№ 326
гр. Варна, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.а
като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело
№ 20253100500229 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
С Решение № 3932/06.11.2024 год., постановено по гр. дело №
************* по описа на РС-Варна за 2024 год., частично са уважени,
предявени от А. И. Я. от гр. Варна срещу И. И. Я. от гр. Варна обективно
кумулативно съединени искове по чл. 144 СК и по чл. 149 СК, вр. чл. 144 СК и
ответникът И. И. Я. от гр. Варна е осъден да заплаща на А. И. Я. (негов
пълнолетен син), на основание чл. 144 СК, месечна издръжка в размер на 400
лева, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 18.04.2024
год. до настъпване на законно основание за нейното изменяване или
прекратяване, като искът в частта му за разликата над 400 лева до
претендираните 700 лева месечна издръжка е отхвърлен; И. И. Я. от гр. Варна
е осъден да заплати на А. И. Я. (негов пълнолетен син), на основание чл. 149,
вр. чл. 144 СК, сумата от 2800 лева, представляваща дължима издръжка за
минало време, а именно – за периода 18.09.2023 год. до 17.04.2024 год. (седем
месеца по 400 лева месечно), ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху присъдената сума, считано от подаването на исковата
молба в съда – 18.04.2024 год. до окончателното й изплащане, като искът по
чл. 149 СК, вр. чл. 144 СК е отхвърлен за разликата над 2800 лева до пълния
предявен размер от 4900 лева.
Срещу решението са подадени две въззивни жалби, съответно:
I. Въззивна жалба от ищеца А. И. Я., подадена чрез процесуален
1
представител адв. Т. Р. от АК-Варна, срещу горното решение в ЧАСТТА МУ, с
която е отхвърлен за разликата над 400 лева месечно до 500 лева месечно,
предявеният от него против И. И. Я. иск по чл. 144 СК за осъждането на
ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 700 лева, считано от
подаването на исковата молба – 18.04.2024 год. до настъпване на законни
причини за нейното изменяване или прекратяване;
II. Въззивна жалба от ответника И. И. Я. срещу горното решение, В
ЧАСТТА МУ, с която е осъден да заплаща на ищеца А. Я. издръжка за
разликата над 200 лева месечно до присъдения размер от 400 лева месечно,
считано от подаването на исковата молба в съда – 18.04.2024 год. до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване,
както и в ЧАСТТА МУ, с която е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.
149 СК, вр. чл. 144 СК сумата от 1400 лева, съставляваща разликата над 1400
лева до присъдените от първоинстанционния съд 2800 лева – издръжка за
минало време за периода 18.09.2023 год. – 17.04.2024 год.
В жалбата на ищеца А. Я. са наведени оплаквания, че решението в
атакуваната от него част е неправилно и незаконосъобразно. Оспорен е
изводът на относно възможностите на ответника да заплаща издръжка на
пълнолетния си учащ син, като неправилно са взети предвид и разходите за
погасяване на кредит в размер на 1566 лева месечно. Счита, че при преценката
относно възможностите на ответника да доставя издръжка тези разходи не
следва да се взимат предвид при определяне на размера на дължимата към
ищеца издръжка.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната от ищеца
част и за постановяване на друго, с което искът му по чл. 144 СК да бъде
уважен до размера на сумата от 500 лева месечно, считано от подаването на
исковата молба в съда – 18.04.2024 год. до настъпване на законни причини за
нейното изменяване или прекратяване. Претендират се и разноски –
присъждане в полза на адв. Т. Р. от АК-Варна адвокатско възнаграждение в
хипотезата на чл. 38 от ЗАдв.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез
процесуален представител, ответникът по исковете И. И. Я. оспорва
подадената от ищеца жалба, счита, че е неоснователна, а решението в
обжалваната част – правилно и настоява да бъде потвърдено в тази част.
Излага съображения, в които подробно са анализирани събраните по делото
доказателства и въз основа на направения от него анализ ответникът счита, че
заплащането на месечна издръжка в размер, надвишаващ сумата от 200 лева,
би съставлявало особено затруднение за него.
В жалбата на ответника И. Я. са наведени оплаквания, че решението в
атакуваните от него части е неправилно и незаконосъобразно. Навежда, че
след като съдът е приел, че средномесечният разход, необходим за
задоволяване на базисните нужди на едно [пълнолетно] лице за първото
тримесечие на 2024 год. е 755 лева, от това следва, че тази сума е размерът на
месечната издръжка, която пълнолетният учащ може да претендира общо от
двамата си родители. Неправилно обаче са преценени възможностите на
2
ответника, както и на майката на ищеца, като не е съобразено, че ответникът
има задължение за издръжка към две свои ненавършили пълнолетие деца,
което задължение е безусловно, за разлика от задължението за издръжка към
пълнолетно дете, което продължава образованието си, което задължение не е
безусловно, а е обусловено от възможността на родителя да я доставя без
особено затруднение.
Не е съобразено, че майката на ищеца няма задължения за издръжка към
свои ненавършили пълнолетие деца, неправилно са преценени и
възможностите й да доставя издръжка, в резултат на което и неправилно е
прието, че ответникът е в състояние да заплаща без особени затруднения
издръжка на своя пълнолетен учащ син в размер на 400 лева месечно, вкл. и за
период от седем месеца преди завеждане на делото – от 18.09.2023 год. до
17.04.2024 год. – датата, предхождаща подаването на исковата молба в съда.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от ответника
части и за постановяване на друго, с което искът по чл. 144 СК да бъде
отхвърлен за разликата над 200 лева месечно издръжка до присъдените 400
лева месечно, а искът по чл. 149 СК, вр. чл. 144 СК – издръжка за периода
18.09.2023 год. – 17.04.2024 год. да бъде отхвърлен за разликата над 1400 лева
до присъдените 2800 лева. Претендира и присъждане на разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален
представител, насрещната страна – ищецът А. Я., оспорва жалбата, счита, че е
неоснователна. Излага съображения.
В съдебно заседание всяка страна поддържа жалбата си и оспорва
жалбата на насрещната страна.
Първоинстанционното решение в частите, с които искът по чл. 144 СК
за заплащане на издръжка за бъдеще време е уважен до размера на сумата от
200 лева месечно и е отхвърлен за разликата над 500 лева месечно до
претендираните 700 лева месечно, както и в частите, с които искът по чл. 149
СК, вр. чл. 144 СК за периода 18.09.2023 год. – 17.04.2024 год. е уважен до
размера на сумата от 1400 лева (седем месеца по 200 лева месечно) и е
отхвърлен за разликата над 2800 лева до претендирания размер от 4900 лева
не е обжалвано, в тези части е влязло в сила и не е предмет на въззивната
проверка.
Съдът съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 144 СК и
по чл. 149, вр. чл. 144 СК.
В исковата си молба ищецът А. И. Я., роден на ******** год., е навел
следните твърдения:
Ответникът И. И. Я. е негов баща. До навършване на 18 години ищецът
е получавал месечна издръжка от баща си в размер на 210 лева. През 2023 год.
(след навършване на пълнолетие) е приет за студент редовно обучение за
учебната ****** год. в УАСГ – гр. София, считано от 18.09.2023 год. Твърди,
че като студент има изключително големи текущи разходи. Необходими са му
приблизително около 1400 лева месечно за покриване на нуждите му, като
3
сумата следва да се разпредели поравно между двамата му родители. Заявява,
че към момента, както и от записването му във ВУЗ, ответникът не участва в
издръжката му, която е поета от неговата майка изцяло. Твърди, че баща му И.
Я. има добри доходи – работи по трудово правоотношение трудово
правоотношение, освен това има и доходи от реализирани продажби на
недвижими имоти. Счита, че ответникът е в състояние без особени
затруднения да му осигурява месечна издръжка в размер на 700 лева.
В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: За
осъждането на ответника да му заплаща, на основание чл. 144 СК, месечна
издръжка в размер на 700 лева, считано от подаването на исковата молба
(18.04.2024 год.), ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване; за
осъждането на ответника да му заплати сумата от 4900 лева, на основание чл.
149, вр. чл. 144 СК – издръжка за периода 18.09.2023 год. – 17.04.2024 год. (по
700 лева месечно), ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от подаването на исковата молба (18.04.2024 год.) до окончателното й
изплащане.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът И. Я.
оспорва исковете. Оспорва размера на твърдяната от ищеца сума, необходима
за месечната му издръжка. Твърди, че синът му не живее на свободен наем, а в
студентско общежитие, за което заплаща минимална такса; трудово ангажиран
е и реализира доходи. Ответникът твърди още, че има две ненавършили
пълнолетие деца за които полага грижи и задълженията му за издръжка към
тях са безусловни. Отделно от това е задължен по два кредита, които изплаща.
Заявява, че майката на ищеца – В.К.Л., също е в трудоспособна възраст, с
добро материално и имотно състояние и същата няма задължения към свои
непълнолетни низходящи. Счита, че заплащането на месечна издръжка в полза
на пълнолетния му учащ син би съставлявало особено затруднение за него.
Изтъква, че задължението за изплащане на издръжка по чл. 144 СК не е
безусловно и зависи от възможността на родителя да я дава без особени
затруднения, каквато възможност той няма.
Пред настоящата инстанция искът по чл. 144 СК е висящ за разликата
над 200 лева месечно до размера на сумата от 500 лева месечно, а искът по чл.
149, вр. чл. 144 СК – за разликата над 1400 лева до присъдените от
първоинстанционния съд 2800 лева – издръжка за минало време за периода
18.09.2023 год. – 17.04.2024 год.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното:
Не е спорно между страните, а това се установява и от ангажираните
писмени доказателства, че ищецът А. И. Я. е роден на ******** г. и негови
родители са В.К. Я.а и ответникът И. И. Я..
От удостоверения за раждане № ****************** год. и №
**********/******** год., изд. от Община Варна, се установява, че
ответникът И. Я. има други две ненавършили пълнолетие деца – В. И.а Я.а,
родена на ******** г. и К. И. Я., роден на ******** г. През учебната ******
4
год. детето В. Я.а е била ученичка в пети клас, а К. Я. – ученик в четвърти клас
– двамата в ОУ „П.В.“ – Варна.
Видно от Уверение № 2228/07.02.2024 г., издадено от Университет по
архитектура, строителство и геодезия - София, през учебната ****** г. А. И.
Я. е записан като студент – редовна форма на обучение, I курс, по специалност
ССС (Строителство на сгради и съоръжения).
От График на УАСГ за учебния процес през учебната ****** г. е видно,
че същата започва на 18.09.2023 г.
От фискален бон от дата 12.02.2024 г., издаден от УАСГ, е видно, че с
дебитна карта на А. И. Я. е платена семестриална такса за обучение в размер
на 350, 00 лева.
Съгласно справка с рег. № 2176/23.08.2024 г. на УАСГ, през учебната
****** г. ищецът А. И. Я. не е получавал стипендии, награди и помощи по
постановление № 90/26.05.2000 г. на МС.
От Справка относно трудови договори на А. И. Я., ЕГН **********,
издадена от ТД на НАП - Варна, актуална към дата 03.07.2024 г., е видно, че
последният му трудов договор е с „Х.М.К.“ ЕООД, сключен на 07.06.3023 г. и
прекратен на 01.09.2023 г. с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 780, 00 лева.
Няма данни ищецът да е работил през летните месеци на 2024 год.
От справка за осигуряването е видно, че начисленият облагаем доход на
А. Я. за периода на трудовия му договор е 2983, 68 лева.
От Справка актуално състояние на действащи трудови договори на И. И.
Я., ЕГН **********, за периода 01.01.2023 г. - 08.08.2024 г., издадена от ТД на
НАП - Варна, се установява, че работодател на ответника за посочения период
е „И.“ ООД; основна заплата - 4800,00 лева.
От справка за осигуряването е видно, че начисленият облагаем доход на
ответника И. Я. за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2024 г. е 124 662,12 лева.
От представените във въззивната инстанция фишове за получено
трудово възнаграждение от ответника И. Я. за периода януари 2024 год. –
октомври 2024 год. включително е видно, че за посочените десет месеца
нетният му доход от трудово възнаграждение е в размер на 41 867 лева (в тази
сума са включени и ежемесечните аванси – 400 лева за месец януари 2024 год.
и по 500 лева месечно за следващите месеци до октомври 2024 год.
включително, т. е., средномесечно – по 4187 лева нетен доход.
От представените договори за банкови кредити се установява, че
ответникът И. И. Я. изплаща ипотечен кредит с месечна погасителна вноска
от 654, 43 евро (1280 лева месечно) и крайна падежна дата 10.12.2045 г., а
също и потребителски кредит с месечна погасителна вноска от 286 лева и
крайна падежна дата 07.06.2031 г.
От Справка актуално състояние на действащи трудови договори на
В.К.Л., ЕГН **********, за периода 01.01.2023 г. - 14.08.2024 г., издадена от
ТД на НАП - Варна, се установява, че същата е работила по трудов договор в
посочения период в Гимназия с преподаване на чужди езици (ГПЧЕ) Й.Е.“ –
5
Варна с основна заплата - 1486, 00 лева. От справка за осигуряването й е
видно, че начисленият облагаем доход на В.Л. за периода от 01.01.2023 г. до
30.06.2024 г. е 49 869,92 лева (средномесечно – 2770 лева). За 2023 г. В.Л. е
декларирала и доход по извънтрудово правоотношение в размер на 3746, 00
лева; доходи от рента, аренда или друго възмездно предоставяне за ползване
на земеделска земя в размер на 3841,29 лева и доходи от наем в размер на 8400
лева. След приспадане на дължимите данъци и осигурителни плащания
нетните й доходи за 2023 година са в приблизителен месечен размер от около
3600 лева. Няма данни В. Л. да има ненавършили пълнолетие деца, нито
данни за задължения към банки или други финансови институции.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
По иска по чл. 144 СК:
Според чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си
деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения
срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в
средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Анализът на цитираната разпоредба сочи, че задължението за издръжка
на родител към пълнолетно дете има условен характер и изисква да са налице
няколко кумулативно проявени предпоставки: търсещият издръжка да учи
редовно; да не е надхвърлил определена възраст; да е в невъзможност да се
издържа от доходите си или от използване на имуществото си и даването на
издръжка да не е свързано с особени затруднения за родителя. Възможността
родителят да дава издръжка без особени затруднения по смисъла на чл. 144
СК означава, той да притежава, респ. обективно да реализира средства в
размер, надвишаващ размера на средствата, необходими за неговата собствена
издръжка, което да му позволява без особено затруднение да отделя средства
и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Възможността за даване на
издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото, от
доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и
начина на живот на задълженото лице. При присъждане на издръжка в полза
на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й
няма да създаде особени затруднения за родителя, от когото се търси
заплащане на издръжка. В случаите, в които родителят има и ненавършили
пълнолетие деца (към които задължението му за издръжка е безусловно), при
преценката по чл. 144 СК относно особените затруднения да дава издръжка на
пълнолетното си учащо дете, следва да бъдат отчетени и средствата,
необходими за издръжката и на ненавършилите пълнолетие деца на този
родител.
От доказателствата по делото е установено, че ищецът е син на
ответника; че учи редовно във висше учебно заведение; не е навършил 25
години; не реализира доходи и няма имущество, от което да се издържа.
Установено е по делото, че брутният доход на ответника от трудово
6
правоотношение за периода 01.01.2023 г. до 30.06.2024 г. е 124 662, 12 лева –
или средномесечно по 6 925, 67 лева (бруто), а за периода януари 2024 год. –
октомври 2024 год. нетният му доход от трудово правоотношение е 4196 лева
месечно. Установено е също, че ответникът изплаща месечно задължения към
банки в размер на сумата от 1566 лева, което обстоятелство следва да бъде
съобразено, предвид условния характер на задължението на родителя по чл.
144 СК във връзка с преценката за възможността му да доставя издръжка на
пълнолетното си учащо дете без особени затруднения. След приспадане на
месечните вноски за погасяване на двата кредита средномесечните доходи на
ответника са в нетен размер на 2630 лева.
Установено е също, че ответникът има две ненавършили пълнолетие
деца, съответно на 12 год. и на 13 год.
По данни на НСИ, средствата, необходими за издръжката на пълнолетно
лице при тричленно домакинство (т. нар. общ потребителски разход) за
четвъртото тримесечие на 2024 год. за посрещане на разходите за храна,
облекло, битови сметки, транспорт и др. са в месечен размер на около 810 лева
месечно. Съответно средствата, необходими за издръжката на непълнолетно
лице е в по – нисък размер с около 25 на сто, т. е., около 610 лева. (Данните на
ИССИ към КНСБ са сходни. Според тях средствата, необходими за
издръжката на едно пълнолетно лице при тричленно домакинство за
четвъртото тримесечие на 2024 год. е около 880 лева).
По делото няма ангажирани доказателства ненавършилите пълнолетие
деца на ответника да имат нужди, извън обичайните такива за деца на тяхната
възраст, които да изискват отделяне на допълнителни средства за издръжката
им за продължителен период от време. Следва да се отчете и обстоятелството,
че с порастването на децата растат и нуждите им от издръжка.
При това положение настоящият състав намира, че заплащането на
месечна издръжка в размер на 300 лева към пълнолетния му учащ син не би
представлявала особено затруднение за ответника, тъй като остатъкът от
средствата, надвишава минималния размер на средствата, необходими за
неговата собствена издръжка и за издръжката на двете му ненавършили
пълнолетие деца. Т. е., месечна издръжка в размер на 300 лева не биха
поставили ответника в затруднено положение да покрива собствените си
нужди и нуждите на ненавършилите си пълнолетие деца.
Остатъкът от средствата, необходими за месечната издръжка на ищеца, в
размер на около 510 лева, следва да бъдат осигурявани от майка му, за която е
установено, че нетните й месечни доходи са в размер на около 3600 лева и
същата няма задължения към свои ненавършили пълнолетие низходящи, нито
задължения към кредитни институции.
Доводите на ищеца, наведени във въззивната му жалба, че при
определяне на възможностите на ответника да заплаща издръжка на
пълнолетния си учащ син, неправилно са взети предвид и разходите за
погасяване на кредит в размер на 1566 лева месечно, настоящият състав счита
за неоснователни. Както се посочи по – горе, задължението на родителя към
пълнолетното му учащо дете е условно – обусловено е от възможността да се
7
доставя издръжка без особени затруднения. При преценката по чл. 144 СК
тези разходи се взимат предвид, още повече че в случая тези разходи са и във
връзка с изпълнение на безусловното задължение на ответника към двамата
му непълнолетни низходящи да им осигури и жилище до навършване на
пълнолетие.
Горното налага обжалваното решение относно иска по чл. 144 СК за
заплащане на издръжка за бъдеще време да се отмени в частта му за разликата
над 300 лева месечно до присъдения от първоинстанционния съд размер от
400 лева месечно, считано от предявяване на иска (18.04.2024 год.) до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване и да
се постанови друго, с което искът по чл. 144 СК в посочената част да се
отхвърли. Решението следва да се потвърди в частта му, с която искът по чл.
144 СК е уважен за разликата над 200 лева месечно до 300 лева месечна
издръжка и е отхвърлен за разликата над 400 лева месечно до претендирания в
настоящата инстанция размер от 500 лева месечно.
По отношение на иска по чл. 149, вр. чл. 144 СК за периода 18.09.2023
год. – 17.04.2024 год., съдът приема следното:
Съгласно чл. 149 от СК, лицето, имащо право на издръжка, може да
претендира такава за минало време най-много за една година преди
предявяването на иска.
В случая правото на ищеца на издръжка по чл. 144 СК е възникнало с
началото на академичната година в университета – 18.09.2023 г., като към тази
дата плащането от ответника на издръжка по чл. 143 от СК вече е било
прекратено.
Доколкото фактическото положение на ищеца и ответника за
седеммесечния период преди подаване на исковата молба, за който се
претендира издръжка по чл. 144 от СК, не е принципно различно от
установеното по – горе относно иска по чл. 144 от СК за издръжка за бъдеще
време, съдът намира, че и издръжката за периода от 18.09.2023 г. до 17.04.2024
г. следва да бъде определена в месечен размер от 300 лева. Поради това и
искът по чл. 149, вр. чл. 144 СК – за заплащане на издръжка за периода
18.09.2023 год. – 17.04.2024 год. – е основателен до размера на сумата от 2100
лева (7 месеца по 300 лева месечно) и следва да бъде уважен до този размер, а
за разликата над този размер до размера на сумата от 2800 лева е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Горното налага решението в частта му относно иска по чл. 149, вр. чл.
144 СК за заплащане на издръжка за минал период (18.09.2023 год. –
17.04.2024 год.) да се отмени в частта му за разликата над 2100 лева до
присъдения от първоинстанционния съд размер от 2800 лева и да се постанови
друго, с което искът в посочената част да се отхвърли. Решението следва да се
потвърди в частта му, с която искът по чл. 149 СК, вр. чл. 144 СК е уважен за
сумата от 700 лева – разликата над 1400 лева до присъдените от
първоинстанционния съд 2100 лева – издръжка за минало време за периода
18.09.2023 год. – 17.04.20214 год.
По разноските:
8
При този изход на делото дължимата от ответника И. И. Я. в полза на
държавата по сметка на РС-Варна държавна такса е в размер на 516 лева,
съобразно уважените размери на исковете, което налага първоинстанционното
решение в частта му, с която в тежест на ответника на основание чл. 78, ал. 6,
вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и т. 1 от Тарифа № 1 за Държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, е вменено заплащането на дължимата
държавна такса, да се отмени в частта му за разликата над 516 лева до
присъдените от районния съд в тежест на ответника 688 лева.
Дължимите от ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2
ЗАдв, в полза на Адвокатското съдружие „З. и Т.“ с ЕИК **********, с адрес
гр. Варна, ул. „Н.Б.“ № 9, ет. 3, офис 2 разноски за адвокатско възнаграждение
за оказаната на ищеца А. И. Я. при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна
адвокатска защита за първоинстанционното производство е в размер 214 лева,
съразмерно на уважената част от исковете, което налага корекция на
решението в този смисъл.
Дължимите от ищеца, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
ответника разноски за първоинстанционното производство за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат са в размер на 294 лева,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Предвид изхода от спора, за въззивното производство разноски в полза
на ищеца не се присъждат.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата
инстанция в размер на 250 лева, съразмерно на уважената част от жалбата му,
респ. на отхвърлената част от иска.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3932/06.11.2024 год., постановено по гр. дело №
************* по описа на РС-Варна за 2024 год., в частта му, с която И. И. Я.
ЕГН ********** от гр. Варна, кв. В., ул. З.Б. № 19, е осъден да заплаща на
пълнолетния си учащ син А. И. Я. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „О.П.П.“
№ 135, вх. А, ет. 8, ап. 85, на основание чл. 144 СК, месечна издръжка в
размер на 400 лева, считано от 18.04.2024 год. до настъпване на законни
причини за нейното изменяване или прекратяване, В ЧАСТТА МУ ЗА
РАЗЛИКАТА над 300 лева (триста лева) месечно до 400 лева (четиристотин
лева) месечно и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. Я. ЕГН **********, от гр. Варна, бул.
„О.П.П.“ № 135, вх. А, ет. 8, ап. 85, срещу И. И. Я. ЕГН ********** от гр.
Варна, кв. В., ул. З.Б. № 19, иск по чл. 144 СК за заплащане на месечна
издръжка В ЧАСТТА МУ ЗА РАЗЛИКАТА над 300 лева (триста лева) месечно
до 400 лева (четиристотин лева) месечно, считано от 18.04.2024 год. до
настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3932/06.11.2024 год., постановено по гр.
9
дело № ************* по описа на РС-Варна за 2024 год., в ЧАСТТА МУ, с
която И. И. Я. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. В., ул. З.Б. № 19, е осъден да
заплаща на пълнолетния си учащ син А. И. Я. ЕГН ********** от гр. Варна,
бул. „О.П.П.“ № 135, вх. А, ет. 8, ап. 85, на основание чл. 144 СК, месечна
издръжка в размер на 100 (сто) лева (разликата над 200 лева месечно до 300
лева месечно), считано от подаването на исковата молба (18.04.2024 год.),
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законни причини за нейното изменяване или прекратяване, КАКТО И В
ЧАСТТА МУ, с която предявеният от А. И. Я. ЕГН ********** от гр. Варна,
бул. „О.П.П.“ № 135, вх. А, ет. 8, ап. 85 срещу И. И. Я. ЕГН ********** от гр.
Варна, кв. В., ул. З.Б. № 19 иск по чл. 144 СК е отхвърлен за разликата над 400
лева месечно до размера на 500 лева месечно, считано от подаването на
исковата молба (18.04.2024 год.), ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване;
ОТМЕНЯ Решение № 3932/06.11.2024 год., постановено по гр. дело №
************* по описа на РС-Варна за 2024 год., в ЧАСТТА МУ, с която И.
И. Я. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. В., ул. З.Б. № 19, е осъден да заплати
на пълнолетния си учащ син А. И. Я. ЕГН ********** от гр. Варна, бул.
„О.П.П.“ № 135, вх. А, ет. 8, ап. 85, на основание чл. 149 СК, вр. чл. 144 СК,
сумата от 700 лева, съставляваща разликата над 2100 лева до присъдените
2800 лева – издръжка за минало време за периода 18.09.2023 год. – 17.04.2024
год. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. Я. ЕГН **********, от гр. Варна, бул.
„О.П.П.“ № 135, вх. А, ет. 8, ап. 85, срещу И. И. Я. ЕГН ********** от гр.
Варна, кв. В., ул. З.Б. № 19, иск по чл. 149 СК, вр. чл. 144 СК за заплащане на
сумата от 700 лева, съставляваща разликата над 2100 лева до присъдените
2800 лева – издръжка за минало време за периода 18.09.2023 год. – 17.04.2024
год., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на
исковата молба (18.04.2024 год.) до окончателното й изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3932/06.11.2024 год., постановено по гр.
дело № ************* по описа на РС-Варна за 2024 год., в ЧАСТТА МУ, с
която И. И. Я. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. В., ул. З.Б. № 19, е осъден да
заплати на пълнолетния си учащ син А. И. Я. ЕГН ********** от гр. Варна,
бул. „О.П.П.“ № 135, вх. А, ет. 8, ап. 85, на основание чл. 149 СК, вр. чл. 144
СК сумата от 700 лева, съставляваща разликата над 1400 лева до размера на
сумата от 2100 лева – издръжка за минало време за периода 18.09.2023 год. –
17.04.2024 год., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
подаването на исковата молба (18.04.2024 год.) до окончателното й
изплащане;
ОТМЕНЯ Решение № 3932/06.11.2024 год., постановено по гр. дело №
************* по описа на РС-Варна за 2024 год., в ЧАСТТА МУ, с която И.
И. Я. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. В., ул. З.Б. № 19, е осъден да заплати,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Варна сумата от 172 лева – разликата над 516 лева до
присъдените 688 лева, съставляващи дължимата държавна такса съразмерно
10
на уважената част от исковете;
ОТМЕНЯ Решение № 3932/06.11.2024 год., постановено по гр. дело №
************* по описа на РС-Варна за 2024 год., в ЧАСТТА МУ, с която И.
И. Я. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. В., ул. З.Б. № 19, е осъден да заплати
на Адвокатското съдружие „З. и Т.“ с ЕИК **********, с адрес гр. Варна, ул.
„Н.Б.“ № 9, ет. 3, офис 2, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 71, 71 лева
– разликата над 214 лева до присъдените 285, 71 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение за оказаната на ищеца А. И. Я. при условията на чл. 38, ал. 1
ЗАдв безплатна адвокатска защита за първоинстанционното производство;
ОСЪЖДА А. И. Я. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. „О.П.П.“ № 135,
вх. А, ет. 8, ап. 85, да заплати на И. И. Я. ЕГН ********** от гр. Варна, кв. В.,
ул. З.Б. № 19, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 250 лева (двеста и
петдесет лева) – разноски за въззивното производство, съразмерно на
уважената част от жалбата, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, както и сумата от 80 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение за един адвокат за първоинстанционното
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Първоинстанционното решение в частите, с които искът по чл. 144 СК
за заплащане на издръжка за бъдеще време е уважен до размера на сумата от
200 лева месечно и е отхвърлен за разликата над 500 лева месечно до
претендираните 700 лева месечно, както и в частите, с които искът по чл. 149
СК, вр. чл. 144 СК за заплащане на издръжка за минало време за периода
18.09.2023 год. – 17.04.2024 год. е уважен до размера на сумата от 1400 лева
(седем месеца по 200 лева месечно) и е отхвърлен за разликата над 2800 лева
до претендирания размер от 4900 лева не е обжалвано и в тези части е влязло в
сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11