Решение по адм. дело №1041/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във с чл.210 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на ЕТ „Хелга-С. С.“, гр.Долна Митрополия, с [ЕИК], против Решение от 02.10.2024г. на комисията по чл.210 от ЗУТ в община Долна Митрополия, обективирано в констативен протокол от същата дата, в частта по отношение на определеното пазарно сервитутно обезщетение за три поземлени имота, собственост на жалбоподателя.
В жалбата се твърди, че така определените обезщетения за учредяване на сервитутно право върху описаните имоти са значително по-ниски от пазарната им цена с оглед включените в границите на сервитута площи. Оценката не съответства на материалния закон и неговата цел за постигане на справедливо и равностойно еднократно парично обезщетение съобразно нормативните изисквания и действителната пазарна цена на засегнатите от сервитута имоти. Крайно заниженият размер на обезщетението противоречи и на чл. 1 от Протокол № 1 на КЗПЧОС и на утвърдените в практиката на ЕСПЧ стандарти за пропорционалност на намесата в правото на притежание. В заключение моли съда да отмени Решение на комисия по чл.210 от Закона за устройство на територията, изготвила констативен протокол от 2.10.2024 г. за размера на обезщетение за сервитутно право с ограничителен режим на ползване на имоти, засегнати от изграждане на въздушна линия за нуждите на поземлен имот с идентификатор 06210.127.1 в с. Брегаре, местност „Край село“. Моли съда да определи обезщетение за учреденото сервитутно право съобразно пазарната цена на засегнатите от сервитута имоти. Претендира сторените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.А. Г. с пълномощно на л.75 от делото, който поддържа жалбата си, моли съда да я уважи изцяло, като измени размера на определеното обезщетение в размерите, определени от ВЛ по втори вариант от заключението на ВЛ по изслушаната СОЕ. Твърди, че експертно определеният коефициент, който е елемент при определяне пазарната оценка на имотите, не може да бъде под 0,5. Развива подробни съображения за допустимост и основателност на предявената жалба. Сочи, че оспореният акт не е редовно връчен на адресата си, поради което за жалбоподателя не е бил започнал да тече срок за оспорване, предвид което жалбата му се явява подадена в срок. Претендира направените по делото разноски.
От ответника Община Долна Митрополия е представен писмен отговор по жалбата с доводи за нейната неоснователност, моли съда да я остави без разглеждане като недопустима, алтернативно-да я отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. В съдебно заседание ответникът не се представлява.
От заинтересованата страна „Зенон Солар“ ООД гр.Бургас, чрез адв.Й., е представен подробен писмен отговор по жалбата, който счита същата за неоснователна, моли съда да я отхвърли. В съдебно заседание тази з.стр. не се представлява.
Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:
С приложената на л.108 от делото Заповед №РД-09-71/07.04.2021г. на Кмета на Община Долна Митрополия, на основание чл.44, ал.1 от ЗМСМА, чл.18, ал.1, чл.124а, ал.2 и чл.129, ал.2 от ЗУТ, е одобрен ПУП за ПИ №06210.127.1, попадащ в землището на с.Брегаре, м.“Край село“ с начин на трайно ползване „За текстилна промишленост“, като: 1. С проектоплана се урегулира територията на ПИ №06210.127.1 с конкретно предназначение „За предимно производствени и складови функции“ и допустима дейност „За фотоволтаична централа“; 2. Начин и характер на основното застрояване – „свободно“ и „средно“, съгласно ограничителна линия в червено и матрица в син цвят, отразени в графичната съставка към ПУП.
Със Заповед №РД-09-20/06.02.2024г. на Кмета на Община Долна Митрополия, на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.210 от ЗУТ вр. чл.41 ал.2 от ЗОбС, е определен състава на комисия по чл.210 от ЗУТ, на която е възложено да изготвя оценка и определи размера на обезщетението за учредяване право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти по пазарни цени, както следва:1. За имоти в регулационните граници на населените места на територията на Община Долна Митрополия – съгласно пазарна оценка, определена от лицензиран оценител на имоти; 2.За имоти извън строителните граници на селищата от Община Долна Митрополия – съгласно пазарна оценка, определена от лицензиран оценител на имоти.
С т.1 от Решение №171, взето по Протокол №10/28.06.2024г. на Общински съвет Долна Митрополия, на основание чл.129, ал.1 от ЗУТ, чл.21, ал.1, т.8 и т.11 от ЗМСМА, чл.8, ал.1 от ЗОбС и чл.25, ал.5 от ЗСПЗЗ, е одобрен ПУП-Парцеларен план на линеен обект на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищни образования за изграждане на въздушна линия /ВЛ/ 110кV за нуждите на ПИ с идент.06210.127.1, м.“Край село“ по КККР на с.Брегаре, от повишаваща подстанция 20/110 кV в ПИ с идент.06210-127.1, с.Брегаре, до съществуващата районна подстанция „Тръстеник“ 110/20кV в ПИ с идент.73359.103.35 в землището на град Тръстеник, област Плевен, съгласно приложена графична част и имотни регистри на засегнатите имоти, неразделна част от ПУП-Парцеларен план за обекта и от настоящето решение. С т.2 от същото решение е дадено съгласие на „Зенон Солар“ ООД, като възложител на обект „Изграждане на въздушна линия /ВЛ/ 110кV за нуждите на ПИ с идентификатор 06210.127.1, м.“Край село“ по КККР на с.Брегаре, от повишаваща подстанция 20/110кV в ПИ с идентификатор 06210.127.1, с.Брегаре, до съществуващата районна подстанция „Тръстеник“ 110/20 кV в ПИ с идентификатор 73359.103.35 в землището на град Тръстеник“, за прокарване на въздушна линия /ВЛ/ 110 кV и учредяване на сервитутни права през имоти - публична общинска собственост в землището на с.Брегаре, с.Ореховица и гр.Тръстеник, описани в приложени имотни регистри, неразделна част от ПУП - Парцеларен план за обекта от настоящето решение. С т.3 от решението е дадено предварително съгласие на „Зенон Солар“ ООД за учредяване ограничени вещни права и сурвитути върху ПИ- публична общинска собственост с НТП „Пасище“ описани в приложени имотни регистри, неразделна част от ПУП - Парцеларен план за обекта от настоящето решение, а в т.4 е възложено на Кмета на Община Долна Митрополия да предприеме необходимите действия по реда на чл.129, ал.1 от ЗУТ – за обнародване в Държавен вестник. Решението на Общински съвет Долна Митрополия е влязло в законна сила на 20.08.2024г.
На л.31 и сл. от делото е приложен Доклад от м.октомври 2023г. за определяне на размера на обезщетенията за засегнати имоти от сервитут на енергиен обект: „ВЛ 110кV от ПП 20/110кV „ФЕЦ Брегаре“ до п/ст „Тръстеник“ 110/20 кV на територията на Община Долна Митрополия, обл.Плевен – за присъединяване на ФЕЦ „Брегаре“ към преносната електрическа мрежа 110кV“, съгласно чл.64 от Закона за енергетиката, изготвен от независим оценител Н. Г. – притежаващ Сертификат с рег.№********* от 17.11.2014г. към КНОБ за оценка на земеделски земи и трайни насаждения. Според този доклад за землището на гр.Тръстеник е изведена пазарна цена за единица площ в размер на 1,614. кв/м. на база 13 бр. продадени имота с 10 нотариални акта. Посочено е в доклада, че размерът на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ е определен при прилагане на следните критерии – площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; видовете ограничения на ползването /въздушна линия на електропровод и стълбове в някои от имотите/; срок на ограничението /не е указан срок, приет е максималния по закон/; справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. За процесните имоти е определено равностойно парично обезщетение, както следва: за имот с идентификатор 73359.24.52, м.“Сиджим дол“, НТП „Нива“ по КККР на гр.Тръстеник, с обща площ 9949 кв.м. и площ с ограничение в ползването сервитут – 1951 кв.м.- 496,99 лева, при коефициент за степен на ограничението от сервитута – 0,05; коефициент за срок на ограничението – 0,1 и общ корекционен коефициент -0,145 /л.41, гръб/; за имот с идентификатор 73359.24.53, м.“Сиджим дол“, НТП „Нива“ по КККР на гр.Тръстеник, с обща площ 9949 кв.м. и площ с ограничение в ползването сервитут – 2379 кв.м.- 556,81 лева, при коефициент за степен на ограничението от сервитута – 0,05; коефициент за срок на ограничението – 0,1 и общ корекционен коефициент -0,145 /л.41, гръб/; за имот с идентификатор 73359.25.19, м.“Равнището“, НТП „Нива“ по КККР на гр.Тръстеник, с обща площ 4002 кв.м. и площ с ограничение в ползването сервитут – 1269 кв.м.- 297,01 лева, при коефициент за степен на ограничението от сервитута – 0,05; коефициент за срок на ограничението – 0,1 и общ корекционен коефициент -0,145 /л.41, гръб/.
