителката с посочено местоживеене при
майката в с.Д., а спрямо другого малолетно дете Н.- на бащата (ответника М. Т.) –с
местоживеене при бащата в с.Я.; определени са режими на контакти с децата и родителите,
на които, съответно, не е предоставено упражняване на родителските права.Представени са
и индивидуална социална педагогическа оценка на молителката , изготвена на 28.02.2022г.
от психолог,терапевт към СНЦ“Знание,успех,промяна“-Дупница, както и преписка вх.
№1794/22г.на Районна прокуратура- Дупница, образувана по заявление от 18.05.2022г. на
молитеклака Е. Т.а срещу М. Т., на когото е съставен протокол за предупреждение по
чл.65,ал.2 ЗМВР.
В хода на производството по гр.д.№945/2022г..на ДнРС районният съд е издал
заповед за незабавна защита от 27.06.2022г., включваща същите горепосочени мерки, в т.ч.
за посочения срок от 18 месеца.
В съдебното заседание пред районния съд са събрани гласни доказателства, от които
се установява за възникнал на публично място скандал на 21.05.2022г.– в заведение в
гр.Дупница, който ответникът по молбата(сега въззивник) е започнал, подразнен, че
молителката се е намирала в заведение заедно с две свои приятелки и мололетния Р. по
неподходящо според Т. време (между 22,30ч и 23ч).От последния били изречени обидни
думи по адрес на молителката (нарекъл я „курва“), крещял й и я снимал с телефон,
заплашил, че ще обърне масата и че ще ги изгонят от заведението,нагрубил и една от
приятелките й, с които Т.а била на вечеря по повод имения си ден.Детето било много
3
разстроено и се разплакало, а ответникът бил помолен от управителя на заведението да
напусне, като според придружаващия въззивника негов приятел двамата сами са напуснали
и не е имало разправия, а Т. само я попитал къде е детето и защо го е извела толкова късно,
а клипът с телефона си направил , защото бившата му съпруга и компанията й пиели
алкохол.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Текстът на чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено от и спрямо опредЕ. категория лица, в която попадат молителката и ответникът-
ответникът по молбата е сред изброените лица в чл.3 от ЗЗДН. От дефиницията, дадена в чл.
2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се
изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно
насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се
преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната
мярка за защита.
В конкретния случай се твърди наличие на психическо и емоционално насилие,
осъществено чрез вербално насилие – заплахи и обиди, отправени към молителката на
датата 21.05.2022г., а и на предходни дати – включително на 18.05.2022г., при което съдът
безспорно приема, че става въпрос за системно насилие.
Наведените доводи в жалбата на ответника-жалбоподател са неоснователни. От
събраните по делото доказателства е установено по безспорен начин, че последният е
извършил акт на домашно насилие по отношение на молителката- включително при
преценка на гласните доказателства и съпоставянето им с представената декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН , установяваща, че на посочена от молителката дата е извършен акт на
домашно насилие спрямо нея.
Неоснователни са доводите на въззивника, че първоинстанционният съд е тълкувал
превратно събраният доказателствен материал. Първоинстанционният съд правилно е приел,
че е доказано, че ответникът е осъществил спрямо молителката процесният акт на домашно
насилие.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се
доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните
последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който притежава
материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него факти
(за разлика от исковия процес, където частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е годно
доказателствено средство обаче, тази декларация трябва да индивидуализира акта на
насилие по начина, по който в редовната молба за защита актът е описан, както бе посочено
по-горе.
4
В случай че са събрани и други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
трябва да се цени във връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата, противоречащи на
декларацията, за по-убедителни от нея, отхвърля молбата за защита (т.е. материалната
доказателствена сила на декларацията е оборена). В настоящия случай, изложените в
декларацията данни за акта на домашно насилие не се опровергават от показанията на
свидетелите, като тези на посочения от ответника по молбата свидетел са по-общи и
съдържат неговата оценка на ситуацията („да се е разправял с нея е силно казано, само я
пита защо е извела детето толкова късно“), като е останало неизяснено и дали през цялото
време на скандала този свидетел се е намирал в заведението, предвид твърдението му, че
сами са напуснали заведението, докато свид.Б. сочи, че управителят на заведението е имал
разговор с ответника за това, че последният му притеснява клиентите и след тази намеса ,
както и реплики на свидетелката, ответникът я нападнал и нея словесно.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими по спора доказателства. Ответникът не е успял да обори
обстоятелствата, посочени в декларацията.Дори същият да има претенции по повод начина
на отглеждане и възпитание на малкото дете, отправянето на обиди в негово присъствие и
разправии на публично място не могат да бъдат оправдани, доколкото уронват
достойнството и честта на майката на неговото дете, и то пред детето и останалите
присъстващи на това публично място, каквото е заведението, нито пък способстват за
решаване на родителските разногласия в адекватна насока.
Въззивният съд споделя мотивите на районния относно наложените мерки за защита
по чл.5 ал.1 т.1 и 3 ЗЗДН, които създават достатъчно гаранции за пострадалото лице, че в
бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие от страна на въззивника. Налагането
на повече от една от предвидените в чл.5 ал.1 ЗЗДН мерки, в случая се обуславя от данните
по делото и обстоятелството, че въпросният акт на домашно насилие не е изолиран случай
на такъв от страна на ответника спрямо молителката.
На основание чл.5 ал.4 ЗЗДН, правилно ответника е бил санкциониран и с глоба,
която задължително се налага на лице, извършило домашно насилие.
В контекста на горното се налага обобщаващият извод, че обжалваният
първоинстанционен съдебен акт като валиден и допустим, а по същество и правилен, трябва
да бъде потвърден.
При този изход на спора и при условията на чл. 11, ал.3 във връзка с чл. 17, ал. 2 от
ЗЗДН и предвид Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012
г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че дължимата държавна такса по делото в общ размер
на 12,50 лева, представляваща 1/2 от дължимата за първоинстанционното производство
държавна такса, следва да се възложи на въззивника, който да довнесе сумата от още
2,50лв., предвид данните за внесена такса в размер на 10лв.
Мотивиран от изложеното ,Кюстендилският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №489 от 01.11.2022 г., постановено по гр.д.№945/2022
г. по описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА М. Н. Т. от с.Я.,ул.“**************, обл.Кюстендил, ЕГН **********, да
доплати по сметка на ОС- Кюстендил държавна такса в размер на 2,50 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.17 ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6