Р Е Ш
Е Н И Е
№ 27/23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана,
І-ви състав в съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и
двадесет и трета година в състав
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар Александрина Александрова
разгледа
Адм.дело
№495/2022г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на
чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата ЗДвП) във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на И.А.М. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0294-000164/21.11.2022г.
на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл.171,
т.2а, б.”а” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. В жалбата се
иска отмяна на оспорения административен акт, като се поддържа, че не е
извършено нарушение, което да дава основание за издаване на ПАМ. В съдебно
заседание, оспорващият поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспорения
административен акт като незаконосъобразен.
Ответната
страна не взема становище по делото.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда
на чл.168, ал.1 от АПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това
са следните:
Предмет на спора е законосъобразността
на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0294-000164/21.11.2022г.
на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл.171,
т.2а, б.”а” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Мотивите се
свеждат до това, че на 19.11.2022г., в 16,40 часа, в гр.Лом, на ул.”С*** ”, е
установено, че В*** О*** Н*** , който е неправоспособен водач – лишен по административен
или съдебен ред от право да управлява МПС, като водач управлява лек автомобил
„АУДИ А4 ” с рег.№М*** , който е собственост на оспорващия. За така описаното
нарушения на чл.150а, ал.1 от ЗДвП на В*** О*** е съставен АУАН серия GA №857003/19.11.2022г.
От фактическа страна, съдът,
намира за установено следното:
От приетия на л.13 по делото АУАН
серия GA №857003/19.11.2022г. се
установява, че на 19.11.2022г., в 16,40 часа, в гр.Лом, на ул.”С*** ”, е
установено, че В*** О*** Н*** , който е неправоспособен водач – лишен по
административен или съдебен ред от право да управлява МПС, като водач управлява
лек автомобил „АУДИ А4 ” с рег.№М*** . По делото не е спорно, че лек автомобил
„АУДИ А4 ” с рег.№М*** е собственост на оспорващият.
Въз основа на така
установеното, Началник сектор към ОД на
МВР Монтана, РУ Лом е постановил и оспорената в настоящето съдебно производство
на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0294-000164/21.11.2022г.
на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл.171,
т.2а, б.”а” от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка
(ПАМ) прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. Оспореният
административен акт е връчен на лично оспорващия на 30.11.2022г., което се
установява от подписа му върху разписка на административния акт, тоест жалбата
с вх.* 94-000-15957/09.12.2022г., с която е оспорен административният акт, е
подадена в рамките на законоустановеният срок и е процесуално допустима.
От така описаната фактическа
обстановка и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:
По аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки (ПАМ) по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност. В случая административния акт е издаден от Началник сектор
към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, който е овластен с правомощия със Заповед
№301з-1411/07.06.2017г. на Директора на ОД на МВР Монтана (л.20 по делото),
която е основана на дадени правомощия със Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на
Министъра на вътрешните работи (л.19 по делото), като в случая и заеманата от административният орган длъжност може да се
идентифицира с ръководител на служба за контрол по този закон (Арг.: чл. 172,
ал. 1, вр. с чл. 170 и чл. 165 от ЗДвП), тоест налице е компетентност на органа издал оспорения
административен акт.
По разбиране на настоящата съдебна инстанция,
в случая по безспорен начин от събраните по делото доказателства се установява,
че са налице материалноправните
предпоставки за
налагане на ПАМ. По делото не е спорно, че на 19.11.2022г., в 16,40 часа, в
гр.Лом, на ул.”С*** ”, е установено, че В*** О*** Н*** , който е
неправоспособен водач – лишен по административен или съдебен ред от право да
управлява МПС, като водач управлява лек автомобил „АУДИ А4 ” с рег.№М*** , което
е собственост на оспорващия. Следва да
се посочи, че по аргумента на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от
право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен
ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено, а в случая В*** О*** Н*** е водач на МПС, който не
отговаря на това изискване към момента на установяване на нарушението за което
му е съставен АУАН.
При наличието на безспорно установена
материално правна предпоставка, каквато е управлението на МПС от водач, който е
неправоспособен, законосъобразно е наложена оспорената ПАМ, с която временно на
основание чл.171, т.2а, б.а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на МПС, което е
собственост на оспорващия. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.а“ от ЗДвП,
се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по
реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. При наличието на безспорно установяване, че В***
О*** Н*** , който е неправоспособен водач, управлява МПС автомобил „АУДИ А4 ” с
рег.№М*** , което е собственост на оспорващия, са налице материалноправните
предпоставки за налагане на оспорената ПАМ. Пълнотата изисква да се отбележи,
че административния орган е наложил ПАМ за срок от шест месеца, тоест за
минимално предвидения в приложимата материалноправна разпоредба, което изключва
възможността настоящият съдебен състав да уважи искането на оспорващия да бъде
намален срока на три месеца.
Настоящият съдебен състав счита
за необходимо да отбележи, че във всички случай управлението на МПС от водач,
който е лишен от право да управлява МПС застрашава
безопасността на движението, респективно живота и здравето на участниците в
него, тоест следва да се приеме, че при налагането на ПАМ е спазен принципа на
съразмерност регламентиран в чл.6 от АПК. В тази връзка следва да се посочи, че
по делото като свидетел беше разпитам бащата на оспорващият, А*** М.А., чиито
свидетелски показания се кредитират изцяло от настоящият съдебен състав. От
показанията на свидетеля А. се установява, че той лично е предоставил на В***
О*** Н*** ключа за управление на МПС, като това е станало без знанието на
оспорващият. Тези показания обаче не дават основание да се приеме, че
наложената ПАМ е незаконосъобразно, тъй като приложимия материален закон е
възложил на собственика МПС задължение да упражнява контрол дали собственото му
МПС се използва от лице, което е правоспособен водач. Действително с
прекратяването на регистрацията на МПС за срок от шест месеца, за оспорващият
като собственик ще възникнат затруднение, но те не са такива, които да дават
основание да се приеме, че наложената ПАМ е несъразмерна. В тази връзка следва
да се посочи, че в административния акт са изложени достатъчно обстойни мотиви,
който ясно са отразили фактическата обстановка, която е мотивирала
административния орган да наложи принудителната административна мярка. Липсват
основания да се приеме, че в случая има смекчаващи вината на оспорващия
обстоятелства, а и този въпрос е изцяло ирелевантен за настоящия случай, тъй
като при установена материално правна предпоставка за налагане на ПАМ, административния
орган е наложил ПАМ за период от време предвиден в материалноправната
разпоредба.
По разбиране на
настоящият съдебен състав в хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения, които да се лишили оспорващия от правото му на
защита. Следва да се отбележи, че изискването за форма е спазено, тъй като
видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания - дата
и част на извършване на нарушението, на нарушителя и на управляваното МПС,
тоест всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени,
което е дало основание да се посочи надлежно и правното основание за налагането
на оспорената ПАМ.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспорената заповед е издадена при спазване на принципа на
законност - чл. 4 от АПК, тъй като е издадена в рамките на установените със
закона правомощия на органа, на основанията и по реда, установен със закон.
Заповедта съответства и на целта на закона - да се запази живота и здравето на
участници в движението и да се предодврати възможността за извършване на
повторно нарушение от същото лице. В случая оспорващият не е бил лишен от право
си на защита, тоест и изискването на чл.8 от АПК е спазено, тъй като макар че
органът не го е уведомил за започване на административното производство по реда
на чл. 26 от АПК, не е налице съществено нарушение, защото в случая става
въпрос за принудителна административна мярка, чиято цел е да предотврати
настъпването на неблагоприятни последици, които именно поведението на оспорващия
би могло да породи. В тази връзка следва да се отбележи, че предвид наличието
на надлежно събрани доказателства, които установяват материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ не е налице и нарушение на разпоредбата на
чл.35 от АПК, тъй като при издаване на административния акт са установени
всички факти и обстоятелства от значение за случая.
При цялостната проверка
законосъобразността на оспореният
административен акт на основанията по
чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в
законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, съгласно материално правните
разпоредби и в съответствие с целта на закона.
Съобразно гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че оспорената Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №22-0294-000164/21.11.2022г. на Началник
сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом, с която на основание чл.171, т.2а, б.”а”
от ЗДвП на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца е законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а
жалбата да се отхвърли като неоснователна предвид, което на основание чл.172,
ал.2 от АПК, І-ви състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.М. ***
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0294-000164/21.11.2022г.
на Началник сектор към ОД на МВР Монтана, РУ Лом.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: