Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ВАНЯ ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия
СЛАВЧЕВА гр. дело № 406/2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
С решение № 232 от 08.04.2019 год. по гр. дело № 168/2018 год. РС-Сливница
е осъдил „С.2.“ ООД, *** да заплати на „Й.“ АД, *** сумата 3600 лв.,
представляваща размера на неизплатената част от цената на продадена стока –
прежда по фактура № 23485/16.02.2016 год. и сумата от 3 695,58 лв., представляваща неизплатена
цена на доставена стока – прежда по фактура № 24124/24.04.2017 год., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците, считано от 12.03.2018 год. до
окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 327, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД. С решението съдът е отхвърлил предявения от „Й.“ АД срещу „С.2.“ ООД
иск с правно основание чл. 327, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1770,72
лв., представляваща незаплатена цена на доставена стока по фактура № 24570/06.03.2018
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2018 год. до
окончателното изплащане.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Й.“ АД в
частта, с която съдът е отхвърлил предявения иск за сумата от 1770,72 лв. с
твърдението, че същото е незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка
на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния
закон. С въззивната жалба представя писмено
доказателство, с което да установи, че процесната
стока, чието заплащане иска, е получена от ответника.
Ответникът не взема становище по въззивната
жалба.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът
твърди в исковата молба, че страните са в трайни търговски взаимоотношения във
връзка с покупко-продажба на стоки, в изпълнение на което ищецът е продавал и
доставял по поръчка на ответника стоки, подробно описани в приложените по
делото фактури при определена в тях цена. Ответникът не изпълнил задължението
си за да заплати цената на продадените стоки, като по фактура №
24570/06.03.2018 год. незаплатената цена на доставената стока – прежда възлиза
на 1770,72 лв.
Ответникът
не е депозирал писмен отговор.
По
делото е представена фактура № 24570/06.03.2018 год. с издател ищцовото дружество и получател „С.2.“ ООД, която
удостоверява доставянето на стоки – прежда на ответника за сумата 1770,72 лв.
Фактурата е подписана само от представител на ищеца. Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза фактурата не е записана в счетоводството на
ответника, не е включена в дневниците на покупките и не е упражнявано право на
данъчен кредит по нея.
Във
въззивното производство е прието като писмено
доказателство писмо от 23.03.2018 год. от „С.“ АД до ищеца по делото, в което
го уведомява, че по три броя товарителници пратките с получател „С.2.“ ООД са
със статус успешна доставка, като същите са от 24.04.2017 год., 14.08.2015 год.
и 16.02.2016 год.
При
така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 327 от ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86 от ЗЗД и е допустим.
Разгледан
по същество, искът е неоснователен по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства се установи, че между страните по делото са
сключвани договори за покупко-продажба на описаните в приложените по делото
фактури стоки. Като получател на стоката в процесната
фактура е посочен ответника “С.2.” ООД,
но същата е подписана единствено от
материално-отговорното лице при ищеца. Сключването на търговските сделки
се подчинява на общите правила за сключване на сделките, установени в
гражданското право /чл. 13 и 14 от ЗЗД/. Необходимо за сключване на търговската
сделка е да има предложение /оферта/ и приемане на предложението, при което в
случай на съвпадане на насрещните волеизявления се счита, че е постигнато
съгласие и договорът е сключен. Видно от приложените по делото фактури,
страните по делото са били в трайни търговски отношения, при които ищецът е
продавал и доставял на ответника стоки, които последният е заплащал по цени,
посочени в издаваните от продавача фактури. Според чл. 294, ал. 1 от ТЗ за
действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма
само в случаите, предвидени от закона. ТЗ не предвижда специална форма за сключване
на договор за търговска покупко-продажба и не е необходимо документът да е
подписан от лице с представителна власт, оправомощено да прави волеизявления от
името на дружеството. Необходимо е обаче по несъмнен начин да се докаже, че
ответникът е получил стоката или е осчетоводил подписаната едностранно от
продавача фактура. С факта на получаване на стоката от страна на ответника,
респ. с осчетоводяване на фактурата се изразява неформално /конклудентно/
съгласие за сключване на договора. Достатъчно е стоката да е получена от
дружеството – купувач, посочено в издадената фактура, съдържаща основните
реквизити, представляващи съществени елементи на договора – стока и цена. В
случая това изискване не е спазено – фактурата не е осчетоводена при ответника
и не е отразена в дневниците за покупки и в протоколите за приемане на
декларации и дневници по ЗДДС, като липсват доказателства ответникът да е
получил стоките по тази фактура. Представените по делото експедиционни бележки
касаят доставянето на стоки по останалите две фактури, въз основа на които исковете
са частично уважени. Приетото във въззивното
производство писмено доказателство - писмо от 23.03.2018 год. от „Спиди“ АД до ищеца по делото, удостоверява получаването на
три пратки за доставени стоки от ищеца на ответника, но същите са от датите 24.04.2017
год., 14.08.2015 год. и 16.02.2016 год., т.е. не може да се приеме, че тези
доставки касаят стоките по процесната фактура,
издадена на 06.03.2018 год.
Поради
това не може да се приеме, че ответникът има качеството на купувач по договор
за покупко-продажба на посочените във фактурите стоки. След като липсват
доказателства за това ответникът да е получил и осчетоводил описаната фактура
или посочените във фактурата стоки /към процесната
фактура не е представена експедиционна бележка/, искът се явява неоснователен. Поради
това искът следва да бъде отхвърлен в тази част.
Тъй
като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 232 от 08.04.2019 год. по гр. дело №
168/2018 год. на РС-Сливница в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска на „Й.“
АД, *** срещу „С.2.“ ООД, *** с правно основание чл. 327, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 1770,72 лв., представляваща незаплатена цена на доставена
стока по фактура № 24570/06.03.2018 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.03.2018 год. до окончателното изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.