С Решение на Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Долна Митрополия, обективирано в Констативен протокол от 2.10.2024г., е определен размер на равностойно парично обезщетение, както следва: 496,99 лева за ПИ с идентификатор 73359.24.52, м.“Сиджим дол“, НТП „Нива“ по КККР на гр.Тръстеник, площ с ограничение в ползването сурвитут – 1951кв.м.; 556,81 лева за ПИ с идентификатор 73359.24.53, м.“Сиджим дол“, НТП „Нива“ по КККР на гр.Тръстеник, площ с ограничение в ползването сурвитут – 2379 кв.м.; 297,01 лева за ПИ с идентификатор 73359.25.19, м.“Равнището“, НТП „Нива“ по КККР на гр.Тръстеник, площ с ограничение в ползването сурвитут – 1269 кв.м.; Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство.
Установява се от приобщените по делото доказателства, че процесните три ниви –една в м.“Равнището“ и две в м.“Сиджим дол“, съставляващи имоти 73359.24.52, 73359.24.53 и 73359.25.19, върху част от териториите на които е учреден сервитут и е определено парично обезщетение, са собственост на ЕТ „Хелга-С. С.“, гр.Долна Митрополия, с [ЕИК], по силата на нотариални актове №№115/11.11.2014 год. на л.4 от делото и 57/16.02.2012 год. на л.5-16 от делото.
Видно от данните по делото, собственик на ПИ с идентификатор 06210.127.1, м.“Край село“ по КККР на с.Брегаре, е „Зенон Солар“ ООД гр.Пловдив, който е и възложител на инвестиционното намерение.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата против решението е подадена от активно легитимирано лице, на което се засягат правата по неблагоприятен начин, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт.
По отношение срочността на подадената жалба, съдът приема следното:
С Определение №4370/17.12.2024 год. жалбата е оставена без движение с указание жалбоподателят да представи доказателства на коя дата и как-в деловодството на община Долна Митрополия или по пощата/куриер е подал жалбата против Решението на Комисията по чл.210 от ЗУТ. Ако е подадена по пощата/куриер, да се представят доказателства за датата на подаването й по пощата /писмен документ от пощенска станция/куриер/. В указания срок жалбоподателят е представил екземпляр от жалбата, поставила началото на настоящото производство, в която вероятната дата на подаването й е 11.12.2024 год., като нито е уточнил, нито е представил доказателства по какъв начин е подадена-лично в деловодството на органа, по пощата или чрез куриер. Ответникът в писмено становище е посочил, че жалбата е подадена в деловодството на община Долна Митрополия, като е заведена с вх.№АГ-14-7343/123/11.12.2024 год., поради което счита същата за просрочена и недопустима за разглеждане по същество. В проведеното съдебно заседание упълномощеният от жалбоподателя адвокат е възразил относно редовността на връчването на оспорения акт на адресата, тъй като в известието за доставяне липсват както адрес на връчването, така и данни получилото съобщението лице, което е различно от управителя, в какво качество е приело същото, тъй като не е нито роднина, нито член на домакинството, нито пълномощник.
Видно е от приложеното на л.56 от делото известие за доставяне на писмо изх.№7343/10/19.11.2024 год., че това писмо е изпратено до „ЕТ Хелга“ и е получено на 26.11.2024 год. от В. Х. К.. В разписката за връчване не е посочен точен адрес, на който актът е изпратен, нито е ясно дали актът е изпратен на седалището и адреса на търговеца, на който следва да се изпращат съобщения до търговците-ЕТ и търговски дружества, нито е ясно получилото съобщението лице В. Х. К., която очевидно не е управителя на ЕТ, в какво качество е получило съобщението и каква е връзката му с ЕТ. Не е отбелязано качеството на получателя, нито е посочено, че последното лице е пълномощник на търговеца, упълномощен с права да получава съобщения до ЕТ. Ето защо съдът приема, че актът не е редовно връчен на ЕТ, поради което с връчването на съобщението, удостоверено посредством обратната разписка на л.56 от делото, на 26.11.2024 год. на лицето К., срокът за обжалване на акта не е започнал да тече за ЕТ, до когото актът е бил адресиран с изпратеното писмо. Ето защо и подадената на 11.12.2024 год. жалба се явява подадена в срок.
