Решение по дело №1539/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260106
Дата: 22 октомври 2020 г.
Съдия: Радостина Ташева Гергичанова
Дело: 20204430201539
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                           22.10.2020г.

 

номер ..................                                                  град ПЛЕВЕН

 

                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на двадесет и четвърти септември

Четиринадесети наказателен състав

година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА

Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 1539 по описа за 2020 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0000401/08.07.2020г. на *на РД“АА“-Плевен, с което н. „Д.К.“ООД ***,  представлявано от *** на осн. чл. 96, ал.1, т.1, предл. Последно от ЗАвтП е наложено административно наказание – глоба в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за това, че на 22.06.2020г. около 12:40 часа в гр. Плевен, ***след извършена комплексна проверка (известие-покана) изх. №14-00-22514/28.05.2020г. н. „Д.К.“ООД, притежаващ лиценз на Общността №***, валиден до 31.12.2026г. за международен автомобилен превоз на пътници е установено, че на 26.09.2019г. превозвачът „***“ООД е допуснал и е разпоредил да бъде извършен случаен превоз на пътници срещу заплащане с МПС ***(кат. МЦ) с рег. № ***с водач ***с ЕГН ********** по маршрут: Плевен-София-София-Плевен и обратно видно от пътен лист серия А №***г. и пътническа ведомост за случаин превоз от 26.09.2019г., като водачът не бил снабден (няма издадено) със заверено копие на притежавания от превозвача лиценз на Общността №*** за описания по-горе автомобил с рег. ***, с което виновно нарушил разпоредбата на чл. 96, ал.1, т.1, предл. последно от ЗАвтП.    

Недоволен от така наложеното административно наказание е останал жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно. В жалбата са релевирани следните основни оплаквания: 1.) Към датата на издаване на обжалваното наказателно постановление е настъпило изменение на разпоредбата на чл. 96, ал.1 от ЗАвтП – ДВ, бр.60 от 07.07.2020г., с което описаното в АУАН и вНП нарушение е изключено от съдържанието на цитираната правна норма; 2.) В хода на административно-наказателното производсктво е допуснато съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в обжалваното НП не са посочени доказателствата, които потвърждават евентуалното извършване на твърдяното нарушение и 3.) Алтернативно, в случай че съдът приеме, че нарушението е осъществено от жалбоподателя, то преценката съгласно императивната разпоредба на чл.28 от ЗАНН обуславя извода, чесъщото представлява маловажен случай.

 В съдебно жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Постъпила е писмена молба с вх. № 262389/21.09.2020г. на РС-Плевен от пълномощника на жалбоподателя – адв. *К., в която е заявява, че поддържа изложените в жалбата съображения, като моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно Наказателно постановление № 35-0000401/08.07.2020г. на *на РД“АА“-Плевен и присъди в полза на довереното и дружество направените по делото разноски в размер на 600,00 лева – посочен в надлежно изготвен Списък на разноските.

За ответната страна процесуален представител  не се явява.  

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С оглед извършване проверка на дейността н. „Д.К.“ООД ***,  представлявано от *** , извършващо международен автомобилен превоз превоз на пътници с Лиценз на Общността № ***, с покана с рег. № 14-00-22514/28.05.2020г. *на РД"*" – Плевен изискал от дружеството документи относно транспортната дейност на фирмата. В хода на проверката, въз основа на представените документи, а именно - пътен лист серия А №***г. и пътническа ведомост за случаин превоз от 26.09.2019г.  е установено, че на 26.09.2019г. от дружеството е извършен случаен превоз на пътници срещу заплащане с МПС ***(кат. МЦ) с рег. № ***с водач ***с ЕГН ********** по маршрут: Плевен-София-София-Плевен и обратно.  Въз основа на представените пътен лист серия А №***г. и пътническа ведомост за случаин превоз от 26.09.2019г. било установено, че водачът не бил снабден (няма издадено) със заверено копие на притежавания от превозвача лиценз на Общността №*** за описания по-горе автомобил с рег. ***.

При така установените факти е формиран изводът, че дружеството-превозвач е извършило нарушение на чл. 96, ал. 1 т. 1 от ЗАв Пр като е допуснало извършването на процесния превоз без водачът да е снабден със заверено копие на лиценз на Общността за съответното МПС.

С оглед на изложеното актосъставителят А.Д.М. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за установеното нарушение, въз основа на което на основание цитираната разпоредба дружеството – жалбоподател е било привлечено към административно-наказателната отговорност. Писаната в АУАН фактическа обстанвока е възпроизведена в обжалваното наказателно постановление, с което н. „Д.К.“ООД ***,  представлявано от *** на осн. чл. 96, ал.1, т.1, предл. Последно от ЗАвтП е наложено административно наказание – глоба в размер на 3000,00 (три хиляди) лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя А.Д.М. и свидетеля П.Р.П., чиито показания съдът приема с доверие като логични, последователни и взаимнодопълващи се. Двамата възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните по делото факти, които изцяло съответстват на изложените такива в АУАН и в НП. Показанията им изцяло кореспондират и с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда н ачл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: заверено копие от лиценз № ***/15.11.2016 г.,  заверено копие от списък с данни на МПС с българска регистрация, наказателно постановление № 35-0000401/08.07.2020 г., акт за установяване на административно нарушение № 271051/22.06.2020 г., заверено копие от пътническа ведомост за случаен превоз от 26.09.2019 г., копие от свидетелство за регистрация част I, заверено копие от пътен лист серия А № 548466, заверено копие от заповед № РД 08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността и обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и по същество е основателна.

Наказателно постановление Наказателно постановление № 35-0000401/08.07.2020г. на *на РД“АА“-Плевен е издадено от компетентен орган, видно от приложеното по делото копие на заповед №№ РД 08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Актът е съставен от компетентни лица, съгласно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП.

През периода от време, считано от датата на съставяне на АУАН – 22.06.2020г. до датата на издаване на НП – 08.07.2020г. е настъпило изменение в редакцията на разпоредбата на чл. 96, ал.1, т.1, предл. Последно от ЗАвтП /ДВ., бр.60 от 2020г. в сила от 07.07.2020г./, като съгласно последното: „Наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, ….., което не е включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността“. Видно от фактическата обстановка изложена в обжалваното наказателно постановление е че същата описва елементите на друго деяние, а именно – допускане и разпореждане за извършване на превоз с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден (няма издадено) със заверено копие на притежавания от превозвача лиценз на Общността за конкретното МПС. Видно е, че така описаното деяние е съставлявало нарушение съгласно редакцията на чл. 96, ал.1, т.1, предл. последно на ЗАвтП преди изм. ДВ., бр.60 от 2020г. в сила от 07.07.2020г., поради което към датата на издаване на НП – 08.07.2020г. е било изключено от съдържанието на чл. 96 от ЗАвтП и не е било наказуемо.

В чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. От това правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, (в чийто обхват попада и настоящият случай) - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

Към настоящият момент наказателното постановление не е влязло в законна сила, извършеното деяние не осъществява състав на административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба, поради което са налице предпоставките за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата законодателна промяна е отпаднала административно- наказателната отговорност за дружеството-жалбоподател, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита и съдействие (л. 29), Списък на разноските (л. 28), Фактура №1535/04.08.2020г. (л. 30) и Преводно нареждане (л. 31), от които се установява, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева. С оглед изложеното съответното юридическо лице, а именно - Изпълнителна агенция „*“ – София  следва да бъде осъдена да заплати сторените в настоящото производство разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 35-0000401/08.07.2020г. на *на РД“АА“-Плевен, с което н. „Д.К.“ООД ***,  представлявано от *** на осн. чл. 96, ал.1, т.1, предл. последно от ЗАвтП е наложено административно наказание – глоба в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за извършено на 26.09.2019г. азминистративно нарушение по чл. 96, ал.1, т.1, предл. последно от ЗАвтП.   

  ОСЪЖДА на осн. Чл. 63, ал.3 от ЗАНН Изпълнителна агенция „*“ – София  ДА ЗАПЛАТИ н. „Д.К.“ООД ***,  представлявано от *** сумата от 600,00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: