Р E Ш Е Н И Е
№ 263
гр.Плевен, 21.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2. РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иво Радев, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №31/2020г. по описа на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от „СИНЧО- 91“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от С.П., чрез адв. Цв. Ц., против Решение №770/15.11.2019г. по НАХД№1122/2019г. по описа на Районен съд –Плевен, с което е потвърдено издаденото НП №15-007/12.04.2019г. на Началник на Рибарство и Контрол- Централен Дунав, към ГД“ Рибарство и контрол“ при ИАРА- гр. Бургас, офис Плевен, по силата на което, на дружеството е наложено адм. наказание, на основание чл. 61, ал.2 от ЗРА - „имуществена санкция“, в размер на 600лв., за извършено от него нарушение на чл. 27 т.4 от ЗРА. Твърди се, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и на процесуалният закон, необосновано и при липса на мотиви. Твърди се, че в случая не е налице нарушение на ЗРА, като АНО не е разкрил елементи от състава на нарушението, и е налице съществено разминаване между АУАН и НП, което не е обсъдено от въззивния съд. Посочва се също, че АНО не е обсъдил приложението на чл. 28 от ЗАНН, като се твърди, че нарушението съставлява маловажен случай. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение по НАХД№1122/2019г. по описа на Районен съд –Плевен.
В съдебно заседание, касаторът, р. пр, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба- Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, р. пр., не се представлява. По делото е депозирано писмено становище по касационната жалба, в което се оспорва същата. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и не са налице основания за касирането му. Посочва се, че АУАН е изготвен и връчена на управителя на дружеството, а не в негово лично качество. Посочва се, че АУАН и НП съдържа всички изискуеми реквизити. Посочва се, че касаторът е извършил нарушението по чл. 57, ал.4 от ЗРА, а наложената санкция е в минимален размер. Посочва се, че АНО е извършил преценката по чл. 28 от ЗАНН и нарушението не съставлява маловажен случай, тъй като същото съставлява неизпълнение на законово задължение, което води след себе си неточност на отчетите, изготвени от ИАРА.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С оспореното решение №770/15.11.2019г. по НАХД№1122/2019г. по описа на Районен съд –Плевен, съдът е потвърдил НП №15-007/12.04.2019г. на Началник на Рибарство и Контрол- Централен Дунав, към ГД “Рибарство и контрол“ при ИАРА- гр. Бургас, офис Плевен, по силата на което, на дружеството е наложено адм. наказание, на основание чл. 61, ал.2 от ЗРА „имуществена санкция“ в размер на 600лв., за извършено нарушение на чл. 27 т.4 от ЗРА. В обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесното НП е издадено от компетентен орган, при безспорно установена фактическа обстановка, съобразно съставеният АУАН и при съставянето му не са допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния закон. Приел е, че описаното в АУАН нарушение е извършено от наказаното лице, както и че не е налице маловажен случай.
По делото се установява факта на съставяне на АУАН № В-0016651/29.01.2019г. от гл. специалист Рибарство и Контрол, против С.К.П.- в качеството му на управител на „***91“ ЕООД, гр. Плевен, за това, че на 23.01.2019г, в 11,00 часа, в гр. Плевен, ***, офис ИАРА - Плевен, при проверка на дневник на продажбите, с № 1540013-001 на РС „Ракита- 1“, за периода 01.09.2018г. - 31.12.2018г., дружеството, като лице, което развъжда и отглежда риба, не е представило ежемесечно, на длъжностните лица на ИАРА, копия от декларации за произход с номера: от №0531090 до №0531079, от №0531081 до №0531084, и от №0531086 до №0531089, като е нарушил нормата на чл. 57, ал.4 от ЗРА. Въз основа на така съставеният АУАН, е издадено процесното НП №15-007/12.04.2019г. на Началник на Рибарство и Контрол- Централен Дунав, към ГД “Рибарство и контрол“ при ИАРА- гр. Бургас, офис Плевен, въз основа на което, на касатора „СИНЧО-91“ ЕОД, гр. Плевен, представлявано от Св. П., е наложена, на основание чл. 61, ал.2 от ЗРА, имуществена санкция в размер на 600лв., за извършено нарушение на чл. 27, т.4 от ЗРА.
По делото се установява, че оспорените АУАН и НП, са издадени от компетентен орган, в рамките на предоставената му компетентност. При издаването им, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По делото, от страна на жалбоподателя, към депозираната въззивна жалба, предмет на разглеждане по НАХД№1122/2019г. по описа на Районен съд –Плевен, са представени в заверени копия, декларации за произход с номера: от №0531090 до №0531079, от №0531081 до №0531084, и от №0531086 до №0531089. Установява се също, че с писмо вх. рег.№ 2600-1922/25.01.2019г. по описа на ИАРА- Плевен, тези декларации са представени пред АНО, като управителя на дружеството- касатор, е заявил, че не е подал декларациите за произход в срок, тъй като не е знаел, че трябва да се подават всеки месец. По делото се установява също, че управителя на дружеството, е подписал нарочна декларация от 28.09.2016г, с която е удостоверил, че е запознат със задължението си, да представя ежемесечно на длъжностните лица от ИАРА, копия от издадените декларации за произход. По делото, от страна на ответника, е представена нарочна справка, от която се установява, че дружеството, от регистрирането си- м.10.2016г, няма наказания за други нарушения по ЗРА, освен процесното. В същата е посочено, че декларациите се представят ежемесечно или най- късно до 10-то число на следващия месец. По делото са приети и нарочно изготвени справки, за представените от страна на касатора декларациите за произход за 2016 и 2017 година.
Приложена е и справка, в табличен вид, отразяваща № и датата на всяка от справките по АУАН и датата на представянето им в ИАРА- 23.01.2019г. /датата на съставяне на АУАН/. От справката съдът констатира, че декларации с №№ от 531070 до 531079, са от м. септември, м. октомври и м. ноември 2018г, като декларации с № 531081 до №531089, са от м. декември 2018г., което съответства на посоченият в АУАН период на нарушението.
По делото, като свидетели са разпитани лицата М. П. /актосъставител/, К.Р. /свидетел на установяване на нарушението/, Е.Т. /служител в ИАРА/ и К. П. /баща на управителя на дружеството/.
Св. М. П. посочва, че управителя на дружеството лично е дошъл в офиса на ИАРА, за да донесе дневника и декларациите. Посочва, че дневник и декларации са налице, но не са представени копия от декларациите за произход, в едномесечен срок, считано от датата на продажбата. Свидетелят посочва, че в дневника се отразяват продажбите на риба, като след отразяването на продажбата в дневника, дружеството е следвало да състави декларация и да я представи в ИАРА, в месечен срок. Св. К. Р. също посочва, че декларациите за произход следва да бъдат представени в едномесечен срок от продажбата в ИАРА, като в случая, представителят на касатора е донесъл в офиса на ИАРА наведнъж 20 декларации.
Св. Е. Т. посочва, че приема декларациите и системата в Агенцията отчита срока на подаването им.
Св. Кр. П. посочва, че от три години стопанисват рибарник, като отчитането на тези декларации, за предходните две години, е ставало в края на годината и през м. януари на следващата година. Свидетелят посочва, че през м. януари се заверява дневника. Посочва също, че няма констатирани нарушения при отчитане на декларациите. Посочва също, че до този момент не са били санкционирани за това, че са представяли тези декларации през м. януари на следващата година.
При така установено от фактическа страна, настоящия касационен състав намира за установено следното:
Съобразно нормата на чл. 27, т.4 от ЗРА, лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, са длъжни да предоставят ежемесечно на длъжностните лица на ИАРА, копия от издадените декларации за произход и номер на фактура за извършено плащане. Нормата кореспондира с нормата на чл.27, т.3 от ЗРА, съобразно която, лицата, които развъждат и отглеждат риба и други водни организми, са длъжни да водят дневник на продажбите и при първа продажба да издават декларация за произход на продукти от аквакултури по ред, определен с наредба на министъра на земеделието, храните и горите. Този ред е определен в Наредба № 43/20.04.2006г. за реда за водене на риболовен дневник и на основание чл. 2 от същата, риболовният дневник се състои от декларации за произход и инструкция за тяхното попълване. ЗРА, в §20 от ДР дава легална дефиниция на понятието "първа продажба", съобразно която, първа е продажба на жива, прясна, охладена, замразена или подложена на първична преобработка на плавателен съд или в предприятие на брега риба и други водни организми, които се предлагат на пазара за пръв път след улова. Съобразно изложеното, декларацията за произход, при извършването на съответната продажба, издадена от лицето, развъждащо и отглеждащо риба, следва да бъде представена в ИАРА, в едномесечен срок, считано от датата на продажбата. По делото, от събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, настоящият състав приема, че касаторът е осъществил състава на цитираната норма на чл.27, т. 4 от ЗРА, като не е представил в законоустановеният едномесечен срок, декларациите за произход, за периода 01.09.2018- 31.12.2018г., с посочени в АУАН номера.
На основание гореизложеното, настоящият
касационен състав намира, че процесното НП, е
правилно и законосъобразно, а оспореното решение на ПлРс
следва да бъде оставено в сила. Следва да се посочи, че в случая, въпреки че за
множество еднотипни нарушения /неподаването в срок на всяка отделна декларация
е отделно нарушение по чл.27,т.4 от
ЗРА/, не е нарушено правото на защита на касатора,
като на същият е наложена една санкция, в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№770/15.11.2019г. по НАХД№1122/2019г. по описа на Районен съд –Плевен.
Решението е окончателно.
Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.