На всички тези основания жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба, решението на комисията се съобщава на страните по реда на АПК, като те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 215, ал. 2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл. 210, ал. 3.
Според чл.64, ал.6 от ЗЕ, определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл.210 и чл.211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител.
Следователно, оспореното решение е издадено от компетентен орган-Комисия, поименно назначена със заповед на кмета на общината по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл.64, ал.1 от ЗЕ, в обема на неговите правомощия и в нужната форма, с посочване на фактически и правни основания за издаването, включително чрез препращане към оценителния доклад. Не са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила, доколкото процесното решение е издадено въз основа на влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на линейния енергиен обект и засегнатите от сервитута имоти, и проведено заседание на нарочно формираната комисия по чл.210 от ЗУТ, обективирано в констативния протокол, която е взела своето решение, въз основа на изготвен от независим експерт-оценител доклад за определяне размера на обезщетенията за засегнатите имоти от сервитут на енергиен обект, съгласно чл.64 от ЗЕ. ЕТ не е уведомен за започване на производството по реда на чл. 26 от АПК, но това не представлява съществено нарушение и не е ограничило правото му на защита, доколкото в съдебното производство е участвал надлежно, чрез упълномощен адвокат, предоставена му е възможност да изрази становище и да представя и да иска събирането на доказателства в защита на своите права.
По отношение съответствието на оспорения акт с материално-правните разпоредби на закона, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 64, ал. 1 от Закон за енергетиката (ЗЕ) (в приложимата редакция), при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути, които се изразяват в право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал.1 и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти /ал.2/.
От даденото в § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ определение е видно, че "Енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, съхранение на електрическа енергия, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, публично достъпна зарядна точка или съвкупност от такива точки, разположени в един поземлен имот с предоставена и инсталирана мощност, равна или над 1,2 MW, без инсталациите на клиентите, като преместваемите, набивните и монтираните без основи енергийни обекти са обекти на техническата инфраструктура.
При упражняване на сервитутите, титулярът на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови представители е допустимо да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии при уведомяване на управляващите органи на горските стопанства и националните паркове /чл.64, ал.3, т.1 от ЗЕ/.
В ал. 4 на чл. 64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярът на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба, указва, че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител, като обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал.1.
Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 - кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.
Сервитутите на енергийните обекти са безсрочни и по своята правна същност са законово въведено ограничение на правото на собственост. С възникването на сервитута законът свързва определени задължения за собственика на служещия имот, като са въведени нормативни забрани, органичаващи ползването на имота. Съгласно чл.64, ал.3, т.2 от ЗЕ, в засегнатите поземлени имоти не се допускат: извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по ал.9, с изключение на случаите, когато това е допустимо, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, и прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена. С т.3-6 на същата разпоредба е предвидено, че промяната на собствеността на засегнатия имот и на линейния енергиен обект не прекратява действието на сервитутите по ал. 1; сервитутите са неделими права, като те могат да се упражняват изцяло в полза на лицата по ал. 1 и тежат изцяло върху всяка част от засегнатите имоти и когато имотите бъдат разделени; сервитутът може да се използва само от лицата по ал. 1 за изграждането и експлоатацията на линейния енергиен обект; собственикът на засегнатия имот няма право да премества сервитута.
С текста на чл.13 и чл.14 от Наредба №16 за сервитутите на енергийните обекти са детайлизирани правата на титуляра на сервитута – извършване на строителни и монтажни дейности, ремонтни работи и планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техните съоръжения, и ограниченията за служещия имот, като са изброени редица дейности, които са забранени в сервитутната зона на енергийните обекти, включващи застрояване, засаждане на трайни дървесни насаждения, извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства, паркиране на превозни средства, складиране на отпадъци и материали, действия върху съоръженията на енергийните обекти, палене на огън и опожаряване след прибиране на селскостопанската продукция, стрелба с ловно и бойно оръжие.
Принудителното по своя характер учредяване на сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, върху имоти – частна собственост на физически и юридически лица, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, изискващо удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размера на обезщетението. Съгласно специалната норма на чл. 65 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В приложимите нормативни актове - ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на понятието "справедлива пазарна оценка". Изхождайки от правната и житейска логика съдът приема, че определянето на "справедливата пазарна оценка" по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на имота, като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката.
С оглед на горното, по делото е назначена съдебно-оценителна експертиза с вещо лице, независим експерт С. П..
Според заключението, при оценка на сервитут, в случая право на прокарване, се съблюдават изискванията на Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и по-конкретно определяне „Равностойно парично обезщетение“ и определението за „пазарни цени“, а именно §1а, т.2 от ДР на ЗДС и ЗОС, чл.22, ал.5 и ал.11 от ЗОС, както и Български стандарти за оценяване. Посочено е още, че при определяне стойността на обезщетението за ограничените вещни права – сервитут за енергиен обект се съблюдават и разпоредбите на чл.64 и чл.65 от Закона за енергетиката и чл.14 от Наредба №16 от 09.06.20004г. за сервитутите на енергийните обекти. Според вещото лице приложимата формула за определяне размера на равностойното парично обезщетение е: ПСсерв = ПСзем. * Кс * Ксп, където ПСсерв е пазарна стойност на сервитута; ПС зем. е пазарна стойност на земята; Кс е коефициент, отчитащ срока, за който е учредено ограниченото вещно право с точност до три знака след десетичната запетая, който Кс = 1-1,05; и Ксп е експертно определен коефициент, отчитащ вида на сервитута, като при положителен се определя в зависимост от ограниченията, които сервитутът налага на собственика на земята за ползването и е в границите 0,5 – 0,9, а при отрицателен сервитут е равен на 1,00. От вещото лице е посочено, че тъй като срокът за учредяване на сервитута е неограничен, следователно стойността на Кс е максималната 0,9. Посочено е също, че при определяне на Ксп се съблюдава засегнатата площ на сервитута, спрямо площта на имота и вида на ограниченията, съответстващи на вида на сервитутната ивица – енергиен обект за пренос и разпределение – въздушна линия на електрическа мрежа. Направен е извод, че при определяне на окончателната пазарна стойност на обезщетението за сервитут за изграждане и прокарване на ВЛ 110 кV се възприема, че стойността на еднократното обезщетение следва да бъде в границите от 20% до 25% //коеф. 0,20-0,25/ от стойността на имота /в лв/дка/, в зависимост от срока – максимален/безсрочен и площта на сервитута спрямо цялата площ на засегнатия имот /19,04%/. В заключение, при използване метода на пазарните сравнения /като са използвани за пазарни аналози само реални сделки от същото землище на оценяваните имоти/, пазарната стойност на обезщетението за трите ПИ е даден в два варианта, по два подхода, както следва:

Оценка по първи подход:

Оценка по втори подход:

В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че прекарването на въздушна линия не влияе на агротехническите мероприятия и на насажденията, които са върху имота, на реколтата и т.н. Т.е., нито една от тези дейности не предполага, че ще се ограничи в някаква степен собственика на имота, който от своя страна е длъжен да съобрази графиците на плановите дейности в сервитутната зона. Единствено, когато в имота има стълб, мястото, върху което е разположен последният, остава напълно неизползваемо. Уточнено е в заключението, че при втория подход ВЛ е изчислило пазарната оценка на учреденото сервитутно право за процесните ПИ при стойности на Ксп в границите 0,5-0,9, при минимум от 0,5 и при отчитане на ограниченията по ЗЕ и Наредба №16/2004г. Вещото лице посочва, че Ксп /експертен/ се определя от сумата на корекциите - за % от засегнатата площ и местоположението на инфраструктурните елементи в геометрията на парцела, като този Ксп е в границите от 0,55 до 0,75, а за стъпката на стълб се прилага Ксп=1,00.
В контекста на горното от фактическа и правна страна съдът счита, че вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза е обосновало приложената от него методология за начина на определяне на размера на обезщетението и дадената тежест на метода на пазарните сравнения, поради което следва да бъде възприето изготвеното от него заключение. В тази връзка обаче, е необходимо да се посочи, че съдът не приема за обективни и справедливи дадените в хода на административното производство и в представеното по делото заключение-оценка по първи подход, при взети предвид по-ниски коригиращи коефициенти /Ксп/, които са в размер под 0,5, тъй като с тях реално не се отчита принудителният характер на сервитута, съответно всички ограничения и тежести, които произтичат от него за имоти с характеристики и индивидуални белези като процесния. Ето защо, всички възможни ограничения, касаещи ползването на конкретния имот, отчитайки и индивидуалните му характеристики като големина и разположение, следва да бъдат взети предвид при определяне цената на сервитутното право. Собственикът на земята следва да бъде справедливо компенсиран за намаляване стойността на имуществото заради принудително възникналия сервитут, поради което съдът възприема дадените от вещото лице размери на Ксп съответно за трите оценявани имота от 0,67, 0,69 и 0,71-л.146 от делото. От двата изчислени варианта на пазарната стойност на обезщетението за частта от процесните ПИ, която попада в границите на сервитута, следва да се възприеме първият вариант, който е за периода 06.02.2023г.-06.02.2024г., като оценката за трите имота се определи по втория подход, използван от ВЛ, а именно да се определят оценки за трите имота, както следва : за имот с идентификатор 73359.24.52-2609 лева; за имот с идентификатор 73359.24.53-3215 лева; за имот с идентификатор 73359.25.19-1764 лева. Последното е в съответствие на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, според която разпоредба „Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота, като датата за възлагане на оценката е извършено със Заповед №РД-09-20/06.02.2024г. на Кмета на Община Долна Митрополия. Ето защо, в случая възприетата от административния орган експертна оценка се опровергава от приетото по делото допълнение към изготвеното заключение по назначената съдебно-оценителна експертиза. Следователно, като е приела, че дължимото еднократно обезщетение, изчислимо по реда на чл.210 от ЗУТ в полза на собственика на процесните имоти, е на посочените съответни стойности, комисията по чл.210 ал.1 от ЗУТ е постановила материално незаконосъобразен акт, доколкото определените стойности не съответстват на действителната пазарна цена на сервитутното право.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се измени решението на Комисията по чл.210, ал.3 от ЗУТ и обезщетението за сервитутното право да бъде увеличено, както следва: за имот с идентификатор 73359.24.52-2609 лева; за имот с идентификатор 73359.24.53-3215 лева; за имот с идентификатор 73359.25.19-1764 лева.
При този изход на делото и направено своевременно искане за разноски от пълномощника на жалбоподателя, следва на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на ЕТ „Хелга-С. С.“да се присъдят разноски в размер общо на 1650 лева, от които 50лв. внесена държавна такса, 400лв. депозит за вещо лице и 1200 лв. адвокатско възнаграждение-чл.8, ал.2, т.1 от Наредба 1/2004 год., което е под минимално определения размер в Наредбата, поради което възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. предпоследно от АПК, съдът
Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Решение на Комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Долна Митрополия, обективирано в Констативен протокол от 02.10.2024г., в частта, в която в полза на ЕТ „Хелга-С. С.“, гр.Долна Митрополия, с [ЕИК] е определен размер на пазарно сервитутно обезщетение за три имота, находящи се в землището на гр.Тръстеник, общ.Долна Митрополия, както следва: ПИ с идентификатор 73359.24.52-496,99 лева; за ПИ с идентификатор 73359.24.53-556,81 лева; за ПИ с идентификатор 73359.25.19-297,01 лева, като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението, както следва: за имот с идентификатор 73359.24.52-2609 /две хиляди шестстотин и девет/лева; за имот с идентификатор 73359.24.53-3215 /три хиляди двеста и петнадесет/ лева; за имот с идентификатор 73359.25.19-1764 /хиляда седемстотин шестдесет и четири/лева.
ОСЪЖДА Община Долна Митрополия да заплати в полза на ЕТ „Хелга-С. С.“, гр.Долна Митрополия, с [ЕИК], направените разноски в размер на 1650 лева /хиляда шестстотин и петдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл.215, ал.7, т.5 от ЗУТ.
Преписи от решението да се изпратят на страните.