№ 14938
гр. София, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20221110134342 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от М. П. Г.
срещу /ФИРМА/ отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено,
по отношение на ответника, че не съществува правото на
принудително изпълнение на вземането му спрямо ищеца,
за сумите в размер, както следва: 18109,65 лв.,
представляваща главница по договор за кредит от
24.04.2008 г., ведно със законната лихва от 11.10.2010 г. до
окончателно изплащане на вземането; 2073,24 лева –
договорна лихва, за периода 18.07.2009 г. – 10.10.2010 г.;
1337,08 лева – накателна лихва за периода 18.07.2009 г. –
10.10.2010 г., както и сумата в размер на 1228,64 лева –
разноски по делото, за които срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист от 10.12.2010 г., издаден по ч.гр.д. №
48868/2010 г. по описа на СРС, 77 състав, събирани
1
принудително в производството по изпълнително дело №
2010***0404299 по описа на ЧСИ С.Я., с район на действие
СГС.
Ищецът, твърди, че не дължи на ответника посочените
в изпълнителния лист от 10.12.2010 г. суми, поради
погасяване на задълженията по давност. За принудително
събиране на същите е било образувано изпълнително дело
№2010***0404299 по описа на ЧСИ С.Я.. Посочва, че
последното валидно извършено изпълнително действие е
извършено на 22.07.2014 г. и съставлява извършен опис на
движими вещи на длъжника. Твърди, че делото се явява
прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК на 22.07.2016 г. поради липсата на извършени
валидни изпълнителни действия. Сочи, че вземането е
погасено по давност на 22.07.2019 г. и вземането не подлежи
на принудително изпълнение. Обосновава правния си
интерес с твърдението, че доколкото е налице висящо
изпълнително производство, то към момента ЧСИ
извършва изпълнителни действия, въпреки че
изискуемостта на вземането е погасена по давност. Ето
защо предявява настоящия иск, като претендира и
разноски по производството.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска, доколкото
вземанията не са погасени по давност, тъй като давността е
прекъсната с предприемането на изпълнителни действия
2
запор на банкова сметка през 2017 г. и запор на трудово
възнаграждение от 2019 г. до 2021 г. Твърди се, че след
образуване на изпълнително дело № 2010***0404299 по
описа на ЧСИ С.Я. давността за вземането е спряла да тече.
Ето защо моли за отхвърляне на исковете, като претендира
и разноски в производството.
В съдебно заседание ищецът М. П. Г., редовно
призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. №
171312/16.06.2023г. процесуалният представител на ищеца –
адвокат Д. поддържа исковата молба и моли за уважаване
на исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
171504/16.06.2023г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, или въз основа на заповед за
изпълнение, въз основа на която, като годно изпълнително
основание по чл. 404 от ГПК да е издаден изпълнителен
лист, какъвто е настоящият случай. Длъжникът по
изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по
влязлото в сила решение/разпореждане, само въз основа на
факти, настъпили след издаването му. В конкретният
случай ищецът се позовава на изтекла в негова полза
3
погасителна давност, юридически факт, настъпил след
влизане в сила на изпълнителното основание /заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 48868/2010г. по описа на
СРС, 77-ми състав от 19.10.2010г., допълнена със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК от 09.12.2010г., поради което исковете с
правно основание чл. 439 от ГПК са допустими.
Не е спорно между страните, че въз основа на влязлата
в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 48868/2010г.
срещу ищеца, като солидарен с лицето А.Г. длъжник е
издаден изпълнителен лист от 19.10.2010г. по ч.гр.д. №
48868/2010г. срещу А.Г. и впоследствие изп.лист от
10.12.2010г. и срещу ищцата за сумата от 18109,65 лева,
представляваща главница по договор за кредит от
24.04.2008г., сумата в размер на 2 073,24 лева,
представляваща договорна лихва, за периода от 18.07.2009г.
до 10.10.2010г., сумата в размер на 1 337,08 лева,
представляваща наказателна лихва, за периода от
18.07.2009г. до 10.10.2010г., ведно със законната лихва, за
периода от 11.10.2010г. до изплащане на вземането, както и
за сумата от 1 228,64 лева за разноски.
Въз основа на изпълнителен лист от 19.10.2010г. по
молба на взискателя /ФИРМА/ с вх. № 25335/06.12.2010г. е
образувано изп.д. № 4299/2010г. по описа на ЧСИ С.Я., с
рег. № ***, с район на действие, районна на СГС, като
съдът от приетото по делото изпълнително дело установи,
4
че първото същинско изпълнително действие срещу един от
солидарните длъжници – А.Г. е налагането на запор върху
трудовото му възнаграждение на 06.04.2011г. в /ФИРМА/, а
на 08.07.2011г. е наложен запор на личния на длъжника лек
автомобил. С молба с вх. № 25002/26.06.2012г. е представен
на вниманието на ЧСИ и поправения, вследствие
допълнително издадената по ч.гр.д. № 48868/2010г. заповед
за изпълнение изпълнителен лист, издаден вече и срещу
ищеца М. Г., като солидарен длъжник. С разпореждане от
26.06.2012г. ЧСИ е разпоредил приемане и на коригирания
изпълнителен лист, като е конституирал М. П. Г., като
длъжник в производството и е наложил запор върху
трудовото и възнаграждение в /ФИРМА/, както и запор
върху дружествените дялове на М. Г. в /ФИРМА/, а на
08.10.2012г. е наложен запор върху собственото на Г. МПС.
С разпореждане от 28.04.2014г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца в /ФИРМА/, както и е
насрочен опис и оценка на движими вещи, собственост на
Г. на 04.06.2014г. С постановление е насрочен опис и оценка
в гр.********* за длъжника Г. на 22.07.2014г. по молба на
взискателя от 03.06.2014г. Видно от приетото по делото
изпълнително дело и наличния в него протокол за опис и
оценка на движимо имущество от 22.07.2014г., че такъв се е
състоял. С молба с вх. № 36315/13.08.2014г. е постъпила
молба при ЧСИ, че ищцата е подписала с взискателя
декларация, с която се задължила да внася най малко
сумата от 150 лева, поради което взискателят е поискал от
5
ЧСИ срещу Г. да не бъдат предприемани изпълнителни
действия. С молба с вх. № 059179/07.12.2016г. взискателят е
поискал от ЧСИ налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на М. П. Г. при /ФИРМА/. С молба с вх. №
040840/24.07.2017г. взискателят е поискал извършване на
опис и оценка на движими вещи по постоянен адрес на
всички длъжници. С разпореждане от 31.08.2017г. е
наложен запор върху банковите сметки на Г. в /ФИРМА/ и
/ФИРМА/. С молба с вх. № 4299/2018г. /ФИРМА/ е
посочило, че на 31.01.2018 г. е сключен договор за цесия
между /ФИРМА/ и /ФИРМА/, по силата на който
процесното вземане е прехвърлено на /ФИРМА/. С
разпореждане от 08.05.2018г. /ФИРМА/ е конституирано
като взискател в производството. С молба с вх. №
019694/24.04.2019г. новоконституираният взискател
/ФИРМА/ е сезирал съда с искане за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на М. Г.. С постановление
от 13.05.2021г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на М. Г. в /ФИРМА/. С молба с вх. №
14598/15.04.2021г. е наложен запор върху банковите сметки
на ищеца в /ФИРМА/. С молба с вх. № 36682/15.09.2021г.
ищцата е поискала от ЧСИ прекратяване на делото в
хипотезата на чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК, като на 20.09.2021г.
това искане е оставено без уважение.
Гореустановените факти и обстоятелства формират
следните правни изводи:
6
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. В случая
изпълнително дело № 4299/2010г. е висящо към датата на
предявяване на исковете пред СРС. Ищецът, предявил
отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е
да докаже своите възражения срещу вземането под формата
на основания за недължимост на твърдяното от ответника
вземане, а ответникът следва да докаже факта, от който
вземането му произтича.
Целта на погасителната давност е своевременното
упражняване на субективните граждански права. На
кредитора чрез нея се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на своето право. Това става,
след като длъжникът упражни правото си да погаси с
волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора, поради това, че то
не е упражнено в определен от закона срок от време.
Според разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД давността не се
прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на
определен срок от време, за да настъпи погасителният
ефект трябва да бъде направено и волеизявление от
длъжника, че иска да се ползва от давността, което в
конкретиката на случая е сторено.
Следва да се посочи, че давността е изтичане на
7
определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението, тези действия са подробно
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Няма спор че приложима в случая е общата
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, в предвид
спецификата на конкретните вземания, предмет на
изпълнителния лист – петгодишна.
По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
8
периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
приеме, че на последващата промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Доколкото изпълнителното производство е образувано
при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него
е било приложимо в отношенията между страните и
съдебния изпълнител до последващата му отмяна с
тълкувателното решение от 26.06.2015 г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление, погасителната
давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното
производство същата се спира. Следователно по изп.д. №
4299/2010г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № *** давността е
прекъсната по отношение ищеца М. Г. на 26.06.2012г.,
когато е представен коригирания пред ЧСИ изпълнителен
9
лист и впоследствие е спряла да тече до 26.06.2015г. От
горното следва, че с подаването на молбата от 26.06.2012 г.,
взискателят е прекъснал теченето на давностния срок, като
същият е спрян до приемане на Тълкувателното решение
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на
което е обявено, че предходното постановление е изгубило
действие, респективно от тази дата започва да тече давност
по материалното правоотношение – 26.06.2015г. Тук следва
обаче да се подчертае, в предвид горепосоченото за
съобразяване действието на ППВС 3/80г. и на ТР №
2/2015г., действащи по време на висящност на процесното
изпълнително дело, че не може да се отрече настъпило
паремиране на делото в хипотезата на чл. 433, ал.1,т.8 от
ГПК, ако е налице такова, в каквато връзка са и
твърденията на ищеца, тъй като не може да се отрече, че
при наличните предпоставки за това перемиране на
изпълнението е по силата на самия закон, за него не се
изисква нарочен акт на съдебния изпълнител. В този
смисъл е наложена трайна тълкувателна практика
(ТРОСГК № 47/1965 г на ВС и т. 10 ТРОСГТК 2/2013 г на
ВКС. В тази връзка съдът след обследване на
изпълнителното дело установи, че по него няма данни за
двугодишен срок, през действието на който взискателят да
не е поискал извършване на същински изпълнителни
действия срещу длъжника; първоначално с молбата от
26.06.2012г., впоследствие с молба от 29.01.2013г., съответно
е наложен запор на 28.04.2014г. на трудовото
10
възнаграждение на ищеца, съответно на 22.07.2014г. по
молба на взискателя от 03.06.2014г. Следва молба на
взискателя от 13.08.2014г. за преустановяване
изпълнителните действия срещу Г. поради сключено с
взискателя споразумение, което не е предприето от ЧСИ.
Следващата молба датира от дата 07.12.2016г., като съдът
приема, че с нея не е пропуснат срока по чл. 433, ал.1,т.8 от
ГПК, тъй като в този отрязък от време между страните е
било налично споразумение. Взискателят трябва да
поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес извършвайки изпълнителни
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, включително като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Доколкото между страните е била
налице договорка, която е давала резултат, не може да се
отрече възможността на взискателя да иска продължаване
на изпълнителните действия срещу длъжника. Изпратено е
напомнително до работодателя на ищеца, като трето
задължено лице. С молба с вх. № 040840/24.07.2017г.
взискателят е поискал извършване на опис и оценка на
движими вещи по постоянен адрес на всички длъжници. С
разпореждане от 31.08.2017г. е наложен запор върху
банковите сметки на Г. в /ФИРМА/ и /ФИРМА/. С молба с
вх. № 019694/24.04.2019г. новоконституираният взискател
/ФИРМА/ е сезирал съда с искане за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на М. Г.. С постановление
11
от 13.05.2021г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на М. Г. в /ФИРМА/. С молба с вх. №
14598/15.04.2021г. е поискано налагане на запор върху
банковите сметки на ищеца в /ФИРМА/. Следователно
съдът не констатира установяване твърденията на ищцата,
че от дата 22.07.2014г., когато твърди да е извършено
последното изпълнително действие, взискателят да е
проявил бездействие и да не е сезирал съда с искания за
извършване на същински изпълнителни действия, поради
което не е настъпила перемпция по силата на закона, която
да предопредели прекратяване на делото.
Напротив съдът установи, че от дата 26.06.2012г. срещу
ищцата са предприемани многократин същински
изпълнителни действия – на дата 08.12.2012г. – запор МПС,
28.04.2014г. – запор трудово възнаграждение, 22.07.2014г. –
опис и оценка на движими вещи /състоял се/; 07.12.2016г. –
запор трудово възнаграждение във /ФИРМА/; 31.08.2017г. –
запор върху банковите сметки на ищцата и 13.05.2021г. –
отново запор труд. Така след като е прието ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС са извършвани по отношение ищцата множество
същински изпълнителни действия от категорията да
прекъснат давността – на 07.12.2016г., на 24.07.2017г. на
31.08.2017г., на 13.05.2021г., като след 13.05.2021г., когато
давността е прекъсната и до момента на предявяване на
настоящите искови претенции не е изтекла предвидената в
закона петгодишна давност, поради и което настоящите
12
искови претенции, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на спора, и на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК, право на разноски се поражда в полза на ответника.
Ответникът претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение, но по делото няма представени
доказателства за реално заплащане на възнаграждението,
съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК
на ВКС, поради което съдът не присъжда разноски. Ищцата
с определение на съда от 13.10.2022г. е освободена частично
от заплащане на държавна такса в производството, като по
аргумент от чл. 78, ал.6 от ГПК остатъка от незаплатената
държавна такса следва да остане за сметка на бюджета.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. П. Г., ЕГН **********
срещу /ФИРМА/, ЕИК **********, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК,
за признаване на установено в отношенията между
страните, че М. П. Г. не дължи на /ФИРМА/, сумата в
размер на 18 109,65 лв., представляваща главница по
договор за кредит от 24.04.2008 г., ведно със законната
лихва от 11.10.2010 г. до окончателно изплащане на
вземането; 2073,24 лева – договорна лихва, за периода
18.07.2009 г. – 10.10.2010 г.; 1337,08 лева – наказателна
13
лихва за периода 18.07.2009 г. – 10.10.2010 г., както и сумата
в размер на 1228,64 лева – разноски по делото, за които
срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 10.12.2010 г.,
издаден по ч.гр.д. № 48868/2010 г. по описа на СРС, 77
състав, събирани принудително в производството по
изпълнително дело № 2010***0404299 по описа на ЧСИ
С.Я., с район на действие СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14