Р
Е Ш Е Н И Е
№………………… /02.11.2021
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, X –
ти тричленен състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Добринка Долчинкова
и прокурор Александър Атанасов, след като разгледа докладваното от съдия В.
Пушевски КНАХД № 1789 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 208 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна срещу
Решение № 190 от 07.06.2021 г., постановено по НАХД № 1620 по описа за 2021 г.
на Варненския районен съд, 27 състав, с което е отменено Наказателно
постановление № 03 – 013087 от 22.07.2020 г., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на основание разпоредбите на чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, на дружеството „Д.М.“ ЕООД,
с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Касаторът
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна намира първоинстанционното решение за
неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на
своята позиция. Посочва, че св. В. сам е признал в своите показания, че е
осъществявал дейност на територията на стопанисвания от дружеството „Д.М.“ ЕООД
хотелски комплекс, като според касатора, елементите на правоотношението, което е
възникнало между св. В. и дружеството „Д.М.“ ЕООД категорично го характеризират
като трудово. Предвид този факт и предвид липсата на сключен трудов договор в
изискуемата от закона писмена форма, според касатора дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна, дружеството „Д.М.“ ЕООД в качеството си на работодател, е
извършило нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда, поради което и следва да понесе административно – наказателна
отговорност за своето поведение. Поради гореизложените съображения, касаторът
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна отправя молба за отмяна на
първоинстанционното съдебно решение и постановяване на съдебен акт, с който да
бъде изцяло потвърдено процесното наказателно постановление. Претендира също
така присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната
страна дружеството „Д.М.“ ЕООД е депозирало чрез своя упълномощен процесуален
представител адв. Т.М. *** отговор на касационната жалба, в който изразява
мотивирано становище за неоснователност на същата, акцентирайки, че липсват
доказателства за възникнало трудово правоотношение между дружеството, в
качеството на работодател и св. В., доколкото не било уговорено между тях
трудово възнаграждение. Поради гореизложените съображения, дружеството „Д.М.“
ЕООД моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане на
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
В
проведеното на 30.09.2021 г. открито съдебно заседание по КНАХД № 1789 по описа
за 2021 г. на Административен съд – Варна, касаторът дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна не се представлява нито от законен, нито от процесуален
представител, който да изрази становище в дадения ход на делото по същество,
като в постъпило непосредствено преди провеждане на заседанието писмено
становище, изготвено от процесуалния представител Началник отдел АИПО Д.О.се
посочва, че се поддържа касационната жалба на посочените в нея основания.
В
проведеното на 30.09.2021 г. открито съдебно заседание по КНАХД № 1789 по описа
за 2021 г. на Административен съд – Варна, ответната страна „Д.М.“ ЕООД също не
се представлява нито от законен, нито от процесуален представител, като на
29.09.2021 г. в деловодството на Административен съд – Варна са постъпили
писмени бележки, изготвени от адв. Т.М., в които се заявява позиция за
оспорване на касационната жалба и се отправя молба за оставяне в сила на
първоинстанционното съдебно решение.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Варна изразява позиция за
неоснователност на касационната жалба и пледира да бъде оставено в сила
решението на Районен съд – Варна.
Съдът,
след като съобрази доводите и възраженията на страните и след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 211, ал. 1 от АПК вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима за
разглеждане. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по смисъла
на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращане от разпоредбата
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Разгледана
по същество, касационната жалба се явява основателна, поради следните
съображения:
Производството
пред Районен съд – Варна е образувано въз основа на въззивна жалба на дружеството
„Д.М.“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 03 – 013087 от 22.07.2020 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
С
Решение № 190 от 07.06.2021 г., постановено по НАХД № 1620 по описа за 2021 г.
на Варненския районен съд, процесното наказателно постановление е било отменено,
като от фактическа страна е било установено следното:
Около
14:00 часа на 18.06.2020 г. св. М.К.Д.и св. Н.Й.З.– инспектори в дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство
в хотел „Преслав“, находящ се в к.к. „Златни пясъци“, стопанисван от
дружеството „Д.М.“ ЕООД.
В
хода на проверката на територията на хотелския комплекс, проверяващите
инспектори установили св. И.Н.В., който изпълнявал трудови функции, свързани с техническата
поддръжка на обекта.
Св.
В. попълнил собственоръчно декларация, в която декларирал, че работи в хотел „Преслав“,
декларирал работното си време, като признал, че няма сключен нито трудов, нито
граждански договор с дружеството „Д.М.“ ЕООД, което стопанисвало търговския
обект.
Приемайки,
че правоотношението, което е възникнало между дружеството „Д.М.“ ЕООД и св. В.
има трудово – правен характер и констатирайки, че липсва писмен трудов договор
между страните, който да го регламентира, св. Д. преценила, че дружеството „Д.М.“
ЕООД в качеството си на работодател е извършило нарушение на разпоредбите на
чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, поради което и на
16.07.2020 г. съставила акт за установяване на административно нарушение, с
който санкционирала дружеството за нарушение на посочените нормативни
разпоредби.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 22.07.2020 г. Директорът на дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с
което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда наложил на дружеството „Д.М.“ ЕООД административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева за извършено нарушение на разпоредбите на чл.
62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
За
да отмени наказателното постановление, Районен съд – Варна е приел, че в случая
липсват категорични доказателства, които да установят, че между дружеството „Д.М.“
ЕООД и св. В. към момента на проверката от страна на инспекторите от дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Варна е възникнало и е съществувало трудово правоотношение.
Този
извод на първоинстанционния съд е неправилен и не може да
бъде споделен от касационната инстанция.
Безспорно обстоятелство е, че св. И.Н.В.
е бил установен по време на проверката на територията на хотелския комплекс „Преслав“,
където по негови собствени думи се е занимавал с това да обходи стаите и
помещенията на сградата, в която се помещава хотела и да види, и прецени какви
консумативи и материали във връзка с поддръжката на хотела има необходимост да
се закупят.
Следва да се подчертае, че тази
задача той не е извършвал по свое собствено усмотрение, а му е била разпоредена
от И.Н.Д., който сам е декларирал пред инспекторите от дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна, че е управител на хотел „Преслав“, поради което и е напълно
обосновано да се приеме, че към момента на извършване на проверката от страна
на инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна св. В. е
изпълнявал трудови функции.
Едно от основните задължения на
работника/ служителя, регламентирано в разпоредбата на чл. 124 от Кодекса на
труда е именно да изпълнява работата, която му е възложена от неговия
работодател, а в случая в ранните следобедни часове на 18.06.2020 г. св. В. е
изпълнявал работа, възложена му именно от дружеството „Д.М.“ ЕООД и в полза на
същото това дружество, поради което и единствения обоснован извод, който може
да се приеме е, че към този момент между дружеството и св. В. е било възникнало
трудово правоотношение.
Дружеството няма право да възлага
извършването на трудови функции, без да е подписало трудов договор с лицето –
негов работник/ служител, предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на
труда, поради което и със своето поведение на 18.06.2020 г. дружеството „Д.М.“
ЕООД е нарушило посочената нормативна разпоредба, поради което и следва да бъде
ангажирана неговата административно – наказателна отговорност.
Самият св. В. лично е попълнил
декларация пред инспекторите от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, в
която е декларирал договореното с неговия работодател работно време, почивните
дни през седмицата, които са все елементи на трудово правоотношение, като св. В.
е допълнил, че му е било обещано след няколко дни да бъде сключен и трудов
договор, което де факто се е случило на 22.06.2020 г.
Основното възражение на дружеството,
което е било прието за основателно от първоинстанционния съд, а именно, че към
датата 18.06.2020 г. между страните все още не е бил уговорен конкретен размер
на трудовото възнаграждение, не може да бъде споделено за състоятелно от
настоящата инстанция. Съгласно Кодекса на труда всяка трудова дейност е
възмездна, така, че липсата на съвсем конкретна уговорка за размера на
възнаграждението не може да опровергае извода за наличието на трудово
правоотношение и респ., че в случая е била нарушена разпоредбата на чл. 62, ал.
1 от Кодекса на труда.
По отношение индивидуализирането на
административното наказание, според съда съвсем необосновано и немотивирано
административно – наказващият орган е наложил административно наказание в
размер над предвидения в закона минимум – 1500 лева. При индивидуализиране на
наказанието съдът отчита като смекчаващо вината обстоятелство, че в
административно – наказателната преписка не се съдържат данни дружеството „Д.М.“
ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което
мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път. Като
съобрази, че нарушението е извършено при наличие на смекчаващо отговорността
обстоятелство, съдът счита, че определеното към минималния размер наказание се
явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН. Още повече, че няколко дни след извършване на проверката,
дружеството е сключило трудов договор в писмена форма със своя работник/
служител св. В., което обстоятелство също следва да се съобрази при преценката
за тежестта на процесното административно нарушение.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че следва да отмени
първоинстанционното съдебно решение и да постанови решение, с което да измени
размера на процесното наказателното постановление, издадено на 22.07.2020 г. от
Директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, редуцирайки го от 3000
лева на предвидения в Кодекса на труда минимален размер от 1500 лева.
С оглед изхода на делото и въз основа
на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, на касатора дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание разпоредбата на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд Варна, X – ти тричленен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 190 от
07.06.2021 г., постановено по НАХД № 1620 по описа за 2021 г. на Варненския
районен съд, 27 състав.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 013087 от 22.07.2020 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда, на дружеството „Д.М.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3000 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във
вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „имуществена санкция“ до размер от 1500 лева.
ОСЪЖДА „Д.М.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна парична сума в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството по КНАХД № 1789 по описа за 2021 г. на
Административен съд – Варна.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: