Присъда по дело №1625/2021 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1625/2021 год.
МОТИВИ:

Обвинението против подсъдимия З. Й. Ж., ЕГН ********** е за
престъпление по чл.209 ал.1 от НК, а именно за това, че на 21.09.2020г., в гр.
Пазарджик, на ул. “Ц.С.“ №1, като посредствен извършител, с цел да набави
за себе си имотна облага е използвал Ел. Ив. Б. и З.Н. Мастик и двамата от
гр.Пазарджик, да заложат срещу възнаграждение, от свое име неистински
златни накити - четири броя пръстени с 14 каратова позлата и вътрешност от
метала „сребро“ и поставени неистински и неоригинални печати, с което е
възбудил и поддържал заблуждение у комисионера в заложната къща - Р. Сп.
Ил. от гр.Пазарджик, че накитите са изцяло златни и с това е причинена
имотна вреда в размер на 805.00 лева на „Заложна къща - К.“ ЕООД-
гр.Пазарджик.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-
гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага
подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за
постановяването на осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от
свобода и приложението на чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен
защитник, като декларира, че не се признава за виновен и не дава обяснения
по обвинението.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази разпоредбите на чл.301
от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата свидетелите З.М. и Е.Б. живеели на семейни
начала в гр.Пазарджик, на ул. „П.Д.П. № 39. Двамата били безработни, ниско
образовани, като трудно се снабдявали със средства за прехрана и
задоволяване на елементарни битови потребности.
Св. М. бил роднина по съребрена линия от пета степен на подсъдимия
З.Ж., т.е. бил първи братовчед на баща му – св. Й.Ж..
Подс. З.Ж. имал пръстени от сребро, но с позлата по външната страна
на метала, при което наподобявали, че са златни. Върху пръстените имало
монтирани и камъни с различен цвят. Той решил да заложи пръстените в
заложни къщи като златни и по този начин да си набави парични средства.
На 21.09.2020 година подс. Ж. отишъл с автомобила си пред дома на св.
М., като повикал него и св.Б. до колата. Показал им един прозрачен плик с
големина, колкото джоб за документи, който бил наполовина пълен с
пръстени от вида на гореописаните. Знаейки, че двамата са много бедни и
трудно си набавят средства за препитание, той им предложил да отидат до
заложни къщи в гр.Пазарджик и да залагат от свое име пръстените, като
обещал да им даде пари за услугата. Уверил ги, че пръстените са лично
1

негови, че не са крадени и че са златни. Не им обяснил причината, поради
която искал те, а не той лично да залагат пръстените, но посъветвал св.М. при
залагането да представят личната карта на св.Б.. Свидетелите М. и Б. приели
предложението на подсъдимия, т.к. се нуждаели от пари.
Веднага след това тримата тръгнали с автомобила на подс. Ж. и
посетили няколко различни заложни къщи в гр. Пазарджик.
В един момент пристигнали пред „Заложна къща - К.“ ЕООД,
представлявана от св.В.К., помещаваща се в обект, находящ се на ул.“Ц.С.“ №
1 в гр. Пазарджик. Подсъдимият паркирал автомобила на улицата в близост
до заложната къща и останал в него. Свидетелите Е.Б. и З.М. влзели вътре в
обекта, където били посрещнати от свд. Р.И. - служител на „Заложна къща -
К.“ ЕООД, на длъжност комисионер. Св. Б. предала на св. И. четири броя
пръстени от вида на горепосочените, дадени й преди това от подсъдимия и
поискала да ги заложи като златни, за да получи паричен заем за тях. Св. И.
нямала право да нарушава целостта на пръстените, поради което ги тествала
чрез натъркване с киселина по повърхността им, след което пробата показала
наличие на злато и тя ги възприела като изцяло златни. Докато И. тествала
пръстените, а и известно време след това, свидетелите Б. и М., които били
почерпени с кафе от горната и пушили по цигара в обекта, продължавали да я
уверяват, че пръстените са златни и че не са крадени, т.к. такова уверение
имали и самите те от подс.Ж..
Заблудена за обстоятелството, че пръстените са изцяло златни, св. И.
оформила съответен заложен билет от името на „Заложна къща- К.“ ЕООД и
Ел. Ив. Б., като последната лично положила подпис и изписала саморъчно
имената си. В резултат на направения залог, св.И. предоставила сумата от 805
лева, които били взети от св. М.. Веднага след това Б. и М. напуснали
заложната къща, качили се в колата на подс. Ж., където сумата от 805 лева
му била предадена изцяло.
Малко след това тримата посетили друга, неустановена по делото
заложна къща. Отново подсъдимият останал в колата си, а Б. и М. влезли в
обекта, като искали да заложат други пръстени, дадени им от Ж.. В тази
заложна къща двамата били приети от мъж, който отказал да приеме залога и
ги изгонил, като казал, че пръстените са фалшиви и ще извика полиция.
Горните двама веднага напуснали обекта и тай като се усъмнили, че може да
има нещо нередно с пръстените, които залагат, отказали на подс.Ж. да
продължат да го правят. Той след това ги откарал с колата си в ромската
махала в кв. “Изток“, оставил ги в близост до полицейския участък и
училище „Св. Св. Кирил и Методий“, дал им 30 лева за услугата и се
разделили.
Няколко дни след това подс.Ж. отново карал Б. и М. да ходят и да
залагат пръстени в заложни къщи по описания вече начин, но те му отказали
категорично.
Междувременно, т.к. св.Б. не се явила в „Заложна къща-К.“, за да
2

откупи обратно пръстените в деня на падежа и били изминали повече от
седем дни от тази дата, то въпросните пръстени станали собственост на
заложната къща. Затова собственикът на заложната къща – св. В.К., на
01.10.2020г. пристъпил към отстраняване на камъните по пръстените, с цел
претопяването им. В процеса на разрязване на метала им разбрал, че
процесните пръстените не са златни, а имали само златно покритие.
Станало ясно, че представляваната от него заложна къща била жертва на
измама, поради което на 01.10.2020г. св. Р.И. подала жалба в Ру-Пазарджик,
където подробно описала случая във връзка с приетия залог от св.Б..
Впоследствие, с протокол за доброволно предаване, св.И. предала и
въпросните четири броя пръстени.
По повод на всичко това, с постановление на РП-Пазарджик от
16.11.2020г., било образувано настоящото наказателно производство.
След образуване на наказателното производство, респ. след разпита на
свидетелите Б. и М. и след провеждането на очна ставка между всеки от тях
двамата и З.Ж., който все още не бил привлечен като обвиняем, а имал
качеството на свидетел, на 12.03.2021г., около 14:30 часа, последният посетил
„Заложна къща - К.“ в гр.Пазарджик. Там в този момент била св.Р.И., на която
Ж. заявил, че носи парите, а тя учудено го попитала какви пари. Тогава той
пояснил, че били парите за онези пръстени, за които тя била подала жалба, че
са фалшиви. Казал също, че хората, които били заложили пръстените се
опитвали да го натопят, но заявил и това, че пръстените били негови.
Заплатил на заложната къща сумата от 1020 лева и 100 евро, съставляващи
главницата от 805 лева по заложен билет № 9829/21.09.20г. плюс съответните
такси. Св. И. му издала за това разписка от софтуерния продукт, с който се
работело в заложната къща, а отделно му написала и саморъчно разписка за
получената сума. След това подс.Ж. настоятелно искал от св.И. да отиде в
полицията и да заяви, че си оттегля жалбата, да поиска да й се предадат
пръстените, а тя на свой ред да ги върне на него.
Видно от заключението на приетата по делото ювелирна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно изготвено, а и неоспорено от
страните, вътрешността на процесните четири броя пръстени е от сребро,
което е покрито с дебел слой позлата с чистота 14 карата. Поставените печати
върху вътрешността на пръстените са неистински и неоригинални. Оценката
на металите може да бъде извършена единствено чрез извличане на среброто
от пръстените, след обработка с азотна киселина, като вероятно чистото тегло
на златото би било под 1 грам. Към инкриминираната дата борсовата цена на
1 грам злато с чистота 14 карата възлиза на сумата от 58 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
разпитаните свидетели – Е.Б., З.М., Р.И. /дадени от тримата в съдебната и
досъдебна фаза на процеса, като последните бяха приобщени към
доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл.281 от НПК/
и В.К. /дадени от него в досъдебна фаза на процеса и приобщени към
3

доказателствената съвкупност чрез прочитането им по реда на чл.281 от
НПК/, от заключението на ювелирната експертиза, както и от приетите по
делото писмени и веществени доказателства, инкорпорирани в
доказателствения материал по реда на чл.283 и чл.284 от НПК.
Съдът изцяло кредитира показанията на горепосочените свидетели, т.к.
същите са хронологично точни, взаимно допълващи се, както помежду си,
така и с останалите писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, а също и със заключението на експертизата.
От показанията на св.В.К. категорично се изясни как и при какви
обстоятелства той установил, че предоставените от св.Б. и приетите от св.И.
пръстени, не били изцяло златни, макар да били възприети като такива на
външен вид в процеса на приемане на залога. Неговите показания не
заслужават по-задълбочено обсъждане, т. к. не допринасят за изясняването на
останалите факти, включени в предмета на доказване.
От показанията на свидетелите Б. и М. категорично стана ясно, че на
инкриминираната дата те са били убедени от подс.Ж. да залагат в различни
заложни къщи в гр.Пазарджик пръстени, които той им е предоставял, като
преди това ги уверил, че са златни и лично негови. Препоръчал пръстените да
се залагат от името на Б., като пояснил, че няма да има проблеми, т.к. те
практически били семейство. Обещал да им даде съответно възнаграждение
за това. Стана ясно, че горните двама приели предложението и залагали
пръстени в няколко заложни къщи, повечето от които неустановени по
делото, с изключение на „Заложна къща-К.“ ЕООД. В последната от името на
св.Б. били заложени процесните четири броя пръстени, за което била
изплатена сума от 805 лева, предадена изцяло на подсъдимия, непосредствено
след залагането.
Съдът не намери никакво основание да не кредитира показанията на
свидетелите Б. и М. в горния смисъл, т.к. прецени двамата като
добросъвестни и стремящи се да разкрият обективната истина. Вярно е, че
техните показания уличават подс.Ж. в извършване на престъплението, за
което е предаден на съд, като и че горните двама имат интерес да твърдят, че
когато са залагали пръстените, включително и тези в „Заложна къща-К.“, не
са знаели, че същите не били изцяло златни, т.к. ако признаят противното
биха се самоуличили като съучастници на Ж.. В крайна сметка обаче,
анализирайки съвкупно техните показания от съдебната и досъдебната фаза и
съпоставяйки ги помежду им, съдът не откри такива драстични противоречия
и несъответствия в тях, че да ги изключи като недостоверни и необективни.
Така например в техните показания могат да се открият следните
несъответствия и противоречия:
Според показанията на Б. дадени в ДП, когато започнали да залагат
пръстените ходили в една заложна къща, където един мъж ги изгонил,
казвайки че пръстените не били за него и че ще извика полиция, а М. му казал
да не вика, т.к. ще ги вкара в беля. Сочи, че след това отишли в други
4

заложни къщи, като в една от тях при едно момиче оставили 6-7 пръстена, но
не помни точно колко. Сочи, че на общо четири места дали по няколко
пръстена.
С показанията си в съдебната фаза обаче св.Б. заяви недвусмислено на
няколко пъти, че заложната къща, от която мъжът ги изгонил и заплашил, че
ще викне полиция била последната, която посетили, след което прекратили
залаганията, т.е. тя промени показанията си от ДП в тази им част. За това
обстоятелство съдът даде вяра на св.Б. именно на показанията й в съдебната
фаза, защото те изцяло съвпадат с показанията на св.М., също дадени в
съдебната фаза, който бе категоричен, че в последната заложна къща, която
посетили за деня, един мъж ги изгонил, като казал, че пръстените им са
фалшиви и ще викне полиция, а те след това спрели със залаганията. В
показанията на св.М. от ДП той е разказал първо, че в една от заложните
къщи един мъж ги върнал, защото не харесал пръстените и казал, че ще
извика полиция, а той му казал да не вика. Заявил е, че тогава се усъмнил, че
пръстените може да не са истински. Веднага след това е заявил: „Оставихме
пръстени и в други заложни къщи, мисля че бяха 2-3. В една от къщите имаше
едно момиче, на което дадохме четири пръстена …“. От така записаните в
протокола показания на М. в ДП не става ясно дали къщата, от която били
изгонени и той се усъмнил в редовността на пръстените е била последно
посетената за деня и след нея са продължили да залагат пръстени в други
заложни къщи или обратното, защото това изрично не е записано. Ето защо
няма основание да не се вярва на казаното категорично от М. и Б. в съдебната
фаза на процеса, че именно след последно посетената къща са били изгонени
и у тях се породило съмнение за „редовността“ на залаганите пръстени.
Тук веднага следва да се отвори една скоба и да се подчертае, че според
защитата свидетелите М. и Б. посетили първо заложната къща, от която били
изгонени, а след това продължили да залагат пръстени и в други заложни
къщи, включително и в процесната, поради което те вече били наясно, че
пръстените не са златни. Ето защо според защита, престъплението, за което е
повдигнато обвинение на подсъдимия е било извършено не от него, а от М. и
Б., заради което последният следва да бъде оправдан. На тези съждения
следва да се каже, че дори да беше безспорно установено, че когато са
залагали инкриминираните пръстени в „Заложна къща – К.“, М. и Б. са били
наясно, че залагат „фалшиви“ златни пръстени /нещо което в настоящия казус
не е налице/, то това не би могло да доведе автоматично до отпадане на
наказателната отговорност за подс.Ж., при положение, че е безспорно
доказано, че именно той им е давал фалшивите пръстени. Просто тогава Ж.
би следвало да отговаря като съучастник с М. и Б. под формата на
подбудител.
Друго несъответствие в показанията на Б. и М. се открива в това, че
според заявеното от първата в съдебната фаза на процеса, след като вече били
свидетелствали в ДП, полицейски служители ги пращали да търсят
подсъдимия в къщата му, където те ходили няколко пъти, но не го открили. Б.
5

не успя да обясни разбираемо по каква причина са били пращани от полицаи
в къщата на Ж., но заяви, че при техните посещения роднини на подсъдимия
/майка му и баща му/ ги карали да си променят показанията, т.к. щели да
вкарат в беля сина им, но те отказали. Според казаното от М. в съдебната фаза
на процеса обаче, полицаи не са ги пращали и те не са ходили в къщата на
подсъдимия, а него никой не го е карал да си сменя показанията. Сочи само,
че роднини на подсъдимия искали да му дадат пари, за да отиде в заложната
къща, където да плати и вземе пръстените, но той отказал. В досъдебната фаза
на процеса обаче, на 10.08.21г. М. е бил разпитан за втори път като свидетел и
разказал за случай, при който бащата на подсъдимия го извикал пред
собствения си дом и искал да му дава пари, за да не свидетелства, но той
отказал. С оглед на това е допустимо да се приеме, че когато даваше
показания в съдебната фаза, св.М. е забравил за този случай, заради което
твърдеше, че никой него не го е карал да си променя показанията.
Обобщено казано, според настоящия съдебен състав, изтъкнатите по-
горе несъответствия и разминавания в показанията на Б. и М. се дължат
единствено на ниския образователен ценз и невисоките им паметови
способности, което съчетано с недобрия изказ на български език, води до
въпросните неточности, а не се дължи на проявена от тях свидетелска
недобросъвестност.
Нещо повече, показанията на свидетелите М. и Б. в немалка степен
кореспондират на тези на св.Р.И., която е абсобютно незаинтересован от
изхода на делото свидетел и няма никаква лична причина да приписва на
подс.Ж. поведение, което той обективно да не е имал. Това пък е поредното
основание да се вярва изцяло на казаното от М. и Б..
Св. Р.И. беше категорична в показанията си в съдебната и тези от
досъдебната фаза, че на 12.03.2021г., около 14:30 часа, подс. Ж. пристигнал в
заложната къща, като тогава тя с учудване разбрала, че носи парите дадени от
нея за заложените от Б. четири пръстена, за които в последствие била
подадена жалба в полицията. Тогава той казал, че хората, които били
заложили пръстените се опитвали да го натопят, но категорично заявил и
това, че пръстените били негови. След като платил общо сумата от сумата от
1020 лева и 100 евро, съставляващи главницата от 805 лева плюс съответните
такси, начислени от къщата, св. И. му издала за това разписка от софтуерния
продукт в заложната къща, както и саморъчно написана разписка за
получената сума. Тогава подс.Ж. започнал настоятелно да искал от горната да
отиде в полицията и да заяви, че си оттегля жалбата, респ. да поиска да й се
предадат пръстените, а след това да ги върне на него. Тя обещала да направи
това, а той си тръгна, но след това няколко пъти и звънял по телефона, да я
пита дали е оттеглила жалбата. Си.И. е категорична и за това, че накрая го
излъгала по телефона, че е ходила в полицията да си оттегля тъжбата и че
вероятно от там ще се свържат с него, за да му върнат пръстените, само и
само да не й звъни повече. Както вече се посочи, съдът ненамери никакви
основания да не кредитира показанията на св.И., т.к. те е един абсолютно
6

безпристрастен свидетел.
Съдът не даде вяра на показанията на свидетелите Й.Ж.– баща на
подсъдимия и Я.Я. – работещ за бащата на подсъдимия. Тези двама свидетел
бяха разпитани по инициатива на защитата и чрез тях се направи опит, макар
и неуспешен, да се прокара внушението, че Б. и М. по собствена подбуда са
залагали инкриминираните пръстени, а след това последният искал пари на
заем от Й.Ж., за да плати парите, дадени от заложната къща, респ.
съставляващи щета за нея.
Очевидно е, че близката родствена връзка между подсъдимия и баща му
мотивират последния да депозира показания в услуга на защитната теза.
Очевидно е и това, че служебната обвързаност между св. Я. и неговият
работодател - бащата на подсъдимия, мотивира първия също да депозира
показания, обслужващи линията на защита. Отделно от това съдът оцени
показанията на горните двама свидетели като изключително неубедителни,
което за пореден път даде основание да не им вярва.
Св. Й.Ж. започва показанията си с това, че през мес. януари 2021г. св.М.
ходил при него за пръв път да му иска пари, но той отказал. След това отишъл
отново през мес. март 2021г., а той му дал /свидетелят се изрази буквално
„дадох му“/ сумата от 1000 лева и 100 евро, тъй като М. казал, че от
полицията го посъветвали да намери пари, с които да плати в заложната къща
и нещата щели да се прекратят, както се изрази св. Й.Ж.. Пак според св. Й.Ж.,
тогава М. не му бил казал, че имал проблеми с пръстени, което е меко казано
несериозно, т.к. е нелогично да му даде немалка парична сума в заем и да не
поиска да разбере за какво точно тя е необходима и ще се изразходва, а да се
задоволи с обяснението, което по негови думи му дал М. „че иска пари,
защото полицаите го натискат“.
Пак според твърденията на св.Й.Ж., той попитал М. кога ще му върне
парите, а последният отвърнал, че „чака някакви пари“, т.е. не е имало
конкретно посочване на ден, месец, година, на която ще се върнат парите, но
въпреки това горният се съгласил да ги даде. Това е поредното несериозно и
житейски нелогично твърдение.
Св. Й.Ж. продължава с това, че през мес. юни 2021г. М. му бил върнал
550 лева от дадените в заем, като предал тази сума пред дома им на сина му –
подс. Й.Ж., а след това се разбрали до края на годината да му върне и
останалите пари.
Св. Я. на свой ред заявява в показанията си, че един ден през мес. юни
2021г. отишъл по нареждане на работодателя си пред дома му, за да вземе
един паркиран там камион, като тогава пристигнал М. и дал на подсъдимия
сумата от 550 лева със заръка да ги предаде на баща си, като обещал да даде и
останалите. Така заявеният от св.Я. факт също не отговаря на истината, както
не отговаря на истината и това, че св. Й.Ж. е дал в заем на М. сумата от 1000
лева и 100 евро. За да изключи достоверността на казаното от двамата
свидетели съдът отчете и еволюцията в показаният на св.Й.Ж., проявена в
7

средата на неговия разпит в съдебната фаза. Тук вече, за разлика от началото
на показанията /където твърди, че дал на М. горепосочените пари/, св.Ж.
заявява, че всъщност бил дал парите на сина си, за да ги занесе в заложната
къща, т.к. нямал доверие на М. и жена му за какво точно ще ги използват.
Очевидно е, че едва в средата на своя разпит св.Й.Ж. се сети, че трябва все
пак някак да бъде обяснен фактът защо имено подсъдимият е отишъл в
заложната къща и заплатил парите, дадени за заложените фалшиви златни
пръстени плюс съответните такси.
Не убягна обаче от вниманието на съда и това, че в ДП на 11.03.2021г.
са били проведени две очни ставки, съответно между Б. и М. от една страна и
З.Ж. – от друга. Последният тогава все още не е бил привлечен като
обвиняем, а имал качеството на свидетел. Съдът няма да обсъжда
съдържанието на казаното от всеки от участващите в очните ставки, т.к. тези
показания не са приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281
от НПК, а отделно от това бе посочено, че тогава З.Ж. е участвал като
свидетел, след което е придобил качеството на обвиняем в процеса, т.е.
казаното от него в тези очни ставки по никакъв начин не би могло да се
приобщи към доказателствената съвкупност. Съдът обаче не е ограничен да
цени двата протокола за проведените очни ставки като официални писмени
документи, удостоверяващи обстоятелството кога и межди кого са били
проведени въпросните очни ставки. На тази база съдът отчете това, че след
като на 11.03.21г. са били проведени въпросните очни ставки, при които
несъмнено свидетелите М. и Б. са продължили да твърдят това, което са
заявили още в първоначалните си разпити като свидетели, то З.Ж. вече е бил
наясно, т.к. е присъствал на място, че техните показания го уличават в
престъплението, за което впоследствие му е повдигнато обвинение. При това
положение няма никаква житейска логика подсъдимият да се съобрази с
апела на баща си Й.Ж. и да отиде на следващия ден – 12.03.2021г. /т.е. след
очните ставки/ в заложната къща, където да заплати парите за заложените
фалшиви пръстени. Няма логика и в това св.Й.Ж. да се съгласи да даде на
заем пари на М., с които да се заплатят щетите на заложната къща, респ. да
кара сина си да отиде в заложната къща и да ги плати, т.к. нямал доверие на
горния за какво ще ги похарчи, при положение, че в деня преди плащането на
парите е било ясно, че М. и Б. с показанията си изцяло уличават З.Ж. в
престъпление.
Очевидно е, че подс. З.Ж. е предприел действията на 12.03.21г. - по
заплащането на вредите на заложната къща, респ. по настоятелните искания
към св.Р.И. да си оттегли жалбата и да поиска връщане на пръстените от
полицията, а след това да ги предаде на него, смятайки че всичко това е
възможно и по този начин ще избегне следващата му се наказателна
отговорност. Тук отново следва да се отбележи, че ако Ж. не е бил давал
фалшивите златни пръстени на свидетелите М. и Б. и не ги е карал да ги
залагат по описания от тях начин, то тогава няма логика пред св.Р.И. горният
да заяви в прав текст, че заложените пръстени били негови. Това обаче
8

категорично се установи от показанията на И. дадени от нея в ДП и в
съдебната фаза на процеса. Вярно е и това, че пред И. подсъдимият е казал, че
тези които били заложили пръстените искали да го натопят, без да
конкретизира в какво се изразявало „натопяването“. Твърдението на
подсъдимия пред И., че искали да го натопят е направено очевидно, за да даде
все пак някакво що-годе смислено обяснение защо той, а не тези, които са
направили залога не идват, за да възстановят вредите на заложната къща.
Това неконкретизирано твърдение обаче по никакъв начин не може да
игнорира категоричното изявление на подсъдимия пред св. И., че заложените
фалшиви пръстени били негови /което се твърди и от М. и Бшикова/, а ако
това наистина не е било така, то не е имало никаква обективна причина Ж. да
го заявява.
Не може да бъде споделено възражението на защитата в смисъл, че на
свидетелите М. и Б. не може да се вярва относно това, че подсъдимият им бил
давал да залагат фалшивите златни пръстени, т.к. при извършените в ДП
претърсвания и изземвания в дома и в автомобила на подсъдимия, такива
пръстени не били открити.
На това възражение следва да се отговори, че въпросните две
процесуално-следствени действия са били извършени на 11.04.2021г. /виж
протоколи на л.67-70 от ДП/, а подс.Ж. е бил наясно, че по подадената от
св.Р.И. жалба е било започнато вече наказателно производство, по което за
пръв път е бил разпитан като свидетел на 19.02.21г. /виж протокол на л.34 от
ДП/, а след това е участвал в гореспоменатите очни ставки на 11.0321г.. При
това положение меко казано би било налудно Ж. да продължава да държи
фалшиви златни накити от рода на инкриминираните, респ. да не предприеме
действия да ги унищожи, укрие и т.н.
Не може да бъде споделено и възражението на защитата в смисъл, че на
свидетелите М. и Б. не може да се вярва относно това, че освен в процесната
заложна къща, те залагали дадени им от подсъдимия пръстени и в други
заложни къщи, защото такива не са били установени в хода на разследването,
а и защото от приетата като писмено доказателство официална справка от
ОДМВР-Пазарджик /л.68 от материалите по съдебното дело/, изрично се
сочи, че жалби от служители в други заложни къщи не са били подаване в
периода 01.09.2020г. – 31.12.2020г. Според защитата, щом на М. и Б. не може
да се вярва за горното обстоятелство, то не може да им се вярва и за всичко
останало, за което свидетелстват.
На това възражение следва да се отговори, че е напълно възможно
фалшивите златни пръстени, които Б. и М. са заложили на инкриминираната
дата и в други заложни къщи, неустановени по делото, в последствие да са
били продадени от същите тези заложни къщи на техни клиенти и въобще да
не се е разбрало, че продадените, респ. закупените пръстени не са изцяло
златни, а само със златно покритие. Още повече, че златното им покритие е
било достатъчно ако бъдат проверени с киселина, те да покажат наличие на
9

злато, както се е случило и при приемането на залога от страна на св.И.. В
случай, че в другите заложни къщи въобще не се е пристъпило към
претопяване на заложените пръстени, така както в „Заложна къща-К.“, а към
директна продажба на клиенти, то не би било възможно да се установи, че и
те са станали жертви на измами, респ. да се подадат жалби в органите на МВР
за това.
При така установената и възприета фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил
престъпния състав на чл.209 ал.1 от НК, като на 21.09.2020г., в гр. Пазарджик,
на ул. “Ц.С.“ №1, като посредствен извършител, с цел да набави за себе си
имотна облага е използвал Ел. Ив. Б. и З.Н. Мастик и двамата от
гр.Пазарджик, да заложат срещу възнаграждение - неистински златни накити
- 4 броя пръстени с 14 каратова позлата и сребърна вътрешност на метала, с
което е възбудил и поддържал заблуждение у комисионера в заложната къща
- Р. Сп. Ил. от гр.Пазарджик, че накитите са изцяло златни и с това е
причинена имотна вреда в размер на 805.00 лева на „Заложна къща - К.“
ЕООД- гр.Пазарджик, представлявана от управителя В. АТ. КР..
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства.
Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа и за
всички обективни елементи на престъплението. Съзнавал е, че с цел да си
набави имотна облага е убедил свидетелите Б. и М., срещу скромно
възнаграждение, което им обещал, да заложат в заложни къщи
предоставените им от него неистински златни накити, като ги уверил обаче
преди това, че те са негови, че не са крадени и че са златни. След като
двамата свидетели са имали увереността, че ще залагат действително златни
пръстени и в стремеж да си набавят обещаните им от подсъдимия пари за
услугата, те предприели действията по реалното залагане на
инкриминираните пръстени, включително и в „Заложна къща-К.“. При това
положение те са действали без наличен престъпен умисъл, т.е. по начин,
изключващ вината им, а чрез техните действия по залагането на пръстените,
подсъдимият опосредено – като посредствен извършител, е възбудил и
поддържал заблуждението у комисионера в заложната къща, че приема в
залог изцяло златни пръстени, което пък е довело да настъпването на
имотната вреда за самата къща, респ. до набавянето на облагата за З.Ж..
Възбуждането на заблуждението е станало непосредствено след
предоставянето на пръстените от страна на свидетелите на комисионера, с
искането да бъдат приети в залог като златни. Поддържането на
заблуждението пък продължило непосредствено след това, докато
комисонера И. тествала пръстените с киселина, а и известно време след това -
докато свидетелите Б. и М., след като били почерпени с кафе от горната и
пушили по цигара в обекта, продължавали да я уверяват, че пръстените са
златни и че не са крадени, т.к. такова уверение имали и самите те от подс.Ж..
10

Поддържането на заблуждението продължило до момента на оформянето и
подписването на заложния билет, респ. до получаването на парите в резултат
на направения залог.
Подсъдимият Ж. е предвиждал конкретно и е искал настъпването на
общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието – измама, което е тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93, т.7 от НК и е предвидено в раздел ІV-ти на глава V-та от НК
– “Престъпления против собствеността”. Конкретно извършеното от подс. Ж.
деяние също е със завишена степен на обществена опасност предвид начина
на неговото извършване – демонстративно и с чувство за безнаказаност.
Подсъдимият е личност с невисока степен на обществена опасност, доколкото
не е осъждан, не е криминално проявен и настоящото деяние е инцидентно в
неговия живот.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на
подсъдимия, в незачитането на установения в страната правов ред и в
желанието му да се облагодетелства по неправомерен, бърз и престъпен
начин.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия
съдът прецени чистото съдебно минало, добрите характеристични данни по
местоживеене, невисоката стойност причинените материални щети, които са
малко над една МРЗ за страната, а също и това, че вредите са били
възстановени в хода на разследването в ДП, макар и не поради разкаяние или
съжаление за извършеното, а с цел да се направи опит за избягване на
наказателната отговорност, за което съображения се изложиха по-горе.
Отегчаващи отговорността обстоятелства – фактът, че освен в процесната
заложна къща, неистински златни пръстени на инкриминираната дата са били
заложени и в други такива, макар и неустановени по делото, но за което
категорично свидетелстваха св.М. и св.Б..
Съдът като прецени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, намери, че следва да даде
пълен превес на първите, при което осъди подс.З.Ж. една година лишаване от
свобода, с което ще се постигнат целите на наказанието и което съответства
на степента на вината на дееца.
Предвид данните за личността на подсъдимия и основно предвид чистото
му съдебно минало и позитивните характеристични данни съдът намира, че
принудително възпиращия ефект и поправително – превъзпитателното
11

въздействие спрямо него, а и предупредителния и общовъзпитателен ефект
спрямо всички останали членове на обществото, ще могат да бъдат
постигнати и без ефективно изтърпяване на така наложеното наказание
лишаване от свобода.
С оглед на това и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът приложи
института на условното осъждане и отложи изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. Възпитателната
работа се възложи на наблюдателната комисия на Община Пазарджик.
На основание чл.53, ал.1, бук. „а“ от НК съдът постанови веществените
доказателства – 4 бр. пръстени, покрити с жълт метал, находящ исе на
съхранение при домакина на ОП-Пазарджик като вещи, принадлежащи на
виновния и послужили за извършване на умишленото престъпление, да се
отнемат в полза на държавата и поради липса на съществена икономическа
стойност – да се унищожат.
Съдът не пристъпи към присъждане на разноски по реда на чл.189 ал.3
от НПК, т.к. в съдебната фаза на процеса такива не бяха направени, а в
досъдебната такава, където е била назначена и изготвена ювелирна
експертиза, няма приложени доказателства да са направени разноски, още по-
малко за техния конкретен размер.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

12

Номер на акта:	47
Дата:	12 май 2022 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия:	Димитър Бишуров

Дело:	20215220201625
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 октомври 2021 г.

Присъда по дело №1625/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите